Първа Част:

КОГА ЩЕ СТИГНЕМ ДО ПОБЕДАТА?

1. През 1895 г. Петър Дънов Се завръща в България, след 7 годишно пребиваване в САЩ от 1888 г.
2. Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлианския календар. За рождената дата на Петър Дънов, виж „Изгревът”, том ІV, с. 42-47. Кой е Този, Който слиза от Небето и Се облича в човешка плът и кръв, и Се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра, дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев?

3. Роденият е Духът Беинса Дуно, Който е Всемировият Учител на Вселената. Той е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената.

4. Учителят Дънов разказва как е слязъл на Земята: „Когато Бог реши да Ме свали на Земята, за да дам Новото Учение за Шестата раса на човечеството, тогава при Него се яви оня, когото рисувате с рога и опашка. И каза следното: „А-а-а, тази работа без мен няма да стане! Ще Го пуснеме да слезне на Земята, но при едно-единствено условие – аз да Му избирам Неговите сътрудници и последователи. Всички онези, които ще бъдат около Него, ще бъдат от мойте хора. Ако това Учение успее при мойте хора, то тогава ще го одобрим и подкрепим. Но само, ако успее при тях.”
   „Аз се съгласих, и сега моите ученици са всички от хората на онзи приятел с рогата и опашката”.

5. Веднъж бяха много ядосали Учителят Дънов на Изгрева. Той стана, посочи ги с пръст, и каза: „Щом мойто Учение успя при вас – мойте врагове от памти века, то ние ще победим!” Всички се стреснаха, после се окопитиха и започнаха да подскачат на двата си крака, както правят малките деца, и да викат: „Ние ще победим! Ние ще победим!”

6. Днес, ние от тази зала, без изключение, всички сме от хората на онзи приятел. Можем да победим при условие, че приложим само частица микроскопична от Словото на Учителя Дънов.

Амин!

КОЙ УПРАВЛЯВА СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА?

 

1. Годината 1897 г. е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на 19 век и според думите на Учителя Дънов, за нея се говори в Откровението на Йоана, понеже всяка глава отговаряла на даден век.Това пророчество се изпълни на 7 март 1897 г. В присъствието на баща Му Константин Дъновски, то Божественият Дух като сноп от светлина слиза от Небето върху главата на сина му Петър. С този Божествен акт Той е осветен и става Учител на Бялото Братство на Земята, и на планетите от Слънчевата система.
   Той е на 33 земни години.

2. Дядо поп Дъновски много добре е знаел кой е сина му Петър. В Библията си той е записал: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюблен Син като знамение,за обща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот.” Записано е.

3. Небето се отваря, и Бог изпраща Божествения Си Дух за изпълнение на Своето знамение. Така Бог посещава Своя единороден Син. А това е родения в плът и кръв Всемировия Учител на Вселената – Духа Беинса Дуно. Това е Петър Дънов.
4. През 1897 г. във Варна се издава книжката „Хио-Ели-Мели Месаил”. Това е Гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третият Завет на Бога към избранника и помазаникът Божий.
   Там четем следното: „Моят мир да пребъде сега с Тебе, и присъствието на Духа ми да те осени. Приеми моето благословение! Аз Съм Бог, Господ, Саваот, Йехова, Елохим, Бог неизменяем, Вечен, Който Съм от века и до века, един, който Съм и Който творя според благоразположението на Духа Си.” Виж „Изгревът”, том ХІ, с. 357-366.
5. Как става това? Ето ви една случка: Годината е 1943 г. Американските самолети вече неколко пъти са бомбардирали София. Чува се отново тътена на самолетите в небето над София. Учителят стои на поляната на Изгрева и оглежда със строг поглед как те прелитат небето над София, и летят на север към Румъния, да бомбардират Рафинерийте им.
   Един приятел – Галилей Величков, наблюдава Учителя, и Го пита защо е толкова сериозен и измъчен, когато самолетите летят на север за Румъния. Учителят казва: „Днес милиони хора отправят молитвите си към Бога за спасение. Днес Бог е на Изгрева, и всички молитви са насочени към Мен! И аз, трябва да взема решение, което да отговаря на Волята на Бога за съдбините на света.”

Амин!

ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

 

1. Дадено чрез Учителя Дънов на 8 октомври 1898 г.,и прочетено от Него пред благотворителното дружество „Милосърдие”. По случай 130 годишнинатаот рождението на Петър Дънов, то бе оповестено публично с концерт-рецитал на 22 май 1994 г., неделя в Драматичен театър София, по програмата на „Изгревът”.
2. В „Изгревът”, том ІV то бе отпечатано по оригинала от с. 3-41, със съответните забележки. Завършва с думите: „Аз Съм Елохил – Ангел на Завета Господен.” Според Учителя Дънов, Ангел Елохиле Върховен Повелител, Покровител и ръководител на българския народ, и застъпник пред Бога. И ръководител на целокупното Славянство.
3. Ние го повторихме още два пъти, понеже тук се говореше за обединение на Слявянството и за Небесния знак на Славянството, т.н. двойно „е”, двойно „ят”, който сега е премахнат от българската азбука.
4. През 1921 г. министър на Просветата е Стоян Омарчевски, от правителството на Александър Стамболийски. Те правят реформа, и изхвърлят от правописа Небесният знак „е” двойно.
   Пример: Съборната беседа от 1922 г. е отпечатана по новия правопис, без Небесния знак. Това е една от причините, той да бъде убит на 9 юни 1923 г. Онзи, който организира преврата, бе Александър Цанков, и той връща в правописа Космическия знак, който се запазва до 1944 г. Александър Цанков доживява дълбока възраст, и умира в чужбина, без да може да му се изпълни смъртната присъда, заради убиването на хиляди българи комунисти. Небесният знак го запазва. Така е.

5. Призванието се дава от Ангел Елохил, а Бог Елохим е Бог на Боговете и Отец на Светлините. Славянството ще бъде обединено от Бог Елохим, Който е Завета на Бога чрез Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Амин!

6. Запитаха веднъж Учителя Дънов, каква е разликата между Исус Христос и Него. А Той отговори така:

„Ако преди две хиляди години дойде Синът Божий чрез Исус Христос, то днес Бог дойде чрез Бащата, чрез Всемировия Учител Беинса Дуно.”

 

ИЗБРАННИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

 

1. На 13 февруари 1899 г. в гр. Варна, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата Господни, и Той ги препраща на първите свой трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. Те се подписват под 10-те свидетелства. Те са публикувани в „Изгревът”, том ІІ, с. 14-22. Така се оформя Синархическата верига.

2. През 1900 г. Петър Дънов е в гр. Нови Пазар, където баща Му е свещеник в местната църква. На 25 юни 1900 г. Се явява Духът Господен над Петър Дънов, и започва да Му диктува Словото, включено в „Седемтях разговори” до 8 юли 1900 г. Петър Дънов е на 36 години. Те са за Избранникът Божий и Вождът на Истината. Публикувани са в „Изгревът”, том ІІ, с. 23-101.

3. От ръката на Петър Дънов на с. 104, четем следното: „Дойде времето Бог, Господ да Се яви в Своята Слава, в Своето Величие. Дерзай! Верни са думите. Сам Бог на Силите ще слезне, и ще възвести Своето благословение към избранника Си.”

5. Учителят Дънов е на гости на приятелите в Търново. Говорят за Него, че е един учен човек, че е чел много книги в оригинал. Накрая един заключава така: „Той е един от нас, само че повече е чел, и е по-образован от нас.” След малко влиза Дънов и им казва, че ще им покаже нещо, за да видят: „че не Съм като вас, и не Съм от вас.”
   Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: „Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега останалите, гледайте какво ще стане.” Изведнъж Той изчезва. След малко се чува гласа Му, отвъд заключената врата. Чуват гласа Му: „Този, който държи ключа в ръцете си, да дойде и да отключи вратата.” Братът отключва, и Учителя влиза спокойно през вратата.
   Тази случка се повтаря три пъти.

Застава пред тях, и строго им казва: „Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не Съм като вас, и не Съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците, и да вземе образ като челевеческо подобие на Себе си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците. Бог е пред вас и единственото, което иска от вас и за Школата е, да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся.”
ОТ „СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН” – от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 г.

 

БОГ И ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО.
12-ТЕ СКРИЖАЛИ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО

 

1. Всемировият Учител е Онзи, Когото Бог помаза за Цар.
2. Всемировият Учител е облечен в одеждата на Бога Святого и Словото Божие, и Духът на Завета е в Него.
3. Бог Го е поставил Цар на вековете. В ръцете Му е предал Сила и Власт, за да съди народите с правда.
4. Всемировият Учител е новороден в Сила и Слава, за да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина.
5. Той е Цар Сионов, Когото Бог помаза, за да съди народите. Духът на Господа Йехова е връз Него, защото Бог е Цар всесилен и крепък.
6. Той е, Когото Бог прие за наследник, понеже Той е Негов Син, Когото направи Цар на народите.
7. Той е, в Когото Святият Дух съизвлява и Словото на Бога свидетелствува в Дух и Истина.
8. Той е, комуто Бог рече: „Ти си мой Син, Аз днес те родих.”
9. Той бе роден в света, и Бог Вечний проводи Духа Си, та да Го посрещнат всички като Господ, Цар и техен брат, за да открие себе си, че Бог е Любов.
10. Той е осенен от духа на Господа Бога, Саваота, Йехова, Елохима. И този Дух съзижда Своето Царство в Него.
11. Той е осенен от Божия Дух и Бог, Който обитава в Правда и Истина, е в Него. И Той е истий, Който говори, че Бог е Любов.
12. Всемировият Учител е изпратен като Божи Цар и Свещеник Христос, Господ на Господарите, за да стори волята на вечния Бог Йехова, Отец на бъдните векове, Господ Славний, Силний, Господ на Любовта все и във все.

Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно. Амин!

Отива Галилей Величков при Учителя и Го пита за случката със затворената врата, и с ключа. Учителят го изглежда, и казва: „Значи дойде време человеческия род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той. Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши, за да се знае не само от теб, но и от тия, които ще дойдат след тебе:

„Ако преди 2 000 години бе дошел Синът Божий чрез Исуса Христа, то днес е дошел на Земята Бащата. Дошел е и е слезъл Живият Бог, взел е Своя образ в Своето Подобие и Дух, Плът и Кръв.

Това е Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове на Земята. Амин!”

 

ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?

 

1. След като Се завръща от обучението Си в САЩ както е било уговорено, трябвало е да стане евангелски проповедник. Той не отказва да стане проповедник, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така, без заплата, ще проповядвам.” Те са изненадани, учудени, и не могат да разрешат задачата! А е бил определен за евангелски пастир за гр. Ямбол.

2. Ако Го приемат така, без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържали семейства, и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система! Накрая решават, че без Него могат, но без заплатите не могат, които получават от специални протестантски фондове. И така, те не Го приемат.
   По този начин Петър Дънов Се освобождава да стане евангелист-проповедник. Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система.

7. Веднъж на Изгрева идва едно старче. Приближава до Учителя, и Му казва: „Петре, доживяхме да се видим. Ние бяхме съученици от с. Николаевка, и седяхме на един чин. Реших да видя какво правиш, и какъв Учител си станал”. Учителят седи, гледа го и мълчи. Старчето маха с ръка, и казва: „Е, ти си ме забравил! Не са ти малко годините!” И си тръгва. А Учителят добавя: „Той мисли, че тук е Петър Дънов. А той умря на 19 години.” После посочи към гърдите Си, и каза: „И от тогава тук живее Духът на Истината.” А какъв е този Дух, ние още не знаехме. Аз съм срещал различни тълкувания на числото 19. При всички случаи, то означава един завършен цикъл на Земята. И от тук се започва друга еволюция, с която се работи в духовния свят.

КАК ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ УПРАВЛЯВА ВСЕЛЕНАТА

 

1. Учителят Дънов е в гр. Нови Пазар, където е при баща Си – дедо поп Константин Дъновски, и където е получил Седемтях разговора с Духа Господен.
2. Той държи една сказка в Читалището на гр. Нови Пазар. Това е публична сказка, обявена на широко със съответен афиш. И вход има за сказката – 50 стотинки. Тогава бяха много пари. Трябва да заплати за салона. Обаче, салона е пълен. В тази сказка Той набелязва основните идей на Новото Учение. Той написва писмо до Пеню Киров, както и самата сказка, която ще бъде след време публикувана в „Изгревът”.

3. Учителят Дънов тръгва из България. Посещава градове и села. Пътува с конски каруци, с волски коли, както и пешком. Където намери духовни групи, Той им посочва да четат Евангелието, и да се молят.
4. Много от тези групи се занимават със спиритизъм, и работят с медиуми. Спиритизмът тогава доказва, че има Невидим свят или т.н. задгробен мир, и че животът не свършва със земния път на човека, но продължава чрез други форми. Но ние нямаме сетива за връзка с тях. Нямаме органи, за да се свържем със съществата от Невидимия свят. Трябва човек да познава съществата, които се явяват чрез медиумите, защото може да пострада. Те ще влезнат в него и ще го обсебят, ще завладеят тялото му, и в него ще живее друг дух. И отърваване от него нема.
5. На Изгрева в сряда е Общ окултен клас. В петък е Младежкия клас. А в четвъртък се събират към 30 човека в бараката на Мария Граблашева, чийто мъж Граблашев замина за САЩ да търси Христа. Събират се там. В нея влиза един мъжки дух, и започва да говори с мъжки глас. Говори, че той дава идейте на Петър Дънов, за да им говори в клас. И че, ако не е той, то Петър Дънов е нищо и половина! Всички слушат и гледат. И това е всека седмица. И после не ходят в клас, защото са чули чрез медиума, какво Дънов ще говори на следващия ден.

6. Ето го поредния четвъртък. Всички са се събрали при Граблашева, и чакат да се изяви чрез духа. Но той още не идва. По едно време през поляната се задава дедо Ради, търчи, търчи, па се спре. Бърза да не изпусне духа при Граблашева. Изведнъж пред него застана Учителя Дънов: „Дедо Ради, къде търчиш?” – „Търчим да не закъснея, за да чуя какво Ти утре ще говориш.” – „Дедо Ради, Аз Съм пред тебе, какво ще диря при Граблашева?” – „Ама Ти там ще говориш.” – „Няма такова нещо! Аз Съм пред тебе жив и цял.”

7. Изведнъж Учителя протяга двете Си ръце, хваща го за рамената, и го разтърсва: „Дедо Ради, влез в тялото си!” Така неколко пъти. Дедо Ради се събужда, опомня се, и пита: „Учителю, какво става?” – „Слушай какво, на времето ти беше патриарх Ефтимий, и заради тебе България падна под турско робство за 500 години. Ти какво искаш, отново да падне България за 500 години под ново робство, като ходиш при Граблашева?” – „Е, щом е тъй, оставам при Теб Учителю!”

Онези събрани при Граблашева, чакаха да се яви духа с мъжки глас. Но не се яви. И никога не се яви повече!

Всемировият Учител управлява живота на Вселената.

Амин!

КАК СЕ ЯВИ БОГЪТ – СЛЪНЦЕ

 

1. Учителят Дънов по онуй време пътуваше по България, и държеше сказки по Френология и Хиромантия. Това бяха духовни сказки. Отначало говореше на тези малки духовни групи, но после изнасяше сказки по Френология – наука за черепа. На тези сказки Той показваше как може по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности и всичко останало.
2. Учителят на някой хора измерваше главите им, и им правеше френологични карти. Там в тях, бяха посочени центровете на мозъка в цифри. На тези центрове, в тази отпечатана карта, се слагаше оценка. И по тях се описваше целия му характер, неговите сили, способности, дарби.
3. Понякога Учителя Дънов отиде в някое училище, и говори пред учителите. Не всички Го разбират. После каже: „Доведете ми една паралелка от ученици.” Той измерва главите на децата, и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика толкова, по рисуване толкова.” Учителите си изваждат бележниците, и гледат. Съвпадат оценките им с тези, посочени от Учителя Дънов.
4. Така Той 11 години изучава черепите на българите, и вече познава с какви възможности разполага българската глава и мозък. Той имаше подходящи инструменти, с които измерваше главите им. Те сега са запазени. Но никой не знае как се работи с тях. А Учителят много пъти Се е спирал на тях в Словото Си. Имаше двама братя, които направиха цветен плакат с обозначените центрове по нея.
5. Те бяха оставени тези карти в Търново, в дома на Иларионови. Тогава имаше големи гонения срещу Учителя. Осиновената дъщеря на Иларионова се уплашва, и ги изгаря. Учителят измерва черепа на Иларионов и открива, че единия му мозък не е развит, и на това се дължи неговото главоболие, и припадъци. Той е много зле и повикват Учителят да го лекува. Иларионов е офицер, с чин майор. Той има и ординарец, който се грижи за коня му и двуколката. Пристига Учителят, дава Своите съвети и здравето му се подобрява, възстановява се, и оздравява. Всички са доволни и благодарни! Не знаят как да се отблагодарят!

6. По това време Учителят Го настаняват в стаята на ординареца, а него го изпращат да преспива при коня си в сеното. През нощта ординареца излиза на двора, и какво вижда! Неговата стая е осветена, и свети! Приближава се и гледа как Дънов е коленичил, протегнал е двете Си ръце, и Се моли. И целия Той е в Светлина, и свети като Слънце! Така Го наблюдава, почти един час. Занемел, не може да свали очи от Слънцето Му!

7. На сутринта ординареца разказва всичко на Иларионови: „Този човек не е човек. Той е Слънце! Той не е Слънце, а е Бог Слънце.” На следващия ден той почтително стои пред Него и Го боготвори, защото се срещна с Богът – Слънце!

ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ
Разказва Борис Николов

 

1. Имаше месеци и години, когато нападаха Учителя от всички страни. Църквата и духовенството от една страна, обществото и разните институций от друга страна. От трета страна отделни граждани, които бяха подвеждани, или биваха подкупени. От четвърта страна се присъединяваха и военните. Атака от всички страни! И когато всички очакваха, че ще бъдем изметени от лицето на Земята, то се случи следното.

2. Георги Тихчев е привикан при един голем началник. Казва му: „Ти си голем дъновист, но ще видим сметката на всички дъновисти! Но първом да се справим с комунистите!” Отива при Учителя, и Му разказва за заплахата. Учителя му казва: „Няма да им стигне времето.” И наистина, дойде онова време, когато комунистите дойдоха на власт, и предишните бяха изметени не с Божествената метла, а с Мечът Божий.

3. По онова време имаше злостна атака по вестниците, че този път на дъновистите няма да им се размине, и ще бъдат разтурени, разпръснати и в дън земя затрити. Дойдоха и съобщиха на Учителя. Той Се спря и каза: „Те не знаят срещу кого воюват!” Усмихна Се и ми откри.
4. Пред очите ми се свлекоха и паднаха люспите на моето земно зрение. Пред мен се разтвори една завеса и излезна един могъщ свят, толкова силен, че от косите ми и главата ми виждах как излизаха искри при тази гледка. От очите ми излизаха също искри. Бях потопен в този свят, и ми показаха какви сили действат в Него. След известно време невидимата завеса се спусна, и този свят бе закрит за очите ми. Останах с обикновеното си земно зрение.

5. Много по-късно, когато моите неприятели ме атакуваха, отново ми се откри тази картина на този могъщ необятен свят. Тези облаци, бури, ветрове, дъждове, които ние наблюдавахме с обикновените си очи, горе на Небето бяха могъщи Сили, които се движиха и управляваха света.

Така успях да се съхраня по време на процеса срещу Братството.

Сили са това! Сила и Мощ!

Втора Част

ТРИМАТА ЮНАЦИ НА СЪБОР И БАНИЦАТА НА БОГОВЕТЕ

1. През 1897 г. Тодор Стоименов е бил дребен чиновник в окръжния съд в Бургас. Бил е писар. Там се запознава с друг млад чиновник – Васил Козлов, който се занимавал със спиритизма. С него са правили опити, дори много сполучливи. След това се запознава с трети чиновник – Пеню Киров, който е бил много напреднал.
2. Пеню Киров ги свързва с Петър Дънов, и от 1899 г. започва между тях обширна кореспонденция. По-късно Той ги поканва в град Варна на духовна среща, през месец август. По това време съдийте от местния съд са били в годишна отпуска и затова им е отказано всякакво отсъствие, понеже нямало кой да движи текущата кореспонденция. Случва се чудото! Един от съдийте се връща, и им казва: „Сега можете да идете в отпуска.”

3. Същата вечер те тръгват пеш, с по едно палтенце на гръб. Пътят е бил 120 км. през мъчнопроходими планини. На Пеню Киров му се подбиват краката, понеже е бил едър човек, и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, качват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време Д-р Миркович е пристигнал с влака от Сливен.
4. Учителят им говори за бъдещето на Братството. Тодорчо го запитва: „Вие ни говорите за бъдещето на Братството. Днес ние сме трима. Единият от нас е на възраст, другия е на средна възраст, а пък аз съм още много млад.” – „Сега сте трима, но след време ще бъдете хиляди!” И действително, след 20 години, на събора Търново, бяха над 1 000 човека!

5. В стаята е поставена маса. Около нея са сложени три стола, на които седят трима, които ние със земните си очи не виждаме. Единият е за ГосподИсус Христос – Йехова Елохим. Вторият по средата е за Отец, а третият – за Адонай Святия Дух. Като влизат, се покланят на трите стола, които за техните очи са празни. Но според Учителят Дънов са заети от тези горни Богове. Това е за Неговото зрение.

6. След свършването на проповедта, то Пеню Киров се обажда: „Сега за нас тримата юнаци, трябва да има една голема баница, за да въздадем и ние Богу благодарствена молитва.” След малко Петър Дънов казва: „Да отиде някой в съседната стая, и да донесе онова, което е там на масата.” Отива Пеню Киров, и що да види! На масата една тава с баница, от която се дига пара! Донася я, и тримата юнаци с Петър Дънов започват да ядат направо от тавата! Както били гладни, скоро я изяждат, и започват да се облизват.

7. Петър Дънов Се обръща към най-младия – Тодор Стоименов, и казва: „Вземи тавата, излез на улицата, и на 50 метра има Баничарница. Занеси я, но ще я платиш на баничаря.” Занася Тодорчо тавата, носи пари да я заплати. А баничаря, като вижда празната тава, извиква: „Аз опекох 4 тави с баницата. Таман ги извадих, и едната тава изчезна! Изневиделица изчезна! Колко време я търся!” Тодорчо заплаща тавата с баницата, и се завръща. Какво да обясни, като също не знае какво е станало!

8. Връща се. Разказва всичко. Всички са изумени от случката! Но още се облизват от баницата. А Пеню Киров запитва: „Всичко ми е ясно, но не ми е ясно кой донесе тавата!” Петър Дънов отвръща: „Донесоха я Онези, Комуто се кланяхте на трите стола!” Всички стоят изумени!

А вие яли ли сте такава баница? Кога ще я ядете?

 

ЗАМИНАЛИТЕ СА ЖИВИ. ЩЕ СЕ ОБАЖДАТ ПО ТЕЛЕФОНА

 

1. През 1899 г. Д-р Миркович, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас са поканени лично от Учителя Дънов на първия събор на духовната верига. Те са ставали ежегодно, но от 1906 г. започват да се записват. По негово желание, на Д-р Миркович, поискал да знае какво го очаква на събора през месец август 1905 г. Учителят Дънов го предупреждава да приключи земните си работи, защото заминаването му е предстоящо. Заминава си за Сливен, но не спазва препоръката, и се разсейва.

2. Идва времето, когато той е вече болен, но цяла седмица е в агония. Не можел да се освободи от тялото си. Извикват Учителя Дънов, Той пристига в Сливен, застава над главата му, протега ръка над нея и къса някаква нишка, и освобождава душата му. По-късно Той споделя, че съжалява, че му предсказал за заминаването му, защото той се стреснал, объркал и уплашил, и затова не е могъл да се отдели от тялото си.

3. По онези години, всички присъствуващи на съборите са спиритисти, без изключение. Затова са поискали да се яви Д-р Миркович, и да каже няколко думи. Духът на Д-р Миркович се явява и говори чрез устата на Г-н Дънов, и казва: „Долу минувах за умен и мъдър човек, а тук съм едно малко дете.” Това е на събора, на 14 август 1906 година.

4. На 19 август 1907 г.Д-р Миркович отново се явява, прави поздравления, благодари за добрите чувства към него.
5. На 17 август 1909 г.на събора се явява отново Д-р Миркович, и казва, че България е израснала много. На 16 август 1909 г. казва, че Д-р Миркович ще се прероди след 2 години. Къде се е преродил, ние не знаем.

6. Интересно е, че всички съборяни разпитват чрез устата на Петър Дънов заминалите си приятели. Те са убедени, че има свят на духовете. Но искат да имат контакт с тях. Учителят Дънов съобщава, че ще дойде това време, когато хората от Земята ще се съобщават чрез телефони със заминалите. Но ще дойде и друго време, когато ще ги виждат на екрана на бъдещите телевизори. Чрез радиото се доказва, че мисълта може да се предава на разстояние. Телевизията доказва, че образът също може да се предава на разстояние. Но утре хората ще разговарят със заминалите така, както днес разговарят по телевизията. Ще се открият такива уреди и средства.
   Учителят в онези години е нарисувал, и показал Земята. Около нея е нарисувал, че има кръг от 300 километра, който е астралния свят, и в който всички заминали хора от Земята плуват както рибите в морето. И от там, на спиритическите сеанси викат духовете. Затова те знаят онова, което са научили на Земята. Над този земен пояс има друг пояс от 300 километра, който е за умствения свят. Там се намира света на идейте. Учителят казва: „Мозъците на човеците са ниви, в които ангелите орат, и посаждат семената на своите идеи.”

Ето това е истината за този свят, свят на идейте, който е в Невидимия свят.

ПРЕДАТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ И НА ХРИСТА ПРЕД НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА СЪБОРИТЕ НА ВЕРИГАТА
Разказва Тодор Стоименов

 

1. В първите години, около 1900 г. Петър Дънов е бил изключително скромно облечен, беден, но Се е носил винаги чист. Ходил е с едни старовремски обуща, с ластици около глезените на краката. Това означава, че не е имал средства, за да Се издокара и облече. Когато е дошел в София, нямал къде да спи. Отначало е отсядал на ул. „Леге”, където е била староприемница на евангелистите-методисти. Те са Го познавали и са смятали, че е техен човек, защото е учил в техното училище в Свищов, и е бил в Америка, и Се учил в Университетите на евангелистите.

2. Когато Петър Дънов е бил в Бургас за среща с първите Си последователи, там е нямало къде да спи. Тодор Стоименов Го поканил у дома си, и двамата са спали на един креват, в неговата скромна стаичка, защото са нямали пари да плащат за хотел.
3. Баща Му, дедо поп Дъновски искал да Го назначи като чиновник при владиката, който бил близък на баща Му. Но Той отказал. Близките Му искали да Го назначат на държавна служба, но Той все отказвал. Смятали са Го за мързелив. Той е четял много, но Неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки. Отклонявал е всичко, но слушаше с усмивка събеседника Си, и обичаше да Се шегува.

4. Учителят съобщава на един от съборите: „При заробване на България от турците, всички участници от членовете на Веригата на събора, са били виновници за падането на Българското царство. (18 август 1910 г.) Били са феодали, правили са зулуми. Селяните са обработвали земите им, после обработват земите на църквата, и за тях не остава време. Затова се отказват да се бият срещу турците.

5. На 18 август 1910 г.се явяват духовете на Д-р Миркович и на Мария Казакова, и чрез устата на Петър Дънов те разговарят с участниците на събора. После си заминават. Има го в протоколите.
6. На 15 август 1911 г.раздава по една Пентограмана всеки, но мнозина са пострадали, понеже не са спазили указанията как се работи с нея. Ние сме публикували в „Изгревът”, том ХІІ за Пентограмата, и сме приложили два плаката безплатно, с чернобялата и с цветната Пентограма, и е показано как се работи с двете. Как се съхранява и опазва от неблагоразумните и нарушителите.

7. На събора 14 август 1910 г.Се обръща към учениците и присъствуващите, и казва: „Вие бяхте от онези, които по времето на Христа викахте: „Разпни го!” Сега сте тук при мен, и днес първо себе си, трябва да разпънете, за да се изкупите за предишното престъпление.” Ето ви доказателството, че наистина всички сътрудници, последователи на Петър Дънов са от хората на онзи, гдето го рисуват като рогат и опашат. Това е било вчера по Негово време, това е същото днес по наше време. Без изключение, е едно и също! А защо ли? Апостол Павел в Послание към Еврейте, глава 13, стих 8 пише: „Исус Христос е същият вчера, днес и до века.” От тук се вижда, че за Христовия Дух няма време и място. Той обхваща времето и пространството на света около нас, и в самите нас.

Ние, трябва да го признаем, и да станем Негови служители. Друг път за нас няма.

Амин!

КАКВИ ВЛАКОВЕ СПИРАХА НА ГАРАТА НА СЕСТРА ВЕСЕЛА АНГЕЛОВА?

 

1. През лятото на 1912 г. Учителят Дънов е на гости при семейство Иларионови в Търново. Той настоява да Се настани в някое тихо място, понеже имал работа, и не искал да бъде обезпокояван. Те Му предложили в една стара къща, изоставена в село Арбанаси. Той Се е настанил в нея.

2. Когато Елена Иларионова Го е посещавала и Му носела храна, видяла, че Той много е отслабнал, и никак не е бил добре. Тя е очаквала всеки момент да Си замине. Но Той успял да превъзмогне всичко. Той споделя, че се опитали да посегнат на здравето Му от Черната ложа.

3. През това време Той работи над Библията и изважда стихове от нея, и ги подрежда така както Духът ги е подредил, но в реда на Седемте Духа, и на седемте цвята от Дъгата на Небесата. Седемте цвята от нея отговаря на един служебен Дух, Който се управлява от стихове от Библията. В бъдеще ще ви дадем обясненията как се работи с нея.
4. По време на събора в Търново, Той чете от тези стихове през 1912 година, но никой нищо не разбира от тях. Той ги отпечатва в книжка със заглавие „Заветът на Цветните лъчи на светлината”. Никой не знаеше от учениците на Учителя как се работи с нея. Боян Боев беше написал едно упътване, но то е за детската градина. С него не може да се изучава и работи. Трябва голямо знание и обучение.

5. Успях да открия човека, който ми разчете буквите: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа Синът Божий, 15 Август, Търново, 1912 година”. Когато ги е връчвал, Учителят на някой книжки Се е подписвал. И онзи, който е взимал книжката, е давал по една жълтица. Учителят ги е събирал. И това са онези 176 жълтици, които бяха сложени в камък от Борис Николов, и скрити в една от морените на Витоша. Виж „Изгревът”, том ІІІ, с. 233.

6. Открих една жена – Весела Ангелова, на 75 години. Беше рождена сестра на Мария Младенова. За нея виж „Изгревът”, том VІІ, с. 3-64.* Тя ми разказа как се работи с тази книжка. – „Сега съм стара и не мога да се съсредоточа в цветовете на дъгата.” Според рождената й сестра, като млада е била много красива и сексапилна. Непрекъснато е имала по 5-6 обожатели, които са й поднасяли букети с цветя. Но тя отхвърляла този и онзи, и изведнъж вижда, че вече няма обожатели! Те се били оженили за други жени.

7. Отива при Учителя и се оплаква, че вече е сама, и няма обожатели, макар че е на 30 години. Учителят като я видял, започнал да Се смее: „Всека година на твоята гара спираше бърз влак, и слизаше по един кандидат за женитба, но ти се разсейваше. Така 3 години. После 3 години на твоята гара спираше по един пътнически влак, и слизаше също кандидат за женитба, но ти се разсейваше. И така, ще останеш стара мома.” – „Как така стара мома, това е жестоко!” – „Е, има един товарен влак за тебе, но не се разсейвай.” А в товарния влак се кара тухли, камъни, дървета, и стои по 3 дни на гарата.

8. Минават 10дни, и се явява един кандидат за женитба, един солиден човек, но на 45 години. Сестра й казва: „Внимавай, това е товарния влак от Учителя! Не го ли вземеш, оставаш стара мома!” – „Много е стар за мене, аз искам мъж, който да ме люби и сутрин и вечер!” И така, тя се размина и с товарния влак!

9. После ми казваше: „По-добре един несполучлив брак, отколкото стара мома.” Край на влаковете. Очаквайте описанието как се работи с тази книжка в „Изгревът”.

*Забележка: За семейството на Мария Младенова, виж снимките от „Изгревът”, том VІІ от №1-3, и за Весела Ангелова снимка №60.

 

ВСЕЛЯВАНЕТО НА ХРИСТОВИЯ ДУХ В УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

 

1. Учителят Дънов е в село Арбанаси, и вече постепенно Се възстановява. Излиза да Се поразходи до един връх. Изведнъж Го огрява бяла светлина с диамантово-бели лъчи. Това е Христовия Дух. Чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото Си, сърцето Си, ума Си, и ще работиш ли за Мене?” Отговорът бил: „Слушам Господи! Да бъде Твоята воля както на Небето, така и на Земята. Твоята воля – моя воля. Твоят Дух – мой Дух.” Христовият Дух се вселява в Него.

2. Денят е 15 август 1912 година. Тя се ознаменува като Христова година. В Него е Божественият Дух от 7 март 1897 година. В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата ложа, както и Черната ложа.

3. Мировият Учител е Глава на Великото Бяло Братство. Словото на Мировия Учител е Слово на Христовия Дух. Христовият Дух е Дух на Обединението, Дух на Единението и Дух на Единството. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух, и Се изявява чрез Великото към малкото, а Се проявява чрез малкото.

4. Изявеният Христос, Духът Христов е проявеното Слово, Святият Дух. А Святият Дух, Словото слиза в човешкия дух и пои човешката душа. Ето защо само Мировият Учител може да дава Словото на Бога за народа. И от 1912 година Мировият Учител започва да изнася Словото на Христа, чрез беседи пред българския народ.

5. Годината 1912 е Христова година. Тя е година на Словото Христово, дадено чрез Мировия Учител, чрез българско четмо и писмо.
6. На годишната среща на събора на Веригата от 15-20 август 1912 г., казва, че Христос присъства пред тях: „Сега Христос е между нас, и това е факт. Вие не можете да Го видите, защото не сте нагласени, и нямате подходящо зрение. Христос е пред нас и между нас. Само отворете очите и ушите си.”
7. Учителят Дънов казва: „Аз и Христос – едно Сме. А ето Христос иде! Той е в България. Тези думи не са мои, но Христови”. Виж „Изгревът”, том ІІ, с. 32-35.

8. „Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас. Слушате гласа Му, но не Го виждате.” Учителят Дънов започва да предава Христовото Слово на ул. „Опълченска” 66. За нея виж снимките в „Изгревът”, том ХІІ, от № 1 до № 40.

9. Първата беседа е „Ето човекът” от 16 март 1914 година в София. Тя завършва с думите, с които Го е посрещнал Христовия Дух в Арбанаси на 15 август 1912 година: „И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас.” За Христовият Дух, трябва жилище и дом, за да Се изяви в диамантово-бели лъчи и диамантова Светлина.

ЗАКОНЪТ НА ВЪЗМЕЗДИЕТО

 

1. На събора в Търново на 8 август 1914 г., ден събота, се получава Заповед от местното комендантско управление, че се спира събора, всички да се разотидат, иначе ще бъдат арестувани! Причината е в това, че е обявено военно положение в страната, и са забранени всякакви събирания.
2. Към 9 часа вечерта Учителят Дънов заедно с група приятели, като отивали в града, били арестувани и задържани в града в комендантското управление до 12 часа през нощта, и след това са освободени. На 9 август, неделя е наредено Учителят Дънов да напусне града. И Той заминава за гр. Казанлък. Всички напускат града.

3. Един от онези, които предизвикаха спирането на събора в Търново, е търновския митрополит Йосиф, който успя да предизвика полицейски акций срещу Учителя Дънов. Той е бил началник на военното духовенство при Главната квартира на войната 1915-1918 г., качен в държавен автомобил с чаша вино в ръка пред офицерите и войниците от 27 пехотен полк. Вика: „Убий!” Впоследствие този полк се разбунтува. Не се мина много време, и той си замина от този свят.

4. Друг гонител, е бил Ласков. Следеше и след това съчиняваше лъжливи дописки, статий и брошури срещу заплащане от Синода. Но той също си заминава скоропостижно. Виж „Изгревът”, том ХV, с. 681-682.

5. Комендант на Търново по това време е полковник Радойков, който забранява събора по внушение на свещениците. По време на атентата в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 година, той загива. Ранената му съпруга след два дни, загива от раните си. А дъщеря им Ангелина е съпруга на Любомир Лулчев, но и тя бива убита от крадци на бижута. Това е една родова карма от нарушение на окултните закони. И всеки си заплаща, съгласно нарушението си.

6. А има още един случай, когато на събора на Бялото Братство в гр. Търново на 9 август 1922 година, архимандрит Ефтимий се обръща към Учителя Дънов и Го нарича: „Кривият стълб на православието”. Учителят Дънов му казва: „Ще се види после кой е кривият стълб на православието!” Ефтимий пътува във влака. Един, който гледа през отворения прозорец, му пада шапката. Той дърпа внезапната спирачка, и куфарите над Ефтимий се стоварват върху гърба му, и му счупват един от прешлените. След 1-2 седмици, той се превива, заема поза под прав ъгъл, и става „крив стълб на православието”. След известно време умира. Изкопават му двоен гроб с двоен ковчег – един за него, и втори за кривия стълб на православието.

Имаме и други случаи за разказване. Но засега са достатъчни, как действува закона на Възмездието, за да възстанови Правдата.

 

ДВАТА АРХАНГЕЛИ НА ИЗГРЕВА

1. Общ окултен клас е в сряда. След свършване на лекцията, всички пеят, правят молитви и си тръгват. На излизане, от едната и другата страна на вратата са поставени две големи картини, високи 1 метър, широки – 70 см. И представляват два архангели с крила. Единият от ляво държи меч, и с него посича главата на един триглав змей. А другият от дясно държи копие, и го забива в търбуха на друг триглав змей. И на излизане, като пристъпват до вратата на 2 метра, всички навеждат глава да не гледат картините, и почти на бегом преминават през вратата! Страхуват се от двете картини! Не смеят да ги погледнат!

2. Една сестра се доближава до Учителя, и Го моли така: „Учителю, не може ли да се премахнат тези две картини, защото много се страхуваме от тях да преминем през вратата?” Учителят отговорил така: „Не може. Те са поставени там, да вършат една работа. Всеки един от тях си има задължения. Единият отговаря за Белата ложа на Изгрева, и е с меч в ръка, а другият отговаря за Черната ложа, и е с копие в ръка. Всеко едно престъпление, извършено на Изгрева, се наблюдава от тях. Нито едно престъпление, извършено на Изгрева, няма да остане ненаказано. Или ще бъде посечен с меча на Бялата ложа, или ще бъде изтърбушен с копието на Черната ложа. Но на никой няма да му се размине.”

3. „Разбрах Ви Учителю!” Сестрата се доближава на два метра до тях. Обръща се към единия, и Му казва: „Да не ме закачаш, за да разкажа за тази тайна, която ми каза Учителя.” А на другия Му казва: „Да бъдеш послушен и да не ме закачаш, защото няма кой да разкаже за Вас и за службата Ви. Аз искам да разкажа за тази тайна, и да Ви оставя в историята на Школата и на света.” А художникът, който ги бе нарисувал, се казваше Михаил Влаевски.

ДВАТА АРХАНГЕЛИ В ДЕЙСТВИЕ

 

1. Аз живея на Изгрева в барака. Една ограда с бодлива тел ме отделя от моята комшийка. Дървените колове бяха изгнили, и решихме да ги подменим с нови. Дадох пари на комшийката за коловете и за работата по изкопаване на дупките, и преместването им. Заминах на село. Връщам се след един месец, и какво виждам! Оградата е изместена в моя двор на два метра. Аз се скарах с комшийката. Тя започна да ме кълне. А аз съм много устата, но се въздържам на Изгрева, заради Учителя. Сложила съм си катинар на устата. Аз на заем уста не взимам, и език си имам. И изведнъж по въздуха дойдоха от мойто село такива клетви, че ги изприказвах! Тя се свлече на земята! – „Ти си дявол!” – „Не съм дявол, но ти го извика, и сега той е при тебе. Ще лежиш така цел месец.”

2. На следващия ден ме заболя глава. Реших да се кача на Витоша, за да се разтоваря от разправията. От Изгрева до Симеоново – 2 часа, от там до Бивака – 2 часа. От там към Алеко, също 2 часа. Започна да пръска дъжд. Изведнъж едно копие премина до ухото ми, и се заби в отсрещното дърво на 3 метра! Последва светкавица и гръм, и дървото се разцепи. Аз паднах на земята. Разбрах, че копието бе за мен, заради клетвите. Полека-лека се дотътрих на Изгрева.

3. На следващия ден реших да замина до село Лакатник при една моя близка, за да се разтоваря. Придружава ме една сестра. На гарата аз се качих на влака, но стоя при вратата и се разговарям. По едно време вратата се затвори, и затисна косата ми. Аз изпищях, и започнах да викам за помощ! Един мъж извади ножче, и ми пререза косата. Аз се свлекох на пода. На следващата гара „Север” се отвори вратата, аз си прибрах косата, и слезнах. Седнах на една пейка. Влакът си тръгна. Гледам и си мисля: „Ето тук решиха да ми отрежат главата! Нямам нищо против да ми я отрежат, но не съм разказала случката за тайната на двата архангели.” Срещам един млад човек, и го питам: „Ти ли си този, който събираш чудесата от Изгрева?” – „Аз съм.” – „Тогава слушай историята ми.” И аз я записах. Единият архангел я пощади с копието, а другият архангел й показа как се посича глава. Но я оставиха, за да им остане тайната за вечни времена! Единият архангел бе Гавраил с меча, а другият бе Михаил с копието.
   Веднъж две сестри се карат за оградата, поставена на 1 метър по-навътре. Учителят ги гледа, и казва на приятелите: „Вижте им акъла! Изгревът още не е свален от Божествения свят, а тия се карат за 1 метър от оградата!”

Амин!

ДВАТА АРХАНГЕЛИ ОХРАНЯВАТ ШКОЛАТА

 

1. По времето на Учителя Дънов, на Изгрева са действували двама архангели, и са охранявали отвътре и отвън Школата. Как така? Ето как става това. Според Учителя Дънов, за да съществува една Окултна Школа, трябва да има канализация в това общество. – Всички нехармонични мисли от мисловния свят, трябва да бъдат отстранени, така както на всяка къща има комин, и през него излиза дима от печката. Иначе ще са опушат и задушат!

2. Всички отрицателни чувства, трябва да изтечат през канализацията, защото всичко ще се задръсти и взриви. Тази роля за канализация я изпълняват дадени хора. Те трябва да присъствуват в това общество.
3. Всички неправилни постъпки на физическото поле от хората, трябва да се отстранят. Но става чрез човеците, изпратени за тая работа.
4. Учителят казва, че ако ги няма тези хора, то те трябва да се намерят, и да им се заплаща, за да вършат тази работа. Чудно е нали?
5. На Изгревът е съществувала и Черната ложа, която е била 75% и Бялата – 25%. Само че Бялата ложа е отклонена в момента, и нищо не може да се върши без нея. Учителят дава следния пример: Имате едно дърво. Корените му са от Черната ложа, а клоните са от Бялата ложа. Едното без другото не може, те са свързани.
6. В поредицата „Изгревът” присъствуват представителите на Черната и Бялата ложи.

Мировият Учител в Който е Христовия Дух, обединява и ръководи двете ложи. Едните без другите не могат!

Обединяват се от Христовия Дух, Който е Дух на Обединението и Единението. Амин!

Онези, които воюват срещу поредицата „Изгревът”, ще бъдат посечени с меча на архангел Гавраил, ако са представители на Бялата ложа.

Онези, които воюват срещу поредицата „Изгревът”, ще бъдат изтърбушени от копието на архангел Михаил, ако са представители на Черната ложа.

Нито едно престъпление, извършено срещу поредицата „Изгревът” няма да остане ненаказано.

Нали така Учителят Дънов спомена за онези, които са вършели престъпления на Изгрева по Негово време. Амин!

В бъдеще ще ви окачим тези портрети на двата архангели на вратата, за да ги поглеждате при излизане от салона, и да си припомняте за тях и за тези случки. Те са ви необходими.

И да не вършите прегрешения пред тях, защото те са поставени, именно за това.

Да охраняват!