
Как се създаваха песните на
Учителя Дънов и братските песни – II концерт.
Концерт-рецитал на 27.09.2008 г.
Спомени:
Спомени на музикантите от времето
на Школата на Учителя
от поредицата “Изгревът”том XVI
Музика:
Учителя Дънов – Беинса Дуно
и приятели
Петър Вангелов
Място:
В салона на община “Изгрев”
ул.”Чехов” 16-А
Музиканти:
1. Мария Иванова от гр. Бургас– сопран;
2. Тонка Петрова от гр. Бургас– пиано
Съдържание:
- 1 част
- „Да бих те слушал“- Разказва Нестор Илиев
- „Аз съм бялото кокиче“ –
Разказва Мария Тодорова - „О, Учителю благати“ –
Разказва Йотка Младенова и Мария Тодорова - Истинският Учител и песента „На Учителя“ –
Разказва Мария Тодорова - „Любовта е извор“ : Двете свещи от Учителя за дядо Благо – Разказва Борис Николов
- Охраната на Учителя и песента „Братство и единство“ – Разказва Мария Тодорова
- 2 част
- Емблемата с котвата и песента „Бог е любов“– Разказва Борис Николов
- Емблемата с котвата и песента „Духът Божи“ – Разказва Борис Николов
- Чешмата със сърничката– Разказва Борис Николов
- Бертоли и чешмата на Изгрева –
Разказва Мария Тодорова - Да се научим да ги търпим –
Разказва Мария Тодорова - Излъчване от тялото чрез песента
„Химн на Великата Душа“ –Разказва Мария Тодорова - „Химн на Великата Душа“ и как тя бе вградена в символите на чешмата със сърничката – Разказва Елена Андреева
Първа част:
Любовта е извор
Любовта е извор
Втора част:
Как някои песни бяха вградени
в емблеми и символи на Изгрева
Как някои песни бяха вградени
в емблеми и символи на Изгрева
Галерия
Сценарий
1 част
„Иде, иде…“ – Разказва Галилей Величков
Начален текст на песента: „Иде, иде, иде…“.
Седми януари, 1939 година. Първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон – столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова – добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика „Сила жива“. Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.
След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: „Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?“ Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: „Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!“ Без колебание отговорих на Учителя: „Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди.“ „Изпълнете я, нека чуем какво сте написали!“
Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да „хванем“ изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта. Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа.
Доволството ни бе забелязано и Той каза: А сега чуйте текста! И започна, енергично с пълен глас да пее: „Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той“. Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване. Учителят се обърна към всички в салона: „Ще можете ли да научите новата песен?“
Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи – най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста „Мощният, Силният, да помага Той…“.
Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
Сега ще я чуете.
Следва песента „Иде, иде…“
„Да бих те слушал“- Разказва Нестор Илиев
Сестра Ирина Кисьова бе музикантка – свиреше на пиано. Почти редовно, на всички събрания, тя свиреше на пианото в салона. Редовно вземаше участие в концертите на Изгрева. Тя ръководеше братския хор, покрай другите братя и сестри: Димитър Грива, Кирил Икономов, Асен Арнаудов. Доживя до дълбоки старини, до 92 години и си замина. Сега ще опиша един дребен случай.
Ирина Кисьова била нещо омъчнена от нейния семеен домашен живот. Без да се оплаква някому, тя излязла от къщи и решила да се поразходи, а с това и да разходи своята мъка и неволя. По това време Учителят доловил нейното състояние. Той слиза в салона и започва да свири на пианото. Точно в този момент сестра Ирина минава покрай салона и чува, че вътре се свири. Надзърта през прозореца, за да види кой свири. Като вижда, че е Учителят, веднага влиза в салона. Отива при Него в салона, а Той свири и пее следната песничка:
„Да бих Те слушал, да бих Те слушал,
ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се изяви.
Да бих Те слушал, да бих Те слушал,
ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се прояви“.
Учителят постъпва индивидуално с всеки един човек. Той знае за състоянието на Ирина. Като музикант, с тази песничка Той символично й казва, че ако беше послушала, когато Той по един фин начин я е посъветвал, по друг начин биха се развили нещата около нея. И по друг начин би протекъл животът й. Но понеже обикновено ние, хората, не се вслушваме в гласа на Господа и не изпълняваме това, което трябва да изпълним, затова, разбира се, ние продължаваме да вървим по своя човешки път. След като изслушала песента, изведнъж светлина навлязла в душата й, тя се освободила от всички тревоги, отърсила се в един миг от неволите, които стояли над главата й и с просветнало съзнание започнала да пее заедно с Учителя. Този случай тя го бе разказала на мнозина, но винаги, при всеки разказ, тя намираше да каже нещо ново като разсъждение и обяснение към тази песен. Това бе творческото начало, което идва в ученика само тогава, когато той има послушание към думите Господни.
От къде идва тази светлина в душата й? От истинския автор на песните. Учителят обяснява: „Аз не съм ги измислил! Моите песни идват чрез светлината на Слънцето. Моите песни идват чрез Виделината на Духовното Слънце. Моите песни идват чрез славата на Божественото Слънце.
В песните присъства светлината на физическия свят, виделината на духовния свят и Славата на Божествения свят. Това е Свещената Троица на моите песни. Затова Аз не съм ги измислил. Аз само ги свалям от тези три свята.“
Следва песента „Да бих те слушал“.
„Аз съм бялото кокиче“ –
Разказва Мария Тодорова
Брат Дързев беше музикант, добър музикант. И много талантлив. Той имаше силно желание да следва в Консерваторията, но беше кой знае защо загубил години и се оказа, че е по-възрастен от съвипускниците си. Затова не го приеха в Консерваторията. Никой не му помогна. А трябваше да се намери някой, който да организира, да образува комисия, за да го изпитат и да му се даде възможност да влезе в Консерваторията и да следва. Тази пречка го спря. Тя го спъна, той се умърлуши, заболя от белодробна туберкулоза и си замина. Туберкулозата бе бич в онези времена и посече много младежи от нашите братски среди. Но според мене, той не можа да се справи с тази вътрешна разруха, в която попадна, след като не можа да влезе в Консерваторията. Беше роден музикант. Той направи аранжимент на песента „Благост“ в четири гласа. Учителят я изслуша, хареса я и тя се прие. Да знаете, че е от брат Дързев и че Учителят я хареса и я прие. Имаше една друга негова песен: „Аз съм бялото кокиче“ – с мелодия от Дързев и текст от български писател.
Мелодията на стиховете от 91 Псалом също е от Дързев. Учителят я изслуша и я прие. И тя се прие да се пее от всички. Има и други негови разработки на песни от Учителя. Те трябва да се съберат и да се издадат. Според мен Христо Дързев, със своите разработки на песните от Учителя, достигна до върха на своето творчество. Неговите разработки ни въвеждат в духа на песните на Учителя и в Школата.
Брат Христо Дързев си замина, понеже се случи един срив в него. Нещо се разкъса във вътрешната му нагласа, не можа да издържи, пропука се в него нещо и жизнената му енергия излетя, а след това се разболя и си замина. Най-голяма почит ще бъде към него, ако се съберат и издадат разработките му. Един от вас трябва да стори това. Това ще бъде дело за Школата на Учителя. И той ще довърши една работа започната от предишното поколение, което не можа да я довърши. Това е важното!
Христо Дързев се влюби в една девойка от Изгрева. Но тя не му обръщаше внимание и го отхвърляше, за да покаже на всички че тя е нещо голямо. А всъщност голямото бе любовта на Дързев към нея. Това несподелено чувство го подпуши, после той се разпука и всичко излетя от него. Замина си от тоя свят на 20 юли 1924 г.
Няколко месеца след кончината на Христо Дързев въпросната любима залиня, разболя се и си замина от този свят.
Следва песента „Аз съм бялото кокиче“.
„О, Учителю благати“ –
Разказва Йотка Младенова и Мария Тодорова
Тази история се случи на бивака на Витоша. Ще разкажа за песента „О, Учителю благати“. Значи един четвъртък е. Времето е такова едно мъгливо и като пулверизатор така ръси, ръси. Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както Той е там нали, излиза сестра Люба Радославова, дъщерята на брат Радославов, която беше болна, епилептичка беше. А за нея Учителят е казал, че е египетска жрица. Тя излиза от храсталака там, от лещака, Паша ми го е казвала. Излиза, застава пред Учителя, така смирено и започва да пее: „О, Учителю благати!“ Това е музика и текст неин, на Люба Радославова. Тя пее и там гдето се казва поклон, така се хубаво поклони и аз не мога да я изпея тая песен без да стана, където и да се намирам. И ако съм легнала, ще стана да се поклоня. И така безшумно се оттеглила, както безшумно пристъпила. А Учителят слуша, слуша.
Ето, така се е родила тази песен. Тя е от нея, и текста, и музиката. Учителят е казал, че тя е египетска жрица от минал живот, тя е на брат Радославов дъщеря. Тя беше една тънка, висока, хубава, беше болничка милата от епилепсия, но успя да предаде една необикновена песен.
Той [Радославов] беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с „Радославов“. Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци. Тя също беше доведена на Изгрева и сестрите я прибраха и се грижеха за нея. Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане?“ Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо. Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата. Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени. А ние тогава бяхме бедни и едвам купувахме насъщния си хляб.
Но така се случи, че не след дълго време тя се помина и остана Радославов и така всички си отдъхнаха и сестрите се освободиха от ангажимента, който бяха доброволно поели. Но Радославов остана да живее в пълна самота и в пълна забрава. Защо той бе обречен на забрава, докато тук навсякъде беше пълно с народ, имаше много младежи, които се надпреварваха кой как да услужи на някой възрастен брат или сестра? Но тук при него беше друго, той се бе опитал да коригира Божественото и сега трябваше да си изплати прегрешението докрай. Навремето той се бе оженил и имаше две деца – син и дъщеря. И жена му, и децата му се поминаха преди него и той остана сам.
Песента „О, Учителю, благати“ можем да изпеем всички. (Ставаме прави.)
Истинският Учител и песента „На Учителя“ –
Разказва Мария Тодорова
Ще ви разкажа два интересни случая с двама наши приятели. Единият от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и Младежкия окултен клас при Учителя. След време се разболява и получава голямо и нетърпимо главоболие, което го сваля на легло. Накрая решава да търси помощ от Учителя. От бараката, в която лежи болен решава да отиде на 50 метра от нея до стаичката, където е Учителя.
Решава и тутакси получава сила. Лека-полека става от леглото и с мъка се дотътря до Учителя. Разказва за болестта си и иска помощ от Него. Учителят му казва следното: „Ти едновременно посещаваш на две места две различни Школи. Ту си при едната, ту си при другата. Двете имат различни силови полета и като посещаваш и двете едновременно, тези силови полета и техните окръжности се пресичат у теб. Това е причината за твоето главоболие. И това ще те разруши. Затова трябва да избереш и да напуснеш една от двете Школи. Или ще отидеш при тях, или ще останеш тук при Мен. Имаш право на избор. И когато се определиш към една от двете – ще се освободиш от болестта.“ Учителят му дава свобода да избира.
След дълго умуване, той се определил за Учителя, след което получава сила, става, сваля дипломата на теософията, която виси на стената му. Отива лично при Софрони Ников и му я връща. Главоболието му веднага изчезва. Той остава в Младежкия клас и премина през времето на цялата Школа.
Друг, още по-интересен случай е с брат Тодор Попов от Ямбол. Той също бил член на теософското общество на Софрони Ников и също е имал диплом от теософите, окачен на стената. През 1922 година започва да страда от силно главоболие. Но решава да се лекува с методите на Учителя. Забележете тук добре, че той не отива веднага да търси помощ, както прави това Никола Нанков, а започва да се лекува с методите на Учителя, които са дадени в Словото Му. А това са: дълбокото дишане, пиенето на гореща вода, редовното посрещане на изгревите на слънцето, вегетарианската храна, природосъобразният начин на живот и т.н. Но нищо не му помага. Значи той е едновременно член и присъствува в две Школи – тази на теософите и Школата на Учителя. Не се определя отначало нито за едната, нито за другата, не търси отначало помощта и съвета на Учителя, а започва да се лекува сам с Неговите методи, като едновременно е член и присъствува на две различни места. След това отива при Учителя и търси Неговата помощ за главоболието си. Учителят вижда и знае как е постъпил и нищо не му казва. Защото той си служи с методи на Учителя, а едновременно е и в другата, така наречена „школа“ на теософите. Учителят мълчи, а брат Тодор Попов заминава за Ямбол, но главоболието му се усилва, става нетърпимо. Накрая отново отива при Учителя и споделя с Него, че трябва да напусне и университета, както и Окултната Школа поради заболяването си.
Учителят го изглежда строго и казва: „Ти си член на теософското общество, а в същото време членуваш и в Окултната Школа, която Аз съм отворил. Така не може. Ще членуваш или само там, или само тук. Ти попадна на границата между тези две Школи, където се сблъскват техните силови полета. Това е причината за твоето главоболие. Това са закони, които Аз съм дал за обучение на учениците и ти трябва да ги научиш и прилагаш. Знанието на Школата е за учениците и който не го прилага, злоупотребява и проявява своеволие към това знание. Едновременно с това, като членува в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, ученикът отговаря с живота си. Окултните закони на Школата са строги и неумолими и никого не подминават. Затова трябва да се определиш – или там, при теософите, или тук, при Мен в Школата. А ученикът в тази Школа трябва да знае своите задължения, които съм ги дал и да има послушание към Учителя и към Бога.“ След този разговор Тодор Попов написва писмо на Софрони Ников, връща му дипломата и съобщава на учениците от Младежкия окултен клас цялата история.
А Борис хаджи Андреев от гр. Ямбол, след като научи за тези два случая, свърза се с Духа, който ръководи тези случаи и под негово творческо вдъхновение дава мелодията на песента „На Учителят покорен“.
Може заедно да я изпеем.
Следва песента „На Учителят покорен“. (Ставаме прави)
„Любовта е извор“ : Двете свещи от Учителя за дядо Благо – Разказва Борис Николов
Песента „Любовта е извор“. Мелодия от Учителя, текст от дядо Благо. Предоставяме ви два спомена за него.
Дядо Благо имал приятел и все искал да го заведе и да го запознае с Учителя, а то все не се нареждало – или нямало време, или все един от двамата бил занят с лична работа. Не е било време за такава среща. Но идва време, този приятел се разболява и за няколко дни починал и дядо Благо бил на погребението му. Преди това той попитал Учителя, дали е редно да ходи на погребението. Учителят му разрешил. Връщайки се от погребението дядо Благо отново отива при Учителя, който вдигнал ръка за поздрав и дядо Благо отговорил със същия поздрав, а Учителят му казал: „Аз не поздравявам теб, а твоят приятел когото погреба. А сега той е тук до тебе застанал.“
Дядо Благо се оглежда и не вижда никого. Не му е било дошло времето да му се отворят очите. Докато на неговия приятел му бе дошло времето да се срещне с Учителя. Един се среща с Учителя наяве, а друг в другия свят.
Двете свещи
Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява. Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява. Ляга на легло и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г. в 11.30 ч. преди обяд. Било е неделя. Както е обикновено било прието, Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово“ и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа“. Вечерта от 19 ч. до 21.30 ч. Учителят държи трета беседа. Като свършва беседата казва: „Днешните две беседи са моите две запалени свещи за дядо Благо.“ И добавил: „Живот, знание и свобода, това Божият Дух иска!“ След малко помълчал и казал: „Аз обичах дядо Благо!“ Дядо Благо беше ученик на Учителя.
Според Учителя дядо Благо беше прероденият Климент Охридски. Хайде сега, пренесете се в онова време, па проучете дейността му като първи просветител и носител на славянската азбука и си помислете защо е дошъл сега в Школата на Учителя?
Той се казваше Стоян Русев, роден на 18.II.1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг и си замина на 16.I.1938 г. Той създаде детската литература. А какво творчество има само. То иде „Свише“, какви стихове, какви гатанки, скоропоговорки, разкази за деца написа той. Беше голям извор, през него течеше българската реч сътворена от векове. Идваше от онова време, когато бе донесъл азбуката на Кирил и Методий и се бе родил и живял като Климент Охридски. Дядо Благо бе прероденият Климент Охридски, това ни го каза веднъж Учителят.
Учителят запали две свещи за дядо благо и тяхната светлина влезна в песента любовта е извор“. Когато я пеете, ще видите, че светлина излиза от нея.
Следва песента „Любовта е извор“.
Охраната на Учителя и песента „Братство и единство“ – Разказва Мария Тодорова
Песента „Братство, единство“. Музика от Учителя и текст също от дядо Благо – Стоян Русев.
Много пъти възрастните приятели взимаха решения да сложат ред и порядък на Изгрева да не могат кой от къде дойде и кой от къде му хрумне да ходи при Учителя по никое време на разговор. Бяха решили да пазят Учителя с охрана, състояща се от стари заслужили братя, бяха си направили дежурства по план и по дати и дежуреха долу пред входната врата, стояха по цял ден и не допускаха никой да влиза при Учителя. Защо ли? Защото Учителят допускаше младите около себе си повече, отколкото възрастните. Ние се въртяхме непрекъснато около Него, а в техните очи ние му губехме само времето. Те не можеха още да разберат, че срещата на Учителя с всеки един от нас беше започнала много отдавна и че в това се състоеше вътрешната Школа.
Те не знаеха, че това Бяло Братство се ръководи от друг център. Аз съм наблюдавала лично, когато Учителят трябваше да вземе някакво решение от общ характер на Изгрева да казва: „Аз този въпрос сега не мога да го реша. Ще го решим нощес, когато отидем горе в Невидимия свят и когато на Белите Братя се докладва и ще видим какво Бог ще съизволи и каква ще бъде Неговата дума.“ На следващия ден Учителят казваше: „Докладвах случая, Белите Братя разискваха въпроса и Бог реши да стане ето така“ и казваше какво е решението. Ние го приемахме и действувахме така, както Учителят го казваше. Ето така се създаваше това единение между Учителя, Бялото Братство и Бога, а това бе едно цяло, но в сферата на различни полета те имаха различни проекции и в нашето човешко съзнание изглеждаха, че са различни, но в своята целокупност те бяха едно цяло.
Братство и единство може да има само в един и същи дух, и в един и същ Учител. А Учителят е Един. Това е Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно, със светско име Петър Дънов.
Братство и единство може да има в една и също Школа чрез Словото на Великият Учител, което е Слово на Бога. Песента ще изпеем заедно. (Ставаме прави)
Следва песента „Братство, единство“.
АНТРАКТ
2 част
Емблемата с котвата и песента „Бог е любов“– Разказва Борис Николов
Описание на емблемата. Емблемата представлява една окръжност, в която е вписан един разностранен триъгълник като върховете му опират окръжността през 120 градуса. Върхът на триъгълника опира на меридиана, а другите два върха са разположени хоризонтално. Така че е вписан равностранен триъгълник в окръжността. В този триъгълник е вписана една моряшка котва. Такива котви, каквито притежават корабите, които ги спускат да се забият в морското дъно, за да може кораба да бъде прикрепен за котвата посредством едно стоманено въже. Това означава кораба да бъде закотвен, т.е. привързан към земята чрез котвата и въжето. Така че в триъгълника има котва с въже. Трите страни на триъгълника разпределят от окръжността три еднакви геометрични хорди.
В долната част на хордата има петолиние с ключа сол и обозначени три цели ноти на петолинието означаващи нотите до, ми, сол. Всеки един музикант би казал, че това е един музикален акорд до, ми, сол и че това е доминантен акорд на гамата До мажор. Но фактически това е един символ. Гамата До мажор е гама на живота. Това е жизнената сила на здравия човек. Този акорд поддържа бодро настроение. И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония. Тогава човек е енергичен и деятелен. А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор.
Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема. Каквото знаех аз му казах, но той не бе доволен и продължаваше да търси тълкувание. Но от моето поколение всички бяха забравили какво точно означаваше тази емблема. И така този брат започна да работи със сестра Теофана Савова, за да записва нейните опитности. И всеки път, когато тя отваря вратата си, пред очите на брата изпъква един голям картон, на който е написано петолиние и са сложени само тези три ноти – до, ми, сол. А като го посреща Теофана винаги му изпява една песен. Братът не може да разбере нищо. Но един път тя го запитва: „Ти знаеш ли какво означават тези три ноти, които те посрещат всеки път?“ Той вдига рамене. „Ами ти знаеш ли с каква песен те посрещам?“ Отговаря: „С песента „Бог е Любов“. „Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на песента „Бог е Любов“. Тези ноти седят тук 40 години и посрещат всички. И всички посрещам с тази песен. Но само на теб казвам, да знаеш, че това ще ти потрябва, защото тези ноти са взети от емблемата с котвата. И този музикален акорд в тази емблема означава песента „Бог е Любов“.
Братът запомни това, дойде и ми го каза и аз тутакси си спомних, че това е точно така. И ето вече обяснението е пълно. Но виждате ли сега как работи небето? Стотици хора са минали през вратата на Теофана Савова и стотици хора са гледали тези три ноти и на мнозина може би тя е казала какво означават. Но само на този брат тя каза, че това са онези ноти, които са от емблемата на котвата. Ето така това ще се съхранява за следващите поколения, благодарение на сестра Теофана Савова.
За пояснение: Съществуват две песни с името „Бог е Любов“. Едната е в Сол мажор, другата е в До мажор и за нея става дума в нашия разказ за котвата и петолинието. Сега ще я чуете.
Следва песента „Бог е Любов“.
Емблемата с котвата и песента „Духът Божи“ – Разказва Борис Николов
Погледнете отново емблемата с котвата.
Триъгълникът описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят. Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят. Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля – това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата. Духът дава силата, а душата формата, чрез която тази сила да се изяви. Така човешкия дух слиза на земята като котва и се закрепва на дъното на морето, а въжето е, което го държи за кораба. Човешката душа е тази, която държи връзката между духа и личността, показани тук в триъгълника. Затова котвата и въжето са вписани в триъгълника. Значи човешкия дух и човешката душа работят чрез личността, т.е. човек трябва чрез прави мисли, чрез прави чувства и чрез прави постъпки да разреши своят личен живот и да премине от триъгълника в кръга, като се добере до Словото на Бога. Ученикът трябва да се добере до Словото на Учителя и чрез Него като го претвори в живот да влезе в Космичната обич, чрез която ще се върне в своята прародина, където Божията Любов царува.
В общ смисъл котвата означава слизането на Духа на земята, както на Божествения Дух така и на човешкия дух. Но на земята той е затворен в триъгълник, т.е. човек трябва да вдигне котва и да потегли по пътя на ученика. Пътят на ученика върви чрез Словото на Учителя. Чрез Словото на Учителя ученикът изучава Мировата Любов и Космичната Обич.
Емблемата с котвата представлява слизането на Духа чрез Мировата Любов и възкачването на човешкия дух чрез Космичната обич.
Емблемата с котвата е символ на слизането на Божествения Дух и на Божествената Душа на земята.
Емблемата с котвата е символ на слизането на човешкия дух на земята и завръщането на човешката душа в своята прародина.
Емблемата с котвата е символ на Бялото Братство, което откри своята Школа в България и където Учителят даде своето Слово, което е „Глава на Истината“. Ето така се затваря кръга на тази емблема, която е символ на Школата на Бялото Братство, което се ръководи от Словото на Учителя Беинса Дуно, чието Слово е Глава на Истината. Амин.
Най-голяма връзка имат нотите от емблемата с котвата, с песента „Духът божий“. Началото на песента се изкачва точно по трите ноти – до, ми сол – както е в петолинието на котвата. За тази песен Учителят казва: „Заемете се да проучите тази песен „Духът Божий“. Не цялата песен, но само думите „кой пълни сърцата ни с любов“. Най-първо ще туриш ума си, ще туриш тялото си, ще туриш и сърцето си. Това е една музикална линия. Реалното е Духът. Той е който, създава видимите неща! Тази песен не можеш да я изпееш, ако нямаш любов към тялото си, любов към ближния и любов към Бога!“
Следва песента „Духът Божий“.
Чешмата със сърничката– Разказва Борис Николов
Погледнете рисунката, която имате в ръцете си за „Чешмата със сърничката“. Започваме да разказваме четири случки последователно за историята на тази чешма. Накрая ще дойдем до петата случка, където ще научите, че в тази чешма е вградена песента „Химн на Великата душа“. Тази песен е истински химн на Бялото Братство и е предназначена за пробуждащата се човешка душа.
Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето“, защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка.
А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели“ от Лука де ла Робия. Художничката Щилянова, която ги бе изработила на скици ни ги предаде, а ние ги изработихме от мозайка и ги моделирахме. Обаче Учителят не беше доволен от това. Тогава ние потърсихме други картини от художници. И тях не одобри.
Накрая каза: „Не, тук ще изпишете сърничка, която пасе. Над нея ще сложите надпис: „Храни се добре“. До сърничката ще нарисувате човек, това е образа на ученика. Отгоре ще напишете: „Мисли добре“. Третата картина ще бъде нарисувани скали и орел, който гнезди и прави гнездо за пилците си. Ще сложите отгоре: „Работи добре“. Защо Учителят свързва орела с работата на ученика, това е една загадка за вас. Отговора ще намерите в Словото Му. Орелът лети на високо, слиза от високо в долините, взима пръчки, занася ги горе в скалите, прави си гнездо, гнезди, снася яйца, излюпва пилци и от орлета те стават на орли и политат във висините. Това е образ на ученика, който сваля идеите на Словото от духовния свят на земята и чрез своят живот ги претворява в живот. След като даде тези идеи художничката Цветана Щилянова ги нарисува, после аз моделирах самите фигури.
Така завършихме тази чешма и Учителят беше много доволен. Тя е правена към 1934 г. Тази чешма ни служи дълго време, докато съществуваше Изгрева. От нея има направени много снимки. После дойде 1972 г. и Изгрева бе разрушен. Но един приятел мина с фотоапарат и така както бе разбита чешмата, оградена с бодлива тел я засне и тя сега представлява един документ, за да се провери какво означават идеите от Словото на Учителя, как ние ги реализирахме и какво от тях направи комунистическата власт чрез българи. Създадоха едно разрушение, обградено с бодлива тел. Това можаха и това направиха. А историците след време ще оценяват и сравняват. Но този, който разруши Изгрева и представителите на този народ също ще понесат последствията си. Амин!
Следва песента „Изгрява Слънцето“.
Бертоли и чешмата на Изгрева –
Разказва Мария Тодорова
Борис Николов се нае да направи чешмата на Изгрева. Направиха коритото, направиха чешмата, бяха отлети няколко фигури, отговарящи на идеи от Словото на Учителя. Беше сложен надпис отгоре „Работи добре, мисли добре, храни се добре“. Чешмата беше наистина едно скулптурно произведение, в което участваха художничката Цветана Щилянова, като идеята беше на Учителя за фигурите, а изпълнението бе от Борис Николов. Той направи почти всичко. А Бертоли се мотаеше около него облечен в официален костюм и с връзка и аз лично видях и чух как Бертоли започна да се хвали, че той е построил чешмата. Тогава Бертоли беше предприемач, взимаше някаква постройка, за да се направи мозайката, наемаше работници, които правеха всичко, след това заплащаше на работниците надниците, а печалбата задържаше за себе си и беше свикнал да казва: „На тази постройка мозайката съм я правил аз“. Та и тук на Изгрева той смяташе, че е също предприемач и понеже Борис беше доста често в самото начало в неговата бригада затова той смяташе, че тази чешма я прави той лично както беше свикнал това да разказва за наетите строежи в града като предприемач.
Но той тук не беше предприемач, тук не се заплащаше, а като работиш, работиш го по любов за Учителя и за делото му. И когато направиш нещо за Бога ти го правиш лично. Тук нещата бяха поставени по съвсем друг начин. И ето сега Бертоли се хвали наляво и надясно и аз не изтърпях и отивам нарочно при Учителя, защото ме хвана много яд на Бертоли. Та тук не е като в света, как ще говориш нещо, когато не е вярно и е чиста лъжа, и не се докоснал поне да направи нещо на тази чешма.
Попитах Учителя: „Учителю, когато ни попитат кой е направил чешмата, какво да им кажем?“ Учителят ме изгледа и каза: „Бертоли“. Аз подскочих и извиках: „Ами, Учителю!“ Учителят пак отсечено изрече: „Рекох, Бертоли“. Аз се осъзнах само за миг и казах: „Добре, Учителю, да бъде Бертоли“. Чак тогава разбрах, че тук Учителят прокара метод подходящ за Бертоли. Аз бях минавала вече през такива състояния на съзнанието ми, когато е по-лесно да задоволиш изискванията на личността, отколкото да понесеш упоритостта и амбицията на някаква личност. Този метод Учителят го употребяваше в различни модификации и при различни случаи. Така той задоволяваше личностите им, за да може Той да работи със съзнанията им, защото личностите се успокояваха и биваха доволни, че са зачитани и задоволени собствените им персони. Та случаят с Бертоли и чешмата, която той не направи, а му бе приписана, че е направил, бе един от тези методи на Учителя.
Следва песента „Скръбта си ти кажи!“
Да се научим да ги търпим –
Разказва Мария Тодорова
Аз наистина не бях доволна от цялата тази история, защото видях случая, присъствувала съм и зная кой я построи. Но чух мнението на Учителя, разбрах метода Му, знаех причините, но все пак не останах доволна от всичко това. Защо ли? Бях съгласна със всичко, но не бях съгласна да живеят някои на гърба на другите. Един работеше, а други търсят похвали и привилегии. Макар че знаех, че за Небето всичко е ясно и те знаеха, че чешмата е направена от Борис, но когато след време идваха гости от града и посетители и когато пиеха от чешмата и след това запитваха кой я е измайсторил, то приятелите след като виждаха, че аз също присъствувам и слушам, за да ми покажат какво значи смирението и какво значи унижението, отговаряха така: „Бертоли. Той е италиански майстор, специално дошъл в България, за да я построи на Изгрева.“ Всички цъкаха с език и казваха: „Брей, каква майстория, италианска майстория. Наш човек да си съдере гащите не може да я направи.“ Та като слушах такива приказки идваше ми да хвана едно дърво, че като млатна онзи там по главата дето говори лъжи и глупости, който много добре знаеше и беше видял кой я беше направил. Пък да млатна и онзи през устата дето се възхищава от италианци и от не знам какви си чуждоземни творения. Но в живота на човека има и такива положения: щеш-не щеш, ще се смириш. Та в живота си научих много неща на търпимост към хората. Веднъж казах на Учителя: „Учителю, искам да се науча да ги търпя.“ Учителят се усмихна и рече: „Да, Марийке, да се научим да ги търпим.“ Та случаят с Бертоли и с чешмата бе случай на търпимост от моя страна и от страна на Учителя. Търпимостта е голяма мистерия, защото крие в себе си невероятна сила. След време тя излиза и може да се превърне в човешки добродетели.
Следва песента „Тъги, скърби са богатство“.
Излъчване от тялото чрез песента
„Химн на Великата Душа“ –Разказва Мария Тодорова
Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента „Химн на Великата душа“. Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините.
Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си – самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света – материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: „Е, какво ще кажеш, Марийке?“ „Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента!“ Учителят отвърна: „Не, това бе само Химнът на Великата Душа“.
Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица? Ами това можете да го проверите чрез Словото на Учителя. Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си. Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва? Ами къде ще бъде тогава „Химнът на Великата Душа“ и ще има ли такъв Химн във вашия живот? Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа. Великата Душа, това е Божествената Душа, която е излязла от Бога заедно с Божествения Дух. Песните на Учителя в Мърчаево бяха песните на Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави тялото си да го погребат най-малките, а тя – Великата Душа – замина за Божествения свят.
Сега, на Мястото на Учителя има елипса, Пентаграм и насаден от нас босилек, който благоухае.
Следва песента „Скитах се по гори и планини“.
„Химн на Великата Душа“ и как тя бе вградена в символите на чешмата със сърничката – Разказва Елена Андреева
Ще ви разкажа как Учителят даде песента „Химн на Великата Душа“. Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас. После Учителят каза: „Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята“. Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това. Учителят добави: „Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента“. Борис Николов бе изпълнител на тази чешма на „Изгрева“. Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите. Днес може да я видите само на снимка! Песента бе дадена през лятото на 1933 година.
На „Изгрева“ бе прокаран водопровод. Трябваше да се построят чешми. Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен. Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.
„Химн на Великата Душа“, както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:
„Велик си Ти, Господи,
Велики са Твоите дела,
Велико е Името Ти над всичко.
Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов.“
Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко.
Сърната, заедно с надписа „Храни се добре“, олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята.
Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа „Мисли добре“ Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа „Работи добре“ – продължение на онзи закон на Божествения свят: „Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва“. Или по-точно, когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела – в човешкия свят.
Това е идейният образ на ученика, който сваля идеите от Словото на Учителя от Духовния свят на Земята и ги претворява в живота.
Това бе единственият случай, когато една песен на Учителя бе вградена на Земята на Изгрева, в една каменна чешма. Днес тя е разрушена и Великата Душа се оттегли в пространството. Остана само като Химн, който днес ще изпеем. Амин.
Следва песента „Химн на Великата Душа“.
(Ставаме прави)