Сценарий

АНГЕЛ ЕЛОХИЛ, НЕБЕСНИЯТ ЗНАК ѣ – „ЯТ“

ПЕЧАТЪТ НА СЛАВЯНСТВОТО И БИЧЪТ БОЖИЙ НАД БЪЛГАРИТЕ

Сценарият за 4-ия Концерт рецитал за отпразнуването на 110 години от предаването на „Призванието“ от Ангел Елохил чрез Петър Дънов на 8.Х.1898 г.

1 част:
НЕБЕСНИЯТ ЗНАК „ѣ“ Е ЗНАК БОЖИЙ

1. Небесният знак ѣ – „ЯТ“ е знакът Божий
2. Опити за установяване на единен правопис и опити за изхвърляне на Ѣ – „ЯТ“ – космическият знак на българския правопис
3. Стефан Стамболов, Ангел Елохил и Свята Русия
4. Правосъдието на Космичния знак
5. Иван Вазов и Ангел Елохил
6. Божието Богу, Кесаревото на Кесаря
7. Изхвърленият Космически знак през 1921 г. и съдбата на света

1. НЕБЕСНИЯТ ЗНАК Ѣ – „ЯТ“ Е ЗНАКЪТ БОЖИЙ

Според Учителя Дънов ѣ – Е двойно – „ЯТ“ е небесния знак на кирилицата и е печата на Ангел Елохил, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, за да им даде славянската писменост. Тази буква Ь – „ЯТ“ е небесният знак на славянското войнство и небесната звезда на славянството. Тя съществува само в кирилицата. На друго място просто я няма.

За Моравската мисия Константин Кирил подготвя глаголицата. Той там не може да отиде с кирилицата. А защо? В кирилицата има 28 букви, взети от гръцката азбука и са прибавени 8 букви, които отговарят на славянските звукове. След смъртта на Методий, учениците им са продадени в робство. Но византийския император ги откупува и ги препраща на цар Борис, за да предадат кирилицата. Византийската политика е искала чрез кирилицата, която е имало 28 букви от гръцката азбука да претопи българите чрез нея, и чрез византийската църква и чрез новопокръстения български народ чрез християнството. Но те не са знаели, че в тези 8 букви има една буква, която е Космическия знак, знакът Божий – ѣ – Е двойно – „ЯТ“.

На среднобългарските книжовници е било ясно, че славянската писменост почива върху гръцкото писмо. На някои посветени от тях им е било открито кой е Космическия знак ѣ – „ЯТ“, приемали са го като знак Божий и те го съхранявали в своите текстове.

В славянският език гласната ѣ – Е двойно – „ЯТ“ е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е ятова гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко Е, което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език.

Съществува т.н. ятова граница на източен говор и западен говор. Това е якането в източния говор. Пример: мляко и млечен – в източния говор е мляко, а в западния говор е млеко.

Библията е преведена на източния говор и с нея се слага началото на официалния език в България.

Според Учителя Дънов буквата ѣ – „ЯТ“ е създадена от съвпада на две числа: 1 и 7. Тук на този плакат е показано как това става. Също Учителят Дънов казва, че буквата ѣ – „ЯТ“ е съставена от съвпада на Слънцето и Сатурн. Също тук сме показали как това се получава на този плакат.

Представяме ви ксерокс копия от църковно-славянския текст и новобългарския текст от Новият завет, издаден в Ню Йорк през 1867 г. И в двата текста се съхранява буквата ѣ – „ЯТ“ – Космическия знак.

Това луксозно издание на Библията от 1867 г. е ръководено от Д-р Лонг, който е една година в Ню Йорк. Издава се 3 години преди обявяването на Фермана на султана за българска екзархия през 1870 г., и 11-12 години преди освобождението на България 1878-1879 г.

През 1871 г. в Цариград се издава за първи път Библията на източно-говорния български език с ѣ – „ЯТ“.

Следва „Песен на зората“.

2. ОПИТИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЕДИНЕН ПРАВОПИС И ОПИТИ ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕ НА ѣ– „ЯТ“ – КОСМИЧЕСКИЯ ЗНАК НА БЪЛГАРСКИЯ ПРАВОПИС

Министър на Народното просвещение от кабинета на Стефан Стамболов е Георги Живков от 1887 г. до 1893 г. През 1886 г. е избран за председател на Народното събрание – Третото Велико. Той е член на регентския съвет заедно със Стефан Стамболов и Стефан Муткуров от 1.ХI.1886 г. до 2.VIII.1887 г. след абдикацията на княз Александър I. Той е брат на Вела Благоева, съпруга на Димитър Благоев.

По негова инициатива се създава закон за народното просвещение през 1891 г.

През 1892 г. той назначава комисия, съставена от филолозите за изработване проект за правопис на българския книжовен език, като всеки самостоятелен звук да се пише с една буква. Според тази комисия се запазва буквата ѣ – „ЯТ“ – Космическия знак, и трябва да се произнася според говора.

Пример: млеко – мляко; вера – вяра; цвет – цвят. Но този проект бил отхвърлен. До този момент никой не знае какво представлява този знак ѣ „ЯТ“. Нямат това знание.

След спречкване с княз Фердинанд и с членове от кабинета във връзка с някои клаузи от закона на народното просвещение, Георги Живков си подава оставката в края на 1893 г., и се отказва от активна политическа дейност. И това го спасява. А защо?

Опита да се премахне Космическия знак е направен. И от тук започват най-драматичните събития в България и жестоки убийства в България.

Тогава Космическия знак от небето държи в едната си ръка „Призванието“ на Ангел Елохил, а в другата си ръка Бичът Божий и го стоварва върху нарушителите на Божия закон.

Първият опит за премахване на ѣ – „ЯТ“ – Космическия знак е направен. Но се намесва от небето звездата на Ангел Елохил, и той ги спира. А как? Като отприщва политическите борби между различни личности, и така залисани в борбите, те забравят, че трябва да изпълнят проекта на комисията и да се изхвърли Е двойно – „ЯТ“ от българската азбука, да се изхвърли Космическия знак.

До този момент никой не знае какво представлява Космическия знак. Те изобщо не предполагат, че над България стои Ангел Елохил – Ангелът на Завета Господен. И той е този, който ръкополага със своята власт царе, папи, патриарси, ръководители и управници не само в България, но и по целия свят.

Следва „Псалм 115“.

3. СТЕФАН СТАМБОЛОВ, АНГЕЛ ЕЛОХИЛ И СВЯТА РУСИЯ

Паметници за предатели;

След като Георги Живков напуска поста на министър на народното просвещение на 19.ХI.1893 г., то този пост се заема от Стефан Стамболов. Той е едновременно министър председател, министър на вътрешните работи.

По негово време като министър на просветата от март 1894 г. до средата на март 1895 г. историческия филологичен клон на българското книжовно дружество създава комисия за новия правопис. Малцинството от тази комисия е за запазване на буквата ѣ – Е двойно – „ЯТ“. Мнозинството е за нейното изхвърляне и като вместо нея се пиеш „Я“ или „Е“, според книжовния изговор на думата.

И тук идва драматичната развръзка със Стефан Стамболов. От юни 1884 г. до август 1886 г. е бил председател на Народното събрание. Като такъв се обявил срещу свалянето на княз Александър I Батенберг, и с нему верни войски извършил контра-преврат 1886 г. Той възглавил регентския съвет. Потушил сурово офицерските бунтове през 1887 г., разгонил вън от страната своите противници. Преследва привържениците на руския царизъм и допринася до скъсване на руско-българските отношения, прекъснати от руското правителство през 1886 г.

През 1891 г. е извършен атентат срещу Стефан Стамболов при което е застрелян министъра Белчев. В Цариград 1892 г. е убит българския дипломат Георги Вълкович. Правителството отвръща с репресии.

А каква е причината за русофобската политика на Стефан Стамболов? Тогава беше ……… на русофили, които са за Русия и русофоби, които са противници на Русия. А тя е следната. След обявяването на Руско-турската война и преминаването на руските войски в България, в техните щабове били назначени българи да бъдат водачи, да бъдат преводачи и да съдействуват на руското командване.

Но по внушение на Евлоги Георгиев, то руското командване отхвърля Стефан Стамболов и Захари Стоянов като сътрудници, и те били изолирани по време на войната. А има и друга причина. Това е Евлоги Георгиев. Като ръководител на добродетелна дружина в Румъния, той научава деня на преминаването на четата на Хаджи Димитър през Дунава и точно къде ще слязат на българския бряг. Това го предава на руското правителство, а то от своя страна предупреждава чрез френския консул турското правителство. Така четата още при слизането на 6.VII.1868 г. била посрещната от турската армия и при сраженията е ранен Стефан Караджа, заловен и обесен. Тука тя загубва половината от състава си и около 40 четника се устремяват към Бузлуджанския връх и на 18.VII.1868 г. били обградени от редовна османска войска и избити всички.

По онези години всички са знаели кой е предателят. А той, за да измие греховете си подарява 6 милиона златни лева за построяване на висше училище в София. После на двамата братя построяват по един паметник, поставен пред Университета. А когато излезнаха архивите за предаването на четата от Евлоги Георгиев, то комунистите, които бяха революционери, свалиха двата паметника на предателите Евлоги Георгиев и брат му, и около 20 години ги нямаше. Но дойдоха други и отново ги поставиха.

На 20.VII.(02.VIII).1891 г. във връзка с тържествата на Бузлуджа, по случай откриването на паметника на Хаджи Димитър и неговата чета, разбита от турците на 18.VII.1868 г., социалдемократите се отделят на една поляна. Това е официалният им Конгрес, на който е приета Програма на Партията, както и Устав разработен от Димитър Благоев и Никола Габровски. (Виж „Изгревът“, том ХХIII, с. 218 – 219).

Днешните комунисти построиха монумент на Бузлуджа и всяка година правят събори и провеждат тържества в чест на Първият им Конгрес. Това е похвално, но трябва отново да махнат паметниците на предателите.

Така, че днес българите на своите предатели правят паметници и карат младите да им поднасят цветя. Други се качват на Бузлуджа и пеят революционни комунистически песни.

Така, че за русофобската политика на Стефан Стамболов е виновен Евлоги Георгиев. А Захари Стоянов, който извърши съединението между Източна Румелия и Княжество България, бива отровен в Париж по време на посещението си там на 02.IХ.1889 г. А той е един от поддръжниците на Стамболов.

И понеже по това време Стамболов е министър на просветата и по същото време заседава комисията за изхвърляне на Ь – Космичния знак, то се развиват драматични развръзки. На 19.V.1894 г. той бива принуден да си подаде оставката. А на 03.VII.1895 г. е съсечен със сабя от враговете му. Същата година големият руски противник на Стамболов, император Александър III умира убит на 21.Х.1894 г. През юни 1895 г. за Русия заминава делегация с митрополит Климент, Иван Вазов. Тя се среща с новия император Николай II и така се възстановяват българо-руските връзки.

А ето какво казва Ангел Елохил чрез Призванието на 08.Х.1898 г. за този случай: (Виж „Изгревът“, том IV, с. 8-9 и с. 23).

„Това ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви. Той е Свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша Слава и Славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхиседек от Авраама, когото и благослови.

Днешната сила и слава я вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието Благо.“

Ето кой водеше тези събития.

А поетът Пенчо Петков Славейков в стихотворението си „Сто и двадесет души“ пророчески е изказал всичко. Чуйте го:

„Сто двадесет души те бяха на брой.
И паднаха всички при първия бой!
Со залп ги посрещна на родния бряг
в засада отрано приготвений враг.
Умряха те всички за родния край.
Къде им е гроба, днес никой не знай
днес никой не знай.“

P.S.: Да, ама на предателите днес българите са построили паметници, поднасят им цветя и им се кланят. А защо? И до кога?

Следва „Цветята цъфтяха“.

4. ПРАВОСЪДИЕТО НА КОСМИЧНИЯ ЗНАК

„В следващото правителство на министър председател Константин Стоилов, за министър на Народното просвещение е назначен Константин Величков от 1894 – 1897 г. Той е участник в априлското въстание, осъден на смърт, лежал в турската тъмница, но накрая помилван.

Понеже комисията през 1894/1895 г. не постига съгласие за изхвърляне на ѣ – Космическия знак – 1/3 са били за запазването му, а 2/3 за изхвърлянето му и вместо него да се пише буквата „Я“ или буквата „Е“, според изговора на думата.

През 1895 г. новия министър на просветата Константин Величков назначава друга комисия. В нея влизат вече и противниците на официалните филолози като Иван Вазов, Стоян Михайловски, Тодор Влайков и Д-р Кръстьо Кръстев. Комисията изработва нов проект, според който буквата „Е“- двойно – „ЯТ“ – Космическия знак се изхвърля и според изговора на изток или на запад , да се пише с буквата „Я“ или с буквата „Е“. Обаче, и този проект не е приет.

Константин Величков е русофил. По време на Стамболовия режим е бил политически емигрант във Флоренция, където следва живопис. Прокарва някои съществени реформи в културния и просветен живот на страната. Открива рисувателно училище. Запитват го: „Тези, които завършват това училище кой ще ги храни?“ Отговаря: „Ще ги назначим за учители по рисуване в гимназиите.“ И от там идват учителите по рисуване в гимназиите.

Въвежда задължително униформено облекло на учениците.

Той е министър на търговията и съобщенията през 1894 г. и 1897-1898 г. на търговията и земеделието, и е запознат с много неща. По това време има спогодба за построяването на железница от Саранбей (Септември – Пловдив – Нова Загора). Но тя не е била изгодна за държавата. Той протестира в кабинета. Стават разногласия и той си подава оставката в края на 1897 г. А султанът на Цариград също не е одобрил спогодбата. А тогава ние сме васална държава на Османската империя, независимо, че е признато обединението на Източна Румелия и Княжество България през 1885 г.

Така те той е министър от 26.VIII.1897 г. до 18.01.1899 г. на народното просвещение.

Това правителство било наричано татарско-византийско. Освободеният Величков започва да се занимава с литература, но няма издръжка. През 1902-1904 г. е назначен за дипломатически представител в Белград, после е отзован и е пенсиониран с мизерна пенсия преди 50-годишнината му.

На 23.IХ.1907 г. по време на един спектакъл в Народния театър била представена пиесата на Островски „Доходно място“. Бива изобличена корупцията и нравственото падение на политиците и чиновниците в Царска Русия. Той многократно е ръкопляскал и увлякъл и други посетители. Присъствуващите министри напуснали, а градоначалника му се скарал. А той отговорил, че това е сцената на днешния политически живот в България и продължил да ръкопляска.

След този случай той е отхвърлен от всички, порицан и бива принуден да напусне България. Той пише във вестник „Ден“: „Живее се в поробена страна. Не се живее в опозорена страна, особено кога си се борил и си носил вериги за нея.“ Описал го е в спомените си. „В Тъмница“* [Заб. „В Тъмница“ – 1899 г.]

Разочарован от всички, той напуска България и пристига във френския град Гренобъл, където почива на 02/15.ХI.1907 г.

Така, че прошка няма на Космичния знак пред политици, правителства и народ. Прошка няма в онези години. Всички се запитват защо са се освободили от турското иго, за да преминат през новото робство на българските управници.

Отговорът е много прост. Така действа Космическия знак и раздава Своето правосъдие.

Следва „Песен на детето“.

5. ИВАН ВАЗОВ И АНГЕЛ ЕЛОХИЛ

„В правителството на Константин Стоилов, по-късно Константин Величков отстъпва мястото си като министър на Народното просвещение на своя приятел Иван Вазов, който е министър от 26.VIII.1897 г. до 18.I.1899 г. През това време Константин Величков заема поста министър на търговията и земеделието от 26.VIII.1897 г. до 23.ХI.1898 г. Това е много тежък период на Иван Вазов, защото трябва да поддържа политическата линия на правителството.

В началото на 1899 г. Иван Вазов издава без да назначава специална комисия официално упътване за общ правопис. Отразява в основни линии Бриловската правописна система, като е запазен ѣ – космичния знак. И това го спасява от възмездието на Небесния знак. Но понеже е освободен, това упътване не намира приложение.

А Димитър Петков, който е министър на вътрешните работи по време на втория Стамболов режим 1903-1908 г., който е стамболовист и противник на Иван Вазов му помага да се освободи от един дълг от 500 лв., като му връчва тези пари безвъзмездно. След това предлага на Народното събрание и то гласува единодушно пенсия на поета от 400 лв. А през 1907 г. Димитър Петков е убит в София. А Иван Вазов всяка година на мястото на убийството поднася цветя, заради отпуснатата му пенсия от върл противник.

Иван Вазов често е посещавал беседите на Учителя Дънов на ул. „Опълченска“ 66. Имал е положително отношение към Него. Това го е засвидетелствувал лично пред Олга Славчева, която го е посещавала и получавала от него уроци по поезия.

Веднъж писателя Михалаки Георгиев запитва Петър Дънов на какво се дължи неговия талант, да пише романи, поезия и особено „Епопея на забравените“. Отговорът на Учителя е: „Първо, Иван Вазов е съвременник на всички убити революционери. Те са негови познати и приятели. Те идват и му диктуват какво да пише. Той е необикновен медиум, понеже лично идват духовните ръководители на онези личности като Раковски, Васил Левски и те му диктуват. Това е тяхно творчество на духовните им ръководители. Творчеството е колективен акт на душите от Невидимия свят и долу от видимия свят. Отгоре разрешават на автора да си сложи фамилното име като автор. Но този автор знае много добре, че това творчество не е негово, а е плод на душите от Невидимия свят.“

Иван Вазов е имал много противници, понеже са усещали, че той има връзка с Творческия Дух, Който управлява българите и са искали да прекъснат тази връзка. Но не са успели, понеже е бил под закрилата на Космическия знак и на Ангел Елохил.

Проучете „Епопея на забравените“ и ще видите и разпознаете, че авторът на тази поезия е лично Ангел Елохил на Заветът Господен. Иван Вазов е само проводникът.

Онези, които положиха живота си и телата си в името на освобождението на България, се превърнаха в „Живият агнец“, който придружава Пасхата Господня. А Пасхата Господня е споменът и тя е връзката с Елохил – Ангелът Господен и „Епопеята на забравените“ герои.

Чрез Ангел Елохил техните имена останаха живи. А техните души ще намерите там и ще ги срещнете в тази стихосбирка. А това е общението на човешките души от Земята и Небето.

Амин!

Следва „Страдна душо“.

6. БОЖИЕТО БОГУ, КЕСАРЕВОТО НА КЕСАРЯ

След оставката на правителството на Константин Стоилов на 18.IV.1899 г. е назначено правителство с министър председател Димитър Греков, а министър на народното просвещение е назначен Тодор Иванчов.

Той издава „Упътване за общо правописание от 05.II.1899 г., което в основни линии повтаря Упътването на Иван Вазов.

Запазва се употребата на буквата ѣ – Е двойно – „ЯТ“. Забележете, че тя се запазва и тук в т.н. Бриловски – Иванчовски правопис. С този правопис се приключва един етап от правописните борби у нас. Той се запазва до 1921 г.

Буквата ѣ – Е двойно – „ЯТ“ се произнася като Я и като Е.

Като „Я“ се произнася, когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Като примери: грях, живял, вяра, облян.

Като „Е“ се произнася изобщо, когато на нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка.

Пример: грехове, грешен, живели, вери.

Посоченото правило показва, че се установява якане от източен тип.

С приемането на Бриловско–Иванчовския правопис завършва в основни линии изграждането на българския книжовен език.

Тодор Иванчев по-късно е министър председател и след това министър на финансите от 27.ХI. – 9.I.1901 г. Той открито ограбва държавната хазна. За да намери нов източник на финансови средства, той възстановява натуралния десятък на зърнените култури през 1900 г. Това предизвиква селски бунтове с военна сила. Неговото правителство се е наричало „черкезко“ за спомен на черкезите, които са плячкосвали българите по времето на турското робство.

По времето на правителството на генерал Рачо Петров 1903 – 1906 г., Тодор Иванчев бил изправен пред специален съд на 04.VI.1903 г. за злоупотреба на държавни средства и хвърлен в затвора. Осъден е на 8 месеца затвор, но след това е помилван. А след това напуска България и умира в Париж през 1905 г.

За запазване на Космически знак, то той му съхранява живота, въпреки многото му противници от мошеници, крадци и убийци. Но за ограбването на държавната хазна бива осъден по закона на Кесаря и отива в затвора.

Какъв е извода? Той е даден в стиха „Божието Богу, а Кесаревото на Кесаря.“ Този пример как е действувал Космичния знак е много добър.

Следва „Любовта е извор“.

7. ИЗХВЪРЛЕНИЯ КОСМИЧЕСКИ ЗНАК
   ПРЕЗ 1921 г. И СЪДБАТА НА СВЕТА

Втората национална катастрофа от поражението на България във войната 1914–1918 г. довежда до разруха на страната, до ограбване на територия и България е окупирана от английска, френска и италианска войска. България дава 100,000 убити.

Този, който подписва Ньойския договор на 27.ХI.1919 г. е министър председателя на България Александър Стамболийски. Писалката с която подписва договора, той най-демонстративно я счупва на две пред всички. България трябва да изплаща задължението си по договора. И го изплаща като гладува.

Учителят Дънов бе предупредил Фердинанд да не участвува във войната, защото България ще я загуби. Заради тези предупреждения, той го заточава във Варна. Учителят го предупреждава, че трябва да излезат от войната през 1916 г., но никой не Го слуша. Има още много разкази за този период. И те са описани в „Изгревът“.

През 1921 г. е назначен Стоян Омарчевски като министър на просветата. Те двамата решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, което влиза в сила от 22.VII.1921 г., а със закон през 1922 г. Според него се изхвърля двойно Е – „ЯТ“. Изхвърлят Космическия знак на Ангел Елохил, който е пътеводна звезда, която е счела пътя на прабългарите, за да направят своята обетована земя и да се заселят в нея. Новото си отечество нарекли България, в знак на връзката си със своята прародина.

Изхвърлят Небесния знак двойно Е – ѣ – „ЯТ“, като на негово място ще се пише „Я“ или буквата „Е“, според книжовния изговор на думата.

Например: бял – бели, голям – големи.

През 1922 г. събора на Бялото Братство се провежда във Велико Търново. За него се иска разрешение от правителството. Понеже през месец юли 1922 г. е имало срещи на Александър Стамболийски с Учителя Дънов на Рила в двореца на Чам Кория, то под негово въздействие се дава разрешение за провеждане на събора.

Отначало Стамболийски е предложил Учителя Дънов да бъде закаран до Чам кория с автомобила на правителството, но Той отказал. Отишли са пеша с една група приятели със собствен транспорт.

Срещу това разрешение скачат военните, църквата, духовенството, обществото и всички Негови противници. Започват да се организират да попречат на събора от местните митрополити на църквата. Историята на събора през 1922 г. е описана подробно от различни свидетели в „Изгревът“.

И което е най-важното, правителството изпраща войска, за да охранява събора и самото събрание в читалище „Надежда“. Имало е вътре в салона фелдфебел, който няколко пъти е ударил по калимявките онези попове, които са скачали от столовете, за да протестират срещу Дънов.

Словото на Учителя Дънов е стенографирано и отпечатано в томче, но според новия правопис на Стоян Омарчевски. Изхвърлено е буквата Е двойно – „ЯТ“. Космическият знак го няма. Няма кой да охранява българите. И от тук започва най-голямата трагедия.

И тогава Учителя разглежда подробно всичко това в това отпечатано томче без ѣ – Космическият знак.

На въпрос на Методи Константинов, Той казва една много голяма тайна за бъдещето на България и за света. А тя е следната: „Всяка една година от историята на България, ще се равнява на 100 години от историята на света. Това, което се случва през 1922 г. ще важи за световните събития в света до 1999 г. А това, което ще се случи през 1923 г. в България, ще важи за историята на света от 2001 г. до 2099 г.

Затова в бъдеще, историята на България ще се изучава по години и най-подробно от целия свят.“

Предното поколение провери думите на Учителя. Моето поколение провери прямотата на думите Му от 1945 до 1999 г.

А сега, следващото поколение ще провери думите Му от 2001 до 2099 г.

Не само ще ги провери, но ще ги преживее в себе си.

И затова изучете подробно историята на България през 1923 г., за да знаете какво ще ви се случи!

Следва „Стани, стани“.

Втора част
КОСМИЧЕСКИЯТ ЗНАК И СЪДБАТА НА СВЕТА

8. Срещата на Александър Стамболийски с Учителя Дънов на Рила
9. Забраната на събора на Бялото Братство от Александър Стамболийски

10. Белите хлебове и Пасхата Господня за анархистите
11. Кръвологът Александър Цанков и Космическия знак
12. Учителят Дънов за кармата на Александър Стамболийски
13. Защо спряха събора на 09.IХ.1923 г.?
14. Изхвърляне на Космическия знак и съдбата на България

8. СРЕЩАТА НА СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА РИЛА

През лятото на 1922 г. се подава молба от името на Бялото Братство за провеждане на събор във Велико Търново в лозето на Бостанджиев, където е неговата вила.

Петко Епитропов лично носи молбата, понеже той се занимава с организацията на събора. Но разрешението се забавя. Докладват на Учителя и те решават да се качат на Рила до Седемте Рилски езера. Качват се няколко човека, придружаващи Учителя Дънов. Но войниците, които охраняват двореца на Летовището „Соколец“ виждат тримата с Учителя и докладват лично на Александър Стамболийски, който в същото време е на почивка в двореца. Той решава да се срещне с Дънов. Изпраща своя адютант Бакърджиев с три коня, един от които е бял и поканват Дънов за среща с Александър Стамболийски. Учителят се съгласява. Той възсяда белия кон, а другият е за Петко Епитропов и за още един приятел – Борис Николов.

Провежда се разговор, който се записва и се съхранява. В „Изгревът“, том IV, с. 447-448 той е публикуван. Стамболийски задава няколко въпроса, на които получава точни отговори. Той е съгласен с тях. Остава доволен с добро разположение към Учителя.

След това нарежда по телефона от двореца на своята канцелария да издаде документ за разрешение на събора. Добавя, че събора трябва да се охранява от военна част, за да не се допуснат размирици на местното население, духовенство и църквата. Изпраща се такава част и тя охранява придвижването от лозето, където са палатките до читалище „Надежда“, като в салона също е имало охрана под командата на фелдфебел и няколко войници.

При разговора на Рила, Учителят отговаря много точно и разбираемо на всички въпроси. Тези отговори от Учителя днес представляват етапи, през които е минавало Учението на Учителя. Те показват пътя не само на днешното поколение, но и на бъдещите последователи на Учителя. Трябва да се проучат основно и да се запаметят.

Накрая Стамболийски попитал: „А какво ще кажете нещо лично за мен?“ – Ще кажа: „Бъди справедлив. Не се допускат никакво насилие, никакви затвори, никакви убийства. Допуснат ли се, след това трябва да се платят – и то с живот.“

Съборът от 1922 г. е публикуван с новия ръкопис на Стоян Омарчевски от правителството на Александър Стамболийски. В правописа е изхвърлен Космическия знак Ь.

И след това започва развитието на драматичните събития в историята на България в този период. Трябва обстойно разучаване на този том от събора в Търново 1922 г.

А случките, събитията, придружаващи събора са много драматични и те са описани от приятелите в „Изгревът“. В бъдеще ще ви направим Концерт-рецитал с техните разкази.

Следва „Ставай дъще“.

9. ЗАБРАНА НА СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО ОТ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

През пролетта на 1923 г. Петко Епитропов, като представител на Бялото Братство подготвя молба до Стамболийски за разрешение за провеждане на събора във Велико Търново. Занася я и я подава на секретарката на кабинета. А той е висок, с брада, представителен, облечен с официален костюм. Така че онзи, който носи молбата не е случаен човек. Освен това той се занимава с организацията на съборите. Под упътванията и съобщенията за съборите стои неговото име.

След една седмица Петко Епитропов отива да провери при секретарката има ли разрешение за събора. Но се оказва, че тя още не е поднесла молбата за разглеждане от Стамболийски. По едно време се сеща, става, отваря вратата и влиза при министър председателя. Докладва му случая. Но тя забравя да затвори вратата. А там до нея стои и стърчи Петко Епитропов и волю-неволю слуша разговора им.

Но Стамболийски изведнъж се вбесява и започнал да крещи: „Махнете ги тези луди хора! Тия щури пощуряли дъновисти трябва да се изпратят на друго място, да отидат да копаят, да трошат камъни и да правят шосета!“ И от устата му излиза псувни и ругатни срещу дъновистите. И така няма разрешение за събора.

Но Петко, който е присъствувал на срещата на Стамболийски през 1922 г. на Рила с Учителя не може да повярва на очите си и на ушите си, което вижда и което чува лично от устата на Стамболийски. Не може да повярва на промяната в него. От къде идва и защо е дошла?

След събора от 1922 г. и след провала да се спре събора започва яростна атака срещу Учителя от вестниците, списанията и написани отделни брошури от свещениците срещу Учителя. Цялата атмосфера в България е отровена и отвсякъде се бълват хули и лъжи срещу Учителя. Вероятно Стамболийски попада под тези внушения. Но реакцията му срещу Учителя е много груба и остра.

Епитропов отива при Учителя и му съобщава това, което е чул от устата на Стамболийски. Учителят го изслушва внимателно и казва: „Е, ще го оставим на неговата карма и тя ще придвижи и разреши въпроса.“ И така, през 1923 г. няма събор във Велико Търново. А какво има ли? В България настъпват бурни събития, по улиците убийства, а по селата и градовете глад и мизерия от войната. А Стамболийски е оставен на ръководителя на неговата карма. А каква е неговата карма, ще ви я разкажем в следващия разказ.

Следва „Не ли думах“.

10. БЕЛИТЕ ХЛЕБОВЕ И ПАСХАТА ГОСПОДНЯ ЗА АНАРХИСТИТЕ

В град Русе се образува комуна на Бялото Братство след провала на комуната в село Ачларе през 1922 г. Първият ден на комуната в Русе е била на 8.VII.1923 г., а се подпомагат от братя Маркови, които са имали най-големия образцов магазин в града. А две сестри бяха готвачките на комунарите.

В съседство в местността „Свирчовица“ анархистите са си направили също комуна. Те са идвали и са се зареждали с продукти от магазина на братя Маркови. По това време са се провеждали дълги разговори, дори са ги посещавали в тяхната къща в Свирчовица. От там анархистите са бягали с лодка пред Дунава в Румъния, когато са ги преследвали властите.

Анархизмът като идеи и като течение е било доста внушително и силно по онова време.

По това време по покана на няколко сестри до Учителя, Той отива в Русе, за да види комунарите. Тогава анархистите пожелали да видят Учителя, да се срещнат и да разговарят с Него. Били поканени на обяд. На масата са сложени големи бели хлебове и други лакомства, изпратени на Учителя. Обедът продължил дълго време. Анархистите задавали въпроси, а Учителя им отговаря и обяснява. Говори им дълго и им обяснява за последствията на техните методи на атентати и убийства. След този разговор те се променят. Но по това време бяха станали няколко убийства и атентати от анархистите. Те бяха преследвани от полицията и бяха се укрили в местността „Свирчовица“ – град Русе.

На трапезата с големите бели хлябове седи Учителят и водачът на анархистите в България. Това беше за тях Тайната вечеря с Христа и Христовия Дух. Но те не знаеха това, и че тези големи хлебове са приготвени специално за тях. Това беше тяхната Пасха. Имаше 2 пътя: или чрез закона на Мойсея или чрез закона на Христа. Завъртя се тяхната Голгота и дойде тяхното време. А как стана това ли? Ето как:

Анархистите решават да свикат конгрес в град Ямбол. А там редовно се осъществяват техните сбирки. Събират се около 200 души и се настаняват в казармата. Стамболийски нарежда на войската да ги нападнат и унищожат. На 21.V.1923 г. започват престрелки между анархистите и войсковото поделение. Били са убити около половината анархисти. Останалите са изпратени в затвора. Малцина се спасяват.

Най-интересното е, че отначало Стамболийски ги е оставил свободно да действуват, но изведнъж се променя срещу тях и дава заповед на военните да ги избият.

Когато докладват на Учителя, Той казал следното: „Не се посяга на идейни хора. С това си деяние, че изби идейни хора, Стамболийски сам си подписа смъртната присъда.“

Идва 9.VI.1923 г. и е извършен преврат срещу него. Отрязват му главата, слагат я в конска торба и я изпращат на цар Борис, за да се увери къде е Стамболийски, защото от край време главите на всички самозванци се посичат и в конски торби се носят при царете. А царят е Борис III.

По-късно Учителя добавя: „Стамболийски бе изкушен и направи едно нарушение към Божественото. Какво трябваше аз му казах в Чам Кория. Който не се вслушва в думите на Бога, сам се подлага под закона на кармата. Кармата е сега тази, която разрешава неговата съдба.“

И всички останали очевидци видяха как се е разрешила неговата карма чрез конската торба.

Следва „Страшен беше вятъра“.

11. КРЪВОЛОКЪТ АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ И КОСМИЧЕСКИЯ ЗНАК

Годината е 1923. Стамболийски забранява събора във Велико Търново на Бялото Братство. Братството е в гр. Русе, където е образувана комуна в местността „Свирчовица“. Учителят е в гр. Русе на гости на комунарите. Те вече знаят, че Учителят е казал, че е оставил Стамболийски на господарят на неговата карма. И всички, и анархисти и комунисти коментират и изчакват събитията. А те идват.

В този момент се организира заговор за преврат. След убийството на Александър Греков на 21.V.1922 г. от анархистите, става водач професорът по политическа икономия Александър Цанков на Народния сговор. Той е един от организаторите на преврата. Той ръководи Народния сговор.

По това време в с. Славовица, където е домът на Александър Стамболийски, на 6 юни идват трима митрополити, начело с варненско-преславския Симеон. На следващия ден му идват на гости цар Борис III с двете си сестри – Евдокия и Надежда. Той дава разрешение да се върнат в България, защото са изгонени заедно с баща им цар Фердинанд след абдикацията му. Докато се разхождат, придружаващи царя флотски капитан Скотунов с помощта на радиотехника повреждат радиостанцията, монтирана във вилата. На 9 юни Стамболийски разбира, че радиостанцията е повредена. Освен това те са взели патроноводителите на картечницата, за да не може да се отбранява. Освен това, оказва се, че сандъците, които трябва да са пълни със патрони, са пълни с пясък. Така, че цар Борис организира премахването на Стамболийски. Главите на Александър Стамболийски и на брат му Васил са отрязани и са занесени в конски торби в София на цар Борис. След като царят се убеждава, че това са техните глави, ги връщат обратно в Славовица при труповете им. Те са заловени, зверски изтезавани и убити на 14.VI.1923 г.

А на 9 юни вече е издаден Указ за създаване на ново правителство, начело с Александър Цанков. Той едновременно оглавява и Министерството на просветата. Това е най-интересното в този случай.

В страната се разгръща юнско въстание през месец юни като съпротива на преврата. Войската разбива въстаниците и са убити стотици земеделци. Затова Александър Цанков е наречен кръволока Цанков – от кръв.

Десет дни след преврата на 9.VI.1923 г. новият министър на просветата, който е едновременно и министър председател и който е един от организаторите на преврата, назначава нова правописна комисия начело с Милетич, който решава да върне стария Дриновски /от Марин Дринов/ – Иванчовски правопис, като се връща отново употребата на Е двойно – „ЯТ“ – Космическият знак Ь е отново в азбуката. И в следващите години Словото на Учителя Дънов се отпечатва с този знак. Така този знак охранява Цанков в следващите години.

През 1926 г. до 1930 г. Цанков е председател на Народното събрание. Също и от май 1930 г. до 29.VI.1931 г. е отново министър на просветата. Издава заповед да бъдат уволнени всички дъновисти, които са на държавна служба. И да не им се дава достъп до учителски професии. Имал е жестоко отношение към Дънов. Негови подкупени лица организират побоя срещу Учителя Дънов през 1936 г., след което Той е парализиран няколко месеца.

Около 4.VI.1936 г. се готви образуването на нов кабинет от близки и приближени на цар Борис. За министър започнал да се готви и Александър Цанков. Учителят извиква Любомир Лулчев и му казва: „Предай на царя, че може да назначава когото иска за министър, но в никакъв случай не и Александър Цанков.“ Предадено е на царя, но Лулчев е бил самохвалец и го споделил с приятелите си. Научава Цанков и изпраща побойниците на Изгрева, за да ликвидират Петър Дънов.

И накрая за финала идваме до 9.IХ.1944 г., когато комунистите идват на власт и вече раздават възмездие. А Цанков малко преди 9.IХ.1944 г. напуска страната и заминава за Виена. Той бил осъден задочно на смърт. Но във Виена формирал кабинет в изгнание от избягали и спасили се фашисти и формирал войскова част. През 1949 г. е изгонен от Австрия и заминава за Аржентина.

Всички се учудват как така кръволока Цанков не го застигна смъртната му присъда. Обяснението е много просто. Той е върнал Космическият знак в българската азбука и той е, който го охранява. Умира на 27.VII.1959 г. на 80 години от естествена смърт.

А за неговите убийства ще го следва неговата бъдеща карма. Тези неща не се подминават и не се забравят.

Следва „Българска рапсодия“.

12. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА КАРМАТА НА СТАМБОЛИЙСКИ

Под внушение на чужди враждебни сили от църквата и от определени обществени среди, Александър Стамболийски забрани събора на Бялото Братство през август 1923 г. А на 9.VI.1923 г. той бе свален от власт чрез преврат и убит.

На Общия окултен клас II година на 17.VI.1923 г., 30 Лекция „Вяра и съмнение“, на с. 31 Учителят говори за Стамболийски за този случай. А това е осем дни след преврата. (За справка виж „Изгревът“, том IV, с. 446-447):

„Сега някои от вас искат да влезат като ученици, но като претърпите десет несполуки, вие сте готови да се усъмните. Даже и вънка в света да сте, вие ще имате същите изпити. Нима Стамболийски нямаше изпити? Нима неговите ръководители не му подшушнаха: „Напусни властта!“ Колко пъти те му подшушнаха, но той не слушаше. Той се самозабрави във властта, мислеше, че е силен, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на Земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямо Божие благословение. Затова в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи.“ Проверявайте закона. Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски бе вървял по пътя на Христа, то в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговия живот нямаше тъй да се изложи. Но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам, в Школата допущат се тия неща, обаче, не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди Невидимия свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля!“

А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище, той влиза сега в Невидимия свят и там може да направи серия пакости, докато дойде в съзнание.“

Цитираме този случай, защото е ключова позиция на всички политически събития, които се случиха през този период. Учителят будно следеше всички политически събития.

Минаха няколко седмици след преврата, и се подава от името на Бялото Братство молба за разрешение за провеждане събор в София на 9.IХ.1923 г. в София. А защо на тази дата? Защото по стар стил 9 септември се равнява на 22 септември, като се прибави 13, а това е началото на есенното равноденствие и начало на учебната година. Тогава новата власт забранява събора. А той трябваше да стане на 9 септември. Тогава точно на 22 срещу 23 септември 1923 г. избухна Септемврийското въстание, повдигнато от комунисти, но в него участвуваха и земеделците на Стамболийски.

Ето това е пример на съотношение между дати и политически събития.

Следва „Берхан-Ази“.

13. ЗАЩО СПРЯХА СЪБОРА НА 9.IХ.1923 г.?

От името на Бялото Братство се подава молба и се иска разрешение за провеждане на събор и то в София. Провинцията е размирна от преврата и многобройните убийства на земеделците през месец юни 1923 г. Искането за събор е на 9.IХ.1923 г. А защо на тази дата? До този момент нарядите на Школата са обозначени по стария астрономически стил и календар. Пример: 9 септември, като се прибавя 13, става 22 септември. А това е началото на учебната година на Школата. Съборът бе отказан. И най-чудното е, че на 22 септември започва организирано въстание от комунистите. То е разгромено от редовната войска. Избити са хиляди българи комунисти и включили се във въстанието земеделци. Други се спасяват, като емигрираха в Югославия.

Ако беше допуснат събора на 9.IХ.1923 г., нямаше да се случат тези събития. Искате доказателства? Ето ги: След като получават отказ за събора, то Учителят извиква в София ръководителите на Братствата на страната. Това е една от редовните срещи на Учителя с ръководителите. Няколко дни сутрин и след обяд Учителят им изнася беседи. Те са публикувани в „Изгревът“, том ХIV, с. 657-679. А на с. 663 Учителя обяснява: „Вие не знаете защо тая година се спря събора. Добре ли стана или зле стана?“ /Брат Иларионов: „Добре стана.“/ „Българите не могат да се убедят още в силата Божия, но ще се убедят. Ще се убедят, че има други закони, които направляват нещата. Със спирането на събора тук, дойде землетресението в Япония. Една връзка има. Каква връзка има между землетресението и спирането на събора? Всякога, когато се пропусне една Божествена Идея, в противоположната страна на физическия свят ще се прояви известна реакция. Това показва, че цялото човечество е като един организъм. Може един ден да стане следното: В Америка да откажат свикването на събор и да дойде землетресението в България. Ще кажете: „Защо е така?“ Един човек направил погрешка, целунал някоя си, бият го по задницата. Трябва да го бият по задницата, за да му дойде ума в главата. Има връзка.

Българите, които са в астралния свят, те сега треперят при землетресението в Япония. За да се намерят причините на землетресението в Япония, трябва да се види в Божествения свят. Българите ще бъдат викани на съд. Отсега българите ще са на тясно. Онова землетресение, и то е за добро. На физическото поле японците трябва да имат землетресение, а в духовния мир българите трябва да имат съдба. Българите са хора материалисти, а японците – тщеславни – те имат крайната цел да завладеят Америка, да завладеят чрез жълтата раса целият свят. Сега се разтърсиха хубаво и всичките им планове ще се осуетят. Между всички неща на Земята има преплитане, но когато се качим в Божествения свят виждаме същинските причини на явленията, които стават. Защо българите отказаха събора, има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на Черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони. Цялото Черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела. Разпнаха Христа, светиите избиха и пр., и ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите братя с ново небе и нова земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място.“

В заключение ще кажа: Спряха събора на 9.IХ.1923 г. и дойдоха събитията на 22.IХ.1923 г. на въстанието на комунистите и избиването на хиляди хора, и то българи. Българи убиваха българи. Ако беше допуснат събора, тези събития нямаше да се случат.

А какво се случи друго? Изминаха точно 20 години и на същата дата 9.IХ.1944 г. дойдоха комунистите на власт. На същата дата. Ясно ли е? Тогава дойде възмездието за онези, които избиваха през 1923 г. Всички те бяха хванати и без съд и със съд бяха избити. Така ние бяхме свидетели и на това, което казва Учителят: „Сега светът се съди! Всеки ще отиде на своето място.“ Така стана. Ние бяхме свидетели. Ние също отидохме на своето място, за да можем да ви разкажем това.

Следва „Фир-фюр-фен“.

14. ИЗХВЪРЛЯНЕ НА КОСМИЧЕСКИЯ ЗНАК И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ

На срещата си с ръководителите на братските кръжоци в страната на 09.IХ.1923 г. в София в своите 5 беседи на 9.IХ.1923 г. и 10.IХ.1923 г. Учителят Дънов дава правилата на ученика за следващите 20 години до 9.IХ.1944 г. Онези, които дочакаха и доживяха тази дата видяха и се убедиха в едно: Само Любовта на Бога може да уреди света. Единствен закон е този.

На 9.IХ.1944 г. дойдоха комунистите на власт. И те започнаха да раздават своето възмездие така, както те знаеха и каквото бяха запомнили от предишните си мъчители от 1923 г. и годините след това.

Бяха написали по стените на къщите с големи букви следното заклятие: „Помни 9 юни, пази 9 септември!“ Тези лозунги стояха 20 години, че и повече. Ние ги четяхме и треперехме. А комунистите управляваха по тези лозунги.

През месец февруари 1945 г., шест месеца след 9.IХ.1944 г., когато комунистите идват на власт, предишните сторонници за правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време на предишните царе Фердинанд и Борис. Веднага се прави правописна реформа през февруари с наредба закон от 27.II.1945 г. и се изхвърля двойното Е – „ЯТ“, с цел да се внесе единство в писмената форма на книжовния език. Изхвърлят Космическия знак.

Понеже двойното Е – „ЯТ“ има двояка стойност, затова се изхвърля като знак и буква и остава на буквата „Я“ и „Е“ според книжовния изговор на думата. Изхвърля се Космическия знак на Ангел Елохил – ѣ .

След смъртта на цар Борис III на 28.VIII.1943 г. се назначава регентство от трима човека: Богдан Филов, ген. Михов и принц Кирил Преславски – брат на цар Борис, което е избрано от 25-то обикновено Народно събрание на 9.IХ.1943 г. Запомнете тази дата. Точно след една година на 9.IХ.1944 г. се създава ново правителство на Отечествения фронт. То уволнява старото Регентство и назначава ново от 3 човека на същата дата – 9.IХ.1944 г.: В. Ганев, Цв. Бобошевски и Тодор Павлов.

До лятото на 1945 г. Регентството узаконява всички решения и законопроектите изпращани му от ОФ правителството. ОФ е съкратено на Отечествен фронт, което се изпраща от Отечествено-Фронтовското правителство. Регентството упражнява от името на малолетния цар Симеон II конституционните си задължения. Така че наредбата закон на 27.II.1945 г. за промяна на правописа се узаконява от Регентството от името на цар Симеон II. Според чл. 25 и 26 от Търновската конституция монархическата власт се упражнява от Регентството при смъртта на царя и при малолетен престолонаследник.

В името на цар Симеон II на българите е сменен стария ръкопис с новия ръкопис, където е изхвърлен Космическия знак ѣ – „ЯТ“. Това трябва да се помни!

На 8 септември 1946 г. се провежда Референдум за Република. На 15.IХ.1946 г. е обявена България за Народна Република България.

Цар Симеон II е царувал от 28 септември 1943 г. до 15 септември 1946 г. чрез трима регенти.

Царското семейство с малолетния бивш цар Симеон II напускат България. България става парламентарна Република.

Небесният знак ѣ – „ЯТ“ е изхвърлен. България като държава в разстояние на един период от 45 години от 1945 г. до 1990 г. на няколко пъти е застрашена да загуби своята независимост и държавност. Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на Седемте Рилски езера – при второто езеро.

Историята на историческия камък е записана в „Изгревът“, том III, с. 170-172.

Какъв е изводът?

Българите трябва да върнат Небесния знак ѣ – „ЯТ“ в своята азбука. Небесният знак е Космическия знак. Небесният знак – Космическият знак трябва да бъде отпечатан и да стане като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов. И Русия трябва да върне Небесният знак – Космическият знак в азбуката си и да се превърне чрез него в свята Русия. В Небесният знак – Космическият знак е заложено свободата на българите и обединението на цялото Славянство.

Амин!

[Написано в 16.20 часа на 29 септември 2009 г. във вилата на гр. Своге. Д-р Вергилий Кръстев]

Следва „Благословен Господ!“