Сценарий

1 част:

Как първите евангелисти-методисти
проповядваха Новия Завет

Д-р Алберт Лонг – първият евангелист – методист като пастор в гр. Свищов

Д-р Лонг е дошъл на гости в гр. Свищов в началото на 1863 г. като пастор и започнал да проповядва на български в
частни домове.

Първият, който станал методист е Стоян Руевски, който ги приема у дома си. Събирали се по 10 човека. Неговият син Атанас Стоянов Руевски става учител на Петър Дънов в Богословското училище в гр. Свищов. Неговият подпис седи на Атестата за завършено образование на Петър Дънов, след подписите на Стефан Томов и Йордан Икономов. Директор е Джон Ляд.

Това е пример как се подготвят от Небето условия за отваряне на училище, в което да се учи Петър Дънов. И трябва да се задвижат много човеци, готови за духовна работа.

През 1863 г. в Цариград се присъединява д-р Лонг, към превеждането на Библията на български език! Издава се през 1874 г. Тук на първата стълба се виждат образите на д-р Лонг и ръководителите на евангелизма в света. Снимка № 10 от „Изгревът“, том XXIV.

През 1867 г. в Ню Йорк, САЩ, се издава луксозно издание на Новия Завет, ръководено от д-р Лонг. От едната страна текста е отпечатан на църковно-славянски, а на другата страна на новобългарски език. Тази книга тежи към 3 кг. Прекарана е за един месец с кораб от Ню Йорк до Марсилия и от там с кораб до Истанбул. От там са я прекарвали с коне в дисаги по България. Това е 11 години преди Освобождението ни и 5 години преди обявяването в 1870 г. – от 27 февруари 1870 г., на Султанския ферман за самостоятелна българска църква, с който се узаконява съществуването на българската народност.

Тук на плаката под мене сме извадили на ксерокс-копие страници от тази книга. Ще видите, че е запазен Космическия знак на славянството ѣ – „е двойно“ – „ят“ на двете страници. А това не е случайно.

Утре, на 5.12., е ден на Библията за евангелския свят. На този ден става възстановяване на спомена за западно-европейската реформация, когато се освобождава достъпа на обикновените човеци до Божието Слово.

Снимките на д-р Лонг са поместени в „Изгревът“ том XXIV, под № 2, 3, 8, 10, 14 и се намират на първата стълба на картоните.

В Библията превод и издание от 1871 г. в „Битие“, в гл. 1, стих 2-3, четем: „И Дух Божий се носеше връх водата. И реч Бог: „Да бъде виделина, и стана виделина“. А в издание на Св. Синод от 1923 г. е написано: „Да бъде светлина.“ Каква е разликата? Виделината е светлина в Невидимия свят. A светлината е светлина на физическото поле. Това са две различни състояния на Духът и две положения в Битието.

Космическите лъчи, при навлизането си в атмосферата на Земята се пресичат, абсорбират и трансформират, превръщайки се в светлина. В Космоса е тъмнина. В това се убедиха космонавтите.

Следва „Пролетна песен“ – „Мили Боже“.

Д-р Дейвид Чалис и стачката на учениците

Вижте снимка № 9 от „Изгревът”, том XXIV, както и от плаката на стълба № 1

Дейвид Чалис е основател на Евангелското училище в гр. Свищов и организатор на духовното образование в България. Пристига в гр. Свищов в 1875 г. със съпругата си. Тя е лекарка, но се заразява от дифтерит и умира. Оставя момче сираче.

През 1879 г. д-р Чалис става ръководител на Методистката мисия в Княжество България, а през 1891 г. става директор на Богословското училище в гр. Свищов. Понеже знае, че ще се отваря война между Русия и Турция, той заминава за САЩ. Остава детето си на отглеждане на една жена. Връща се в 1880 г. с втората си млада жена.

През 1880 г. в гр. Свищов се държи Първата методистка конференция. Учебните занятия се водили в някои здания, останали от турско време. През 1882 г. се построява църковното здание, а училището е построено през същата 1882 г. Поради отклоняване на паричните средства, слабата храна, карат учениците да стачкуват през 1893 г. Всичко се разрушава. Закрива се пансиона и училището. Училищното здание се продава на общината, а църквата остава. Всичко замира след стачката на учениците. През 1928 г. идва времето, когато и църквата се продава на общината.

Какъв е изводът? Там, където има кражба, измама и лъжа не може да действува Новия Завет и да се преподава Словото на Господа Исус Христос.

След като преминават тригодишния богословски курс, завършили през 1886-1887 г., в който се обучава и Петър Дънов, то училището постепенно замира. Няма го духът, който движи всичко. Есента Петър Дънов заминава за САЩ, да се учи в университета на Методистката мисия и престоява там 7 години.

Дейвид Чалис престоява 20 години в България. И за тези години не можа да научи български език! Затова не можа да се свързва и общува с българите. Снимката на Дейвид Чалис е на първа стълба. Снимките на Научното богословско училище в гр. Свищов са на трета стълба.

Следва песента „Напред да ходим“.

Гаврил Илиев – разпространителя на Новия завет

Гаврил Илиев през 1851 г. става притежател на Новия Завет, превод на Неофит Рилски и издаден в гр. Смирна в 30,000 тираж. Започва да го разпространява!

На единият кон той язди, а на вторият кон е натоварил на самара с дисаги книгите на Новия Завет. Върви от село на село и предлага Новият 3авет, преведен и отпечатан на български език. Той е първият български книгопродавец! Обвиняват го, че е станал протестантин и официално го отлъчват от църквата.

Д-р Лонг напуска гр. Свищов и заминава за Истанбул, извикан от д-р Ригс, където се работи по превода на Библията. На неговото място е назначен Гаврил Илиев. Той проповядва по нов начин. Разговаря с всеки българин поотделно и му предлага Библията. Но те не са знаели да четат, а са могли да слушат.

Тук той многократно е атакуван от млади българи, подкупени от църквата, че така е съсипвал българската националност. А тогава в църквата се говори на старославянски, неразбираем за селяните, дори и за свещениците.

Бива наклеветен, а турският каймаканин (околийски началник) го извиква и затваря няколко дни. Но го освобождават след намесата на д-р Чалис, който известява американския консул в Цариград. Получава се депеша и турският каймаканин го освобождава от пандиза, с най-голямо разочарование, че не го е държал достатъчно, за да му дойде акъла в главата.

А неговият акъл в главата му е дошъл много рано и на друго време и място. Като дете неговата баба, която е била много набожна го научава как да се моли, как да влиза в молитвен дух. След време, когато чете Евангелието, той успява да влезе във връзка с Христовия Дух. Отварят му се очите и ушите за един друг свят. Имал е връзка със Святия Дух, за което говори следната случка с него.

Било е Коледа на 1838 г., той е на 17 години. Бил е далеч от родната си майка, която е била бедна и болна и не е имал достъп до нея. Тогава той купил един товар с дърва и чувал с брашно и ги занесъл на стара, бедна вдовица. След това той се изправя с молитва към Бога и за неговата майка.

След една година при среща с майка си научил, че на същата Коледа е било докарано на вратата й кола с дърва и един чувал с брашно. Онзи, който ги докарал казал, че е от сина й Гаврил. Това е чудото, което означава връзка с Христовия Дух. Христовият Дух обединява небето и земята, физическия и невидимия свят, а на земята се проявява в най-малките неща и величини.

На снимката тук се вижда, че този човек има връзка с Духът и че е човек на Духа. Намира се на четвърта стълба под мен.

Следва песента „Стъпка по стъпка“.

Гаврил Илиев и Божието възмездие

Гаврил Илиев престоява в гр. Свищов до 1874 г. Преди това обикаля селата след потушаването на Априлското въстание и организира изпращането на помощи от Американската методистка мисия от Цариград.

Неговите посещения по селата и разнасянето на Новия Завет на Неофит Рилски предизвикват бурни реакции. Започват местни гонения по селата, които посещава. Събират камъни и го замерват с тях, с цел да го претрепят. Той им разнася Новият Завет на български, а те го замерват с камъните на църквата, където никой не разбира какво проповядват поповете.

Но идва Божието възмездие над тези села! Първо идва незапомнена суша и всичко изгаря по полето. Те пият вода от изкопани кладенци. Но водата е заразена и по всички села се разпространява холерата. Бедствено положение! Измират стотици хора! Никой не знае защо това им идва над главите.

Гаврил Илиев организира лечението на тези болни. Онези, които са го замервали с камъни, сега лежат и са пред умирачка. Бичът Божии е безпощаден! Но никой не може да си обясни защо идва тази холера. Ето днес ние ви съобщаваме защо е това.

Гаврил Илиев използува лично къщата, в която живее, отделя една стая и така става събирането на евангелистите-методисти. Чете се Евангелието на български език и се пеят евангелски песни. След това дружески са разговаряли.

Снимките на Гаврил Илиев в „Изгревът“, том XXIV са под № 11, 13, 14, както и на плаката тук на първа стълба.

Евангелието не трябва само да се чете, но и да се живее. Ап. Павел казва във Второ Коринтяни гл. 5, ст. 17: „За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание“.

В Послание към Галатяните гл. 2, ст. 20 четем: „Сраснах се с Христа и сега вече не аз живея, а Христос живее в мене.“

Към Филипяни гл. 3, ст. 8: „И считам всичко за измет, само Христа да придобия“.

Следва „Песен за житното зърно“.

Д-р Стефан Томов и насилственото затваряне на Американското мъжко богословско училище
в гр. Свищов

През 1881 г. княз Батенберг е суспендирал Конституцията и ще управлява 7 години без Конституция, подкрепена от консерваторите. Редакторът на вестник „Зорница“ Стефан Томов, който е пастор в гр. Свищов публикува уводна статия и се обявява срещу преврата.

След излизането на вестника, няколко младежи го завардят в градската градина. Изгарят демонстративно в-к „Зорница“. И младежите започват заплашително да въртят своите бастуни. Всеки момент ще бъде пребит с бастуните. Но тъкмо тогава в градината влиза свищовският управител, който е бил възпитаник на Роберт Колеж, т.е. на евангелистите-методисти. Младежите са побягнали. Така Стефан Томов е спасен от бастуните.

Нападенията срещу евангелистите-методисти в гр. Свищов и околните села не престават. Онези, които разпространяват Новия Завет, биват замервани с камъни от българите – селяните и младежите. Замерват онези, които го четат на български език. А защо не замерват онези, които четат нещо, което никой не разбира? Ето, проверете тук извадените на ксерокс-копия, на 4-та стълба, от текста на български език и църковно-славянски и ще се убедите кому да вярвате. А защо са го правили? Ръководени са били от Духа на разрушението – тези сили са обсебвали селяните и са ги разрушавали дори самите тях отвътре.

През м. ноември 1882 г. се отваря в гр. Свищов Американско училище с първоначално отделение, а после и с класно. Отваря се пансион. По-късно се отваря Богословски отдел с два класа, в които се обучава и Петър Дънов.

Една тълпа от младежи въоръжени с тояги и камъни през есента нападат училището, подкупени от църковниците.

Прави се оплакване до околийският управител, който отказва, че при него има регистрация и разрешение за отваряне на училището. Показват им заповед за затваряне на училището от министерството! И по заповед на началника Сребров, руски офицер, с двама стражари, отиват и ги арестуват. Казват им, че това е американско здание и не могат без разрешение на консула да влизат в него. Руският офицер наредил: „Берите его!“, което означава „Хванете го!“ Прибрали ги в участъка, а училището са го запечатали. Учителите били бити и затваряни. Д-р Чалис, чрез американския консул в Цариград го отваря през 1884 г. Когато се затваря училището чрез руския офицер, който е околийски началник, то учениците са разпуснати във ваканция за една година. През това време надзирателя на мисията Дейвид Чалис, трябва да се бори чрез американския консул в Цариград. И чрез него то се отваря през есента на 1884 г. През това време учителите са арестувани, бити и пребити, а големите ученици също са разпитвани и затваряни. И също са бити, за да им дойде умът в главата.

Снимката на д-р Стефан Томов се намира на четвърта стълба под мене, под дипломата – атестат за завършено образование на Петър Дънов.

Следва песента „Вътрешният глас на Бога“.

Петър Тихчев и Откровението на Небето
на чист български език

Петър Тихчев е роден в село Беброво, Еленска околия. Още през 1870 г. в турско време, заедно с двамата си братя Сава и Тодор и сестра им Пена напускат село Беброво и се преместват в Делиормана, в с. Гюзюлджан Алан (сега Каменово), Разградска околия. Тук Петър става учител, а после свещеник, а брат му Сава става учител. Бил ревностен свещеник, провеждал със селяните духовни разговори и те го обикнали. Разяснява им Евангелието със случки от живота им.

Но веднъж го посещава един от първите евангелски продавачи на библии, на име дядо Петко Стойчев от гр. Русе. Тук той получава Откровението, че Словото Божие трябва да се проповядва на разбран език, както говорят и разбират селяните, а не на стария и непонятен славянски. Започва да чете Евангелието на български език, а това повдига духа на селяните. Селото се раздвижва и започва да се повдига, и настъпва голямо плодородие.

Случайно, или по донос до владиката, то митрополит Григорий Доростолски Червенски посещава селото. Селяните му разказали, че попа чете Евангелието на български език. „Как на български, та това не може да бъде. Това е ерес, това е протестантско! Аз ще го науча него!“

Митрополит Григорий се среща с поп Петър Тихчев, наругал го и го заплашил, че ще бъде отстранен от църквата и афоросан. На това заплашване поп Петър му цитира I Послание Коринтяни гл. 14, ст. 19, където апостол Павел казва следното: „Обаче в църква предпочитам да изговарям пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език“.

Но митрополита решил да го афороса и отлъчи от църквата, защото този свещеник е еретик. При това положение свещеник Петър Тихчев решил друго. „Вместо той мене да научи, то аз ще го науча“, това си казал и решил да го изпълни. Отива при един берберин и му поръчва да му остриже косата и обръсне брадата. Берберинът отначало не се е съгласил, но след дълго настояване, то той го обръсва, съблича расото си, туря го в кутия и отива да го занесе на архимандрита. Така Петър Тихчев ликвидира със свещеничеството си. Разпопва се сам. Както се е опопил сам, така и се разпопва сам.

Но това не бива укрито от митрополита. Донасят му всичко. Тогава митрополита решава, че след като го е отлъчил от църквата по християнски, трябва да започне гонение срещу него също по християнски. А с какво? Ще ви разкажем в следващия разказ.

Снимката на Петър Тихчев се намира на четвърта стълба под мен.

Следва песента „Шуми“.

Камъните на владиката, селяните и
камъните Господни от Небето

Владиката като научава, че се чете Евангелието на български веднага разбира, че тук са проникнали протестантите. Решава да си отмъсти по християнски. Накарва селяните да отидат по нивите си и в дисагите да донесат камъни, толкова големи, които да могат да хвърлят на 20 разкрача. После селяните започнали да ги замерват и тримата братя с камъни. Веднъж избягали, втори път селяните ги пресрещнали и изпразнили дисагите си с камъни върху тях. Били изпотрепани от камъните. Трети път нападнали през нощта къщите им с камъни и изпотрошили всичко. Едвам се спасили. Това е гонение по християнски.

Нали първите християни юдеите са ги пребивали с камъни. Тук се случва същото. Разбирате ли това? Гонели са ги още няколко пъти с камъни, за да ги претрепят. Но се спасили по някакво чудо.

Дни и седмици са лежали, влачели са се и не са могли да ходят. Охкали са и са стенели.

И сега най-интересното е, че жената на Петър Тихчев има баща, който също е гонител и е искал да убие зет си. Жена му се казвала Маринка. Жена му също е одобрявала, че са ги замервали с камъни и съжалявала, че не са ги утрепали. Ето, това е новото християнство в действие. Няма никаква разлика, камъните ги има навсякъде със столетия.

Тази година се оказала много плодородна за нивите на селяните. Кога е трябвало да падне дъжд, идвал е навреме. Изобщо се е очаквал голям берекет. Всички се радвали и са потривали с ръце. Един ден задухал студен вятър, явила се буря, започнала да вали градушка, която се е превърнала в жив леден ад. Падала е градушка с късове, големи като камъни. Като онези камъните, с които са замервали селяните. Продължило два часа. Всичко по полето е било заринато от градушката и всичко е очукала. Покривите на къщите са били унищожени.

„Дядо попе, защо ни очука градушката?“ – „Това са вашите камъни, с които ни гонихте и ни замервахте да ни претрепете! Сега Господ ви ги върна от Небето! С вашите камъни по вашите глави.“ Това значи тази поговорка. „Ами сега, какво ще правим?“ – „Ще си доведете владиката, па ще го хванете за брадата и ще го разведете по нивите, за да види как Господ съди престъпилите закона! Нали той ви накара да събирате камъни и да ни замервате! Викнете го и му покажете как камъните Господни от небето ви се върнаха. С вашите камъни по вашите глави. Това е вашето евангелие на български език, с което сега Небето разговаря с вас.“ Амин.

Следва песента „Братство, единство“, който иска, може да се включи.

АНТРАКТ

2 част:
Как Петър Тихчев приема учението на Учителя Дънов

Побеснелият вълк и Божият служител

Селяните не се примирили, че тримата братя Петър, Сава и Тодор Тихчеви са още живи и че Господ е взел техните камъни и ги е върнал на градушка от небето, и с тях е смазал всичко по нивите им. Също и владиката се е озлобил и са кроили нови планове срещу разпопилия се поп. Но решават да дойде зимата и да им запалят къщите на тримата. Това ще бъде най-доброто наказание за тях.

Дошла зимата, паднал дълбок сняг и селото бива посетено от един бесен вълк и той започнал да хапе подред всички онези селяни, които са взели участие в гоненията срещу тримата братя. Някой го е упътвал кого да хапе. Посочвал ги от Небето.

И най-интересното е, че всички, които са замервали с камъни, са били намерени от бесния вълк и изпохапани! Този вълк не пропуснал и бащата на Маринка, жената на Петър Тихчев. А тя се е отървала по чудо.

Като те ухапе бесен вълк, след един месец побесняваш и умираш. За една седмица изпомрели 10 човека. Търсят попа да ги опее, че да ги погребат. „Аз не опявам побеснели хора. Аз опявам живи човеци.“ – „Ама как така, дядо попе?“ – „Така. Нали това бяха човеците дето ни замерваха с камъни? Трябваше Господ да изпрати побеснелия вълк, та да раздаде възмездие и правосъдие, за побеснели човеци им се дава бесен вълк“. „Дядо попе, ти нямаш ли милост?“ – „А вие знаете ли приказката: „Кое куче ме е залаяло и ме лае, все е побесняло“. Ето тук се случи същото. Видяхте ли кои побесняха? А има и още други, които лаеха, но вълка ги пропусна.“

„Дядо попе, откакто дойдохте тримата в селото, то се затри и унищожи.“ – „Откакто ние дойдохме, трябваше да ви покажем, че Господ управлява небето и земята. И че жив е Господ със своите разпоредби. А сега отидете, та го разкажете на владиката. Дано побеснелия вълк го срещне.“

И така побеснелият вълк може да бъде и Божи служител, когато изпълнява заповедта на Живия Господ, който е Господ на силите. И на Възмездието! Амин!

И така Петър Тихчев и братята му напускат селото и се преместват в гр. Русе. После се преместват в гр. Свищов. Сава Тихчев става домакин на отвореното „Научно богословско училище“ през 1884 г.

В Русе Петър Тихчев става евангелски пастор на Методистката мисия цели 25 години. Премества се в гр. Свищов, оженен е и там дочаква Петър Дънов и му става хазяин за три години.

Ей приятели, тази случка е истинска и е описана от Йосиф, син на Сава Тихчев и племенник на Петър Тихчев. Амин.

Следва песента „Запознаване“.

Петър Тихчев и владиката

След като се явила градушката и очукала всичко до корен и след като разбрали каква е причината, яростна злоба се въздигнала срещу братя Тихчеви. А когато се появил побеснелия вълк; то всички бесни били побеснели и умрели, и то онези, които са ги замервали с камъните. Това се е разказвало десетки години – за делата на владиката.

По-късно Учителя Дънов разглежда този въпрос ето така: „Имаме един пример: един наш брат, Тихчев, той като напусна православната църква, влезе в стълкновение с владиката. Един ден, с един друг отиват да се примирят, да се простят. Владиката като ги вижда, казва: „Вън, вън!“, изгонва ги. Казват: „Да се разберем!“ – „Не искам да се разбирам“. Те си говорят: „Ти си един лош човек“. Учителят казва: „Сега навсякъде срещам това. Аз зная един брат тук, другият – в другия свят и не може да си простят. Който мрази, лицето Божие не може да види! Бог не е Бог на омразата, но на Любовта. Казва: „Той ме обиди.“ Че кой досега не е обидил Бога? Казва Христос, че всичко, каквото кажат за Сина Човеческаго ще им се прости, но онези, които огорчат Любовта, няма да им се прости.

Тези философи, които са неверни и сегашните философи, са хлъзгава почва. Хлъзгавата почва е почвата на едно лъжливо учение, с което хората се заблуждават.“

Името на този владика е Григорий Доростол Червенски, който е бил туркофил и противник на революционното движение. Той улеснява Високата порта за свалянето на Екзарх Антим. Последният защитава жертвате от Априлското въстание от 1876 г. За това турската висока порта на 14 април 1877 г. го заточава в Мала Азия.

А митрополит Григорий през това време продължава да прибира данъка „владичина“ и да одира кожите на българските селяни. Такива като него са кожодери, по-жестоки от гръцките владици.

След амнистията 1878 г., след войната Антим I е отново екзарх, за да може да забрани през 1888 г. издадената Библия на български в Цариград 1871 г. А друга българска Библия няма до 1925 г. И двамата си приличат, само дето си сменяват вълчите кожи, според случая.

Пример: Гръцките владици са изгаряли отпечатания Нов Завет от Неофит Рилски на български. А българските митрополити също са издирвали тези преводи и са ги изгаряли, за да няма следа от тях. Защо ли? Защото господарят им е един и същ.

Още не времето Христа е казал, че всяко едно прегрешение ще се опрости, но хулата срещу Святият Дух никога! А тук бе похулен и отхвърлен Святият Дух в Новия Завет, издание на евангелистите – методисти.

Следва „Берхан Ази“.

Петър Тихчев и двете му дъщери

„Общи погрешки и общи добродетели“: 34 Лекция от Учителя, държана на 20 май 1935 г. – В том : „Ако говоря“, Общ окултен клас. Г. XIV (1934-1935), т. 2. София, 2003, с. 266-268.

Тук Учителят говори:

„… Имахме един приятел, Петър Тихчев. Когато дъщерите му бяха малки момичета, на четири-пет години, като се изправи пред амвона, разправя: „Жена ми тъй, децата ми тъй.“ Проповядва, проповядва. В християнството ги ражда. Като израснаха дъщерите му, като туриха онези шапки, онези дрехи. „Как е, брат Петър?“ – „Не ме слушат. Започнаха морала, който проповядвах на другите. Казаха ми: Не, не може да бъде!“ Казват: „Тате, защо си толкова глупав, защо си толкова сериозен? защо проповядваш такива глупости на хората?“ Дъщерите започнаха да ми проповядват на мене! Къде е причината? Причината ето къде е. Той бил даскал в едно село в Делиормана. Отишъл на кладенеца, по едно време иде един турчин да си пои коня. Веднага турчинът му удря четири-пет плесници и го поваля на земята. Като си отива, не казва, че турчинът му е ударил четири-пет плесници, но казва: „Като бях на чешмата, идва един турчин, иска да се покаже сербез. Като го ударих една плесница, повалих го на земята.“ – „Ще ни избият“. – „Нека ни избият.“ Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие. Турчинът го би, а той казва, че той бил турчинът. Този турчин на кладенеца, това са дъщерите му.

Какво да се прави? Да се махне този турчин. Как да се махне? – „Да се намери някой да вземе тези дъщери, да се разправя с тях, аз да си започна да проповядвам, както мисля!“ Обаче, той си замина от земята и работите не можеха да се уредят, както той мислеше, да проповядва.

Казвам, турчинът, като отива на кладенеца, ти гледай надалеч да бъдеш. Щом дойде турчинът на кладенеца и ти си там: „Гяур!“ Няколко шамара ще ти удари. Не преувеличавайте нещата! Вие искате някой път да се покажете, говорите нещо, което не е вярно. Кои са причините? Няма никакви причини.“

Сега е времето всеки да си плати полиците, които е направил в миналото. Всеки трябва да се разплати със своята лична карма в този живот. И то по най-бързия начин. Амин!

Следва „Цветята цъфтяха“.

Петър Тихчев и нарочения жених

Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години!

Дядо Петър имал две дъщери, ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка. Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовният живот на човека.

През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му надумвала едно и също. „Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим.“

Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на вратата, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял по богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в Евангелското училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да си говорят, освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде, изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока.

А каква е посоката? Един Господ знае, защото Той чертае пътищата на човека в самия него.

Следва песента „Аз съм бялото кокиче“.

Как се омъжили дъщерите на Петър Тихчев?

Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало наяве. А от трета страна над дома им се събрали тежки облаци. Било невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно че нищо не забелязва. И си продължава да си посещава училището.

Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица порязва небето и пада върху дома им. Голямата им дъщеря, която са я готвели годеница на Петър внезапно се разболява и през нощта почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев.

След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я, жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята, ни за жена отива, ни се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога.“

Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица.

Тогава жена му казала: „Да оженим малката дъщеря, да го не изпускаме, защото такъв човек не можем да намерим!“ Те канели Учителят понякога да свири, защото свирел хубаво на цигулка. Отивали при него и Го молели да им свири. Той взимал цигулката и им свирел. Така че често им посвирвал и затова също не искали да го изпуснат. И протестантите станали причина да го изпратят в Америка да следва, именно от Свищов.

Майката започнала сега да го желае за втората дъщеря. Пастирът отива пак при Учителя с тая цел, но пак става нещо, че не може да го запита по тоя въпрос. Жена му отново почнала да му се кара: „Годината свършва, пък ти си такъв, че не можеш да го заприказваш за това. Наложи се!“ И когато един ден се наложил и го заприказвал за женитби, то разболява се и малката дъщеря и умира. А после жена му като плакала, мъжът й казал: „Жена, тоз човек е свят човек, той не е обикновен! Ето, умряха и двете ни дъщери.“ И плаче човекът, защото са били нахални и иска-не иска, искали да му се наложат. „Затуй умряха и двете ни дъщери“.

Чухте една тъжна и много поучителна история. А за да се изживее голямото страдание е необходима голяма сила. И още по-трудно – да се проумее! Обяснението е невъзможно!

Следва песента „Време е да вървим!“

Петър Тихчев – Първият евангелист методист присъства на събрание на Синархическата верига
на Бялото братство

Петър Тихчев е пътуващ проповедник. По-късно посещава събранията на Петър Дънов. И понеже тогава е било много на мода да се пита кой какъв е бил в предишните си прераждания, то Петър Дънов разкрива някои от тях.

Петър Тихчев не е случаен човек. Той си идва с отминалите, прераждания. На няколко места е споменавал Учителят за тях.

Бил е прероден в Мала Азия при турците и като областен управител е имал власт и е убивал, и раздавал смърт наляво и надясно. Та той си идва със своята карма при това прераждане и е цяло чудо, че Провидението го прави проповедник на евангелизма.

Петър Тихчев присъствува на съборите. Неговото име е отбелязано в протоколите там. Това е единственият пример как един евангелски проповедник идва и се включва в Синархическата верига на съборите на Бялото Братство. Друг случай няма. Всеки би си поставил въпроса, как един евангелист-методист, който проповядва Евангелието, накрая може да стане последовател на Учението на Петър Дънов? А отговорът е много прост и обикновен.

Когато Учителят започва да посещава първите самозародили се духовни групи, правили само църковни молитви и са пеели църковни песни. Така са престоявали по цели нощи в бдение.

Петър Дънов тогава им дава наряди и задача да четат и изучават Евангелието по теми и обозначени глави. Да го изучават, да го проучават! И той много пъти споменава в своето Слово, че ученикът всеки ден трябва да чете Евангелието, за да се свързва с Христовия Дух. А защо? Защото Святият Дух се явява при учениците на Христа и той им припомня всичко това, което е говорил Христос. И чрез него те записват Евангелието, чрез Святият Дух, който влиза в онези, които пишат четирите Евангелия.

И така че, Петър Тихчев върви по България и проповядва Евангелието. Той намира и нови духовни групи, които са получили задача от Петър Дънов да изучават Евангелието. Той се включва активно, за да им тълкува различните стихове.

Следва песента „Весел ти бъди“.

Могат ли да се „присъединят“ и „ашладисат“
евангелистите – методисти в „Изгревът“?

За този окултен и духовен закон за „присаждането и ашладисването“ говори Апостол Павел в Послание към Римляни, глава 11. Тя трябва да се проучи много добре от днешните евангелисти-методисти в България. А защо? Той споменава в стих 4 и 5, че числото на онези, които са останали верни са 7000, които не са преклонили коляно пред Ваала на многобожието. И онова, което е останало като число е избрано по благодат, а не по заслуги и по дела от онези, които трябва да спазват десетте Божи заповеди. Онези, които се отклоняват от тези 7000 човека, избрани по благодат и отпадат, то на тяхно място идват езичниците. А защо? За да попълнят числото 7000 (стих 12). Невероятен и непознат окултен закон, засега неприложим. Но тогава е действал много точно!

Някои клони, заради безверието им и заради това, че се кланят на Ваала и отстъпват от закона за Единния Бог, се отрязват. Тогава на тяхно място се присаждат езичниците, които представляват клони от дива маслина върху богатия клон и дърво на питомната маслина. Виж стих 17-24. Защо? За да се попълни числото 7000 от езичниците, за да заемат мястото на онези, които са отпаднали. Невероятен окултен закон. А какво откровение!

Има един, който се присади и ашладиса по дух и по плът към „Изгревът“, казваше се Драгомир Василев, оженен за внучката на Гаврил Илиев, на име Милка. Като адвокат, той защитаваше Изгрева и Бялото Братство на процеса 1958-1959 г., който процес бе предизвикан от комунистическата власт. Комунистите – следователи и прокурори му казват: „Ти защо ни пречиш? Ние имаме заповед за ги осъдим!“ А Драгомир отговаря: „И аз имам заповед да ги защитавам!“

Извод: Всеки изпълнява заповедта на своя си господар. А Драгомир Василев беше евангелист–методист. Прикачил се към Изгрева на Бялото Братство. А синът му, Павел Василев, е правнук на Гаврил Илиев. Той ми помогна да създам и отпечатам „Изгревът“ том 24, който е за евангелистите – методисти. Техните портрети са на прозореца. Павел е жив и здрав, и присъства на концерта.

За евангелистите – методисти и Учителят Дънов през 2010 г. направих 5 концерт-рецитали.

Следва песента „Поздрав на Учителя“. Всички имате песента, раздадена в антракта. Ще я изпеем заедно.