Продължение от предните статии.

XII.

Вечерта към определеното време гостоприемната стая на ямболеца Р. Д-в бе препълнена с поканени съседи и други, интелигентни граждани. Подир една обща молитва на крака, всички насядахме кой както завърне, понеже стаята едва ни побираше.

Кортеза почна да предсказва. Тя повика по име един, на глед сбутан старец, целуна му ръка с уважение и го накара да слуша, какво ще му яви; в случай, че той забележи и най-малката невярност в предсказанията да заяви, че да го чуят и другите. И Кортеза почна да разкрива пред зачуденото събрание ред по ред случки из живота на дядото. Въпреки това, че той се стесняваше да издаде някои интимни работи пред толкова души, той пак призна, че ясновидката му познала всичко тъй както си е, като да го познавала много отдавна. А пък на това събрание и малките деца знаеха, че Кортеза за пръв път вижда стареца П.

Както е общеизвестно, протестантите не признават никакви святци, не почитат иконите, не палят свещи и пр. обряди, които характеризуват католишката и православната църкви. В последица на тоя реализъм съзира се една голяма празнота в евангелизма: тълкуването на св. Писание е станало само външно, сухо, без оня дълбок символичен смисъл, който се крие между редовете на св. Писание и който е бил достъпен на разни боговдъхновени хора, святци, ясновидци и пр. Протестантството с отричането, и уместно, на игото на западната църква е изпаднало в друга една крайност: да отхвърли много истини на Христовата църква.

След това бе извикан един от младите работници на ступанина. Момчето се опита да измами на 2–3 пъти ясновидката, като отговаряше с ирония на нейните питания, но тя го изобличи публично за неговото желание да мами, даде му някои съвети и той отиде да седне засрамен на мястото си.

Кортеза говори за сина на д-р Г-в, който бил способен ученик, трудолюбив, но слаб по френски език. Тя и нему каза потребното. Ученикът остана много доволен.

Около ясновидката имаше насядали много госпожици, които я слушаха с отворени уста. Тя почна да разправя историята на своята ясновидска дарба.

Г-ца Кортеза Стефанова е родoм от град Сливен, 2 или 3 години преди освободителната война. Баща ù, когото тя не помни, бил от ония български свещеници в турско време, които не само извършвали своите обикновени черковни треби, но минавали за едни истински народни пастири. Вероятно е, че щастливата обстановка за развоя на ясновидството Кортезино не малко е повлияло: околните люде, между които е растла Кортеза, са били добри, високо-нравствени и честни до висша степен.

Останала на 3 години сираче, малката Кортеза, която избягвала дружба със своите връстнички, почнала да работи къщна работа. Тя захванала да меси хляб още на 7 годишна възраст, да пере, да готви още в непълнолетие. Тя не е запомнила баща си, а майка ù починала от болестта рак като оставила бедното дете досущ безпомощно на тоя свят. Не излязло, обаче, тъй: Кортезка прибрала леля ù, която също нямала от нигде помощ: и тя имала свои невръстни деца и болен тежката от болест мъж. За талантливото дете и за лелята настъпили черните дни на немотията. Често пъти в тяхната къща е нямало ни искра огън, ни коматче хляб. Само те сами са знаяли, колко непосилен труд, колко мъки и горчиви сълзи е погребала тяхната нерадостна съдба, докато станат сами утешителки на много бедни, болни и изоставени същества.

Преди 8 години известната в Сливен баба Мария, позната също като ясновидка, сънувала един пророчески сън. Според тоя сън тя зема един ден и се настанява в съседното турско теке на село Касъмово. Напразно се мъчили турците да си отнемат святото място: текето било превърнато от енергичната и набожна бабичка на манастир. Кортезината леля, също пъргава и набожна жена, се нагърбила през това време да събира помощи за новооснования мънастир. Една вечер, тъкмо преди 7 години, лелята и Кортеза си говорили за тия помощи. Кортеза съветвала добрата си леля да не се увлича в едно такова „лудешко” предприятие, че ще почнат да мълвят лошо хората, че може да я сполети някоя беда и пр. Лелята говорила противното.

Какво било очудването на момата, когато на другия ден в мънастиря се видяла с баба Мария: тая последнята преповторила вечерния разговор между Кортеза и лелята и изобличила младото момиче за неговото държане. Засрамена, Кортеза почнала да размишлява за чудесното познание на бабичката, която от няколко километра далеч узнала техния интимен разговор. Тая бабичка от тогаз насам с нейните молитви, нейния строг пост и примерен християнски живот станала Кортезин идеал. Тя отказала ръката на много симпатични момци, които я искали за жена; тя се обрекла да служи на Божията Майка.

Понататъшният Кортезин живот съставлява редица от пророчески сънища, от астрални причудливи видения и спиритични съобщения, които, ако бихме се заловили да описваме, ще изисква много време и хартия. Ще споменем само, че първото видения било дадено на лелята. Тя разбрала от него, че Кортеза става ясновидка. Заминалата отвъд мъченица майка не могла да забрави своето едничко чедо, което по цели дни и нощи бдяло над нейното легло в последните часове на физическия ù живот. И ето тя застава пред Божествената св. Дева и изпросва ръководството на новоначинащата пророчица.

Ах, колко коленопреклонни молитви от дълбочината на тия страдни сърца са низпослали благодатта на пророчески дар от св. Дева! Девицата на физическото поле станала реален израз на едно причудливо ясновидство; майката на астралното поле със своята подавяща любов почнала да играе ролята на посредница на Божествената св. Дева, брънка свързваща два свята, кристална ручейка между един океан на любовни вълни и едно начало на чисто изворче. И безличната инак св. Богородица от тогаз насам има едно физическо тяло с необходимите условия за медиумство на преданни ней духове. Кортезината преданост към своето дело на просветата създават от нейната моминска снага един истински храм на високи добродетели.

Какво същество е Кортеза? Какво е нейното ясновидство? Какво тя върши на тоя свят, в тая неутешна юдол на скърбта? Ето въпроси, на които ще се помъчим да дадем удовлетворителен ответ към края на настоящето описание, а сега нека продължим прекъсната беседа.

XIII

Кортеза покани всички в беседната приемна стая. Заведе се разговор между нея и Д-р Б-в.

– Г-н докторе, каква е целта на живота? – запита Кортеза.

– Да се трудим според сили и средства за нас, нашите семейства и това което ни остава, да даваме на по-далечните от нас.

– Ами защо всичко това? Ако вие признавате, че трябва да работим за нас и за нашите ближни, кое ни кара да работим за доброто и защо да сме добри? – Не вярвате ли, че ние живеем подир смъртта си, не вярвате ли в Бога?

– Не, отвърна докторът.

– А щом се намери някой да ви докаже безсмъртието на душата, ще ли се убедите, ще ли признаете тая истина?

– Щом се докаже ще повярвам, отговори добрият доктор.

– Вярвате ли, че аз познавам чрез дух? – запита ненадейно ясновидката.

– Всичко, което вършите досега ме очудва, не мога да си обясня по никой начин Вашата дарба да знаете работи от миналото, настоящето и бъдещето на хора съвсем непознати, които за пръв път срещате.

– Вие ще ми обясните много работи. Аз знам, че ще повярвате, щом почнете да изучавате спиритизма и да присътствувате на сеанси. Истината, която я търсите, ще ви се открие.

– Кой знае.

– Мислите ли, че аз ви лъжа? – попита ясновидката.

– Не, виждам, че сте искрена и да ми докажите ще се убедя, заяви повторно г. Б-в.

– Аз ви казвам, че моята наука, моята вяра, на която ме е научил Духът, може да излекува. Вярвате ли това?

– Ако го видя ще повярвам.

Кортеза млъкна. Разговорът се отвлече върху друго. В това време на малка почивка ясновидката, която издържаше такава голяма умора на физическото си тяло, доби подкрепа от Духа. Тя стана и попита:

– Коя жена се казва тука Мария? От всички присътствуващи дами, имаше само 2 с име Мария: г-жата на д-р Б-в и една госпожица.

Стана тая последната и попита:

– Защо ме викате?

– Не вас. Да се обади другата Мария – жената. Тогава г-жа Б-ва запита: Да не съм аз?

Нам лично не се е падало случай да видим излекуван някой луд, сляп или тежкоболен, но от твърденията на лица, в чиито думи никак не се съмняваме, допускаме с голяма вероподобност да има такива. Казват, че окъпани неколцина слепи (с повредено зрение) и тежкоболни в новооткритото (през март 1908 г.) аязмо при Борисовград съвсем оздравели. Наброяват до десетина случая на оздравели слепци; от тях ние знаем два случая за положително верни. Като се знае с какви подигравки се посрещат в наше време уверенията на лекуване с вяра, допустимо е, че ако има мнозина излекувани, повечето няма по никой начин да се изказват, освен на твърде близки. Отрадно изключение прави някой си Борис Дончев от селата, Сливенско, който изказа публично своята благодарност на ясновидката, загдето само с няколко чистосърдечни молитви излекувала лудостта на баща му Георги Вълев. Както се вижда от своето благодарително писмо, от което има печатани извадки във в. „Дневник” (бр. 2049 от 5 април 1908 г.), Вълев е бил по-рано лекуван от няколко лекари, но те не могли да го избавят от лудостта му. Лелята на Кортеза, която страдала от очебол, е била излекувана по същия начин – чрез молитвите на ясновидката.

– Да, Вие. Нямате ли в къщи една голяма грижа за вашето дете?

– Желаете ли да ви кажа тук всичко?

– Имаме такава грижа, но кажете каква е тя!

– Ще я кажа, но ще се разсърди вашия мъж, – той пада малко скептик.

Г-н Б-в, широк социалист с материялистичен светоглед, като видя как стои работата, съгласи се щото ясновидката да разкрие всичко, ала пред две дами свидетелки.

Г-жа Б-ва, ясновидката и свидетелките отидоха в другата стая, гдето стана общата молитва и гдето г. Б-в подмяташе през всичкото време на молитвено настроение своите остроти за сметка на религията.

Всички събрани очакваха нетърпеливо да чуят дали г-жа Б-ва, една умна и интелигентна дама, ще каже, че Кортеза е познала или не. Подир малко г-жата се връща сияеща и заяви тържествено пред мъжа си и събранието, че тя всичко ù познала. Мъжът бе като гръмнат.

– Позна ли, колко сме в къщи?

– Позна.

– Че детето е болно?

– Позна.

– Болестта?

– И болестта и мястото на болката и как да го лекуваме и що имаме в къщи и какво може да стане и пр.

– Позна?!

– Да, потвърди за лишен път госпожата.

Кортеза подир това им каза, че тя може да излекува болното, което лекари не са в положение да излекуват, ако ù го предадат на ръце: в разстояние на една седмица да го върне здраво и читаво на родителите. Майката заяви, че Кортеза може да остане на гости у тях, докато излекува детето, но ясновидката отложи това предложение като заяви, че сама не знае, колко време ще стои в Ямбол, че ръководния Дух определя това време и че много люде нуждаещи се – тя знае туй – я чакат в Сливен, та вероятно е, какво Духът няма да я задържи повече от 1–2 дена тук.

Не можах да науча сетне, дали Б-ви са изказали желание да заминат за Сливен подир връщането Кортезино.

Така се свърши тая трета беседа на Богородичната весталка. Многото присътствуващи можеха нагледно да се убедят в едно истинско съвременно чудо: едно полуграмотно момиче, свършило второ отделение, постави на тясно със своите въпроси и отговори един свършивш университет в странство, доктор по правото, човек безсъмнено на здравата логика и вещ диалектик! Религията, в лицето на Кортеза, бе заявила на науката: Сестро, ти не можеш без мене и моята светлина, – върви подире ми!

Малко отклонение. Когато стана реч за преражданията, Кортеза без участието на Духа – заяви, че признава само преражданията от Дух Святи, не и ония на физическото поле, за които се разправя в спиритическата литература.

Станаха някои спиритисти и разясниха, че тя не е получила съобщения по въпроса, понеже не е ставало нужда и че има наистина два вида прераждания.

Чрез Св. Дух за последен път за избраните люде, тия що отиват към Божеството по права линия, най-късото разстояние; многократни раждания върху земята за обикновените люде, вървящи по пътя на своя напредък кръгово, а не направо като първите.

Тоя въпрос и някои други подробности върху науката и религията от окюлтно естество останаха да се поискат нарочно един ден след особна подготовка187.

Кортеза, по внушение от Духа, остана да нощува в дома на г. Д-ва, а ние си отидохме.

XIV.

На 17-и декември 1907 г. ясновидката говори из много къщи на града, както през първите дни. На много души тя проповядва, много поучи, утеши и излекува в скърби и нещастия. Това, което тя направи за 3–4 дни в града, един обикновен човек за 10 години не може да го направи. Беше вече на достатъчно хора известно, че не е тя, която върши тия чудеса, а светлият оня дух или целият рояк от добри и трудолюбиви вънземни същества често пъти, които си послужват с нея като с оръдие, за да изпълнят закона на доброто.

Вечерта трябваше да замине. Цяла сутрин и до 4 часа подир обед непрестанно се нижеха групи от мъже, жени и деца, които търсеха да чуят нещо от собствените ù уста. Някои от тия люде тропаха върху заключената врата на домакина, насилваха да я счупат само да бъдат при Кортеза. Тя бе злобата на деня, тя развърза езиците на българи, евреи и турци, които се изказваха тъй или инак за дарбата ù.

И административната власт на града, винаги бдяща за реда и тишината, най-сетне се сети да потърси тая „луда” мома и да я пита, в силата на какво тя ходи да сбира тълпите и да им проповядва. Явно бе, че местната полиция, която като всяка българска полиция хваща само мухите в своите паяджини, а бръмбарите пропуща, бе се решила да прояви интерес към градския ред и спокойствието на ямболци. В това отношение тя приличаше на някои свещеници, които негодуваха заради Кортезината дейност и заради туй, че тя бе ги изтласкала из техните проповеднически столове заемайки мястото им; тия свещеници негодуваха и я хуляха пред своите многократно стригани овци, но попадиите скритом я канеха в своите къщи, за да им гледа и познава!

По-сетне, при едно посещение на ясновидката в Сливен въпросът за преражданията се разясни по-тънко. Изглеждаше, че тя не е могла да запита своите духовни ръководители по тоя толкова важен въпрос, едно поради работа – постоянните посещения на нуждаещите се из цяла България и другаде и друго – поради туй, че самите духове не са считали за нужно да я посветяват в един филосовски въпрос, на който би си бъхтала главата негли безполезно.

Кортеза не отиде в околийското управление: понеже заминаваше, отиването ù ставаше излишно. Администрацията нема щастливия случай да види една „луда” пророчица и да влезе в ролята си като изпълнителка на една „законна” власт, що пази живота, имота и честта на гражданите. Дали Кортеза трябваше да отиде, това е друг въпрос, може би излишен както се е сторил от становището на нейния Дух вдъхновител, но според нас, имайки се на лице факти из недавнашнето минало, ясновидката би излязла здрава и невредима, въпреки всяка възможна бруталност на полицията.

Историята в А…, един източен кът на Княжеството, би се повторила. Околийското управление повикало „бунтовницата” и след разпита с цел да я тури в една от нечистите стаи на участъка или прати в лудницата, съставило ù акт, който настояли да подпише. На това тя отвърнала, че без позволение на своя Дух-покровител нищо не може да подпише и че ако се отнасят зле с нея, щяла да се прояви защита от страна на духовете188. В това време, почувствувайки частично обсебване на тайнствената сила, Кортеза зема писалката и написва автоматично със светкавична бързина редица обяснения. Когато стоящият там старши стражар видял смаян начина на писането, както и прочел съдържанието на обясненията, оставил се от всяка мисъл да спира девицата от проповед. Тя само преписала диктовката на Духа, за което употребила не по-малко от 2 часа поради своята слаба грамотност. Администрацията, очевидно озадачена от явлението, оставила свободна Кортеза.

Целия почти ден на 17 декември тя ходи из къща в къща на града. В много богатски къщи, гдето стремежът за разкош и известност е краегълън камък на живота, тя нищо не е рекла, та може би от там да е излязла крилатата мълва, че тя била „лъжлива пророчица”, „луда” или „смахната”. За човекът на чистата истина няма съмнение, че тя знае да прорицава.

Подир обед, тя, уморена от лоши течения и разочарована от набожността и добрите нрави на Ямбол, стоеше с нас и беседваше. Вън, пред портите на улицата тълпа от жени и бабички шумеше и искаше достъп при ясновидката. Един войник, вестовой при полковник Р-в, който се бе нарекъл, че търси забравен дъждебран на Кортеза, сполучи да измоли домакинята, и се озова при нас в стаята.

– Тука ли е гледачката? – попита страшливо и любопитно вестовоят.

– Тука е, отвърнахме.

Според твърденията на очевидци духоведци, К. казала, че за бруталното поведение на полицията, особно на един старши стражар, щяло да има след три дни буря и виялица. Това нещо се изпълнило.

Началото на нейното ясновидство преди 7 години е било съпроводено с много автоматични съобщения, някои от които съдържали твърде философски мисли; поради невежеството тия съобщения се пръснали, загубили се безследно.

Тя вчера като идва у полковника, забравила тоя чадър. И той посочи един вехт, износен дъждебран.

– Не е мой тоя чадър, отвърна Кортеза и се засмя като прочете мисълта на войника. Аз не нося никога чадър. Той е на някоя от старите жени, които бяха с нас вчера. Ама ти не идеш за чадъра, нали?

– А че…

– Ти не идеш за чадъра, аз знам. Кажи си правото! Уж да ми донесеш чадъра се нарече, а мисълта ти е съвсем друга: ти искаш да ти гледам.

– Искам, отвърна зачервен „хитрецът”.

– Но аз не съм гледачка. И сетне: ти какво искаш да знаеш?

И Кортеза му изреди някои характеристични черти, придружени със съвети. Благодарният вестовой побара за кесията си: искаше му се да се отблагодари с някой грош.

– Не искам пари, каза рязко Кортеза.

– Не може, аз ще ти дам за гледането. Тия пари за тебе съм отредил.

Тогаз, слушай: дай тия пари, които си обещал за мене, на някое бедно дете, ученик или ученичка. Купи му писалка или тетрадка. С това ще сториш едно добро.

Вестовоят обеща да стори според Кортезиното желание, повторно поблагодари, сбогува се и излезе. Кортеза му напомни съветите: и сега, като войник, и сетне, като си отиде на село да не забравя, че трябва да е примерен момък.

След това Кортеза отиде в дома на красивата г-ца А-ва, която повече от половин час настояваше пред всички присътствуващи от кружока дано измолим ясновидката.

XV.

На мръкване към 6 ½ часа при едно хубаво, макар и студеничко време гостенката на града, симпатичната ясновидка Кортеза отиваше към гарата, придружена само от трима изпращачи и нейният „кавалер”, както тя шеговито наричаше своя съпътник, 75-годишния дядо Димитър. Нямаше тоя път оная тълпа, която през четиритях дни на Кортезиното престояване, постоянно задръстяше къщите, гдето гостуваше ясновид- ката. Това изпращане в Ямбол съвсем не приличаше на старозагорското или на друго някое по величавост.

През ноември 1907 г., февруари и март 1908, К. Стефанова е посетила на три пъти Ст.-Загора. Там тя е била посрещната с небивала тържественост, проповядвайки пред събрания от 10,000 души. Сам владиката М. Кусевич, който в последно време е зел да гледа по-благосклонно на духознанието, е приел добре ясновидката, подарявайки ù някои хубави икони. Ето как описва това гостоприемство един очевидец във в-к „Шангова Вечерна Поща”, бр. 750 от 23 ноември 1907 г.: „От няколко дни в града ни е дошла сливенската гражданка Кортеза, „святицата” както я именуват тук. Необикновено множество народ я следи на всяка стъпка. С внушителният си и сладък говор е спечелила много вярващи, които с благоговение навеждат главите си, когато почне да говори за Бога, Христа и вярата”.

Струва ми се, обаче, че не липсваше оная задушевност, която заразява сърцата при общението с Великото. Красотата на Кортезина дух-посредник на плеада величия от астралната област, създаваше една здравозаловена верига от прилични по чистота души, макар различни по ум и способности, по място и съдба. Пожелахме едно – сърдечно – сбогом на весталката Богородична!

На другия ден създадената с Кортезиното идване „притча во язицех” се пръскаше и разчепкваше. Мълвата бе различна: едни я въздигаха до небесата, когато други ругаеха с най-хулни епитети. Средното мнение почти се губеше.

И дълго заспалият Ямбол ще поменува името на смелата сливенка, която по внушение свише бе нарушила традиционния си ред в родното място, оставила толкова нуждающи се да чакат, за да поучи ямболци на добро и истина, на вяра и нравственост.

А Ямбол не разбра, за жалост, скъпото слово на пророчицата и остави да пропаднат всуе много от поднесените нейни бисери. Кой знае, да не дойде един ден с печални часове, когато подсмивките по нейн адрес се обърнат в ядовита кавън не от страна на нея, не (тя не би била в състояние и не иска да претендира за някакво право), а от страна на онова възмутено невидимо войнство, което я придружава на всяка стъпка в живота и посипва пътя ù със земни тръни и небесни рози.

„Тежко и горко ономува, казва г. П. К. Дънов, който се усмели да заработи срещу ръководителите Духове на Кортеза: сигурно той ще си навлече наказание”.

Кой говори чрез Кортеза такива прекрасни проповеди? Кой диктува на слабограмотната девица цели тетради филосовски писма? Коя е тая сила, която от скромната и бедна г-ца Кортеза Стефанова създава полека лека една окюлтна лекарка191, една гениална личност, една светица през едно време на необуздан скептицизъм?

В новооткритото аязмо от нея самата чрез посредството на един от нейните Духове ръководачи, имало мнозина слепи, куци, глухонеми и др. недъгави да се лекуват. Според разказите на очевидци и люде, на които наистина може да се има доверие, неколцина от тях оздравели. Когато на 2-и май 1908 г. аязмото е било тържествено осветено на чело на местното духовенство и в присътствието на 35,000 население от околните села и паланки на Борисовград, тия болни, които някои наброяват до 1500 души, се наредили и насядали върху рогозки около самото аязмо чакайки своя ред, да си нагребат вода за къпане или обливане. Поднесени са били много подаръци от набожните гости. От едно официално писмо, писано през първата половина на април и адресувано до ясновидката в Сливен, се вижда, че Борисовградското кметство разполага с чист приход от дошли гости на аязмото повече от 10,000 л. включ. подарените неща.

На местността Геряна, гдето е открито аязмото (наречено летни „Св. Атанас”) Стефанова смята да въздигне мънастир. И както растат прогресивно приходите на аязмото не е за чудене, ако един ден видим там прекрасна св. обител.

Отговорът на тоя въпрос не е тайна, не е и чудо: той се основава на малко познати психически закони, ала сè пак закони, които Кортеза е налучкала благодарение начина на своя живот. Ние стоим далеч от убежденията на ония претенциозни люде, храни Боже евангелисти192, които като рекат: „Няма пророци след Христа и всеки заявяващ, че е пророк бесовъпрошава”, – изчерпват своите знания досежно съкровената страна на религията и не ламтят за нанагорния път към съвършенствата. Нашето мнение също тъй не е съгласно и с онова на представителите на непогрешимото папство, на чиято непогрешимост гледаме като на архаична намирка, годна само за музеите. Ние не сме съгласни и с обясненията, на нашето православно свещенство, което в своите знания истините на окюлтизма, според израза на един бележит духознаец, стои на еднаква висота с първоотделенските школници.

Колко много има да се желае, наистина, от нашите православни духовни пастири, които се вайкат от атаките на протестантство, католицизъм и атеизъм, а не приемат щитът на спиритичното учение, което им отваря вратата на оня свят.

Официалната религия на сектите говори за физиката на духовната област с една характерна мъглявост. Езотерическото Християнство на апостолите и Христовите прозелити от I и II век след Неговата смърт заглъхнало заедно със затрупването на първоначалните храмове- катакомби. Кабалата на библейските пророчески школи е разкривала за своите ученици съкровени знания, които по много неща се схождали с науката на източните индийски или ирански маги, както и мистериите на първоначал-ното христианство. В средните векове на Европа можем да съзрем същата истина в тъй нар. магесничество, макар и с примес на груби суеверия.

Днес теософията, като сравнителна религия на човечеството, говори доста ясно по занимавания ни въпрос. Касае се за ясновидството, което съставя отделен израстък от дървото arbor misterium. Ние ще приемем донякъде само нейните обяснения и тълкувания, понеже и теософията наместе обяснява материята главно от гледището на човешкия разум, а не и с участието на духът, на чувството.

Знаменитият ясновидец англичанин C. W. Leadbeater в своите книги193 досежно природата на оня свят, говори за начините въобще да се постигне дарът ясновидство и да се спечели голяма физическа и духовна сила. Той сам е изучил това с ред опити над личното аз, които са му помогнали да убие всяка страст у себе си, да работи като щестлавният без да бъде щестлавен, да желае щастие като желаещият, да търси всякога непостижимото под образа на някой религиозен идеал и най-сетне, да може да прозира в светлинния поток на миналото, настоящето и бъдащето сам. Тъй е достигал възможността да чете т. нар. акашови записи, които не са нищо друго освен нежните отпечатъци на Божествената памет. Чрез строго изпълнявани правила за съсредоточаване активното си внимание, чрез дълбоки размишления върху отворената книга на природата и напокон посредством съзерцания на един Идеал, той постигнал целта си.

Кортеза е достигнала второ зрение почти по същия начин, като е била строга изпълнителка на православните обреди, без обаче да владее законите на тайната наука и без да изпадне в грубите грешки на фанатизма, защото вярата ù е била чиста като планинска ручейка. Тая вяра е трупала през скръбните дни на нейното сирашко детство ненагледните струи на оная добродетел, която ù донесла дарбата; на оная правда, която я ръководи сега; на оная любов към нейния Идеал – св. Богородица, която я утешава; на мъдростта, която я възвеличава и на оная истина, която я просветява. А носители на тия неща са орисниците на живота, парките на човешките съдбини. Висшите Духове помагачи, що донасят всекиму според заслугата, според закона за отплатата (карма).

Нужно е да се избере един Идеал, цел за достигане вън от нашата възможност и нашия сън. Тоя Идеал трябва да има за основа нашата непорочна вяра, а за вътък най-хубавите ни блянове, най-кристалните ни мисъл-форми.

Такъв Идеал Кортеза си избрала Небесната Майка. Кортеза станала весталка на св. Дева. И ето че всичко, което тая служителка на св. Дева пожелае, дава ù се от последнята, защото се желае сърдечно, с една феноменална преданност и при свърхземна нравственост. Това е една българска Ана Безант, която прави фурор между православните българи, една образцова православна християнка.

Че ясновидството се съпровожда със засилване и на физическото тяло се вижда от следната истинска случка: Еднаж доктор К., градски лекар в С…, възмутен от ясновидката дето проповядвала поста, та изнурявала населението, отишел при нея и я увещавал да се откаже от „тия глупости”. К. го прегледала с очи и му заявила, че тя макар от 3 дни да не е яла, пак е по-силна и здрава от него, който старателно угаждал на стомаха си, хранейки се с месна храна по всичките изисквания на хигиената. И единият, и другата защищавали своето мнение, без да възприема нещо от противното. Най- после предложен бил бас за разрешаване препирнята: ако докторът изправи К. длан, прегъната нàдве под остър ъгъл, тя ще се признае за заблудена; в противен случай заблуден ще бъде той. Ескулаповият служител се опитал да мръдне ръката на ясновидката, но напразно: ръката не мърдала, стояла като закована върху масата. След това опитът бил направен с докторовата ръка. Кортеза я изправила само чрез едно допиране с два пръста!

Ясновидството на Кортеза не е самостоятелно, не зависи от нейната воля. Оставена сама на себе си, без явяване на дух, тя слабо проявява яснозрение и яснослушане. Тя вижда много добре, до най- малките подробности, само онова, което ù представи по магнетично течение Духът, делегат на безформената св. Дева; тя чува само това често пъти, което ù шепне невидимият представител на Небесната учителка. Дарбата ù понякога е твърде силна, а напъти съвсем отслабва.

Кортеза Стефанова представя за окото на наблюдателя трояка личност; тя се намира в три възможни състояния на духовно растене: когато няма около нея никакъв дух или не е подпомагана от никой вънземник; в лично духовно повдигане, степен на собствено ясновидство, без участието на духовен помагач и кога е обзета напълно от Дух, най-висшата стадия на яснозрение, не смущавано от личните чувства на девицата.

В първото състояние тя е обикновено приказлива жена, твърде слаба и с изглед на застарялост при внимателно наблюдение на лицевите ù черти. При второто състояние тя „познава” повече с едно вътрешно чувство, смътно уловимо или подобно на нагон. Тогава тя е по-бодра, по- жизнерадостна.

Когато тя се подава на пълно обземане от Духът, тя – както сама признава – не знае какво говори, тогава е всецяло оръдие на Духа под негово влияние. В такъв случай ясновидката, вместо да изгуби от своите физически сили както това би станало при някой низши дух, става напротив по-силна, по-здрава и по-хубава. Това обладаване е полезно. То няма нищо общо с тъй зле препоръченото и зловредно влияние на месмеричните опити, както и на спиритичния транс195 гдето се явяват обикновени духове, низши или не тъй напреднали. Духовете ù се явяват в човешка естествена величина, не подчинявайки се на никаква перспектива; те изчезват сетне изведнаж, като че се закриват от някаква полупрозрачна завеса от ефир или като че се испарявяат в пространството. Понякога те се загубват бавно като сянка.

Кортеза е самостоятелна също при проявяване ликовете на заминали покойници, които водят разговори с ясновидката на астралното поле тъй, както ние водим разговори с хора на физическото. Това е също втора стадия на нейното ясновидство. Има ли, обаче, духовна връзка с някой възвишен дух, Кортеза минава в по-висшите полета на духовните състояния, гдето „азът” става още по-блестящ и съблича по пътя на еволюцията материалните си дрехи.

Тя може да живее едновременно и на физическото поле, на звездното и мисловното; с други думи, като говори с хора, същевременно заминава чистилището и се разговаря със святиите в рая. А по-голямата част от духовете, които работят чрез нея за подьема на религиозното чувство са святци от българската православна църква. С това се обяснява странната изисканост на някои от тях, щото да се палят кандила пред иконите, да се държат постите и пр. (Ще следва.)

Г. 6, 1908, кн. 8, с. 215–222.

XVI.

Кортеза заявява скромно, че е отредена да работи сред простия народ, а просветата на българската интелигенция предоставя, по-добре предоставят от Горе, – на спиритическото учение, което сега си пробива на здраво път.

Разумява се, че за интелигенцията е потребна по-друга метода, що би въздействувала предимно на интелекта. Нейната метода, пригодна за простолюдието главно, не би могла да устои при голям наплив на скептични умове, на сгрупирани материялистични сили. Ето защо тя отбягва да има разправа с учени скептици, голям брой материялисти и др., които гледат да я дразнят със своите предизвикателства, нападки и подигравки.

Недостатъчното ù образование я кара да гледа подозрително на всеки учен, но между простия народ тя се чувствува като у дома си. И за туй простолюдието я обожава: то я нарича „святица”.

За Кортеза има една плъзгава почва, – това е почвата да се присъедини към един от двата лагера: лагерът на надменната материялистична мисъл, която често пъти, макар и своеобразно, се обявява за носител на примамливите ценности: свобода, братство и равенство; и лагерът на официалната българска църква, под чийто покрив намират подслон не малко недъгави духовни, ала алчни за материялно възвеличаване личности. Еднакво опасни са пътищата и към едните, и към другите, които са в очакване да я използуват. Месиянската роль на Кортеза, очертана в нейните подробности от добри духове, не вярваме да кривне; ясновидката навярно ще запази своята неутралност с риск дори да предизвика незадоволство между всички течения.

Нека послуша тя един приятелски съвет, изразен в следните точки:

Да се моли повече насаме отколкото публично, а на хората да говори според схващанията и способностите туй, което сама може да достигне чрез самообразование и начетеност или съобщено от духовете.

Да въведе системност, ред при приемане посетители, както у тях в Сливен, така и другаде, където би проповядвала. Част от времето си да отдели за прочитане книги, за дружба с учени люде и др. полезни занятия. Тоя ред ще я излекува от оная нервозност, която напъти я довежда до неуместна сърдитня, до грубост.

Нека бъде по-мъжествена, повече самоуверена пред трудностите и неприятностите, от където и да идат. В това отношение да попросва духовна помощ на време.

По-малко да говори, а повече да размишлява. Тя поне знае, че силата на мисълта е по-дейна от тая на речта и че мълчанието е злато, а говоренето сребро.

По-малко да разправя за обрядност и за обрядни подробности на своите посетители, а повече да им обръща вниманието върху поведението, което е потребно да държат в живота. И обрядността за православието е полезна, но не сама, а когато се придружава от една силна вяра преди всичко на дело. „По делата ще ги познаете, а не по вънкашните форми”, в такъв смисъл говори и самото Евангелие.

Да гледа, чрез мощните средства, с които разполага, да запълни оная празнота, която стои отворена между нея като Кортеза от II отделение и Кортеза повдигната духом и говоряща с Дух. Направи ли това, тя сигурно няма да загуби. Съветът е приятелски и полезен. Той не прилича на мненията на българските вестникари, за които поменуваме по-долу; ние не я съветваме също като някои официални представители на религията, на които е по-мил тоя съвет, отколкото оня макар с прелести, – не я съветваме, повтаряме, да не проповядва през студените и мразовити дни на простолюдието, което щяло да се простуди, слушайки нейните проповеди!

Ние не я съветваме още да възприеме „хитрото” увещание на едни „приятели”, да се оставяла от агитацията в полза на спиритичната книжнина, защото това би било не мислимо: да съветваме доброто дете да се откаже от майка си. Кортеза е сама достатъчно умна (не говорим за състоянието ù на непосредно влияние от духовете) та да няма нужда от подобни съвети. Тя, на прост език казано, знае какво върши. А туй, което ние ù препоръчваме, освен дето е от общ интерес и съгласно с тежненията на духовете, но и няма за цел да печели „приятелството” и „благоволението” на талантливата ясновидка или под благовидния предлог на доброжелателство да се изтъква едно нечестиво желание.

Досежно Кортеза и нейното ясновидство интересен въпрос би представяло гледището на четвъртата власт – пресата – в нашата по име свободна страна. Мнозина би очаквали, че нашите ежедневни вестници, имащи претенцията да играят ролята на американския печат, ще осветлят обществото върху окюлтните прояви на „святицината” дарба, ала напразно заинтересуваният четец на тия блудкави издания ще намери нещо задоволително от всичко, което е било досега публикувано. Това е твърде естествено у една преса, не напразно зована желта, която е повече увлечена и се интересува от десетачетата на своите куповачи, отколкото от изтъкването на самата истина. Повтаряме, за да се публикува съвсем противното на туй, което е самата истина, трябва да забележим, че почти всички сведения на тия вестници се набират от „случайни” кореспонденти, които редакциите прекръщават на специални, от хора твърде охотни партизани на някоя кокалановска партия, но не и жадни за съобщаване фактите безпристрастно.

През първите числа на януари 1908, когато К. е трябвало да проповядва в околността на един южнобългарски градец, получава се едно „любезно” писмо от митрополията с увещание да не ходи сега, през туй студено време да проповядва на селското население, защото щяло да се простуди. Разумява се, че Духът, който устроил пътуването и имал причина да праща Кортеза на проповед, съвсем не се съгласил да отмени своето решение та да се отложи пътуването по-нанататък. А Кортеза, винаги покорна на своя ръководач, е трябвало да престъпи владишките увещания. Кой знае, но може би като сетнина на туй се явява оная проповед на един православен свещеник, която по език не падна по-долу от речите на разни социалствуващи.

За куриоз привеждаме мнението на някои от тия вестници.

В. „Камбана”, народен лист със забулени социалистически тенденции, в броя си от 21 април 1908 г. № 183 ето що пише:

„Святицата” в Пловдив 19 ∕ IV. Вчера в 5 ч. след обяд пристигна от Борисовград „святицата”. Слезе в митрополията в 5 ½ ч., стана литургия и в 6 ч. държа проповед. Имаше около 6,000 души народ. Днес църквата св. „Цар Борис” буквално вътре и вън препълнена с народ; отслужи се литургия и в 10 ½ ч. сутринта държа проповед в двора. В 11 ½ часа замина за махалата Каршияка. Там в църквата се стече много народ. В 4 часа след обяд [на] гробищата св. Архангел чакат 20,000 души, точно в 5 ч. пристигна тя с файтон, придружена от 2,000 души. На полето, на същия файтон тя държа проповед и в 6 ч. свърши.

„Пророкуванията” ù се движат в следното: да познава името на човека, колко души са умрели в къщи, кой не ходи в църква, кой пие, коя жена е напуснала мъжа си и обратно. За изцеление праща хората на аязмото в Борисовград. Никого не изцери. Молитви пее заедно с 20,000 множество. Днес и от снощи дневният разговор е святицата. Целият град се движи като море да чуе.

Святицата е млада около 26–28 год., с просто черно облекло, с черна кърпа забрадена. Около ù се сбира бедната маса. Кръстение, пеене и плачове, с това се доказва вярването в Бога и в нея. Понеже вчера и днес и снощи валя дъжд в изобилие, тя казва, че се е молила на Бога и Бог послушал молбата ù та пратил дъжд.

„Няма ли, заключава дописникът, психиатрическа болница у нас, за да прибере тая нещастна мома?” Като говори за вероятното посещение на столицата от Кортеза, същия вестник ето що пише в брой 186 от 25 април 1908 година: „Вчера от Пловдив е пристигнала на софийската гара святицата, но пак се върнала. Не е смеела да остане тука. Една нейна сродница е останала за да подготви почвата. В града началството за това нямат сведения”.

Няма нужда да се опровергават такива тенденциозни „проверени” новини; ще споменем само за четците, че на казаната дата Кортеза не е била в София, но и да би била не би държала никаква проповед, вероятно, поради крайно низката духовност на столицата. (Виж забележка към гл. VIII за столицата).

В. „Реч” в брой 273 от 12 май 1908 г. из едни политически баберки, в които се поменува и за времето, и за плодородието, и за какво не, на Кортеза се подхвърлят думи, че има любовни отношения с някой си Георги от Н. Загора, та затова често обикаляла по тия места.

В. „Балканско Ехо”, независим лист с демократически тежнения пише в брой 60 от 23 април 1908 г.: „Чудо в Борисовград. Телеграфират ни от тоя град, че на новооткритото аязмо стават чудеса: болни оздравели, едно сляпо дете прогледнало. Там била и сливенската светица Кортеза. Отивали много поклонници от Пловдив. Къде е духовенството? Или… свещенна простота… Да му мислят лекарите”. И вестникарите да му мислят, ще кажем ние: един ден хората ще се чудят, че е имало такива ръководачи на българското обществено мнение!

В. „Дневник”, може да се каже, е писал и най-много и най- противоречиви съобщения за ясновидката, Цитуваме и от двата рода. В брой 2067 от 27 април 1908 г., като говори за биографията ù, казва: „След като свършила второ отделение, при едно от сливенските училища, тя по причина на бедност, престава да следва и се залавя за чужда работа, за да не бъде тяжест на семейството си. По-голямата част от живота на „святицата” е забулен с мрак и за самите сливенци, понеже те нито са се интересували по-рано от нея, нито пък тя е склонна да разправя подробно биографията си. Когато Кортеза поотраснала, отишла е като слугиня при прочутия на времето си сливенски спиритист д-р Миркович, който беше редактор на спиритичното списание „Нова Светлина”. Той ù е повлиял най-много, понеже сигурно ще е забелязал в нея добър медиум(!). При Мирковича стояла 4 години, след което наново се прибрала в къщи…”

Две истини има в горните редове на анонимния сливенец биограф, когото К. добре познава: той е кръгъл невежа по спиритизма, та за това пише, че в К. имало медиум, вместо медиумизъм и че не е научил, какво ясновидката е ходила при д-р М. само да му казва някои работи чрез ясновидството, а не да му бъде слугиня.

Брой 2062 от 21 април на същия „Дневник” много добре се описва приема на К. в Пловдив, а в брой 2094 от 25 май в една специална статия под надслов „За святицата” авторът под псевдоним учител, разглежда твърде умело нейното ясновидство, изказвайки смело възмущението си от невежеството на духовенството у нас, което не знае как да се постави спрямо нея. Заемаме с удоволствие някои хубави мисли на дописникът.

„Природата в своята съкровенност е един свинкс; из който човек изкопчува дума по дума великата загадка за живота и узнава своето безсмъртие. Но какво е това, което ние зовем природа? Това ли е тя, което ние осезаваме с 5-тях си чувства? Где са нейните граници по усещане, ако не по пространството? Не етерът е нейният предел, той е пределът на физическата област. Зад тая материя се редят други по-сюбстилни (астрална, ментална), една друга проникващи се и човекът, като микрокосмос, носи тела от същата материя, за да се приспособява към условията в мирозданието. Животът е движение напред. Човешката душа, в своите странствувания, взема последователно форми на възрастването, за да даде, според еволюцията си един разбойник на човечеството или един гений още в ранната възраст. „Бъдете съвършенни, както е съвършен Отец ваш небесни”, – това е идеалът на човечеството, към който животът е едно движение, бавно и много вековно, но все непоколебимо. Всички ние, съзнали или не тая цел, вървим из пътя, изложени на промените в живота и внасяме, кой повече, кой по-малко, нужното градиво на душата.”

По-нататък авторът на статията, която ние за жалост по нямане място не можем изцяло да цитуваме, похвалява почина на святицата да работи за изпълнение на своя християнски дълг и намира, че тя по-скоро би трябвало да заработи за нравственото повдигане на нашето западнало духовенство.

Анонимният автор на статията, който изглежда да е теософ по убеждение, еднакво осъжда възникналите две крайности, – крайният скептицизъм и сляпата вяра – по повод делата на Кортеза в последно време.

В „Работническа борба”, официалният орган на широките социалисти у нас, чувствувайки инстинктивно, че почвата на материалистичното схващане се руши из дъно, се нахвърля с всичкия свой запас от грубиянства срещу една жена, която никому зло не е сторила. В бр. 57 от 26 април 1908 г. тоя застъпник на „братството, и свободата, равенството” кани буржуазните власти да вземат мерки да приберат тая „ненормална” жена в някоя болница или „да предпазят” наивните хора от заблуждение и всевъзможни престъпления!

Много просто! Ако имаше някой негодник, някоя развалена до кокалите личност и се обявеше за социалист, проповядвайки против буржуазните попове, против религия и нрави, сигурно тоя проповедник „другар” щеше да мине за социалистичен мъченик; говори ли, обаче, една Кортеза, давайки маса факти за своето ясновидство, разрушителите на „капиталистичния обществен строй”, насаждачите на заучените западноевропейски доктрини в България, веднага почват да крякат. Те не знаят, че ако умъртвят и тъй слабата вяра в българския народ, утре, тоя последният като го направят „класосъзнателен”, ала без вяра, без Бог и идеали, ще грабне дървета и ще разгони, тоз път много по-жестокосърдо, поклонниците на Маркса.

В. „Зорница”, един от най-старите вестници в България, крепител на евангелизма у нас, е тъй също куриозен по въпроса. Наистина, ние очаквахме от българските протестанти, които безсъмнено имат своите заслуги в делото Христово, едно мнение малко по-сериозно, не тъй детско – наивно просташко – хитро. Не се касае тука за думата „святица”, за която се залавят тия „правоверни” християни не без страх; става реч тук за ясновидството, за предсказания, лекувания и пр. от страна на една истинска Христова последователка, никога Кортеза не се е наричала святица, а хората са я именували с това име. И това не означава нещо по-свято, по-високостояще от Христа, – както тенденциозно се мъчат да прокарат протестантите около „Зорница”, – а само едно име на почит, голяма нравствена чистота и добър живот.

Счетохме за нужно да обясним на кратко това и то не за полемика с протестантите, които са готови винаги да казват на стриженото косено, а за нашите четци. Много пъти, когато сме имали случай да се разправяме с тия „християни” по окюлтни въпроси, идвало ни е на ум малкото стихотворение в проза на полския поет символист Тетмаера.

Еднаж един учен индийски философ минавал през една гора. Като се вгледал между дърветата, той забелязал една птица, която опулено го гледала. „Папагал” – извикал философът. Птицата подхвръкнала върху един низък клон на съседно дърво. „Папагал”, повторил индийският учен. Птицата хвръкнала и кацнала на по-висок клон, към върха на дървото. „Все пак папагал”, рекъл философът и си отминал.

Някои приятели (к. на „Зорница”) почнали да натякват на хората около „Зорница”, че не писали „нищо относително святицата”. Като желае да се оправдае от незаслужения укор на тия приятели, а в същност да скрие своето невежество, вестникът в бр. 20 от 15 май 1908 год. ето що пише:

„Поща – отговори. В Хасково на някои приятели по „святицата”. Ако „някои приятели” не четат вестника, това не е вина на редакцията. Вижте брой 17, дето е казано ясно какво „Зорница” мисли за тая жена198, като се обръща внимание на духовенството да изпълни дълга си, а не да се осланя на такива личности за подкрепа на вярата и църквата. Тези наши думи се цитираха и от други вестници с препоръка, като приложиха и те нещо повече. Ние не влязохме в подробности по тая жена и делата ù, нито я нападнахме с остър език (сравни тия редове с долните епитети на Кортеза в курсив от в. „Зорница”!), но казахме доволно да се разбере, че тя не е някаква си святица, че духовенството и народът трябва да гледат на Словото Божие за учител и ръководител във вярата. „Някои приятели”, които са пред вратата, гдето тая жена върши дивните си (?б. а.) работи, щяха да направят много по-добре да ни дадяха някои точни и съзнателни сведения по това, що става там (уж като че нищо не знаете, братя протестанти)! През Пловдив, тя минала като метеор (метеор, който са видели 20,000 пловдивчане; само редакторите на в. „Зорница”, които постоянно са заняти с небето, не могли да я видят! (б. а.).

Нашето мнение, просто и кратко изказано е, че тая жена е или ненормална в ума си или много хитра вълшебница, която може би е оръдие на някои духовни и др. търговци с вярата, че духовенството греши за дето като че се съгласява с нея, и че народът не бива да се заблуждава подир нея. Някои твърдят, че тя е спиритистка, че била едно време ученица и медиум на покойния д-р Миркович в Сливен, но това положително не знаем”.

За да се види доколко в. „Зорница” търси истината, застъпва се за Христовата правда и съобщава верни сведения съвсем нетенденциозни, обръщаме внимание на долните редове, заети от протестантския лист и писани по-рано във вестник Дневник:

И Кортеза Стефанова, и Георги Сотиров199 не са никакви святци, а са религиозни манияци, хора ненормални, и населението не трябва да се увлича от тях. Най-големия святия е честния труд. След смъртта на Христа никакви святци и пророци не е имало и няма да има. Всички, които се обявяват за такива, са или луди, или шарлатани, които искат да използуват лековерието на хората. Длъжност е на духовните и светски власти да не позволяват подобни кощунства; инак и те са съучастници.” в. Дневник.

Като заема това антрефиле от „Дневник”, в. Зорница добавя: „Така свършва този брат, след като описва някои работи на тъй наречената святица Кортеза, около която се стича много простодушен народ, и за която ние писахме няколко думи в един минал брой”.

По-нататък. Ако в. „Дневник” в своята свещенна вестникарска простота е поместял върху Кортеза и симпатични, и антипатични мнения не знаейки към кое да се присъедини, в. Зорница е бил по-ясен, по-рязък и определен в своята наглед „незаинтересованост”, „безпристрастност”, като е давал място или е препечатвал всичко онова и само онова, което е било грубо и докачително, извратено и недостолепно.

Г. Сотиров е млад 17–18 год. момък, също добър ясновидец, комуто духовете ръководители позволяват за сега да проповядва и познава само в Сливен. В бр. 22 от 26 май 1908, на „Зорница” четем следнята заета новина пак от „Дневник”:

„Разочароване от святицата.

Авторитетът на света Кортеза като че от ден на ден намалява и нейните мними чудеса не биха правили впечатление, ако духовенството престанеше да сътрудничи на тая религиозна маниячка. В Ямбол и нейните, и на владиката деяния направили много лошо впечатление на присътствуващето мнозинство.”

„Дневник”

Тая „новина” се бе появила на времето си едновременно във в. „Камбана”, в. „Вечерна Поща” Шангова и пр. там, гдето туй недоносче на един широк социалистичен мозък е могло да намери място за подслон. И нали е въпроса за сензации, кой ще му дири от кого е писано и где се е появило: и в. „Шанг. Вечерна Поща”, – който имà поне доблестта най-напред и доста безпристрастно да пише за Кортеза – и „Дневник”, и „Камбана” бързат да гощават жадната за пресни новини публика!

Oт другите вестници, които са писали за К. Стефанова може да споменем следните: в. Н. Епоха от Бургаз, бр. 1, 14 юни, лошо и подигравателно, в. Нар. Дума Пловдив, също, Бълг. Независимост също и пр.

Изобщо, българската преса по ясновидството и др. дела на К. Стефанова се е произнесла на някои места недостатъчно, неясно, другаде тенденциозно, със съзнателно прикриване и изкривяване фактите, а някъде, за жалост и твърде зле препоръчваще вестникарството у нас, – хулно, клеветнически, недостолепно.

Г. 6, 1908, кн. 9–10, с. 246–252.

XVII.

Какво представя Кортеза като име, разгледано кабалистично? На тоя интересен въпрос ние ще се помъчим да отговорим задоволително, поне до колкото е могло да се приспособи българската азбука за гадане според кабала.

Да земем думата „КОРТЕЗА”. Тя се състои, разчленена етимологично от 3 слога: Кор-те-за и от 7 букви: к, о, р, т, е, з и а.

И числото 3, и 7 показват, че тук имаме работа с една личност, на която са благоприятствували условията още от самото начало на кръщение. Спиритистът би рекъл още: преди рождене когато човек според карма избира своята бъднина дори до подробности в събитията. Числото 3 е знак на равновесие, а 7 е свещенното число на източните маси. И в това влияние на числата, за които гръцкият философ Питагор е съставил цяла тайна наука, не се съмнява никой от древните мъдреци на Изток.

Буква К, която е първа буква в името, означава какво ясновидката е преживяла и ще преживее в живота. Тая буква за упорита, често дори непосилна борба говори кабалистично за ония израсходвани сили, които в резултат са могли да преработят от първоначалното недодялано „аз” на Кортеза едно друго „аз”, на самопожертвеност и духовна работа. Тая буква със своите напречни две чертици неволно наумяват противовесните влияния на доброто, което под ъгъл от 45˚ я тегли нагоре към вечния живот и злото, било земно или подземно, което иска да я отмъкне в противоположна посока. Взаимнодействието, обаче, на двете сили и натежалостта на другите добри влияния от останалите букви, дават оная установеност в Кортезина характер, която я прави служителка на божественото. Геометрически нам като че ли се представя да виждаме нанагорния растеж на основната черта и другата, по-малката и водяща от средата нагоре, когато в долния си край тая основна черта е закрепена здраво на физическото поле заедно с втората, – по-малката.

Втората буква О, като символ на живота, заема мястото на колебанията. Животът на Кортеза не е положителен в тая смисъл, че началото борба ще я пoставя, като между чукът и наковалнята, между добрата и злата орисия. Нейният живот, вулгарно изразено, се намира в опасност: ако тя има нещастието да тръгне из лошия път, злите сили на Ада, които сега безумствуват в злоба и безсилие, ще я разкъсат; ако ли Кортеза следва тоя същия избран път на чистотата, възможно е Божественият Промисъл да ù отреди мъченически край. Във всеки случай не е лека работа нейната дарба и тя с право би могла да възкликне с думите на Шилера, за когото ясновидството е било не малък товар:

„Защо ме хвърли ти тъй в града на вечнослепите, да провъзгласявам твоя оракол с отворено чувство? Каква полза да се повдигне завесата там, гдето тъмата е по-добра? Само невежеството е живот; това знание е смърт. Вземи си назад това печално ясновиждане; вземи от моите очи тая жестока светлина! Ужасно е да бъде човек смъртен канал на твоята истина!… Дай ми назад моята слепота, щастливата слепота на моите чувства! Вземи си назад своя ужасен дар!”

Не ще и дума, тя съзнава всичката тяжест на своята съдба и понякога, в минути на обикновен разговор, скръбно забелязва: „Кой знае къде и как ще умра! Струва ми се по някой път, като говоря пред много хора, че ако нещо не им отгатна или нещо сбъркам, ще се нахвърлят върху мене и ще ме разкъсат”. Тая, която е посочвала на мнозина края на физическия живот, не може да знае още своя мирен или печален край! И колко се е тя страхувала при откриване аязмото в Борисовград, ала ръководена от добър възвишен дух – скоро страхът ù отстъпил място на очудването: щом копнала няколко пъти земята с малка мотичка, водата се показала; при по-силните загрибвания напокон от страна на няколко борисовградчани, водата избликнала като водоскок буйно и стремително.

Животът ù между сливенци не е до там приятен. Мнозина от нейните съграждани виждат в лицето ù не повече от една налудничава жена. Може дори да се посочат неколцина от тях, броейки се уж за съседи, като говорят с известно пренебрежение, предубеждение и присмех, макар че не са си сторили труда да я посетят в къщи и се запознаят отблизо с нейното ясновидство. Така е наистина: и по отношение към К. Стефанова се оправдават напълно думите, че никой не може да бъде пророк в своето родно място.

Третата буква от името на ясновидката Кортеза е Р, и означава също като к борба, ала смекчена от влиянието на живота и станала по- разумна под натиска на редица поучителни обстоятелства. Тук р заема трето място, което е място на освятена пълнота и духовнообосновано равновесие. Ако лицето, чието име носи р на второ място, се намира при същите условия на живот като Кортеза, би могло да се наблюдава едно неблагоприятно влияние, понеже р е донякъде буква на гордостта и надменността. У Кортеза тия пороци са се изродили съвсем; а р е запазила още влиянието на една редкост в характера ù, рязкост проявявана напъти неуместно.

Четвъртата буква на името „Кортеза” е Т, буквата на хитростта. Кортеза е хитра, твърде много хитра и това се забележва, ако се наблюдават хиромантично нейните ръце и ако се обърне внимание, че числото четири – мястото на буква т – е число на основа, fundamentum rerum. Ето защо на физическото поле къщите се правят обикновено четириъгълни. Ала като се казва, че Кортеза е хитра, не трябва да се разбира, какво нейната хитрост е една не контролирана черта на нейния характер; тая хитрост е природно наследена, от което весталката се ползува повече за невинни игри на разсъдъка, за незлобиви глуми – далеч от всяка помисъл за материална полза, каквато тя и поради страх Божий не би могла да дири.

Петата буква Е символизира енергията. В Кортеза тая черта е напълно развита, а поради своето място, пето по ред от начало, нейният символ означава основа с покрив, сир. Фигурално изразено – жилище на физическото поле с покрив, място запазено от лоши атмосферни влияния. Енергията като добродетел у ясновидката закръглява другите добродетели и им придава по-здрав, по-практичен смисъл. Нейната енергия, нека поменем и тука, е всецяло заета с помагане на ближния, било духовно, било материално: не рядко са я виждали, покрай проповеди и поучения да събира волна помощ за някой беден. На тая християнка десницата много пъти не е знаела, какво върши левицата. Ясновидката е насмогвала да помогне и като жена от физическата област.

Шестата по ред буква е З, характеризираща, там гдето се среща в имената, общепозната известност, личност с широка популярност, която може да бъде и не до там здрава и дълготрайна подхранвайки се само от тълпата. А знайно е постоянството на привързаността у тая последнята, готова почти винаги да вика на своя херой „разпни го”, след като му е пяла по-рано „Осанна в вишних”. Кортеза се ползува вече в цяла България с известност, но едва ли един на хилядата от тия що я познават, от това старославянско sѣло (з – множество), я познава както трябва като прорицателка и проповедница.

Подобна известност се осажда твърде плитко в душите на хората от мнозинствата и не може, освен да има кратковременна полза. Ръководящите кръгове, повече склонни да дават ухо на гласа на здравия разум отколкото на фантазиите на простия народ, не биха се задоволили с един такъв феномен, неподатен за обикновено, общепознато схващане.

Кортеза е гатанка за българския интелект и облечена в одеждата на суеверието за българското сърце: първият е много надменен в своите съждения и твърде пребързан в умозаключенията, а второто е готово да приеме на готово без всяка критика, първите си впечатления и всичко чуто безразборно, примесено с чудноватости и измислица.

Числото 6 е число на илюзиите, на видимите световни форми или майя, както би се изразил индиецът, и като така, илюзорна е за Кортеза всяка известност, от която би могла да заключи, че хората възприемат всичко от нея казано за чиста монета, когато в същност истината много по- бавно си пробива път. Далеч да е от нея подобна измама. Нам се струва, че ръководителите от висшите сфери достатъчно я упътват да отвръща поглед от три измерните пространства, гдето животът преминува като съновидение.

Седмата буква е А, символът на разумното начало. Както е известно буква а е началото на много азбукви. Бог, върховното начало и край на всичко е както омегата, така и алфата на нещата, буква а на всичко.

По отношение на Кортеза, понеже а заема седмо място, разумното у нея освен своите обикновени връзки с Божественото начало, има и други по-святи и възвишени. В свещените книги на Възстока постоянно може да се срещне изразът: седем духове божии, седем църкви, седем седмочисленици и седем сфери и пр. От всичко това може да се съди, че на числото седем се отдавало, по някои особни причини, по-голямо значение: то било любимото число на древните и по-нови мистици. До нас е дошло вярването, че числото 7 е свещенно.

И ролята на Кортеза, която се въодушевява да служи неуморно пред олтаря на Божествения разум, не е обикновенна; след време, може би, това име „Кортеза”, заместваще кръстното ù име Костадина, ще бъде почитано редом с ликовете на мъчениците, угодниците божии, избраниците на църквата.

И тогава святостта на една буква, на един символ, ще премине върху цялото име. И хората на бъдещето няма да бъдат такива превзети по отношение на окюлтизма, защото, както казва английският академик сър Оливер Ладж, „ясновидството не е още достатъчно разбрано, но един ден то ще бъде въведено в програмата на училищата и гимназиите”.

По същия начин както за името може да се говори кабалистично и за презимето „СТЕФАНОВА”. И по право, казаните от нас бележки за кабалистичния смисъл на „Кортеза” си имат значение бездруго като се земат в съображение и цял ред други обстоятелства, които не могат да бъдат достъпни за широката публика.

Друго. Ако означим всяка буква на „Кортеза” със съответната цифра (а = 1, е = 6, з = 8, к = 10, о = 14, р = 16, т = 18), то сборът на цифрите от всяка буква ще ни покаже в Давидовите псалми, псал. 73 – любопитно гадане.

Псалом 73, ст. 7 казва: „Очите им са изпъкнали от тлъстина, надминуват мечтанията на сърцето. Стихът подразбира горделивците около псалмопевеца, които са затлъстели в своята духовна атмосфера. И ближните на ясновидката, особено ония, които минават за нейни съветници да живее тя „нормално”, твърде много приличат на библейските горделиви люде, чиято надменна мисъл е по-плътна от тлъстината.

XVIII.

Спиритическият фар, въпреки опитванията на някои лъженабожници да го загасят, няма да угасне. Напротив, той ще свети все повече и повече с усилваща се бяла светлина. Но истинският духознаец няма да бъде доволен, ако спиритическото учение се пръсне на широко из народните маси, без онова дълбоко вникване в неговата същина, която го прави тъй привлекателно и възвишено. Ала тружениците на новата идея растат всекидневно. Днес те броят в своите редове люде, чиито имена можем да поменем с почит. Между тях има и добри теософи, най-големите десни множители в едно спиритично произведение, според както бе ги характеризувал един дух.

Редом с всички тия български спиритически звезди, грее и яркият светилник на Кортезината слава, славата на една слабограмотна девица, притежаваща дарбата да гадае съдбините на човешките същества и ефирните мирове, благодарение само на нейната идеална нравствена чистота и беззаветната ù преданност към Вселенния Законодател.

Кортеза в своите дивни проповеди, нашепвани от нейните Духове ръководители, изпъква като нещо ново и загадъчно за съвременното българско общество, тъй изостанало назад в духовно отношение, във вярата, надеждата и любовта.

Тя неуморно работи, сякаш иска да изпие до дъно горчивата чаша на съзнателна проповедница от апокалиптичната Лаодикийска църква, която скоро ще застане на съд със своите членове пред Христа. А българският народ, част от тая последна църква, не може един ден да не сподели общата участ на другите народи. Българският народ, почти ненабожен, има да доизплаща много тежка карма. Ясновидката се явява пред очите на тоя народ, особно на неговото простолюдие, що не се лъже в своите нагони, подобно на белоснага древна статуя на чаровна богиня, цяла изваяна от пароски мрамор; тя, обаче, не е студена и безчувствена като свърхчовекът на Нитче, а топла и любеща, с едно сърце, което се стреми да пулсира на всеки миг с Божеството и да въздиша редом и еднакво със страданията на всяка изоставена душа.

Обръщаме внимание, прочее, на две заинтересовани страни: спиритисти и Кортеза.

На първите е нужен потокът на нейната нежна душа, жадуващ за океана на Вечната Любов; тя пък се нуждае, поне когато не е обладана от Дух, от повече наука, от дружбата повече на начетени люде. Една „светска наука”, към която тя е чувствувала до сега някаква необяснима незаинтересованост, да не речем твърде погрешно предубеждение за нещо „сатанинско” или не дотам чистофлуидно, една наука под образа на само-образование ще придаде още по-голям блясък на нейния венец от астрални теменуги: тя ще се издигне тогаз до степента на една гениялна ясновидка, на една първокласна пророчица, ползуваща мало и голямо, невежо и интелигентно.

А българските спиритисти под лъха на голямата ù набожност ще облагородят повече своите сърца и от добитите факти при разни сеанси ще извлекат за живота голяма поука: да синтезират наука, философия и религия в едно величествено цяло. Невежеството, нека го кажем още веднаж, редом с една яснозряща дарба на свърхпознание е нещо несъвместимо и ние крайно съжаляваме, че го намираме у Кортеза. Тя прилича на неръкотворна антична ваза с разноцветна украса, ала на жалост пропукана на някои места. Една Кортеза, разговаряща с Духа е дълбокомислен философ, препълнен с познания учен, личност до трогателност набожна; предоставена, обаче, сама на себе си, може да ви каже несъобразности, глупости и пр. неща, които и една обикновена личност едва ли би рекла.

Така, напр. в дома на една ямболска дама (хаджийката за която се помена по-горе), Кортеза, щом видя една иконка, изрязана върху морска стрида, извика възхитена: „Тая иконка сама св. Богородица е правила и така са я извадили от морето!”

По въпроса за преражданията чрез физически тела върху земята излезе, че тя нищо не знаяла, че не бе питала духовете. Тя често има обичай да казва, кога някой ù противоречи, макар и не толкова лош, че „дяволът” седял зад тоя човек иго подстрекавал. Ако между това, тя се справяше често чрез своето ясновидство и прибавяше едно разумно схващане, едно усилие на волята, щеше да разбере, че повечето от нейните дяволи не са зловещите духове на осмата област, а временно населяващите низшите астрални подполета нещастни човешки същества, души на скиталци-духове, които в своите страдания, както по- рано тук на земята, така и там зад гроба пакостят и с нахлути маски на тъй нар. „мисъл-тела” играят ролята на „дяволи с опашки и рога.” Божията милост, обаче, рядко допуща да нахлуват от Ада същинските демони. Това става само при големи катастрофи: наводнения, пожари, революции, землетресения и войни. И в такъв случай те не смеят да минават пределът, гдето се намират най-низките земни облаци. Страхуващи се от добите духове и силните гръмове, тия дяволи се крият из мрачните и тъмни подземия, из пукнатините на пещери и там чакат случая да излязат отново между света и му пакостят. А маскираните човешки души в ролята на дяволи веднага се познават от опитния ясновидец, който със силата на своята воля ги демаскира и те се явяват пред очите му такива, каквито са си, – злощастни човеци, погрознели от злото, което са правили приживе на физическата област.

Какво би представлявал един образован човек с дарбата на Кортеза? Това е не въобразимо за нас простосмъртните, слепите на физическото поле, гдето е царството на грубата и несъвършена материя. Такъв човек би бил нещо повече от гений, пророк, свърхчовек; той би бил цяло божество, истински син Божий. За забелязване е, обаче, че при известните днес условия едва ли би се удостоила плачевната юдол – земята с подобна феноменална личност.

Нека Кортеза Стефанова, тая истинска весталка в неръкотворния храм на Божествената Дева, гони славата на една общеевропейска пророчица, като не забравя всеки миг, че тая слава не е нейна, а Божия и че тя работи само за тържеството на земното царство Божие. Тя негли няма да достигне напълно това, защото ù липсва закръглено образование, но все пак ще успее да докаже на западноевропейците, между които има известен проект да отиде на проповед, че и в България могат да се раждат гении.

УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА СТЕФАНОВА

БРАТЯ В ЕДИНОМИСЛИЕ.

20 август, събота, 7 ч. с.

В: Дънов, Петър К. Пътят на ученика. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. София, на „Изгрева“, през лятото 1927 г. София: Просветен к-т, 1927, с. 143–145.

… Казах ви в една от беседите си, че всяка форма е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл, окото е жива Божествена форма, в която е написано, как са устроени целия козмос, цялата слънчева система, как е устроен най-после и животът. Окото на човека е създадено най-после. То има най-висок произход. Следователно, онзи, който може да чете по окото, той е учен човек. И всички по-видни ясновидци, всички адепти и Учители на човечеството четат и се учат по окото. Една от видните български ясновидки казваше: „Аз чета за живота на хората по очите им. Най- напред се помоля на Бога, след това, като погледна в очите им, всичко познавам. Не мога ли да проникна в окото, нищо не мога да кажа, нищо не мога да прочета”. Така е, в окото на човека е написано всичко. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде; и ако окото ти е нечисто, всичкото ти тяло нечисто ще бъде”. Каквото е окото, такова е и тялото. Ако в окото има признаци на нечистота, тялото ти не може да бъде чисто. Окото седи на първо място. Ние виждаме това око на лицето, но то е израз, отражение на вътрешното око. За вътрешното око се говори в Писанието. Двете очи на лицето на човека са две сестри, свързани в мозъка чрез един общ център. Щом преминем окото и дойдем до човешкия мозък, пред нас се отваря една широка област за изучаване. Всичко онова, което е написано в клетките на мозъка, представлява недостъпна област за съвременната наука. Ще минат, може би, векове още, докато хората се заемат с щателното проучване на човешкия мозък. …

Ликът на Кортеза Стефанова, ясновидка, живяла в гр. Сливен е публикуван в Изгревът … Т. 16. – снимка № 66.