Спомени:
Сценарият е съставен от материали
публикувани в „Изгревът …”, том 28 и други.

Музика:
Учителят Петър Дънов – Беинса Дуно

Място:
Парк-хотел “Москва”,

Салон “Европa”

Музиканти:
оркестър „Класика” с диригент
Светослав Лазаров
и от солистите
Лилия Здравкова и Георги Петков

АМИН!

(Виж „Изгревът”, том 22, с. 616–649, за да проверите от къде са взети тези цитати.)

Първа част: „СЪДБАТА НА СВЕТА И ПЪРВИТЕ БЕСЕДИ НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА” 66

ПЪРВИЯТ САЛОН И ПЪРВИЯТ УРОК

1. Тук беше къщата на семейството на Гина и Петко Гумнерови.

Отначало Учителят е живял у Тодор Бъчваров, който имал деца. Те заболяват от скарлатина, която тогава е протичала много тежко. Била поставена карантина от 40 дена, и Петър Дънов е трябвало да напусне този дом. Преди това Гина и Петко Гумнерови са познавали Учителя, и са Му предложили да живее в трапезарията – долу в мазето.

Това е около 1905 г. Петко е бил протоколист в съда. Водил е протоколи по делата. Те не са работили със стенография, но са имали друг начин да записват разговорите в съда. Това той го използвал при записването на първите събори, които са публикувани в „Изгревът”, том ХІ (11).

За пребиваването на Учителя на ул. „Опълченска”, сме описали много случки. А целия дом е заснет, и ще го намерите на снимки в „Изгревът”, том ХІІ (12), с бележките. А снимките с дъсчената ограда са в „Изгревът”, том ХІІ (12), №3 и № 11, в дясно. Виж и снимка №5. Дъските са заковани една до друга. Тази къща е била къща близнак. От едната страна са живеели родителите на Георги Димитров, а от другата страна – Гина и Петко Гумнерови. Има много случки, описани за тяхното добро съжителство. И помощта на Учителя Дънов към тех.

Един ден, Учителя нарежда на Борис Николов да направи дъсчена ограда между двата двора. Борис купува дъски, колове и зачуква дъските така, че между всяка дъска да има разстояние 5–10 см. Така се е ковало тогава.

Идва Учителя, оглежда оградата и нарежда на Борис да я разкове и да извади пироните. После по конец, Учителя държи първата дъска и казва: „Закови я.” После слага втората дъска, но вече плътно долепена до първата и казва: „Кови я.” Слага третата, четвъртата – плътно залепени една до друга. И накарва Борис, така да окове цялата ограда между двата двора. Учителят накрая дошел и казал: „Никакъв аралък между нас и Третият интернационал!” А Георги Димитров беше представител на Третия интернационал, и беше генерален секретар на Коминтерна. Случая е описан в „Изгревът”, том І. (2. изд. 2011), с. 546–553. Аралък е турска дума, и означава никакво пространство и връзка между комунистите от ІІІ интернационал и Бялото Братство! Но това не беше спазено!

ПЪРВИТЕ САЛОНИ – ВТОРИЯТ САЛОН

 

По онези години, най-активни са били жените на някой богаташи. Имали са пари и са решили да закупят салон на ул. „Раковски” и ул. „Граф Игнатиев”. Но нали знаете, че има поговорка: „Орташка кобила и вълци не я ядат!” Тук се получило същото. Всека една от богатите госпожи е искала да командва, дошли са до срамни сцени, и накрая този салон се закрива и Учителя отново Се връща на ул. „Опълченска” 66. А какви са тези сцени? Не е за приказване, а камо ли да ги опишем! Но ще дойде време, да ги разкажеме. Всеки е искал да ръководи и командва, особено ако са жени!

Вие виждали ли сте жени как командват? По-добре да не виждате! Третият салон е бил на ул. „Цар Шишман”, където Маркова е преподавала уроци по френски език. Вечерно време салона е бил свободен, и Учителя е държал лекций. Тук е открит Младежкия окултен клас. Отначало са били 2 класа, но са се разочаровали, понеже са очаквали, че ще им се поверят сили и умения, да управляват съдбите на хората. Тук също са станали спънки. Учителят напуска и този салон. Снимките на сестра Маркова – виж в „Изгревът”, том ХІІІ (13), снимки №39 и 40; „Изгревът”, том ІХ (9), №33.

Четвъртият салон е бил на ъгъла на ул. „Евлоги Георгиев” и ул. „Гурко”. Беше нает под наем от едно немско дружество „Турн Ферайн” – гимнастическо дружество. ук беседите беха вечерно време. Приятелите бяха свикнали вечерно време да ядат черна ряпа и праз лук. Едвам издържахме на тази миризма! Протестирахме! Тогава един възрастен приятел донесе нарязана ряпа и пресен лук, и ни подаваше да хапнем, та да бъдем като другите и да не ни мирише! Целият салон миришеше на черна репа, пресен лук, чесън, и не можеше да се измирише след като го напускахме! Затова ни изгониха немците!

А Вие чували ли сте клетвата към някого: „Да ядеш черна ряпа!” Аз съм я чувал! А Вие яли ли сте настъргана черна ряпа? Настържете я, опитайте я и после ми се обадете да видим как сте, и докъде сте стигнали по пътя. Тогава беше глад и гладория, и това се ядеше. Друго нямаше! Бяха войните. Гладория до шия!

Петият салон бе на ул. „Оборище” 14.

За него трябва специално да говорим, защото тук са чудесата, слезнали от Небето, за да променят съдбата на българите!

 

САЛОНЪТ НА УЛ. „ОБОРИЩЕ” 14

Петият салон бе на ул. „Оборище” 14.

Един от братята – Иван Радославов, който бе учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата си на ул. „Оборище” 14, и там бе построен салона. Построен бе с труда на всички. Но Радославов бе свързан с един предприемач, онзи го бе подмамил да ипотекира имота си, след което предприемача фалира! Така салона отиде за погасяване дълговете на Иван Радославов – от ипотеката.

Салонът бе разрушен, къщата на Иван Радославов, също бе разрушена. След време, на това място бе построена една голема кооперация. И да видите кои бяха тези сили, които направляваха събитията, ще Ви съобщим следното: В новопостроената голяма сграда, на партера имаше една голема стая. Там беше направен клуб на БКП! Това е по времето на социализма. За да не скучае този клуб, до него, в съседната стая беше построена Месопродавница! А ние всички, които посещавахме клуба на ул. „Оборище” 14, бяхме вегетарианци! Къде са вегетарианците, и къде са месоядците? Разбира се, в салона на ул. „Оборище” 14. А третата стая в партера, бе превърната в пивница! Тук се печеха кебапчета, и се събираха местните пияници!

Вижте как накацаха като черни врани онези сили, които искаха да опорочат това място! И го опорочиха! С помощта на мошениците и наивниците! Има ги и днес! Той накрая беше доведен на Изгрева, сложен в една барака, захвърлен от всички прекара в бедност и нищета! Всички бяха забравили, че такъв човек е съществувал, на име Иван Радославов! На 10 юли 1917 г., той написа една малка брошура – „Не съдете”, като отговаряше на нападките на Д. Ласков и „Църковен вестник”. Той тук изобличава и писателя Стоян Михайловски, който изнася неколко беседи във Военния клуб срещу Петър Дънов.

На следващата година Ласков почина. А Стоян Михайловски остана отхвърлен, забравен и си замина от този свят в пълно забвение! Платиха си с живот! Иван Радославов написа още книжки в защита на Петър Дънов, и отговори на онези, които пишеха измислици срещу Учителя. До тук добре. Но после какво стана? Но никой и никога не може да се забрави, как бе откраднат салона на ул. „Оборище”! И как изчезна в Небитието! А с него и сам Иван Радославов!

ПОЛИЦЕЙСКОТО КУЧЕ

 

В София по онова време, имаше размирици. Беше точно определен полицейски час, който се спазваше строго от гражданите и от полицейските органи. През една от тези вечери, Учителят Дънов беше поканен на гости при приятели. Домакините се подготвяха за срещата, поднасят гозби, лакомства, от които Учителя почти не взимаше! Гостите поканени на вечерята, се разприказват пред Учителя. И когато идва времето да Си тръгва, изведнъж забелязват, че е настъпил полицейския час! Предлагат Му да остане и да пренощува в къщата на домакините, но Той отказва. Решава да тръгне Сам, въпреки забраната. Но винаги се случва така, че трябва да има един човек, който да бъде свидетел на онова, което трябва да се случи. Явява се един доброжелател, и тръгва с него. На ъгъла на улицата, излиза едно много голямо куче – вълча порода, от онези кучета, които са обучавани от полицията. Кучето се приближило, и тръгва редом до Учителя. Кучето и двамата спътника, се движат в тъмната нощ. Ето, натъкват се на полицейски пост! Учителят минава спокойно покрай полицейския пост! Часовоят вижда голямото полицейско куче, което върви неотклонно до двамата. Приема, че са някакви началници, които са тръгнали да проверят постовете. Тогава часовоят застава мирно и с пушката си отдава чест, така както се посрещат големи началници и генерали! Учителят кимва с глава по правилата на военните, и тръгва по-нататък.

След 100 метра, се натъкват на друг полицейски пост! Полицаят, като вижда голямото куче от вълча порода, което се движи с тях, също застава мирно и отдава командата: „За по чест”! След други 100 метра, преминават по същия начин. Те приемат, че човека с кучето е някакъв инспектор, който проверява и инспектира полицейските постови! Накрая Учителя се прибира у дома си на ул. „Опълченска” 66. Обръща се към придружителя: „Върни се у дома. Кучето ще те придружава.” Връща се у дома, и изведнъж кучето си тръгва и изчезва! Няма го! Как да го няма, когато го е имало?!

И откъде дойде това куче? Кой го изпрати? И Кой го съпроводи, да си отиде там, откъдето бе дошло? „Изгревът”, том ХХVІІІ (28), с. 350–351 е описана случката в кратце.

ГОЛЯМАТА КОШНИЦА

 

Есента беше богата. В градината на Изгрева, дърветата бяха натежали от плод! Голяма част от дърветата бяха подпряни с дебели греди, за да не се счупат клоните от натежалия плод: ябълки, круши, праскови, грозде. Но никой не смееше да откъсне някакъв плод! Имаше вътрешна възбрана, и тя се спазваше от всички. Реколтата се прибираше в уречен час и изчакваше да дойде зимата, за да се раздава на приятелите на обядите. Беше ранен ден след Паневритмия, музикантите си прибират инструментите, а ние стоим до Учителя в средата на поляната. И тъкмо в тоя час, Учителят тръгна с големи крачки и влезна в градината, където бяха овощните дървета. Там завари някакъв човек, непознат, опърпан! Като видя Учителя, непознатият се смути и хвърли плодовете, които беше набрал на земята! Те се търкаляха в краката му. Учителят се изправи пред него и каза: „Стой тука. Не си отивай.” Учителят го остави и тръгна към стаята на дедо Ради, който се грижеше за градината. След малко дедо Ради се връща с една голяма кошница, пълна с плодове – ябълки, круши, грозде и праскови.

Учителят стои пред него: „Ето, вземи! Всичко това е за тебе! Когато поискаш, ела, пак ще ти дадем. Но не бива да крадеш!” Човекът стоеше и гледаше като вкаменен! Не вярваше на очите си! Дедо Ради му казва: „Вземи го. За тебе е!” Човекът се наведе, взе кошницата и рече: „Ще я донеса утре.” Поклони се и си тръгна. И благодари.

Днес градината с плодни дървета я няма! Тя изчезна! И Изгрева изчезна в Небитието на българите! И той изчезна, чрез българите! Браво на тях! А какво стана с Битието? И него го няма! Искат да изчезне и случаят с голямата кошница, за да няма спомен, че е имало някога тази случка. И сполучват! Няма днес никаква следа! Да, няма я следата. Но има друга следа, която е записана на Небето, и днес ни я подават за поучение и размишление. Къде Ви е днес голямата кошница?

„Изгревът”, том ХХVІІІ (28), с. 340–342.

ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА ОБЛАЦИТЕ НА ИЗГРЕВА

 

Беше преминала пролетта. Всички овощни дръвчета бяха прецъфтели, вързали плод и наедряваха. Изведнъж по дърветата се явиха гъсеници. Откъде дойдоха, никой не знаеше! Имаше опасност да опасат листата по дърветата, и всичко да изсъхне!

Отива дедо Ради при Учителя Дънов, и Му съобщава за гъсениците. Необходимо е син камък и вар, да направят „бордолезов разтвор” и с пръскачки да се пръскат дърветата, за да се унищожат гъсениците. – „Колко пръскачки са ти потребни и колко дни, за да ги опръскате?”, пита Учителя. – „Много, много!”, отговаря дедо Ради. – „Да оставим гъсениците до утре и да помислим през нощта, какво да правим с тях.” – „Добре Учителю.”
През есента дърветата бяха отрупани с плодове! Отблагодариха се, че Някой ги бе освободил от гъсениците! Добре, че Го имаше този Някой по онова време!

Сега Го няма! И затова днес Изгрева, също го няма!
На Изгрева в края на лятото, плодните дървета са отрупани с плодове: ябълки, круши, сливи, грозде. Имаше всичко. Ето, изви се буря и градоносен облак надвисна над Изгрева. Бучи, търкалят се камъни в облака, почервеня небето и всички очакваха, че градушката от облака ще изчука дърветата, и всичко ще се свали на земята! Ще унищожи всичко! Отидоха и казаха на Учителя Дънов. Излезна на поляната, и започна да оглежда облаците и небето. Така стоя половин час.

През нощта започва да вали дъжд като из ведро! Пороен дъжд – цела нощ! На сутринта дедо Ради идва при Учителя и Му казва: „Дъждът през нощта изми листата и гъсениците паднаха на земята, но са се удавили от дъжда.” – „Вземи метлата, измети гъсениците и освободи дърветата.”

Градоносният облак се спря, после се разцепи на половина и се отправи към планината Витоша, където се изля чрез гръмотевици, светкавици, пороен дъжд! Планината вреше и кипеше! А Изгрева стоеше спокоен и недосегаем! Учителят каза: „Говорих с архитекта на облаците, обясних му, че тук е Школа и правиме своите опити за колективен живот. Той разбра и насочи облака към Витоша.”

Вие разговаряли ли сте с облаците? А защо не разговаряте?

„Изгревът”, том ХХVІІІ (28), с. 361–362.

ЯГОДИТЕ

Разказва Буча Бехар

На Изгрева имаше градини. Плодовете и зеленчуците, не се продаваха. На Изгрева имаше стол, и продуктите се консумираха там. Една голяма част се складираха, и се раздаваха по време на традиционните празници. На Изгрева по времето на Учителя, не се продаваше нищо. Поднасяше се даром!

По онова време, мнозина бяха учителки по селата. По време на Великденската ваканция на учениците, учителките идваха на Изгрева и се настаняваха в сестринските стаи, специално подготвени за настаняване на гости, дошли от провинцията. Сега това нещо го няма. А защо ли го няма?

През пролетта на Изгрева имаше ягоди. Учителят е всред ягодите, и късаше ягоди. Като видя една от учителките, я повика при себе си. Каза й: „Ела. Ягодите са първия пролетен плод и има ли човек на Земята, да не ги обича?” После се обърна към мене: „Направи си шепа с ръцете.” След това започна да бере и всяка ягода грижливо я почистваше, и я слагаше в моите ръце. Накрая като се напълниха, рече: „Яж.” Той продължаваше да слага ягоди в шепата ми, и казваше: „Яж!” И накрая: „Идвай, когато ти се яде”, при излизане от градината. Учителят си беше заминал от Изгрева. Но думите Му още звучаха в ушите ми: „Идвай, когато ти се яде.” Беше една пролет. Пак градините ухаеха, и ягодите зрееха. Аз бях на Изгрева. Исках да проверя казаното от Учителя, дали важеше и за днес. Влезнах в градината, и се наведох да откъсна някоя ягода. Но някой ми извика силно и твърдо: „Не, не е позволено! Ще ги продаваме!” Беше този, който се грижеше за ягодите и сега ги пазеше. Хайде, сега ще можете ли да ядете? Ще ги продават!

Беше времето, когато се определяха наряди от държавата и задължаваха на Изгрева да се отглеждат ягоди. И тук зрееха най-вкусните и хубави ягоди в София! И се изпълняваше плана за ягодите. Получаваха похвали, но заплащаха за труда им по-малко.
Не се знае, кои изяждаха ягодите на Изгрева! Не се знае също, къде отидоха парите, взети за ягодите! Нищо не се знае! Но остана спомена на учителката.

Хайде, яжте сега ягоди, когато Изгрева го няма! И няма да го има вече!

„Изгревът”, том ХХVІІІ (28), с. 342–343.

 

БУРИ, ГРЪМ И СВЕТКАВИЦИ СРЕЩУ БРАТСТВОТО – БЯЛОТО БРАТСТВО

 

В град Търново на един събор, трябвало да се направи пристройка към склада за хранителни продукти. Постройката била готова, остава само покрива да се покрие с керемиди. Групата работници били на покрива.

Но изведнъж небето се покрива с тъмни облаци, и започва да трещи и засвятка! Очаквало се дъжд, който ще наводни всичко! А складът с храната, трябва да остане сух!

Учителят бил там, наблюдавал и попитал колко време им трябва, за да покрият покрива с керемидите. Отговорили: „Един час.” Учителят си тръгнал. Облаците били спряни на небето, разсеяли се, оттеглили са се, небето се разведрило. Когато покрива бил покрит с керемидите, облакът отново пристигнал, защото изминало един час, и се излял като из ведро! Да отмениш стихията с един час, трябва друга подобна сила да застане срещу нея. И да я спре. Но да я пусне, навреме да се излее и изтече, на подходящото място и час.

На Рила на 7-те Рилски езера, изведнъж времето се влошило, небето се затъмнило и се очаквало да започне буря. Но точно по това време братята построявали палатките на група, дошла току-що. Отива брат Методи Константинов при Учителя и Му съобщава, че му трябва време да построят палатките. Учителя отива зад палатката си, проговарва някакви думи на непознат за нас език, махва с ръка, и се прибира. Времето на бурята се спира! Палатките са построени и бурята се възвръща със своята сила от дъжд, вятър, гръмотевици и светкавици! Приятелите са в палатките, и се чудят защо Рила ги посреща с гръм, трясък и буря! На следващият ден, Учителят се обръща към новодошлите и казва: „Вие докарахте бурята с вашите мисли и чувства, които са от месеци във вашите глави! И чрез бурята, ние трябваше да ги отвеем в пространството, за да ви освободим от тях!” Ние мълчим, слушаме. Не проумяваме нищо!

Учителят напусна Изгрева на 27 декември 1944 г. Приятелите смятаха да продължат братски живот, както бе по времето на Учителя.

Годината е 1949 г. Братството е на Рила. На 19 август – на съборния ден, започва буря – дъжд, сняг, и затрупва целия лагер! След като ги отриват всички през преспите от сняг, слизат в София. Това беше злокобно знамение! От тази година се започна разрушаването на Изгрева!

На 6 декември 1957 г. направиха обиск и унищожиха 165 000 беседи на Учителя, качени на 19 камиона. Започна се процесът срещу Братството! През 1972 г. Изгрева го разрушиха!

Днес го няма, и няма да го има!

ДУМИТЕ И ДЕЛАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

 

Един непознат човек посещава Изгрева и наблюдава, как се играе Паневритмия. До него има и други човеци, които критикуват Учението Му и самия Него. Тогава непознатият не издържал: „Приказвайте каквото си искате, но трябва да знаете, че Той не говореше само, но живееше с Учението Си! Тук думи и дела се покриват у Него. На друго място такъв пример няма.”

Хайде, Вие направете същото. Не можете. Но можете да хулите. За това Ви бива! Искате пример? Ето го:

Веднъж Учителят посетил дома на един адвокат, по работа. И там заварил един свещеник. Двамата съчинявали някакво си заявление срещу един млад мъж, който ги излъгал. Взел пари на заем – от адвоката 100 лв., а от свещеника – 50 лв., като обещал да им донесе брашно. Но не донесъл! Сега те разбрали, че ще се жени и от трети човек искал заем, за да се ожени. Сега е било времето да го пипнат, и затова съчинявали заявлението. Учителят извадил 100 лв. и дал на адвоката, и дал 50 лв. на свещеника. Казал им: „Спрете делото. Не обърквайте живота на младия човек.” Адвокатът отказал да вземе парите, но свещеникът си прибрал парите от 50 лв. – за „Бог да прости”! Важна бе идеята, която носеше Учителя, и тя трябваше да влезне във всички. Само живите идеи имат право на живот!

Друг пример: През 1932/1933 г., Братството устройваше своя лагер на Витоша, в областта на Присоите. Групата, която трябваше да подготви лагера, беше дошла преди 3 дни. Между боровете намериха малко изворче, водата която беше жълтеникава. Учителят отказа да я пие. На следващия ден Учителят тръгна, и на 50 метра на поляната се спря пред една скала. Спря се и рече: „Тук под тази скала – има вода! Ще направим чешма за лагера.” Дойдоха братята, донесоха лостове, инструменти и започнаха да почистват почвата под канарата. След неколко часа работа, под канарата бликна вода! Водата беше чиста, кристална, сладка Витошка вода! Сложиха една железна тръба, и по нея протече изворната вода. Така, по този начин се насищаше нашето ежедневие с образи и идеи. Но те тръгнаха от Учителя. Всички видяха, как думите и делата при Него се покриваха. Казваше така: „Гледайте какво аз правя, и Вие правете същото.” Казваше, но ние тогава нямахме очи да виждаме и уши да слушаме. И сега още ги нямаме. Ето това е най-важното: Нямаме ги!

АНТРАКТ

Втора част на Концерт – Рецитала, на тема: „ОБРАЗИ И ИДЕИ В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ”

МАЛКИЯТ СТРЪК

 

След един Младежки събор, ние отидохме на Мусала. Обикновено, след всеки Младежки събор, отивахме на Мусала. Групата беше голяма. И престоявахме три-четири дни. Тази година – лятото на 1925 г., беше най-кишава. Всички бяхме измокрени, спасявахме се, че пиехме гореща вода! Седмица вали дъжд! Наоколо са мъгли. Стоехме под един навес на хижата, и само пеехме песни. По едно време дойде един наш брат, който каза, че времето няма да се оправи, и не е разумно да се стои с мокри крака. Предложи да слезем в Чам Кория, където има хотели и може да се преобуем и изсушим.

Накрая отидоха да питат Учителя. Каза им: „Може.” И групата тръгна за Чам Кория. Но другите останаха, по простата причина, че не искаха да остават Учителя сам. Отново се събрахме под навеса, защото валеше, и само пеехме. Цяла нощ не спахме! Студено бе! Мръзнахме!

Сутринта Учителят каза: „Ще има беседа.” Застанахме прави, защото всичко наоколо беше мокро, и нямаше къде да седнем. Стенографите също бяха прави, застанали до Него с отворени тетрадки, и записваха Словото Му. Накрая на беседата Се наведе, и събра китчица от зелени стръкчета трева. На всеки по отделно даде по едно стръкче, и каза: „Нека този стрък бъде завéт между вас и Бога.” Идеята на тази беседа бе „Служене на Бога”. А какво стана с онези от групата, които напуснаха Рила, уплашени от дъжда и слезоха в Чам Кория? Те се изсушиха и преспаха в хотела. Но те не получиха малкия стрък, и се разминаха с беседата! По този повод Учителят каза: „Аз можех да им кажа: „Не си отивайте, утре сутринта ще има беседа. Но не им казах. Оставих ги свободни.” Така всеки сам се определя – на къде да върви, и кого да следва! Те не чуха беседата. А тя бе на 13 юли 1925 г., и е напечатана в томчето „Петимата братя”, с. 214. Да не мислите, че са я прочели? Не са! Учителят държеше лично на свободата, да бъде човек свободен и сам да решава съдбата си. Тази случка е пример за свещения образ на свободата.

Друг такъв пример, няма. Свободата е вътрешно качество у човека. Тя не се налага отвън.

Вие чели ли сте „Малкият стрък”? Не сте! И затова нямате в себе си онзи завéт между вас и Бога! Загубили сте си времето, посоката и накрая са ви отклонили! Отклонението е също път! Да сте живи! Изгревът”, том ХХVІІІ (28), с. 347–350.

 

ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА

 

За 7-те Рилски езера първите години минавахме през Сапарева баня, като с влака от София пристигахме в Дупница. Групата бе около 100 човека. До Паничище, багажа се изкачваше от магаретата. Бяхме определили ден за връщане и колите, т.е. камионите ни чакаха в Сапарева баня. Бяха хубави слънчеви дни!

Изведнъж Учителят започна да поглежда малкия походен анероид, който показваше барометричното налягане. Сутринта след молитва, Учителят нареди да се прибира багажа и палатките, и по-слабите да тръгват веднага! Учителят непрекъснато им напомня, че се бавят. Всички се чудят, защо Учителя толкова бърза! Минават покрай хижа „Скакавица”. Никакво спиране, и групата се насочва към Паничище! А друг път се спира и почива. Изведнъж времето се променя! Започва да духа западен вятър! Тежки облаци покриха небето, зачуха се гръмотевици и пробляскваха светкавици! Горе в планината се виждаше, как дъжда се излива на потоци! Групата пристига на бегом в селото. Колите бяха пристигнали, и започнаха да се товарят. Но приятелите се размотаваха и бавеха! Учителят нареди: „Тръгвайте веднага!” Първата кола, в която бе Учителят, веднага потегли. В най-ниската част на пътя, при селото Долна диканя, реката бе придошла и водна стихия, висока 2 метра, се насочи към колата на Учителя! Колата на Учителя прелетя като стрела, като ударната вълна удари последните колелета. Но мощната кола „Форд”, успя да се измъкне! И се изкачи на баира. Другите две коли спряха. Приятелите бяха се забавили, защото искаха да похапнат домашно кисело мляко. Но то им излезна през носа! Те не можеха да преминат. Върнаха се, и през Самоков се прибраха след 2 дни в София. Първата кола с Учителя, благополучно пристигна на Изгрева. Приятелите се измиха и се подготвяха за вечеря. Учителят беше на поляната, доволен, усмихнат и каза: „Изпреварихме с една минута!” Трябваше да го запомним!

И когато властите затвориха братската печатница на Изгрева през 1950 г., то приятелите успяха да отпечатат от 1945 до 1950 г. – точно 51 томчета от Словото на Учителя Дънов. Бяха изпреварили стихията на разрушението с една минута! Но на 6 декември 1957 г., стихията се яви отново и помете и удави 165 000 томчета от Словото на Учителя! ТАЗИ СТИХИЯ ЩЕ СЕ ЯВИ ОТНОВО, ЗА ДА УДАВИ ОСТАНАЛОТО! ВЗЕМЕТЕ МЕРКИ ОТ СЕГА!

 

КОЙ Е „ИСТИЯТ”?

 

По онова време в гр. Хасково, около личността на Учителя Дънов стават пререкания и се водят борби. Там в Хасково се намира един човек, който се представя за учител и отрича Дънов, макар, че Му краде материалите и казва, че са негови.

Един селянин – зидар искал да се срещне с Учителя, но нямаше пари. Един ден неговия съсед се разболява, знае, че Учителя може да лекува и се готви да отиде при Него. Предлага на своя съсед да го придружи, като ще му плати разноските.
Селянинът се зарадвал, и приел поканата. Но искал да пита Дънов: „Ти ли си Учителят?” Взима една малка книжка, в която е написано нещо за Учителя Дънов. Решава да я вземе със себе си и да провери дали Учителя ще я отвори на същата страница, на която се пише някой неща за Него. Не само за Него, но и срещу Него. Пристигат в София на ул. „Опълченска” 66.
Те са в двора. Сядат на пейката и зачакват. Отваря се вратата и Учителят казва: „Вие двамата от Хасково, елате.” Сядат срещу Учителя. Болният разказва за болката си, а другия държи книжката в ръцете си. И чака.
Тогава Учителя взима книжката от ръцете, отваря я на точната страница и прочита онова, което е написано за Него. И добавя: „Сега, прочети я и ти.” Тогава онзи разбира, че Този, Който седи срещу него, е Учителят! И няма мърдане!
Други двама селяни от Хасково, също пристигат в София, и Го запитват: „Ти ли си Учителя, или има друг?” А Той отговаря: „Единият Учител е като Слънцето, а другия е като Месечината. Ще познаете сами кой е Учителят на Слънцето.”
Те остават на Изгрева три дни. И присъстват на беседа в салона.
Изведнъж и двамата виждат, как Учителя Се обгръща със светлина и започнал да свети като Слънце! Някой им отворил очите да познаят, Кой е Учителя! Езикът на символа е ярък и четлив! Само Слънцето свети! Учителят с Братството е на екскурзия на Витоша, над Княжево. Тръгват си и наливат с вода големите чайници, от които всеки побира към 15 литра. Свалят ги на пътя. Ето, задава се лека кола. Учителят вдига ръка, колата спира и Той запитва шофьора: „Ще можете ли да закарате тези 2 чайника до Изгрева?” – „Може, но ще има ли кой да ме посрещне?” – „Ще има, ще има.” Шофьорът с колата и с чайниците пристига на Изгрева. Посреща го лично Учителя! Шофьорът Му подава чайниците и пита: „Не беше ли ти същият, който ми предаде чайниците в Княжево?” Учителят отвръща: „Не съм същият! Аз съм Истият!” – „Какво е това?” – „Там, където Божият Дух, Христовият Дух и Господният Дух присъстват, там пребивава „Истият”, което значи Бог в действие!”

АМИН

 

ВЪЗКРЪСНАЛИЯТ БАЙ ИВАН

 

Казваше се бай Иван. В младостта си пушеше и пиеше, без мярка! Караше се с всички, и се биеше до смърт! Всички съседи пищяха от него! Той носеше пистолет в джоба си, кама в навущата си и тояга в ръка. Страшилище голямо! Беше отишел да види сестра си в съседния град. Казваше се Катинка. Тя беше приела Учението на Учителя Дънов. Видял около нея хора вегетарианци, пеели песни, четяли беседи, не се карали, нито са се биели, а всички говорили за Учителя Дънов. Всичко му харесало!

Връща се у дома, и казва на жена си: „Марио, край на всичко! Няма вече пиене, няма вече пушене!” А жена му: „Кой ще ти повярва, като носиш пищов и кама?” Захвърля всичко! Никой не можеше да му повярва. Никой! Същата година се среща с Учителя. Само му казал да научи три песни: „Ангел въпиющ”, „Спасение мое”, „Дево Богородице”. И трите песни се пееха в православната църква. Казва му да си купи 3 картини: „Христос в Гетсимания”, „Възкресение” и „Тайната вечеря”. Трябвало да ги остави в църквата при свещеника, и 40 дни да ходи там и да се моли и пее песните и на 40 ден да си прибере картините у дома. Беше голям човек като планина, с гръмогласен глас. Пееше и славеше Бога! Всички се чудеха! Връща се с картините у дома. Започва да чете Евангелието. В Евангелието на апостол Йоана, глава 17 вижда, че той е избрания да приеме Словото на Христа. А в глава 21 вижда възкръсналия Исус, как им помага да извадят мрежата с 153 риби. А защо те са 153 риби? Всичко това е описано в „Изгревът”, том ХІ (11), с. 62–63 за историята на „Антиминсът”, чрез който се освобождава Гърция от османците в 1829 г. Тук в нашия пример се показва, че Възкресението за всеки един човек е вътрешен акт. И то идва в строго определено време. И за всеки човек, това време е различно.

А защо? Христовият Дух идва отвътре, освобождава човека отвътре, внася светлина в ума му, и го освобождава чрез Дух и Истина. Но за да се осъществи това, трябва да ти се отвори ума. Но от Кого? Ето това е най-важното! Отваря се от Онзи, в когото е Христовия Дух!

АМИН

„Изгревът”, том ХХVІІІ (28), с. 390–393.

 

НЕДЕЛЧО ПОПОВ – СЛУЖИТЕЛЯТ НА ДУХА

 

На Изгрева, трябваше да има най-накрая и образи на Белия брат. От къде дойде и как дойде, никой не знаеше! Но го имаше. И на него се дължеше отпечатването на книгите за Учителя Дънов от 1945–1950 г., когато печатницата на Изгрева бе затворена. Днес го имаме този образ, заснет с приятелите и с Учителя. Свещен образ! Друг като него няма, и не може да се роди в България! Не може да се повтори! И то никога!

Никой не знае, как в главата му идва една идея. Да тръгне по България от град на град, от село на село и да проповедва Учението на Учителя. Той е идеалист и жадува за подвиг. Той решава както апостолите по времето на Христа, да тръгне бос и гол, без тържик, и с тояга в ръка да обикаля страната и да разнася Учението на Учителя.

Готов е да се откаже от високата си служба, която заема в момента в полиграфията като главен оценител. Явява се пред Учителя една сутрин с едно малко вързопче дрехи, и Му съобщава: „Реших вече да тръгна из страната, взимам само една дреха по евангелски, напускам службата и тръгвам да разнасям Учението!” Учителят му казва: „Тебе въшки яли ли са те?” Неделчо мълчи. – „Какво ще стане с тебе? Освен, че няма кому да проповядваш, но ти ще обеднееш и ще се напълниш с гадове, гдето още ги носят войниците след войната!” Неделчо мълчи. – „Мойте ученици ще служат там, където животът ги е поставил, където ги е заварил.” Неделчо мълчи. – „Светът днес има нужда от светий, които да светят с делата си, а не от проповедници! Светът днес е преситен от думи! Светът днес иска да види не какво говориш, а как живееш. Искат образци, чрез дела в Дух и Истина!” Неделчо остана на службата. Замина си преди съдебния процес 1958 г. срещу Братството.

Небето го изтегли, и така спаси целия Изгрев! Щеха да му кажат: „Кажи Истината!” И той щеше да разкаже всичко, и най-малко 10 човека от Изгрева и 10 човека от града, щяха да отидат в затвора. Небето ни спаси! Днес българите не приемат Учителя Дънов за Учител! Не приемат и служителите на Духа! Но приемат и търсят слугите, за да им станат господари. Това представлява днес България: слуги и господари!

„Изгревът”, том ХХVІІІ (28), с. 366–368; том ІІІ, с. 229–231.

 

КЪЩАТА С ВЕРАНДАТА

 

1. Идеята за комунален живот на Изгрева, витаеше над въздуха на Изгрева. Опитите бяха направени, и всички завършиха без успех! Повтаряше се едно и също нещо. Яви се личния елемент, и той разруши всичко! Учителят каза: „Успех ще има само по идеен път.” Виж „Изгревът”, том V (5), с. 412–416. Описано е много точно!

2. Идеята за братско общежитие, за общ братски дом, се възприема от няколко братя – Борис Николов, а Никола Нанков, който дава 2 жълтици, за да се купи материала – греди, дъски, керемиди. Направиха барака за чудо и приказ! Всички работихме, за да заживеем по братски. Но случи се така, че се яви Мария Тодорова и всичко се развали! Виж „Изгревът”, том V (5), с. 411–414. Накрая Никола Нанков е изгонен, без да му се върнат 2 жълтици.

3. Днес тази къща с верандата, може да я видите в „Изгревът”, том ХVІІІ (18), в снимките №12, 13, 14. А братята са на снимки №15, 16, 17. Тя имаше 2 стаи и един хол. И една голяма веранда, която бе остъклена. Накрая тя стана лична собственост на Борис Николов. Нямаме обяснения!

4. В едната стая живееше Борис Николов, а другата стая се държеше от Мария Тодорова, за да преспива там, когато сутрин трябва да се яви в салона в 4 часа и 30 минути, за да свири на хармониума и да разпява всички преди беседа.

5. В тази къща по-късно живя Боян Боев, и тя бе мястото, където всички от Изгрева и от града прихождаха, провеждаха се разговори за висок идеен живот. След процеса срещу Братството 1957–1958 г., тук всички идваха да научат последните новини от Боян Боев. След като си замина Боян Боев от този свят на ……., къщата бе предоставена от комисията по настаняване на две семейства цигани! За месеци, тук стана сметище за боклук! Къщата бързо остаря, за часове посърна! Наоколо се виждаха остарели дрехи и дрипи! Нейните нови стопани гледаха враждебно! И какво стана с къщата?

6. Къщата изгоря! Било станало късо съединение. Изгоря за минути, понеже всичко бе дървено и сухо. Дълго време около къщата стояха неизгорелите вехторий, които още димяха. Шарени парцали, циганските труфила, още димяха! Дим, пушек и мирис на изгоряло!

7. И накрая българската власт я предаде на циганите, за да се поругаят с всичко свещено! Успяха в това си начинание! И краят е налице! Останаха ни само снимките! И добре, че ги има! И добре стана, че ги публикувахме в „Изгревът”! А нали сте срещу „Изгревът”? Ще Ви ги изпратят тези цигани отново! Очаквайте ги! Не може да Ви се размине, в никакъв случай!

 

ИМОТИТЕ НА БОГАТИТЕ БРАТЯ

 

1. На Изгрева имаше много бедни братя и сестри, и едвам свързваха двата края! Но в град София имаше богати възрастни братя с много пари, с много имот и с различни професий. Имаше всичко, но нямаше справедливост!

2. Една звездна вечер, богатите братя отиват на Изгрева и запитват Учителя Дънов така: „Учителю, какво да правим с имотите си?” Отговорил: „Ще ги оставите на държавата.” Всички замръзнали по местата си, и мълчат! Много мълчат. И не знаят какво да правят. Не било лесно да се изпълни такова решение на Учителя.

3. Един от тези богати братя отива у дома си, и съобщава какво е казал Учителя Дънов. Всички скачат настръхнали! А той има 2 сина, 4 внука, снахи и накрая жена му. А жена му е бесна, и крещи: „Ние знаем, че Дънов е луд! Ние знаем, че ти също си луд за връзване, но до сега само те изчакваме. Ако направиш некакви постъпки, ще те обявим за луд, и ще те вкараме в Лудницата в Карлуково!” Всички са озверени към него! А той трепери от страх!

4. И този приятел ми обяснява: „И наистина щяха да ме вкарат в Лудницата, и аз млъкнах и кротувах!” А когато комунистите дойдоха на власт след 9.ІХ.1944 г., направиха следното:

1. Национализираха банките, и взеха парите на богатите;

2. Смениха старите банкноти с нови;
3. Направиха закон за земята, и повече от 200 декара не можеш да притежаваш, и така бяха ликвидирани чифлиците;
4. Изкараха закон за едрата градска собственост, според който имаш право само на един имот. Останалото го национализираха;
5. Накрая взеха и вкараха земята в кооперативи, наречени ТКЗС-та и всеки трябваше да работи за стотинки!
5. Питам този брат: „Ето какво Ви е казал Учителя, а Вие не го изпълнихте, но го изпълниха комунистите! Тогава защо ги критикувате?” – „Трябва да критикуваме някой. Сега на тях им се е паднало да ни носят не само грехът, но и нашите грехове. Щом искаш власт – ето я! Сега ще ни носят греховете. Ще да видим до кога ще ги носят!” Виж „Изгревът”, том І. (2. изд. 2011), с. 513.

6. Една вечер, на Изгрева се води разговор. Една сестра запитва: „Учителю, какви места да си закупим?” Отговаря: „Никакви места! Те ще станат без пари.” А защо е такъв отговора? Ще си загубите времето и силите, няма да можете да прочетете и ред от Словото на Учителя! И ще се разминете с Него! Запомнете това!

Виж „Изгревът”, том І. (2. изд. 2011), с. 514–515, 516.

 

ПЕТИЯТ ЧАС НА 6 ДЕКЕМВРИ 1957 ГОДИНА НА ИЗГРЕВА

 

1. От 28 ноември 1957 г. съществува протокол след инвентаризацията на цялата литература, разположена в 9 помещения, и е описана в „Изгревът”, том І. (2. изд. 2011), с. 694. Общо 163 004 книги, за 779 011 лв. След инвентаризацията, складовете са запечатани, за да дочакат деня на 6 декември 1957 г.

2. Чрез решение на прокурора Руменов и властите, цялата литература бе натоварена на 19 камиона, и закарана в гара Искър в книжната фабрика за претопяване. Бяха иззети книгите от бараките на Изгрева, където живееха изгревяни, както и на посочени лица в гр. София. Обраха и литературата на ръководителите на Братствата в провинцията. Слагаха ги в чували, натоварваха ги на камиони. И ги претопиха. Беше им наредено, и те изпълняваха заповедите!

3. На 6 декември 1957 г., един автобус стовари цяла рота полицай, и то в 5 часа сутринта по тъмно! Те прибираха от бараките книгите в чували, късаха портретите на Учителя, газеха портретите Му с чепиците си, и бяха озверени! Кой ги озлоби?

4. Накрая прокурора Руменов бе заявил на Борис Николов, който бе арестуван, че са успяли от цялата литература да изкарат хартиена каша във фабриката за претопяване за 50 000 лева. Борис Николов му обръща внимание, че тя струва 5 милиона лева.

5. На с. 236–237 от „Изгревът”, том ІІІ (3) се вижда, кой е издал заповедта за унищожение на книжнината. Точно и ясно! Станало е по доклада от комисия към отдела „Литература” към БАН, която е определила, че тази литература е вредна, ненужна, и трябва да се унищожи.

6. На проведения съд срещу Братството, задават въпроса: „С какъв полезен труд се е занимавал Петър Дънов?” Виж с. 235–236 от „Изгревът”, том ІІІ (3). Там е отговора.

7. А на въпроса на прокурора Руменов към Борис Николов, защо издават толкова голяма литература, когато никой не я купува и никой не я чете, Борис Николов го запитва: „Как да Ви отговоря – надълго или накратко?” – „На кратко, на кратко!” Борис Николов отговаря така: „Тревата за вълкът е нищо, но за овцата е храна!” Това бе най-важния отговор, който всички запомниха и се гордееха с него! Виж „Изгревът”, том ІІІ (3), с. 259–260. Цялата история е описана в „Изгревът, том ІІІ (3), с. 192–237.

8. На Рила не можехме да ходим. Паневритмия не можехме да играем – нямахме поляна! Салон нямахме – бе заключен с катинар! На Витоша бе забранено да се ходи! Не можехме да празнуваме нашите празници! Книжки нямахме! Беше забранено да се събираме по домовете! Всичко беше забранено!

9. Ето защо, в 5 часа сутринта на 6 декември 1957 г., беше забележителна дата в историята на българите до веки веков! Това е дата в историята на Изгрева! 6 ДЕКЕМВРИ 1957 г. Е ДАТАТА НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ КЪМ ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ! А защо ли? Предателите винаги вършат предателства! Доказателствата са пред Вас!

10. А КОЙ Е УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ? Виж „ВЕРУЮ” – в „Изгревът”, том ХІІ (12) от 1999 г., и в „Изгревът”, том ХХІХ (29) от 2015 г. Ще го прочетете ли? А ще го научите ли наизуст, за през деня и за през нощта?

 

ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА И НАЧО ПЕТРОВ

 

1. Представяме Ви най-драматичния разказ за съдбата на Изгрева. През 1947 г. излезе закона за едрата градска собственост, според който всеки имаше да притежава само един имот.Тогава Начо Петров се отказа от къщата си, и записа на свое име поляната на Изгрева. Беше написал „контър летър”, което бе заверено от съда, и с него доказваше, че имотът е закупен с братски пари.И така, от 1947 до 1957 г. – цели 10 години, се играеше Паневритмия на тази поляна. След процеса 1957/1958 г., тя бе затворена и заключена.

2. Салонът бе записан на имената на 3-те стенографки. Но Паша Теодорова си записа собствената къща, същото направи и майката на Савка, на име Тереза. Така двете се отказаха от салона, и той бе одържавен с 2/3. А другата 1/3, бе на името на Елена Андреева, която нямаше нищо. По този начин Братството плащаше всека година по 3 000 лв. наем на общината, че ползва собствения си салон. А тогава заплатите на стенографките бе около 325 лв. на месец. Най-добре ще направите, да прочетете от „Изгревът”, том І. (2. изд. 2011), с. 704.

3. Начо Петров е бил образован, бил е заместник-кмет на София, съветник в общината десетки години. Познавал е всички закони! Той е носел в джобовете си изрезки от различни вестници, в които са писали срещу Учителя Дънов, и винаги можеше да ги изобличи в лъжа. Освен това, той имаше изрезки от беседи, изваждаше ги и казваше: „Ето какво казва Учителя, а вие правите точно обратното! Ще отговаряте – и салона и поляната ще се разтурят!” Той ги заплашваше, но всички го избягваха и той оставаше сам на поляната, и това го вбесяваше! Сам самичък!

4. Учителят в с. Мърчаево бе определил Начо Петров и Димитър Грива, да станат представители от Братството пред властта. Но Димитър Грива отказва, а Начо Петров отива при него и му се кара. Иска отговор. Цялата истина бе, че Димитър Грива не можеше да издържи, и не искаше тази служба! Не всеки можеше да издържи на безотговорни хора, и на неуправляеми човеци!

5. Сийка Динова – движи се по Изгрева като мравка, като среща Начо Петров на поляната, му вдига такъв скандал, че той вдига кръвното, получава инсулт и пада на поляната! Така го ликвидираха на същата поляна, която бе запазил за Братството, и където 10 години се играеше Паневритмия. Та пазете се от гнева на мравките! На тази поляна, понеже днес я няма, вече никой не играе Паневритмия! Но дойдоха други, които на нея вчера, днес и утре, ще играят казачок! Знаете ли какво е казачок? Ние бяхме по времето на социализма 1945–1990 г., и знаем как се играе. А Вас няма да Ви отмине! Непременно ще го научите, как се играе!

Да Ви е честито!

За Начо Петров:

1. „Изгревът”, том ІІІ (3), с. 98–100.

2. „Изгревът”, том І (1), с. 701–708, 704, с. 682–683.

3. „Изгревът”, том ХVІІ (17), с. 646–649.