Първа част

ОТВОРЕНАТА КАРТИЧКА И СЪВЕТИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Олга Славчева през 1943 г. е назначена като учителка в гр. Тутракан. През пролетта на 1943 г., тя посещава дома на Марийка Марашлиева. А в края на месец март, тя се разболява от воден плеврит. Отпада, с много силна болка при дишане. Това заболяване тогава беше много разпространено. Следващата крачка беше туберкулоза на белия дроб. И след това сбогуване с всички. Мнозина си заминаха от този свят от t. b. c. (те бе це).

Тя пише писмо до Учителя, но не получава отговор, защото лично баща й отива при Него и разговаря за състоянието на дъщеря си. Но от него не чула нищо за разговора им. Олга разпитва Учителя, и Той казва, че всяко едно изпитание се дава на човека, за да оцени живота, който седи над всичко.

Но Олга в една отворена картичка от 15.VІІ.1943 г. пише, че е изпълнила молбата на Марийка, и е разпитвала Учителя за болестта на Марийка. Учителят дава съвети за слънчеви бани, за упражнения за дълбоко дишане и пиене на топла вода и екскурзии в природата.

Това друг освен Олга не можеше да го стори.

Вие да не смятате, че тези съвети на Учителя са много прости и незначителни? Напротив, опитайте се да ги изпълнявате точно и дословно, и ще се убедите, че това е почти неизпълнимо.

Но Марийка започва да ги изпълнява леко полека, възстановява се, оздравява, преминава през Школата, и още 40 години след това.

И накрая свърши много голяма работа при издаването на поредицата „Изгревът”. Зачетен е нейния труд, с посвещение в „Изгревът” том ІV от 1995 г.

 

ДА СЕ ПРЕСКОЧАТ СТО ДУВАРА

През време на съборите от 1922 г. във Велико Търново, се явиха двама хубавци – Михаил Иванов и Кръстю Христов, и разиграха цялото Братство.

Учителят предупреди възрастните приятели, но те не Го слушаха, а бяха оплетени в мрежата на Черната ложа. Отвън в града църквата, властите, общественото мнение воюваше срещу Учителя с всички средства. А тук, в лагера всред палатките се явиха също други, които да разрушават и замотават главите на съборяните. И то много сполучливо, и отърваване от тях нямаше.

Ето, Олга Славчева е млада, красива с бяла кожа – истинска красавица. Като я поглежда човек, веднага му се прииска да я притежава. Няма какво да се лъжем! Тия двамата се скараха и се сбиха за нея. Тя ли се завъртя около тях, те ли се завъртяха около нея, не може да се разбере. Но те обичаха да примамват някои от младите, за да им „гледат” не на кафе, а „на очи”, понеже били ясновидци. Но Учителя ги изобличи. Във връзка с това, каза: „А такива, при които ходят момичетата да им гадаят, не са за мен. Моето име ще им служи като уловка, като един ключ, с който ще си отключат, за да оберат човека, и след това ще си отминат и ще отнесат заграбеното. Но аз знам, че Олга Славчева е импулсивна, и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз слабите не следя. Когато два вълка се борят за една овца, тя да не чака кой вълк ще надвие, ами да бяга. Те са крадци, а крадеца не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.”

Каза го пред мнозина, но го забравиха.

И ето какво се случи. Изведнъж тя като че ли се замая. Беше занесена, изгуби равновесие, и започна да залита. Падна на земята един-два пъти. След това поиска да бъде заведена при Учителя. Той направи едно движение с ръка над главата й, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна.

Ние гледаме, не се учудваме, но целите треперим от страх, защото и ние бяхме млади и хубави, и това можеше да се случи и с нас.

Това, което Учителя Бе казал, че Олга ще ги отритне тези двамата и няма да им се даде, това се случи.

Учителят даде задача на Олга да напише очерк за двамата, и особено за Михаил, и да го даде в комичен вид, такъв какъвто си е бил. Има ли го, няма ли го този очерк, ние не знаем. Но знаем какво е казал Учителя, а Неговите думи си остават за веки веков.

 

КЪДЕ СА БРАТЯТА ПО ДУХ?

Олга Славчева е била легендарна личност – и като поетеса, като жена, като духовна сестра и като проявление на творчески дух. Вечно засмяна, вечно весела, слънчева натура. Нейният живот е протекъл много драматично. Учителят я накарва да завърши гимназия. Дори завършва висше образование – педагогика и литература.

В последните си земни дни получава мозъчен удар, и е била парализирана. Било е зима, и много студено. Пеню Ганев се е грижил за нея, и да пали печката.

Тя оставила 1 500 лева на Сава Калименов за печат на нейните бъдещи книги, сума, която не е била малка за онези години. Тя е имала четири сестри и един брат. Поръчала е да не се предава нищо на роднините й, защото не са й помагали, а се е издържала сама. Но роднините поискали да им се предадат парите. Сава Калименов ги предава, и те си ги разделят. От друго не са се интересували. Олга е поръчала на Пеню Ганев да предаде на Сава Калименов целия й архив, понеже е бил бивш книгоиздател.

Архивът бил много добре опакован и запазен.

При една от срещите ни с Борис Николов и Сава Калименов, то бе уточнено да ми се предаде целия архив. Той беше в два кашона. Идва жената на Сава Калименов, и споделя с мен: „Брат, добре че го взимаш, защото имахме голяма грижа с него. Имахме ангажимент към Олга, но не можем да го изпълним. Дойдоха такива времена, че няма свободен печат, а и няма пари за печат.” Занесох архива у дома, и го проверих. Имаше само тетрадки с нейната поезия. А другите неща ги нямаше. Някой ги беше взел, или укрил от мене.

Описал съм го добре при издаването на „Изгревът” том ХХVІ и том ХХVІІ.

Олга Славчева беше си свършила много добре работата, и знаеше, че ги предава на братя по дух, за да се публикуват нейните неща при подходящо време и условия. Днес дойде това време, но братята по дух ги няма. Други преди това се явиха и разбиха нейния архив.

Роднините на Сава Калименов отказаха да ми предадат останалите неща. А защо? Защото те си бяха веднъж сложили подписите срещу мен под едно изложение при излизането на поредицата „Изгревът”.

За справка виж „Изгревът” том ІV, с. 622-624, 625-642.

В заключение ще уведомя, че отпечатването на тези два тома от „Изгревът” – ХХVІ и ХХVІІ, се извършват по програмата на „Изгревът”, която се ръководи от моя милост.

 

„МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА” Е НЕДОВОЛНА

Учителят извиква веднъж Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса, много музикална и с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия, и я кара да е заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи.”

Олга припва навън, отива в малката си барака, и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава простички думи на мелодията, и я озаглавява „Малката буболечка”. Защо точно „Малката буболечка”, а не нещо друго? Това са потребностите на духа, Който е дал песента, и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.

Отива тя при Учителя, и Му поднася най-тържествено думите на песента. Той ги одобрява, и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент присъствуват и други сестри, които не само наблюдават, но и пеят с нея. Така, че няма спор за музикалния и поетичния текст.

Минават години. През 1938 г. излизат отпечатани песни на Учителя от Кирил Икономов. Олга вижда, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента е дадена на 27 май 1933 г. Това е записала в дневника си. Тя е развълнувана и стресната.

Отива при Мария Тодорова, с молба да запише на нотен текст нейната песен. Изпява я няколко пъти на Мария, тя я записва. Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не е звучала така както е знаела от Учителя. По друг начин е записана.

Отива при Пеню Ганев и умолява, тя да му изпее песента, и той да я нотира отново. Обяснява, че Мария не е могла да я нотира така както тя е изпяла. Понеже той е имал педагогически умения, нотирва и после я изсвирва на цигулката си. Тя я одобрява.

Дойде време да я отпечатат в Песнопойката. Мария Тодорова я отпечати така, както я бе записала погрешно. Освен това бяха премахнали два куплета от песента. Бяха я окастрили. Олга бе недоволна, обидена и разсърдена.

И сега ще ви дадем първоначалните думи на песента:

„Мене роди Бог със Любов и озари със живота нов.
Едвам-едвам расте и зрее ми душата
но ето веч вървя нагоре. Слънцето блести.
Ще видя туй, душата ми що люби и копней.”

Виж в „Изгревът” том ХVІ, с. 158 нотирания текст от Мария Тодорова.

 

УЧИТЕЛЯТ ПРИБАВЯ ДВА НОВИ КУПЛЕТА НА „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА”

 

Един ден в с. Мърчаево в дом Темелков, Учителят свиреше с цигулката Си същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим.” Учителят лично му диктува следните два куплета на „Малката буболечка”:

Тъй буболечката шепти
и се стреми по нанагорния път,
и пречките една след друга побеждава.
Безброй скали, поля, долини, смело преминава
и все напред се тя към върха възвишава.
Тъй векове безброй летят
и времето я преобразява.
И ето, вече порасна тя: девица мила,
чиста роса, душа красива. Творение на Бога,
разлива мир и светла радост по света.

Изминаха толкова много години от тогава, когато Учителя даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха също толкова много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я бях научил, аз бях добър слухар и музикант и певец. И сега тази песен ще я изпея, ще я запишете на магнетофон и ще я предадете на моя син Петър. И той ще я запише така както трябва.

Навремето решиха, че „Малката буболечка” си е малка като буболечка, и решиха да минат без нея. А забравиха, че Бог се изявява във Великото, но се проявява на Земята чрез малкото. Ето това е „малкото”, което ни спъна по наше време, това ще спъва и вас. Затова пазете се от големите неща, а тачете и благодарете на малките неща. Нали така почва песента: „Мене роди Бог с любов и озари с живота нов.”

Песента е нотирана в „Изгревът” том ХVІ, с. 159.

 

УСТАВИТЕ И ПЕСЕНТА „ПИСМОТО”

През 1921 г. Русенския кръжок на Бялото Братство, под ръководството на Никола Ватев и петте рождени братя Маркови, съчиняват устав, чрез който се регистрират в Русенския съд като юридическа личност. Техният устав преди това е бил утвърден от Министъра на вътрешните работи под №1617 от 13 юли 1921 г., както е утвърден от Министерството на земеделието, с №7808 от 22 юни 1922 г. Уставът го издават в отделна книжка, поради което е запазен и досега.

Създават си Управителен съвет с мандат 3 години, правят си печат, издават си членски карти, набират членски внос, защото са зарегистрирани като „Общество Бяло Братство”.

Възрастните приятели в София решават да си създадат също устав, и от Школата на Учителя да направят организация, и да се зарегистрират пред съда.

Решават в една сряда след редовната беседа на Учителя, да поставят въпроса пред Него за създаване на устав за регистрация пред съда. Но точно в определения от тях ден Учителят не идва на беседа, която редовно изнася, а изпраща едно писмо чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона пред всички. Всички остават сконфузени и мълчат.

Ето текста на писмото:

„До учениците на Всемирното Бяло Братство:
Когато Любовта царува, смут не става;
Когато Мъдростта управлява, реда не се нарушава;
Когато Истината грее, плода цъфти и зрее.
Иаве, Ива, Шела Шалу.”

14.І.1923 г. Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно

Учителят облича този текст в мелодия, която е записана от Иван Кавалджиев в „Изгревът” том І от 1993 г. на с. 685, както и в „Изгревът” том І – второ издание от 2011 г. на с. 823, а на с. 824 е публикувано с почерка на Учителя самото писмо.

Приятелите научават песента и я пеят.

Представяме ви песента „Писмото” в текст и мелодия.

 

„ЛЮБОВТА С УСТАВИ НЕ ВЪРВИ, ТЯ Е СВОБОДНА.”

Уставът на Русенското Братство е публикуван в „Изгревът” том ІІІ, с. 335-336 през 1995 г. Всеки, който днес се запознае с устава им, ще види, че той няма нищо общо с Школата на Бялото Братство и със Словото на Учителя.

Днес някои поддръжници на уставите твърдят, че уж лично Учителят е дал тази идея и е дал подтик да си създадат устав навремето Русенския кръжок. Това не е верно. Това е голословна лъжа. А защо ли? По този въпрос Учителя говори в 27 школна лекция на Общия окултен клас, ІІ година от 20 април 1923 г. в гр. София, и отпечатано в съответното томче на с. 10, 11 ред отдолу.:

„Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега вземете за пример, защо не харесвате туй общество? Вие казвате: Какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено.”

Ето, това е категоричното мнение на Учителя за уставите. Който иска устав, да си ходи там, гдето има устави, и чрез които устави се управляват общества, организации, партии, сдружения, фондации и т.н.

Но в гр. Русе, тамошното Братство е завладяно не само от идеята за устава, но и идеята за общо стопанство и за комунален живот. Там през 1923 г. се прави опит за втора комуна от младежите. Всички смятат, че това е път на Школата. Тогава лично Учителя изпраща писмо до Никола Ватев от 8 май 1924 г. Представяме ви последните 3 реда от него:

„Мир имайте в себе си. Гледайте с вяра на бъдещето. Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога. Само Божията Любов.”

Ваш Верен: Подписът на Учителя

 

ЛОВНИ РИБАРСКИ БИЛЕТИ И ЛОВНА ПУШКА ЗА СТРЕЛБА ПО ЧАВКИ

В гр. Русе, в Русенското Братство, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. През 1923 г. от София и другите градове идват младежи, и през лятото създават втората комуна. По-късно Иван Явашев умира при една злополука. В стопанството работят петимата братя Маркови, които накрая решават да завладеят имота.

Но другите се противопоставят. На 30 декември 1935 г. решават да разделят стопанството на 3 части, да се стопанисва по-добре, като излишъка от приходите да се внася в братската каса. По-късно Учителя предава една голяма сума на Никола Ватев, който купува съседен имот от 50 декара.

В Русе става отново разкол и размирици. Упрекват, че общия имот започва да попада в частни лица. Пишат писмо до Учителя. Една делегация от София пристига, за да се запознаят на место с проблемите. На 5 и 6 януари 1936 г. се прави протокол, и се признава, че всички имоти и капитал е на Общество Бяло Братство – гр. Русе.

Води се жестока борба за ръководството заради доходите. Учителят дава следния съвет: „В управата да влезнат всички 37 човека, толкова, колкото са и самите членове.” Но не се изпълнява съвета. Братя Маркови завладяват земята.

Идват комунистите на власт. През 1950 г., съгласно закона, се отнемат голяма част от имотите им. А през 1957 г., водени от председателя си Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе.

На 31 декември 1957 г. градския съд прекратява дейността на Общество Бяло Братство. И със съдебно решение получават редовни билети за лов на риба – да ловят риба в зарибените блата, и сомове в река Дунав. А нали са вегетарианци, и не ядат жива твар? А на председателя им Георги Димитров, му се дава ловна пушка. С нея ще стреля по зайци и по чавките. А онова, което лети и кряка, но не се види, се нарича чавка. Та ще стреля по чавките.

През 1966 г. на 29 ноември Русенския градски съд осъжда братя Маркови да опразнят и предадат владението на сградата в местността „Свирчовица”.

И накрая ще цитираме едно изказване на Учителя за братя Маркови, когато посягат върху Братския имот. Той казал: „Ще дойде време, когато те ще излязат с просешка тояга, и ако не искат, с тояга ще ги изгонят.”

Всичко това се случи и сбъдна. Братя Маркови бяха осъдени да заплатят разноските, и бяха изгонени като просяци.

Един въпрос към всички: Кой изпълни волята на Учителя? Дали членските карти и устав, или Русенския съд, който санкционира опорочението на един висок идеал?

Ето отговора: Волята на Учителя бе изпълнена от Князът на този свят, т.е. от Русенския съд.

 

ЧЛЕНСКАТА КАРТА НА ОЛГА СЛАВЧЕВА ОТ ОБЩЕСТВОТО БЯЛО БРАТСТВО – ЦЕНТРАЛА, гр. РУСЕ

 

На 1 март 1949 г. в „Държавен вестник”, бр. 48 е публикуван закона за изповеданията, според който, за да се зарегистрират, трябва да представят уставите си.

През месец април 1949 г. в братската градина в гр. Айтос от всички ръководители е приет устав, и връчен в Министерството на външните работи за одобрение. Той се връща за поправки и допълнения. След това се отнася в Министерството, но той не се подписва. Всички упрекват властта, но забравят каква е волята на Учителя. А е написано в Словото Му, че Школата не се управлява от устави и съдебни регистрации.

Тогава се протега невидимата ръка на Онзи, Който владее целия Всемир, натиска небесния бутон със сила и власт, и чрез 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г., се затваря печатницата на Изгрева, заедно с всички печатници в България, за да се спре частното книгоиздаване.

Плач се издига до небето!

С писмо от 3 юни 1948 г. Министерския съвет признава Общество Бяло Братство за верска общност на основание на чл. 78 от Конституцията. Те са зарегистрирани там, където членуват всички църкви и секти. И така отново се явява Онзи, Който владее целия Всемир, натиска небесния бутон и властта от протокол №17 от 26.10.1956 г. се анулира регистрацията на Бяло Братство, и вече няма правно положение, и не се счита за юридическа личност.

Плач и вой се издига до Небето!

В „Изгревът” том ХХVІ, който е за Олга Славчева, на с. 473 и 474 публикувахме Членска карта на Олга Славчева от Общество Бяло Братство – Централа Русе.

На лицевата страна е отпечатан символа на котвата, заградена в кръг, а отдолу има петолиние с нотите: До, Ми, Сол.

На един концерт-рецитал, ние раздадохме 300 броя с отпечатания символ с нотите и обяснихме какво това означава. Котвата е слизането на човешкия дух на Земята, и обличането му в човешко тяло. А нотите, това е „до-мажорната гама” на песента „Бог е Любов”.

От Вергилий

Написано на 13 и 14 май 2013 г. от Вергилий Кръстев