![д-р Вергилий Кръстев и Петър Вангелов](https://izgrevat.com/wp-content/uploads/2022/07/2006_11_18_Как-се-създаде-Паневритмията-на-Изгрева-от-Учителя-Дънов_Концерт-рецитал_59.jpg)
Как се създаде Паневритмията
на Изгрева от Учителя Дънов
Концерт-рецитал на 18. 11. 2006 г.
Концертът е преведен на 6 езика, представени като субтитри!
Съдържание:
- Галерия
- ПЪРВА ЧАСТ
- ВТОРА ЧАСТ
- Купете си том от поредицата и прочете много повече интересни случки и събития от живота в Школата!
- Чуйте от първо лице разкази за живота по време на Учителя в интервюта на д-р Вергилий Кръстев
- Имате инфромация за архив свързан с Школата? Свържете се с нас! Нека го издадем!
- Абонирайте се!
- Запишете се за новините в сайта
Петър Вангелов
Място:
В салона на община “Изгрев”
ул.”Чехов” 16-А
Музиканти:
1. Йоана Стратева – цигулка;
2. Бояна Желязкова – цигулка;
3. Анна Каралашева – виолончело;
4. Божидар Симов – китара;
5. Спаска Панайотова – сопран
Как се роди Паневритмията, от небето над Мусала тук на Земята на Изгрева
Как се роди Паневритмията, от небето над Мусала тук на Земята на Изгрева
Галерия
ПЪРВА ЧАСТ
КАК ЗАПОЧНА ПАНЕВРИТМИЯТА?
ПОДТИКЪТ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА
КАК СЕ СЪЗДАВАШЕ ПАНЕВРИТМИЯТА?
КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ И ПЕНТАГРАМАТА ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА
ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТМИЯТА
МЕЛОДИИТЕ ОТ СВЕТА И ПАНЕВРИТМИЯТА
ДИСХАРМОНИЯТА В ПАНЕВРИТМИЯТА И ОТГОВОРНОСТТА НА ИЗГРЕВЯНИ
АНТРАКТ
ВТОРА ЧАСТ
КОЙ ЩЕ ДАДЕ ДУМИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА НА ИЗГРЕВА?
Разказва Мария Тодорова
В: Изгревът … Т. 1. София, 1993, с. 208, 210. ISBN 954-799-183-3
По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва:
– Ама, Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусалла?
Учителят я поглежда и казва:
– Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения Свят.
– Ама, Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусалла? – настоява сестрата.
– Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е Горе, на Небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух. Чрез нея те се хармонизират със Световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела – духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусалла.
Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на Земята. А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия.
Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух – тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия.
– Ама, Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусалла? – пита отново сестрата.
– Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия – казва Учителят.
А ние стояхме в очакване да се яви това Висше Същество, без да знаем кога и на кого ще се яви.
„ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА“
ВИСШЕТО СЪЩЕСТВО ПРИСТИГНА, ЗА ДА ДАДЕ ДУМИТЕ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА
Разказва Мария Тодорова
В: Изгревът … Т. 1. София, 1993, с. 210–211. ISBN 954-799-183-3
Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934.
– Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения?
Олга се стеснява:
– Но, Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю.
Учителят се усмихва и казва:
– Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно Същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения. – Учителят замълчава и се усмихва.
– Е, щом е така, да се опитаме и двете – аз и това същество. Но как и кога ще дойде то?
Учителят ѝ казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по-възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та, тя ще има посещение от Невидимия свят, и то не „на гости“, а по работа, дадена от Учителя!
Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата – приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото ѝ същество, мисълта ѝ се прояснява, погледът ѝ се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист.
Таман е завършила две-три упражнения, и на вратата се чука – влиза някаква сестра – комшийка, да ѝ иска назаем това или онова. Олга ѝ казва, че има работа. Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо назаем.
Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата ѝ няма вече светли мисли, в сърцето ѝ няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи.
„РАДОСТ И СКРЪБ“
СЪЩЕСТВОТО ОТ СЛЪНЦЕТО СЕ ЯВЯВА ЗА ВТОРИ ПЪТ
Разказва Мария Тодорова
В: Изгревът … Т. 1. София, 1993, с. 211. ISBN 954-799-183-3
На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго:
– Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе, и веднага изпратиха своите служители да ти попречат.
– Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи, и то тук – на Изгрева, тук – пред Вас. Ще мога ли да поправя грешката си?
Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя.
Учителят се навежда и я повдига.
– Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път – ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само, за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията.
С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.
Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето ѝ. Приятелите ѝ смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеяла, че и дори да чука някой, да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение – мисълта ѝ се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Започва да чува думите: „Аз съм Асавита. Идвам от Слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят.“ Олга записва всичко.
Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава.
– А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж?
– Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб.
„БЕРХАН АЗИ“
ЗАКОНИТЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА
Разказва Мария Тодорова
В: Изгревът … Т. 1. София, 1993, с. 211. ISBN 954-799-183-3
На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена „ПАНЕВРИТМИЯ“. Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо, ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са „Бершид Ба“, „Пролетна песен“ (в книжката е отбелязано заглавие „Пролетта пристига“) и „Песен на малката буболечка“ (в песнарката – „Малката буболечица“).
Същата година – 1935 – Олга Славчева издаде една книжка: „АСАВИТА – БОЖЕСТВЕНА ПЕСЕН“. На корицата, в горния ъгъл е написано: Хелмира.
Асавита идва от Слънцето, посещава Олга Славчева и като ѝ дава името Хелмира, повежда я на път за Слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати – чува песните, които Учителят е дал на Земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на Слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на Земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята – физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка.
Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина – приложение към книжката, наречена „От Земята към Слънцето“.
По онова време на Изгрева имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както ѝ е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на Изгрева смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст.
През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка „Паневритмия. Песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя“. В тази книжка има увод, а след това раздел „Основи на Паневритмията“, в който Учителят дава принципите на Паневритмията и законите и силите, които са я създали. Там, на с. 14, точно и строго е отбелязано:
„Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение.“
По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение, и са сложени подходящи слова за отделните песни. А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на с. 14 пише:
„Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир.“
Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира Божественото? И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като „Основи на Паневритмията“.
„КРАСОТА”
ДВЕТЕ ПАНЕВРИТМИИ – НА ИЗГРЕВА И В НЕВИДИМИЯ СВЯТ
Разказва Мария Тодорова
В: Изгревът … Т. 1. София, 1993, с. 212. ISBN 954-799-183-3
Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване – беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност – тази на Духовния Свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят – света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, Небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга – единият кръг долу на поляната на Изгрева, където ние – нашите тела – играехме, а другият кръг бе горе на небето – там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в „двете Паневритмии“. Едната долу на Земята, а другата горе на небето.
Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу – с нашите тела и горе – с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на Земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията – със словата, движенията, мелодията и ритъма – е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на Земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина.
Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа.
Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на Изгрева. Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмия. Това за нас беше Паневритмията – свещенодействие и посвещение.
„Има хармония и ритъм в цялото Битие.
Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно.
Това е, именно Паневритмията“ (с. 15).
Е, разбрахте ли какво е Паневритмията и че тя е свещена? Че тя е недосегаема, неръкотворна за человеците по Земята, тя е Идеал за човешката душа и човешкия дух.
„РАДОСТТА НА ЗЕМЯТА“
ВРАТИТЕ ПРИ ПАНЕВРИТМИЯТА
Разказва Драган Петков
В: Изгревът … Т. 7. София, 1997, с. 153–154. ISBN 954-90041-7-1
Да играеш Паневритмия и да си жив участник в този кръг по времето на Учителя беше невероятно преживяване. Всеки от нас имаше своето лично усещане за въздействието на Паневритмията като музика, движение и като съчетание на хармония в едно поле, което е създадено от „Живата Паневритмия“, която се намира в Невидимата Школа на Бялото Братство.
Когато бяхме наредени по двойки и двойките се завъртят в общия кръг, трябваше да се спазва едно правило, дадено от Учителя. Когато двойките се въртят в кръга, трябва да има еднакво разстояние между двойките. Не трябва някъде между двойките да има по-голямо разстояние от два-три метра, а на друго място да са сблъскани един до друг и да си пречат при играта. Между двойките трябва да има еднакво разстояние. Като си разперят ръцете, трябва да има най-малко разстояние от половин метър.
Понякога Учителят даваше едно упражнение. Караше ги да се хванат за ръце и да направят нещо като хоро. След това си пускаха ръцете, обръщаха се вдясно, и това бе разстоянието, което трябва да има между тях. По такъв начин се определяше големината на кръга. В зависимост от числото на участвуващите двойки се определяше диаметърът на кръга. Един път бе по-голям, друг път бе по-малък. Не е важно колко голям ще бъде кръгът. Друго е важното – да има еднакво разстояние между двойките. Учителят много държеше да няма голямо разстояние между двойките. Той се изразяваше така: „Затворете вратите!“ Той определяше тези разстояния като отворени врати.
Какво представляват тези врати?
Кръгът на Паневритмията е жив кръг от сили и силово поле. Той се създава от играещите двойки. Когато се отвори някоя врата, това означава, че разстоянието не е спазено между двойките и че живият кръг е пресечен. Тогава други сили влизат чрез тези врати, крадат от това силово поле и след това като крадци задигат цялото Благословение от Паневритмията. Понеже са крадци, те взимат каквото им е нужно, взимат този капитал, за да работи чрез него Черната Ложа, а на нас оставят нарушената хармония, т.е. дисхармония. После се чудим защо не ни вървят работите. Няма какво да се чудим, а трябва да изпълняваме нещата точно така както ги е казал Учителят.
Веднъж Учителят беше недоволен и каза:
– Рекох, да затваряте вратите навреме. През тях влизат други сили в кръга. Не бива да се допуска тези сили да влизат между нас и които да развалят хармонията. Носите отговорност пред Небето, че допускате чрез вашето непослушание Черната Ложа да атакува Школата. Тези неща са недопустими и се санкционират от Невидимия свят. Невидимият свят е място на висша разумност, на висша хармония и висша светлина. Това е Светлината на Божествения свят.
Ние запомнихме това и ви го предаваме. Е, разбира се, че не винаги го изпълнявахме.
Когато играехме Паневритмия по всички правила, дадени от Учителя, се получаваше такава хармония между нас, че имахме усещането, че не стъпваме по земята. Това е наше усещане, но ние фактически се движехме с краката си по земята. Тогава разбирахме какво означава да се играе правилно Паневритмия при „затворени врати“.
„ЗАПАЛИ СЕ ОГЪНЯТ“
ОРЪЖИЯТА НА ПАНЕВРИТМИЯТА
Разказва Драган Петков
В: Изгревът … Т. 7. София, 1997, с. 154–155. ISBN 954-90041-7-1
Ето сега 45 години след заминаването на Учителя, не се спазва това правило за вратите. Понякога някои от възрастните приятели започват да се обаждат: „Затворете портите!“ Други, които слушат, се дразнят от техните забележки.
Учителят на времето не казваше „врата“, а казваше „порта“. Дразнят се, защото не знаят. Дразнят се, защото са отворили „портата“ на Паневритмията и в тях са влезнали онези същества и сили, които смучат и крадат от Живия кръг на Паневритмията. И затова се дразнят, защото други в тях се дразнят, защото са влезнали там и са се вкопчили като кърлежи и смучат ли смучат енергия. Е, кажете ми как може да се коригират и затворят тези порти с една забележка? Не може.
Друг път ни обръщаше внимание, че чрез нашите дисхармонични състояния на Изгрева, по същия начин те се разпространяват в света като дисхармония в умовете на останалите хора. Веднъж беше строг и каза:
– Вие тук, на Изгрева, сте виновни за това, което става в света. Вашите дисхармонични мисли и чувства се разпространяват от този Божествен Център чрез Божествената вълна създала се от идването на Великия Учител. И вместо човечеството да приеме идеите на Словото като хармония и чистота, то възприема вашите недостатъци като дисхармония и несъвършенство.
Тогава ние разбрахме каква беше нашата роля на Изгрева. В нас имаше Сила, която можеше да сътворява и съзижда Новия живот. Имаше Сила, която можеше да разрушава. Ние опитахме и двете неща. А резултатите ги видяхме.
Разбрахме, че Паневритмията на Изгрева е могъщо оръжие за градеж и за разрушение.
По време на Паневритмията започвахме да играем в по-малък кръг, като пазехме да няма врати и порти между нас, т.е. да има еднакво разстояние помежду ни.
После Учителят даваше задача да се увеличава диаметърът на кръга постепенно.
Това означаваше, че идеите на Учителя трябваше да пулсират и да излязат от центъра и от кръга и да се разпространят по целия свят. Това означава, че центърът на живота пулсира и ритмично изпраща вълни на хармония в света. Ето това беше един метод на работа на Учителя за разпространението на Неговите идеи. Затова ще намерите в Словото Му един израз:
„Моето Слово се разпространява във въздуха. Има същества, които Го поемат и веднага Го разпространяват. Божествените Идеи се разпространяват по такъв начин.“
Затова Учителят казваше, че Новото Учение ще дойде отвътре в хората, като първо ще възприемат тези идеи като свои и като собствени ще ги реализират.
Това е пътят! Друг път няма!
Оригиналното Слово е отпечатано!
Пътят на Живота в Школата е даден в поредицата „Изгревът“.
Това е Пътят Господен! Амин!
„БЛАГОСЛОВЕН ГОСПОД НАШ“