Продължение от предните статии.

VIII.

На втори ред идеше нравствеността, която почти у никого не се среща. Тя започна с горест да разправя за нравствената развала на гр. Ямбол, който подобно на много други български градове крачи с гигантски крачки към своята погибел, заблуден в примамливите миражи на някаква западноевропейска цивилизация, Ямбол се събужда от своя еснафски сън и почва да мечтае за нов живот; неговите сънни очи, обаче, вместо да търсят цивилизацията в чистотата на нравите и силата на сърдечно изповядваното православие, дирят преправената красота в опакито на Запад: разврат, мизерия, пиянство, незачитане на нищо свято, подигравки с религията, както от пазителите ù божем, така и от крайните елементи на самомнителния материялизъм.

Недавна още лятоска, бе се изстъпил пред местното работничество един рядък базиргянин със социалистическото учение и каза, в силата на неговите „научни концепции” и мъгляво верую: „Работници другари, не слушайте тоя шарлатанин Граблашев, който ви отвлича ума да вярвате в някакви несъществуващи духове”. Тоя свят тука свършва, чистата наука така говори. Не слушайте също тая развратница Кортеза, която ви кара да се молите на вънземни богове и да палките кандила пред техните безсилни икони. Тоя застъпник на истината няма мъжеството да декларира своите дълбоки убеждения в присъствието на Граблашева, кога бе дошел да говори върху спиритизма, и на Кортеза, за която и малко, и голямо хортуваше тия дни.

Имаше и друго нещо. Едно кюре, представител на папската непогрешимост в Ю. България, бе рекло един ден следните знаменателни думи: „Спиритизмът е дяволско учение, защото проявяваните на сеанси духове под образите на близко заминали сродници, са служители на сатана.” Колко това мнение на кюрето схожда с вярването на покойния Лапони, частен лекар на Пий X ! Нам се струва, обаче, че служителите на сатана по-скоро могат да се срещнат в окрасената с кръстове килия на някой безбрачен свещеник, натрупал платове от съблазнителни кървавочервени мисъл-форми, отколкото на някой спиритически сеанс, гдето хората отиват с гореща вяра в Непознатия, да се уверят в невидимото съществуване на своите родни същества.

В това отношение красивата инак българска столица държи сигурно едно от първите места. На мнозина е известно, че София като престолен град е средоточие на умствения и нравствения живот на нова България, ала малцина могат си представи оная гъста астрална мъгла от най- лоши мисъл-форми, с които е обгърнат тоя град. Над София всеки ясновидец би могъл да види тоя тъмен пласт, през който едва ли е възможно да си проправи път една молитва. Кортеза на два пъти е трябвало да отложи своите проповеди в София поради лошата духовна атмосфера.

По много признаци се забелязва, че мнението на голяма част, ако не даже на всички български социалисти, се схожда с това на ямболския „другар”, „Работническа борба”, официалният орган на широките социалисти в България, хроникира проповедите на Кортеза в Пловдив в края на април 1908, нарича ясновидката ненормална жена и привлича вниманието на властите да я затворят в някоя лудница, за да предпазяли „наивните” хора от „заблужденията и всевъзможни изстъпления”. (Работн. борба, бр. 57 от 26 април 1908 г.)

От друга страна, не малка част от малкото застъпници на протестантството в Ямбол и другаде се изказват също така рязко против спиритическото учение частно и изобщо против окюлтизма. Тия люде на христиански реализъм забравят, че гледат от немай къде повърхно на

„Духът утешител”, за какъвто е говорил Господ Исус и за какъвто минава чистото днес духознание. Напразно би се препирал човек с тия книжници на Новия завет, които ратуват срещу иконите и поста, а служат на най- префинените си материални интереси; излишно е за делото на Истината да се фразьорствува, когато делата стоят твърде далеч от „коректорите” на православието; трябваше само да се подчеркне, може би за лишен път, поведението на тия люде, що претендират да знаят наизуст Евангелието, а истинските християни посрещат с вълчи вой и епитети: лъжепророци, бесовъпрошатели, луди и пр.

За такава луда мина и Кортеза, понеже декларирала, че разговаря с висши духове. Та това е естествено, братя християни. Щом Кортеза води чист и високо-нравствен живот, щом тя словом и делом служи Богу и на ближните си, придържайки се строго у класическото правило: nulla dies sine linea, – естествено е, повтаряме, да бъде ясновидка, пророчица, святица. Звънливата фраза на богословието е нещо досущ без значение, ако няма дела.

По това вие най-добре знаете от същото Евангелие, на което се явявате ярки застъпници!

Всред такива дни неприязнени течения на обществената мисъл, Кортеза трябваше да се яви и заговори. И тя, в тая втора беседа, очерта напълно вярно нравствения облик на еснавския град. Тя каза, че развратът пуска дълбоки корени из всички съсловия и че никой не обръща внимание, затваряйки очи пред застрашител-ния вид на зеещата пропаст. Говори се за добро на всяка крачка, а пък добро няма в делата, доброто липсва при всяка помисъл за работене. „В Ямбол, аз забележих към гробищата, – 18 малки деца пеленачета, родени от моми и закопани татък къде крайщето на града. Видях 30 семейства на привидно почтени люде, които безпътствуват по един нечуван начин; оженените мъже ходят при чужди жени, а жените им със знание на своите мъже блудствоват с чужди мъже! Главната вина за градската поквара прорицателката хвърли върху свещениците, които са се отдали на нехристиянски живот да лъжат населението в името на Бога, да експлоатират религиозното чувство на своите енориаши като вършат съвсем противното на това, което е потребно според Христа. С лошия си пример свещениците предизвикват нападки на някои люде с крайни убеждения, та, покрай тях, по край злото не се пощадяват и добрите обичаи на символичните обряди. Ако свещениците разбираха своите длъжности като служители на Господа, нямаше да има толкова, безбожници и престъпници. Право е казано, че много е тежка длъжността на един духовен пастир и щом той не я изпълнява както подобава, отговорността с всичките морални мъчения ще се струпа върху неговата глава; защото е писано, че нищо няма да се размине от най- малките подробности на един човешки живот и да изчезне мълком.

IX.

След беседата Кортеза почна да определя миналото и бъдащето на присътствуващите. Тя завърза един шеговит разговор с едно 10-11 годишно момченце, което свряно близо до майка си слушаше думите ù.

– Ти днес какво яде скришом? – попита тя дяволито малкия пакостник.

– Нищо не съм ял, отговаря тоя и се старае да гледа в очи и да не се издава.

– Ами онова топчестото… мушмулите от долапа, които зема когато мислеше, че няма никой?

– Нищо не съм ял…

– Не ме лъжи, кажи си право!

В това време майката, която не се съмняваше в думите на своето чедо, се намеси в разговора и каза:

– Той не е такъв, г-це! Той днес бе цял ден в къщи и пред очите ми яде. Аз не знам да е ял нещо скритом.

– Не се намесвайте, отвърна Кортеза с един тон нетърпящ противоречие и измама, ала се благ и любезен. Вие, майко, не знаете как стои работата! Вашият син е днес бил у лелини си и там, без да ги види някой от домашните, е кусал от мушмулите и… Вярно ли е, Г.?

– Вярно е, отговори засрамено момченцето.

– Ала още нещо има. Освен мушмулите ти яде и риба, а пък днес е петък и ти уж постиш. Нали яде риба?

– Ядох, потвърди непослушникът.

Кортеза му даде някои подходни съвети и почна да прорицава по нещо и на другите.

Като гледаше двете деца на моя сродник А-в, Кортеза сравни твърде умело техните характери и на по-малкото, което се бе стреснало в съня си и плачеше, тя почна да прави кръстове с една икона, за да може да заспи на ново. Подир няколко кръстове над главата му, придружени с молитви потихом, детето изведнъж престана да плаче, затвори очи и заспа. Тоя прост начин на въздействие караше присътствующите да се чудят за силата на нейната лечебна вяра.

Мина се на тема: сънищата и тяхното тълкуване. Кортеза разправи някои свои сънища. Тя знае да тълкува сънища по интуиция и чрез съобщения от Духа. Всеки сън, искаше да определи тя, е символичен израз на неща, които има да се случат с известно лице; сънят е астрален образ на физическа бъдна действителност; той е репетиция на една драма, която бъдащето представя за живота на самосъзнателните единици на физическото поле.

Тълкуванията на сънищата са в тясна зависимост от ясновидството. Ето защо Кортеза с една причудлива леснина разясняваше на неколцината от гостите разказваните от тях сънища. Тя разправи, как една дълбоко религиозна жена в Айтос, г-жа С., купила едно златно кандило, твърде скъпоценна църковна украса, само благодарение на наложителните сънни видения, които обещавали пълен успех, макар че подаянията на християните богомолци първоначално съвсем не давали надежда да се купи нещо по-ефтино.

Часът минаваше 12 полунощ. Почнахме да се разотиваме. Кортеза бе много изнурена от дълговременното говорене, а при това нейният невзискателен стомах още от обяд, когато се раздаваше хляба за хаджията, не бе приемал никаква храна. Тя извади скътаното късче хлебец в кърпичката си и почна да яде, но понеже ù се видя, че ще бъде много да го изяде сама или негли прочете мисълта ми, че бях изгладнял като вълк, тя любезно ми предложи част от своя залък. Поменах по-горе, че тя от деня на своето звездно проглеждане не употребя никакво месо, мляко или бял боб, кафе или спиртни питиета; обикновената храна е хляб и овощия, варени под вид на хошав (компот) или зелени. Тя е дала обет да пости през целия си земен живот по тоя начин. Имало е дни, когато тя по цели 2 седмици не туряла хляб или вода в уста.

X.

На другия ден, 16 декември 1907 г., бе неделя. Тя бе отишла рано в църквата „Св. Никола”, гдето се стекли много богомолци, желающи да я чуят. Духовните, обаче, пастири, плащани представители на православието, благоволили да я отклонят от проповедта, понеже нямала позволение от негово високопреосвещенство владиката. Разумява се, че Кортеза знаеше предварително „християнския” отговор на техни благоговейнства, тя знаеше техния отказ още на 15 сутринта. По тоя повод тя бе заявила на неколцина приятели, че понеже няма да ù позволят свещениците да говори в църква, духът ù определя място пред мегданя на „Новата чешма”. Аз бях с Кортеза кога се определи мястото. Всичките богомолци след черковен отпуск последвали прорицателката-мома, която се обърнала към тях с възгласа „Напред”, подобно военачалник към предвождана за бой войска. Пред „Новата чешма”, за жалост, не излезли много слушатели; имало е около 200-250 души. Ясновидката, казват очевидци, определила точно тяхното число, като казала, колко били вярващи (около 8 души), безбожници (също толкова) и колко люде с неопределен или безцветен светоглед. Не можах да отида през това време (сутринта), бях занят, но тия що са били, не могат да откажат простичките и достъпни всекиму примери от духовен живот, които Кортеза е посочила за назидание и поука; също така не могат да отрекат доказите за нейната силно развита ясновидска дарба.

Към 1 часа подир обед шествието, начело на нея, потегля към Каргунските гробища във II градска част, гдето е трябвало да говори. Тя избрала из тълпата няколко деца, на които определила чертици из живота и поръчала как да се молят на Спасителя. На няколко пъти тя изпявала духовни песни с тия изоставени на произвол души183 тънещи в мрака на съвременната обществена поквара.

Щом си свърших работата, аз побързах да отида към Каргунските гробища на югозапад от града, към която страна от улиците се стичаха доста хора, едни от желание да им се гадае, други от празно любопитство, или тласкани от пощявката да се надсмиват на „смахнатата сливенка”, която само за дървено масло и кадило бълнувала; някои и други, твърде малко, отиваха от щение да се научат нещо полезно или нужно за живота.

Вървейки из пътя и размисляйки върху начина на това ново чувство у човека, аз се отбих в дюкяна на бай Р., един от тия добри хорица, които самата природа превръща на духопосредници и създава неочаквани оръдия за пропагандиране истината относно безсмъртието. Бай Р. бе медиум и ние сме правили 2–3 сеанса, на които пада в транс и увери сума люде; само нему бедният не се удаде случай да види дух в будно съзнание, та да се увери по-дълбоко в безсмъртието на духовното аз. И ето тоя нов скептик на еснафска почва се обръща към мене и казва: „Ама белки вие вярвате на тие бабини девитини?” Той искаше да каже ясновидството на Кортеза. „Не само че вярвам, но и го разпространявам, заявих неочаквано на бай Р., мисля, че тя няма равна на себе си ясновидка в цяла България и че нейната дарба на духовен зрак е твърде ценно нещо, което почти всички ние простосмъртни не можем да имаме. Ала защо ти бай Р., не отидеш сам с очите си да се увериш, в Кортезината смахнатост или искреност.” И бай Р., що бе натрупал маса скептични струи си призна, че няколко баби го уверили в Кортезината налудничавост и той, човекът търсещ истината, им повярвал ей тъй само – от слушане!

Колцина материялисти приличат на тебе, любезни бай Р., помислих си аз отминавайки: те по-скоро искат да служат и усвояват на готово безсмислените мъдрувания на разни Бюхнеровци, Хекеловци, Файербаховци и пр., вместо да четат великата книга на Природата. „А колко тайни има, казва Лайбниц, между нас и Великият?”

На Каргунските гробища сварих Кортеза да говори върху гроба на една майка лохуса и нейната малка дъщеря, на които тя описа живота вкратце. Подир почна да говори за други покойници, на които поменуваше имената и бележити случки от живота. Множеството се увеличаваше от минута на минута, но то в голямата си част бе тълпа, една от тия видове сбирщини, за които аристократът на ума, Нитче, се е изразил със следните думи: „Животът е някакъв източник на насладата, но гдето пие и сганта, там всички извори са отровни”.

По-сетне, когато К. Стефанова ходи в Ст.-Загора, тя бе посрещната импозантно от множество граждани и селени от околните места. По тоя повод в. „Вечерна поща” на г. Шангов в бр. 750 от 23-и ноември 1907 г. съобщава между другото следното: „От няколко дни в града е дошла Сливенската гражданка Кортеза, „святицата” както я именуват тука. Необикновено множество народ я следи на всяка стъпка. С внушителния си сладък говор е спечелила много вярващи, които с благоговение навождат главите си, когато почне да говори за Бога, Христа и вярата.”

Напоени с всичко ниско и порочно, тия люде – говоря не за всички се подсмихваха при споменуване името на Христа, св. Богородица или Бога. Очевидно те смятаха, че тия имена са измислени с цел да се залъгва простото и наивно население, за да се отвлича погледа му от явленията на тоя сват. Ала поне пред очебийните факти от практическия живот не трябваше да се замижава: когато Кортеза говореше за някои покойници, познати на мало и голямо, имаше хора, които на подбив разправяха, че не било вярно разправянето, че било нейна измислица! Тия безхарактерници аз чух с ушите си, как си подмятаха подигравки от най-низките изрази на улицата.

Всред такова нравствено блато, очевидно бе, Кортеза се измъчваше тъй, както може да се измъча една чувствителна и любеща душа. И след като накара децата да изпеят някои черковни песни, ясновидката каза „збогом” на всички и си тръгна. С нея заедно потегли част от събраното множество, което сè пак не бе внушително, каквото тя желаеше.

XI.

Кортеза отиде да посети някои къщи на свои роднини и познати.

Полека лека людите се пръснаха. Потеглих и аз с някои свои приятели. Най-сетне вечерта, в дома на г. Р. Д-в бе отредено да стане третата и последна беседа.

Надвечер, ходила из много къщи на Каргуна и Ямбол, върна се Кортеза. Тя изглеждаше отпаднала духом, говорейки, че Ямбол излязъл не такъв, какъвто би се радвала да го види, че набожността и добрите нрави са на заден план запратени, че няма Христовата любов между ямболци. „Много се заинтересуваха, рече тя, мнозина ще повярват, – аз затова имах видение свише, – но за малко време: подир някой ден тоя интерес ще отлети и хората ще започнат да си живеят пак както си знаят!”

„Поканиха ме в една къща, продължи тя с мъка. Там имаше няколко протестантки, които ми се смеяха. Една пълна, едра жена от тях се озъби насреща ми и ме нарече: бесовъпрошателка, лъжлива пророчица. Аз нищо друго не ù рекох, а само добавих: „По делата ще ги познаете, както пише в Евангелието”.

Според указанието на придружаващите Кортеза жени можахме да разберем, коя беше тая „чиста” от бесовъпрошателство душа, която категорично бе изразила своята нетърпяща възражения максима, че на пророци подир Христа не трябва да се вярва!

Не за пръв път слушах аз за подобни, християни подвизите на нашите, храни Боже, евангелисти; обаче, като тоя, – да каниш човека в къщата си с цел да се подиграваш, да го нагрубяваш само за туй, че той на всяка крачка в живота си сее неприкъсната редица от християнски дела, – това е чудовищно мръсно, отвратително и всичко друго, но не и евангелско!

Пишейки тия редове, мене ми иде на ум за друг един словоохотлив „евангелист”, който, по повод идването в града на Кортеза, бе заявил пред мене и един мой приятел, че той щял да събере цитати от Евангелието, за да докаже (какво мислите?!), че тя се обладавала от лоши духове! Изглежда, какво служителите на Сатана се сърдят на своите противници, че са бели и чисти и ги наричат дяволи!

Ние се обръщаме с една молба към разбраните евангелисти и ги каним да погледнат не през очилата на превзетостта самата истина: къде те виждат нещо нехристиянско в една несъмнена дарба на прорицание, макар подир Христа?

Кога те са видели добри ясновидци или ясновидки да говорят богопротивни думи или да не изпълняват ревностно предписанията на закона?

Познават ли добре предмета, за който говорят с такъв авторитет и где, на кое място, коя глава, кой стих от св. Писание запрещава да се пророкува, ако с това пророчество се говори за Исуса Христа и се агитира в полза на Неговото учение?

Напротив спиритистите знаят, че Евангелието е ясно като бял ден по въпроса: гл. 5 от I послание на ап. Павла към Тимотея и гл. 12 от I послание на същия към Коринтяните подразбират очевидно максимите на модерния окюлтизъм, изобщо духознанието. Да се твърди противното, би значило да се отрича самата истина или, по околен път, да се не признава факта, че тъй малко у протестантството се срещат люде на езотеричното християнство.

За третата беседа Кортеза бе споменала да се повикат по- интелигентни граждани, за да бъдат изтъкнати повече интересни въпроси за разискване. Между другите бяха поканени г. г. д-рите Бр-в и Г-в.

Следва продължение