ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ПРЕДНАТА СТАТИЯ.

V.

Най-напред зададе въпрос г. Р. Д-в. В отговор на тоя въпрос, тя описа всички членове на неговото семейство хора колко са умрели и определи в подробности живота на Д-в в минало, описа характера му и яви нещо за бъдещето.

Всичко явно смути изненадания Д-в, но това което му направи силно впечатление, бе описанието на покойния негов баща, кога и от каква болест е умрял. Д-в почти нищо не спомняше за своя починал родител. Описанието на ясновидката го накара да възобнови в паметта си всичко, което знаеше по тоя повод и което, за общо удивление, не се различаваше от реченото.

След това моят сродник г. А-в, бивши социалист, също запита нещо: Кортеза му каза, че той е от Сливен, но че от дълго време живее в Ямбол и пр. А знайно бе на всички присътствуващи, че ясновидката едва преди час се запозна с А-ва. И на другите се каза по нещо. Беседата продължи до 12 часа полунощ. Почти през всичкото време говори все Кортеза. И когато на тръгване ни пожела весело „Лека нощ”, по чудо, тя бе от всички най-будна.

„Нали ще дойдете утре на ямболските гробища?” – ме попита тя засмяно. Аз обещах, още повече като желаех да я вида, как говори с на-скоро починалите люде, с „мъртвите”, които ù разправяха своите послесмъртни желания и нужди.

На другия ден, 15-и декември, аз я сварих у отца Н. като си обуваше ботините, греяйки ги на печката. Тя се канеше да отива на гробища и там, щом заговори с покойните, веднага да се открие на широката публика. За съпътница в тая неблизка разходка извън града Кортеза зема майката на йеромонаха приятел; тя е една приказлива и пъргава бабичка. Едва по- сетне аз отидох на гробищата, придружавайки от черковата „Св. Никола” г-жа М-ска, жена на един бургашки спиритист, която, макар и гъркиня по народност, знаеше отлично български и спиритичното учение в неговите големи подробности. С нея, заедно с друга една стара бабичка и една млада дама роднина на М-ска, отидохме в града на „мъртвите”, доста далеч комай от града на „живите”, що са в по-голямата си чат духовно задрямали същества.

На гробищата сварихме ясновидката, забиколена от 15–20 жени. Тя говореше пред гроба на един скоро починал, който дебнишком като сянка се беше явил пред нейния духовен зрак. Тя бе го извикала по име и разправяше пред събраните жени неговата смърт, дрехите, с които е бил погребан и своите най-сетнешни желания. Групата жени, подранили със своите парастаси през това влажно зимно утро, растеше на всякой миг. Шепотът около весталката на св. Дева се пръскаше от уста на ухо. Мнозина изказваха гласно своето очудване.

„Ами зема ли пари?” – питаше една бабичка с изпито лице, което наподобяваше фигурата на стара вещица. „Кортезке, ела на нашия гроб да познаеш кой от умрелите ще се яви!” – викаше една друга жена, забрадена в черно и с разплакни очи. А Кортеза, подчинявайки се на заповедите на своя ръководител, ходеше от гроб на гроб, говореше с покойници, проповедваше и поучаваше. По едно време един от присътствующите там двама свещеници се доближи, като че искаше да каже нещо. Лицето му изглеждаше с кисела усмивка. Дали не искаше да разпъди той тия покойници от ясновидката, за които събираше „грошчета” тоя служител в Христа и пълнеше две бохчи с порязаници? – Кой знае! Нам се струва, обаче, че той няма мъжество да каже право в очите на Кортеза, че тя му събира „стадото”, преди още да е остригано от него. Казваха сетне някои жени, че тоя свещенник, на когото не желаем да явим името, бил рекъл:

„Поне да ги остави да дохождат при мене, да отчета парастасите, се сетне да ги сбира.” Лошите езици разправят още, че светиня му се побоял да не би Кортеза да се залови сам с отчитането. Напразен страх, защото ясновидката се ограничи само в една скромна роль: да се помоли на своите добри покровители за блуждаещите души на не малко злощастно починали.

Забележих, че тя никога не казваше думата „умрели”, – тя я смяташе за обидна; вместо което тя употребяше израза покойници или преселници. (Ще следва.)

Г. 6, 1910, кн. 6–7, с. 169–166.

VI.

Кортеза обиколи повече от 10 гроба. Пред всеки гроб тя говори за утеха на близките на покойника, който сам напъти изказваше желание, макар намиращ се в тъмнина и мъка, да не плачат за неговата смърт.

В една от своите обиколки, Кортеза се спря пред гроба на едно малко 3 ½ год. момиченце, дъщеря на тукашния ветеринарен лекар д-р Г-в. Това мило дете, което еднаж бе се проявило на сеанс в транс, отново застана пред духовните очи на предсказвачката. Тя го описа с неговите бели дрешки и червена, превързана на китка, панделка, която прибирала русата косица на малката покойница. Тя поиска един парастас, който да бил раздаден на нейните, също така маловръстни дружки.

Кортеза отиде и на други гроб, гдето се явява една капризна, недоволна от своето сегашно положение жена. Тя останала недоволна и поради скоропостижната своя смърт, която не ù позволила да нареди някои работи. Спомних си: тя бе оная дама, що често безпокоеше на сеанси две госпожици, живущи семейно под наем в домът на покойницата.

„Недоволницата” на сеансите често бе заплашвала своите кираджии, че щяло нещо лошо да се случи в къщи, ако не си излязат от тях; с това „тя” и на звездното поле, не забравяйки някои лични разправии, искаше вероятно да отмъсти на домашните си. И духовете са напъти твърде чудновати с подобни капризи: ако и да знаят, че зло ще причинят на свои ближни чрез своята амбицирана упоритост, пак не се оставят от своите намерения. Едвам подир някоя и друга година, като разберат безполезността на тия забикалки около същината на справедливостта, тия вънземни приятели се оставят от манията да връщат зло за зло, прощават на своите ближни, разкайват се и влизат в царството на Божествената любов.

Кортеза ходи на много гробища, вика сума покойници и разговаря с тях. Повечето от покойниците, за жалост не познавам, а пък, изобщо речено, нямаше нещо типично и интересно в тия диалози между два свята, освен за частните лица за които се отнасяха. Ще помена само за поканата на самоубития старши стражар Ж-в. По едно време Кортеза отива към североизточния край на гробищата, там, дето се погребват отритнатите от света на живите люде и духове същества: удавници, самоубийци и пр. Тя отива на един беден гроб и застава с молитва на уста. Кортеза разказа на всеуслишание пред сетното жилище на Ж-в, как той живял един развален живот, как се скарал с един грък и сетне, отчаян от редица безобразия на физическото поле, посегнал на живота си. Всички присътствуващи, знаейки историята на тоя старши стражар от съседното село Стралджа, потвърдиха думите на Кортеза. А Кортеза, помолена от духа на нещастника, изрече молитвата, но лошите магнитни струи на тоя последния подействуваха като рядък студ върху физическото тяло на ясновидката, която тоя път не работеше непосредствено със своя Покровител и я накараха със съжаление да напустне гроба.

Тя остави мъртвия град, гдето пред очите на всички говори с цял сонм покойници. Това място, мъртво за нашите чувства, пусто и неприветно през тая хладна утрина на христианска задушница, бе сборен стан на рояци невидими разумности, що бързаха в надпревара да изкажат накипели нужди и горещи желания. Как нагледно представяше прорицателката посредница тайнствената обстановка на тия жилища, украсени някога и то тук-таме с малки дръвчета и бодливи храсти. А не само те бяха свидетели на един живот, ако и малко печален: очите на ясновидката виждаха в две насоки през тая меланхолна обстановка, през изоставените купчини на рохка пръст и забравени кръстове нещо друго, необяснимо за околните и радостно за изоставените отвъд същества. Тя изслуша сума привети, тя прие хиляди благодарности от множество мълчаливи роднини, тя стана желан проводник за някакво трогателно сближение между дремящите на тоя свят и „умрелите” на оня.

Запътихме се към града. Няколко жени, присъединявайки се към нашата група, поканиха Кортеза у тях на гости. Естествено, че и аз – пишущият тези редове – трябваше да отида и посетя гостоприемните стаи на тия непознати, ала добри люде. Отидохме на три места, но Кортеза не каза нищо за другите гостенки от страна, освен за домакините. В домовете на тия посетени приятели бяха направени подходни молитви. В предпоследна къща, притежание на покойния хаджи А-в, се застояхме повечко. Яви се покойния хаджия пред ясновидката и пожела да се раздаде нещо за „Бог да прости” на дошлите гости и привлечените от любопитство или нужда външни лица. Имаше доста малки деца. Кортеза поръча да се купи един хляб. Тя призова благословия над този хляб и го раздели на толкова малки късчета, наспроти колкото бяха присътствуващите. Услужливата домакиня вдовица поднесе едновременно сладко да почерпи, според българския обичай, скъпата гостенка и нейните съпътници.

Бе вече обяд. С късчето хляб и поднасянето сладко всеки трябваше да се нахрани; за Кортеза, обаче, и тоя скромен обяд се видя разкошен и тя отдели част от своя хляб и за после: късно към 12 ч. полунощ, след проповед цял ден и няколко часова беседа тя изяде остатъка от своя обяд. В дома на хаджи А-в имаше стериоскоп на масата. Домакинята поднесе на Кортеза няколко исторически сцени от живота на Исуса Христа през последните дни на неговите свърхприродни страдания. Трябваше да види човек с каква ненаситна жажда се втурна Кортеза да гледа страдалческия лик на Спасителя, за да може да си състави поне слабо понятие за силата на горящия в душата ù топлик. Тя бе влюбена с една любов далеч от всяко плътско щение, във великия Страдалец, който се самопожертвува за избавяне човечеството от престъпността. И нито хубавите мотиви на кавалерийската музика, която свиреше по това време там наблизо и която обърна внимание на всички почти присътствуващи, не можеха да я отвлекат в нейното светло съзерцание на Богочеловека. На два-три пъти тя се обръща, със свойствената ней миловидност, към мене да ù разтълкувам забележките на френски и руски под всяка картина, що разясняваха събитието. Стереоскопическите картини наистина бяха едно художествено, естетично издание на някое божигробско общество за популяризация на Христовото учение и, в очите на един любител на красотата биха докарали известна наслада; в духовния зрак, обаче, на една образцова православна христианка те бяха нещо повече от няма възхита пред Рафаелова Мадона.

VII.

По-долу, разглеждайки научно ясновидството на Кортеза, ще се помъчим да изтъкнем и слабите страни на тоя растящ талант поне в това, що се касае до личността Кортеза, вън от пряката зависимост на нейните невидими помагачи. Ето една нейна слабост, която още на момента внесе струя разочарование в моите гърди. Разглеждайки някои неща из приемната стая на тоя същи хаджийски дом, Кортеза обърна внимание върху един морски охлюв, твърде красив на глед и с изображение на сцената Благовещение, предполагам с голяма вероятност работа на някой светогорски отшелник, понеже имаше надпис Атон. Кортеза, както и при вида на стерео-скопическите картини, се много зарадва, дойде при мене и каза: „Вижте, колко е хубаво! Това не е от човешка ръка, тая картинка на св. Дева е нейно дело и хората са извадили охлюва от морето с това мило изображение.” От картинката, без съмнение, аз останах доволен, от охлюва като дело на Божествената природа бях възхитен; чувайки, обаче, Кортеза да говори глупости, останах като гръмнат. Как е възможно, мислех си аз доволно подир туй в себе си, да разбере тя, че сцената Благовещение върху охлюва не е св. Богородична изработка, когато още има следи и сега от грубия нож на човешката ръка, на един мънастирски прозелит180?

Подир приема у хаджийската къща, ясновидката бе поканена у бащината къща на г-жа М-ска, оная съща дама бурказка спиритистка, дошла на гости в Ямбол да прекара празниците. Наближаваше вече един часа и, понеже имах работа, побързах да се разпростя с всички и ги оставих.

Вечерта бяхме събрани заедно няколко семейства пак в дома на отец Н. Предстоеше ни да имаме втора беседа, устроена от ясновидката. Видях я пак, седнала на страна в един кът на стаята и весело разговаряше. И подир обед тя бе ходила от къща в къща, канена от множество дами, познати и непознати. И по улицата, тя не е могла да бъде свободна минувачка преследвана от рояк жаждущи и любопитни.

Към 8 ½ ч. вечерта се откри беседата. Направи се предварително една обща молитва. Кортеза почна да говори за величието на Върховната Сила. Смисълът на говоренето бе, изразен накратко, следния:

Бог е творец на видимия и невидимия свят, на видимите и невидимите същества. Човек се труди не за материалното, което е непостоянно, второстепенно, а за духовното. Ето защо религията, която се явява най-прекия път водещ към Вселенния разум, треба да бъде най- скъпото нещо на човека. Религията е най-простата и същевременно най- мъчнодостижимата просвета, отредена от Небесния Баща за неговите чеда. Всички религии са сестри и, както всички улици в един град водят към един общ площад среда града, така и религиите водят по различни пътища своите верующи към Божеството, средища на разновидни съвършенства. Ние треба да се радваме, че сме люде, принадлежащи на най-светлата от религиите – християнската. Примерът на Богочеловека, що предаде себе си на нечувани мъки заради нас, ясно ни показва как треба да се жертвуваме за общечовешко добро. Исус Христос ни е показал най-добрия способ за духовно съвършенство. Бог Отец, когото наричат всесвят, всемъдър, всемогъщ, вселюбящ и пр. (Кортеза съобщи, че тия качества на Божеството са тъкмо 77 и отговарят по на една човешка религия) не е изучен в неговата цялост от своите деца, человеците: само който се смири, който жертвува своето себелюбие ще може да възрастне духом за да достигнем Бога, да разберем какво Той иска от нас. Потребно е да се молим. Молитвата е мълчалив разговор с Него, треба земният човек да се повдигне духовно, като чрез молба изправи един стълб от астрални струи в простора над себе си, а Бог, в замяна на това, ще низпосли друг подобен стълб, който ще се скачи с първия. По тоя улей от светликави флуиди долното аз – човекът се подкрепя от горното аз – Божеството. Колкото молитвата е по-искрена, по-чисто-сърдечна, толкова и помощта бива по-голяма. По кой начин и кога? Може би не веднага; но всякога кога е потребно и много често по засенчените пътеки на изненадите, що устройват изпълнителите на психичните закони.

Божеството, едно и неразделно, има три прояви: Отец, Син и Св. Дух. Сутрин, когато небесното светило праща своите животворни лъчи към земята схващали ли сте освен видимата полза, и тайнствения знак за лицата на тая Тройственност? Не сте ли допущали, че има един загадъчен символ благотворяемата св. Троица и в най-величавата картина: на видимата природа? Околчестият образ на слънцето говори с езика на тишината, че има Творец на световете, че те имат живот; всяка лъч на дневното светило, изходяща из неговите недра символизира Бог Син, неговото кабалистично Слово, който жертвува за человечеството, за студената духовно помразена земя; – най-сетне туй, че слънцето дава живот чрез своя топлик, че повиква из невиделица на свят безброй земни красоти с най-разнообразни форми, по един трансцедентен начин нашепва за Духа на себепознанието, животворящият Дух Свят.

Кортеза заговори подир това за астралните си видения, като покани и мене да кажа нещо, особно да разправя някои видения и нещо из спиритичната ми опитност.

Аз, след известно колебание, почнах да разправям, че напоследък има вече учени мъже, които пишат върху тайнствените прояви на духовното аз, мъчат се да обяснят чудесата, в които вече не се съмняват, прогласяват мистицизмът като нещо високосмислено и жадуват да продерат завесата на мистериите надниквайки зад нея. В София, поменах освен спиритическата литература на специалните за това списания, излиза едно красиво и съдържателно списание „Пътят е в тебе”, което си е турило за цел да запознава българската публика с езотеричната, съкровенната страна на религиите. Това мистично списание ми харесва, то възбужда в мене сладостни надежди. И самият външен изглед, кориците на списанието ми се нравят: отвън има една сводова арка като че вънкашно предверие на величествен античен храм; от двете страни на арката върху седалища пред основните колони стоят два великана свинкса; арката подпират две цилиндрически подпорки с изваяна старогръцка орнаментика така, че образуват три входа, от които средният е най-широк. Над входовете личат следните три надписа: 1. религия, над най-широкия вход; 2. наука и 3. философия, над другите по-тесни входове. Зад арката се вижда просторното очертание на един път, губящ се в зарите на едно изгряваще слънце. Науката и философията не могат да бъдат противни нито помежду си, нито на религията; подобно проявите на различните вероизповедания, те са сестри. Истинският човек, кандидат за царството Божие, трябва да бъде религиозен, учен и философ. Говорейки така, аз се загледах по едно време в ясновидката, която бе зареяла поглед там някъде из пространството и съвсем не обръщаше внимание на говореното.

„Прощавайте, промълви тя за оправдание на своята разсеяност, аз разглеждах там високо над вашата глава един благороден старец. Тоя старец бе преметнал през рамо една лента, на долния край на която висеше един фенер с много силна бяла светлина. Подир това се яви една едва видима ръка из околната тъмнина и му подаде едно подир друго други 2 фенера: един с морава светлина, а другият с желта. И те бяха приети от стареца и закачени при фенера с бялата светлина.

Веднага ми хрумна на ума, че това видение е успоредно и по сказанието на картината от „Пътя е в тебе”, светлината на религията, философията и науката; заемната, обаче, Кортеза, стояща далеч от елементарните познания за вярно умозрение, заключи и пребързано, и погрешно, че тоя благообразен старец бил Бог, а фенерите представлявали трите главни религии: фенерът с бялата светлина най-Богоугодната християнска вяра, а другите два фенера – мохамеданството и будизмът; те щели отпосле да бъдат възприети и тяхната светлина ще светела по- слабо. Кортеза не работеше с дух ръководител и затова по интуиция и на своя глава обясни това хубавичко видение.

Следва продължение!

Публикувано в том 36 от поредицата „Изгревът…“