
Евангелската методистка мисия в България
и Петър Дънов – II концерт.
ПЕТЪР ДЪНОВ И ЕВАНГЕЛИСТИТЕ МЕТОДИСТИ
В БЪЛГАРИЯ И САЩ. ИСТИНСКИЯТ БОЖИЙ СЛУЖИТЕЛ
Концерт-рецитал на 24.04.2010 г.
Спомени:
Спомени от “Изгревът” том 24
Музика:
Учителя Дънов – Беинса Дуно
Петър Вангелов
Място:
В салона на община “Изгрев”
ул.”Чехов” 16-А
Музиканти:
1. НАДЕЖДА НЯГОЛОВА – цигулка;
2. ЙОАН ХЛЕБАРОВ – цигулка;
3. КАТЯ ВЪЛЕВА – виола;
4. АННА КАРАЛАШЕВА – виолончело
Съдържание на сценария:
- 1 част – Петър Дънов и Евангелистите методисти в България и САЩ
- Адепт или Учител – разказва Мария Тодорова
- Къде е Христос на Земята?
- Студентът-цигулар в САЩ – разказва Райна Каназирева, в „Изгревът…“ том 6, стр. 542
- Необикновения студент –
разказва Райна Каназирева - Песента „Завръщане на блудния син“ –
разказва Борис Николов - 2 част – Истинският Божи служител
- Дипломната работа и понемчените славяни
- Пастирско място за Петър Дънов в град Ямбол
- Дафинка [Доганова] и операцията на гърлото
- Учителят в Дългопол, Варненско и храненичето –
разказва д-р Стефан Кадиев - Истинският Божий служител –
разказва Наталия Чакова, „Изгревът“, том 6, стр. 53 - Истинският евангелски пастор –
разказва Мария Тодорова - Цветан Цветанов, представител на евангелистите методисти, пред Учителя Дънов, като един истински Божи служител в България.
Първа част:
Петър Дънов и Евангелистите методисти в България и САЩ
Петър Дънов и Евангелистите методисти в България и САЩ
Втора част:
Истинският Божи служител
Истинският Божи служител
Галерия
Сценарий за концерта
1 част – Петър Дънов и Евангелистите методисти в България и САЩ
На 19 септември 1888 г. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпилите с името Петър Дънов от гр. Варна.
По-късно си изкарва визитна картичка, на която пише: Петър К. Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси.
1895 г. Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ. Или по-точно, както следва: от 1888-1892 г. – 4 години в Семинарията „Дрю“. От 1892-1894 г. – 2 години в Теологическия факултет в гр. Бостън. От 1894-1895 г. – една година към Медицинския факултет на Университета в гр. Бостън. Или общо 7 години е пребивавал в САЩ.
С какво се е издържал Петър Дънов в САЩ? Получавал е малка стипендия. През свободното си време е ходил на пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането на презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ. Там е предлагал услугите си при разтоварване на багажа, т.е. да бъде хамалин. А той е с деликатна физика, слаботелесен. Тогава те са го питали колко струва труда му. А той отговарял: „Каквото дадете“. И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети.
Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи. Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите.
Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства.
Какъв е бил животът на Петър Дънов в САЩ, никой не знае. За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България. Но с него ще ви запознаем в следващия разказ.
Портретът на Петър Дънов, на 22 години, с випускниците от Свищов са на втора стълба.
Портретът на Петър Дънов в с. Хотанца от 1887 г., е на трета стълба.
Следва песента „Любовта е извор“.
На посещение при адептите –
разказва Мария Тодорова
Продължаваме спомените на Величко Граблашев за времето, когато е бил заедно с Петър Дънов в Америка.
В САЩ, когато са следвали заедно на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали.
Отначало пътували с влак, после – с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път – първо с лодка, после с кола и накрая с влак и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях.
Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно. Вероятно, според Гръблашева, това са били розенкройцери. Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята.
Освен това има десетки случаи, когато Учителят се явява в плът в един и същи ден на различни маста в България. Те са описани в „Изгревът“. Показваме ви портрет на Величко Граблашев като млад, когато е бил в САЩ. Двата портрета на Петър Дънов, когато е бил в САЩ, от 16 ноември 1891 г., може да видите на стълба № 3.
Следва песента „Благославяй“.
Адепт или Учител – разказва Мария Тодорова
Величко Граблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше.
Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да го защити и издава през 1922 г. след събора в Търново, една своя книга: „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“. От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота.
От друга страна, Граблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос. Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос. Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали.
Според Граблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори – като на човек напреднал много духовно, трети – като на един адепт, четвърти – като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий – да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия. От всичко, което изнася Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. „И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство.“ Така завършва Гръблашев своята книга.
Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало – стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря.
Показваме снимка на Величко Граблашев с жена му Мария, и двете дъщери и двамата сина, вляво на снимката.
Следва песента „В зорите на живота“.
Къде е Христос на Земята?
Величко Гръблашев е вече убеден, че Христос е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос?
Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него.
Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул. „Опълченска“ 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат – това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси. Идва Граблашев и Учителят взема сериозен и строг вид. Граблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор. Граблашев Го пита дали ще намери там Христос. Учителят мълчи, не отговаря. Накрая Гръблашев се сбогува – протяга ръка, ръкостиска се с Него и си заминава.
Брат Борис стои и наблюдава Учителя, а той е строг, като каменна статуя изваян, не трепва мускул в Него. „Учителю, чухте ли как Граблашев тръгва да търси Христос в Америка?“ Учителят отговаря: „Чухме това.“ „Но, Учителю, Христос е тук, пред мене!“ „И това чухме.“ „Учителю, ама какво ще търси той там в Америка?“ „Нека търси каквото иска!“ „Ама, Учителю, аз нищо не разбирам от всичко това!“ „Напротив, всичко е ясно и разбрано.“ Накрая Борис се усмихва и казва: „Учителю, аз оставам тук!“ „Ето, виждаш ли как се проясняват нещата и стават ясни за онези, които имат очи да видят и уши да слушат, какво Бог в тези времена говори чрез Великия Учител!“ Борис се сбогува. Учителят протяга десницата си, за да я целуне.
Борис върви и се моли: „Господи, благодаря Ти, че на ранина и в зори Те познах в моя живот.“ Гръблашев пристигна в Америка, свърза се с розенкройцерите и там остана. Намери не онова, което търсеше, защото се беше разминал с Христа, защото не го разпозна и то тук, в България!
Следва „Денят иде“.
Студентът-цигулар в САЩ – разказва Райна Каназирева, в „Изгревът…“ том 6, стр. 542
Един ден в 1922 година дойде при мене старият старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: „Г-жа, вие сте били последователка на Петър Дънов. Вярно ли е?“ „Да, казах, съм“. Той каза: „Аз го познавам добре, с Него бяхме заедно студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден.“ Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: „Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него?“- „Моето мнение, рече той, не е особено добро.“ – Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: „Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за Него? Младежки грешки, поведение.“ – „Нищо подобно, г-жа, Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не го харесвах. Той г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли, г-жа, какво значеше такъв оратор преди 60 години в Америка? Това значи, че Той можеше да стане не милионер, а милиардер, а Той беше беден.
Освен това, Той свиреше чудесно на цигулка [Забележка на съставителя: Приложили сме разказа на Учителя Дънов как е учил цигулка във Варна при преподавателя му чех.] А знаете ли, какво значеше в Америка преди години това? Това значеше, че Той можеше да стане един от най-богатите хора в Америка. А Той свиреше без пари и беше беден.“
За учителя по цигулка на Петър Дънов, виж „Изгревът“ том ХХIV, стр. 427-434.
Следва „Бог е Любов“.
Необикновения студент –
разказва Райна Каназирева
Иван Желязков продължава с друг спомен за Него. Често групово излизахме на екскурзии и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и в такива случаи повече се групираха около Него и когато сядахме на почивка, всички около него сядаха. Стихваха шегите и закачките и чакахме да чуем Него. И Той увлекателно почваше да говори за красотата на природата и необятността на вселената, за величието на Бога. „Погледнете, казваше, звездното небе, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност. Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас. Кой поддържа тая красота, тая любов?“
Слушахме с мълчание и сякаш забравяхме себе си, потопени в един по-красив свят. (Той говореше отлично английски.)
Понякога Той неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше скоро, водени от любопитство, тръгвахме да Го търсим, къде ли е и какво прави сам. Често го намирахме отдалечен или седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи и вглъбен в мисъл, а често коленичил със скръстени за молитва ръце и така се пренесъл, че не ни усеща като се приближавахме до Него. Ако някой опитваше да Го бутне, Той трепваше и лицето Му изразяваше, като че се пробужда от красив сън.
Като каза това адвокатът, аз не можах да се стърпя и се разплаках. Той се зачуди и попита защо се разплаках.
„Благодаря ви, г-н Желязков, казах аз през сълзи, аз такъв го искам моя Учител. Милионери и милиардери има много в света, но като Него няма. Той е един и затова ние толкова Го ценим и обичаме.“
Адвокатът вдигна рамене в знак на недоумение, но се разделихме видимо доволен от ефекта на своите спомени.
Следва „Марш на светлите сили“.
Песента „Завръщане на блудния син“ –
разказва Борис Николов
Незабравими моменти ще останат в паметта на учениците от Школата, когато Учителят ни показа няколко Негови песни.
Една от най-големите, които той ни е свирил един, два или три пъти се нарича „Завръщане на блудния син“.
Аз текста за тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си. Тя беше цяла симфония и продължаваше доста дълго. Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули. Първия път когато я изсвири Учителят, Той ни разправяше, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ. Студентите давали концерт. Те знаели, че Той свири на цигулка и те Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, Той им изсвирва тази мелодия. Но Той я създава в момента, в момента я импровизира и в момента я сваля отгоре.
Това е идеята по Евангелието, за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: „Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се.“ Значи на тази тема е песента. Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти. Търчат към Него и питат: „От кого беше това парче? От кой автор?“ Учителят мълчи, мълчи и после им казва: „Тази мелодия Аз създадох в момента!“
От тогава Учителят поддържаше тази мелодия. Като се завръща в България, Той я изпълни в клас само 2-3 пъти. Тя остана незабравима, но незаписана. Нямаше кой да я запише. Загубихме я. Но беше доста сложна мелодия. Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение.
Следва песента „Отче наш“.
АНТРАКТ
2 част – Истинският Божи служител
Дипломната работа и понемчените славяни
1892–1894 г. Петър Дънов престоява в Бостън две години – 1892/1893 г. и 1893/1894 г.
Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: „Миграцията и покръстването на германските племена“. Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им. Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им.
1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка – немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име.
Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението Му. Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов.
За великите германски композитори, с които се гордее немският народ, Учителят Дънов открива една космическа тайна: „Всички велики немски композитори не са германци, а понемчени славяни.“
А това е знание не само от Неговата дисертация, но и откровение от Бога. Виж „Изгревът“, т. VII, с. 393-394.
Още чувам думите на Иван Антонов: „Отивам веднъж при Учителя и Го питам: „Учителю, как е възможно в толкова материалистичен народ, какъвто е германския народ да се родят най-големите гении на музиката като Бах, Моцарт, Бетховен, Шуберт и др.?“ А Учителят много внимателно ме изгледа понеже не бях от музикантите, които бяха учили в Консерваторията, а Му задавам най-важния въпрос, който може да се зададе изобщо на Учителя за музиката на днешната цивилизация. А Учителят ми отговори така: „Те не си знаят произхода! Всички те са понемчени славяни! Единствен техен, германски по дух е Вагнер!“
Аз стоях като замаян и не можех да повярвам на ушите си. Учителят кимна с глава, като по този път потвърждаваше истинността на това що бях чул от Него.
Следва песента „Духът Божий“.
Пастирско място за Петър Дънов в град Ямбол
Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения.
Той завършил: Методистката семинария Дрю – пълния четиригодишен курс, Теологическия факултет на Бостънския университет – за две години и Медицинския факултет при Бостънския университет – съкратен курс за една година.
При завръщането си в България Петър Дънов, след своята солидна подготовка, имал много идеи, но бил шокиран от ограничеността и догматизма, които срещал в евангелските среди. Поради ангажимента му към методистката мисия в България, той преговарял за заемане на пастирско място в гр. Ямбол.
Започнал работа, обаче, ръководството на местната църква не приемали никакви инициативи и отклонения от стандартните предписания. П. Дънов виждал застоя в живота на църквата и искал да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред. Накрая, той ясно виждал, че усилията са му безсмислени. За да не наруши думата си, той се съгласил да изпълнява задълженията си като проповедник по техните изисквания, но при условие да не му се заплаща. Това условие била неприемливо за неговите колеги, което разклащало системата. П. Дънов бил освободен от мисията, като проповедник, без да се създаде външен срив. С всички свои колеги – методистки пастири и проповедници, той запазил хубавите си приятелски взаимоотношения.
След това, за близо две години П. Дънов се е установил да живее във Варна, в дома на сестра си Мария. Евангелистите от Варненската църква са го били канили да проповядва, но той отклонявал предложенията. Видимото бездействие на П. Дънов ставало причина за различни приказки. На подмятанията, че стои без работа и го хранят наготово, Мария твърдо отговаряла: „Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това.“
Верността и любовта на Мария Стамова към брата й Петър се запазила до края на живота й. Тя с много хубаво чувство, винаги е разправяла за възхода на окултното движение на своя брат. В тази дейност на Учителя, тя не виждала противоречие с евангелизма, а една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. С много смирение тя казвала: „Всички ония, които иначе не биха влезли в църквата, не биха познали що е Свещено Писание, някои от тях, обаче, идват в Бялото Братство и стават вярващи, трезви и новородени“.
Следва „За Небесния цар“.
Дафинка [Доганова] и операцията на гърлото
Дафинка е дъщеря на Манола Гаврил Илиева, която е дъщеря на първият евангелист в България – Гаврил Илиев. Първо е проговорила на английски. Дафинка е изпратена да се учи в Роберт Колеж в Цариград. Като пристигнала там, старите преподаватели й казали: „Дано да бъдеш като майка си, която е била отличничка в този колеж.“ Дафинка е надминала майка си по прилежание, паметливост и ученолюбие. Знаела е няколко езика. Ходила и проповядвала по цяла България. Тя е първата жена евангелист – пастор.
На Дафинка й спада гласа. Лекарите установили, че има полипи на гласните връзки и трябва да се премахнат оперативно. Тя отива при Учителя за съвет. Той й казва, че трябва да направи един компрес на гърлото си с една смокиня. Но тя не послушала, отива на операция, която била фатална.
Бележка на Павел Василев: От рождената ми майка знам, че за заболяването на с. Дафинка, семейството й се е обърнало за съвет към Учителя. Той не е изразил съгласие да се прави операция. Консултациите, направени в клиниката на Варкони (сега III Градска болница) са настоявали образованието в гърлото да се оперира. Операцията излиза несполучлива, поради трепване на ръката на хирурга и срязване артерията захранваща главата. Тогава, като поука в семейството се коментираше, че питаш ли Учителя или Невидимия свят, трябва да слушаш. Това е причината за нейното заминаване.
На тези два портрета виждаме Дафинка [Доганова], на четвъртата стълба. Можете да ги видите след края на концерта. Тя е официално положена за пастир в Методистката църква. Освен това е учителка по английски език, писател, преводач от английски и общественик. Амин!
Следва песента „Киамет Зену“ – означава Великото в живота и представлява Началото на нещата.
Учителят в Дългопол, Варненско и храненичето –
разказва д-р Стефан Кадиев
Учителят идва в Дългопол. Баща Му не го приема. Тогава Учителят отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. Там се среща с местния учител Никола Овчаров. Той го завежда и приема в дома си, където Учителят престоява към един месец. Гледал на Никола Овчаров и му казал: „Ти от деца нямаш късмет. На стари години при чуждо дете ще умреш.“ Той имал едно дете на 3 години, казвало се Велчо, но се поминало в същата година след заминаването на Учителя от Дългопол.
Жената на даскал Никола Овчаров, като чула думите на Учителя, Му се надсмяла и Му казала една цинична дума. Като умира момченцето им Велчо, те си вземат едно хранениче. Даскал Никола не го искал и не го обичал. Една сутрин жена му Злата оставя даскала и храненичето да спят, а отишла у съседите за мляко. В това време детето се събудило и извикало на спящия: „Татко, татко!“ и той чува също гласа на заминалото си дете. От този момент той обиква като свое дете храненичето – Надежда. Тя завършва акушерство и се установява в близост до София – в Слатина. При нея идват осиновилите я родители – даскал Никола и Злата, където прекарват старините си и умират на ръцете на храненицата си, тъй, както Учителят им казал много години преди това. И двамата са погребани в Слатинските гробища край София. Надежда и сега е още жива и живее на Слатинското шосе.
След много години отива Надежда, придружена от сестра Райна и разправя Му за случая и иска от Него да види извора.
Когато Учителят е бил в Дългопол, идвала при Него родната Му сестра Мария. В това време тя била болна. На западната страна на Дългопол се намирала местността Карабурун, сега се именува „Камен дял“. Там Учителят открил един извор, който нарекъл „Бялата вода“. Построил шатра и стоял със сестра си Мария 20 дена, където пила и се мила с откритата от Учителя вода и оздравяла.
Забележка на съставителя: За „Бялата вода“ виж в „Изгревът“ том Х, снимки № 9 и 10.
Следва песента „Той иде“.
Истинският Божий служител –
разказва Наталия Чакова, „Изгревът“, том 6, стр. 53
В селото където учителствувах 17 години – Каменна река, имаше евангелисти. Те си имаха църква и проповедник.
Забележка на съставителя: Каменна река е името на някогашното село Каялдере, околия Елховска.
От време навреме ги посещаваха пастори от София и други по-големи градове на България за съживителни събрания, както ги наричаха те.
Веднъж дойде един пастор от София – пастор Цветанов. Моите селяни, които ме ценяха и надценяваха, му говорили за мене и той пожелал да ме посети и да се запознаем. Доведе го местният проповедник.
На масата си имах големия портрет на Учителя, който на времето вестник „Факел“ беше го разпространил. Щом влезе в стаята, пасторът извика: „А, г-н Дънов, моят съученик, моят добър съученик!“ Поканих ги. Седнаха. „Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години?“ „Разбира се, с удоволствие“, казах аз зарадвана.
„Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията. Неговите проповеди биваха неповторими – Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме.
Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири – така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето му цяло в светлина и заляно в сълзи. След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия.
След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръка на главата ми и ми каза: „Ето един истински пастор, един истински служител Божи“. Тези последни думи пастор Цветан Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя.
Под мен виждате снимка на Цветан Цветанов като млад, през 1890 г. Погледнете колко е възторжен.
Следва песента „Ще се развеселя“.
Истинският евангелски пастор –
разказва Мария Тодорова
Ден неделя. На Изгрева присъствуват много граждани, дошли от града. След Паневритмия има един промеждутък от време и обикновено всички са наобиколили Учителя и му целуват ръка. Всеки бърза да се добере до него, и всеки е застанал на опашка и си чака реда. По това време, на края на поляната е застанало едно старче с бастун, с шапка и се оглежда наоколо.
Не познава никой и никой не му обръща внимание, защото всички са в кръга на поляната и целуват ръка на Учителя. Старчето продължава да се оглежда и да се взира към онези, които са заобиколили Учителя. А разстоянието е повече от 50 метра. Тогава Учителят прибира дясната си ръка, която я целуват, преминава през онези, които са го заобиколили и се насочва към старчето с бастуна и с бялата шапка, който стои на края на поляната. Всички се обръщат с поглед нататък, но никой не смее да върви след Учителя. Стоят на мястото си в средата на поляната. Учителят отива при него, здрависва се с него, прегръща го с ръка през рамо и разговаряйки се с него го довежда в центъра на кръга на поляната, където чакат към 40-50 човека да Му целуват ръка. Тогава Учителят се обръща към тях и казва: „Искам да ви запозная с един мой съученик от времето, когато бяхме студенти в Богословското училище в Свищов“.
Всички вече са направили място и Учителят и старчето вече са в кръга, заобиколени от 40-50 човека. Тогава Учителят, като изглежда всички, на висок глас казва: „Искам пред вас да поздравя един истински Божи служител. Един истински евангелски пастир.“
Всички стоят като зашеметени. А този скромен евангелски проповедник стои като изумен, очите му се насълзяват и той заплаква. Учителят го потупва по рамото, след това го отвежда встрани от множеството и продължава да разговаря с него. Никой не чува разговора. След време лицето на проповедника се изяснява, осветява се и той се разделя със своя съученик сияещ. За него бе съученик, но за онези, които стоят и чакат на поляната е Учителят Дънов. И тогава всички виждат, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде, само ако Духът Господен го ръководи.
Показваме две снимки на Цветан Цветанов, на прозореца на влака, като възрастен. Виждаме го и на четвъртата стълба с пасторите-евангелисти.
Следва песента „В начало бе Словото“.
Цветан Цветанов, представител на евангелистите методисти, пред Учителя Дънов, като един истински Божи служител в България.
Разказ от съставителя на Изгрева Вергилий Кръстев
Цветан Цветанов е един образ, който е събирателен, образ на хилядите евангелисти-методисти, подвизавали се в България. Те трябваше да излъчат и да представят един такъв образ. И те го създадоха и го представиха пред Учителя Дънов. А това е Цветан Цветанов. Мога да заявя, че това е единственият образ, който не само ме впечатли, но ме и порази. И заради него аз правя този концерт от „Изгревът“ за евангелистите-методисти и за Учителя Дънов. Този образ е още в съзнанието ми. Успяха да излъчат жив човек и жив представител пред Учителя. А това е голямо усилие на хиляди хора.
Това е разказът за истинския Божи служител, евангелски пастор. А това е Цветан Цветанов. Така че пред своите ученици Учителят Дънов им показва, кой може да бъде истински Божи служител и че един такъв съществува и го има в България. Това е втората част.
А първата част е, когато Учителят отива лично на един конгрес на евангелските пастири и проповедници в гр. Плевен. А защо отива ли? Не затова, да им проповядва, а да им засвидетелствува пред тях, кой е истинският пастир между тях. Мнозина от тях знаят, че той е възпитаник на методистите-евангелисти в България и в САЩ и затова свободно го допускат в своите среди. За тях той не е чужд човек. Той е „техен човек евангелист-методист“ и така приет той присъства и на конгресите им. Не го приемат за Учител, но някои казват за него „Учителя Петър Дънов“. И толкоз!
Той се приближава до Цветан Цветанов, слага ръка на главата му и казва пред всички евангелисти, пастири и проповедници:
„Ето един истински пастор и един истински служител Божий.“ Така Учителят Дънов лично отива в гр. Плевен, за да свидетелствува пред тях кой е истинския Божий служител. А това не е малко, дори е много.
Ето така от хилядите евангелисти-методисти и от техните десетки и стотици пастори, успяха да излъчат един свой представител пред Учителя Петър Дънов. И той засвидетелствува това и на Изгрева пред своите ученици и в гр. Плевен пред конгреса на евангелските пастори и проповедници.
Цветан Цветанов се оженва за дъщерята на Гаврил Илиев на име Лунка, която е десетото дете на Гаврил. По време на Европейската война и след втората национална катастрофа в София е настъпил глад и мраз. Тя, Лунка, организира и раздава дрехи, обувки и храна на вдовиците и сираците. Лунка е била неотлъчна помощничка на Цветан Цветанов.
Тук, под мен ги виждаме двамата на почтена възраст. В Послание към Римляни 15:15-19, апостол Павел съобщава как е проповядвал Божието благовестие с три неща: Първо – със знамения, второ – с чудеса, и трето – със Святия Дух, който е слизал в него. По друг начин не може.
Учителят Дънов съветва следното: „Четете Евангелието, за да се свържете с Христовия Дух.“ Друг начин няма. Амин.
Следва песента „На Учителя“. Имате текста пред себе си.