Съдържание
Д-р Георги Вълков Миркович (1825–1905) – участник в Униатското
движение, просветител и заточеник:
архивни и печатни свидетелства
Посвещение
Георги Вълков Миркович (1825–1905) – животоописание в
дати / Ефросина Ангелова-Пенкова
Панорама от архивни и печатни документи за първия етап
от живота на един несломим човек / Ефросина Ангелова-
Пенкова
Въведение / Вергилий Кръстев
1. Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ (1825–1905) – БИОГРАФИЧНИ МАТЕРИАЛИ В АРХИВНИ И ПЕЧАТНИ ДОКУМЕНТИ
1.1 Д-р Георги В. Миркович / Тодор Бъчваров. – В: Виделина. Г. 3, 1905, кн. 7–8, с. 178–185.
1.2 Поменик на Българското книжовно дружество: Георги
Вълков Миркович – доктор по медицина. – В: Летопис на българското книжовно дружество. Г. 6–8, 1905, кн. 6,
1.3 Д-р Георги Вълков Миркович. – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 230–238.
1.4 Д-р Георги Вълков Миркович (1928–1905) / Стефан Гидиков-син. – В: Той не умира. Сливен на безсмъртните си синове. София: К-т за въздигане паметник на воевода Хаджи Димитър, 1935, с. 250–267.
1.4.1 Стефан Георгиев Гидиков-баща. – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 569–571.
1.4.2 Стефан Стефанов Гидиков-син. – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 544–545.
1.4.3 Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).
1.5 Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II–В 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев
Миркович, Георги Русчов (1859–1890). Документи. София: НБКМ, БИА, ф. 169. инв. оп. II–В 3054–3062 / преписал Вергилий Николов Кръстев
1.6 Родословна скица на рода Мирчу [Миркович] – дядо (Мирку)
1.7. План за автобиография (23.08.1898). Миркович, Георги Вълков. София: НБКМ, БИА, ф. 169. инв. оп. II–В 3123 / преписал Вергилий Николов Кръстев
1.8 Родословие на Русчо Вълков Миркович, рожден брат на д-р Георги Вълков Миркович / диктувано от Елена Миркович, дъщеря на Петко Русчев Миркович, внучка на Русчу Вълков Миркович и племеница на д-р Г. Миркович ; записано от д-р Вергилий Кръстев, 1972 г., София
1.9 Първият: спомени за д-р Георги Миркович / Елена Миркович. – В: Сливенско дело. Г. 35, бр. 120, 11 окт. 1979, с. 4.
1.10 Д-р Георги В. Миркович – революционер и просветител. По случай 140 год. от рождението му / Деян Парпулов (ръкопис, машинопис)
1.11. Доктор Георги Миркович – съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев
2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО
2.1 Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897. 34 с.
2.2 Клетва на Йосиф Соколски пред папата / прев. д-р Георги Миркович. – В: Селимински, Иван Георгиев. София: НБКМ, БИА, ф. 28, а.е. 24, л. 35–36. / преписал Вергилий Николов Кръстев. Също и в: Известия на Българското историческо дружество, 1924, кн. 6, с. 152.
2.3 Тодор Икономов и униатското движение. – В: Икономов, Тодор. Мемоари. подб., ред. Тончо Жечев. София: Бълг. писател, 1973, с. 49–71. (Библиотека Български мемоари)
30 януари 1861 година
14 февруари 1861 година
8 март 1861 година
12 март 1861 година
Томина неделя [30 април] 1861 година
10 май 1861 година
15 май 1861 година
28 май 1861 година
20 юни 1861 година
29 юни 1861 година
15 юли 1861 година
30 ноември 1861 година
Май 1862 година
2.4 Отричане на гръцкия патриарх и унията. – В: Славейкова, Светослава. Петко Р. Славейков. София: Бълг. писател, 1959, с. 72–80.
2.5 Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров. – В: Духовна култура. Год. 31, 1930, кн. 42, с. 56–65.
2.6. Драган Цанков и Унията
2.6.1 Драган Цанков / Ст. Чилингиров. – В: Български писатели: живот, творчество, идеи. под ред. на М. Арнаудов. Т. 2. София: книгоизд. Факел, 1929, с. 175–185.
2.6.1.1 Драган Цанков (1828–1911) – мястото му в нашето Възраждане
2.6.1.2 Русия и източното православие. Национални домогвания на българите
2.6.1.3 Подбуди на Д. Цанков за унията. Случката в Кукуш
2.6.1.4 Обявяване на унията; българската католическа община и Йосиф Соколски
2.6.1.5 Край на унията. Ролята на Цанков 133
2.6.2 Драган Цанков – представител на българския народ
2.6.2.1 Покровителят. – В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 48–58. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5).
2.6.2.2 В лабиринта на голямата политика. – В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 58–68. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5).
2.6.2.3 Делегат на българския народ. – В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп. развитие, 1944, с. 68–69. (Библиотека Прослава. Нашите водачи ; г. 2, кн. 5).
2.6.3 Драган Цанков – ръководител на Униатското движение.
2.6.3.1 Драган Цанков – общественик, политик и дипломат в Униатското движение. – В: Ганчев, Стефан. Свищов. Принос за историята му. Свищов: П. А. Славков, 1929, с. 254– 256.
2.6.3.2 Унията (1860–1863) и Драган Цанков – ръководителя на движението. – В: Ковачева, Маргарита Димитрова. Драган Цанков – общественик, политик и дипломат до 1878 г. София: Наука и изкуство, 1982, с. 117–139.
2.7 Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски
2.7.1 На Илариона се предлага да приеме унията … – В: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 1: 1852–1868. София: Държ. печ., 1927, с. 93–99.
2.7.2 Христо отива при дядо Йосиф Соколски … Из спомените ми за Иларион Макариополски / Христо Стамболски. – В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812–1875. биографични спомени и статии за 50 год. от смъртта му. под ред. на М. Арнаудов. София: К-т „Иларион Макариополски“, 1925, с. 28–47. Също и в: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 1: 1852–1868. София: Държ. печ., 1927, с. 107– 108.
2.7.3 Христо посещава Униятската община. – В: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 1: 1852–1868. София: Държ. печ., 1927, с. 122–126. Също и в: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници, спомени 1852–1879. Откъси. София: Бълг. писател, 1972, с. 146–151. (Библиотека Български мемоари)
2.7.4 Дядо Йосиф Соколски избягва в Русия. – В: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 1: 1852–1868. София: Държ. печ., 1927, с. 133–134. Също и в: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници, спомени 1852–1879. Откъси. София: Бълг. писател, 1972, с. 157–159. (Библиотека Български мемоари)
2.7.5 При униатите. – В: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници, спомени 1852–1879. Откъси. София: Бълг. писател, 1972, с. 155–159. (Библиотека Български мемоари)
2.7.6 Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски / Христо Стамболски. – В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812–1875. биографични спомени и статии за 50 год. от смъртта му. под
ред. на М. Арнаудов. София: К-т „Иларион Макариополски“, 1925, с. 28–47.
2.8. Черковните борби в Свищов и Сливен
2.8.1 Заплашване чрез унията. – В: Ганчев, Стефан. Свищов. Принос за историята му. Свищов: П. А. Славков, 1929, с. 181–184.
2.8.2 Заплатата на Търновския митрополит Григория и предателството. – В: Ганчев, Стефан. Свищов. Принос за историята му. Свищов: П. А. Славков, 1929, с. 184–186
2.8.3 Изгонването на гръцкия владика от Сливен и черковните борби. – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 440–441, 447–448.
2.9. Католическата пропаганда и униaтското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски
2.9.1 Начало движении католицизма и днешното му положение. – В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения, Т. 3, Историография. София: Бълг. писател, 1984, с. 273–280.
2.9.2 Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. – В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения. избор, характеристика и обясн. бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 493–499. (Университетска библиотека; кн. 18)
2.9.3 Ролята на Фенер в угнетяването на българите. – В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения. избор, характеристика и обясн. бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 499–508. (Университетска библиотека; кн. 18)
2.9.4 Каталическата пропаганда и черковния въпрос. – В: Арнаудов, Михаил Петров. Г. С. Раковски – живот, дело, идеи. 2. изд. София: Български книга, 1942, с. 161–169.
2.10. Униатското движение в писмата на кореспондентите на вестник „Дунавский лебед“
2.10.1 Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.11.1860, Цариград. – В: Раковски, Георги Стойков. София: НБКМ, БИА. Р. 31-а, т. 2. (№ 314) / преписал Вергилий Николов Кръстев
2.10.2 Анонимна дописка, 21.11.1960 г., Цариград. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 2, Писма до Раковски 1860–1941. София: БАН, 1957, с. 874. (№ 376)
2.10.3 Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 23.11.1860 г., Цариград. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 2, Писма до Раковски 1860– 1941. София: БАН, 1957, с. 716. (№ 336)
2.10.4 Писмо на Константин Петров Райнов, 05.01.1961 г. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 122. Също и на адрес: Национална библиотека „ Св. Св. Кирил и Методи“. Дигитална библ. Старопечатни книги [прегледан 23.01.2020]
2.10.5 Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 08.02.1961 г. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 144–145.
2.10.6 Писмо от Стоил Д. Балкански, 15.02.1861 г. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 176, 177.
2.10.7 Писмо от Георги Раковски, 21.02.1861, Белград. – В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения. Т. 2, Публицистика. София: Бълг. писател, 1983, с. 231–232.
2.10.8 Писмо от Стоил Д. Балкански, 22.03.1861 г. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 303, 305.
2.10.9 Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.06.1861 г. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 514, 515–517.
2.10.10 Писма от Йосиф Генов Дайнелов, 09.06.1861 г. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 520–523.
2.10.10.1 Униатската пропаганда на залез (№ 188)
2.10.10.2 Дописка за униатството (№ 189) 235
2.10.11 Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 07.07.1861 г. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С.
Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 588–589.
2.10.12 Писмо от Стоил Д. Балкански, 09.08.1861 г. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 644.
2.10.13 Писмо от Тодор Николов Шишков, 30.08.1861 г. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 715.
2.10.14 Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 25.10.1861 г. – В: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 832–834.
2.10.15 Български вероизповеден въпрос – езуитската пропаганда. – В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения. Т. 3, Историография. София: Бълг. писател, 1984, с. 326–330.
2.10.16 Смърт и погребение на унията в България, 07.11.1861 г., Белград. – В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения. Т. 2, Публицистика. София: Бълг. писател, 1983, с. 383–384.
2.11 Иларион Макариополски и българския черковен въпрос
2.11.1 Усилията на католическата пропаганда. – В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812–1875. биографични спомени и статии за 50 год. от смъртта му. под ред. на М. Арнаудов. София: К-т „Иларион Макариополски“, 1925, с. 191–198.
2.11.2 Тържество и проваляне на унията. – В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812– 1875. биографични спомени и статии за 50 год. от смъртта му. под ред. на М. Арнаудов. София: К-т „Иларион Макариополски“, 1925, с. 217–221.
2.12 Българският църковен въпрос и Великите сили. – В: Генчев, Николай. Българско Възраждане. 2. изд. София: ОФ, 1981, с. 221–230.
2.12.1 Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили
2.12.2 Учредяване на Българската екзархия
2.13 Униатското движение и политиката на Франция. – В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане. София: СУ „Св. Климент Охридски“, 1979, с. 137–200.
2.14 Българо-гръцките църковни борби. Унията. – В: Бурмов, Тодор Стоянов. Българо-гръцката църковна разпра 1867–1870. [2. доп. изд.]. София: Св. Синод на български православна църква, 1902, с. 145–205.
2.15 Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век
2.15.1 Мемоари и спомени
2.15.1.1 Тодор Икономов. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859–1865. София: Синодално изд., 1962, с. 59–61.
2.15.1.2 Д-р Георги Миркович. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859–1865. София: Синодално изд., 1962, с. 61–65.
2.15.1.3 Петър Карапетров. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859–1865. София: Синодално изд., 1962, с. 65–67.
2.15.1.4 Д-р Христо Стамболски. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859–1865. София: Синодално изд., 1962, с. 67.
2.15.1.5 Кузман Шапкаров. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859–1865. София: Синодално изд., 1962, с. 67.
2.15.1.6 Тодор Бурмов. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859– 1865. София: Синодално изд., 1962, с. 68–70.
2.15.1.7 Светослав Миларов. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859–1865. София: Синодално изд., 1962, с. 70.
2.15.1.8 Проф. Михаил Арнаудов. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859–1865. София: Синодално изд., 1962, с. 70–72.
2.15.1.9 Боян Пенев. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859– 1865. София: Синодално изд., 1962, с. 72–73.
2.15.2 Стълкновение. Противодействие. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859–1865. София: Синодално изд., 1962, с. 211–213.
2.15.3 Ръкоположението на Йосиф Соколски. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859–1865. София: Синодално изд., 1962, с. 253–257.
2.15.4 Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859–1865. София: Синодално изд., 1962, с. 266–270.
2.15.5 Изяснения по бягството на Йосиф Соколски. – В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859–1865. София: Синодално изд., 1962, с. 271–282.
2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението / Георги Димитриев Димитриев. Бургас: печ. Д. Ангелов, 1926. 32 с.
2.17. Трите робства на българите: политическо – от турците, духовно – от гърците, чорбаджийско – от погърчените българи. – В: Селимински, Иван Георгиев. Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, 1979, с. 303–337.
3. БЪЛГАРИТЕ В БЕСАРАБИЯ, ПРЕСЕЛВАНЕТО НА СЛИВЕНЦИ И УЧАСТИЕТО НА Д-Р МИРКОВИЧ В ЖИВОТА НА ЗАСЕЛНИЦИТЕ
3.1 Преселение и организиране (1752–1857). – В: Дякович, Владимир Иванов. Българите в Бесарабия. София: Държ. печ., 1930, с. 1–5.
3.2. Българските колонии в Бесарабия. – В: Дякович, Владимир Иванов. Българите в Бесарабия. София: Държ. печ., 1930, с. 9–14.
3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857–1878). – В: Дякович, Владимир. Иванов. Българите в Бесарабия. София: Държ. печ., 1930, с. 15–25, 28–35.
3.4. Бесарабия в руско време (1878–1918). – В: Дякович, Владимир. Българите в Бесарабия. София: Държ. печ., 1930, с. 35–39, 45.
3.5. Бесарабия след Руската революция до днес (1917–1928). – В: Дякович, Владимир Иванов. Българите в Бесарабия. София: Държ. печ., 1930, с. 46–51.
3.6. Преселниците от град Сливен
3.6.1 Последиците от Заверата за град Сливен. – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 88–89.
3.6.2 Компрометираното население от гр. Сливен. – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 128–129.
3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци. – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 136–139.
3.6.4 Преселването на сливенци. – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 140–145.
3.6.5 Заселването на сливенци във Влашко и Русия. – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 145–149.
3.6.6 Завръщане на част от бежанците. – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с.
3.6.7 Сливенци останали в Русия и Румъния. – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 154–157.
3.6.8 Изселванията след Одринския мир (1829 година). – В: Кристанов, Цветан Ангелов, Маслев, Стоян. Д-р Иван Селимински като учител, лекар и общественик. София: БАН, 1962, с. 88–97.
3.6.9 Болград и болградчани. – В: Селимински, Иван Георгиев. Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, 1979, с. 291–300.
3.6.9.1 Болград
3.6.9.2 Значението на Болград за другите колонии
3.6.9.3 Занаятите на болградчани
3.6.9.4 Семеен живот
3.6.9.5 Гостоприемството на Болград
3.6.9.6 Разделянето на партии
3.6.9.7 Централното училище и неговото откриване (1854 г.)
3.6.10 Управлението на Болградската гимназия. – В: Селимински, Иван Георгиев. Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, 1979, с. 300–303.
3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието. изложено от д-ра Мирковича, директор на Болградското централно училище и изречено от ученикът Д. Грекова във време на наградите 1864 г., юния 30. Болград: в училищната печ., 1864. 8 с.
3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800–1878 г. кратки биографични данни
3.8.1 Български емигранти в Румъния (1800–1878 г.) – В: Сюпюр, Елена Сава. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век. София: БАН, 1982, с. 171–172, 195.
3.8.2 Турски държавници и общественици. – В: Заимов, Стоян Стоянов. Миналото. очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869–1877 г. София: НС ОФ, 1969, с. 484, 491, 509.
4. ВОЕННО ОБУЧЕНИЕ, ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ И
ФАНАРИОТСКА ПОЛИТИКА.
ПОГЛЕД КЪМ СЛИВЕН, ВРАЦА И ХАСКОВО
4.1 Военната подготовка на българите – Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка – Чайковски). – В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 249–256.
4.2 Проект за потурчване на българските училища.
4.2.1 Из „За известния Митхад паша и за опита му да потурчи българските училища. – В: Карапетров, Петър Пантелеев. Сбирка от статии. Средец: книж. Детска градина, 1898, с. 320–327. Също и в: Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България. състав. Найден Георгиев Чакъров. 2. изд. София: Наука и изкуство, 1963, с. 184–187.
4.2.2 За опита на Митхад паша да подчини българските училища на султанската власт. – В: Кисимов, Пандели Георгиев. Исторически работи. Моите спомени. Пловдив: печ. Единство, 1897, с. 102–105.
4.3 Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри. – В: Йоцов, Димитър Ангелов. Културно-политическа история на Вратца. Т. 1, От Римската епоха до Освобождението. София: Изд. авт., 1937, с. 132–147.
4.4 Извънредна комисия от Одрин в Хасково (Чрезвичайната комисия от Едирне). – В: Заимов, Стоян Стоянов. Миналото. очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869–1877 г. 2. изд. София: БЗНС, 1986, с. 540–543.
5. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАТВОРА И
ЗАТОЧЕНИЕТО
5.1 Неспокойни времена – бунтовници и предатели
5.1.1 Тайнственият матрос – Гълъб войвода (Христо Донов Сариев). – В: Диарбекирски заточеници. героични сенки. биографични скици, писма и дневници. състав. Стефан Каракостов. София: Ив. Коюмджиев, 1946, с. 85–94.
5.1.2 Връзката между българските и руските емигранти (Поглубко, Константин. Въоръжената борба на българския народ и руските революционери [Тодор Райнов и Бакунин]). – В: Сборник в чест на проф. Христо Гандев. изследвания по случай 75 г. от рождението му. София: БАН, 1985, с. 251–252.
5.1.3 Васил Ганчев Василев (Васил Плевнелията, Васил войвода, капитан Васил Ганчев, Ганчоолу)
5.1.3.1 Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в. / Михаил Грънчаров. – В: Исторически преглед. Г. 46, 1990, кн. 11–12, с. 48– 55. ISSN 0323-9748
5.1.3.2 Враца в борбите на българския народ за политическо освобождение (1856–1876) / Крумка Шарова. – В: История на град Враца. от древността до Освобождението. състав. Васил Харизанов. София: ОФ, 1976, с. 313–314.
5.2 Арестуването на д-р Георги В. Миркович. – В: Дамянов, Симеон Ангелов. Ломският край през Възраждането. икономически живот и политически борби. София: НС ОФ, 1967, с. 282–284.
5.2.1 Д-р Миркович (спомени на съвременника). – В: Стамболски, Христо Танев. Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 2: 1868–1877. София: Държ. печ., 1927, с. 314.
5.3 Д-р Миркович – затворник в Цариград: пет години без присъда
5.3.1 Д-р Миркович (спомени на съкилийника). – В: Миларов, Светослав Николов. Спомени от Цариградските тъмници. [2. изд.]. София: Гал- Ико, 1994, с. 99.
5.4 Георги Миркович – заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника
5.4.1 По пътя на страданието. – В: Диарбекирски заточеници. героични сенки. биографични скици, писма и дневници. състав. Стефан Каракостов. София: Ив. Коюмджиев, 1946, с. 95–162.
5.4.2 Спомени за Диарбекир и Мардин. Писма до Стоян Заимов. – В: Миркович, Георги Вълков. София: НБКМ, БИА. ф. 95. инв. оп. 8545, папка 62 / преписал Вергилий Николов Кръстев
5.4.2.1 Писмо № 1.
5.4.2.2 Писмо № 2.
5.4.2.3 Писмо № 3.
5.4.2.4 Писмо № 4.
5.4.2.5 Писмо № 5.
5.4.2.6 Писмо № 6.
5.4.2.7 Писмо № 7.
5.5 Д-р Миркович и Диарбекир в записките на заточеника поп Минчо Кънчев
5.5.1 Дорчо ефенди. – В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 270, 660.
5.5.2 Гълъб войвода. – В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 392, 481, 516, 676.
5.5.3 Васил Ганчев. – В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 390, 665–666.
5.5.4 Д-р Георги Миркович. – В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 499–500, 505, 522. Писмо от Георги Кънчев (брат на Минчо Кънчев)
5.5.5 Лало Пеев. – В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 522–523, 679–680.
5.5.6 Диарбекир. Писма и бележки.
5.5.6.1 Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.03.1875. – В: Кънчев, Минчо. Видрица. Спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 453–455.
5.5.6.2 Писмо до брат ми Георги Кънчев, 12.06.1875. – В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 470–473.
5.5.6.3 Писмо до свещеник. – В: Кънчев,б Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 480–481.
5.5.6.4 Бележки. – В: Кънчев, Минчо. Видрица. спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 660, 677, 680–682.
6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО
СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ.
СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859–1875)
6.1 Публикации: 1859 година
6.1.1 Георги Миркович, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен. – В: Цариградски вестник. Г. 9, бр. 440, 18 юли 1859, с. [4]. (Разни новини)
6.1.2 Българските ученици в Бебешкото френско училище. – В: България (Цариград). Г. 1, бр. 35, 21 ноем. 1859, с. 138–139. (Изглед на българските работи)
6.2 Публикации: 1860 година
6.2.1 Д-р Миркович – безплатен преподавател в Сливенското училище. – В: България (Цариград). Г. 1, бр. 41, 1 януари 1860, с. 163. (Изглед на българските работи)
6.2.2 Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител. – В: България (Цариград). Малкият лист на България. Г. 1, бр. 43, 20 януари 1860, с. 3–4; бр. 44, 27 януари 1860, с. 2.
6.2.3 Д-р Миркович пристига в Цариград. – В: България (Цариград). Г. 1, бр. 46, 6 февруари 1860, с. 184. (Всякакви неща и новини)
6.2.4 Съобщение за нова книга: Българска граматика от д-р Миркович. – В: България (Цариград). Г. 2, бр. 69, 13 юли 1860, с. 256. (Сякакви неща и новини)
6.2.5 Проблеми на Болградското централно училище. – В: България (Цариград). Г. 2, бр. 71, 27 юли 1860, с. 257, 258. (Сякакви неща и новини)
6.2.6 Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович. – В: България (Цариград). Г. 2, бр. 72, 3 август 1860, с. 298, 305–306. (Изглед на българските работи)
6.2.7 Бележка за допусната погрешка в граматиката на д-р Миркович. – В: България (Цариград). Г. 2, бр. 74, 17 август 1860, с. 343. (Сякакви неща и новини)
6.2.8 Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек. – В: България (Цариград). Г. 2, бр. 75, 24 август 1860, с. 346–347.
6.2.9 Протести срещу Униатското движение / Миркович. – В: България (Цариград). Г. 2, бр. 93, 31 декември 1860, с. 628–629.
6.3 Публикации: 1861 година
6.3.1 Униатските предводители – предатели. Из „Последни известия по наш свещен въпрос: … дописка от 28 дек. 1860 г. – В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 16, 7 януари 1861, с. 67.
6.3.2 Коментар на статията за протестите срещу Униатското движение от д-р Миркович. – В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 18, 24 януари 1861, с. 77.
6.3.3 Пророчеството за Миркович във в. „Дунавский лебед“ / Георги Миркович. – В: България (Цариград). Г. 2, бр. 99, 8 февруари 1861, с. 722.
6.3.4 Изобличение на агентите на католическата пропаганда д-р Миркович и Манол Иванов. Дописка от Плоешка община. – В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 22, 21 февруари 1861, с. 98. Също и в: Раковски, Георги Стойков. Архив на Г. С. Раковски. Т. 3, Писма до Раковски 1861. София: БАН, 1966, с. 124.
6.3.5 Иезуитската пропаганда и подкупниците Миркович, Н. Евтимов и др. – В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 22, 21 февруари 1861, с. 98.
6.3.6 Съобщение за отпътуване на делегация при папа Пий IX. – В: България (Цариград). Г. 2, бр. 104, 15 март 1861, с. 801. (Сякакви неща и новини)
6.3.7 Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г.Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича). – В: България (Цариград). Г. 3, бр. 4, 3 юли 1861, с. 28–29.; бр. 5, 10 юли 1861, с. 38.; бр. 6, 17 юли 1861, с. 44–45.; бр. 7, 24 юли 1861, с. 54–55.; бр. 8, 31 юли 1861, с. 60–61.; бр. 9, 7 август 1861, с. 69–70.; бр. 10, 14 август 1861, с. 76–77.; бр. 11, 21 август 1861, с. 86. (Изглед на българските работи)
6.3.8 Изуитското гнездо или парламентът на папищашките подкупници. Драма. – В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 40, 4 юли 1861, с. 168.
6.3.9 Слухове за запопване на видни униати. – В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 41, 11 юли 1861, с. 170.
6.3.10 Разговор между униатите Георги Миркович, Драган Цанков, Манол Иванов и Стоян Джейков. Уводна статия. – В: Цариградски вестник. Г. 11, бр. 34, 19 август 1861, с. 129.
6.3.11 Из „Шудрав Славейков, руски подлизник и шудрава България“. – В: България (Цариград). Г. 3, бр. 11, 21 август 1861, с. 86.
6.3.12 Смърт и погребение на унията в България. – В: Дунавский лебед (Белград). Г. 2, бр. 58, 7 ноември 1861, с. 234.
6.3.13 Софиянци изгонват владиката Доротей. Извод от една дописка. – В: Дунавский лебед (Белград). Г. 2, бр. 62, 24 декември 1861, с. 247.
6.4 Публикации: 1862 година
6.4.1 Списък на спомоществователите за Френско-българския речник на Георги Миркович и Христо Ваклидов. – В: България (Цариград). Г. 4, бр. 33, 28 ноември 1862, с. 264. (Сякакви неща и новини)
6.5 Публикации: 1863 година
6.5.1 Откриване на интернат към Болградското централно училище. Дописка. – В: Съветник (Цариград). Г. 1, бр. 7, 6 май 1863, с. 3.
6.5.2 Броят на възпитаниците в интерната към Болградското централно училище. – В: Съветник (Цариград). Г. 1, бр. 13, 17 юли 1863, с. 2, 3.
6.5.3 Бесарабските българи. – В: Българска пчела (Браила). Г. 1, бр. 10, 2 август 1863, с. 37–38.; бр. 12, 16 август 1863, с. 46.; бр. 18, 27 септември 1863, с. 71.; бр. 19, 4 октомври 1863, с. 74.; бр. 29, 13 декември 1863, с. 114, 115.; бр. 31, 27 декември 1863, с. 123–124.
6.5.4 Училището в Болград. – В: Българска пчела (Браила). Г. 1, бр. 17, 20 септември 1863, с. 66.
6.5.5 Раздаване на награди на ученици от Болградското училище. Реч на Димитър Греков. – В: Българска пчела (Браила). Г. 1, бр. 18, 27 септември 1863, с. 71–72.
6.6 Публикации: 1864 година
6.6.1 Съобщение за смъртта на Димитър Мутев и назначаването на Г. Миркович за Директор на Болградското централно училище. – В: Българска пчела (Браила). Г. 1, бр. 35, 24 януари 1864, с. 140.
6.6.2 Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище. дописка. – В: Българска пчела (Браила). Г. 1, бр. 51, 19 май 1864, с. 201–203.
Слово изречено на тържеството на Кирила и Методия в Боградското централно училище / Димитър Греков
Слово изречено от П. Кисимова на празника Св. Кирилла и Методия в Болград
6.6.3 Ново издание за българската история „Народен сборник“. Обявление. – В: Турция (Цариград). Г. 1, бр. 21, 12 декември 1864, с. 98. (Секакви неща и новини)
6.7 Публикации: 1865 година
6.7.1 Раздори в Болградското централно училище. – В: Турция (Цариград). Г. 2, бр. 2, 17 юли 1865, с. 308
6.8 Публикации: 1866 година
6.8.1 Залеза на Болградското централно училище. Равнодушие към училището. – В: Турция (Цариград). Г. 3, бр. 21, 12 ноември 1866.
6.9 Публикации: 1867 година
6.9.1 Устройството и наредбата на училищата в ръцете на Вилаетския съвет. – В: Македония (Цариград). Г. 1, бр. 46, 14 октомври 1867, с. 2.; бр. 47, 21 октомври 1867, с. 2–3.
6.9.2 Сведения за Проекта за училищата в Дунавски вилает. – В: Македония (Цариград). Г. 1, бр. 48, 28 октомври 1867, с. 3.
6.9.3 Проект за училищата представен пред турското правителство от Г. Миркович. – В: Македония (Цариград). Г. 1, бр. 49, 4 ноември 1867, с. 3–4.
6.9.4 Общонародно изучение. – В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 2, 9 декември 1867, с. 2.
6.9.5 Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович. – В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 3, 16 декември 1867, с. 3.; бр. 4, 23 декември 1867, с. 2–3; бр. 5, 30 декември 1867, с. 3.
6.10 Публикации: 1868 година
6.10.1 Известие за преместването на д-р Миркович в Русе. – В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 6, 6 януари 1868, с. 4.
6.10.2 По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“ / Тодор Николов Шишков. – В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 17, 23 март 1868, с. 3.; бр. 21, 20 април 1868, с. 2–3.; бр. 23, 4 май 1868, с. 2.
6.10.3 Мнението на Тодор Икономов за вълненията около Проекта за училищата и Наредбата. – В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 21, 20 април 1868, с. 3.
6.10.4 Един автомат. Човек-машина показан във Виена / Георги Миркович. – В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 20, 13 април 1868, с. 2–3.
6.10.5 Новини от Русчук: д-р Миркович – заместен от гръцки лекар. Размисли. – В: Македония (Цариград). Г. 2, бр. 22, 27 април 1868, с. 4.
6.10.6 Недоволство в Русе за нечестното отношение към д-р Миркович. – В: Дунавска зора (Браила). Г. 1, бр. 26, 13 май 1868, с. 99.
6.11 Публикации: 1869 година
6.11.1 Отношението на Гръцката патриаршия към българския църковен въпрос. – В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 8, 7 януари 1869, с. 30, 31.
6.11.2 Оставката на български владици и присъединяването им към българската църковна кауза. – В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 11, 26 януари 1869, с. 42.
6.11.3 Залавянето на Васил Ганчев, предаден от
владиката Доротей. – В: Дунавска зора (Браила).
Г. 2, бр. 43, 5 октомври 1869, с. 171. (Из Българско)
656
6.11.4 Още жертви на предателството на фанариотина Доротей. – В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 44, 15 октомври 1869, с. 174. (Из Българско)
6.11.5 Коментар на дописка обвиняваща Г. Миркович и други лица в политически престъпления. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 3, 19 ноември 1869, с. 21. (Известия из България)
6.11.6 Предателят – Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин…“. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 3, 19 ноември 1869, с. 22. (Известия из България)
6.11.7 Д-р Миркович – наклеветен и арестуван във Видин. – В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр. 49, 8 декември 1869, с. 196. (Из Българско)
6.12 Публикации: 1870 година
6.12.1 Известният владика Доротей на обиколка в Свищов. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 12, 22 януари 1870, с. 93, 94. (Известия из България)
6.12.2 Предателството на владиката Доротея във Видин. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 15, 12 февруари 1870, с. 118. (Известия из България)
6.12.3 Доротей – „българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие“. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 19, 12 март 1870, с. 145–146.
6.12.4 Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 24, 22 април 1870, с. 188. (Известия из България) Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения. в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 533.
6.12.5 Няколко думи до румънските българи. „Какво добро може да очаква нашия народ от Доротей?“ „Злото не може да се изкорени с решението на Българския черковен въпрос“ / Българския
революционен комитет. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 25, 30 април 1870, с. 194.
6.12.6 Отец Доротей в Плевен – „един от най-големите неприятели на българския народ“. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 26, 7 май 1870, с. 205. (Известия из България)
6.12.7 Какво трябва да бъде българското духовенство. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 27, 14 май 1870, с. 209, 210.
6.12.8 Интригантът отец Доротей. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 27, 14 май 1870, с. 212.
6.12.9 Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 30, 10 юни 1870, с. 233–234. Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения. в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 291.
6.12.10 Азис паша обвинен, че „помага“ на българите. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 32, 27 юни 1870, с. 252. (Известия из България)
6.12.11 Шпионите на тайното министерство. – В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 40, 2 септември 1870, с. 316– 317. (Известия из България)
6.13 Публикации: 1871 година
6.13.1 Миркович още е затворен без присъда. – В: Свобода (Букурещ). Г. 2, бр. 11, 13 март 1871, с. 87. (Най-нови известия)
6.13.2 Съучастници в „Мирковичата работа“. – В: Свобода (Букурещ). Г. 2, бр. 26, 10 декември 1871, с. 206. (Български известия)
6.14 Публикации: 1872 година
6.14.1 Миркович и до днес лежи без присъда. „Знаете ли, че по наш Никола, е захванал да ми омръзва
и св. Никола“. – В: Свобода (Букурещ). Г. 3, бр. 1, 2 юли 1872, с. 5, 6. (Български известия) Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения. в 12 тома. Т.
11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 292.
6.14.2 Защо турското правителство държи д-р
Миркович? – В: Свобода (Букурещ). Г. 3, бр. 9, 26 август 1872, с. 68, 69. (Български известия) Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения. в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 551–552.
6.15 Публикации: 1873 година
6.15.1 Пътя, наказанията и живота на Диарбекирските заточеници – 1873 година / Христо Петров Ковачев. – В: Право (Цариград). Г. 4, бр. 30, 5 октомври 1873, с. 3–4. (Дописки на „Право“)
6.15.2 В Диарбекир се поминал Васил Петров. – В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр. 1, 20 октомври 1873, с. 5. (Български известия)
6.16 Публикации: 1874 година
6.16.1 Напомняне – доктор Миркович е без присъда в Цариградската тъмница. – В: Източно време (Цариград). Г. 6, бр. 2, 19 януари 1874, с. [4]. (Секакви неща и новини)
6.16.2 Причините за изпращане в Диарбекир. Апел за справедливост към Миркович (английския вестник „Левант таймс”). Турция напредва! – В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр. 16, 2 февруари 1874, с. 129. (Български известия)
6.16.3 Защо не е оправдан д-р Миркович. – В: Незави-
симост (Букурещ). Г. 4, бр. 20, 2 март 1874, с. Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения. в 12 тома. Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 436–439.
6.16.4 Миркович и другарите му изпратени на заточение в Диарбекир. – В: Напредък (Цариград). Г. 9, бр. 2, 13 юли 1874, с. 4. (Разни новини)
6.16.5 Доктор Миркович на заточение за 8 години. –
В: Източно време (Цариград). Г. 6, бр. 27, 20 юли 1874, с. [4]. (Секакви неща и новини)
6.16.6 Изпратени на заточение в Диарбекир. – В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр. 41, 27 юли 1874, с. 333. (Български известия) Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения. в 12 тома. Т.
11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 575.
6.16.7 Помощи за затворниците, намерение за убийство, пътя за Диарбекир и още за Дорчо- ефенди. – В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр. 47, 7 септември 1874, с. 382.
6.16.8 Д-р Миркович пристига в Диарбекир, 5 септември 1874. – В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр. 50, 28 септември 1874, с. 407. (Български известия)
6.16.9 Мъчениците в Диарбекир. – В: Знаме (Букурещ). Г. 1, бр. 2, 15 декември 1874, с. 8. Също и в: Ботев, Христо. Събрани съчинения. в 3 тома. Т. 3. [2. изд.]. София: Бълг. писател, 1979, с. 10.
6.17 Публикации: 1875 година 684
6.17.1 Опасни престъпници – изпратени от Диарбекир в Мардин. Шест години без присъда затворени. – В: Знаме (Букурещ). Г. 1, бр. 5, 12 януари 1875, с. 20. Също и в: Ботев, Христо. Събрани съчинения. в 3 тома. Т. 3. [2. изд.]. София: Бълг. писател, 1979, с. 211–212.
6.17.2 Участта на избягалите Диарбекирски заточеници. – В: Знаме (Букурещ), г. 1, бр. 11, 11 март 1875, с. 44. (Български известия)
6.17.3 Парите и патриотизма. – В: Знаме (Букурещ). Г. 1, бр. 12, 28 март 1875, с. 46. Също и в: Ботев, Христо. Събрани съчинения. в 3 тома. Т. 2. [2. изд.]. София: Бълг. писател, 1979, с. 277–278.
6.17.4 Положението на заточениците в Диарбекир / М-си. – В: Знаме (Букурещ). Г. 1, бр. 16, 17 май 1875, с. 62–63.; бр. 23, 27 юли 1875, с. 92.
7. ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ
7.1 Грамота, която удостоява д-р Миркович с отличие (рицар на ордена Пий – трета степен) и подпечатан с пръстена на папа Пий IX, 16.04.1861 г. / прев. Анна Бориславова Николова, Петя Христова Стоянова.
Сканирани материали
1) Извадки от дневника на Стефан Гергев (Георгиев) Гидиков от град Сливен: автобиография / преписал Стефан Гидиков-син. (с. 1, 2, 17.) (частен архив)
2) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II–В 3064. – 30.06.1856 г.
3) Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с.
4) Грамота за принадлежност на д-р Миркович към ордена Пий – рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден – подпечатана с пръстена на папа Пий IX. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II–В 3065. – 16.04.1861 г.
5) Орден Пий (лат.: Ordo Pianus, итал.: Ordine Piano) с мото Virtuti et merito – рицарски орден, трети по ранг от папските рицарски ордени – присъден за изключителни заслуги към църквата и обществото на Г. Миркович. – 16.04.1861 г.
6) Скица на облеклото и рицарския орден Пий за публичното им представяне от Г. Миркович (дадена при присъждането му). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II–В 3065. – 16.04.1861 г.
7) Прошение от заточеника Г. Миркович до Мидхат паша, министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис (на френски език). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II–В 3114. (3 с.) – 1873 г.
8) Телеграма от княз Александър Батенберг до д-р Миркович, председател на „Клуба на Българите” в Пловдив. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II–В 3078. – 26.03.1880 г.
9) Избран за дописен член на Българското книжовно дружество (днес БАН) на заседание на 8.09.1881 г. Писмо на Българското книжовно дружество от 10.05.1882 г. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II–В 3067. – 10.05.1882 г.
10) Прогласен за редовен член на Българското книжовно дружество, от заседанието му на 6.08.1884 г. Писмо на Българското книжовно дружество № 16/25.08.1884 г., Средец. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II–В 3068. – 25.08.1884 г.
11) Домашен омиопатически лекар или Способ като как да се лекува человек самичък от д-р Г. В. Мирковича. Сливен: печ. на в. „Бълг. знаме“, 1885. (корица и снимка на шишенцата с хомеопатични лекарства, които е използвал)
12) Свидетелство-удостоверение № 1192 / 08.10.1887 на д-р Миркович за народен представител в Петото Обикновено народно събрание, избран от К. Агачската [Елховската] избирателна околия. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II–В 3069. – 08.10.1887 г.
13) Свидетелство-удостоверение № 1195 / 08.10.1887 на д-р Миркович за народен представител в Петото Обикновено народно събрание, избран от Каваклийската [Тополовградската] избирателна околия. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II–В 3070. – 08.10.1887 г.
14) Грамота – признание за медицинската дейност на Г. Миркович, лекар на Ямбол–Бургаската железопътна линия, и орден (Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен), от княз Фердинанд I. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II–В 3073 (2 с.) – 14.02.1892 г.
15) Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен, връчен на д-р Г. Миркович от княз Фердинанд I. – 14.02.1892 г.
16) Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Българско знаме, 1897 (корица и с. 1–2.)
17) Завещание (Довереност) на д-р Миркович. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II–В 3164 (2 с.) – 08.04.1890 г.
18) Молба до Окръжна библиотека Сливен от Медицинска академия. Катедра по социална медицина. Сектор по История на медицината – София, за ползване на архивни материали от сътрудника им д-р Вергилий Кръстев – 07.01.1982 г.
19) Молба до Директора на Народна библиотека „Кирил и Методий“, от читалището в град Своге, за ползване на архивни материали от сътрудника им в Медицинска академия, сектор История на медицината д-р Вергилий Кръстев и работещ по темата „Д-р Миркович – възрожденски просветител, революционер и лечител“ – 02.06.1982 г.
20) Страница от работните тетрадки на Вергилий Кръстев – препис на Писмо до Стоян Заимов. София: НБКМ, БИА. ф. 95. инв. оп. 8545, папка 62.
Из СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
Доктор Миркович в Словото на Учителя
1. ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ДУМА. XIX година (1939– 1940), 10-а школна лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 6 декември 1939 г., София – Изгрев. – В: Единственото богатство. Общ окултен клас, XIX година (1939–1940). Т. 1, Лекции 1–23. София: ИК Жануа-98, 1999, с. 177–196. ISBN 954-9589-37-4
2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ. 30 лекция на Общия окултен клас (II година), 17.VI.1923 г. Русе: печ. Малджиев, [1923]. 43 с.
Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова
Речник на някои имена на селища / Е. Ангелова-Пенкова
Съдържание
