Сценарий

1 ЧАСТ:
„РЕШИХМЕ ДА ПУСНЕМ РУСНАЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ“

ЧОВЕКЪТ БОГ СЛЪНЦЕ

Елена Иларионова се запознава с Учителя Дънов, посредством нейната учителка Мария Казакова.

Тя се запознава с Учителя около 1903 г., когато Той е посещавал приятелите в Търново.

Нейният съпруг е Костадин Иларионов. Бил е военен офицер от кариерата, с чин майор. Бил изпратен в далечен пограничен градец, където се разболява много тежко. Тя сънува сън, в който й се казва да се отнесе до г-н Дънов. Тя не знае адреса Му, но Му пише отворена картичка и написала само: „Петър Дънов, София“.

След няколко дни, за нейна изненада получава писмо от Петър Дънов, в което Той пише, че мъжът й не е болен, но има задължения от миналото, които трябва да изплати. И ако са съгласни да ги изплатят, то Той ще им помогне. Елена веднага отговаря чрез писмо, че са съгласни да се разплащат с миналото.

Учителят Дънов пристига при тех и им съобщава, че лично Бог Го изпраща да помогне на това семейство. – „Как става това?” – пита Елена. – „За тези, които виждат и чуват, няма разстояние, няма пространство и скрити неща.“

Петър Дънов Го настаняват в стаичката на войника ординарец. Майор Иларионов е висш офицер и по устав има право на ординарец, кон и двуколка.

Войникът е изпратен да спи в мазето при сеното за коня. През нощта войникът излиза на двора по малка нужда. Обръща се към стаята си и какво да види! Цялата стая е осветена, а Дънов е коленичил и Се моли. Вдигнал е ръцете Си нагоре и целия свети като Слънце!

Наблюдава Го през всичкото време. И накрая казва: „Слушай какво, това не е човек, а е Слънце! Това не е Слънце, а Бог Слънце!“

Следващите дни всички стоят с благоволение пред Него.

На Елена мъжът е оздравял, войникът се срещнал с Богът – Слънце, а Петър Дънов остава тих и смирен.

А думите на войникът звучат във въздуха: „Той не е човек! Той е бог Слънце!“

Следва песента „Отче наш“.

УЧИТЕЛЯТ ПУСКА БОЛШЕВИКИТЕ НА ЗЕМЯТА

През 1917 г. Учителят бе изпратил да кажат на Фердинанд да излезне от войната, защото Германия ще я изгуби. Не Го послушаха, а Го изпратиха на заточение в гр. Варна. Той отседнал в хотел „Лондон“, в най-горната самостоятелна стаичка.

Елена Казанлъклиева по това време е млада и отишла да Му прислужва, да Му готви, да Го пере. Винаги е следяла, като отиде някъде Учителя да говори, винаги Го е следвала и започва да слуша Словото Му.

Една вечер тя запалила газената лампа в стаята Му. Но Той излиза на двора, гледа Небето и Си върти главата наляво и надясно. Елена излезнала също и Го наблюдавала скришом отстрани. Тя е далеч от Него, гърбом от Него и Той не я вижда.

По едно време тя дочува гласа Му: „Еленке, ела тук при мене.“ Тя отива, застава на един метър от Него. А Той вдигнал главата Си към Небето и разперил двете Си ръце. Тя също поглежда, но вижда само звезди на небето и нищо друго.

По едно време Той казва: „Еленке, реших да пусна болшевиките на Земята.“ Тишина и безмълвие на Земята, а революция на Небето, което се стоварило по-късно в Русия!

Така болшевиките идват на власт в Русия, започва се Октомврийската революция, след това следва Международната интервенция срещу нея, но накрая красноармейците побеждават.

Лозунгът на болшевиките „Вся власт – Советом“, се сбъдва.

И Учителят по-късно каза: „Невидимият свят много бързаше с промена на строя в Русия! И затова се допусна на руснаците в един живот да претърпят и изплатят два пъти кармата си. Да бъдат властници и след това да бъдат роби. В един и същи живот да бъдеш господар и след това роб. Нямаше време Небето да ги чака да се прераждат, та да бъдат в един живот господар, а в друг живот роб. Всичко се извърши наведнъж.“

Следва песента „Фир фюр фен“ с движения, дадени от Учителя.

КАК ФИНЛАНДИЯ ПОЛУЧИ СВОЯТА НЕЗАВИСИМОСТ

Болшевиките са взели властта и се намират в Смолни около 800 човека, въоръжени с пистолети и пушки. Това е въоръжението на революционерите.

По това време техните противници и врагове се подготвят за кървава разправа с тях. Успяват да организират към 3000 кадети, които обкръжават Смолни и започват да го обстрелват с оръдия.

Дали им ултиматум да се предадат, иначе щели да бъдат избити. Знаят, че така или иначе, ще бъдат избити.

Тогава Ленин и приятелите му изпращат Фрунзе, който е българин, да посети Финландския полк, който се намирал до Финландската гара в Петербург. Напуснал през таен вход и се срещнал с революционния комитет на Финландския полк. Поискал помощ – да нападнат и да унищожат всичките 3000 юнкери. А Финландския полк е боеви полк. Притежава пушки, картечници, оръдия, конница. Има всичко за атака. Казва им: „Ако ни помогнете, то правителството на Ленин ще признае независимостта на Финландия и ще излезнете от Руската империя.“ – „Но ако ни излъжете?“ – „Оръжието е у вас, и можете всички да ни избиете.“ Всички се оглеждат.

Те се съгласяват. Нападат с цялата си мощ, тези 3000 юнкери биват избити и навлизат в Смолни.

Фрунзе докладва на Ленин за споразумението. Ленин извиква революционния комитет и в тяхно присъствие на официален документ написва, че неговото правителство дава пълна независимост на Финландия.

В Европа не са очаквали това. Една империя сама да се отказва от своя територия и да й дава независимост!

Това не са очаквали и самите финландци, макар да са правели много опити да получат такава независимост.

Бащата на Фрунзе е молдованин, роден в Молдова, в Херсонска област. Носел е името Михаил Василевич. Българин, изселил се от Ббългария след Руско-турската война 1878 г. Името на Фрунзе в неговия паспорт, когато заминава за фронта 1916 г., е написано дословно Михаил Александрович Михайлов, а това е българско име, което е наследил от баща си.

Следва Химна на Финландия.

ХРИСТОС НЕ СЕ РАЗСТРЕЛВА!

По време на Гражданската война след Октомврийската революция през 1918 г. и последващата я контрареволюция, биват избити милиони руснаци, воюващи с едните или с другите. Война на живот и смърт! Били избити към 10 милиона руснаци.

Един отряд от красноармейци воюва срещу белогвардейците. Но последните са по-многобройни и ги разбиват, и пленяват мнозина. Пленените ги строяват един по един и ги разстрелват пред една пропаст. Един от тези красноармейци, които са чакали реда си да бъде разстрелян, непрекъснато се молел на Христа. И накрая казал: „Исус Христос, в Твоите ръце предавам живота си!“ Офицерът, който ръководил разстрелването го запитал: „Ти кому се молиш?“ „Моля се на Исус Христос да спаси живота ми.“ Офицерът го изгледал и изрекъл: „Ние Христос не разстрелваме, а само враговете си. Ти си свободен и да не си се мернал пред очите ми повече!“ Бива освободен и останал жив.

Но така се случило, че освободения и оживял красноармеец, станал командир на Красноармейски отряд, който воювал срещу белогвардейците. И понеже са се свършили обикновените войници, било наредено на всички офицери, независимо от техното офицерско звание, да им се даде по една пушка и да воюват срещу белогвардейците.

Но се случило така, че част от белогвардейците паднали в плен и сега червеноармейците ги разстрелвали един по един в един изкопан от тях трап. Командирът на червения отряд познал онзи белогвардейски офицер, който го спасил и му казал така: „Ако произнесеш една молитва за Христос, ще опростя живота ти.“ – „Никакви молитви не знам!“ „Но нали сутрин на развод пред всички войници вие четяхте молитви за Христос и Бога?“ „Четяхме, но те не съществуват! Щом те позволиха болшевиките да вземат властта, значи те вече не съществуват!“

Тогава командирът на червения отряд заповядал: „Да се разстреля, понеже отхвърля Христа и Бога, Които ни предадоха властта, за да отървем Русия от дворяните, помешчиците, офицерската напаст и калугерите, които се размножаваха като плъховете! Да живее Бог на Революцията! Огън по враговете!“

И го разстрелват!

Следва песента „Господи, помилуй“.

РИЗАТА НА ЛАТВИЙЦИТЕ

През 1939 г. беше дошла една група братя и сестри от Латвия да гостуват на Изгрева. Те гостуваха и на 7-те Рилски езера, заедно с Братството. След това дойде време да си тръгват.

Един ден Учителя внезапно нареди на Савка Керемидчиева, латвийската група веднага да си заминава. Същият ден те бяха качени на влака в София и заминаха за Русе. На следващия ден Учителя извиква Савка и със строго изражение на лицето казва: „Къде е ризата, която ми подариха латвийците?“ Савка отива, търси я, намира я и я донася. Учителят съблича сакото Си и я нахлузва бързо върху ризата Си. После Той облича отново сакото Си и казва: „Така е добре. Сега всеки да си гледа работата си.“

На следващият ден Учителят извиква Савка: „Те преминаха границата. Можеш да вземеш обратно ризата на латвийците. Чрез нея се осъществи връзката между тях и мен, защото тяхното съзнание не можеше да направи директна връзка с мене и трябваше да се използва този метод.“

След няколко дни се получава писмо от Русенското Братство, които описват с какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплуват с ферибота Дунава, защото е започнала войната и войските са блокирали реката.

По-късно се получи писмо от латвийските братя и подробно описваха как с Божията милост са пресекли румънската граница, и как са се добрали до Латвия и били спасени.

През 1939 г. Латвия бе окупирана от СССР и Сталин я включи в Съветската империя – СССР. Голяма част от братята бяха интернирани в Сибир и там положиха костите си. Малцина останаха живи. Тук за тях Учителя облече латвийска риза, за да ги спаси, но там латвийците трябваше да се облекат със Словото на Учителя.

Ако бяха наметнали мантията на Словото на Учителя Дънов, щяха да бъдат спасени! Има един закон: „Мечът на Духа, това е Словото на Бога.“

Малцина бяха онези, които четяха Словото Му и бяха спасени. Техните писма, изпратени от живите до Изгрева доказваха точно това.

Следва песента „Благославяй!“

ЗАЩО БЯХА ВЪРНАТИ ОТ ЛАТВИЯ И СССР КНИГИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Латвийската група, която гостува през 1939 г., е в родината си. Започват да се разменят писма. Тогава брат Боян Боев се посъветва с Учителя, и Той му нарежда да им се изпрати един пакет с отпечатани книги на Учителя на български. Изпращат ги по пощата от София. Но след един месец същите книги се връщат в София. И на опаковката на книгите е написано на руски, че такава литература не се допуска в СССР. Всички са опечалени и най-вече Боян Боев. Отива и съобщава на Учителя. „Щом върнаха пакетите и книгите, означава, че се отказват от Божията закрила. Ще си проверят нещата в много скоро време.“

Случаят е приключен и забравен.

Но идва ден – на 22 юни 1941 г., и Германия напада вероломно СССР и започва Великата Отечествена война, като загиват над 25 милиона руснаци, но накрая спечелват войната на 9 май 1945 г.

Това е Ден на Победата.

Вие не знаете какво е това, но останалите живи знаеха какво това означава. Аз също заварих това време.

Когато Германия нападна СССР, то тогава Учителя Дънов каза: „Това им се случи на СССР, защото навремето върнаха книгите със Словото на Бога и сами се отказаха от Божията закрила!“

Хайде, разтълкувайте го, ако можете. Няма да можете!

Ще ви разкажа един пример, за да го разтълкувате. Аз работих заедно с една рускиня, омъжена за българин и тя ми разказа следното:

В техния град имало гарнизон и в един определен ден и час от седмицата всички войници си разглобяват пушките, за да ги смазват. И в този ден и час ги нападат германците, и те не могат да им отговорят със стрелба, защото всички пушки били разглобени, за да се смазват с масло.

Разбрахте ли сега какво означава да загубиш Божията закрила? Оставаш сам срещу врага си. И те убиват!

Следва песента „В начало бе Словото“.

ЛЕВ ТОЛСТОЙ И БОЛШЕВИШКАТА РЕВОЛЮЦИЯ 1917-1918 г.

През 1910 г. в една октомврийска нощ Лев Толстой с домашния си лекар и с дъщеря си Александра Лвовна тръгват за България. Но по пътя се разболява и умира на 7 ноември 1910 г.

Тук започва една голяма мистерия, а тя е: Защо Лев Толстой на 82 години тръгва за България?

Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя Дънов. Учителят каза: „Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до България. Той закъсня, а и други му попречиха. Накрая го задигнаха.“

Учителят много пъти бе казвал, че той е ученик на Бялото Братство. Разтълкувайте го.

След болшевишката революция от 1917 г. Учителят Дънов споменава, че Лев Толстой е показал много отдавна на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието.

Ето какво казва Учителят Дънов през 1922 г. в Търново на събора: „За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега седем милиона умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата. Искаха да въведат ред с насилие, и по такъв начин започнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой – с любов!

„Не противи се злому!“ – казва Христос. Как ще тълкуват това свещениците? Болшевиците сега са турени да действуват с оръжие. Свещениците казват: „Всяка власт е от Бога.“ Ами болшевишката власт не е ли от Бога? Не, ние казваме: „Всяка праведна власт е от Бога дадена. Там дето болшевиците са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там гдето прилагат насилие, не са прави.“ (Съборни беседи, 1922 г.)

Учителят Дънов каза: „Свещениците в Русия и църквата в Русия са причината за болшевишката революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителни сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение.“

Разбрахте ли кой бе този, който докара Октомврийската революция — 1917 година?

Следва песента „Любовта е извор“.

СЛАВЯНСТВОТО ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАЕ СВОЯТА СИЛА!

На 22 юни 1941 г. Германия нападна Съветска Русия. А преди това е бил подписан договор за ненападение между Рибентроп и Молотов – външни министри.

Германците настъпват и са пред Москва. Москва е обкръжена и всеки миг може да падне.

Всички в България са разтревожени. Има много русофили, има още живи опълченци, и помнят как Русия ни е освободила от турците чрез 200,000 жертви. Има много комунисти, които са объркани и се питат какво ли ще става.

Един от тях е Руси Караиванов от село Ветрен, Казанлъшко. Той е комунист по убеждение, бива бит в полицията, лежал е и в затвора. Но идва един момент, той се запознава с идеите на Учителя, че светът не може да се промени отвън, докато отделния човек не се промени отвътре. Отива при Учителя, среща се с Него и пита: „Вие Учителю, винаги говорите, че бъдещето принадлежи на Славянството и че Русия ще има дял в новата култура, която трябва да дойде с Вашето Учение. А сега какво ще стане? – Германските войски са пред Москва и очакват да падне, и германците да завладеят Русия. Тогава как Славянството ще изпълни своята мисия, след като я няма Русия?“

Учителят му отговаря така: „Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на в-к „Братство“.“

Руси Караиванов се връща у дома и с телеграма иска 200 броя от бъдещия брой на в-к „Братство“. Получава новия брой, и с едър шрифт е написано: „Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена.“

Руси по-нататък чете: „Славянството е определено от Бога да внесе елемента на новото на цялото човечество. Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме.“

Тази редакторска статия е подписана от Пламен, т.е. от Сава Калименов във в-к „Братство“, бр. 281, от 1 август 1941 г.

Руси Караиванов взима 800 броя от този вестник и го раздава безплатно на всички русофили и комунисти.

А Сава Калименов разказваше, че е писал статията при голямо вдъхновение!

Следва песента „Свещенная война“.

„РУСНАЦИТЕ ЩЕ ЗАБИЯТ ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ НАД РАЙХСТАГА!“

Учителят е в село Мърчаево от 12 януари 1944 г. Посещават Го различни приятели.

Веднъж Го посещава съпругът на една наша сестра Мария Младенова, заедно с дъщеря си Лиляна, ученичка в гимназията. Съпругът й е офицер, с чин подполковник. Той е с военната си униформа, с пистолет и сабя, а кочияшът е ординарецът му, който кара кабриолет. Той идва на среща няколко пъти при Учителя и си води бележки от разговора, с разрешение на Учителя.

Този офицер е Илия Младенов. Той е боеви офицер от кариерата. Той е загрижен от изхода на войната: „Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на Славянството и Русия, и че Вашето Учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето Учение?“

Учителят го оглежда, поглежда дъщеря му Лиляна и с пръст му посочва, и казва: „Рекох, пиши: „Руснаците ще забият червеното знаме над Рейхстага.“

Илия Младенов е стреснат! Учителят повтаря същото изречение три пъти!

Така Учителят Дънов предрешава изхода на войната. Забраняват в къщи да се говори за това, иначе ги чака затвор.

Накрая на войната, двама войника от Червената армия забиват червеното знаме със сърп и чук над Райхстага.

След войната Берлин и Германия беше разделена на две. А защо ли? Ето защо:

Там в Берлин бе местото, когато през 1878 г. на Берлинския конгрес след войната, България бе разделена на две и разполовен бе българския народ на Източна Румелия и Княжество България.

Дойде времето през 1945 г., когато Съветска Русия заби червеното знаме над Райхстага в Берлин, и се раздели Германия на две, за да провери как се изменят Божиите решения, защото освобождаването на България от турците, бе решение на Бога. А Учителят Дънов тогава е само на 14 години. Така руснаците изпълниха едно Божие възмездие.

Следва песента „День Победы!“

АНТРАКТ

2 част:
„РЕШИХМЕ ДА ПУСНЕМ РУСНАЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ!“

УЧИТЕЛЯТ: „РЕШИХМЕ ДА ПУСНЕМ РУСНАЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ!“

През онези далечни времена, когато в Русия бе извършена Февруарската революция, то на 24 октомври 1917 г., чрез въстание болшевиките идват на власт, начело с Ленин.

На събора през 1919 г. в гр. Търново, Учителят Дънов каза: „Онези велики народи, които сега разрешават важни въпроси, ако не се подчинят на Божията Воля, ще станат по-малки от българския народ – ще бъдат наказани. Онези, които паднат морално, ще изостанат с хиляди години. Всичко, което става сега, става по Божия план. Болшевиците вършат онова, което е предсказано. Ни повече, ни по-малко! (Беседи – обяснения и упътвания, Търново, 1919 г., с. 111-112.)

През тази година – 1919 г., Учителят говори много за болшевизма. От една страна Той каза, че това са бирници на Бога, които са дошли да направят корекция на богатите хора, които не са плащали от 2000 години своя десятък на Бога. От друга страна Той каза, че болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка.

Така, че болшевизмът беше дошъл и имаше своето място в новата история на човечеството. Той дойде да свърши една работа. Той дойде, за да възпре онези, които воюваха срещу Учителя Дънов, и които отнеха условията за работа на Великия Учител, дошел на Земята при българите.

Тогава болшевизмът и онези от Запад, се хванаха гуша за гуша. Тази борба продължи неколко десетилетия – точно толкова, колкото трая Школата – 22 години. Още тогава Учителят бе казал: „Вие искате да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента, когато Аз сляза, ще дойдат болшевиките.“

Точно така и стана. Ето какво се случи в село Мърчаево:

Един ден Учителя излиза на терасата разчорлен, с палто и преметнат бял шал около врата, и Се обръща към онези, които са насядали на масата в двора. Изговарва със силен глас: „Днес ние решихме да пуснем руснаците в България. И да дойдат комунистите на власт.“ Оглежда всички насядали на пейките, обръща Се и си влиза в стаята.

Това бе изречено от Онзи, Който владее целия Всемир и управлява Вселената. Амин!

Следва песента „На Учителя“.

В БОЖИИТЕ РЕШЕНИЯ НЯМА ОБРАТНИ ДЕЙСТВИЯ!

Към края на войната – към 1943-1944 г., българските политици не послушаха нито един съвет от Учителя.

За това си има и причини, защото съветникът на царя – Любомир Лулчев, правеше своеволия!

Веднъж Лулчев отива в село Мърчаево да се срещне с Учителя. Отива при вратата на Учителя, чука, но Учителя не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата на Учителя.

Накрая Учителя извиква брат Темелко Темелков, собственикът на къщата, където Учителя се е настанил и му нарежда да доведе при него Любомир Лулчев. Темелко го въвежда в стаята на Учителя, и вижда как Лулчев пада на колене пред Него за прошка. Темелко излиза навън от стаята, за да не гледа и слуша.

След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя, целия изпотен, изморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: „Брат Лулчев, защо Учителя не Ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега като излизате, толкова сте измъчен, изморен до кости?“ Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили. Друг път ще стори това.

Един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: „Слушай брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на Източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците. Аз ги водя и германците вървят след мене! Но като поглеждам – отсреща идват руснаци, а във въздуха над тях стои Учителя и води руснаците срещу германците! А аз водя германците и те се бият срещу руснаците и срещу Учителя, Който ги води от Небесата!“

Темелко го оглежда и казва: „Ти знаеш, че Учителят е Велик Дух! Защо отиваш срещу Него и защо воюваш срещу Него и руснаците?“ А Лулчев продължава: „Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителя не ми прощава! Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителя прошка не ми дава! И ще видиш каква съдба ще имам! Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителя!“

И така стана. Като дойдоха комунистите на власт в България, арестуваха го, съдиха го и го осъдиха на смърт, и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази!

Това му беше присъда от Учителя, защото руската сила дойде чрез танковете, а Учителя ги водеше от Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага.

В Божиите решения няма обратни действия!

А ние бяхме съвременници и проверихме това, че беше се случило в Духът на Истината.

Амин!

Следва песента „Покаяние“.

ОТКРИВАНЕ НА ВТОРИЯ ФРОНТ СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ В НОРМАНДИЯ

В двора на Темелко в село Мърчаево имаше един извор.

С помощта главно на руснака Владо Николов и на Весела Несторова, този извор бе каптиран. Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода.

Неколко месеца са работели, и то било наречено „Изворът на Доброто“. Има много снимки, направени с Весела и Владо до извора, които сме публикували в „Изгревът“, том 24. А

A сме представили скица на самия екран. Без нея няма да можете да разберете за какво става въпрос. Всичко е обозначено, каквото трябва.

Един ден Учителя Дънов пристига на извора, а там са Владо и Весела. Той Се обръща към тях и казва: „Време е! Днес ще отворим Западния фронт срещу германците!“ Владо и Весела Го гледат учудено и неразбиращи нищо! Не разбират нищо!

Учителят Се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход – отвърстие, през което водата да се изтича от коритото. Това отвърстие може да се види на приложената скица на екрана. То е до краката им, покрито е отвърстието с бели камъчета. Всичко нагледно е показано.

След няколко дни – 5 юни 1944 г., по радиото се съобщава, че е открит Западния фронт, и че съюзниците – САЩ, Англия са дебаркирали с флотата си, и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождението на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо и Весела разбират, че са присъствували на един исторически момент за разрешаване съдбините на света от Учителя.

Хайде де, ще го разумеете ли?

И така, Учителя прави един улей, който се вижда на двете снимки, че е в техните крака, и това е Вторият фронт в Нормандия.

По-късно научихме, че Чърчил е искал да се отвори Вторият фронт на Балканите и да се атакува България, която бе съюзник на Германия. Така Учителя измести фронта на Запад и съхрани България от разрушения и окупация от Турция!

Следва песента „О, Учителю благати!“

ГЕОГРАФСКИТЕ АТЛАЗИ И КАРТИ В МЪРЧАЕВО

И СЪДБАТА НА СВЕТА

Пеню Ганев е в село Мърчаево и обядва с приятелите на дългите маси, които Темелко беше сковал. Обядват и като се нахранят и четат молитва, и Учителя Дънов казва: „Пеню и Владо да дойдат при мене в моята стая.“ А Владо е руснак. Учителят се прибира на почивка.

„Когато отидохме горе в стаята Му видяхме, че Той отвори един атлас с всички държави по света. Извади лупата Си и започна да разглежда една страница, където са изобразени Хималаите.

Учителят пита Владо, който е бивш руски офицер и много добре знае как се разчитат географски карти: „Тук Хималаите влизат ли в руска територия?“ Владо стана от стола, приближи се към Него, погледна географския атлас с посочената страница и каза: „Северната част на Хималаите влиза в руска територия.“ – „Тук, и посочи Учителят мястото в картата. Тук в бъдеще ще има условия Бялото Братство да работи в Русия.“ После отвори Библията и ни прочете 66 глава от Исая. Чете и после ни говори за прочетеното, че свят ни се зави! Невероятно е! Прочетете я!

Сава Симеонов е син на Симеон Костов – оня, който за първи път заведе мърчаевци на ул. „Опълченска“ 66, да слушат Словото на Учителя Дънов. Но сега е войник и си е дошел в градска отпуска.

Учителят Дънов го извиква и му посочва една голяма карта разгъната на масата Му. Показва на картата докъде са стигнали руснаците в боя с германците, когато още воюват на руска територия.

Лятно време е на 1944 г., още не е отшумяла битката при Курската дъга на 5 юли, където хиляди танкове участвуват в сраженията.*

Учителят с ръка му показва местата и коридорите, през които руснаците ще минат, за да влезнат в България.

„Показа ми коридорите на картата и после си я прибра. Разговорът привърши и аз се прибрах в казармата. Но всичко видях и запомних!“

Не след дълго време руснаците навлезоха в България по същия път, посочен от Учителя Дънов. На мен посочи за първи път на картата и после ги доведе в България. На много хора тогава, както и сега не им хареса това, което Учителят извърши.

Но това е Негово решение и това е Волята на Бога! Така руснаците и комунистите в България дойдоха с Неговото благословение, и с Неговото решение.“

А Той командва и владее целия Всемир, понеже е Великият Учител на Вселената и Духът Беинса Дуно е в Него.

Амин!

Забележка: През м. август 1944 г. бе ликвидирана Хитлеровата групировка при Яш, Кишинев.

Следва песента „Поздрав на Учителя“.

„ОТ СЕВЕР 1944 г.
ЩЕ ДОЙДАТ РУСКИТЕ ВОЙСКИ В БЪЛГАРИЯ!“

Тази епопея, трябва да завърши с един от разказите на Методи Константинов. В онези дни в село Мърчаево, Учителят го приема в стаята Си, изправя се величествено пред него и казва: „Аз Си свърших Моята задача тук на Земята. Аз ще Си замина. Но вас, духовете, ще ви заключа на Земята. Но, за да не Се огранича, ще ви оставя ключовете. – Когато си завършите вашата работа тук на Земята, да си отворите сами и да дойдете при Мене.“

Методи със сълзи Го слуша и Го напуска. Той е свидетел, че започва една нова епоха. Знае, че преди това трябва да завърши предишната епоха на времето, когато бе с Учителя.

Учителят е вече на легло. Методи, заедно с Неделчо Попов и Асен Арнаудов са пред Учителя. Учителят отваря очи и им казва: „Какво е Бетховен, какво е Исус, какво е Дънов? Само Бог е Вечен и Безкраен!“ Учителят изрича тези думи и запява Своята любима песен „Аум“.

Тази песен бе последната, която Учителя изпя на физическия свят. В тази песен се намират скрижалите на Бога. Тази песен съединява Божията Троица в едно: Божият Дух, Господният Дух и Христовият Дух чрез Словото на Бога, изречени като скрижали в тази единствена дума – „Аум“.

Методи Константинов е в Мърчаево при Учителя, който му чете 20 глава от Откровението на Йоана, и му обяснява, че тя съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко тефтерче и му го показва, че е писано през 1903 година.

Учителят разгръща тефтерчето с избледнелите страници от преди 40 години и прочита: „От север 1944 година ще дойдат руските войски в България. В България ще се смени строят.“

Учителят му показва страницата, където има цифри и чертежи. Методи разбира, че Втората Световна война е астрологически и исторически определена.

Методи пожелава Учителят да му прочете по-нататък от тефтерчето. Но Той затваря тефтерчето и му казва: „Ти ще го видиш.“

И Методи го видя. Доживя да го види и да предскаже още през 1970 година следното: „През 1989 година в България ще стане следното: Край на комунизма, край на капитализма, край на империализма! Идва нова епоха на човечеството.“

Това се сбъдна, и ние сме днес в тази епоха!

Следва „Аум“ – песен с движения, дадени от Учителя.

„ПО-ДОБРЕ РУСНАЦИТЕ ДА ВЛЕЗНАТ В БЪЛГАРИЯ,
ОТКОЛКОТО ТУРЦИТЕ!“

Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до село Мърчаево и занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение.

Веднъж Му донася новината, че правителството иска да прави сондажи и преговори в Кайро с Англия и САЩ, за да сключат сепаративен мир и да излезат от войната.

Учителят Дънов му нарежда да предаде на политиците, че могат да изпратят българска правителствена делегация, но само за сондажи, не и за преговори, и да няма пълномощия и право да сключват договори със съюзниците: Англия и САЩ.

Методи предава това на Багрянов и другите около него и те послушват съвета му. След време всички се питат защо тази делегация, която е ходила в Кайро, не е сключила примирие. А затова си има една голяма причина, а тя е следната:

Чърчил настояваше да се отвори втори фронт на Балканите и войските на Англия и САЩ да преминат през Гърция, да пресекат България, да пресекат река Дунав и да атакуват Румъния, която воюва с войските си срещу СССР.

Целта на Чърчил е да спрат руснаците на тяхната граница, и да не се позволи на руските войски да нахлуят в Европа. Този план на Чърчил би довел до стотици хиляди жертви на български войници, и разрушение на България. Освен това с тях щяха да влезнат и гръцки и турски войски, и България щеше да бъде окупирана както по време на Съюзническата война – 1913 година.

Освен това се нарушаваше Божият план Русия да забие червеното знаме над Райхстага!

А какво се случва по-нататък? В дома на брат Темелко има радио. Но тогава властите бяха запечатили всички радиоапарати, така че скалата да бъде само на „Радио – София“, за да не слушат чужди радиостанции.

По това време до Учителя е Крум Въжаров. Учителят му нарежда да включи радиото. Разнася се новината, че руските войски са навлезнали в България. Крум се обръща към Учителя и пита това какво означава. Учителят отговаря: „По-добре, че така стана, че влезнаха руснаците, отколкото турците!“

Значи, ако се беше открил втория фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше да бъде отново окупирана и завладяна от турците.

Това бе целта на онези сили, които искаха да разрушат България и да унищожат Школата на Учителя Дънов!

Но Учителят промени нещата, защото Божия план за побиването на червеното знаме над Райхстагът, трябваше да се изпълни!

Амин!

Следва „Слава вишних Богу!“

„ОТЕЦ МОЙ И БОГ МОЙ!“

Руските войски са навлезнали в България. Посрещнаха ги с хляб и сол. Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешело ни преминават през България.

Руси Караиванов е железничар по професия и е дежурен в село Ветрен, на гара Ветрен. През това време спира един влак, пълен с руски войници. Войниците слизат от влака, за да си налеят вода и да си купят някои неща, като мнозина от тях плъзват по съседните къщи.

Руси Караиванов отива и поканва един офицер да му гостува. Завежда го у дома и му предоставя гостната си стая. След като са се нахранили, Руси му предава една беседа от Учителя, преведена на руски – „Високият идеал“.

По едно време в стаята му нахлува съветския офицер и пита: „Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм чел! Аз съм професор по литература, но такова нещо никога досега не съм срещал!“ Тогава Руси му обяснява, че това е Учителя Дънов, който живее в София, на Изгрева.

Руският офицер пожелал още утре Руси да го заведе в София, и да го представи на Учителя.

На следващия ден, качват се на влака, пристигат в София и го завежда на Изгрева и го въвежда при Учителя.

В момента, когато руският офицер вижда Учителят, пада на колене пред Него и извиква: „Отец мой и Бог мой!“ И започва да целува краката и обувките на Учителя.

Учителят го повдига и го повежда в стаята си. А Руси остава вън и чака да си довършат разговора. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя Дънов.

Така руският национален Дух изпрати своя представител, за да падне пред нозете на Учителя, за да благодари на Великия Учител!

Руското войнство, неговият представител паднаха на колене и благодариха при Всемировия Учител на Вселената – Беинса Дуно, защото Той изрече и определи съдбините на света.

Руският народ заплати с над 25 милиона жертви, но руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят от Невидимия свят, за да се изпълни Божието решение и да се забие червеното знаме над Райхстага. Амин!

Следва „Жертва вечерняя“.

ЗЛИЯТ ГЕНИЙ НА ЕВРОПА В БЪЛГАРИЯ

Германските войски бяха на руска територия и сраженията бяха ожесточени. Румъния, по настояване на Хитлер изпрати своята армия да се бие срещу СССР. Не мина много време и Хитлер поиска от цар Борис III да изпрати 800,000 българска войска да се бие на Източния фронт срещу Русия. Това се научи и цяла България настръхна и отхвърли това предложение! Хитлер извика цар Борис III в Берлин на разговор. Но цар Борис отказа да изпрати български войски срещу СССР с мотив, че те са ни освободили от турското робство.

На връщане с бойния самолет, управляван от германец, за да избегнат вражеската армия, изкачват самолета много-много високо и пилота си слага на главата кислородна маска. Подава също и на цар Борис и той я нахлупва на главата си.

Пристигат в София и след неколко дни цар Борис умира. Всички знаеха, че е отровен от маската, в бутилката са били сложени онези бойни газове, които ги изпитваха и изпробваха върху евреите в концлагерите.

Цар Борис почина на 28 август 1943 г.

По този повод Учителят каза: „Когато една царица напусне кошера си и се отдалечи от него, или царицата загива или кошера се затрива. Сега цар Борис тръгна за Невидимия свят. Той бе извикан горе, за да даде отчет пред Бога за своята дейност.“

За цар Борис III Учителят каза: „Този некадърен цар!“

Учителят не обичаше Кобургите! За тех Учителят бе говорил много, че те имат много тежка европейска карма. И точно те дойдоха в България, станаха царе и започнаха да пречат на Учителя, да разтурят съборите Му и да пречат на работата на Школата!

Учителят нарече цар Фердинанд „Злият гений на Европа“, който бе изпратен в България, за да я разруши. И той си изпълни задачата. Прекара България през две национални катастрофи – през 1913 и 1918 година.

А сина му – цар Борис, през трета национална катастрофа – 1939-1943 година.

Българският народ бе разбит и окастрен от своите територии! „Злият гений на Европа“ действуваше безотказно – по план!

Следва песента „Бог е Любов“.

„БЪЛГАРИЯ – ПЪЛЕН НЕУТРАЛИТЕТ!“

Балканската война се водеше за обединението на българските земи, разделени от Берлинския конгрес 1878 г.

А Учителят Дънов бе дошел да работи между българите, в границите на Сан – Стефанска България. Запомнете това!

На 5 октомври 1912 г., България и Гърция обявяват война на Турция.

На 1 – 2 ноември 1912 г. е превзет Люлебургас.

На 8 ноември 1912 г. български войски пристигат при Чаталджа, където са укрепените турски позиции.

На 11 ноември 1912 г. турското правителство се обръща към цар Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир.

Но той укрива телеграмата от Генералния щаб и от правителството!

На следващия ден след отхвърлянето на мира, на фронта избухва холерата, която посича българските войски. Това е намесата на Небето срещу безумието на Фердинанд!

Той заповядва на 17 ноември 1912 г. да се атакува Чаталджа от болните от холера войници.

Завършва без успех! – 1486 убити, 1400 – безследно изчезнали, 13,000 ранени и 1600 – починали от холера.

А Учителят е изпратил човек да съобщи на Фердинанд да приеме мирът, и щеха да получат земите на Одринска Тракия на запад от линията Мидия – Енос.

Пълен провал!

Фердинанд дава нареждане на 16 юни 1913 г. българските войски да атакуват съюзниците Сърбия и Гърция. Учителят изпраща чрез Мария ген. Стоянова, която е придворна дама в двореца и съпруга на адютант – генерал Стоянов, съвет да не напада съюзниците си.

Ако не ги напада, ще получи земите около Дедеагач и Кавала, и излаз на Бяло море.

Идва се до Първата национална катастрофа, с пълен погром!

По време на Европейската война 1914-1918 г., Фердинанд застава на страната на Германия.

Учителят Дънов изпраща човек да му съобщи да запази неутралитет, и ще получи земите на Сан – Стефанска България. Той си показва задника и казва: „Това може да се говори само на моя задник!“ И плясва с ръка. Съобщават на Учителя и Той казва, че този задник ще бъде изгонен от България.

На 15 септември 1918 г. става пробива на Добро поле, и България загубва войната – Втора национална катастрофа!

Фердинанд абдикира в полза на сина си.

Цар Борис III 1939-1943 г. застава на страната на Германия и довежда България до Трета национална катастрофа!

На една от последните екскурзии на Учителя Дънов на Витоша – 28 август 1944 г., Борис Николов построява при хижа „Еделвайс“ една дървена пейка. Учителят му нарежда да легне под пейката и да напише на гредичките: „България – пълен неутралитет!“ Пиши датата, минутите и секундите!“

Тръгват да слизат и срещат един фотограф, който го заснема с Учителя.

Тази снимка виж в „Изгревът“, том I. (2. изд. 2011), под № 81 – Учителят и Борис Николов – същата, която виждате на екрана.

Защо българите не изпълняват волята на Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно? Защото не Го признават за такъв!

Ето защо преминаха през 3 национални катастрофи!

От 1990 г. до сега – 2014 г., не бе спазена тази Заповед на Учителя, поради което сега България падна под чуждо робство!

Да ви е честито робството!

Трябва да преминат българите с онези 45 години от пустинята с Мойсея – от 1990 до 2035 г., за да излезнат и преминат река Йордан!

А сега е времето на Четвърта национална катастрофа!

Да ви е честита!

Амин!

Забележка: На 8 септември 1946 година на проведеният референдум за република 92 % от народа гласува „за“ република.

Следва „91 псалом“.

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА
БЕИНСА ДУНО И РУСИЯ

През 1898 г. Петър Дънов издава една книжка „Призвание към народа ми български – синове на семейството Славянско“.

Ние сме направили 3 концерт-рецитала на това Призвание в последните 25 години, и ще го намерите в „Изгревът“, том IV -от-Всемировият Учител се яви сега в Славянството, с център Българския народ. Той свали Словото на Бога с българска реч за следващото човечество, което ще дойде.

Задачата на Българския народ бе да Го приеме и да Го предаде това Учение на Русия. А защо? Защото това, което Русия представлява на физическото поле със своята големина, обширност на земя и пространство, с мощта на своите човешки ресурси, с милиони славяни, се обозначава като Великая Русс и Свещенная Русия! А защо?

Защото това, което представлява Великая Русс и Свещенная Русия на физическото поле на Земята като потенциал и сила, това представлява Българския народ в Духовния свят като потенциал и сила.

Защото тези два народа вървят заедно!

Русия е Великата Мощ на Земята, а България е Великата Мощ в Духовния свят!

България е държавата на Духа на Небето, а Русия е държавата на Славянството на Земята.

Тези връзки между тези два народа са от памтивека!

В разгара на Втората Световна война, когато Москва бе обсадена от германците и техните войски и се очакваше всеки момент да падне Москва, то Всемировият Учител в село Мърчаево заяви, че руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага.

Тогава Господ на Силите земни и небесни докара великия Сибирски Студ, и замрази всичко живо, заедно с оръжията им!

Тогава „Генерал Зима“ се яви от Небето и спря германците!

После задвижи духа на руския народ и го поведе да се изпълни волята на Бога.

И червеното знаме бе забито там, където Учителят Дънов определи в село Мърчаево. Защото Бичът Божий възстановява всяка правда!

На 9 май 2015 г. се навършват 70 години от Денят на Победата на Русия от 9 май 1945 г.

„НЕ НАМ ГОСПОДИ, НЕ НАМ, А ИМЕНИ ТВОЕМУ ВОЗДАЙ СЛАВА!“ (псалом 115, ст. 1)

АМИН!

Следва документално видео за маршал Конев.

КОЙ Е МАРШАЛ КОНЕВ, ГЕРОЙ НА СССР?

След войната, САЩ, Англия и Европа през 1949 г., създават военната организация НАТО, с цел да се противопостави на СССР.

След неколко години – през 1955 г., СССР създава в противовес на НАТО своя военна организация – „ВАРШАВСКИЯТ ПАКТ“, на името на града, където е създадена.

И сега забележете, че за Върховен Главнокомандващ на Варшавския пакт, бе назначен легендарния в СССР – Маршал Конев, от 1955-1960 г.

А от 1946 – 1950 г. е Главнокомандващ на сухопътните войски на СССР и заместник военен Министър.

А кой е Маршал Конев?

Според Учителят Дънов, в един от разговорите с подполковник Илия Младенов в село Мърчаево казва, че Маршал Конев е българин.

Ние го приемаме това, но останалите не го знаят. Но ние имаме оригиналния почерк на Илия Младенов, където е записано: „Маршал Конев е българин!“

И сега какво излиза? През 1878 г. в Берлин Великите Сили разделят България на две: Княжество България и Източна Румелия, но под опеката на турския султан.

И заради това им деяние и решение, то Небето раздели Германия през 1945 г. на две: на Западна Германия, които владееха съюзниците – САЩ, Англия и Франция и на Източна Германия, под окупацията на съветските войски.

Също и Берлин бе разделен на две – източната част бе на СССР, и западна част – на съюзниците.

Това продължи до 7 ноември 1989 г., когато падна т.н. Берлинска стена, която разделяше Западен Берлин от Източен Берлин.

И главнокомандващ на Варшавския пакт бе назначен българин, за да се провери как Небето действува и възстановява всяка неправда в своя правда!

И то чрез българин!

И то чрез Маршал Конев!

Маршал Конев ръководи Варшавския пакт от 1955 до 1960 г.

След това е назначен за ръководител на Съветските окупационни войски в Източна Германия от 1962 до 1964 г.

И сега какво излиза накрая?

Дом Господен бе Изгрева в София и Словото на Учителя Дънов бе Словото на Бога за следващото човечество.

А Русия, трябва да възкръсне сега през 2015 г., след като приеме Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно!

От 9 май 1945 г., когато бе Денят на Победата на СССР, до днес – 9 май 2015 г., преминаха 70 човешки години.

За човеците на Земята са много, но за Небето е само миг!

Възкресението на Русия ще се осъществи чрез Словото на Учителя Дънов, защото само Духът на това Слово може да възкресява и оживява!

Амин!

Следва „Многая лета“.

Написано на 23 септември 2014 г., в 11, 10 часа в гр. Своге, във вилата на Вергилий Кръстев.

БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ…“
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ НА 23.IX.2014 г.

Този сценарий бе написан от 21 до 23.IX.2014 г. в гр. Своге, във вилата. Приключих го в 11.10 часа.

Подтикът, който получих бе, че гледах 3 дни концерт по телевизия „Скат“ – концерт на въоръжените сили на Русия, гостуващи в България.

Яви се, изпя Йосиф Кобзон много съветски песни. Легендарна личност!

Така руския Дух ме посети в тези 3 дни, и ме подтикна да започна да пиша сценария за Болшевишкия концерт-рецитал. И го започнах.

Този сценарий се подготвя към 10 години в ума ми!

Но сега дойде Онзи Дух, Който ръководи Русия и Славянството. И той ми нареди да го напиша. И го написах, за моя най-голяма изненада!

Друг човек това не можеше да го стори!

Аз се подготвям, вече от 10 години събирам песните на съветските певци, изпълняващи маршовете и песните на победата. Събирам материали, снимки и какво ли не още! Но това остана в София.

А тук го написах, издиктувано ми от Небето!

А тук – в Своге написах този сценарий за 3 дни, без да преглеждам нито един материал, който събирам цели 10 години!

Това беше неочаквано за мен! Това, което беше в съзнанието ми изскочи, възстанови всичко и Духът на творчеството бе в мене, и го създадох. Учудвам се!

Днес е 23 септември 2014 г. А догодина е 2015 г., и се навършват 70 години от „Денят на Победата“ – 9 май 1945 г.

Аз посвещавам този концерт за „Денят на Победата“ през 1945 г.

Завършвам с думите, написани на Руския паметник в София: „Не нам Господи, не нам, а имени Твоему воздай слава!“ (Псалом 115; 1.) Амин!