СЦЕНАРИЙ НА КОНЦЕРТ-РЕЦИТАЛА:

„СЪБУДИ СЕ ТИ, КОЙТО СПИШ“

 

1 част:
Д-Р МИРКОВИЧ, ПРОРОЧЕСТВА И ПОЯВАТА НА ПЪРВИЯ СКРИЖАЛ НА ДУХА

 

Д-Р МИРКОВИЧ ЗА ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ЛУЧИЯ ГРАНЖ ЗА МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

 

Д-р Миркович споделя личните си впечатления от ясновидката Лучия Гранж и публикува нейното пророчество за Учителя, получено в писмо на френски език, в което има и напътствия за неговото духовно развитие. Пророчеството е публикувано през 1895 г. в издаваното от него списание Нова светлина Мадам Гранж е известна медиумка и тази своя способност тя е развила до такава висша степен, щото е станала обична на всички духове.
– През последното Парижко изложение, във време на конгреса на спиритистите, Мадам Гранж бе душата на разискванията, които ставаха там, а със своите сеанси и опити стана още повече известна.

На този конгрес е имал честта да присъствува и един наш българин (т.е. Д-р Георги Вълков Миркович, който по това време следва медицина в гр. Монпелие, Франция), който ако не е отишъл там да присъствува, като представител на Българските спиритисти, то от просто любопитство и желание да се запознае с началата на спиритическата наука, пожелал е да се запознае и с тази прочута Мадам Гранж. Между другите работи, които нашият Българин видял и чул в къщата на Мадам Гранж, той помолил госпожата да бъде толкова добра, щото да разпита неговия дух-покровител и го помоли да му съобщи неговото бъдещо щастие или нещастие. Това се свършило. Нашият нов спиритист помолил Мадам Гранж да повика някой съвършен дух и го попита за бъдещето на отечеството му България, с тази още молба, щото каквото се каже за него писменно да му се съобщи. Речено и свършено.

От Парижкото изложение до сега са се изминали тъкмо шест години, през което време нашият Българин е следил дали предсказаните му работи ще се изпълнят и, понеже предсказаните да се изпълнят в този период неща в точност се изпълнили, той, без всякакво стеснение, изпраща ни и пророчеството което е направено за България, с молба да го обнародваме и му дадем гласност.

Ето самото пророчество:
„Българската народност е в детинството на свободата си, и няма да дойде до съвършенство, до като не се лиши съвършенно от нетърпимостта си.
Бог я подлага на разни изпитни за доброто й. Не е ли истина, че человек започва да разсъждава и мисли зряло, след като прекара много страдания и че най-сетне той се установява върху спиритуалистическите (духовни) работи като на утешител и истински ключ на благополучието?
Свободата на тази страна (България) ще бъде съзидана върху куп мъченици.
Ще настане един ден, когато един млад войник, вдъхновен от една Божественна сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една друга се стремят да се надвият. Младият този войник ще е человек с доверие и свръхчеловеческият му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществующите партии.
Това оръдие на Божественното предначъртание ще дойде подир едно дълго пътешествие и, ако и да е родено в това място, никой няма да знае за него, преди часа на мисията му.

Кога това ще се случи? Това ще се случи в няколко години, в едно решително време, подир разнообразни катаклизми (преврати) и именно тогава, когато Русите завладеят положението и станат господари. Ще има дълги дипломатически хитрости и всичко ще бъде за в полза на другите; но Русия най-сетне ще победи.

Благословена Русия! Понеже нейният план спомага Божествения план, той ще отвори пътя на младия Божествен войник, който ще издигне знамето на независимостта на притеснената народност, и който ще я съедини чрез верността си с всемирното единство.”

Следва песента БРАТСТВО-ЕДИНСТВО

ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В ОЧИТЕ НА МАРИЯ КАЗАКОВА И Д-Р МИРКОВИЧ

 

Д-р Георги Миркович е един от първите ученици на Учителя и житейските му опитности и възгледи, водещи го по пътя към новото учение го срещат с различни пробудени души. Приятелството му с една от тях, Мария Казакова, и срещите им, са достигнали до нас и с тяхната кореспонденция. От нея ще разберем какво впечатление и въздействие е оказвал младия г-н Дънов.

В: Миркович, Георги Вълков. София: НБКМ. БИА. Ф. 95, инв. оп. II-В 3103. 4 л. (8 п. с.) Автогр. текст с мастило Търново, 6и Януарий 1905 г.

ПИСМО НА МАРИЯ КАЗАКОВА ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ, ТЪРНОВО, 6и ЯНУАРИЙ 1905 г.

Любезний брате
Др Г. Миркович,

Отдавна не съм ви писала, но и Вие се не обаждате. Желая писмото ми да ви намери здрави и бодри духом.
В г. Дънова има нещо неземно, божествено. Когато миналата зима той беше у нас, в Търново, няколко пъти изпусна думи, които ме поразяваха. Подобно нещо се случваше и лятос, кога бях във Варна.
Вие забележахте ли в него думи загадъчни? Аз уважавам г. П. Дънова, но се и боя от него.
Често пъти той говори от името на Христа или, като да е Сам Той. Еднаж, лятос, кога ми разправяше за разколебанието на Сливенския кружок каза: „О, те вторий път ме разпраха.”
В сеансите Господ нарече г. Дънова: „Той е Мой пророк и ваш Учител. Слушайте го! Той носи Моя лик и е кротък и смирен, като Мене. Негова дух стои над Серафимите, а вие знаете кой стои над тях.
От три, четири месеца насам г. Дънов е в София. Той е пратен там да контролира нашите държавни работи – „да не би водителите на тоя народ да осакатят напредъка му” – пише ми той в едно свое писмо от София. Чудно ми се види, че г. Дънов никога не казва „нашия народ”, ами винаги: – „тоя народ”.
Той, Дънов е един от седемтях велики духове Божии. Това аз още лятос разбрах, когато той ми прочете своите съобщения, които до сега никой още не знае. Те му са дадени през 1899 г. в Добрич, види се, когато Бог му е съобщил мисията му.
Господ Бог нарича Дънова: „Син човечески”.
На 10и ден г. Тодор Бъчварова доде в Търново. Той разбрал от г. Дънова, че второто, Славното идване на Господа щяло да стане къде края на тоя век, а именно в 1975 година. Тогава щяла да почне епохата на Новото човечество, „епоха на блаженството”, както я нарече св. Петър в една своя проповед. Тази епоха щяла да трае от триста хиляди години.
За тази Славна епоха на човечеството предсказва и прочутия френски академист – химика Бертло.
Аз съм твърдо уверена, че онзи „незаметен (незабелязан) вожд” в България, за когото в Париж ви е говорила Г-жа Ле Гранж, е г. П. Дънов.
Каза ни се още, че кога г. Дънов отиде в Македония, тогава тя ще се освободи. Господ ще изпрати Дънова и в Русия.

Ето и част от отговора на д-р Миркович:

Почитаема по Дух Сестро,
Писмото ви от 6ти току-що с голямата ревност и охота прочетох няколко пъти; не мога да ви изразя до колко то развесели сърцето ми. Прочетох го и на г-ца Кортеза, която се възхити тоже. Бладзе ви, че имате добър основан кружок; нашият тук, между когото се умъкна опашатия, без никакви причини, охладня и замръзна; един с други рядко даже се виждаме….аз вярвам само в г. Дъновите предсказания.
Че в г. Дънова има нещо Божествено, аз отдавна съм го забелязал. Неговото отношение, неговата кротост и смиреност, показват явно, че в него се нахожда благодатна сила. Дай Боже да е той както вие предполагате. Може би. Защото аз не познавам друг някой да е надарен тъй с благодатна сила; той е един в цяла България. Любопитствам само да узная от какъв източник е това що вие ми пишете: че той ще бъде в Македония и в Русия. Ако туй е истина, другото само по себе си иде че той е онзи за когото се предполага. Дай Боже!

Следва: Tебе Поем

УЧИТЕЛЯТ ЗА ЛЕКАРЯ И ПРИЯТЕЛЯ Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

 

Учителят Дънов не веднъж споделя с учениците от Школата някои факти от живота на един от първите си ученици – лекаря д-р Георги Миркович. През 1935 г. в Общия окултен клас разказва:

(ЕДИНИЯТ ЛЕВ. 6-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 30 октомври 1935 г., 5–6.35 ч, сряда, София, Изгрев. В: Към извора. Общ окултен клас, година 15, 1935–36, том 1. София: Бяло братство, 2002, с. 108. ISBN 954-744-031-4)

“ Доктор Миркович имаше едни хапове от една американска трева. Още имам една кутия от тях. Той ги даваше цели. И който имаше запичане, като вземеше от хаповете, се оправяше. Аз взех и разделих хаповете на 4 части, после на 8 части и после на 16 части. Д-р Миркович даде на своя пациент по един цял хап, пък аз на друг пациент дадох по 1/16 част. Казвам му: Твоят начин е алопатичен, а моят е хомеопатичен. И двамата пациенти имаха резултат от хаповете.
Д-р Миркович казваше: „Божа работа е. Духовете го правят.“
Той винаги казваше: „Духовете го правят, научно не го обясняваше. Беше учен човек, но като дойде до някои работи, казваше: „Духовете го правят.“ Под духовете той разбираше Разумното в света. Значи и малкото хапче помага, когато се намеси Разумното в света.
Той се подсмиваше и ми казваше: „Моите духове, с които аз си служа, са по-невежи, а твоите духове са по-учени, затова като даваш малко хапче, пак действа.“

Доверието и вярата в Учителя, Миркович заявява не само пред приятели и роднини, но и в разговорите си с него. Ето какво споделя Учителя в една неделна беседа през 1924 г.

(ДОПРЕНИЯТ ВЪГЛЕН. беседа държана на 20.I.1924 г. В: Двата природни метода. беседи шеста серия. София: [печ. Фотинов], [1924], с. 353–354.)

Помня, преди 10 години, един богат мой приятел, д-р Миркович, ми казва: „Слушайте Учителю, да ви оставя настойник на моето богатство.”
Казвам му: аз не се нуждая да ставам настойник на твоето имане, но ще ти дам един съвет.
Ако искаш да изпълниш точно волята Божия, ще раздадеш всичкото си имане на бедните и тогава ще работиш с мене. Но понеже имаш много роднини, да не кажат, че сме ти опетлили ума, ти ще продадеш имането си и ще го раздадеш на тях. Не трябва да се опетни името Божие, да не кажат, че вървиш подире ми.
И така направи той.
Един от братята на доктор Миркович, като умря, остави след смъртта си около 40,000 лева, които завеща за направата на един параклис, обаче роднините му взеха парите и ги разпределиха помежду си. Явява се той на сън на брата си и му казва: „Моля ти се, не мога да бъда спокоен, иди кажи на роднините да раздадат богатството ми на тази църква, за която съм го определил.”
Аз му казвам: брат ти, като жив, трябваше да си уреди въпроса, сега нека той сам да си го урежда. Аз не обичам да се занимавам с уреждането на материални работи. Така направи и ти, за да нямаш после неприятности.
Някои казват за някого: „Богат човек е този, нека дойде между нас.”
А, користолюбива е вашата цел! „Ама, учен е този.”
Не, користолюбива е вашата цел! Ние искаме хора със сърца. Не че не почитаме този или онзи, нека си е учен, нека си е богат, но ако дойде при нас, нека да разполага с богатството си тъй, както си иска. Ние не искаме да му кажем, тъй или иначе да направи. Не, ако иска да изпълни волята Божия, тъй да направи, ако пък не иска да влезе в съблазън със своя живот, нека раздаде имането си на своите роднини.

Следва: Ще се развеселя

БОЖИЯТА ПРАВДА ЗА 20 И 21 ВЕК

 

На 11 юни 1916 г., Учителят, говори пред своите последователи за съдбата на света през 20 и 21 век, беседа достигнала до нас от направен препис през 1917 г.

(Из беседа от Учителя г-н Дънов от 11 юний 1916 г., София)

В този век ще се даде достъп на ония, които до сега са биле вън, като социалистите, нихилистите и другите, а не на ония, които са се броили уж за християни, обаче не изпълнили – освен формата.

Спомнете си за видението на Данаила, т. е. за образа, който видял на сън. Сега сме в ония времена, които се представляват чрез пръстите на краката на Данаиловата фигура, т. е. във времето на десетте велики царства – седем в Европа, едно в Америка и две в Азия.
През тия времена ще се установи Царството Божие. Ето виждаме как тия царства се стремят към обединявание, – съюз въобще към една обща конференция. Тия царства постепенно ще отслабнят – ще бъдат заменени от Царството на Господа. Неговото Царство ще бъде Духовно, разумно във всяко отношение, т. е. редът, порядъкът и правдата, ще бъдат в душата на хората.

От невидимия свят ще дойдат ония хора, които са биле направени по образ и подобие Божие, т. е. светиите. Те ще завладеят сегашния свят и ще турят в него ред и порядък. Преди 8 хиляди години в рая имало големи борби между Адама и злото, или между Бялото братство и черното. Тогава Адам бил победен и Ева станала наложница.

Сега Първия человек ще победи. Старата жена сега прави договор с всички държави и хора. Така сега жените се продават, мъжете също. Когато мъжа е беден, той е грозен за жената, а когато е богат, той е хубав. Също става и с жената. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Ето защо трябва да дойде първата жена, която е била направена по образ и подобие Божие, а не тази – сегашната, която е направена от Адамовото ребро.

Чрез закона на страданията трябва всички да възкръснат. … Сега Господ ще отвори книгата на миналото, и тогава ще ви се обясни какви сте били по-рано. След това ще дойде възкресението. Най-напред ще дойде съденето на най-добрите хора. Който се оплаква сега, че Господ го съди, той не разбира, що иска. По-добре съденето ти да се свърши сега при Мировото съдилище, отколкото да остане за горния Касационен съд. По първия начин са били съдени светиите.

Бъдете мъже, и носете съдбата си с мъжество! За да бъдете освободени чрез възкресението, трябва непременно по-рано да бъдем съдени. При това съдение, едно само е необходимо: да се молим на Господа да бъди милостив към нас! Да плачите – нищо няма да ви помогне, а трябва да имам дълбоко смирение.

След това ще дойдем на земята с Христа и тогава няма да има бракове като сегашните, защото жената ще пребъде в небесен живот.

Ангела на благовестието е, който носи Новото учение. Никоя сила не може да измени Божия път! Всички ще минат 7 пъти през огънят и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исайя: че вълкът и агнето наедно ще живеят. Тук се подразбира под думата вълци пак хора, които са вълци със скрити зъби и нокти, който не разсъждава, а само драще и хапе; той не человек, а вълк. Всички досегашни учения, като Християнство, Будизъм, Мохамеданство, Теософия и прочие, в тяхната формална, външна страна, си изиграха вече ролята.

Сега ще дойде Новото учение на Христа, което ще Ви възкреси.

Сега вие се питате: „Какво ще стане с вас? Дали ще възкръснете?” Това ще зависи само от Бога Отца.

Ако не възкръснете, ще ви постави от лявата си страна и ще ви прати пак на земята, за да се усъвършенствувате. Вникнете дълбоко в себе си, и вие ще почувствувате, дали ще възкръснете.

Ако получите мира, то означава, че ще възкръснете. Никой да не съди другиго. Аз вярвам, че и на Вас ще се даде поне най-последно място.

През целия този 20 век, ще бъде съдбата на света.

През 21-ия век – връщание при Баща си, като блудния син. Той е века на установявание нов порядък в света, съгласно изискванията на Господнето Царство и силен духовен подем.

Във 22-я век ще се възстанови Царството Божие на земята.

Следва: Всякое дихание да хвалит Господа

ПЪРВИЯТ ОТПЕЧАТАН СКРИЖАЛ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО

 

Кратка справка

Хио-Ели-Мели-Месаил. Глас Божий“ е първият отпечатан скрижал на духа Беинса Дуно. Получил разрешение свише да го свали и сподели с българите през 1897 г., Петър Дънов връчва отпечатаната книжка на отделни „братя и сестри во Христа“.

Д-р Вергилий Кръстев, в новия том 36 на „Изгрева”, внимателно разглежда и пояснява някои моменти от съдържанието му, като проследява и неговото разпространение

Този оригинал е даден на 2 ноември 1897 год. Какво означават думите „Хио, Ели, Мели, Месаил – Глас Божи”? Означават следното: „Господ, Бог, Цар, Спасител – Глас Божий”.

Под заглавието е написано следното: „Така се клех. Верен ли си? С правда ще се утвърдиш”. Емануил.

Следващата публикация на скрижала е отпечатана от Д-р Миркович в сп. „Виделина”, 1903 г., кн. 4–5

В съдържанието на заглавната страница е четем следното:

„Любовта от Емануил. – Из съвременната българска духовност: мисли и опътвания на един чист дух, приятел на българския народ.”
Стихотворението „Любовта” от Еманоил е отпечатано на последваща страниаца, а на следващия лист четем заглавието „ТАЙНИТЕ НА ДУХА”, а под него е написано „Ла Елохим Хахарец” – земя на Бога.

Елохим е Бог на Боговете (Виж „Изгревът …”, том IV, с. 25–29).
Елохил е ангелът Господен. (Виж „Изгревът …”, том IV, с. 36–41).

И още нещо много важно. В текста има изречения с думи на санскритски или арамейски. Още не сме намерили човека, който може да ни ги преведе. Това трябваше да направят предишното поколение, но то ни остави само преписи, с които ние не можем да си послужим.

Д-р Миркович отпечатва скрижала със стария правопис, но шрифта е трудно четлив, понеже е с намалени по големина букви и много сбит текст, за да му се спестят страници.

Отпечатването на скрижала в списание „Виделина” е по Божествено поръчение, което Учителя Дънов предава на д-р Миркович в писмо от Варна, на 14 ноември 1898 г. Ето откъс от него:

Любез.[ний] ми д-р Миркович,
…Сега по Делото Божие. Имам неотложима заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим. Сега вече имаме наложителна заповед. Няма място вече за двоумение.
Всичко Аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща. Напечатайте го и го разпратете навсякъде за знание.
Нека да бъде вече Волята Божия. Ние сме негови раби, готови да слушаме Негова глас. Гледай да спазиш оригинала точ в точ, без да се пропусне някоя грешка. Това е волята на Небето.
Употреби старото правописание. Гледай печата да е добър и всичко да е чисто и порядъчно. Спазете ръкописа, да се не изгуби. Не притуряйте нищо пред заглавието. Никакво предисловие не е позволено. Все, що е нужно, е дадено. Вий ще видите, че този, който ми диктува това, не е Орифил, но Друг Елохил, който е един от великите князе на Небето. Велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на силите, да изпълни Неговата воля. Това остава да видим, кога се яви славата Господня в тоя свят.
Изпроводете ми няколко екземпляра, кога се напечати.
Всичко друго оставям на Ваше усмотрение. Ако се понуждайте от някоя помощ, попитайте и ще Ви съобщя. Аз ще се помоля Бог да Ви ръководи при изпълнението на Неговото Свято дело. Бог ще Ви възнагради сам за Вашия труд. …

Ваш верен: П. К. Дънов Варна

Следва: Любовта е извор

ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ НА ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ

Една от задачите, която си беше поставил д-р Вергилий Кръстев е сравнението на текста на публикациите на „Хио-Ели-Мели-Месаил. Глас Божий“ до 1912 година. Документите са представени в раздел „Сканирани материали“ на новия 36 том на „Изгрева …“. В материал, в самият том, са представени целите текстове – дума по дума, изречение по изречение и са проследени разликите и направените редакции (формални, правописни и текстови).

В интернет пространството се разпространява копие на първото издание, с погрешно посочена дата на издаване 1900 г. Каква е истината? Защо с такава увереност посочваме годината 1897?

Информацията за тази дата е от вторичен източник, Националната библиография, която при липса на отпечатана година в изданието, посочва годината на постъпването на документа в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – София.

Историята на печатница Велчев, в която е отпечатана книжката, също е доказателство, че книжката е издадена преди 1900 г. Печатницата, втората такава в Бургас, е отворена през 1897 г. от Христо Вълев Велчев и започва да печата книги.

До 1899 г. на книгите излезли от тази печатница е отбелязано: печатница Велчев.

От 1900 г. в изданията срещаме надписа: печатница Хр. В. Велчев, а от 1902 г. – печатница Братя Велчеви. В настоящата книжка изрично е отбелязано: печатница Велчев – Бургас.

Има още един аргумент, който подкрепя 1897 като година на издаване. Освен посочената дата, в преписите на този скрижал, годината е отбелязана и в запазен екземпляр на първото издание – с ръкописен надпис: Аверуни: 1897 – гр. Варна и дата: 12.XI.1940 г., Изгрев. Книжката има и лепенка, посочваща месец и година (X.1897), а след наклонена черта – вероятно номера на отпечатания екземпляр (номер 2) – често срещана практика при тогавашните печатни продукции.

Книгата е получена от Савка Керемидчиева (Аверуни) на 12.XI.1940 г., Изгрев и има нейни ръкописни корекции и бележки по текста. В някои от следващите томове ще публикуваме историята как този единствен екземпляр е получен от д-р Вергилий Кръстев, кой му е поверил тази книжка, както и някои от преписите в различни тефтерчета и тетрадки, всеки от които е с дата 2 ноември 1897 г. – на Савка Керемидчиева, Лалка Кръстева и други ученици и последователи на учението на Учителя Дънов.

Следва: Ангел Вопияше – от Константин Дъновски

ТАЙНИТЕ НА ДУХА

 

След сравнението, съпоставката и анализа на текста на трите публикации на „Хио-Ели-Мели-Месаил. Глас Божий“ от 1897, 1903 г. и 1912 г. препоръчваме внимателен прочит на първото издание от 1897 година.

Представяме ви части от него:

ТАЙНИТЕ НА ДУХА
Ла Елохим Хахарец

Онзи, който стои ще устои: и твърдия в истината, ще е твърд винаги. Затова братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. … (с.1)

Ето той иде да посети земята. Денят на неговото посещение ще бъде ден страшен. Всичките краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на неговото присъствие. И ще седне, като който топи и чисти сребро; И ще очисти человеческите синове, и ще ги претопи както злато и сребро, и ще приносят Господу приношения с правда. … (с.4-5)

О, народ и народи, вий, които спите – събудете се и пригответе се за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите. Царството му на земята ще бъде царство на Мир и Правда.

Синове человечески, синове Божи, пригответе сърдцата си за да го посрещнете и приемете в сила и слава. … Господ иде да се възцари и да очисти земята от неправдата.

Защо така говори Господ: Ето посред вази стои един когото Бог помаза за цар и когото вие още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърдце. Но Бог ще го възвиши със своята десница, за да познаете всички, че Той е Бог Всемъдър, Бог Всеблаг, Бог велик и славен. Затова пригответе се от дълбочините на душата си.

Поклонете му се вий, които го любите, благословете го в духът си. … (с.5-6)

Ей, Господи ела, ний ето те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата ти, и според благата ти воля. Възвесели се ти, който си избран от Господа и възпей на Бога; Понеже прослави се Господ. Враговете му са паднали вече, веригата за безаконний е готова и бездната чака да го приеме, и да го върже за тисящи години. Ето ще се съди Господ с този род при въдворяванието на своето видимо царство. Радвай се Сионе денят на спасението ти изгря.

Ето това е Словото Господне. …(с.6)
Защо търсите Господа там от гдето няма да дойде?
Ето той е пред вази и чака да го познайте. …
Ето той вече иде в сила и слава от горе за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели-Иелохим-Ихова. …(с.7)
Ето Господ стои пред вас. …(с.8)
Ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен Цар на всяка Правда, да посетя земята с жезал железен, да съкруша всеки горделив що се дига, и ще измета и премета всички що господаруват с неправда.

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който усквернява и безчести святото ми Име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближний си, – на своя брат. В кое име се вършат днес всичките безакония, ако не в Моето –? Това ли ще наречете почит – благодарност? Това ли ще наречете любов за брата ви, за вашия Небесен и Благ Отец? Жив съм аз, ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа.

В денят, в който ви посетя ще познайте силата на думите ми, защото празността и голословията на думите ви станаха ми утекчителни.

Бог няма да измени своите възнамерения, нито ще се повърне от пътят на свойте мисли. Господ ще дойде от своето свято място, от жилището на праведните си, чрез пътят на истината. Всяко преготвено сърдце, всяка любяща душа ще стане жилище гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. …(с.9)

Ето мен ми дотегна да ви слушам да питате: Где е Бог, где съм Аз? Не раз-бирате ли, че съм близо и далеч? …(с.12-13)

Ето желая да ви направя съпричастници на своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате с мислите и делата си.

Ако действувам с благост, мислите че е слабост в мен.

Ако действувам със сила, мислите, че съм груб, подобен на вази. И оправдавате се с мъдростта си.

Но знайте, че ще ви съдя според делата ви, и ще ви въздам според деянията ви. …(с.13)

Пропада сина на нечестието, защото Господ е слязал да се съди, да възвести, че той не е мъртав, но жив. Защото той отсега нататък той ще изпълне земята със знание. Ще въздигне и въдвори правдата си, Любовта му ще роди истината. …(с.14)

Бог, който говори в тайно е вече помежду вази. Той е войн силен, който се под-визава за правдата. Той е Отец наш Бог крепкий, който ни води. Радвай се Цар Сионов, защото Бог твой те помаза за да съдиш народите. (с.15-16)

Духът на Господа Ихова е връх тебе, защото Бог е цар всесилен и крепък. И силата на Ели-Мели е с онзи, който е избран от Господа на силите….(с.16)

Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш, това изисква живота. Трябва да даваш от онова, което си приел от него. …

Закон е: Каквото посее человек, това ще и да пожене. И тъй да се не устрашава духът ти от никого. (с.32)

Аз съм истий, онзи, който говори всякога, който учи мъдрост.
Аз съм онзи, който съм бил с тебе винаги.
Аз съм онзи, на когото си чул гласът. …
Аз съм онзи Бог Любов. … (с.33)
Блажени, които го любят, и се Любени, защото е тяхно царството, мирът, радостта и живота. …
Събуди се, ти който спиш. „Време е: …
Ето чакам на тайните врата на сърдцето ти за отговор. (с.35)

Следва песнопението: СЛАВА ВВИШНИХ БОГУ

Антракт

 

Част 2:
УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

 

 

КАКВО ИДВА ВЪРХУ СВЕТЪТ

Разказва Георги Йорданов (из аудио-запис, публикуван в том 7)

Учителят още през 1940–41 г. тези няколко години говореше за тези събития, за в бъдеще, които идват и начерта на черната дъска два кръга, единия със стрелка с посока нагоре, другият със стрелката с посока надолу. Този, първия, който сочи нагоре това е бъдещето на бялата раса, който отива към възходяща степен и към еволюиране, а другия кръг със стрелката надолу, това е азиатската, черната раса, която в разстояние на 100 години няма да остане и помен от нея. Тя предстои да изчезне. …

Една сестра запита: „Учителю, те пак ще се раждат тези престъпни души тука назадничави“.

„А-а, казва, няма да се допушат, те ще бъдат пращани на други планети. Има други празни планети ненаселени, там ще бъдат изпращани всичките тези, които ще бъдат вдигнати от земята. Те не са подходящи за туй развитие на днешното време, когато земята влиза в една нова по-висша фаза и всичко онова, което е назадничаво няма да има условие да живее. Тъй както рибата като се извади от морето, тя умира, няма условие да живее. Така също и назадничавите души няма да има условия за тях вече“.

Бялата раса има голямо бъдеще. Последната война … Ще бъде дълга, продължителна, жестока и ще дойдат чак до Дарданелите, тука, но ще бъдат върнати, защото водите и въздуха са замърсени. Ще дойдат нови болести, холера, епидемии, ще мрат като мухи. Ще бъде унищожение на голяма част от човечеството.

Той казва след 100 години като се почне от 1940 г. 100 години, това се пада 2040 година. До тогава 1/3 от тази раса ще остане ….

В тези години, в разговори, между които Учителят на групи с приятели слушахме изказванията и задаването на въпроси, Учителят каза така: „Виждате ли какво става по света? Аз запалих земята от четирите краища“ и замахна с ръка, каза: „Да гори“. Тъй че това са предсказания, годината беше 1940/41, тия години.

На земята всички високи здания ще бъдат съборени от такива разни природни бедствия, земетресения, наводнения и разни други природни бедствия. Държавите, казва Учителят, две по две са любимки.

Рано или късно Америка и Русия ще си подадат ръка, ще си отстъпят, ще дойдат до едно средно положение, което ще го нарекат „Идея за Бога“.

Русия е, каза ни в Мърчаево, страж на мирът. Страж на мирът, значи, тя ще пази севера, като нахлуят от изток. Русия ще дава новите идеи, новото човечество, Америка – материалното. …

На Америка се дават отгоре още 100 години да бъде силна над всички народи. Да бъде водителка. Америка има задача, тъй както сега тя се подготвя за бъдещата расова война. Тя е почнала фактически, но тази, в разстояние на 100 години човечеството ще оредее от тези расови войни и от тези природни бедствия, 2/3 от човечеството ще си замине. 1/3 от човечеството ще остане до 2040 година.

Учителят е дошъл да очисти земята, защото тя е изиграла ролята си, изминала тези години. Затуй именно Учителят е дошъл сега, за да ликвидира с всичко туй назадничаво и да даде път на новия човек, на новите идеи.

Учителят казва: „Господ е дошъл в България. Цялата земя, всички ще дойдат да се поклонят и както сега от всички държави дойдоха в България“. Това не е случайно, тази история.

Тъй че Той каза на времето: „Комунизмът ще дойде. а ето комунизма, той ще свърши хубава работа, ако изпълни това, което е обещал. ако не изпълни и той ще си отиде, ще дойдат земеделците, след земеделците ще дойдат социалистите, след социалистите идат идеите на Бялото Братство“.

Това са думи, които съм чул от Учителя и фактически всяка партия идва да даде нещо, да остави нещо. И сега като помага на придвижването ни, но в края на краищата все по-съвършено идва и по-съвършено, докато дойде оня идеален комунизъм, идеален братски колективен дух и идея за общ колективен живот, за братски живот, защото досега както виждаме живеем, който дойде все мачка, все ни мачка.

Човекът е загубил своята физиономия, така да се каже, своето верую е загубил, безверници станахме, зли станахме, едни други се ядем, бием се и убиваме, а човека не е туй, човека не е случайно дошъл.

Човекът е дошъл да приложи идеята на Бога, да приложи идеята на Любовта, които всички да се чувстват като братя, като сестри. От ръка на ръка, пари няма да има, а разменната монета ще бъде, казва, Любовта.

Съдбата на света започва от Дома Господен. Дом Господен бе „Изгревът“. Домът Господен бе в София и в България. Словото на Бога бе дадено чрез българско слово и българско четмо. Бог поругаем не бива, защото е Огън Всепояждащ. Защото Бог движи Вселената. А Всемировият Учител управлява тази Вселена. Той е Все и Вся. Амин.

Следва: Благославяй

УЧИТЕЛЯТ ЗА СПИСАНИЕ “ЖИТНО ЗЪРНО”

Разказва Борис Николов

Решават младежите да издават списание. Споделиха идеята с Учителя. Той одобри плана им, създаде се редакционна колегия. Редактор бе Георги Радев. А Георги Марков даде идеята как да се казва списанието: „Житно зърно“. Започна издаването на списанието всеки месец. Не минава време и Учителят извиква целия редакционен съвет на списанието. Това е 1922–23 г.

Всички са събрани и Учителят казва: „Никой от вас да не пише нито една дума в списание „Житно зърно“, срещу Русия и СССР. Това си го запишете в умовете.“ И от тогава те знаеха, че не трябва да се нарушава Волята на Учителя.

Изминаха много години. Списанието излизаше всеки месец, а в Братството идваха хора от най-различни политически среди и искаха да пишат за едните и срещу другите. Имаше англофили, германофили, русофили и накрая русофоби. Но беше спазено правилото да не се пише нищо против СССР.

След като се смени властта през 1944 г. и комунистите дойдоха на власт, започнаха да издирват кой какво е писал срещу комунистите, срещу СССР и кой какви поразии е правил срещу тях. Всички тия лица бяха издирени, бяха открити и много от тях пострадаха, а някои платиха с живота си. А каквито бяха политикани приятелите от Младежкия Окултен Клас непременно някой щеше да се увлече и да пишат срещу СССР и после щяха да пострадат като си платят за писанията, така както платиха и другите.

Ние бяхме свидетели как Учителят ни съхрани. Затова Го послушахме.

Следва: Достойно ест

ПРИТЧА ЗА ЧУВАЛА С ЖИТО И ВЪШКАТА

Разказва Васко Искренов (из аудио-запис, пубикуван в том 7)

След 1945 г. дойде онова събитие, което докара комунистите в България. Неговите думи са, които съм чул също от устата Му, че най-накрая Русия и Америка ще се разберат.

Той даваше едно сравнение. Светът казва е разделен на два лагера – наказани са двама души. Единият е наказан да носи сто килограма жито на гърба си, а другия да носи една въшка.

Човекът с чувала пъшка под тая тежест. Всеки го пита: „Какво носиш?“ „Жито.“ „Мога ли да взема малко?“ „Може.“ Всеки взема по малко и го посява в земята. Чувалът се намалява, а житото се увеличава.

Другият го питат: „Какво носиш, бе?“ „Въшка.“ Никой не иска въшка. Въшката една ходи, двеста води. Какво ще стане един ден с въшката, т.е. човека с въшката и оня с чувала?

Ще си заменят жито за въшки. Едните ще посадят житото и ще го овършеят и сложат в чувалите, а другите ще се справят с въшките. Защото сега са си разменили местата и не могат да се справят с чувалите и въшката. Така накрая, казва, Русия и Америка ще се разберат.

Може ли Учителят да сбърка, когато всичко е казал така. Какво е станало? Личеше, че света отива на катастрофа. Изведнъж стана чудото. И всеки го признава, че е чудо. Всеки каза, неочаквано, нечувано, необяснимо, чудеса за земята и за света.

Учителят дава примера така: за Невидимия свят е много лесно да промени съдбините на света. Ще вземе този, който е ръководител на държавата, ще вкарва друг дух в неговото тяло и той взима коренно противоположни решения.

След това Учителят казва така: „Да кажем, че когато станаха войните когато бушуваха. Казвате, дали Господ няма сила да спре това нещо? Разбира се, че има сила. Но представете си, Той ще преспи човечеството, обаче като се събуди, ще почне от там, докъдето е дошло“.

Значи закон на развитие. Нали човечеството трябва да премине през страдание през опита. Тук Изтока и Запада правиха опит и накрая Берлинската стена падна 1989 г. и комунистическата империя на СССР рухна.

Ето какво разказва и Мария Тодорова:

На 22 юни 1941 година Германия напада Съветска Русия. Германците настъпват и са пред Москва. Москва е обкръжена и се очаква всеки миг да падне. Всички в България са разтревожени.

Един от тях е брат Руси Караиванов от с. Ветрен, Казанлъшко.

Отива при Учителя на „Изгрева“, среща се с Него и Му казва: „Учителю, Вие винаги говорите, че бъдещето принадлежи на славянството и че Русия ще има дял в новата култура, която трябва да дойде чрез Вашето Учение. А сега какво ще стане? Ето – германските войски са разгромили руската армия и наближават Москва. Очаква се Москва да падне и германците да завладеят Русия. Как тогава славянството ще изпълни своята мисия, след като я няма Русия?“

Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: „Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на вестник „Братство“. Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от редакцията на вестник „Братство“ и лично от издателя на този вестник, Сава Калименов, двеста броя. Получава поредния брой икакво да види – уводната статия е озаглавена „Славянството“. Тази редакторска статия е подписана от Пламен. Това е псевдонимът на Сава Калименов, с който той се подписва по онова време.

Руси Караиванов държи в ръцете си вестника и вече знае отговора на Учителя както за съдбата на Хитлер и на Германия, така и за развоя и свършека на войната, така и за съдбата на Русия. Той отива лично в Севлиево и вместо поръчаните 200 броя, взима 600 броя от вестника, плаща ги и ги разнася по цяла България, като раздава безплатно на своите познати русофили и другари по убеждение – комунисти.

Всички четат и искат да вярват, че това точно така ще стане, но нямат сила в себе си да повярват в думите на Учителя. Но Руси Караиванов вярва, защото лично го е чул от Учителя, а Сава Калименов му е разказвал, че тази статия е писана от него при изключително голямо вдъхновение и е отговор на започналата война на Германия срещу Русия.

Следва: За небесния цар

МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

Из вестник Братство, Севлиево. Г. 7, бр. 98, 22.09.1934, с. 1.

Век след век, народите възлизат и слизат от световната сцена. Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена.

Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота.

Западът вече каза своята дума. Той вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена.

Идва вече реда на славянството, което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области.
Днес е редът на Славянството!
Славяни, осъзнайте се!
…
Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта;

Мисията – да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество;

Мисията – да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре – към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество.

Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ.

А първото необходимо условие за да стане това е: да чуете гласа на Великия Учител на новия живот, който днес работи в България, и който е дошъл да ви подготви за вашата мисия, да ви даде методите и знанията, да ви посочи пътищата за изграждане на новата култура. Приемете Новото Учение на братството и любовта, на Божествената Мъдрост и Истина, което той ви носи, приложете неговите велики принципи в живота си, защото само така вие ще се свържите с Великия Източник на живота и през вас ще протекат, като буйна река, творческите сили на истинската обнова.

Славянството трябва да бъде единно! За да бъде то мощно за да изпълни своята историческа мисия, то трябва да се почувствува като едно неделимо, органическо цяло. Жертви са нужни, от страна на всички, днес разединени, части на Славянството, за да се постигне това единство. Жертви и усилия, които трябва да се направят: Славянин славянина да не потиска; славянин на славянина да не завижда; славянин върху славянина ръка да не дига; и напротив, славянин на славянина за всичко да съчувствува и помага.

Защото дошло е вече време, когато отделните славянски народи не ще могат да напредват много, докато не се обединят или поне докато не хармонират своите действия.

Дошло е време, когато трябва да се каже: Славянино, съзнай своя род, и великата мисия, която животът ти предназначава: ти не си по-долен от другите – напротив, в тебе има велики ценни качества, които ще те направят в недалечно бъдеще водач на човешкия прогрес и строител на нова култура.

Славянино, осъзнай се!

С. Калименов

Следва: Фир-фюр-фен

УЧИТЕЛЯТ ЗА САВА КАЛИМЕНОВ

 

Ние сме се събрали на „Изгрева“ около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява. Точно по това време приятелите запитват Учителя дали е възможна материализация на същества от Невидимия свят на „Изгрева“, които да се явят в човешки и материален образ.

Всички с нетърпение очакват какво ще каже Учителят. Той замълчава за няколко секунди. Ние очакваме с трепет Той да отвори уста и да заговори. Но точно в този момент една сестра извиква: „Вижте, аз виждам една човешка глава, която се движи във въздуха!“ Тя сочи с пръст нататък, ние обръщаме глави и какво да видим: наистина една човешка глава се движи във въздуха.

Няма що, зададохме на Учителя въпроса дали е възможна материализация на „Изгрева“ на същества и ето, в същия миг ние виждаме една човешка глава да се движи във въздуха. Значи Учителят ни демонстрира материализация. Някой пита: „Сестра, къде точно е тази глава?“ И тя посочва и обяснява. Ние наблюдаваме движещата се глава. А тя се движи на две педи над живия плет, който обграждаше една от алеите, водещи от чешмата към поляната.

Тази глава се движеше над храстите, които бяха на височина човешки ръст. Учителят мълчи и също наблюдава движещата се глава. Чуваме неговите думи: „Тази глава е глава на високо идеен човек!“ Ние ахваме отново от изненада.

Значи материализираната глава не е глава на обикновено същество, материализирано тук на „Изгрева“, а е глава на високо идеен човек. Докато разсъждаваме, за секунди се чува един общ възглас. Това е възглас на ново изумление и изненада. Човешката глава, която се движеше на две педи над храстите изведнъж излезе от тях и кацна на раменете на една висока човешка фигура.

Показа се човек. Човекът тръгна към нас. Изведнъж някой извика: „Вижте, насам идва брат Сава Калименов!“ Оглеждаме се сконфузено и поглеждаме Учителя. Учителят добавя: „Всяка глава на високо идеен човек рано или късно трябва да слезе на раменете му.“ Брат Сава Калименов се доближава до нас. Пристъпва към Учителя, навежда се и Му целува ръка. После се изправя. Той стърчи над нас над две или три глави. С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите. А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на „Изгрева“ на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: „Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек.“

Следва: Молитвата

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И СЛАВЯНСТВОТО

(Из беседата “Детето растеше”,
Неделни беседи, 30.03.1919, Неделя, София)

„А детето растеше в дух и мъдрост.“ Така трябва да растат всички българи, всички народи, цялата бяла раса. Не се страхувайте от това, какво ще стане с вас. Бъдещето на българския народ, с малки изключения, е светло. Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителстват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите.

И тъй, да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушава и да си каже: Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, духовният свят е с нас. Който препятства на славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството.

Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: Братя, елате при нас, да заживеем в мир и съгласие, в братство и равенство помежду си. Това носи новата култура за цялото човечество. Нова философия иде в света. Като заминете за другия свят и се върнете отново на земята, сами ще проверите, дали думите ми са верни. Докато сте в другия свят, ще прочетете програмата, която ще се приложи в бъдеще.

Желая ви да бъдете радостни и весели. Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх. Мъжество се иска от всички. Всичко ще имате в изобилие. Всички мъртви ще оживеят. Ще повикаме всички убити и обесени от онзи свят. В продължение на сто години най-много няма да остане онеправдан човек на земята. В продължение на сто години ще се тури ред и порядък в света. Божието благословение ще дойде върху вас и върху децата ви.

„На българите и Славянството не е определено да имат някакви успехи чрез войни. Защо? Защото Божият Дух днес работи в тях и Той изключва този метод за разрешаване на противоречията чрез войни.”

Следва: Стани, стани

Из МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Нашия концерт-рецитал ще завърши с думи от молитвата за Българския народ, дадена от Учителя през 1900 година. Нека я кажем заедно (на екрана ще видите думите)

Към тебе отправям гласа си, Отче Святий и праведний, към Тебе,
Който си подарител на всяка благост и милост, и
Който даваш живот и радост на Твоите деца.
Ти, Който ги утешаваш на всяко време.
Ти, Който ги избавяш от ръката на техните утеснители и им даваш духовна свобода.
Дай да се събуди духът на този народ.
Да се обърне към Тебе и да потърси Твоята помощ.
Господи, Боже мой, избави го от всичките му лоши водители, които го развращават.
Дай му учители и пастири според сърцето си, които да го ръководят в пътя на Истината.
Господи, Ти си чул, че Твоите пастири развращават Твоето паство.
Ти си чул, че не ги водят на добри пасища.
Прати мъже избрани и изпитани помежду тоя народ.
Господи, избави ги от тая духовна сиромашия.
Господи, посети владиците на този народ и виж що вършат, свести ги, защото са заспали.
Ти имаш сила, Ти имаш власт да сториш това.
Защото чинът е свят.
Господи, низрини ги вкупом, да се свестят и покаят от лошите си пътища.
Господи, да дойде Твоето Царство помежду нас.
Да се всели Твоят Дух помежду ни.
Стори ни добро според величието на милостта Си и ни избави зарад Името Си.
Бъди сега благословен Ти от мене, Господи, Царю мой.
Благословено да е Твоето Име сега и во веки.

Амин.

Следва: Духът Божи