ДВА СЕАНСА В ЯМБОЛ

В: Виделина (Сливен). Г. 5, 1907, кн. 4, с. 109–118.

Първи сеанс с. 109–113.

През първите дни на месец май т. г. ми падна случай да посетя гр. Ямбол. Тук познавам неколцина любители на тайните науки – ревностни спирити, които не испускат случаите, кога посещавам градът им, да устроят сеанс. В миналото имахме един-два начални сеанси, но поради липса на подготвени медиуми, резултатите не бяха от голяма важност. Последните два сеанса, обаче, макар че се извършиха пак при начинаящи медиуми, поради изтъкнатите факти, които фърлят светлина върху две мистерии, както ще видим по-после – заслужават внимание.

Първият сеанс се състоя на 7 май вечерта в домът на почтения Ямболски гражданин г. Н. Коларов по желанието на същия. Присъствуваха повече от двайсет души мъже и жени. Нагласих магнетична верига от 7–8 лица. Предстоеше да намерим медиум между участвуващите във веригата. Преднята вечер, другаде и при друг състав 16–17 годишен младеж Д. В-в, ученик, прояви симптоми на медиумична склонност, ала понеже се побоя, не можа да падне в транс. Тая вечер той бе пак във веригата с повече дръзновение и решимост.

След половина час от началото на веригата Д. прояви предрасположение към сън. Почнах да го магнетизирам с продълговати паси и той се унесе. В първата сомнамболична стадия на медиумичния сън, когато медиума е унесен в астралното поле, но не е напълно излъчен из тялото си, връчих му молив и хартия и го помолих да си напише името. Той хвана молива и с прибрани пръсти написа личното и фамилното си име с кръгли почти отвесни букви, не до там гладки, и донякаде мудно написани.

Това ми бе потребно, за да сравнявам изпосле личния почерк на медиума с писаното от вънземниците, които биха се проявили. Попитан, медиума заяви, че вижда хора в бяло облекло, които ту го приближавали, ту се отдалечавали от него. В мен внезапно възникна мисълта – като да бе внушена от вън – да поканя чрез медиума някого от фамилните духове на семейството.

Зададох съответен въпрос. След кратка пауза медиума вижда, че се приближава млад господин, тънък, възвисок, с продълговат нос, вакло лице и черни подсукани мустаци. Кой можеше да е явилия се дух? От описанието присътствующите домашни се разтревожиха. Медиума предаваше чъртите на изгубения син на г. Коларов – Страшимир. Преди петнайсет години бяхме съученици с него. Той свърши Търговското училище в Свищов, служи в Българската Народна Банка известно време и след туй замина да следва търговските науки в Анверс, Белгия. Той бе твърде юначен и страстен ловец. При обява на англо-бурската война, заминал от Белгия за бойното поле да ратува за свободата на Трансвал. Там показал чудеса от храброст, както свидетелствува завърналия се от там български запасен офицер Бозуков, който му бил другар. Напокон Страшимир бил пленен от англичаните и закаран в остров св. Елена. Последното писмо изпратил до родителите си през 1902 година. Какво е станало след това с него и до днес те не са знаяли. При всичките издирвания чрез английското посолство г. К. не е могъл да узнае нищо за съдбината на Страшимира. Край съмнението, че може да е загинал той до тая вечер споделяше предположението, че може да е жив и да странствува някъде из Австралия или другаде, ала не се обажда поради дребни незадоволства от родителите си.

След като описа чъртите на покойника, поканих медиума да помоли духа да го обземе и се прояви чрез него – да заговори през неговите уста.
– Иска да пише, отговор Д. Вложих моливът в ръката на медиума и веднага с поразителна бързина се наедро написа Страшимир Коларов. Буквите бяха красиви и твърде сръчно написани, както би писала една твърде много упражнена ръка. При писането трите пръсти бяха отделени и китката на медиумовата ръка в тоя втори случай на писане се подпираше на кутлето, – необходимо условие за да се пише бърже и красиво. Буквите бяха продълговати, пречупвани в ъгли и наклонени – съвършено различни от почерка на медиума, който по-рано се бе подписал. Присътствуващите членове на семейството заявиха, че тоя е същинския подпис на загубения техен син.

Обстоятелството, че се появява духът на загубения син неприятно изненада своите му. Продължих да го разпитвам, де и кога е починал. Той за възчуда на всички нас предполагащи, че е загинал далеч по света, отговори, че е паднал убит през 1903 г., като бунтовник за свободата на Македония.

Това ново обяснение и мен тури в съмнение; не можах да допусна, че след такова странствоване Страшимир се е върнал в България и без да се види с родителите си е заминал за Македония. За да проверя дали тука няма някаква мистификация, други дух да се явява под неговото име, помолих го да напише няколко реда на френски. Д. В-в сега заучва тоя език в училището и твърде слабо го владее, за да може да предава мисли свободно по него.

Веднага ръката на медиума заработи твърде бързо и за миг белия лист хартия се покри с няколко предложения на френски, които съдържаха периферия на казаното по-рано от духа към родителите му. Почерка на новонаписаното бе твърде волен и красив.

След тоя очебиющ факт почнах да се примирявам с мисълта, че действително тук имаме съобщение с духът на симпатичния Страшимир. За туй го помолих да обземе медиума и почне с реч да ни се обяснява.

След кратка пауза медиума проговори със съвършено не свой глас:

– Драги родители, недейте жали, недейте плака за мене. Аз съм много по-добре тук, от колкото бях на земята. Тука живота е много по- добре от земния.
– Къде почина, Страшимире?
– В Македония под една планина в гориста местност. Името на планината не зная, защото бягахме, преследвани от потеря. Бяхме 5–6 души. Аз паднах убит в една гъста гора, – там почиват моите кости.

Много въпроси се родиха да запитвам за установяване самоличността на духа, но разтрогнатия баща почна да запитва сам покойника за интимни семейни работи, та аз требаше да отложа и в конец изоставя моите лични изследвания.

Твърде утешително и мъдро се обръщаша духът към родителите си. Заредиха и троицата присътствуващи там по-малки негови братя да запитват за себе си – на всекиго каза по нещо, а най-чудното бе това, когато един от братята запита дали духът знае де е женен, отговори му се тъй:
– Твоята невеста е от голям град, почва с буквите С-о и свършва с я. (Со-я).

И наистина, казания брат се е женил в София, обстоятелство непознато на медиума, който в съвършено чужд за семейството К-ви. Като отговори на всички запитвания от интимен семеен характер духът на Страшимира биде запитан дали е срещнал починалото си сестриче. Отговори, че го е виждал и че то се намира в по-добро състояние от него.
– Но не си ли срещнал някои от нашите политически мъже? – запитах.
– Какво общо може да има между бунтовника, умрял за свободата на поробена страна и такива егоисти, които мислят само за личните си интереси, – те са отделени от нас.

След като свърши беседата си с нас духът на симпатичния Страшимир си зе сбогом и напусна медиума. Сеанса бе продължил повече от час; медиума се показа доста издръжлив. Събудих го, като се опомни напълно, помолих го да разправи подробно какво е видял в странния си сън. Той описа с повече подробности хората с бяло облекло, що му са се явявали и младия вакъл, едроръст господин, който му се яви. Описанието схождаше с по-ранното, дадено в съня. Запитан медиума дали познава явилия се, заяви, че не го е виждал. В тоя момент един от братята на покойника поднесе оголемения негов портрет.
– Същия! – възкликна Д. В-в, само, че бе с по-големи мустаци. Разумява се, че тая фотография е снета години преди погинването на Страшимира.

За да не остане и последня сянка от съмнение, накарах медиума да прочете и възпроизведе написаното от духа на френски език. Резултата бе тоя:

1) Д. В-в прочете писаното доста трудно; 2) възпроизведе мислите с изпускане на няколко думи, а някои написа погрешно и 3) почерка не се схождаше с оня на духа. Начина, по който държеше ръката и формите на буквите бяха различни.

Вторият сеанс. с. 114–118.

Един от присътствующите в първия сеанс, г. Арнаудов, млад, ученолюбив господин, който е имал злочестината да загуби съпругата си, починала при раждане миналата година, настоятелно ме помоли да остана и следнята вечер, за да произведем сеанс в домът на починалата, с цел да се съобщи с духът ù. Така се сложиха работите ми, че останах.

Към 9 часът отидох в домът, дето предстоеше сеансът. Преди мен бяха вече отишли неколцина. След малко чакане надойдоха поканените, а покрай тях и неканени. Числото надмина потребното. Помолих домакина да заключи пътната врата, за да не ни безпокоят повече любопитни.

Пристъпихме към верига, но вън от стаята, на открит салон – къщата е стара турска постройка. Наловиха се край маса повече от десет души смесен кръг. Една г-ца, съседка на домакините, прояви предразположение към сън. Почнах да я магнетизирам. Тя склопи очи, но не можеше да се унесе в сън поради много шум; в съседната къща, дето жилците и преиждащите, чийто достъп при нас се пресекна със затварянето на пътната врата, тикани от любопитство, се катереха по дървета да надничат, що става при нас.

Освен туй, дали поради скитащи се из околността хора и по недостъпна за човешкия зрак причина, лавнали бяха всички махленски псета. Всичко това създаваше твърде неблагоприятни условия за сполуката на сеанса. За да усигоря за успеха и втори поне пишущ медиум, по проявени признаци – треперане на ръцете – почнах да магнитизирам десницата на домакинята младата госпожа С., сестра на починалата, за която бе реч по-горе.

Г-жа С. прописа – почнаха да се слагат слова твърде мудно и слабограмотни; написа се собственото име на починалата г-жа А-ва, сестра на пишущата медиумка и няколко още реда. Между това, при всичкия околен шум, първия медиум заспа. В първата стадия на съня г-цата заяви, че вижда някакво женско лице да изпъква пред нея.
– Питайте я за името ù!
– Казвала се „Мария Попова”.

Присътствующите засвидетелствуваха, че имало в махалата им лице с такова име, починало преди няколко години. След това медиума вижда починалата г-жа А-ва, която в тоя момент я обзе и почна да говори чрез нея. Изказа своята благодарност към сестра си, че се погрижила за останалото след смъртта ù нейно бебе, чието растене тя зорко следи и се радва, че вече е проходило. Тя говори много и премного с мъжът си, сестра си и братята си – работи от интимен характер, които не мога да разправям тук. Тия дребни факти из живота на семейството бяха за присътствующите негови членове най-убедителни. У тях не остана съмнение, че разговарят с починалата своя сестра.

Особено г-н А-в, човек до тоя час с материалистични убеждения, каквито са речи всички социалисти у нас, от тая поява на починалата му другарка на живота, той остана твърде изненадан; дребните от интимен характер oбстоятелства из живота им, които го покъртиха до сълзи; той стоеше във веригата близо до медиума и с притаено дишане слушаше звънливия глас на покойницата, която твърде приятно за присътствующите отговаряше на разните запитвания.

Заредиха някои от съседите да разпитват духа за своите покойници. Всекиму отговори де е и как прекарва съществуването си в духовния мир. Изглеждаше, като че появилия се дух е повече от друг пощалион, който донася най-скъпи новини от задгробният живот. За да дам по-общ характер на сеансът, още повече, че личните запитвания нямаха край, запитах духът да ни поразправи нещо за местожилището на духовете и състоянието им там.
– Аз съм много добре тук.
– Има ли духове, които страдат?
– Тия, които са грешили: убивали, крали, лъгали и вършили други злини. Те са в тъмнина.
– Можеш ли ни каза, какво значение имат четиредесетте дни, в които се служа за мъртавците след почиването им?
– През туй време духът чака тялото му да се разпусне и почне да изгнива, и тогава едвам се отделя окончателно от него и се повдига горе.
– Има ли полза за вас, духовете, като ви се принася на гробищата каливо?
– Има твърде голяма: ние обземаме тия, които ядат и се наслаждаваме с тях от даденото поради тяхната благодарност и молитва: „Бог да го прости”.

Някому от присътствуващите хрумва мисълта да запита за жив погребения ямболец, Боян Керемедчиев, който починал миналата година в денят на великите заговелки. За тая грозна случка своевременно се писа във вестниците. Изтъкваше се факта, че пазача на гробищата бил чул глух вик да иде из гроба, съобщава на някои от гражданите и за в час на гроба се притичат тълпа народ, – искали да откопат събудилия се мним мъртвец, ала властта се намесва и не позволява, – вижда се за да се не компроментира медицинската власт в немарливост и невежество.

Ето, според духът как е била тая страшна мистерия. През денят на заговелите Б. Керемедчиев, повечко похапнал и попийнал. А той бил едроснажен, ястилит и предразположен към затлъстяване следствие употреба на алкохолни пития и много храна. Като се нахранил и пийнал добре станало му зле и припада. Тоя удар се отразил и върху мускулатурата – тялото се вдървило. Това сцепление измамило жена му да го счете мъртав. Уплашена тя повиква квартирующия в тях ветеринар-лекар, който също счел Бояна за умрял. В същност, обаче, това било дълбок летаргичен припадък, при който истиват мускулите и се вдървяват, ала живота още крее в тялото и ако последното се подфърли на разтривка, може духът скоро да се повърне, и мнимомъртвия се събужда.

В туй състояние на другия ден погребали Керемедчиева. Към среднощ, дали под влиянието на задуха в ковчега или влагата от пръстта, той се пробудил в гробът и като разбрал ужасното си положение, надал вик и почнал с всичка сила да драще с некти ковчега и да се блъска в него; – ужасна сцена!… Тоя вик вижда се, бил чут от пазача… От уплаха и задух той най-сетне умира…
– Как научихте тая страшна история? – запитах духът.
– Самия Боян Кермедчиев, който е между нас, я разказва. Пръстите му и ноктите са изкъртени от драскането по ковчега. Наистина, това е грозна съдба. Мъртвопроверителите имат голяма отговорност; те не треба през пръсти да гледат на работата си, особно при случаите на разни внезапни припадъци и смърт без боледуване.

След като разказа горнята случка, помолих да повика духът на майка ми, която почина в Сливен на 11 април т. г. След пауза мълчание, същия дух съобщи чрез медиума че е дошла една стара жена. За да се удостоверя за самоличността на майка си, помолих действуващия дух да я разпита.
– Казва, че починала скоро в Сливен; няма още четиридесет дни; има само два синове; умряла при малкия от старост. Тя изглежда твърде набожна бабичка, желае да ù се четат молитви в църква. Казва, че ще ти се яви на сън.

Всичко това бе самата действителност. Няколко дена след отиването ми в Сливен, наистина, срещнах на сън майка си, както ми се бе обещала. До тоя случай, при всичкото ми желание, аз не бях я сънувал, нито пък след туй до днес повторно ми се е явила, – за да би се отдало на впечатлителност, от каквато аз по природа съм свободен. *

Тъй се завършиха тия два интересни сеанси в Ямбол, които доставиха на инак тихите граждани под – ред да разискват върху това чудо – да говорят живи с мъртви. В денят преди да замина за Сливен, мнозина настояваха да остана за нови опити, един даже предлагаше да плати за сеанса. Отговорих му, че спиритически опити за пари не правя, само книги продавам с пари, защото съм харчил за печат, а спиритизма съм приел даром и даром го проповядвам.

Т. И. Бъчваров.

СПИРИТИЧНИ ЯВЛЕНИЯ В АЙТОС

Тодор Бъчваров

В: Виделина (Сливен). Г. 5, 1907, кн. 7–8, с. 255–256.

Пишат ни от Айтос, че на 10-и и 20-и март т. г. един кръжок от 5 души любители на духовните науки, под водителството на г-н Хр. Я-в са държали два сеанса. Първата вечер, след като насядали около кръгла маса, сложили ръце върху нея и всички в хор изпяват „Достойно”, „50-ти псалом” и др. молитви, – къщната врата изпращява, без да се е допрял до нея човек. Изгасяват ламбата и следват с висок глас да пеят молитви.

След 20–25 минути, тавана, подобно на вратата по-рано, изпращява два пъти и водителят вижда да се явява под него продълговата като кометна опашка светлина, която скоро се загубва. В същото време сестрата на Я-в вижда ръка до самия му лакат.

Втората вечер (20) насядват всички около масата: изпяват няколко молитви твърде усърдно, понеже кръжока искренно е търсил да му се дадат докази. Като спират пението, водителят забелязва подобна на първата светлина, във форма на метла; след малко виждат, че бледикава светлина като пушак завладява половината стая.

Я-в се досеща да повика брата си, починал преди 10 години. Още не свършил позива, тавана на мястото, дето виждали да витае черен облак, изпращява силно няколко пъти и се появява светлив синкав дим, който почва да се уголемява. В туй време сестрата на Я. забелязала добре сформирана глава зад гърба си, дето е бил светлия синкав облак. След това запалват ламба за да успокоят една разтревожена госпожа, несвикнала още на тия прояви.

Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”