Сценарий

Първа част:
“Призванието чрез Ангел Елохил”

1. Защо България падна под турско робство за цели 500 години?

Говори Ангел Елохил:
„Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12).

Пояснения: От къде идват престъпленията?
Официалната царска и болярска власт подлагат на гонение богомилското учение, което е Христовото учение и богомилите ги прокуждат из България, Това е причина за падане на България два века под Византийско робство от 1018 до 1186 година. Освобождаването на България се дължи на богомилите, които подкрепят цар Асен и цар Петър. По-късно на черковния събор през 1211 година се провежда събор срещу богомилите и се издигат първите клади, на които са изгаряни живи от Борил. По-късно през 1350 година отново се свиква черковен събор в Търново срещу богомилите. Богомилите са пръснати и изгонени в Европа и занасят онези идеи, които по-късно създават ренесанса на Европа. А България през 1393-1396 г. пада под турско робство за следващите 500 години. Така се изпълнява Божието възмездие чрез турския ятаган и чрез турското владичество за следващите пет века.

Отново говори Ангел Елохил:
„Но в тогавашното ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.

Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен.“

Следва песента „Аум“. Песента „Аум“. – Според Учителя Дънов, това е стара свещена песен. Тя трябва да се произнася често, защото съчетава външните условия с вътрешните възможности. А това е бяла магия. Чрез нея ще се освободите. Само така ще се освободите от онези 500 години на турско робство, които всеки българин носи в себе си. „Аум“ е дума на Духа.

Песента е в инструментално изпълнение, изпълнява се три пъти.

2. Кой освободи България от петвековно турско робство?

Говори ангел Елохил:
„И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползувате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.“

Пояснение за освободителя: Освобождението на България от петвековното турско робство се дължи на Бялото Братство. То изпрати от Небето свой служител и се роди и бе възкачен като император Александър II през 1855 г. Той бе един велик Дух на Славянството, който бе изпратен с три задачи.

Първата задача бе да освободи Русия от крепостничеството, което стори през 1861 г.

Втората задача бе, да освободи България от турското робство и което стори през 1878 г. чрез Руско-турската война и Сан Стефанския мирен договор.

Третата задача бе, да обедини славянството, за да може то да се подготви за идването на Всемировия Учител, който бе роден в плът и бе на 14 години, когато България бе освободена. Но това му бе попречено и след две неуспешни покушения той бе убит на 1.ІІІ.1881 г. чрез атентат.

Когато се възкачва на престола, когато се възвестява чрез биене на камбани, две от камбаните падат на земята. Това е била поличба на съдбата. Когато на 19.ІІ.1861 г. отменя крепостното право в Русия заявява: „Аз съзнавам, че аз изпълних великий дълг“. Преди да подпише манифеста за обявяване на войната на 12.IV.1877 г. явява му се ангел Господен, укрепва го и настоява да изпълни повелята Господня. Той се вслушва в гласа на Бога, обявява войната, спечелва войната и освобождава България. Затова император Александър II е двоен освободител: един път за Русия и втори път за България.

Според Учителя Дънов, той е представител на Бялото Ббратство, изпратен от небето и поставен като император на Русия, за своята мисия. Той положи живота си за нея.

Следва песента „Малкият планински извор“. Българинът е в робство. Той не може да се освободи сам. Друг трябва да го освободи и развърже отвън. После българинът трябва сам отвътре да се освободи и развърже. Как ще стане това? Ще се научи от малкото чисто изворче, което извира от планината и носи живата водица на жадните. Който я пие, живот ще добие. Оттук започва единството на живота.

Песента се изпълнява от соло сопран. След първи и трети куплет са прибавени рецитация на стиховете на текста.

3. Причини за днешната сила, слава и величие на Русия

И рече Ангел Елохил:
„Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.

Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коствува живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.

Пояснение: На 9 август 1886 г. е извършен държавен преврат от офицери русофили, които свалят Александър Батемберг от престола. След това следва контра-преврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.). Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват и на 2.II.1896 г. с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.ІІІ.1896 г. Високата Порта връчва ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори ферман го определя за генерал- губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция.

Отново говори Ангел Елохил:
Ще приемете от нея – Русия, дан като Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15).

Пояснение: През 1853 г. чрез Кримската война на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не подържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция извоювани чрез договора през 1774 г. С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно море и започва възхода й като Велика Сила в Европа.

Следва „Играта на поточето“. Разказвали са ни дедите как са посрещали руските войни като освободители. Всички са се изпокрили от страх от турците. Трябва да се премахне страхът, да се отприщи духът на българина, за да потече като планински ручей в неговите гърди. А това е много трудна работа. Всеки човек трябва отвътре да се отприщи. Чак тогава идва в него играта на поточето. Това е говора на освободения човек, на освободената човешка душа. Как става това? Вижте и чуйте играта на поточето.

Изпълнява соло-флейта с оркестър.

4. Кой е Ангел Елохил и кому говори той?

„Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствувате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил.“

Пояснение: Призванието е дадено чрез Учителя Петър Дънов. То му е било съобщено на 8 октомври 1898 г. от ангел ЕЛОХИЛ. През 1911 г. в гр. Търново Учителят споделя пред първите ученици следното:

„Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство.

Духът ЕЛОХИЛ е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българският народ и цялото Славянство. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат както направиха евреите.“

Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата пред първите трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество „Милосърдие“ като публична беседа.

Днес в България са започнали трите наказания, които Ангел Елохил предрече: глад за бедните, мор за живите и разорение на държавата! След 110 години това започна да се сбъдва.

Следва „Ме хейн“. Елохил е Ангелът Господен, който е Освободителят и със своя меч разсича веригите на роба. А девицата на роба го очаква 500 години. Тя излиза облечена в бяла премяна, с протегнати ръце, за да го посрещне. Нейното име е Мехейн. Тя чака, тя го очаква и тя приема даровете на Ангела Освободител.

Мехейн е девата. Тя е връзката между небесната родина и човешката душа, слезнала на земята и облякла се в плът. Мехейн пази връзката на човешката душа към своята прародина.

Мелодията се изпълнява два пъти, като всяко изпълнение започва с интродукция.

5. Зовът на Ангел Елохил към българите

„Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. (18) Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него на всякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете, неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплаквание сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.

Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядвайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему.

Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен.

Съобщено на 8 октомври 1898 година. Варна – България

Дадено чрез Учителя Петър Дънов.

Преписано от печатни за корекция коли (страници 5) на брата Пеню Киров на: 30 май, събота вечер, 1 юни, понеделник вечер и 3 юни, сряда вечер, 1915 година, гр. Бургас.

Преписал: Минчо Сотиров

Пояснение: Защо Ангелът казва: „Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ…“? За втори път Ангел Елохил идва на 8.Х.1898 г. А първият път идва през 855 г., когато донася славянската азбука и знака ѣ „е двойно“, като Небесен знак Божий.

Следва „Малкият извор“. Зовът на Ангел Елохил е безпрекословен. А българинът може да отговори само по един начин – чрез песента на „Малкият извор“. Това е песента на освободената българска душа, която благодари и която се моли Богу.

Песента е в инструментален вариант. Повтаря се три пъти с вариации на соло цигулка и камерен оркестър.

6. Пътят на Призванието

„Призванието“ е дадено от Ангел Елохил чрез Петър Дънов за българския народ на 8 октомври 1898 г., гр. Варна.

През време на Школата 1922-1944 г. са правени няколко преписа, като всеки преписвач е осъвременявал думите и по този начин е изменял текста на Учителя. След заминаването на Учителя от 1944 г. до 1990 г. са правени също преписи от предишни коригирани преписи. Така че съществуват много разпръснати и видоизменени текстове на Призванието. Ето защо по случай 130-го-дишнината от рождението на Учителя 1864-1994 г. се организира концерт и рецитал на „Призванието“ на 22 май 1994 г, в Драматичен театър „София”, на което за пръв път след близо 100 години публично бе оповестено „Призванието“ с неговия оригинален текст.

„Призванието“ бе отпечатано в отделна книжка със стария ръкопис през м. май 1994 г. По този начин бе предоставен оригиналния текст и се спира възможността да се променя своеволно текста на Учителя. Сега това е вторият опит за предоставяне и отпечатване на оригиналния текст с обяснителни бележки, но с новия ръкопис.

(„Изгревът“, том IV, стр. 3 – 47.)

Учителят бе в кръв и плът между българите и славянството!

Мировият Учител бе в Дух и Сила между българите и славянството!

Всемировият Учител бе в Слово! Словото Му бе от Бога и Бог бе Словото Му в слава Божия между българите и славянството.

Той, Всемировият Учител е всьо и вся за днешното и идното човечество от Шестата раса.

Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировият Учител – Беинса Дуно.

Дойде на земята, всред народа български в семейство славянско и род славянски, в обетованата страна от Духа Божий – майка България, светилница и хранилница на Словото Му. Амин.

Следва „Странник съм в този свят“. Вие чухте „Пътят на Призванието“, даден чрез Ангел Елохил на Учителя. А сега ще чуете за пътя на Учителя на земята между българите. Той беше един странник и никого не познаваше, освен Господа! Своето упование отправи към Бога. Затова тази песен се превърна в Негова молитва към Бога. Защото на земята Неговия път бе между призваните, които не дойдоха при Него. А бяха извикани хромите, слепите, глухите, немите, както беше по времето на Христа. И с тях трябваше да работи. Когато те злоупотребяваха с Неговата доброта и Любов, Той се чувстваше странник, чужд и отхвърлен.

Записът на песента е изцяло от оркестрово изпълнение.

7. Молитва за българския народ – дадена от Учителя през 1900 г.

При тази молитва трябва да сме прави!

1. Към Тебе отправям гласа си, Отче Святий и праведний,към Тебе, Който си подарител на всяка благост и милост, и Който даваш живот и радост на Твоите деца.

2. Ти, Който ги утешаваш на всяко време.
   Ти, Който ги избавяш от ръката на техните утешители и им даваш духовна свобода.

3. Подари и на мен днес Твоята благодат и ми дай Твоята сила и мъдрост, която да ме ръководи и крепи да върша делото Ти, Отче мой и Господ мой.

4. Всяко добро даване иде от Тебе. Ти, Който си Виделина на всички, Ти знаеш, че имам нужда от Тебе, благослови ме, просвети ме, освети ме.

5. Дай да се събуди духът на този народ. Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ.

6. Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават.

7. Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината.

8. Моля Ти се, отхвърли това бреме, което лежи отгоре ми Господи, прати повече Виделина в сърцата ни. Научи ни пътищата Си.

9. Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство. Ти си чул, че не ги водят на добри пасища.

10. Припомни обещанията Си. Прати работници в тази Твоя нива. Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ. Господи, избави ги от тая духовна сиромашия.

11. Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали.
    Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това. Защото чинът е свят.

12. Господи, Ти си научил що върши държавният глава на този народ, когото по милост си крепил.
    Неговите подвластници всички са се развратили, станали са крадци и разбойници. Всички сеят семето на разврат. Те ми препятствуват винаги да посея нещо добро.

13. Господи, низрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища.

14. Господи, да дойде Твоето Царство помежду нас. Да се всели Твоят Дух помежду ни.
    Стори ни добро според величието на милостта Си и ни избави зарад Името Си.

15. Бъди сега благословен Ти от мене, Господи, Царю мой. Благословено да е Твоето Име сега и во веки.

Амин.

Следва песента „Берхан Ази“. Чухме Молитвата на Учителя от 1900 година. А как трябва да се освободи българския народ? Отговорът е даден чрез песента „Берхан Ази“. Всеки сам трябва да извърви своя път и да се върне в своята прародина. Там е мястото, където човешката душа ще се слее с Божествената душа.

Песента е изцяло инструментално изпълнение.

Втора част:
Небесният знак ѣ – печатът на Славянството

1. Ангел Елохил и държавата на Духа – България

Славянската азбука е Посвещението Господне чрез Словото на Бога.

Константин, най-малкия син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на Босфора, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол. Когато се ражда на 27-ми април настъпва частично лунно затъмнение, а на 9 октомври пълно слънчево затъмнение. Това е поличба. Когато Константин издъхва, приел преди това името монах Кирил, през 869 година в Рим на 42 години, летописците отбелязват, че същата година на 17-ти януари настъпило частично лунно, а на 27-ми юли пълно слънчево затъмнение. Според Учителят Дънов луната е символ на религията, а слънцето – на държавната власт. Това е един цикъл, през който Онзи, който ръководи съдбините на българите и славянството, Ангел Елохил успява да затъмни небето на гръцката патриаршия и римските папи, за да може да се даде от Бога славянската писменост. От друга страна успява така да затъмни умовете на императори, папи и патриарси и да раздвижи няколко империи – Византия, Рим и Немското кралство, за да може да излезе и да се утвърди една нова държава на Духа, ръководена от Ангела Елохил. Държавата на Духа е България.

Методи е роден около 820 година. Двамата братя са чистокръвни македонски славяни с будно национално съзнание и българи по родословие. Учителят Дънов ги нарича „Светила на славянският род“. Не случайно тези „Светила“ биват извикани от края на Вселената, за да се родят в този род. Методи е назначен да управлява славянско княжество, за да се запознае с всичките славянски обичаи, да обикне славяните, защото го очаква Онзи ден, в който ще бъде издигнат за учител и пръв архиепископ на славяните. Той напуска княжеската служба, подстригва се за монах и възприема името на Цариградския патриарх Методий (843-847 година), който е иконопочитател. Избира манастира „Св. Полихрон“ в Малоазиатската планина Олимп. Двамата братя са замонашени почти в едно и също време – около 845 година.

По това време Константин се уединява, живее в безмълвие и унесен в себе си, съсредоточен. Отива при брат си Методий в Полихрон. Там престоява от 851 г. до 859 г. – около 8 години. Според житие Кирилово „Константин непрекъснато се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше“.

Ден и нощ Ангел Елохил обучава двамата братя Кирил и Методий, организира силите небесни, на които той е вожд. Той направлява съграждането на новата държава на духа.

А това става чрез знака Божий ѣ – „е двойно“ или „ят“, който той държи в десницата си. Годината е 855. Ангел Елохил превърна Кирил и Методий в светила небесни и земни. Те ни измъкнаха от тъмата и ни облякоха в светлина чрез знака ѣ – „е двойно“, „ят“. Той е звездата Небесна, чрез който българският народ се свързва с Небето.

Следва песента „Бершид ба“. „Бершид ба“ – начало на нещата. За да може славянската азбука да бъде Посвещението Господне, трябва да се изпрати онзи служител Божий, който да оповести това. А това е Бершид ба – Небесният Ангел. Само той може да оповести началото на нещата и сътворението на славянския род чрез славянската азбука. А как става това, ще чуете в самата песен и нейното инструментално изпълнение.

Изпълнява се два пъти, в по-висока тоналност.

2. Славянската писменост и Небесният знак ѣ– Е двойно, „ят“, ѣе знакът Божий

В „Изгревът“ том 4, стр. 3-47 беше публикувано „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“, дадено на 8 октомври 1898 г., публикувано по оригинала, който имах и бяха дадени обяснителни бележки за него.

В „За буквите“ Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин-философ наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви – едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч“.

Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам“.

Тук именно, в манастира „Св. Полихрон“, те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и ѣ „двойно е“ (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата ѣ „е“ – двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят. И че тази буква представлява една от кардиналните небесни знаци, която е знамето на Славянската писменост. Тя е печатът на българо-славянското писмо. И докато тази буква я има в българската азбука, то България ще съществува. Изхвърлят ли е от азбуката, българите ще изгубят свободата си.

През 1945 г. се прави правописна реформа и тази буква се премахва и се замества с буквата „е“. Последва период от 45 години, в който няколко пъти България загубваше независимостта си. Но накрая остана да съществува като държава, поради съвсем други причини.

И понеже този небесен знак го има само в азбуката – кирилица, той се употребява векове наред и много добре и точно се изписва в старите ръкописи. От думите на Учителя Дънов става напълно ясно, че Константин е създателят на Кирилицата, така както Черноризец Храбър споменава за годината 855. Константин създава и глаголицата през 863 година за нуждите на Моравската мисия. Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил“. Той знае много добре кой е Константин-философ и че Святият Дух е в него. Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: „Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. НЕ БЯХ, БИДОХ И СЪМ ВО ВЕКИ. АМИН.“ Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ.

В обяснителните бележки към Призванието трябваше да се дадат някои нови неща, които досега не се знаеха. Така на стр. 14-16 в точка 6 имаше заглавие „Славянската азбука е посвещението Господне чрез Словото на Бога“. Тук за пръв път се разглежда че „е двойно“, знакът ѣ е знамето на славянската писменост, на стр. 15, и че е дадено на двамата братя от Невидимия свят чрез Ангел Елохил. Това е първата ни азбука от 855 г., наречена по-късно Кирилица. Те я разпространяват при славяните по река Брегалница – Македония.

Буквата ѣ („е двойно, ят“) е знамето на славянската писменост. Амин!

Следва „Нева Санзу“. Нева Санзу – това е пътят на слабия и на силния. Той не е равен, а е с препятствия. Човек трябва да слезне от височините в долините на живота, за да разреши някой мъчен въпрос в живота си. Духовният свят не е някъде далеч от хората. Той е около тях. От съзнанието на човека зависи, дали той ще живее на земята само по физически начин или ще живее духовно. Като развива своите духовни центрове, човек влиза във връзка с духовния свят, главно с Разумните същества от този свят и се учи от тях. Човек сам определя своя път. От живота му зависи и посоката на неговото движение.

Нева Санзу е знак Божий, който определя пътя на човека.

Изпълнението на песента е инструментално, с китара. Може да се пее. Певците казаха, че не могат да пеят.

3. Знакът ѣ„е двойно“ е Небесния печат за обединението на славяните

След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон“, а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли“. Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861 г.). Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегалница. В „Успение Кирилово“ и „Солунска легенда“ се говори, че Константин философ е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени. Той ги е кръстил и им написал книги и съставил букви за българите. А това е след 855 година, когато е създадена азбуката и онези години след това необходими за превода на Богослужебните книги. Тук той употребява славянизирано гръцко писмо, което е кирилицата. От тук идват неговите ученици-сподвижници. От тук идва и Климент, който познава кирилицата и след като се завръща от Моравия през 886 година в България, той отива в Охридската област Кутмичевица и започва да обучава българите със същата азбука на Константин от 855 година.

Брегалница е река в Македония, протича в Щипското поле и се влива във Вардар под Градско. При княз Борис долното поле е било във владение на българите. Около 855-861 година тука имало некръстени, защото Борис се покръства в 864 година. Според Наум, във второто си „Житие“ той описва, че по времето на светите Кирил и Методий те са преминали по цялата земя българска и са ги обръщали на православната вяра.

Климент още в младите си години е следвал Константин и Методий. Той е роден в европейските мизи, в които повечето хора са българи. Той е един от членовете на неговите ученици, които го следват навсякъде. Когато се връщат в България те донасят и двете азбуки, но Климент започва да обучава на Кирилицата така както неговият учител Константин е обучавал българите славяни по река Брегалница през 861-863 година.

Доказателството, че Кирилицата е създадена от Константин – Кирил философ е буквата „е двойно“ – ѣ. Според Учителя Дънов двамата братя са извикани от края на Вселената, за да се преродят между славяните, за да им дадат писменост. А този знак им е даден от небето. Така че този знак – ѣ,е доказателството за кирилицата и че тя е първата азбука. Досега се твърдеше обратното, понеже нямаха това знание дадено от Учителя. Този знак го няма във втората азбука – глаголицата, която е сътворена за моравските славяни. Единствено буквата Ш я има и в кирилицата, и в глаголицата, но нея я няма в гръцката азбука.

В кирилицата има взети 24 букви от гръцката азбука и са сложени допълнително букви, за да отговарят на славянския език. По времето на византийските императори Михаил II (820-829 г.) и Теофил (829-842 г.) са правени опити да се създаде славянска азбука от Византия за нуждите на славяните, за да може да се преведат черковнославянски книги, та чрез църквата да се държат в подчинение славяните. Това е византийска политика от векове.

Българите по река Брегалница са обучавани на азбуката с ѣ – „е двойно“ от Константин още от 855 г. По-късно Климент Охридски обучава същото население чрез азбуката „Кирилица“, където присъства буквата ѣ „е двойно“, чрез която се обединяват славяните в тази област.

Следва „Духът Божий“.

Духът Божий – само той освещава. „Най-първо ще туриш ума си ще туриш тялото си и сърцето си в една музикална линия на тази песен. Реалното е духът. Трансформирането на съзнанието ви става с тази песен. А как ли?

Умовете ви да действуват успоредно с Божия Ум.
Сърцата ви да действуват успоредно с Божието Сърце.
И волята ви да действуват успоредно с Божията Воля.
Ето това е освещението от Духът Божий.“

Песента е оркестрово изпълнение.

4. Славянската писменост и освещението на Святия Дух

Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали успех. Създаването на славянска азбука е първото средство за християнизиране на славянското население и оттам за неговото елинизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите.

При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико-Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ.“ Съставителят на Кириловото „Житие“ споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви. Той тутакси състави буквите (писмената) и започна да пише евангелските слова: „В началото бе Словото. Словото бе у Бога. И Бог бе Словото.“

Около Константин има помощници-ученици, с които се залавят да направят превод на Писанието на новата азбука дадена през 863 година. Тази азбука е глаголицата. Той започва тутакси да пригажда една създадена вече славянска азбука. Той не може да отиде с Кирилицата в Моравия, защото тя наподобява на гръцката азбука. Това ще разбунтува немско-латинските свещеници и папата в Рим срещу Византийската политика. Затова те занасят азбука, която няма нищо общо с гръцката.

В Методиевото „Житие“ четем: „След като чуха височайшата реч (царската реч) двамата братя се предадоха на молитва заедно с други, които бяха със същия Дух, с Който бяха и те. И тук Бог яви на философа славянското писмо и той тутакси като натъкми буквите и състави превода, отправи се за Моравия, като взе със себе си и Методия.“ Това е 863 година.

За нуждите на Моравската мисия 862-863 г. Константин Кирил философ създава втора азбука, която по-късно се нарича „глаголица“. А тя е трябвало да се различава от гръцката азбука, за да се успокои немското католическо духовенство, че те няма да работят за Византия.

Константин е познавал много добре фонетичните стойности на много източни азбуки: еврейската, коптската, финикийската. И оттам той е черпел вдъхновение да състави азбука за своята мисия в Моравия. Чрез новите азбуки той започва да превежда и да написва черковно-славянски книги от гръцки и латински. Глаголицата влиза в действие.

А кирилицата с ѣ „е двойно“ остава в България, за да организира и изгради държавата на Духа. Тази буква ѣ „е двойно“ съединява небето и земята за българите и правят България Дом Господен, където Духът на Ангел Елохил пребивава.

Азбуката с ѣ „е двойно“ не се изнася от България! Решението на небето е тя да остане за българите и за славянството. Амин!

Следва „Обетована земя“. Обетована земя е земята на нашата прародина, където Божествения Дух и Божествената Душа царуват. Пътят на човешката душа и на човешкия дух, които са облечени в плът чрез човешко тяло, е много труден и е даден в първата част на песента.

А във втората част се дава как освободената човешка душа заедно с човешкия дух са се добрали до Обетованата земя. И там ги обявяват за Синове Божий. Но това става само с освещението на Духът Божий!

Записът на песента започва с оркестрово въведение и завършва с него. В края на текста солистът не изпълнява последният нотен ред: „где хората живеят братски, там, где любов цари“.

5. Как славянската писменост пристигна в България и защо?

Защо ли? Защото папа Йоан VIII с була от 881 година до Моравският княз Светополк избързал да обяви Методий за църковен глава на всички славянски земи. Цариград не скрива гнева си, че Методий е получил права не само над Моравия и Панония, но и над България и Хърватско. Папа Йоан VIII през 881 година прекъсва връзките си с Цариградския патриарх Фотий й го анатемосва. Подобно проклятие е изрекъл и папа Николай І през 867 година срещу патриарх Фотий, който е изпратил послание до източните патриарси, където е изобличил латинското духовенство, че нарушава догматичните принципи. Ето защо Методий е бил извикан на доклад в Цариград през 881 година. Императорът Василий I задържа от придружаващите го ученици един свещеник и един дякон с книгите им, със славянските книги. Така че славянската писменост остава в Цариград, защото Цариград обещава на княз Борис през 881 година славянска писменост и учители. Те ги изпращат на княз Борис за мисионерска дейност – да разпространяват славянското писмо. Затова прокудените ученици от немското духовенство след смъртта на Методий биват посрещнати през 886 година от княз Борис с големи почести. Те са жадували за България, защото са знаели, че там са изпратени от Методий техни другари. Освен това Цариград съдействува да бъдат откупени продадените в робство във Венеция ученици на Методий от византийски сановници и доведени в Цариград. Те били изпратени в България и приети с почести според Наумовото житие.

Така че политиката на Византия е била да се противопостави на Римското домогване. През 893 година извиканият народен събор от Борис обявява славянския език за официален и славянската писменост за официално писмо. Извършва се „Преложение книг“, т.е. замяна на глаголическото писмо с Кириловото писмо и замина на гръцкия език със старославянски език. Започва Златният век на славяно-българската култура.

По дух цар Борис е разбрал какво представлява тази буква ѣ – „е двойно“. Вижда нейната сила! Убеждава се как тя движи и управлява събитията между Византия и Рим. България трябва да получи екзархия и независима църква. Но тъй като не го желаят и не го допускат, както Византия, така и Рим, Ангел Елохил се намесва и взима решение. Явява се схизмата между Византия и Рим. Тя продължава няколко века. Така България се освобождава и получава независима църква. По късно ѣ – „е двойно – ят“ става боен знак, който се поставя на знамената на българите. Тази буква воюва освен на бойното поле, но и на дипломатическия фронт. Ето защо Ангел Елохил доведе този небесен знак, за да защити славянската писменост.

Буквата ѣ – „е двойно“ е създадена от числата 1 и 7. Тя е Сатурнов знак, образува се от съвпада на Сатурн със Слънцето. Действа като светкавица, като мълния, като гръмотевица и предхожда настъпващата буря на Небето и Земята. Поразява всичко по пътя си. Сваля царе, папи и патриарси, за да освободи народите. Днес Ангел Елохил действа в България по описания начин, защото българите изхвърлиха ѣ – „е двойно“ от азбуката си през 1945 г.

Следва песента „Киамет Зену“. Това е пътят на човешката душа в Божествения свят. Само тук тя може да пътува. Душата може да пътува чрез тази песен. Вибрациите на тази песен ще се носят в пространството, ще се повтарят от хората и ще останат за вечни времена. Само такава музика е истинска.

Думата „Киамет“ означава нещо велико, грандиозно, което има начало и дава подтик за творчество. А „Махар бену“ е Великият, който урежда и съгражда нещата, от които произтичат всички блага.

Когато Христос прие Духа, съзнанието му се пробуди, отвориха му се духовните центрове и той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот.

А тук това можете да придобиете с „Киамет Зену“.

6. Цар Борис воюва за славянско богослужение

На 3-ти септември 863 г. Византия разбива арабите. На следващата година – 864 г., Византия принуждава Борис да приеме християнството след успешен военен поход. През това време двамата братя са в Моравия. Започват големи борби за изгонване на славянската писменост от немското-латинско духовенство. През 869 г. Константин умира в Рим. Започва голямата разпра между Рим и Цариград по българския въпрос. Княз Борис дипломатически използва съперничеството между двете църкви за България. През 870 г. на църковния събор в Константинопол се решава основаването на българска архиепископия под юрисдикцията на гръцката църква. До идването на учениците на Кирил и Методий през 886 година богослужението в България е на гръцки език. Княз Борис настоява за славянско богослужение. Цариград обещава на българския княз славянски книги и славянски учители. Към края на 881 г. Методи е поканен в Цариград. В Цариград искат да се сдобият с преводите на Светото Писание на славянски и с люде, които да извършват християнското богослужение на славянски, за да могат да задоволят княз Борис и с това да пресекат домогванията на Рим към България.

През 881 г. Методий е извикан на доклад в Цариград. Император Василий задържа при себе си един свещеник и един дякон със славянските им книги. А защо? Защото през 881 г. Цариград обещава на княз Борис славянска писменост и учители да разпространяват славянското писмо. И те си изпълнили обещанието. Те откриват продадените в робство ученици на Методий във Венеция, били доведени в Цариград и изпратени на Борис да обучават.

През събора 893, който княз Борис свиква във връзка с детронирането на сина му Владимир (889-893 г.), се заменят гръцките богослужебни книги с написани вече на славянско четмо.

Учителят Дънов казва, че цар Борис е чул думите Господни, вслушал се в тях и ги изпълнил. Така приема християнството, посреща учениците на Кирил и Методий и въвежда славянската азбука. Така се създава държавата на Духа чрез знака ѣ – „е двойно“. Този знак се превръща в боен знак на славянството и е извезан със златни букви на руските бойни знамена, в левия горен ъгъл до дръжката на знамето. Наричали са знака „пряпорец“.

Следва „Там далече зная чуден край“.

Човечеството от хилядолетия търси Обетованата земя, където човешкия дух и човешката душа са Синове Божий. Обетованата земя се намира на Небето. Ханаанската земя, където пребивават синовете Божий, е също на Небето. Невидимият свят се е стремял винаги да прехвърли раят от Небето на Земята. Затова той е избрал един „чуден, далечен край“. Това е земята България.

Това е Обетованата земя на човешките духове.
Това е Ханаанската земя на Синовете Божий.
Това е Небесния рай за човешките души.
В нея слезна Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, за да даде Словото си за Шестата раса на човечеството.

Песента се изпълнява в по-висока тоналност.

7. ѣ – „е“ двойно и мисията на България

Учителят Дънов казва в лекция на МОК, от 7 януари 1944 г.; в томчето „Силите на природата“, стр. 245-246:

„Като изучавате български език, дохождате до буквите ѣ „ят“ и „ж-носовка“, които искат да изхвърлят. Буквата ѣ – „ят“ е хубава. Ако се изхвърли от употреба, българите ще закъсат. Буквата „ж-носовка“ казва, че преди да говори, човек трябва да мисли. Преди да тръгнеш на път, мисли. Буквата „ж-носовка“ съществува само в български език.

Богат е българският език, но българите още не могат да си служат с него. В буквата ѣ – „ят“ са свързани заедно Божественият и човешкият принцип. В думата славянин, сричката „Ава“ означава Бог, Баща. Значи, Бог живее в славяните, в ония, които Го славят. Бъдещето е на славяните. Бъдещето е и на българите. Те ще оправят всички народи, понеже в техния език е буквата ѣ „ят“ – двата принципа са свързани в едно. Никой не може да оправи света, освен славяните и българите. Това се дължи на буквата ѣ – кръстът, търпението. Тая буква означава още събиране и примиряване на доброто и злото. Българинът казва: „Аз зная да събирам доброто и злото, да ги примирявам.“ Някои пишат тая буква по два начина ѣ и iъ.

Както и да се пише, тя означава едно и също нещо. Знакът ѣ е на сърцето, а iъ – на ума.

Като пише буквите, човек трябва да бъде внимателен, да не ги изкривява. Всяко изкривяване се отразява на подсъзнанието. Който иска да се освободи от своето песимистично състояние, трябва да пише хубаво.

Като ученици на Велика Школа, работете върху себе си, да развивате дарбите, които Бог е вложил във вас. Не отлагайте нещата!“

Пояснение: Българският народ в момента не познава историята за ѣ,че е знак на славянството. Този народ не признава Учителя Дънов за Учител и не може да се ползва от неговото знание за буквата ѣ, че е пряпорец в бойните знамена на Русия и славянството. Не знае и затова го отхвърля. И затова ще се чака този народ да си учи дълго урока за страданието. Няма да му се размине!

Най-накрая ще ви приведа едно изказване на Учителя на събора на Веригата на 15 август 1908 г., когато един приятел на име Илия Стойчев му задава следния въпрос: „Дали България играе първенствуваща роля при събуждането на славяните?“ Учителят Дънов отговаря: „Няма съмнение. Двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетична верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетична верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която повдига народите.“ (Виж „Изгревът“, том XI, стр. 401).

Очакваме да се пробуди този народ и българите да си върнат буквата ѣ – „е двойно“ в азбуката си. Само така могат да изпълнят своята мисия. А докато се случи това, може да се чака и векове. Амин!

Следва „Стъпка по стъпка ние вървим…“

Българите чертаят стъпка по стъпка бъднини за целия човешки род. А защо? Защото тук бе Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тук свали от Бога Словото си Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно. Защото Словото Му може да бъде светлина за човешките умове, живот на душата, когато е на земята и на небето.

Песента е от Паневритмията.

Записът е само в инструментално изпълнение.