СЦЕНАРИЙ

Първа част

Кармата на десетичната точка –
разказва Борис Николов

Бяхме младежи и по цяло лято се къпехме в реката, скитахме по горите на Габровския Балкан. А какви рекички имаше! За чудо и приказ! Габровци бяха построили по течение на реките воденици и водни стругове. Използуваха водите и чрез тях движеха водни колела, които задвижваха воденични камъни и стругове. Обикновено ставаше така: отбиваха някъде водата, правеха вир, след това я насочваха в дървен улей, а тя задвижваше дървени перки и колелета и под напора на тази сила се задвижваха два тежки водинични камъка. Така се мелеше житото и ставаше на брашно. Това не бе лесна професия. А други хващаха водата и движеха с нея водни стругове, с които работеха и майсторяха чудни неща: гаванки, паници, лъжици и какви ли не неща за бита на човека.

Баща ми реши да използува водата, за да движи станове, които щяха да тъкат платове. Извика един инженер, той направи изчисление, после купиха машини от чужбина, докараха ги, сглобиха ги и пуснаха да ги движи водата. Но машините не тръгнаха. Моят брат Николай се видя в чудо и не знаеше къде е причината? Понеже беше математик, започна да изчислява какъв е дебитът на водата и дали може този дебит да задвижи тези машини. Накрая той изчисли и видя, че инженерът е направил фатална грешка с една десетична точка. Трябваше десет пъти по-голям дебит и десет пъти повече вода, за да се задвижат машините. Ами откъде да намерим толкова вода? Така на брат ми Николай за една нощ от притеснение му падна косата и оттогава той е плешив, а баща ми за същата нощ фалира. Тези машини бяха ненужни и никой не искаше да ги купи, а в тях бе вложено цялото състояние на баща ми. Затова като следвах, работех, за да се издържам. Брат ми също следваше и се издържаше сам по същата причина. Иначе бяхме заможни и ако имаше десет пъти повече вода, ако беше дошла отнякъде другаде, по друг начин щяха да се развият нещата. Така че научихме един урок – за да се построи воденица, да се въртят воденичните камъни и да се мели житото, трябва да има достатъчно вода!

Николай, брат ми отива при Учителя. Учителят, без да го разпитва, направо му казва: „Дошло е време да изучавате какво представлява десетичната точка. Тя води след себе си кармата на човека.“ А Николай беше математик в Университета.

Минаха години и брат ми се ожени за Дора Карастоянова. Родиха им се две дъщери. И тогава моят брат Николай научава, че рожденият брат на жена му е същият онзи инженер, който е направил грешката с десетичната точка. За тази грешка ние фалирахме и станахме бедняци. Всички останахме зашеметени от това откритие, и още сме. Отърване няма! Карма е!

Има и още един финал, брат ми става търговец, забогатя, и стана един от най-богатите хора в България. Но дойдоха комунистите на власт на 9 септември 1944 г. Те национализираха всичко. И му взеха парите. Как стана това ли? Ами приложиха закона на десетичната точка. Брат ми имаше 18 милиона лева. Комунистите сложиха отпред една десетична точка, пред тези 18 милиона и те станаха 18 стотинки. Това бе също карма. Накрая комунистите го изпратиха в концлагер „Белене“ за 4 години. И той издържа и оцеля.

Ето така се сбъднаха думите на Учителя, че е дошло времето за изучаване на десетичната точка.

Не наливайте вода в чужда воденица –
разказва Борис Николов

През време на Школата имаше една сестра, която обичаше да ходи насам-натам, да посещава разни окултни общества, които се бяха намножили толкова много в България, че ние, учениците на Школата, в сравнение с тях бяхме капка в морето. Тя посещаваше разни религиозни секти, които наброяваха дузина в София и страната. Върви тук, върви там и проповядва. Никой не я слуша. Но се намира едно място, където я заслушват. Дори я накарват да им пее песните на Учителя. А тя е толкова вдъхновена, толкова възторжена и с такова въодушлевление им пее, че всички я гледат и слушат със зяпнали уста. След това започва да им чете формули от Словото на Учителя и да им декламира онова, които знае от Словото на Учителя. Онези са се превърнали на слух и жадно гълтат всяка нейна дума. Били жадни, затова гълтали. Казват й: „Много хубаво пяхте и много хубаво ни говорихте. Искаме да дойдете и следващия път!“ Отива си сестрата в къщи, ляга си да спи, ама не може да заспи. Мисли, че това е заблуждение, че е успяла да пробие онзи бент на недоверие към Учението на Учителя. Не мигнала цяла нощ, както и следващата нощ.

Отива следващия път на същото място, където са я поканили да пее песните на Учителя. Но вече няма предишното разположение и въодушевление. Едвам издържа да приключи с програмата си. Викат я трети път. Тя отива отново, но вече няма сили, с мъка и воля успява да им изпее песните и да каже някоя и друга формула от Учителя. През цялото време не може да заспи през нощта. За една седмица време се изтощава, получава силно главоболие, без сили и безпомощна се строполява на леглото си. Лежи така два-три дни. Не може да яде, не може да се движи, става й от зле по-зле. Минава при нея една наша сестра от Изгрева, вижда я в какво положение е, взема една кола, качва я и я закарва на Изгрева, за да търсят помощ от Учителя. Той я пита: „Сестра, с какво се занимавахте досега?“ „Учителю, вървя по света и прибирам изгубените овци на Израиля.“ Учителят я поглежда под вежди: „Не виждам тук никакви загубени овце на Израиля. Всички овце са си на мястото – в стадата и в кошарите. Ако има една загубена овца на Израиля, това сте вие, сестра!“ Но сестрата не може да разбере още какво й говори Учителя. „Учителю, но аз им проповядвам Вашето Слово и им нося и пея Вашите песни. Аз искам да ги вкарам в пътя.“ „Сестра, там, където ходите, онези, на които пеете, в онази кошара са си точно на мястото. Тази кошара и тези овце си имат свой овчар и той им е господар. Та, сестра, друг път не наливайте вода в чужда воденица, защото тогава тяхната воденица мели брашно за тях, а ние оставаме без Живата вода на Словото!“ Сестрата мълчи. Но нещо не разбира и отново пита: „Учителю, нали трябва да се обединим с останалото човечество?“ „Човечеството си е точно на място. Христос дойде само за загубените овце на Израиля. Ти си тази загубена овца. Останалите са си точно на мястото.“ Накрая Учителят й дава метод за лечение. Тя оздравява. След това се върна в Божието стадо на Изгрева.

Живата вода на Словото –
разказва Борис Николов

Често сестрата, като виждаше други, които тръгваха на път да проповядват в света, казваше: „Внимавайте да не наливате вода в чужда воденица.“ И им разказваше своята опитност. Някои я слушаха, а други, на които не им изнасяше, си правеха каквото искат, но след това дойде време и останаха без Живата вода на Словото, понеже онази вода, която бе определена за тях, те я наляха в чужди воденици. След това пострадаха и платиха жестоко за непослушанието си. Какъв е изводът?

Не наливайте от живата водата на Словото на Учителя в чужди воденици. Ние сме Школа. Ние си имаме собствена воденица. Водата, която движи воденичните камъни на тази воденица е Живата вода от Словото на Всемировия Учител. Воденичните камъни представляват: единият от тях – собствения ви живот на земята като ученици на Школата, а другият воденичен камък – вашата съдба. Вие се мелите между тези два воденични камъка. Житните зърна, които трябва да смелите са в Словото на Учителя. Брашното, което ще смелите, това са вашите опитности и знание от Школата. Хлябът, който ще омесите и опечете, това са вашите дела като ученици на Школата. И чак тогава можете да раздадете на гладните от хляба на живота. Това е Божественият Хляб на Словото на Бога, Който е преминал през вас, претворил се е в дела и вие го раздавате с Любов. Затова не наливайте в чужда воденица от Живата вода на Словото на Школата, защото утре жадни ще ходите, гладни ще бъдете и ще си изгубите условията за работа в Школата, защото Небето ще спре крана на Живата вода, която тече от Словото на Учителя у вас. Тогава ще изсъхнете, ще изгорите и ще бъдете непотребни никому. И ще носите отговорност и ще направите съдба с Небето и с Школата на Учителя. Ние бяхме свидетели – видяхме всички тези случаи как завършиха. Завършиха така, както описах по-горе. А този случай да ви е за урок.

Ще дойде време, когато ще ви поканят да пеете песните на Учителя в чужди събрания и в чужди кошари, като ви заблудят, че така прибирате загубените овце на Израиля. Тези овце са си точно на мястото, както казва Учителят. Ще ви поканят в техни салони, ще ви включат в техни програми, само защото тяхната воденица няма вода и не може да се задвижи. А ще търсят чрез вас да получат от Живата вода на Словото, да задвижат собствената си воденица, да мелят собственото си жито и да си вършат своята работа. Тогава вие ще се отклоните от пътя на Словото и кранът Му ще бъде затворен за вас. Вие ще го опитате и ще разберете цената на отклонението. Ще ви ограбят, ще ви изсмучат, ще ви изпият и вие ще останете като мидени черупки непотребни и изхвърлени на брега на морето. Запомнете това!

Ако искате да работите за Школата, ние си имаме воденица. Школата има методи, има знания, има опит. Ние имаме Живата вода на Словото и всеки един от вас може да задвижи тези два воденични камъка в себе си и да мели онези житни зърна, които ще получи от Словото на Учителя. Това е методът. Ще разнасяте Словото на Учителя със собствения си живот и песните на Учителя с вашите красиви дела.

Дяволът и неговите два крака –
разказва Ангел Вълков

През времето на Учителя, тук, в Школата на Изгрева, вреше и кипеше от живот. Всеки си беше поставен на мястото и всеки си вършеше онази работа, която му бе определена. Които слушаха, я вършеха, а които не слушаха, нищо не вършеха, но за сметка на това, вършеха много бели, както за Учителя, така и за Братството. И отвън, там долу в града, също кипеше, но друг живот. Тези там, от света, ни отхвърляха и ни създаваха много неприятности. Не минаваше седмица, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него. В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше.

Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: „Тук няма нищо за чудене. Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град, ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там. А другият му крак е все в София. Така че тук за вас няма почивка, а за тях има почивка и свободно време, докато им дойде редът отново вторият крак на дявола да ги стъпче.“ Ние стоим, оглеждаме се и искаме да се усмихнем, но не можем. „Ами, Учителю, какво ще правим?“ „Ще работим по същия начин, както досега. Бог стои над всичко и управлява всичко. Помислите на Бога никой не ги знае. Само чрез Словото Си Бог се изявява и чрез Делата Господни се проявява“. Тогава ние се усмихваме и се засмиваме от сърце. Няма недоразумения вече. А вече знаем истината за Школата в България, както тук в София, така и в провинцията.

Ние го проверихме това и се оказа, че е точно така, както каза Учителят. Вие също ще го проверите. Но ще знаете вече нашия опит и знанието, дадено от Учителя по този въпрос. Така ние ще бъдем едно цяло с вас. Ние ще бъдем горе, в Невидимия свят, а вие – долу на земята. Словото на Учителя ще ни обединява и ще осветява пътя ни като ученици на Школата. Школата е една. Тя е долу и се проявява чрез човешкия живот на земята, чрез Словото на Учителя. Тя е горе в Невидимия свят и се изявява в Светлината и Виделината чрез Словото на Всемировия Учител.

Този закон, който важи за България важи и за целия свят: Днес единият крак на дявола е в България, другият му крак върви и пристъпва последователно във всяка една страна. Затова България се тъпче непрекъснато, а останалите страни си почиват на смени. Ето защо днес България тъне в мизерия, безработица и насилие. С една дума – „беднотия до шия и разсипия“.

Салоните на Бялото Братство –
разказва Ангел Вълков

Ние сме в клас. Учителят дава своята поредна беседа. После излизаме и разговаряме с Него. Един брат е разтревожен и запитва Учителя какво да правим, защото са ги заплашили, че ще махнат салоните им от провинцията. До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква тревогата си, че в техния град също са ги заплашили, че ще им вземат салона и всички дъновисти щели да ги разпръснат по майната им. Имаше тогава един такъв израз, което означава, че ще те затирят натам, където нито се види, нито се чува, нито се живее. Ето това е светът на майната. Учителят се спира и казва: „Не се страхувайте. Когато те разберат кои сме ние, тогава ще ни дадат салони, по-големи от този на Изгрева. Но тогава няма да има кому да ги дадат. Ние ще отлетим като птиче ято, ще разперим криле, ще се вдигнем във въздуха и ще отлетим. И няма да ни има на това място тук. Ще се обръщат насам-натам и ще търсят със свещ кому да направят салони и кому да ги дадат. Тогава ще разберат кои сме били ние и кои са били тези, които ни гонеха и преследваха. Идеите са горе в Невидимия свят и тях никоя човешка ръка не може да ги докосне и оскверни. Ние сами ги оскверняваме, като не ги прилагаме и не ги сваляме на земята както трябва. Затова е необходима тази Школа, която Бялото Братство откри тук, за да свали Божествените идеи на земята и да даде и покаже методите за тяхното реализиране.“ Братята се успокоиха и си заминаха за провинцията.

Десетки години след това те дойдоха на Изгрева. А Изгрева го нямаше. Той бе разрушен. Аз се грижех и поддържах мястото на Учителя, там, където бе положено тялото Му. Случи се така, че тези двама братя, които тогава задаваха въпроси на Учителя, дойдоха в един и същи ден и в един и същи час, без да се договарят. А не бяха идвали години. Разговаряхме за това-онова и се оплакаха, че им взели салоните и нямали къде да се събират. Огледах ги и веднага познах, че това са същите братя, които питаха Учителя на времето какво ще стане с техните салони. Тогава им казах: „Братя, помните ли Учителят какво ни каза тогава? Каза ни, че сме птиче ято, преродени между този народ и когато му дойде времето ще отлетим и ще се махнем оттук. Ще заминем в нашата Прародина. Там са нашите гнезда и там е нашето Отечество. А тук сме само преходящи за един земен живот, така, както птиците идват всяка пролет.“ Братята се удариха по главите и си спомниха всичко. Развеселиха се. Станаха и започнаха да се оглеждат. Сега Изгревът беше разрушен. Наоколо строяха сгради за чуждите посолства. Българите сами се бяха продали и бяха продали най-свещеното място в света, там, където бе Скинията Господня. Братята се оглеждаха и казваха: „Ние бяхме свидетели за това пророчество на Учителя. А други ще бъдат свидетели, кога цялото това пророчество ще се изпълни.“ Разговаряхме още. И дойде един брат, който се заслуша и трябваше да запомни това, което разказвахме, защото сме на години, когато ще да дойде времето да вдигнем криле и да полетим като птиче ято.

Кой Бе Учителят Дънов? –
разказва Ангел Вълков

Учителят казва за Себе Си: „Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили.“ Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. „Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България.“ Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. „Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек.“ Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. „Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам.“ Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на Изгрева, или на други места – при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. „Аз съм във всички хора, във всички животни, в растенията, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата – навсякъде съм Аз.“ Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената.

Веднъж ни каза: „Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената.“

През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но Той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: „Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето.“

В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели. Тогава им каза: „Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo.“

Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя. Тогава Той им каза: „На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен.“ Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата. „Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашия път като ученици.“

Кой Бе Бащата? И кой е Синът? –
разказва Ангел Вълков

Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: „Аз не спя. Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на Изгрева е единствената на планетата Земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на Изгрева, е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената.“ Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните.
Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет-четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на 70 земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него. Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: „Аз не говоря на вас. Вие сте още малки да ме разберете. Аз говоря на Духовете, Които управляват слънцата, планетите, Силите и живота във Вселената. И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляда години какво добро съм им направил.“ Тези думи ние ги записвахме и си ги прочитахме, особено, след като Той си замина от този свят.

Няколко човека бяхме около Него. Един запита: „Кой е по-голям – Великият Учител или Исус Христос, Който бе преди две хиляди години?“ Отговори ни: „Исус Христос не беше още от Съвършените! А Аз съм от Съвършените! Аз съм най-големият светия на Небето, но тук, на земята съм заел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди две хиляди години бе Синът! Днес Бащата е на Изгрева и Всемировият Учител е тук.“

Това бе най-голямото откровение от Бога, дадено на человеците земни! Амин!

АНТРАКТ

Втора част

Онзи, който бе заел чуждо място на Изгрева– разказва Борис Николов

На Изгрева имаше всякакви. И прости, неуки и учени: На неуките Учителя нареди да завършат прогимназия, а на учените _ да отидат и да работят, за да си изкарват хляба. И то в света.

Един път Учителят е застанал на поляната пред един и му се кара. А до него е застанал друг, който слуша целия разговор. Трябва да го запомни и да го приложи в действие. Той за това е поставен там за слушател. И за изпълнител.

Учителят посочва с пръст към оногова, комуто се кара: „Ти не трябваше да слизаш на Земята. Вместо теб беше наред друг да слезне. Но ти го измести. Ти се роди, а онзи когото го измести, остана в Невидимия свят. А той бе определен да се роди, да дойде на Изгрева и да работи. Освен, че го измести и се роди вместо оногова, ти дойде на Изгрева и зае чуждо място! А това място бе определено за онзи, който ти изгони от Изгрева. Изгони го, зае неговото място. Онзи, който заеме това място, трябва да работи! За всяко място има определен човек за определена работа! А ти си заел чуждо място и не работиш за мястото, което си заел. Затова освободи мястото! Ще поставим друг на това място!“

Този, когото Учителят посочва с пръст и му се кара, слуша и накрая отсича: „Няма да освободя мястото!“ „Да, ама ние те освобождаваме от него!“ Така завършва Учителят. Обръща се и се запътва към стаята си. Онзи, който е застанал там и слуша, обръща се към оногова, който винаги измества някого и винаги заема чуждо място. „Ей, Цонзоров, ти чу ли добре какво ти каза Учителят?“ Такова му бе името. „Ей, Цонзоров, изпълнявай, за да не дойде ред аз да изпълнявам!“

Да, ама Цонзоров не чува! Друг е в него, който го управлява и който има власт над него. И се подчинявана него, а не на думите на Учителя. Името на онзи, който бе поставен да слуша и да гледа бе Игнат Котаров. Запомнете името му, защото ще ви потрябва за следващия случай.

Защо изгоря бараката на Русева? –
разказва Николай Дойнов

На Изгрева изникнаха бараки построени с дъски и подръчни дървета. Сложиха ги най-безобразно без всякакъв ред и правила. Пълен безпорядък. Учителят ме извиква и казва: „Николай, да се преместят бараките и да се сложи тук ред!“ По това време идва Игнат Котаров и започва да протестира пред Учителя и пред мен. Не трябвало да преместваме бараките на най-бедните хора, той бе с леви убеждения и защитаваше пролетариите. Започнахме да преместваме бараките една по една. Продължи цял месец. Накрая стигнахме до една барака, около която имаше толкова много боклуци, че не можеше да се види. Това бе бараката на Русева. Откъдето мине тя вземаше и носеше вещи и ги слага в бараката си или около нея. Вехтории и боклуци. А тази Русева бе много устата и волева жена. С нея шега не бива. Учителят се спира до мен и казва: „Николай какво стана?“ „Учителю, бараките ги преместихме една до друга, но бараката на Русева, освен да се изгори, друго разрешение не виждам.“ Отидох по работа в града. Вечерта, когато се върнах на Изгрева научих, че бараката на Русева се запалила и изгоряла. Ето така – изгоряла.

В бараката на Русева живееше и нашия познат Христо Цензоров, онзи гдето беше заел чуждо място на Изгрева. Цензоров завърши агрономство. И вместо да отиде на село да работи като агроном, той седеше на Изгрева, живееше в тази барака на Русева и чакаше някой да го изхранва. Изхранваха го сестри, такива като Русева.

А нашия приятел Игнат Котаров, взема една тенекия с газ, полива бараката на Русева барабар с бокулците около нея и я запалва. Цял ден и цяла нощ горя тази барака. Най-трудно изгоряха боклуците. Никой не смееше да се доближи до нея и всички трепереха не само от гледката, но във въздуха се движеше нещо като вихър, който помиташе всичко наоколо. Всички се бяха сгушили и уплашили от пожара.

Минаха няколко дни. Русева повече не_стъпи на Изгрева! Изчезна! Цонзоров също напусна Изгрева, защото за него нямаше вече барака. Затири се да живее в града. Продължаваше да живее и да се показва, че е още жив. Такива като него живеят вечно.

Идеи и дела – разказва Илия Узунов

Беше дошъл 9.IХ.1944 г. Руските войски навлязоха в България, а с тях комунистите взеха властта. Тогава всички смятахме, че всичко ще се умири, че предишните гонения срещу Братството от свещениците и властите ще изчезнат. Но не минаха един-два месеца и започнаха нови гонения срещу Братството, и то от новодошлите на власт комунисти. Аз и Христо Цонзоров, който бе агроном, отиваме в с. Мърчаево при Учителя и споделяме тази неочаквана развръзка за всички нас. „Учителю, досега ни гонеха, да не би да сме комунисти. А сега започнаха да ни гонят, защото не сме комунисти. Какво да правим?“ Учителят ни изгледа толкова учудено, че дори ахна от учудване. „Ами вие идеи нямате ли?“, ни запита Учителят. Ние се оглеждаме. Тази мисъл на Учителя увисна във въздуха като кръг от светлина и там остана. Ние си тръгнахме и накрая аз все пак успях за миг да зърна, че когато си тръгвахме, въпросът на Учителя не беше въпрос и думи, а беше част от Словото Му, което бе се запечатало като кръг от светлина над нас. Това нещо се запечати в очите ми и в ушите ми до края на живота ми.

А Христо Цонзоров, след известно време, се обяви срещу Учителя, прие други идеи и започна да им служи. Хората се различават по идеите, познават се по думите си, а се доказват чрез делата си. Идеите слизат от един свят, който е свят на Светлина и Виделина. Те се изказват чрез човешкият език и чрез думите, които обличат дадена мисъл. Но те се реализират чрез човешките дела. На земята светът на тези идеи може да се познае само чрез делата, които са реализирали тези идеи. Затова се казва в Писанието: „По делата им ще ги познаете.“ Онези, които имаха в себе си идеите от Словото на Учителя, бяха проверени от живота в разстояние на 45 години и днес по делата им може да се познаят. Затова днешното и утрешно поколение ще ги различава само по делата им.

Разказахме ви една история за онзи, който измества другите, за да се роди на земята чрез измама.

Втората история бе за онзи, който заема чуждо място на Изгрева.

Третата история бе, за да ви покажем, че кой за където е закачен още от самото начало, преди да се роди на земята, така си остава закачен и до края на живота си, защото е завързан с дебела верига отвътре и отвън, и отвързване няма.

Това са три важни окултни закона, които всеки един трябва да усвои, когато се доближава и изучава историята на Изгревът.

Къде е Бялото Братство? – разказва Илия Узунов

Една група приятели сме се събрали около Учителя и разговаряме. Един от приятелите бе много въодушевен от цялата тази обстановка и задушевна атмосфера и възкликна: „Благодаря на Бога, че срещнах това Братство.“ Учителят, седнал, го изглежда внимателно: „Рекох, това което мислите и виждате – това не е Братство.“ Учителят спря и с жест на дясната си ръка показа целият „Изгрев“, с нас самите. После продължи: „Бялото Братство не може да се вмести в един народ, в едно общество, в един човек. Бялото Братство е Всемирна общност на възвишени Души и мощни Духове, завършили своята земна еволюция преди милиони години. Днес те са служители на принципите на Мировият Дух на Битието, на Абсолютния Дух на Битието и на Бога.“

Ние сме смълчани и сме се сгушили като уплашени пилци около квачка, търсейки да ни прибере под своето топло крило. Някой от сгушилите се тихо попита: „А какво сме ние тогава, Учителю, тук, на Изгрева?“ „Вие имате привилегията, че сте призвани в този народ, за да се посее във вашите души семето от Словото на Бога. А сега вие сте слушатели, някои от вас са оглашени и някои от вас са кандидати за ученици. Ако имах поне един ученик в Школата, то аз щях да го използвам като опорна точка, за да поставя върху него лоста на Словото си, с което да повдигна съзнанието на този народ с един сантиметър. Но го няма този ученик. Ще се изчака за друга епоха. За вас оставям Словото, да го проучавате и приложите. Това за вас е достатъчно за тази епоха. Трябва да се подготвите и да излъчите онзи ученик, който през следващата епоха трябва да послужи като опорна точка сред този народ, за да може чрез него и чрез Словото, употребено като лост, да се повдигне българският народ. А чрез него и останалото човечество. Това е пътят. Друг път, освен този, вие днес нямате. Това е пътят за изучаване, проучаване и приложение Словото на Учителя.“

Ние сме се сгушили, примигваме, оглеждаме се и вече не питаме, къде е Бялото Братство, и не се питаме кои сме и за какво сме дошли тук. Това вече бяхме разбрали от думите на Учителя. Оставаше да се прилага.

С какъв полезен труд се е занимавал
господин Дънов? –
разказва Борис Николов

Всички беседи бяха опаковани й поставени на рафтове. Складовете бяха в бараки, но всичко беше в ред и порядък. Когато направиха големият обиск на 6.ХII.1957 г. намериха близо 180,000 беседи, прибраха ги, натовариха ги на 19 камиона и ги закараха та ги претопиха в книжната фабрика на гара Искър. По време на следствието, когато започна процес срещу Братството, заместник главния прокурор Руменов ми каза така: „Няма защо да търсите повече вашата литература. Тя е изпратена в книжната фабрика на гара Искър и от нея получихме каша за 50,000 лв.“ Казах му: „Значи вие стопихте 180,000 книги за 2 милиона лева, за да получите каша за 50,000 лв. Отлична работа сте свършили.“ Той беше бесен и не ми прости по време на процеса заради тази моя забележка.

По време на процеса прокурорът Руменов ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов, за да заслужава прехраната си?“ Отговорих му: „Глупав въпрос. Един професор, когато чете лекциите си пред студентите, то те са написани. Тези лекции ги чете, но и много години преди това ги е чел. А г-н Дънов държи четири оригинални беседи, всяка седмица, а по време на съборите – по две на ден, които са неповторими. Това е едно огромно творчество за 22 години. А Вие ще ме питате, „с какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов?“

Г-н Дънов приема от сутрин до вечер посетители, дава съвети по всички въпроси. Той беше запознат, имаше наука, познаваше медицината, природата и даваше съвети на хората, които бяха в нужда и не можеха да решат личните си въпроси.

Г-н Дънов създаде едно общество, едно Братство, за което Той пътува повече от 20 години из България от 1900-1922 г., за да организира това Братство.

Г-н Дънов отвори Школа за 22 години и там имаше класове, изнасяха се беседи, задаваха се теми, упражнения, там се учеше и всеки решаваше задачите си сам. А Вие ме питате, „с какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов?“

Кой директор, кой общественик, кой министър или управник е създал такова общество и такова творчество като Него?

Г-н Дънов е държал повече от 7500 беседи. И Вие ме питате с какъв труд се е занимавал г-н Дънов? Тези беседи се приеха от Неговите последователи и от нашата общественост. И Вие ме питате с какъв труд се е занимавал г-н Дънов? Неуместен въпрос.“

Прокурорът Руменов ме прекъсна. Той бе задал един унизителен и долен въпрос и искаше да докаже, че Учителят е лежал на гърба на учениците си. Учителят беше творец и Неговото творчество имаше своето място в историята на този народ и на човечеството. Словото на Учителя отиде в целия свят, а нашите българи мълчат.

Той създаде над 150 песни. Кой български музикант е създал толкова песни по Негово време? А нашите музиканти, професори мълчат. Нека мълчат.

Учителят даде Паневритмия с музика, която се играе на открито, която е едно хореографско творчество. След процеса я забраниха.

При туй огромно творчество на Учителя, той, българският прокурор Руменов, прокурор на български съд ме пита с какво се е занимавал г-н Дънов? Това е срамота. Срам за всички българи, срам за този народ и за неговите управници от днес до веки веков. Амин!

Най-важния въпрос и най-важния отговор –
разказва Борис Николов

Съдебният процес е започнал. В залата са допуснати журналисти, присъствуват приятели и врагове на Братството. В залата на съда се е събрал Светът да съди нас и Бялото Братство. Някои протестират, че това е политически процес. Прокурорът Руменов се провиква: „Ние не съдим Петър Дънов. Ние не съдим Учението Му, а ние съдим хора, които са нарушили законите на републиката.“ Ние за тях бяхме нарушители на закона. На кой закон? Ето ще ви разкажа един пример. Той доказва всичко и отговаря на всички въпроси днес и утре.

Задават ми следния въпрос в съда: „Защо издавате в такъв голям тираж книгите на Петър Дънов? Кой ще ги чете тези излишни и никому ненужни книги?“ Аз отговарям така: „Как искате да Ви отговаря? Конкретно или обширно?“ Отговарят ми: „Конкретно, конкретно!“ И аз започвам конкретно така: „Тревата за вълкът е нищо, но за овцата е храна.“ Млъкнах. Все едно, че падна гръм посред бял ден от Небето. Настъпва тишина. В залата никой не смее да шавне и да се усмихне. Отговорът е унищожителен. Съдът е прикован, не мърда, ни шава. Защита и обвинители не смеят да се погледнат. Това е заканата на онези Невидими Сили, които воюват срещу Братството и искат да го унищожат. Те се раздвижват, накрая съдията дава знак за почивка. Всичко можеха да ми простят, но този отговор – никога. Просто някой отгоре, от Невидимия Свят ми го подаде като мисъл, аз я хванах, прочетох я и я изказах с устата си. Аз до днес се гордея с това изказване. Беше голям удар за тях. Бях много доволен от себе си и от Онзи, Който ми подари тази мисъл. Велико нещо е връзката с Невидимия Разумен Свят на Небето.

Изминаха много години от тогава, много хора забравиха съдебния процес, но това откровение за вълкът и за овцата никой не забрави. Както нашите приятели не забравиха и се гордееха с този отговор, така и онези, които преследваха и гонеха Делото на Учителя се ожесточаваха, когато им напомняха за този мой отговор. А имаше кой да им го напомни. Това не беше човешки отговор, а бе откровение на Небето. А всяко едно откровение след време става пророчество и пророческият Дух раздвижва и управлява съдбините на света. А този пророчески Дух рано или късно ще разреши този въпрос така, както бе дадено в това изречение. Ще измени съдбата на света, ще ръкоположи съдба на народи, ще разкрои нови времена, защото идва Ново Човечество. А за Новото Човечество е необходимо Ново Време и Нови хора, които да поемат Словото на Учителя. Тогава Словото на Учителя ще бъде храна за тях.

Единение между Небето и Земята –
разказва Мария Тодорова

По времето на Школата на Учителя Дънов, не минаваше ден на Изгрева, да не се явява някой и да не направи своята поредна магария. А магарията се прави от човеци. А на Изгрева на едно магаре се падаше по три магарици. Може някой човек месеци наред да е хрисим, мълчалив, смирен, но когато му дойде деня, то той си прави свойта магария пред Учителя. И така това Той всичко трябваше да търпи. И то години наред.

Един ден едно магаре и две магарици направиха голяма магария на Изгрева. Тогава Учителят ги събра и им каза: „Слушайте какво ще ви кажа. Когато Бог реши да ме изпрати на Земята, то тогава пред Него се яви онзи, гдето го рисувате като рогат и опашат и каза: „Така не може. Аз управлявам Земята и хората по нея. Без мене не може.“ А Бог му казва: „Изпращам го на Земята да предаде Словото ми и Учението ми за Новото човечество на Земята!“ А онзи опашатия и рогатия каза: „Може, но при едно условие, аз да му подбирам хората и аз да му ги изпращам за сътрудници и последователи. Тогава ще проверим дали ще се справи, и дали това Учение ще успее при моите хора. И тогава ще се види това учение бива ли го, или не го бива.“ И аз се съгласих. И Бог ме изпрати на Земята. Трябваше да се родя, да мине времето, та да дойдат онези 33 години, да дойде Духът връз мене и аз да дам Учението на Бога! И сега съм пред вас с вашите магарии.“

Тогава една сестра извика: „Горкият ни Учител!“ Други две сестри извикаха: „Ах, как Учителят се мъчи с нас. Мъченик е Той!“ Трети извикаха: „Великият Учител е велик страдалец с нас. Горко на Него и горко на нас!”

Тогава Учителят ги погледна строго и каза на висок глас: „Щом моето Учение успя и победи при Вас, моите врагове от памтивека – то ние ще победим! Ще победим!“

„Ще победим! Ще победим!“ – извикаха всички вкупом. Започнаха да подскачат от радост. И започнаха да пеят песента: „Велик си Ти Господи, велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко!“

И понеже в тази зала ние сме представители на същите ония, които са били пред Учителя, то ние ще изпеем отново песента „Химн на Великата душа“, за да видим дали ще победим с Учението на Учителя.

И тогава ще видите какво означава, Единение между Небето и Земята. Това става само чрез Духът! Амин!