На 14.02.1934 г. Учителя дава съгласието си да позира пред Цветана Щилянова.
По повод годишнините през 2024 г. Ви представяме този портрет на картон с UV защита в размер 33/49 см.
Подходящ за слагане в рамка.
Портрет на Учителя от Цветана Щилянова 14.02.1934 г.
8,00 €
Историята на портрета
Разказва Магдалина Стефанова Григорова, из том 13 от поредицата „Изгревът…“
Сестра Цветана Щилянова ми е разказвала как е нарисувала оригиналния портрет на Учителя:
„До ден днешен, казваше тя, си спомням колко много се страхувах, когато за първи път тръгнах за Изгрева, да моля за разрешение от Учителя да Го нарисувам. Мислех си, ами ако ми откаже? Сестрата, която беше при Него, каза: „Учителю, тази сестра има голямо желание да Ви нарисува.“ Той отговори: „Добре, нека дойде.“
Времето беше много студено, газех сняг до над коленете, но нищо не усещах. Хвърчах от радост и не можех да повярвам, че имам благоволението на Учителя. Само два пъти Той ми позира в салона. И двата пъти ми обърна внимание как нагласява шалчето си. Гънките на шалчето Му до милиметър бяха еднакво подредени и при двете Му позирания. Когато започнах да Го рисувам, ми направи впечатление, че Той гледаше главата ми в ляво. Помислих си, че прическата ми не е каквато трябва да бъде. С ръка оправих косата си и продължих да го рисувам. Но Учителят продължава да ме гледа по същия начин. Поглеждам се в огледалото и виждам, че няма нищо нередно по мене. Обаче Учителят не престава да гледа главата ми в ляво, без да си отмества погледа. Накрая се принудих да Го попитам: „Учителю, нещо не е наред ли по мене?“ Той каза: „Контролирам художника отгоре, който ме рисува чрез тебе.“ Чак тогава аз си обясних защо за разлика от всеки друг път, когато рисувам, ръката ми се движеше с необикновена лекота. Когато завърших портрата, отидох на Изгрева да го подаря на Учителя, а Той ме попита колко струва. Казах: „Никакви пари, Учителю! Подарявам Ви го с любов.“ После Той нареди да поставят портрета в Салона. След известно време реших пак да нарисувам Учителя, като Го гледах от първия портрет. Обаче разликата между двата портрета е голяма. При втория, ръката ми вече не усещаше тази лекота и свобода на движение, както при първия, когато ми позираше Учителят. Тогава невидимият художник, контролиран от Него, Го рисуваше чрез мен.“
Как да не се поставя портрета на Учителя
Припомняме Ви един случай, една опитност от том 8 от поредицата „Изгревът…“
Ние бяхме Школа. Имахме селище, имахме салон и си имахме Учител. А общественото мнение се люшкаше все в отрицателните си преценки за обществото ни на Изгрева до пълно отрицание. Затова спомогнаха и недобросъвестните журналисти, които бяха подкупвани. Понякога те идваха на Изгрева, разпитваха ни, оглеждаха ни. Имаше сестри, които им разказваха с удоволствие, като смятаха, че те ще напишат нещо хубаво и красиво за Изгрева и за Учителя. Така след едно такова разказване с подробности излязоха в един вестник преиначените думи на сестрите и коментар срещу Учителя. Ние всички се възмутихме от написаното. А сестрите бяха посрамени и някои ги упрекнаха: „Видяхте ли, с вашите приказки пред чужди хора вместо да изпишете вежди, извадихте очите на Учителя“. Те мълчаха, засрамени и плачеха, че срещу тях е извършена неправда и вместо тяхната истина, която са разказали за Школата е била заменена с долнопробна лъжа. Но това беше урок за всички ни. Но ние направихме друго.
Изкупихме този вестник и изрязахме снимката на Учителя и си Го сложихме на стените на бараките. А вестника изгорихме. Така направиха всички. На следващия ден виждам как сестрите-душеприказчици вървят и плачат. Разкайват се за погрешката си Аз ги успокоявам, че това е урок за всички ни, а те ми казват: „Да знаеш, сестра, като ходим от барака на барака, за да разкажем какво стана и как ни излъгаха, то ние виждаме на всяка стена закачена снимката на Учителя изрязана от този вестник и виждаме грехът си закачен на всяка стена и забоден с по няколко карфици“. Казах им, да отидат при Учителя и да Му се извинят. Учителят ги прие. Като Му разказаха всичко, че си виждат погрешката закачена с Неговия портрет на всяка стена от онзи вестник – направо се срамуват и като че те са разпънати там с тези карфици.
Учителят ги успокоява: „Е, вас са ви разпънали нашите приятели с карфици и висите сега по техните стени. А мен ежечасно ме ръзпъват вашите погрешки и те се забиват като копия в мен“. Те целуват ръка и се отдалечават.
