В: Топузов, Васил. Първите. София: БЧК, 1978, с. 6–9.; (БЧК през годините 1878–1978)

Идеята да се създаде дружество на Червения кръст се заражда у нас през 1878 г., непосредствено след освобождението на България от османско иго. Освободилата се от петвековно робство млада българска държава чувствува остро нуждата от своя интелигенция, която да гради страната. Особено изразена е тази нужда в здравеопазването – недостатъчно са лекарите, липсват медицински сестри, малко и на ниско равнище са лечебните заведения.

През XIX век, до освобождението на България, медицина са завършили общо 133 души българи. През 1878 г. още седем следват медицина в Русия. Съвсем лошо е състоянието на средните медицински кадри – сестри и акушерки.

Освободителната Руско-турска война (1877–1878 г.) показва на българския народ и по-специално на неговата интелигенция мястото и значението на такава обществена организация, каквато е Червеният кръст, това, че тя може да допринесе много за предпазване на населението от заболявания и за опазване здравето на хората.

Примерът на Руския Червен кръст през тази война е много показателен. Заедно с военномедицинската служба на руската армия Руският Червен кръст осигурява медицинското обслужване на фронта и в тила и допринася да се спаси животът на много ранени и болни руски войници и български опълченци. Сестрата с червения кръст на гърдите става символ на милосърдие, на живот и спасение. Българите и българките се заразяват от нейния пример и подвиг. Те също помагат на ранените руски братя и на опълченците колкото им позволяват силите и умението. Много българи и българки служат като помощен персонал в червенокръстките болници и лазарети и там добиват непосредствени впечатления от дейността на организацията. От друга страна, не са малко българските опълченци, които получават помощ или са лекувани и оздравели в лазаретите на организацията, ползуват нейните услуги в подкрепителните й пунктове и други поделения.

Символът на Червения кръст – милосърдие, грижи за ранените и болните, оставя дълбоки следи в сърцето и съзнанието на нашия народ. Това са предпоставки, които лежат в основата на идеята за създаване на благотворителни или червенокръстки дружества в нашата страна още в първите месеци след освобождението на България. Забележително е и това, че тези дружества се създават главно в старопланинския и средногорския район – там, където най-много действуват поделенията на Руския Червен кръст.

Ръководителите на временното руско управление и пълномощниците на Руския Червен кръст у нас са интелигентни хора, образовани, ентусиасти, мнозина от тях доброволци във войната, пристигнали в нашата страна да се бият за нейното освобождение, а когато е вече свободна – да подпомогнат изграждането й. Те правилно схващат значението на общественото сдружаване на българския народ. Поради особеното положение, в което българите се намират по време на османското иго и в първите години след освобождението, те са принудени да търсят обществени сдружения, способни да подпомогнат официалните власти при изграждането на редица дейности, които държавата в момента не е в състояние да реши. Това в голяма степен важи за здравеопазването. Неговите ръководители след създаването на Българския Червен кръст виждат в тази организация опора, сътрудник, който може да реши много здравни въпроси.

Ръководителите на временното руско управление и представители на Руския Червен кръст за времето 1877–1879 г. подпомагат и поощряват създаването на благотворителни и червенокръстки дружества. Те стават основни приемници на голямата здравна материална база, която русите оставят в нашата страна при напускането й през 1879 г. съгласно Берлинския договор.

Важна предпоставка за създаването на тези дружества е дейността на българите-възрожденци, взели дейно участие в борбата за църковна и политическа свобода и в Освободителната война. Интересен е следният факт около създаването на българската червенокръстка организация. Известно е, че Българският централен революционен комитет в Браила взема решение за всенародно въстание, като разделя страната на революционни окръзи. Дейците на този комитет смятат, че свободата на България може да дойде по три пътя – чрез всенародно въстание вътре в страната, чрез навлизане на сръбските и черногорските войски в България по време на Сръбско-турската война от 1876 г. и чрез нахлуване на българските чети, които да подпомогнат въстанието.

Инициаторите и основателите на отделните дружества, главно медицински лица, са участници в такива акции за освобождението на България. Знае се, че като революционни дейци вътре в страната участвуват: д-р Георги Миркович, д-р Начо Планински, Михаил Греков, Панайот Г. Попович, сливенският митрополит Серафим, възрожденският деец д-р Христо Стамболски и др.

По решение на Българския централен революционен комитет в руско-българския отряд на генерал Черняев, който отива на помощ на воюващите сръбски и черногорски народи, участвуват много българи- доброволци, ръководени от прославените войводи Панайот Хитов и Ильо войвода (Ильо Марков). Като доброволци в състава на санитарната мисия на Руския Червен кръст по време на тази война участвуват: д-р Димитър Моллов, д-р Сава Мирков, д-р Йордан Брадел, д-р Георги Золотович и близо 20 други медицински работници-българи.

В състава на военномедицинската служба на руската армия и на Руския Червен кръст по време на Руско-турската освободителна война са видните руски учени-медици: Н. И. Пирогов. С. П. Боткин, Н. В. Склифасовски, Ф. Ф. Ерисман, В. М. Бехтерев, С. П. Рихтер, Е. Бергман, Крижановски, Манастирски и др. Популярни са имената на лекарите Абаза, Маляревски, Гусман, Янковски и др., които работят като пълномощници и ръководители на отряди на Руския Червен кръст.

Заедно с хилядите руски медицински дейци във войната участвуват и много български лекари: д-р Димитър Моллов, д-р Константин Бонев, д-р Сава Мирков, д-р Алекси Христов, д-р Йордан Брадел, д-р Стефан Бочаров, д-р Георги Золотович, д-р Иван Панов, д-р Васил Каракановски и др. Те са последователи на прогресивната за времето руска земска медицина, носят първите кълнове на отечествената медицинска служба и стават светли предтечи на Българския Червен кръст.

Не можем да не споменем и имената на възрожденските дейци и участници в опълчението: екзарх Йосиф I, Никола Луков, Спас Константинович и др. Всички те са сторонници и допринасят за създаването на червенокръстки дружества в някои български градове или дават своите сили за основаването на национално дружество Червен кръст.

В двете части на разделена България дружествата се различават, но по характер, дейност, цели и задачи са еднакви и имат в основата си идеите, в името на които е създаден Червеният кръст. Първите са благотворителни дружества, които не носят името Червен кръст, а вторите – благотворителни или не, се наричат Червен кръст.

Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”