Том 36 „Изгревът…“

Прочете откъси

КОГА Е ЗАСЕЛЕН ГРАД СЛИВЕН?

исторически очерк
Тодор Иванов Бъчваров
В: Родина, Г. 12, 1910, кн. 9–10, с. 2–5.

Тогава още, когато по тракийските плодородни полета са яздили на своите бойни колесници войнствените траки, – когато живота на първите обитатели на Балканския полуостров е минувал незабелязано, – живописните слонове на Източния Балкан са привличали погледа на тракиеца и той основал там своите заселища. За доказ днес ни служат гробните могили, които са посипани по обширната равнина под Балкана. – Гръцкият историк Херодот (450 г. преди Христа) описва церемонията, при която траките са издигали тия паметни гробници. Три дни е стояло тялото на мъртвия изложено за оплакване от ближните му, които коляли жертви и пиршествували. Над гробът насипвали могили и играли в чест на мъртвеца.
– При разкопаване на две от тия тракийски могили, находящи се при сливането на Коруча и Новоселската речица до Сливен, в една от тях намерили съграден гроб с разни старини. В средата стояла пръстена
стомна с пепелта на мъртвеца и до него пръстена паничка със скелет на една птичка, 10–15 железни гвоздеи, около 20 бисерни зрънца, 3 човешки зъба, една обица, два пръстена и една бронзова главичка. Навярно, в
тоя гроб била погребана тракийка, след като изгорили тялото й. Близо до могилата е била намерена мраморна плоча с образ на един конник. Пак в областта на днешния Сливен са намирани монети от тракийските крале Сеут и Лизамах.
– Държавата на Сеута (434 г. преди Христа) се е простирала от Византион (Цариград) до Стримон до р. Искър и от Дунав до град Абдера. Монетите на тоя крал са малки, дебели и бронзови; на едната им страна
има изобразен конник, а на другата – надпис: Сеут. Някои от монетите на Лизимаха са малки, сребърни и с надпис: Лизимах. Преди три години се откриха развалини на десетия километър по
железо-пътната линия Сливен – Зимница, по двата бряга на Сотирската река. От тях се установява, че тадява през тая планинска покраина е минавал важен търговски път, който е идел от Търново; пътят е минавал
през село Стара-река, Желязна врата (Демир капия), с. Раково, край върха Българка, Рогачова поляна, Девеците, Харели бунар, Черно-камъне, Равна река, Орлов кладенец (Куш-бунар). Млечна река на северозапад от мънастиря „Св. Спас” сега „Св. Петка” и под южните склонове на планината
през местността Вета Камара, дето още личат останките на едно старо заселище.
Това заселище е захващало едно пространство около трийсет уврата място; на западния му край личат развалините на една голяма четвъртита сграда, на която планът е нагласен според страните на
хоризонта. За защита на заселището в опасни времена е служило едно градище, на което останките се забелязват на един висок върх на север от заселището. Думата „камара” в латинския език е означавала изпърво свод (кивгир) и после – стая.
Това заселище е стояло на кръстопът: тук са се кръстосвали гореописания път с тоя, който е идел от Анхияло за Сливен, и е отивал към изчезналия сега град Крън (до с. Шипка) и по натъй Копсис (до Карлово).
Освен споменатите горе монети на Сеут и Лизимах в Сливен са намирани и такива от Дирахиум в Иллирия (сегашно Дурацо в Албания), на азиятския град Париум и др. Нахождението на тия монети ни доказва, че
тракийското заселище до Сливен е имало търговки сношения с елинските търговци на гореспоменатите градове. – Намирали са се често и монети от времето на Филипа и Александра Македонски.
През 342 г. преди Р. Х. Филип завладял тракийските племена и гр. Кабиле, който според Шкорпила, се намирал на юг от Ямбол (до с. Бекьой); тук Филип основал македонско заселище, дето отпосле изпращал
престъпниците. Монетите на Филипа и на сина му Александра Велики, които се намират твърде често в околностите на Сливен, свидетелствуват за древността на тракийските заселища в тоя край и за туй, че е бил под владичеството на тия тракийски царе.
Освен споменатото заселище на местността „Камара”, имало е друго подобно под днешното село Касъмово. Следите му се намират на юг от селото край един изобилен извор. Там след освобождението е била
открита една мраморна плоча (20 сантим. дълга и широка и 1½ дебела) с образ на тракийски конник. На юг от извора се издига могила, която селените с постоянно разораване са снишили. При орането тук намерили
монети на Александра Велики.
– Подобно заселище е имало и в местността Гючме (на 9-я километър по пътя за Ямбол). Там се издигат няколко големи могили. – Тракийците са използвали и минералните води на югозапад зад Тунджа, лечебните свойства на които са познавали. Римският поет Вергилий споменува за хубавите кичести дъбрави, които в негово време са покривали сливенското поле и долината на Тунджа. Такава гора и днес се забелязва край селата Турсунлий и Артаклари, разположени по левия бряг на тая река. Около Рождество Христово Балканският полуостров завоювали римляните. Страната на юг от Стара-Планина в 46 г. след Р. Х. станала
римска провинция под името „Тракия”. За да обуздават свободолюбивото население, римляните направили под високите гребени на Сините-камъни военно заселище.
Крепостта, известна днес под името „Хисарлъка”, се е намирала на север от днешното Ново-село, отдел на гр. Сливен. Тя била построена по планът на римските сгради. Представлява голям четвероъгълник със
стени, които са сложени според хоризонтните страни. В околността на крепостта е имало други постройки. Един зид, следите на който още до днес се показват, се спущат по склона на Новоселската река. Този зид
заграждал част от склонът дето, види се, е стояло някое римско капище. От него са останали старини, находящи се в двора на новоселската църква – мраморен камък с надпис и една главица от мраморен стълб – и други в помещението на сливенската гимназия. До колкото е бил разбран разваленият надпис, говорило се в него за посвещение статуи на някои богове – два реда от надписа гласят: „подариха в храм статуя на Гая
(земята), майка на боговете”. В 6-я ред се среща името Юстиус, а в 8-я Титус, което показва, че Тракия е била римска област.
– В помещението на гимназията са били пренесени от Хисарлъка релиефи, които предствляват от едната страна образа на Юпитера (Зеус с три богини), а от другата лов на сърни. Богът е изобразен, че държи в
едната си ръка паничка; от дясната му страна стои орел. Трите богини, с набръчкани дрехи, препасани, се държат между си и с Юпитера. Другата картина представлява ловец яздащ на кон, как удря с дълго копие една сърна, която бяга пред него, преследвана от едно куче.
– На юг от Хисарлъкът при разработване на лозята са открили основите на много къщи и доста много римски монети от времето на императорите: Нерон, Траян (98–117 г. след Р. Х.), Септимий Север (193– 211). Монетите на Нерона са големи бронзови и носят изображение на триумфален арк със статуята на Марса. Намират се често монети сечени в Анхиол, от което се разбира, че сливенското заселище е търгувало с тоя
древен черноморски град. Освен това намирани са монетите на Сердика (София), на Константина Велики, който превърна Византион (Цариград) в източна римска столица (306–337 след Р. Х.). от него се намират два вида монети, – едните сечени в спомен на гр. Рим, а другите на Константинопол.
В това време римските колонисти са изкопавали от Сините-камъни желязна и медна руда; следи от рудниците им се намират в околността на горните змеюви дупки. Столетие след Константина Велики от към Дунава започват да налитат диви народи, които цели 100 години опустошавали тракийките
градове и заселища. По-бележити от тия варвари са били Готите и Хуните. През това време заселищата в сливенската околност са биле опленени и опожарени. Цариградското правителство не могло да брани тия свои владения и ги изоставило на съдбата им.
Едвам Юстиниан (527–565 след Р. Х.) Той възобновил разрушените градове и създал нови. Монетите на Юстиниана се намират доста често в околността на Сливен и с. Глуфишево, дето той построил укрепление,
останките на което се намират днес върху една могила на юг от казаното село. Монетите на Юстиниана имат от едната страна М. или К. – Към края на царуването на тоя император и във време на неговите приемници на Балканския полуостров почнали да се заселват славяни, които запълнили обезлюдените от варварите стари заселища. В сливенското се поселило племето Северци. По-късно с идването на българите, това племе е било изтикано пò към изток и тая покраина е паднала под българска власт още във времето на княз Кормесий (753–760).
Българският княз Крум поискал от Византийците възобновяване на пограничните договори, сключени от предшественика Кормесий, дето се споменува погранично място Милион в Тракия. Това тракийско място, според г. Шкорпил, било Мънастирските върхове (Каваклийско).
От VIII столетие до….. и т.н.

ПИСМО ОТ ДРАГАН ЦАНКОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ
Белград 22, 30 август …

В: Миркович, Георги Вълков. София: НБКМ. БИА. Ф. 95. инв. оп. II-В 3086. 2 л. (3 п. с.) Автогр. текст с мастило
Белград, Милутинова улица № 41 30 августа

Драгий ми Др Миркович,
След събитието на 18 Май и после тържественните и нееднократни заявления на Негово Височество и правителството Му, аз се убедих, че е настъпило вече времето за да се въдвори нормалното положение на
политическото съществувание на много-страдалното ни отечество.
Пред вид на това и като мислях, че ще бъде грях за всеки Българин, който е взимал повече или по-малко участие в съдбините на нашия народ да стои днес хладнокръвен и пассивен зрител, реших да се завърна в България и издадох известното Вам Въззвание към Бълг. народ. Обаче, в деня когато се готвех да тръгна от Виена за София, Управляющия Бълг. дипломат. агентство в Австрийската столица ми съобщи писменно, че бълг. правителство, на основание Закона за амнистирание политическите престъпници от 24 Дек. 1888 г., не ме допуща да се завърна в България и е дало надлежните за това заповеди на пограничните власти.
Жално е, че с това свое противозаконно, противоконституционно и противоестественно свое решение, бълг. правителство освен дето само искарва на лъжа високо и тържественно провъзгласените от него „законност” и „свобода”, а още, и главно, тъй жестоко отблъсва моята помощ за вкарвание общото ни отечество в нормалния път на неговото политическо съществувание. Аз не ида в България да диря Министерский пост, от който съм сит, а да помогна, до колкото ми стигат силите, за помирението ни с Россия. Достижението на тая цел ще сматрям като короната на моята политическа деятелност. Бълг. правителство затвори произволно границите на България не само мени, но и на моя зет, А. Людсканова23, и по тоя начин ми отне всяка възможност за лично и устно споразумение с моите приятели и единомишленници в София и провинцията. Ето защо аз съм принуден да прибягвам до корреспондиранье по пощата, което представлява много
неудобства.
Пред вид на всичко гореизложено … ви с настоящето си да ми отговорите намирате ли възможно да турят в Сливен моята кандидатура за народен представител в настоящите избори?
Аз съм турил кандидатурата си и в друга листа, но пред вид тежкото настроение на Соф. … срещу мене, което е безсилно пред [безстра] шието на доблестните сливненци, а еще, и главно, като ми е …, че тия
последните и в най-… и трудни времена са останали [думите] на знамето – мир и любов, което аз желая да развия високо в предстоящата сессия … събрание, реших да се обърна към почитаемите сливненски … и да ги помоля да ме почетат [с] доверие.
Като се надявам да по[луча] вашия благоприятен отговор … да поднесете на вашите почитаеми съграждани моите сърдечни поздрави.

Вашия
Драган Цанков
P. S. За същата цел се обърнах и към преосвященнаго Гервасия24
в градът Ви.