Сценарий на концерт-рецитала

1 част:
Съборът на Бялото Братство на Изгревът 1926 г. Възбрана и охрана на събора

Арестът на Учителя във Варна – разказва Юрданка Жекова

През 1926 г. Учителят Дънов е във Варна и редовно с приятелите сутрин се изкачват на височината „Ташлъ тепе“, където правят сутрешните молитви и посрещат изгрева на слънцето. Това вбесява варненският митрополит Симеон и той решава да прекрати работата на Учителя. Ето как става това. Разказва Юрданка Жекова:

„По това време, преди да тръгнем на екскурзия за Мусала по настояване на свещениците и властите във Варна и чрез нареждане на полицията дойдоха полицаи и арестуваха Учителя от „Ташлъ тепе“. А ние сутрин там излизахме, за да чакаме изгрева на слънцето, пеехме песни, изричахме молитви и Учителят ни говореше. Когато дойдоха войниците да арестуват Учителя, Той поиска да си смени обущата, но войникът с пушка не позволяваше. Но аз се развиках, показах му обувките, че с онези ще си разрани краката и го склоних да разреши. Аз се наведох и Му нахлузих другите обувки, завързах ги, Учителят стана и тръгна за града към полицейския участък. С него тръгнаха няколко приятели.

Но д-р Иван Жеков се разтърча и разфуча, ходи при началниците в полицията и след няколко часа се получи нареждане да бъде освободен от ареста. Като освободиха Учителя от ареста и се върна у дома, седна и каза: „Само една дума да кажа и цялата земя ще се потресе и онези ще изхвърчат в морето и вълните ще ги удавят. Но не искам по този начин да постъпвам.“

Един от полицаите при ареста бе много груб. Подканваше ни да вървим бързо. Удари с приклада на пушката си гърба на Учителя и Той залитна. Доктор Жеков се развика: „Ти знаеш ли кого удряш, бе? А вбесеният полицай вдига пушката си и на него му удря един приклад и той се свлича на земята. Групата спира. Доктор Жеков изрича: „Ти си вече жив умрял.“ Полицаят му удря още един приклад. Учителят се обръща към Жеков и му казва: „Спри се! Ще те обвиняват след това в убийство.“

Минава седмица, полицаят има свада с един бабаит. Онзи изважда револвера и го гръмва. Казва: „Аз отдавна те дебна да ти светя маслото. На края дойде това време.“ За всяко нещо се иска подходящо време. Но друг е онзи, който от небето управлява времето и съдбите на хората.

Следва песента „Красив е животът“.

Драма във влака – разказва Юрданка Жекова

Когато тръгнахме за София, аз придружавах Учителя във влака. В същото купе имаше един човек, който пушеше цигара. Обърнах се към него: „Г-не, не мога да понасям пушека от цигара“. Той стана и излезе вън в коридора да си изпуши цигарата. След малко влезе повторно и ме пита: „Мога ли да се срещна с г-н Дънов?“ Учителят го прие на разговор и му каза: „Ти имаш една задача на земята и като се събудиш ще започнеш да работиш“. От този момент в този господин стана промяна и след това той започна да идва на беседите на Учителя. Още тогава в купето Учителят каза: „Той горе е дал обещание да работи, но е забравил задачата си, но сега ще започне да работи“. И така стана. Той беше един от редовните посетители на беседите на Учителя.

След него влизат три калугерки и предлагаха книжки. Дадоха на Учителя и на мене. Аз ги заплатих. Като си заминаха, Учителят скъса на парчета книжката и аз скъсах моята. Тогава Той каза: „Така с търговия не се служи на Бога. Те още не са разбрали как да работят. Не са пробудени. В друга някоя епоха ще ги пробудят“.

В съседното купе пътуваше един свещеник. След малко влязоха при Учителя войници въоръжени с пушки и с щиковете си бутаха Учителя и Го арестуваха. Изпълняваха заповед на началника си. Той ми даде ключовете и ми каза: „Тебе на гарата ще посрещнат в София, а аз утре ще си дойда“.

На гарата в София бяха дошли Савка и много приятели да ни посрещнат. Но за голяма тяхна изненада слязох сама с цигулката на Учителя и багажа. Веднага съобщих на д-р Жеков с телеграма във Варна и той веднага се справи с тая неочаквана изненада. На другия ден ни казаха с кой влак ще пристигне Учителят. Ние отидохме на гарата и Го посрещнахме. Като пристигнахме на ул. „Опълченска“ 66, Той се обърна към мен и каза: „И ти присъствува на драмата“. След някой ден отидохме на дългоочакваната екскурзия на връх Мусала.

Тази драма започва от митрополит Симеон от Варна. Свалят Учителя Дънов на гара Горна Оряховица и го арестуват. Държат се с него грубо и го разпитват подробно. През цялото време Той мълчи. Накрая го заплашват, че му се пише тежка присъда. Той пак мълчи. Небето отрежда присъдата. Освобождават го.

Следва песента „Скитах се по гори и планини“.

Съборът през 1926 г. и военната блокада –
разказва Галилей Величков

През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на 10 август 1923 година след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година. Начело на партията стои министър-председателят Александър Цанков. И лично Александър Цанков, който оглавява правителството забранява събора на Бялото Братство в Търново. .

Какво следва по-нататък? На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание. На 5 януари 1926 г. за министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява „co кротце и со благо“, според християнските принципи.

Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт. През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври. През юли след подаване на молба до министър-председателя Андрей Ляпчев, от ръководителите на братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане на събора на

Бялото Братство през месец август в София.

Изпратени са покани и съобщения за предстоящия събор. Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри. Тези, които пристигат на Изгрева, разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери. Но в деня на събора се получава най- неочакваното за мнозина.

Палатките с навесите ще видите на третата стълба.

По заповед на висшата власт войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града.

Това е сутринта на 22 август, неделя. На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление. Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта.

Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат, къде отиват или че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа.

Следва песента „Ранен час“.

С кросно на събор – разказва Донка Илиева

Андрей Ляпчев беше на власт и под влияние на поповете забраниха събора. Ние тогава пътувахме с още други хора от нашия край от Ст. Загора, Карнобат и др. По това време ни даваха от полицията картончета, нещо като открит лист за София за събора. Но като слизаме от влака започват да ни преглеждат. Питат: „Имате ли картончета?“ – „Имаме.“ – „Хайде назад.“ Който има картонче го връщат обратно, защото знаят, че идват за събора. А пък аз нали идвам от село, където бях останала с децата, там бях при майка си и баща си в с. Козаре, Карнобатско. Мъжът ми беше в София на работа в строителството. Аз съм се нагърбила с неща както е на село, нося си кроено и други неща да тъчем. Реших, че ще ми потрябват както имаше на Изгрева едни Тилкови, които тъчеха платове. И така нося и други домашни работи, а те искат да ме връщат, а аз викам: „Ами, че ние тука живеем. Ето, нося си работи домашни“. Така те ме пуснаха. Взехме си един файтон с брат Желю Танев, брат ми и аз. Заради нас и те дойдоха на Изгрева. Георги, мъжът ми ни посрещна и така успяхме да дойдем за събора. В беседата си дори Учителят споменава за забраната. Но които успяха да дойдат, присъствуваха. Иначе отвън имаше войници-кордон и не пущаха идващите за събора. Които бяхме отвътре си направихме събора мълчешката.

Ще доразкажем: Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан – да го занесе в София, за да тъкат платно. С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града. Тя занася кросното у дома си, понеже живеят на Изгрева. Така тя се измъква от блокадата. А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно. Да, но кросното й послужило за пропуск. Онези, които й се присмивали, останали на гарата, а тя с кросното пристигнала на Изгрева. Случайни неща нямаше на Изгрева.

Приятелите, които идват този ден на събора, са спрени. Те биват принуждавани да вземат обратния влак и да си отидат там, откъдето са дошли. Така те остават на гарата в очакване на обратните влакове. А онези, които са дошли на събора предния ден, са вече на Изгрева.

Андрей Ляпчев е министър–председател и едновременно министър на вътрешните работи, от м. януари 1926 до м. май 1932 г. Управлява както бе обещал: „Со благо, со кротце, но с малко кютек.“ А кютек по това време означаваше бой до умирачка.

Следва песента „Вехади“. Песента е взета от непознат, свещен език, източен мотив. Песента означава: започване на една работа за Бога.

Погледът на Мъдреца –
разказва Методи Константинов

Какво става на Изгрева? Онези, които са дошли предварително са се разположили и устроили на лагер. Те очакват събора. Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица „Оборище“ № 14 в града. Разстоянието от местността „Баучер“ или Изгрева те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона.

След първото Слово на Учителя в салона в 8 часа, те отиват отново на Изгрева, където в 11 часа ще се открие съборът. От улица „Оборище“ Учителят отива на „Опълченска“ 66. Точно по това време там го чака един брат – Методи Константинов и те се запътват към Изгрева с файтон.

Преди тръгване една сестра Му казва, че Изгрева е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото – направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници!

Учителят поглежда строго Методи Константинов и му посочва с поглед, че трябва да действува. Методи бегом отива в дома на министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва на минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да се качи в него. Посреща го на портата и му казва: „Господин министър-председател, Вие лично разрешихте събора на Бялото Братство. Днес сутринта, войска е блокирала Изгрева и не допуска никой да влезе в него. На централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града. Моля Ви, господин министър-председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате „со кротце и со благо“.“

Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора на полицията. Пред Методи той отменя възбраната, като през това време крещи на онзи и му иска обяснение – кой е забранил събора? Пита го кой управлява тази държава и кой е министър-председател. Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: „Видя ли как се управлява „со кротце и со благо“? Иди и предай на господин Дънов как аз управлявам!“

Методи бегом пристига при Учителя, файтонът го чака, Методи скача в него и в тръс файтонът се отправя към Изгрева. Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка „за почест!“ със сабята си и файтонът така влиза в Изгрева.

След малко по команда войниците се качват на конете и се оттеглят. Остават само двама конни стражари да пазят и охраняват самия събор от евентуални провокатори.

Следва песента „Страдна душо“.

Стражарите обграждат Изгрева – Вергилий Кръстев

През 1925 година, през месец август във Велико Търново се провежда съборът на Бялото Братство, както става всяка година. След този събор, по внушение на свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу т. нар. „дъновисти“. Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов. Тази подписка се изпраща по надлежен път на правителство и то забранява съборите на Бялото Братство в Търново.

Ето защо съборът през 1926 година се свиква в град София. И следващите събори продължават да се свикват в София, на Изгрева.

През 1926 г. възбраната срещу събора под заповед на Ляпчев се вдига. Стражарите се оттеглят от Централната гара, както и от Изгрева. На Изгрева остават двама стражари с конете си, с пушките си, с паласките си с патрони на кръста, и със сабите, закрепени на стремето на конете. А защо? Защото организацията „Родна защита“, създадена от уволнени офицери и други десни анархисти настояват да се разтури събора. Ето защо властите нареждат охрана на Изгрева срещу евентуални провокации. Ето как Учителят обяснява случилото се.

Войници охраняваха братството от родозащитниците, които искаха да разтурят събора. Учителят спомена за тях на 22.08.1926 г. Ще цитираме от „Свещеният огън“ – Съборни беседи от 1926 г.

„Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те като вас са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: „Идете да вардите онези хора там!“ И те дойдоха, подчиниха се на тази заповед. Когато обаче на вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това? Най-важното е послушанието!“

Следва песента „Сине мой, пази живота“.

91 Псалом и блокадата на Изгрева

Един месец преди събора пристигат около 40 човека селяни, изпратени от Георги Куртев от Айтос, за да построят една стаичка на голата поляна. Тя е била определена, където е трябвало да се вкарат казаните, чайниците, посудата за общите обеди за 600 човека. Те бяха дошли с потурите, с елеците и с червените пояси през кръста. Носеха дълги ямурлуци срещу дъждовете.

Когато жандармерията блокира изгрева тези селяни се събраха наредиха се в редици и започнаха гласно да произнасят 91 псалом. Чуваше се един тътен клоните на дървета се разклатиха, а тревата под нозете им полегна.

Този, който наблюдаваше тази картина беше Димитър Грива. И той разказва следното: „Като се събраха на един събор ония селяни дошли от провинцията, с червените пояси и сутринта от тъмно на мястото на Иван Антонов, където беше до гората казват молитви, четат 91 Псалом. Пристига конна стража. Обикалят ги, не мърдат ония. И стои оня командира и стоят, и кръгом си отидоха. Това бяха богомилски души дошли с голям опит. Страшна работа! Онова офицерство беше друго. Тогава се четеше молитва и в казармата. Имаше сила в тези наши хора. Учителят пося едни семена тука. Той ми каза веднъж така: „Аз съм дошъл за Божественото Учение. Щом е Божествено, то ще успее.“ Учителят си замина и нищо неуредено не остави. Нашите се чудеха какво да правят. Мислеха, че Той ще ни изпрати всичките. Като деца бяхме около него.“

Във връзка с това, Учителят казва следното в беседата си: „Тази сутрин, за пример, ви заобиколиха войници. Какво направихте вие? – Всички заедно направихте една колективна молитва и ви се отговори – освободиха ви. Красиво, хубаво е това нещо! То трябва да ви послужи като импулс в живота, да знаете как да постъпвате. Това са методи, които трябва да усвоите. На вас предстои да усвоите изкуството да се справяте с духовете, да ги разбирате. Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само на разумния човек. Единственият ви приятел засега в света, е само Бог.“ (стр. 33)

Приемната, която четиридесетте майстори от Айтос са построили, може да видите тук, под мен, вляво.

Следва „Песен за светлия път“.

АНТРАКТ

2 част:
Стоян Ватралски, евангелист-методист
и Учителят Дънов

Публикацията „Кои и какви са белите братя – дъновистите?“ – във в. „Зорница“ бр. 38, 39, 41 от 1926 г.

Единственият човек от обществеността в София, който присъствува на събора през 1926 г. е евангелиста Стоян Ватралски, който описва всичко и публикува във в-к „Зорница“ през м. септември-октомври 1926 г. в броевете 38, 39, 41. На него дължим описанието на този събор, а не на многобройните последователи на Учителя Дънов.
3.2. Това е единствената защита от евангелист на Учителя Дънов. Това е впечатлило мнозина, а най-вече Д-р Михаил Стоицев от гр. Пловдив, който подрежда текстовете на 3-те статии от 3-те броя № 38, 39 и 41 ги подрежда и издава в една хубава книжка с различно оцветени корици. Но той отдолу слага своя псевдоним „Белобратков“, страхувал се е от местни гонения. Тази книжка е отпечатана в гр. Пловдив в печатница „Труд“ на П. Беловеждов, 1926 г. Вътре е поставен на цяла страница портрета на Стоян Ватралски, който е с брада и е застанал в профил. Съдържа 26 страници.

В 11 часа, неделя, 22 август, на Изгрева се открива съборът на Бялото Братство. Тук са всички, които са дошли няколко дни преди това от провинцията. Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата.

Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат на Изгрева. Тук Учителят разрешава въпроса така: „Христос, това е Любовта в света. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма. Ако е за форма, ето – Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по-красива от сегашната. Не, под думата „Христос“ ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи „Христос“, т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христа. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме!“ („Свещеният огън“, стр. 19).

Ето така проявеният Христос, проявеният Бог в света, отмени блокадата и съборът на Бялото Братство започна в строго определения ден и час. Онзи, който бе дал заповед за възбрана, в скоро време бе свален от поста си.

Тук под мен може да видите ксерокс копие на в-к Зорница, бр. 41, от 1926 г. Под него показваме заглавните страници на изданието на д-р Михаил Стоицев от Пловдив с първа, втора и трета статия. Ще видите и изданието на сем. Камбурови от Нова Загора. Тези две издания на статиите на Ватралски са единствените доказателства за събора от 1926 г. Портретите на Стоян Ватралски като млад и от 1926 г. са на четвърта стълба.

Следва песента „Там далече“.

Гостуването на Стоян Ватралски на 26.08.1926 г.
на събора на Изгрева

Стоян Ватралски е свидетел на онези похвати на църквата и свещениците, с които хвърлят кал и злоба срещу Учителят Дънов.

Това дава израз най-вече на събора във Велико Търново през 1922 г. За него виж във „Изгревът“, т. XVII, с. 896-901, за да разберете мнението на Учителя за духовенството и църквата. А как са се развивали и протичали борбите на свещениците срещу Учителя на събора в Търново, то вижте в „Изгревът“, т. V, с. 365-367.

Последователите на Учителя Дънов разнасят новината, че той е превъплотен Христос. По този въпрос Той говори на много места. И онзи, който проучи „Сила и Живот“ от I до V серия ще узнае Истината.

Бележка на съставителя на „Изгревът“:

А кой е Петър Дънов? Аз съм този, който указа кой е Той. Това е Всемировият Учител на Вселената, Който слиза на земята за първи път. За да слезе на земята, трябва да се облече в плътска дреха – от плът и кръв. И трябва някой да го роди. Намира си родители, и то не случайни, те го зачеват и той се ражда бебе, после е дете, юноша, момък и възраства.

Когато става на 33 години над него слиза Божественият Дух на 7 март 1897 г., през 1912 г. на 15 август в него влиза Христовия Дух (На 15 август 1912 г., деня на Св. Богородица е Съборът на Веригата. На този ден Петър Дънов няколко пъти повтаря, че Христа е пред тях. На книжката „Заветът на цветните лъчи“, отпред, е отбелязан надписа: В.Щ.С.П.РН.Г.И.Х.С.Б [Винаги Ще Съм Предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий], 15 АТ. 1912 [15 август Търново 1912 г.]. Затова тук съществуват тези 2 доказателства), а на 16 юли 1922 г. слиза Господния Дух. Това е Светата Троица на Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Той е Все и вся. Той е Живия Бог слезнал на земята в плът и кръв. Ако преди 2000 години бе дошел на земята Божият Син в лицето на Исус, сега е дошел Бащата – Отец, в лицето на Петър Дънов. Амин.

А дали българите го възприемат като Учител, като Миров Учител, като Всемиров Учител то зависи от това, дали имат сетива, органи и центрове в своя главен мозък, за да го възприемат. А времената тогава, през 1926 г. и времената сега, през 2007 г., доказват, че българите не приемат Петър Дънов за Учител. Дори последователите Му не Го приемат за такъв. Ако Го приемаха трябва да вършат онова, което е казал в Словото си и да го изпълняват. А досега те вършат обратното на това, което Той е говорил чрез Словото си. Такива примери има в „Изгревът“. Много са. Изучете ги!

Божественият Дух е Светлина!
Христовият Дух е Виделина – това е светлината в духовния свят!
Господният Дух е Силата!

До мен вдясно е портрета на Учителя от 1921 г., когато е на 57 години. Снимката е правена в Русе, публикувана във в-к „Факел“, със статия срещу Учителя.

Следва песента „Зов на планината“.

Голата поляна и съборът 1926 г. на Изгрева – бележки на съставителя на Изгрева Вергилий Кръстев

На 26 август 1926 г. към 17 ч. Стоян Ватралски посещава Изгрева, който е обграден с бодлива тел. Учителят Дънов е предупредил да не го ограждат с бодлива тел, но никой не слуша и всеки си прави каквото иска. Аз с тази бодлива тел около бараките ги заварих и тя съществуваше до 1972 г., когато комунистическата власт окончателно разруши селището на Изгрева. Виж „Изгревът“, том I, с. 424-426; т. IV, с. 323-325; т. XXIII, с. 525-526 с № 31, 32, 33.

Двама книжари са продавали своите книги, и то забележете, че това е окултна литература на Черната ложа. Още на събора през 1922 г. в Търново, Учителят заявява, че всичко това, което досега е издавано по окултизма, е дело на Черната ложа. Дори по-късно, пред самия салон на Изгрева са поставяли масички и там са продавали книгите на Черната ложа. Виж „Изгревът“, т. I, с. 457-458. Виж „Беседи и упътвания на събора 1922 г. Търново, с. 265.

Отначало събора за 1926 г. се разрешава, после се забранява и след намесата на Учителя Дънов чрез Методи Константинов, възбраната се отменя. Това е описано и сме го цитирали на страниците на „Изгревът“. Но властта оставя двама стражари на коне за наблюдатели на реда. Те са на коне, със сабля, качена на стремената на коня и с преметната пушка през гърдите. Така се охранява Изгрева от вън чрез стражата на Кесаря. Значи се преминава през няколко етапа: от разрешение на събора, след това възбрана, после отменяне на възбраната и накрая наблюдение на събора чрез стража, и то извън оградата.

Обикновено на съборите се поставя охрана и през деня, и през нощта. Охраната през нощта е била придружена от големи бели тояги, които са ги носели със себе си. На входната врата е имало охрана и са пускали само онези, които са познати на охраната. А този млад човек е бил Николай Дойнов. Това нещо го има в „Изгревът“, т. XV в неговите спомени.

Обикновено на първите събори са се обличали сестрите в бели рокли, с бели кърпи на главите. А когато е било хладно вечер, са си премятали през вратовете бели големи шалове, които специално са си ги плели за този случай. Братята са били в бели панталони, бели ризи и бели сака. С времето си това не се спазва.

Отбелязва се, че на събора е имало 1460 човека.

Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат ва изгрев слънце. В десет часа присъствува на беседа на Учителя. На стр. 19 цитираме дословно: „Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол пред маса, а върху масата – Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки.“

На третата стълба показваме снимки от събора от 1926 г. на голата поляна. Сестрите са облечени в бели рокли, а Учителят седи под специален дървен навес, който го предпазва от слънцето.

Следва песента „Духът ми шепне това“.

Палатковият лагер и общият обяд на събора 1926 г.

Най-интересното е, че повикването на молитва става с военна тръба. Тръбач е бил Цеко Етугов. Той е бил тръбач на полка. За обяд, за вечерна молитва също се е свирило с тръба. Но за всеки случай е имало специална мелодия за изпълнения и като са я чували, вече са знаели за какво са викани чрез гласа на тръбата.

По някаква случайност, притежаваме няколко снимки на палатковия лагер при съборите на Изгрева през първите години. Виж „Изгревът“, т. XI, снимките след с. 592 от 1 до 7, можете да ги видите на третата стълба.

През 1926 г. „Изгревът“ не е устроен. Построени са само една стаичка за преспиване на Учителя, която по-късно, при строежа на салона през 1927 г. бива прилепена до него и така тя става приемна за Учителя. А наоколо е имало само неколцина палатки. На събора е имало много казани, но всички са сядали на голата поляна на тревата. Някъде, където е имало, са постилали черги за сядане. На голата земя са се хранили. Общият обяд вижте на третата стълба.

По онези години никой не е могъл да си обясни, защо около Петър Дънов има много последователи. А защо? Самият Стоян Ватралски признава, че това става, благодарение на неговото Слово, което има власт и сила свръхчовешка и свръхземна. А тази сила идва чрез него, но се управлява чрез Духът Божий, чрез Духът Христов, чрез Духът Господен. Това е причината, която не се знае и досега, и не се приема също и до днес, та чак и до утре. Не я приемат нито последователите на Учителя, не я приемат противниците му, а българите изобщо отхвърлят Учението на Учителя Дънов. И затова ще си научат урока по метода на Бялото Братство, чрез страданието, чрез мъчението, за да преминат през дебелите воденични камъни да ги смелят и накрая през най-ситните сита и да се пресеят примесите и да остане чистото брашно. Само тогава може чрез Словото на Учителя да се омеси този хляб за българите – хлябът на живота и възкресението – друг път няма.

Съборът е заснет от неизвестен фотограф, който небето изпраща за да документира този исторически събор. Снимките идват една след друга в разстояние на 40 години. Такова нещо няма да видите никъде. И тази изложба няма да се повтори!

На четвърта стълба отдолу се виждат огнището и чайниците за гореща вода за събора.

Следва песента „Излязъл е сеяч да сее“.

Молитвено тържество пред изгрев слънце

Притежаваме няколко снимки от фотограф, който Небето е изпратило да заснеме туй описание на това величествено вълшебство, публикувано в „Илюстрована седмица“, Г. IV, бр. 193, 5.IX. 1926, с. 8. Случайно имах една окъсана изрезка и успяхме да я възстановим, издирена от Ефросина Ангелова-Пенкова в Народната Библиотека.

На една от снимките виждаме обща молитва при изгрев слънце. Снимката е внушителна.

На друга снимка се виждат как са подредени в редици и играят неизвестни за нас гимнастически упражнения. Могат да се преброят 30 реда по 30 човека. На такава поляна с над 900 човека, всички изпълняват едни и същи упражнения, показани от Учителя. А бивакът с палатките показва условията, при които са настанявани съборяните.

За състава на последователите на Учителя сме говорили. Освен, че идват от различни идейни политически течения – земеделци, комунисти, анархисти и т.н., но идват и от различни религиозни течения – евангелисти, протестанти, толстоисти и православни. И едновременно идват от четирите окултни течения, които през вековете са воювали. А сега са събрани на едно място. Виж „Изгревът“, т. I, с. 239-288.

Затова Изгревът е място на Бялата ложа, както и на Черната ложа. А защо? Защото е Школа за обучение.

Беседите от събора са отпечатани в томчето „Свещеният огън“, а на стр. 89 четем: „Някои разказват какво са говорили пророците преди хиляди години. Много хубави неща говорили, но това са първите писма на нашия Баща. Това, което Христос е говорил преди 2000 години, това са вторите писма на нашия Баща. Това пък, което Христос сега говори, са сегашните, последните писма на нашия Баща.“ Това са думи на Всемировият Учител.

Следва „Песен за двете сестри“.

Мястото, от което Учителят говори на голата поляна – бележки насъставителя на „Изгревът“ Вергилий Кръстев

Цялата тази обстановка с подвижната платформа е заснета и притежаваме тези снимки, които ще публикуваме. Учителят говори, отгоре са сложили над главата му навес, за да не го грее слънцето. А отпред на полянката някои стоят, други седят и слушат, а трети се разсейват.

А има и такива, които на 20-30 метра от Учителя са се събрали по двама и си говорят. Правят си говорилня и се развличат. А Учителят говори, но те не го слушат. Такива снимки притежаваме, в които се вижда, че онези до 4-5 метра слушат и записват, а други се разсейват и се разговарят помежду си. Това е. Трябва да се знае. Аз заварих такива. Има ги и днес. Ще ги има и утре. Това е плявата от хармана. Вятърът на времето я отвява и остава житото.

Една част от слушателите са от групата на т.н. „слънчогледи“, които обръщат главите си към слънцето и го следват по неговия ход на небосклона от изгрев до залез слънце. Те се хранят по този начин. Друга част записват и днес може да се намери и някоя тетрадка, запазена от това време със записано Слово на Учителя. Трети са стенографите, които са длъжни да записват всичко. Четвърти са онези, които се възхищават. Пети са онези, които стоят и слушат и от едното ухо влиза, а от другото излиза. Така, че има всички възможни случаи. Някои запомнят само една мисъл и тя им е достатъчна за цял живот.

По времето на Школата на Учителя бе направен опит за Братски живот, за Братство и Единство. Но този опит не беше успешен. Беше успешен само за онези, които бяха в един и същи Дух с него. А защо? Вижте „Изгревът“, т. XIII, с. 887, за да проумеете кога може да има братя и сестри в Единение.

Ето по този начин, всички неизяснени неща си отиват на мястото. И днес ние можем да възстановим цялата верига от случки и събития. На този събор Учителят много точно и ясно казва, че Христос, това е Бог, Който се разкрива в света. Че проявеният Христос – това е Бог. И че Бог във всичките векове е един и същ. Той е Вездесъщ. На този събор братята и сестрите видяха как се проявява Христос като Бог, че Бог управлява света и че „Изгревът“ е Дом Господен.

На една от снимките виждаме, че музикантите изнасят концерт на голата поляна пред Учителя и съборяните. Най-интересното е, че се вижда пиано, докарано с каруца, сложено върху черги и няколко човека го крепят, докато пътува от града до Изгрева. Вижда се пианистката, а зад нея цигуларите. По-добра документация от тази няма!

Следва „Българска рапсодия“.

Верую на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно със светско име Петър Дънов

Четири месеца след събора, през м. декември 1926 г. Учителят извиква ръководителите на братските кръжоци от страната. В изнесената беседа Той изнася своето Верую. Може да го следите от раздадените листове.

ВЕРУЮ
на
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА – БЕИНСА ДУНО,
СЪС СВЕТСКО ИМЕ ПЕТЪР ДЪНОВ

I. Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос,
който съм на земята, проявявам Мъдростта и
Делата в Истината на Божията Правда.
Амин.

1. II. Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос,
   който владее целият Всемир и Съм сега между вас в пътя.
   Амин.

III. Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос,

20 декември 1926 год.

(Разговори на Учителя Дънов с ръководителите на братските кръжоци в страната, виж „Изгревът…“, т. XII, с. 2; т. XIV, с. 697-699, 768-772)

8. Верую на человекът земен и небесен, пребиваващ на земята българска – Откровение от съставителят на Изгрева

ВЕРУЮ

человекът земен и небесен

пребиваващ по земята Българска

I. Вярвам във Великият Учител – Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който бе в плът и кръв на земята българска, който прояви Светлината от Словото си, за да можем чрез нея да познаем Непроявеният Бог.

Амин.

II. Вярвам във Великият Учител – Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който владее целия Всемир с животворящата Сила на Духът Христов, който бе между българите в плът и кръв, в Сила и Живот, в Слово и в Дух Животворящ, открил Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 1922-1924 г. за пръв път на земята и във Вселената. Словото му бе Бог. И Бог бе в Сила, Дух и Мощ чрез Словото Му.

Амин.

III. Вярвам във Великият Учител – Беинса Дуно, Всемирният Учител на Вселената, слезнал със светско име Петър Дънов на земята, за да даде Словото на Бога за идното человечество, чрез Духът Христов от Небесата и чрез Духът Божий от Отца на Светлините, за да направи своя храм, в человеческата душа.

Амин.

16 ч. 45 мин. 31 декември 1999 година

Забележка:

Това Верую съответствува по точки на веруюто на Великия Учител.

Следва „Химн на Великата душа“, който ви е раздаден, извадете го от джоба, защото песента е разположена на 2 страници. Показвам ви къде се намира и как да го извадите. „Веруюто“ и песента държите в двете си ръце.