… Времето е такова едно мъгливо и като пулверизатор така ръси, ръси. Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както Той е там нали, излиза сестра Люба Радославова, дъщерята на брат Радославов, която беше болна, епилептичка беше. А за нея Учителят е казал, че е египетска жрица. Тя излиза от храсталака там, от лещака, Паша ми го е казвала. „Излиза, Йотка, застава пред Учителя, така смирено и започва да пее „О, Учителю благати!“ Това е музика и текст неин, на Люба Радославова. Тя пее (Йотка пее песента). И там гдето се казва поклон, така се хубаво поклони и аз не мога да я изпея тая песен, без да стана където и да се намирам. И ако съм легнала, ще стана да се поклоня. И така безшумно се оттеглила, както безшумно дойде. А Учителят слуша, слуша. Ето, така се е родила тази песен.
В.К.: Има три песни за Учителя.
Йотка: Аз говоря само за тази.
В.К.: Значи и текста, и музиката е от нея?
Йотка: Да, само нейно е. Музиката и текста. ….

…В.К.: Ясно. Сега говорим за Радославов.
Йотка: То е дълго. Ако мога много малко в резюме да ви кажа. Те отишли на „Сините камъни“. Учителят, не знам с колко братя. На палатки на „Сините камъни“ в Сливен. Но само братя, сестри няма. А пък Паша как се е намерила в Сливен, не знам. А пък някой от братята, който е на камъните слиза надолу и с Паша се срещат и той казва, че сестри не допускат. А тя казала, аз ще се кача пък да видя Учителя и ще си сляза. Но знаела, че сестри не се допускат. И тя се качва. Но тука вече с резерва го казвам. То имам описано него. Учителят я посреща и приема. И я настанява в палатката на този брат, който слиза надолу.
В.К.: А този, който слиза, кой е?
Йотка: Е, не знам кой е. Някой от братята, който е с Учителя горе. Той я оставя в палатката. И Паша тя готви, като домакиня е. Но дали са там били, брат Радославов и други още двама, или са пристигнали с мисия до Учителя. А мисията им в какво се състояла. Да говорят с Учителя, а Учителят е живял в брат Гумнеров. Намерили му друга квартира, щото брата се провинил в леката стъпка, да кажа. И те решели, че Учителят не може там да остава. Те решили. И се качват. И единият кой е, сигурно ще е бил юриста, това точно го имам описано, ще го четете. „Аз, казва, два часа говорих и останах самодоволен, каква реч изнесох аз“.
В.К.: Това Радославов?
Йотка: Не, не е Иван Радославов, а един от тези тримата, който е бил юрист. И останал очарован от своето изказване. Учителят два часа го е слушал, без да го прекъсне. А накрая му казал: „Рекох, сега един от вас още тази година ще си замине.“ Как нямаме право да се мешаме ние в нищо. А един казва…
В.К.: Това е Бъчваров.
Йотка: Не мога да кажа. „А един ще си замине. Вторият, казва, ще изгуби цялото си богатство.“ Сигурно е бил много богат.
В.К.: Лазар Котев е.
Йотка: Не знам. А третият ще остане сам самотник до последния си дъх. Третият, това вече го знам че е брат Радославов. Щото той живееше тука в един Щерю педикюрист, и аз, лично с Аня и Паша сме ходили да му чистим стаята. То брат, беше така, така, то няма къде да стъпиш. И така самотник си замина. И се сбъдна това което, [Учителят каза]. А те не са имали право да коригират. …

…А сега за Паша, понеже това ми идва на ум. Дал пак Учителят задача за събиране на пари и сигурно пак е било с формула, но даде я задачата за 10 дена срок. Да открият най-бедният, който е между нас, да му дадат парите. И казва тя, разбира се, че задачата я е изпълнява. Но мина първи, втори, трети, четвърти, деветия ден минава. Всичките познати ги преброява на пръсти, но те не ѝ казват, кой е най-бедния. Кой е най-бедния? Не може да намери най-бедният. И на десетия ден вече, в последния миг, така сега като че ли гледам двора как беше, имаше една чешма със Зодиака, със зодиите и една кръгла пейка. Там е Учителят, тя Му казва: „Учителю, така плахо, Учителю, днеска е десетия ден, аз все още не мога задачата си да изпълня. Преброявам ги на пръсти всички, не мога да намеря кой е най-нуждаещият да дам моите пари, които съм ги събрала“. Учителят като ме погледна изпитателно: „Рекох, не си ли ти най-нуждающата се?“ Значи сам Той ѝ ги е дал на нея, сам. …

…Тези работи съм ги писала в моята книга. Те са ми лично разказвани от нея. А сега вие ги чувате от мен, но аз съм ги лично слушала. И ги помня много добре. Тя беше любимка и беше желана абсолютно от всеки. Привилегия беше Паша да отиде на гости в дадено семейство измежду нашите приятели. „И аз реших, тази великата седмица, гдето казват страстната седмица, аз реших, но това решение е само вътре в мен, никой не го знае. Реших, че всеки ден по три братски семейства ще посещавам. Сутрин на закуска при едни, на обед при втори, на вечеря при трети. И така през тази седмица от понеделника ли, до неделя ли е, аз ще посетя доста семейства. Но никой го не знае, нито сестрите ми, вътре, моята душа аз си го, каза, знам. И един ден сряда ли е било, четвъртък ли е било, налага се да отида до Учителя, нещо да го питам във връзка с беседата. Отивам, казва, сутринта и Учителят ми отваря в Горницата и засмян ми казва: „А-а, рекох, днеска при Мене на закуска, нали?“ Леле, стъписах се. И знаеш ли какво направи Учителят? Даде ми та седнах там на едно малко столче, а на мен така ми е познато, че съм се качвала, седнах, Той сложи като домакиня масата, салфетката, чашките, чая, всичко. Сам сервира, но накрая, значи колко е държал за [всички]. Ние сме лично за себе си и за всички ще кажа. Знам, че ще ми дойдат на гости, а аз знаете ли като виждах колко гости посрещах и как се радвах и обичах и да имаше как що има всичко да сложа. Ама Учителят не е като нас и ми казва: „Паша, има кашкавалче, маслинки, сиренце.“ Не знам дали е казал за масълце. „Кое искаш?“ Значи не ѝ слага всичките, а я пита кое иска. „А аз много обичах кашкавал и ме беше срам, но като ме пита Учителят, така едвам, едвам свенливо викам: „Учителю, кашкавалче“. Йотка, отряза ми кашкавал повече от хляба, виждате ли тука не е как да ви кажа, да посвидва, а е както трябва. А не от това, това. Отряза ми кашкавал, повече от хляба. А след това ми позволи аз да вдигна масата и да измия съдовете.“

…И друго с нея ще ви кажа, пак нейна опитност, пак на тази Цочева Елена. Мир и светлина да ѝ е, все са на небето всичките! Тя получава [писмо] по време, когато се пътуваше с открити листове. „Получавам едно писмо от Учителя, че Учителят ме вика да дойда тук на Изгрева.“ Тази история гдето ви я казах е от „Опълченска“ 66, а тука гдето ви казвам, че я вика с писмо Учителят е вече на Изгрева. И я вика да дойде тука, на Изгрева. Пише ѝ писмо. Но Той вика само нея. Добре, ама ние сме бетер радио Ереван. Докато тя да тръгне на другия ден, до Пловдив всичките ръководители на Братствата научили. И тръгнали заедно с нея.
В.К.: Тя идва от?
Йотка: Айтос.
В.К.: Това е Елена Цочева?
Йотка: Нея вика. Всички ръководители на братствата до Пловдив тръгват с нея. А ви казвам, че тогава искат открити листове. Но до Пловдив никой не иска открит лист. Но когато стигат на гара Пловдив минава кондуктора: „Открит лист? Немаш? Хайде долу!“ „Открит лист? Нямаш, хайде долу!“ Покрай нея минава, не я вижда, нито иска открит лист. Всичките, които са се качили от Айтос до Пловдив ги е свалил кондуктора. А покрай нея минава, все едно, че не я вижда. И тя вече пристига на Изгрева и там някъде между кухнята и една стаичката бай Ради в нея спеше и масите, лещаците, Учителят се смее, посреща я и първите Му думи били: „Рекох, открит лист не искаха, нали?“ Ето, това е. А другите всичките ги свалили….

Автобиографията на Йотка Василева Младенова може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Йотка Василева Младенова е публикуван в том7 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube