1 част :
Детство, юношество и обучение на Петър Дънов

Мълчаливото дете Петър – разказва Цанка Екимова

Рождената сестра на Учителя се казваше Мария. Тя често беше гост на Изгрева и понякога ние, младите, я разпитвахме и тя ни разказваше някои неща от ранните години на брата си Петър. Учителят за тях не беше Учител, а беше Петър. За нея той беше рожден брат и толкоз. Думаше Му и се обръщаше към Него така: „Петре, кажи! Петре, направи! Петре, дай!“ И все от този род. Не можеха да прескочат родовата си бариера. А Учителят освен Мария, рождената Му сестра, имаше и още един брат, който ние не познавахме.

Ето какво съм чувала лично аз от сестра Му Мария за своят брат Петър.

Учителят или Петър, като малко дете е бил с много деликатно здраве, бил слабичък, но физически строен. Било е повечето мълчаливо дете. Когато е дошло времето да проходи, е проходил по-късно. Когато е дошло време да проговори, не е проговорил. Отначало е казвал срички, но после е спрял. Мълчал е и не е искал да говори. Отначало са сметнали, че няма да говори изобщо и така щял да си остане. Защо ли? Защото минали три години, после четири години, пет години и дошла шестата му година.

Един път майка Му Добра, съпруга на дядо Константин Дъновски и дъщеря на чорбаджи Атанас от с. Хадърджа, а сега село Николаевка, е била на нивата. Обикновено жените са ставали сутрин рано и са вървели да стигнат рано на нивата и да копаят на ранина, когато слънцето още не ги е припекло. В къщи останал малкия шестгодишен Петър с баба му, която го е наглеждала. Дъщеря й Добра била на нивата, а тя е била у дома, където е готвела гозбите и оправяла къщата, по едно време както си играел, както обикновеному, малкият Петър се обърнал към баба си и казал: „Бабо, направи ми люлка!“. Тя се втрещила, понеже до тогава всички са смятали, че той няма да проговори и ще си остане ням. Баба се разтичва, връзва му люлка, люлее го, разпява се и започва песен да му пее. Голяма радост е било за нея, че внука й проговорил пред нея самата. Като се върнали от нивата била голяма радост, че било песни и накрая тропнали по едно хорце. Това нещо го е разказвала майка му Добра на собствената си дъщеря Мария, а сега баба Мария го разказваше на нас. Разказваше на нас, учениците от Школата на Учителя.

Следва песента „Святият Дух“, № 49. Изпълнение на Спаска Панайотова – сопран и Ана Каралашева – пиано. Песента е от сборника „Духовни песни“ – 1923 г.

Бурята и градушката – разказва Цанка Екимова

Друг случай. За пръв път решили да заведат Петър на нивата. По това време било жътва, жътварите жънели, мъжете след тях връзвали снопите. Станало към обяд и малкия Петър изведнъж отишъл до положените вече за кръстец снопи, покачил се на един от снопите и извикал: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде буря!“ Всички се смаяли и само се огледали. Небето ясно, няма облаче, а детето на дядо поп, което до вчера беше нямо и не можеше да говори, и сега е проговорило и плещи какви ли не глупости и измислици. Продължават да работят и да не обръщат внимание.

Но майка му Добра била толкова още поразена от това, че сина й проговорил най-сетне и решила да изпълни това негово желание. Решила да не му разваля хатъра, да не би да се разсърди и да вземе отново да спре и да не говори. Тогава какво ще прави? Та тя още не се е нарадвала от това, че детето й е проговорило на шест години. И понеже била стопанка на дома, дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджийка, затова обръща се към жътварите и нарежда да спрат жътвата. Наредила им да съберат снопите, а те не са били малко и започнали да ги правят на кръстци. Подреждали кръстците и накрая ги подредили както трябва. А другите селяни от полето гледали как жътварите на дядо поп спрели да жънат и в никое време подреждат снопите на кръстци. А това се правело при мръкнало време, когато за деня привърши жътвата. Поглеждали съселяните, усмихвали се, па си рекли: „Е, нали проговори сега на дядо поп момчето, дойде време да му вървят и по гайдата“. Снопите били положени кръстци. Те се полагат така, че класовете се затискват от следващия сноп така, че ако вали дъжд или бие град, да не се може да ги очука. Така се запазват класовете на житото.

Таман свършили и кога вдигнали глави, небето почерняло от облаци. А не минало дори един час от предупреждението на момчето Петър. Задухал силен вятър, започнала буря, че дъжд, че градушка, цяло бедствие. Прибрали добитъка под крушата, а те жътварите се скупчили под каруците, за да се пазят от градушката. Останалите съселяни, които се усмихвали и подигравали на момчето на дядо поп, били обрулени и нивите очукани до зърно от градушката. Нямало по-щастлива майка от Добра, че синът й най-сетне проговорил и на нея, и на селяните. Проговорил на ония, които имали уши да слушат и които искали да слушат.

Следва песента „Любов и признателност към Христа“, № 211.

Годежарите за Мария – разказва Цанка Екимова

Друг случай: Аз съм го слушала от сестра му – баба Мария, но същия случай го разказваше и Иван Антонов, който Влад Пашов записа. Но аз ще го разкажа така, както го чух от баба Мария, която бе рождената сестра на Учителя.

Баба Мария е била десет години по-голяма от Учителя. И когато е била момиче се е грижила за него. Така са правили всички по-големи момичета с малките си братчета. Но расла и пораснала, замомела се, станала мома на 18 години и дошло времето да се помисли да й се намери мъж и да бъде омъжена. Дядо поп Константин Дъновски по ония години не е бил случаен човек и цяла Варненска околия го познавала, че дори и в Истанбул. Поради борбите, които той е водел срещу гърците за правото да имат българско училище и църковната служба да се води на славянски език е бил уважаван. Това нещо той го сполучва и открива първото българско училище в село Николаевка и за пръв път чете на славянски църковната служба в новооткритият параклис в собствения си дом и в църквата „Св. Димитър“ във Варна.

Така, че дядо поп решил да потърси годеник за своята 18-годишна дъщеря Мария. Както решил, така и намерил годеник и така поканил годежари у дома си. Решил дядо поп да я сгодява за един богаташки син. Но Мария не го харесвала, понеже тя си е имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена. Казала на баща си, че си е имала друг на сърце и че друг ще си избере и за друг ще се омъжи. Но дядо поп бил твърд и казал, че неговата дума на две не се троши, а се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци, не само от турци, но от ходжи и паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори на най-голямата чаршия в Истанбул. Казал това и това не било лъжа.

Но Мария отказала. Но все пак те я натикали в стаята на годежарите, за да бъде огледана и да послуша техния разговор. На нея й дотегнало да слуша разни приказки, излезнала от стаята и влезнала в една друга стая, за да се наплаче. А това била стаята където малкото момче Петър си учил уроците като ученик от второ отделение. Като влязла Мария в неговата стая тя се хвърлила на кревата, захлупила си лицето с двете ръце и започнала да ридае. Петърчо я запитал: „Како, защо плачеш?“ Тя нищо не му отговорила, понеже смятала, че той е още дете и не може да разбере какво става с големи хора, когато са моми и когато дойдат годежари да ги сватосват и уговарят. Но понеже дошло време, че трябва да отиде пак при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, то тя си избърсва сълзите и се запътила нататък в другата стая, където са били сватовниците.

Развръзката на разказа ще научите след песента „О, елате вий ранени!“, № 97, от сборника „Свещени песни“, 1907 г.

Пророчеството на малкия Петър – разказва Цанка Екимова

Но между двете стаи имало малко килерче, което съединявало двете стаи. Отгоре на тавана му били накачени и били провесени много сплитове от царевица. Така се е сушела и запазвала царевицата. Когато се обели царевицата, шушулите не се откъсват, а се заделят и чрез тях се заплитат и други мамули на сплит. Обикновено се заплитат от 20-50 царевици и става голям сплит около два метра. Същият сплит след това се прехвърля върху някоя греда и така виси цяла есен и цяла зима, докато му дойде времето да го свалят и да го рубят на палешник на зърна. Така че много сплитове от такава заплетена царевица висяла и провисвала от гредите на това килерче.

Като преминала Мария от едната стая в другата, една плетеница от царевицата се скъсва и пада зад гърба й. Тя се стреснала, извикала от уплаха, обърнала се и като видяла каква е работата започнала да събира бързо царевиците, защото ако ги видят сватовниците ще кажат, че тук живее мома мързелива и мома неугледна и мома, която не е за сватосване и женитба. Бързала да ги събира, слагала ги е в скута си, а през това време на прага се показал малкия Петър и казал: „Како, не се плаши и не се тревожи. Така както се разтури и се скъса и падна тоя сплит от тавана зад тебе, така ще се разтури оная работа дето я гласят в другата стая за гдето си тръгнала и тя ще остане зад тебе, а ти ще си вървиш напред по твоя път“. Тя не му обърнала внимание на тези момчешки думи изречени по никое време и казани за някакви си царевици. Помислила си, какво знае той, какво става в оная стая и какво става с мене, че щяло да се разтури и след това всичко да се оправи. Влезнала в другата тая и пред всички й било съобщено, че тя е вече сгодена за богаташкия син, който не го е имало и не е бил в тая стая, а годежа се обявил от баща й и от годежарите. Приела всичко това, нямало какво да прави, но в себе си решила, че тя няма да се остави току-така да правят с нея каквото си искат разните там годежари.

На следващия ден тя чула и получила вест, че онзи момък, когото тя харесвала и комуто се е врекла да се сгоди за него и да тръгне подир него, бил пристигнал от Румъния, където бил известно време по работа и по търговия. Както й донесли вест, така и тя изпратила вест до него и вечерта тя избягва с него. Пристанала му.

Дядо поп няма какво да прави вече, примирява се и когато се раждат внуците му се сдобрява, така както му е редът и какъвто е обичая от памтивека.

Така пророчеството на малкия Петър, изречено след разкъсването на сплитовете от царевица се сбъднало.

Следва песента „Възкресението“, № 97, от Сборника от 1923 г.

Знамения от Небето – разказва Елена Андреева

Нека се замислим върху пророчеството на детето Петър.

Сега, това да го каже Учителя в зрялата възраст, за нас е понятно, Той си говореше с тези символи, но това дете го казва, значи от време на време е било посещавано от по-висши същества, за да направи тая връзка между разсипването на царевицата и разтурването на годежа на сестра си. Това тя го е разказала като опитност. И така разтуря се работата на баба Мария. Тя беше доста възрастна, когато го разправяше, беше над 70 години.

„Много кротка беше и тиха“, разказваше мария за майка си. Това ми каза за майка си, не можа повече да ми каже.

Сега аз разбрах, тя е била кротка и тиха, а дядо поп е бил по-енергичен и с висок тон е говорил, и така по-господарски дух е имал, нали. Пък то в онуй време всички мъже бяха господари в семейството така и то пълновластни. Даже жената е абсолютно подчинена на него. Но като свещеник, той би трябвало да има по-широко гледане, щото Христос примирява. Христос казва, че няма мъже и жени пред Бога и че всички са души, така че те са равни пред Бога и той би трябвало така да постъпва, но как е била не зная, но тя е била кротка женица, смирена.

Друго съм чула, че преди да роди Учителя, много дълго е боледувала тя. Преди да забременее. Значи, аз така го разбирам: прекарали са я през една чистка, хубава, щото боледуването е чистене всякога и тя дълго е боледувала, може би за да се подготви така. То е имало и влияние отгоре нали, да я учат и т.н. Щото да бъде кротък и смирен човек, това е качество голямо.

Та това съм чула и още нещо знам: Тя пак заболяла впоследствие, Учителят бил във Варна ученик в гимназията и тя не си е заминала, докато той не дойде. Все казвала: „Петър да дойде, да го видя.“ И успяла да го дочака и тогава си заминала. Защото тя по-млада си е отишла. Значи тогава ученик е бил Учителя. Това знам за семейството.

Друго знамение. Когато се ражда Петър Дънов, зимата е била много мека. Не е паднала дори снежинка сняг. А зимите в онзи край са били много сурови и селата обикновено са били затрупани със сняг. Приели са го, че е знамение от небето. Всички тия знамения се дават като доказателство, че на земята слиза Велик духовен Учител.

Следва песента „Покана за спасение“, № 115.

Време е – разказва Борис Николов

Дошло време, Мария е възрастна и болна. Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ. Поискала Той да отиде при нея на место да й помогне. Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине.“ Дъщерята се връща у дома, а майката я посреща здрава. А като тръгнала към Учителя я била оставила на леглото готова за умирачка. Минало време и баба Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ. Люба отива на Изгрева да търси помощ от Учителя. Отива горе, но Учителя Го няма. Пита този, пита онзи и всеки казва: „Ами Учителя е тук, иди и го намери!“ Люба отива в стаята Му, търси Го, а Него Го няма. Търси Го в приемната, долу, пак Го няма. Търси Го по целия Изгрев, а Него Го няма. Кой когото срещне пита за Учителя и всеки казва, ето Учителят е тук и беше еди-къде си. Отива Люба на посоченото място, а Учителят Го няма.

Всички, които разпитва казват, че Учителят е на Изгрева. А тя не може да го намери. За останалите Учителят е на Изгрева, а за нея Учителят Го няма. Така изминали три дни без да може Люба да се срещне с Учителя и да иска помощ за майка си, която е рождената сестра на Учителя. На третия ден баба Мария си заминала от този свят. Тогава Люба отива при Учителя и съобщава тъжната вест. Учителят се усмихнал: „Сестра ми Мария искаше да се изхитри и този път, но беше вече дошло време да си замине“.

За всеки човек е определено време да слезне на земята и му е определено време, когато да си замине. Това се отнася до разумния човек.

Писмо до Люба Чолакова от Учителя Петър Дънов

Любезна Люба, майка ви си замина, за си почине. Тя прекара добре живота си, сега й остава да започне новия живот на Любовта!

Ходете по нейните стъпки, носете нейните добри чувства. Пожелавам на тебе, на Юрдана, на Добра, Ана и Костадина добър живот!

София, Изгрев

Свещеният подпис на Учителя Дънов

Мария, сестрата на Петър Дънов, заедно със съпруга й и четирите й дъщери, са на тези снимки, до прозореца.

Следва песента „В скръб и съмнение“, № 247.

Богатият вуйчо се разплаща с племенниците си –
разказват Борис Николов и Елена Андреева

Учителят Петър Дънов имаше рождена сестра, която се казваше Мария. Като девойка тя се запознала с евангелистите-методисти във Варна. 3алюбила се с един от тях – Петър Стамов и се омъжва за него.

От брака си има четири дъщери: Любка, Йорданка, Добра и Анка, и син Константин.

Всички деца на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо Петър Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това. Единствено една от дъщерите – Люба, по мъж Чакалова, приема Учението на Учителя.

Другата й сестра, как се казваше не зная, беше зъболекарка. Тя не прие учението. Даже помня, Савка беше ходила при нея да си лекува зъбите и така й говорила отрицателно за Учителя. Тя искала Той да й дава пари, да я поддържа, разбирате ли? Като богат вуйчо. Пък Учителя казваше, за общите пари: „Те не са мои“. Даже един път на мене ми каза: „Идват хора и ми искат пари. Ами аз не разполагам с пари, те не са мои, те са дадени за Господа. Аз не мога да харча от тях.“

И друга една опитност пак за пари ще ви кажа с Учителя, щото сега ми дойде наум. Учителят ми каза, че един брат от Казанлък дошъл при Него и Му носи 30,000 лв. „Ето Учителю, тези пари ги давам за Бога!“ Пък Учителя му рекъл: „Ех, по-добър касиер от тебе няма. Пази ги ти. Когато ми дотрябват ще ти ги поискам.“ Минава време. Случило се, че братът си отива. Ще помислите, че парите са се затрили. Напротив, след време жена му идва и носи парите на Учителя и казва: „Мъжът ми каза, че тези пари са за Господа и Вие сте оставили той да ги пази“. Предаде ги.

След заминаването на Учителя Братството издири наследниците на баба Мария и те получиха една голяма сума пари за времето си. С тази сума пари беше откупено от наследниците на баба Мария правото на наследство, което те имаха от техния вуйчо Петър Дънов. Това беше правото за издаване на беседите на Учителя, след Неговото заминаване.

Бележка на редактора.

Една група от Борис Николов, Боян Боев и Паша Теодорова изкупува правото за наследство за 400,000 лева от наследниците на сестра му Мария.

Друга група от Никола Антов, Симеон Симеонов и Жечо Панайотов откупват правото за наследство от наследниците на брат му Атанас, също за 400,000 лева. Било заплатено 800,000 лева, което навремето представлявало голяма сума пари. Така богатия вуйчо се разплати с племенниците си.

Следва песента „Вяра и посвещение“, № 154. Автор на музиката Paul Rowland.

В сборника „Духовни песни от 1923 г.“ е публикувана тази песен под № 154. Там под текста на песента е написано „непознат автор“. Думите са същите, както на нашата песен „На Учителят покорен, аз ще служа до конца“.

Автор на музиката е Борис хаджи Андреев от гр. Ямбол (1915 г.) Текстът е на Елена Казанлъклиева. И в двете песни авторът на текста е един и същ.

Антракт

Втора част:

Водещият: Начало на втора част.

1. Концерт – рецитала продължава.
2. Моля за тишина.
3. Моля ви отново да изключите всички GSM, защото концертът се записва.
4. Започва втората част на концерт–рецитала на тема Петър Дънов и Евангелската методистка мисия в България.
5. Раздадохме ви листове с Посвещението на Учителя Дънов към Новият Завет на Библията от 1885 г.

От другата страна сме публикували текстове на Духа Господен от Евангелието.

ПОСВЕЩЕНИЕ

Новий Завет на Господа Нашего
Исуса Христа

Всичките думи Господни са верни и истинни.
И блажен е всеки, който ги възприема и пази.
Неговата душа не ще бъде в лишение, защото сам Господ
ще присъствува в неговото сърце.

Това, което Господ е казал, то е за наше спасение.

Неговото Слово събужда спящите духом и избавя
погинващите от грях.

Господ говори на сърцето и дава уверение на разума
за своята Истина.

Той изявява своята благост на душата и прави името си
познато ней.
Господ управлява сърцето и просвещава умът.
Знанието Господне е светилник за душата.
А мирът Господен, нейно изцеление.
Помни думите Господни и неговите обещания.
Той ще направи своето Слово да се сбъде (сбъдне).
Призовавай го на всяко място и по всяко време,
защото това е угодно нему.
Блажен е, който вярва, който се надява на Господа
и който го люби. Той е син Божий.

Учителят Дънов

Пояснение:
Това посвещение лично и собственоръчно е написал Учителя Дънов на собствената си Библия на стр. 64, на заглавната страница на Новия завет, издадена във Виена, 1885 г.

Поднасяме го като посвещение за „Изгревът“, т. XXIV, който е за методистката, евангелска мисия в България

Амин

6 октомври 2007 г., събота, София

Духът Господен
Господният Дух е Духът на Силите небесни.
Господи Боже на Силите, кой е като тебе.
Силен си Господи и Истината ти е около тебе (Пс. 89:8)

Възнеси се Господи със силата си. (Пс. 21:13)
Господ на Силите, той е цар на Славата. Пс. 24:10)

Господ е цар във век века (Пс. 10:16)
Господ ще царува във век. (Пс. 146:10)

Защото Господ е Бог велик,
и цар велик над всички богове. (Пс. 95:3)

Блажено онова племе, на което Бог е Господ.(Пс. 33:12)
Блажен е този народ, комуто Господ е негов Бог.(Пс. 144:15)

Защото на Господа е царството
и Той владее над народите. (Пс. 22:28)
Господ е висок над всичките народи,
Над небесата е неговата слава (Пс. 113:4)

Благословен, който иде в името Господне. (Пс. 118:26)
Не нам Господи, не нам,
Но на името си дай слава. (Пс. 115:1)

Със силата на знамения и чудеса,
със силата на Духа Божия… (Рим. 15:19)
Изпълних с проповедта на Христовото евангелие (Рим. 15:20)

Защото Царството Божие
не е в Слово, но в Сила (I Кор. 4:20)

2 част:
Петър Дънов и Евангелската методистка мисия в България.

Мария, сестрата на Петър Дънов, става евангелистка – разказва евангелист Методи Марков, главен пастор на евангелистите – методисти в България

Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата Евангелска църква в гр. Варна.

Задомявайки се, Мария, заедно със съпруга си Пенко Стамов, станали едни от първите членове на Евангелската методистка църква във Варна. По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната църква, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с. Николаевка, Варненско е станала „протестантка“? На съвета от свещеници, начело с митрополит дядо Симеон, тя отговорила: „Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян в къщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не, единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен. А те – евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа… Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее.“ С тези думи тя напуснала „съдебната зала“ и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си.

Малкият брат на Мария – Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г.

Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом. В града се знаело, че техният дом, на Мария и Пенко Стамови, е бил открито обявен за евангелски дом. При тях са живеели, като наематели, младежи, които Мария, като ревностна евангелистка канила да посещават проповедите на мисионера Лаунсбери, когато той посещавал Варна. Някои от тези младежи, приемайки евангелизма, като усърдно християнство, отпосле са били завършвали Американското научно-богословско училище в Свищов и са били ставали проповедници. Към Евангелската методистка църква са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца.

Майката на Петър Дънов се е казвала Добра. Нейният рожден брат се казвал чорбаджи Юграшев. Той е бил евангелист.

Следва песента „Любов и признателност към Христа“, № 210.

Учителите по цигулка на младия Петър Дънов –

из Словото на Учителя Петър Дънов.

(Виж „Изгревът“ том 24, стр. 427 – 434.)

„Велика наука е да знаеш как да изпълняваш волята на своя Небесен Баща. Това не е лесна работа, както не е лесно да свириш и пееш. Големи мъчнотии е минал музикантът, докато си пробие път. Едно време, когато започнах да свиря на цигулка, всички ми казваха: „Цигулар къща не храни.“ Въпреки това, аз продължавах да свиря. Първият ми учител беше добър, даде ми основните правила на цигулката Вторият ми учител беше чех, гениален музикант Той се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше. Близките ме питаха, какво ще постигна, като се науча да свиря. Музиката не е най-необходимото нещо в живота. Не е най-необходимото, но е много важно нещо.“

„От всички хора се иска търпение, да дочакат времето, което е определено за всеки едного. Например, аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжаващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и преподават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Когато отивах при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Благодарение на неговото свирене, и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше вън. Той беше Венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпратеше всичките си ученици, влизах аз и той веднага започваше да свири. Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене.

И тъй, когато разумният свят ви свири, не искайте вие да свирите. Седнете и слушайте внимателно, как ви свирят. Разумният свят предава уроци и изпитва недаровитите ученици. На даровитите само свирят.“

„Аз съм виждал един човек с много развито ухо, той беше чех, в България живееше, наричаше се Фалтес, толкова развито ухо по музика имаше, че като слуша някои фалшив тон, той си маха и двете ръце.

И казва на учениците да спрат. Не може да търпи. Пък като чуе някой тон хубав, веднага обръща внимание. Казвам, отлично ухо! Каквото и да е, като го слуша, щом е фалшив тонът, той махаше с ръцете си. Предаваше във Варненската прогимназия и като чуе, че учениците пеят фалшиво, той излезне от класа навън. Те млъкнат, той пак влезе, пак запеят. Не може да ги търпи като вземат фалшиво. Учениците се смеят, казват: „Смахнат е“. Не може да слуша като пеем.“

Следва песента „Надежда и копнеж“, № 226.

За първия български евангелист Гавраил Илиев и за преводът на Библията на български език.

Първият българин, евангелист, е Гаврил Илиев. Още от 1852 г. разпространява отпечатания Нов завет на Неофит Рилски, издание на Българското библейско дружество. Отпечатан е в гр. Смирна в общ тираж 30,000 броя още в 1840 год., претърпял 6 издания.

Първото издание е още от 1839 г. но по заповед на гръцкия цариградски патриарх било унищожено.

Гаврил Илиев на 25 март 1852 год. е отлъчен от църквата и му е забранено да продава Новия Завет, защото е издаден от евангелистите.

Веднъж е трябвало пътувайки с коня си, да премине през едно мостче на реката, но конят се спрял и не искал да върви. Вижда, че се явил ангел, който хванал поводите на коня му и го превел през мостчето. Минута след това реката отнася мостчето чрез придошлите води.

Друг път пътувал през нощта с коня си и решил да пренощува в един познат нему хан. Решил да почука на вратата и чул глас: „Гаврил, не буди лъва!“ Гласът бил силен и заповеднически. Той се оттеглил. Не след дълго време се разнесли изстрели. Оказало се, че в хана имало разбойници, които чакали богат търговец, за да го убият и оберат. И днес има такива разбойници. Слушайте онзи, който ви говори. Това е вашия ангел хранител.

Преводът на Библията на български език на Стария Завет започва от 1855 г.

След 12 годишен труд се отпечатва в Цариград цялата Библия през 1871 год. със средствата на Британското библейско дружество.

A за Новият Завет се използва коригирания превод на Неофит Рилски от 1836 г. А за Старият Завет се превежда от оригиналния староеврейски език, старогръцки и сирийски.

Преводачите са: Д-р Лонг, д-р Елиас Ригс, Христодул Костович и Петко Славейков, които ги виждате на снимката. А първите двама преводачи Неофит Рилски Константин Фотинов са починали.

Тук сме приложили снимки на 4-те преводачи. Четвъртата стълба до прозореца.

А Гаврил Илиев със жена му и семейството му са пред вас. Третата стълба до плаката.

Следва песента „Дързост в Христа“, от сборника 1921 г. „Песни на Всемирното Братство“.

Библията на Учителя Дънов,
издание от 1885 г., с която Той работи

Коригираният превод на Новия Завет бил отпечатан за първи път през 1866 г. в Цариград. Същата година през месец май, д-р Лонг заминава за Америка където в Ню Йорк през 1867 г. се издава луксозно издание на Новия завет, като от лявата страна е на църковно-славянски, а на дясната страна на говорим български език.

Тук на този плакат пред масата показваме това издание, като обръщаме внимание, че и в двата случая е запазен космическия знак ѣ „ят“. Издава се 3 години преди обявяването на турския ферман за независима българска църква и 10 години преди Освобождението на България през 1877/1878 год. от турско иго.

Тук на тези плакати, до уредбата, показваме снимките на първите евангелисти-методисти, така и на първите български разпространители на Библията издадена 1871 год.

Българската църква забранява да се разпространява Библията от 1871 г. отпечатана на български език. Екзарх Антим I през 1888 год. издава специална възбрана. Тази Библия претърпява много издания, като спазва промяната на правописа. А изданието на 1885 г. се използува от Петър Дънов и той работи с нея. Ако не беше издадена, с какво той можеше да работи?

С този превод се установява източното наречие за официален български език. А Българският синод успява чак в 1925 год. да направи един несполучлив опит за превод и да я отпечата.

През 2000 год. бе направено фототипно издание на Библията, на Учителя, организирано от Светозар Няголов. Той описва как това е станало в „Изгревът“ том XXIV стр. 75-77. Показваме ви тази Библия с посвещение от него за този концерт-рецитал.

Текст от Светозар: „Подарявам тази Библия на д-р Вергилий Кръстев да я използва за концерт-рециталите по „Изгревът“ том 24, който е посветен на Евангелското методистко движение в България. Методистите-евангелисти са тези, които са превели и издали Библията.

Аз, Светозар Няголов, издадох стереотипно личната Библия, ползвана от Учителя по времето на Школата от 1922 до 1944 г. При концерт-рециталите да се поставя на масата при водещия.“

Подпис: Светозар Няголов.

Следва песента „На Христа запейте“, стр. 76 от сборника 1921 г.

Няколко факти за Американското научно богословско
училище в град Свищов и от живота на Учителя

През 1882 г. се открива в гр. Свищов Американско научно богословско училище. Създаден е две-годишен курс по богословие за подготовка на евангелски проповедници.

Петър Дънов, който е във Варна, бива изпратен в гр. Свищов, в този богословски курс. Това се осъществява чрез постъпките на евангелистите от гр. Варна, сестра му Мария и мъжът й Пенко Стамов.

Има и нещо друго, което се пропуска и не се знае, това е, че майката на Петър Дънов е от рода Юграшеви. Чорбаджи Юграшев е бил евангелист. Той е вуйчо на Петър Дънов. А знаете българската поговорка, че който има вуйчо владика, то той става поп. Петър Дънов е изпратен да се учи в гр. Свищов чрез тяхната благословия, по-късно е изпратен в САЩ пак по тяхна линия и благословия. Те са имали фондове, връзки и средства.

Първият випуск на богословския курс получават своите атестати на 25 юни 1886 г. Това са Иван Димитров, Петър Василев, Банчо Тодоров и Иван Тодоров. Тези четиримата получават назначения за помощник проповедници в Орхание, Ловеч, Търново, Варна. (Виж „Изгревът“ том XXIV, стр. 49-51.)

Следващият втори випуск на училището е на 24 юни 1887 г. Това са Христо Бъчваров и Петър Дънов. Те правят една снимка, която ние представяме на плакати, снимките на всичките випускници. (Виж „Изгревът“ том XXIV, стр. 49-51.)

Атестатът за завършването на Богословския курс в гр. Свищов е подписан от директора Чалис и от двамата учители там Йордан Икономов и Стефан Томов. Атестатът е публикуван в „Изгревът“ том 24, снимка № 80.

На тези два плаката показваме Петър Дънов с неговите съученици от Свищов.

Следва „Милосърдието“, стр. 10-11, от сборника 1921 г.

Петър Дънов, евангелски проповедник и учител в село Хотанца

Веднага след завършването си Петър Дънов е изпратен като евангелски проповедник и учител в основното училище в с. Хотанца, Русенско. Там той престоява около една година 1887-1888 год. Ето един спомен от онова време.

Петър Дънов е учител в село Хотанца и отива в гр. Русе при един известен фотограф.

Петър Дънов през 1887 г. в гр. Русе прави снимка, която я има тук на плаката до пианото и я изпраща на сестра си Мария с надпис отзад: „В знак на искрена братска любов подарявам за спомен лика си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса. Ваш искрено любящ брат.“ Подпис П. К. Дънов, Русе, ноември 24, 1887 г. с. Хотанца. Снимките на сестра му Мария с мъжа й Пенко Стамов са тук на плакатите. (Виж „Изгревът“ том XXIV, снимки № 40 и 42.)

Същата снимка той изпраща на своя съученик от Богословския курс в гр. Свищов, Петър Василев. Отзад е написал следното: Русе, април от 1888 год. с. Хотанца. „В знак на приятелска и братска любов в Исуса подарявам за спомен ликът си на П. Василев. Помнете ме в Христа, понеже в него за всякоги и ще се радваме. Блажени онези души, които са съединени с Христовата Любов. Ваш брат и приятел в Христа – Петър Дънов.“ Подпис П. Дънов.

Снимката на Петър Василев, като млад е извадена и я има до мен най-горе на плаката. Също прилагаме ликът на Петър Василев, като белобрад проповедник на плаката. (Виж „Изгревът“ снимки № 41, 42-а.)

Цяло чудо за небето е, че до днес са запазени тези снимки с почерка на Петър Дънов. А цяло знамение на земята бе, че са публикувани в „Изгревът“ том 24, който описва моменти от историята на евангелската методистка мисия в България, свързана с делото и Школата на Учителя Дънов.

Следва песента „Напред да ходим!“, сборник 1921 г.

Учителят в село Хотанца– разказва Борис Николов

Преди да отиде в Америка Учителят е бил учител в село Хотанца. Като дошъл в селото, почувствала се голяма промяна в училището. Той създава навика в децата да излизат сред природата и да я обичат. Голяма част от знанията се водят на открито. Учителят научава децата и на хигиена, като особено държи на чистотата. Децата са имали лошия навик да се клеветят. Учителят ги слуша като Му се оплакват и сърдито казва: „Мълчи, ти по-добър ли си от него?“ В скоро време клеветата изчезва от училището. Също се биели често. Хване двамата за ушите – единия, който е бит, и другия, който удря, изправя ги на дъската и казва: „Виждате ли ги? И вие сте като тях.“ Така децата се усмирили, настъпило помирение между тях, за да даде място на песните, които пеели и на които ги учил новият учител със своята цигулка.

Следва песента „На Учителя“.