Историята …
Алекси Пейков

В: Топузов, Васил. Първите. София: БЧК, 1978, с. 3–4.
(БЧК през годините 1878–1978)

Историята на Българския Червен кръст е част от историята на народа ни след освобождението от петвековното османско робство. Изучаването й има не само познавателен характер. От миналото на организацията съвременните червенокръстки дейци могат да черпят и знания, и опит за своята работа. Много поуки се съдържат както в чистите и благородни пориви и вдъхновение на нашите първи предшественици за вярна служба на народа, така и в непоследователните, класово ограничени действия на следващите ръководства, особено по време на съзряването на капитализма в нашата страна и съпътствуващите го грабителски балкански и световни войни.

Червеният кръст у нас става популярен през освободителната Руско-турска война от 1877–1878 г., когато Руският Червен кръст чрез своите многобройни и твърде известни доброволни дейци полага усилия заедно с военномедицинската служба на руската армия да спаси живота и възстанови здравето на десетки хиляди войници и офицери. Българският народ и преди всичко българската интелигенция, която с голям ентусиазъм се включва в редиците на санитарните помощници, виждат в лицето на Руския Червен кръст хуманна, полезна и необходима организация.

Освободеният, но силно пострадал от кланетата, грабежите и палежите на поробителя през Априлското въстание и в самата война български народ се нуждае също от такава организация, която да канализира неговото желание за взаимопомощ и нуждата му да лекува отворените още дълбоки рани. Младата, току-що създадена държава, не е в състояние да извършва това.

В резултат още в първите свободни години в двете части на разделена България, в най-будните тогава градове Сливен, Габрово, Пловдив, София, Свищов, Кюстендил и др. възникват редица благотворителни дружества. Някои от тях носят името и споделят идеите на Червения кръст.

Точното изясняване на това, кое е първото, признато от официалната власт, червенокръстко дружество не е само въпрос на признаване неговия приоритет, но и уточняване рождената дата на Българския Червен кръст. Доскоро се приемаше, че организацията е създадена през септември и октомври 1885 г. Тогава нуждите на възникналата след съединението Сръбско-българска война заставят княз Батенберг да утвърди с Указ № 158 от 20.IX.1885 г. устава на дружеството и Великотърновския митрополит Климент за негов председател. Един месец по-късно (20 октомври) Международният комитет на Червения кръст признава Българското дружество Червен кръст.

Научните издирвания върху историята на Българския Червен кръст в последните 10–12 години я обогатиха с нови и интересни факти около създаването и дейността на някои благотворителни и червенокръстки дружества от онази епоха. Те са доста подробно и научно изяснени в настоящия труд на д-р Васил Топузов. Най-новото и най-интересното обаче е откритият в народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив архив на генерал-губернатора на България – княз Дондуков-Корсаков. В него има автентични документи за създаването на „Благотворителното дружество Червен кръст” в Сливен през 1878 г. и за утвърждаването му от генерал-губернатора в качеството му на държавен глава на България. Това е достатъчен факт, за да се приеме сливенското дружество като първородно.

Въз основа на тези документи Централният комитет на Българския Червен кръст се обърна към държавния съвет на НРБ с предложение да бъде променена датата на основаване на организацията. И на 27 ноември 1976 г. излезе следното решение на Държавния съвет:

„НА ОСНОВАНИЕ НОВООТКРИТИ АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ, ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ,
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕ-НА ГОДИНА НА ОСНОВАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ 1878 г. ВМЕСТО СЧИТАНАТА ДОСЕГА 1885 година”.

Новата дата на създаването на Българския Червен кръст – 25 октомври 1878 г., е вече потвърден факт. Българският Червен кръст е една от най-старите обществени организации у нас. Неговият 100-годишен юбилей ще се чествува през 1978 г., в която се навършват и 100 години от освобождението на България. Това ни задължава да надникнем още по-дълбоко в историята на организацията, да изследваме и издирам многобройните й народополезни дела през изтеклия век, да ги анализираме и оценим по достойнство и да ги поднесем на цялата общественост.

„УСТАВ на Благотворителното общество „Червений кръсть”

1. Съставлява ся в гр. Сливен благотворителното общество под наименование „Червений кръсть”.

Цел на Обществото
2. Обществото има за цел да събира пожертвования, с които да подпомага болните без различие на народност и пол и съвременно ще се погрижи за отваряне в града на една болница.

3. За да достигне целта, подписват се пожертвования в градът и селата по черковни енории от свещениците или други благонадеждни хора, които ще се погрижат за успехът на тези пожертвования. На тези лица се дават от комитетите книги, в които да се записват пожертвованията; със същата цел, турят се кутии там където се намира за добре, и се вземат други мерки, които комитетът намира за полезни. …

9. Членовете на комитета, които изпълняват длъжността си, имат право да носят червени кръстове; с него имат право да се ползуват онези жени, които работят доброволно за в полза на Червений кръсть, също и онези, които пожелават да наглеждат болни и приемат името „сестри милосердия”.

10. Постоянният комитет освен това се грижи, за да изнамерва мерки за уголемяване средствата на „Червений кръсть” съгласно съвместните условия за увеличаването на числото на постоянните членове и изобщо за разширяване кръгът на деятелността на обществото, като в бъдеще привлеква деятелността си с направа на болница…”

Ръководството на обществото се състояло от председател, подпредседател, касиер и членове. От устава става ясно, че обществото има за цел да събира средства, с които да полага грижи за болните в града и околията, както и да набира фонд за постройка на болница. Важна задача в привличането на жени-доброволки, които да вършат работата на „сестри милосердия”.

Всичко това е напълно в унисон с общата тенденция за създаване на благотворителни общества със или без името Червен кръст, които имат основната задача да подпомагат развитието на здравеопазването на току-що освободена България.

Представеният на генерал-губернатора устав като приложение на рапорта е приподписан от председател, подпредседател, касиер и осем члена. От този документ се вижда, че първият председател на сливенското общество „Червений кръсть” е сливенският митрополит Серафим, подпредседател – Стефан П. Стефанов, касиер – Р. Н. Карамалаков и членове – Ненчо Кръстев, П. Т. Попович, П. Михайлов,

В. Стойчев, Т. Котов, Михаил Греков, д-р Начо Планински и Зинови П. Коняров.

От друг документ в споменатия архив на канцеларията на генерал- губернаторството от 28 февруари 1879 г. става ясно по безспорен начин, че Благотворителното дружество „Червений кръсть” в Сливен се утвърждава от генерал-губернатора княз Дондуков-Корсаков. Това е съобщено съответно на сливенския руски губернатор, а последният го прави достояние на ръководството на дружеството.

Получило утвърждение за дейност и съществувание, Благотворителното дружество Червен кръст в Сливен с писмо от 4 април 1879 г. изказва сърдечна благодарност на генерал-губернатора в Пловдив, вече с пряко написано до него писмо. В него между другото се казва:

„…С дълбоко уважение и почитание идваме да изразим сърдечната наша благодарност на благодетелното наше Дружество в Сливен. Радваме се на Вашето благоразположение, което Вие действително засвидетелствувате, като желаете да видите между нас учредяване на Благодетелни дружества…” Писмото е написано на български език.

Интересен момент в този документ са лицата, подписали писмото. Това са известни и почитани от гражданството сливенски общественици. Ето и имената: Д. В. Павлов, д-р Г. Миркович, Иван Ив. Славейков, Димитър Димитров, Илия С. Йовчев, М. П. Икономов и д-р Начо Планински.

Всички посочени документи, които в същност са разменената кореспонденция между сливенския руски губернатор, генерал-губернатора във временната столица на нашата страна Пловдив, Благотворителното дружество Червен кръст, както и документът, в който се съобщава за утвърждаване на дружеството, доказват по безспорен начин, че първото дружество в нашата страна, носещо името Червен кръст, е основано в Сливен на 25 октомври 1878 г. и е утвърдено на 28 февруари 1879 г. Можем с право да кажем, че първото дружество на Червения кръст в България е основано на 25 октомври 1878 г.

Не по-малко важно е и друго обстоятелство. То до голяма степен определя дейността и характера на Сливенското дружество Червен кръст, което през близо стогодишното си съществуване води почти неизменно много активен живот.

Болшинството от неговите основатели и ръководители от първия и втория списък с подписи са видни граждани на Сливен, активни дейци на българското освободително движение и борбата за църковна свобода, а след освобождението – строители на третата българска държава не само в Сливен, но и в общодържавен мащаб, в Пловдив, а след това и в столицата на обединеното княжество – София. Някои от тези личности представляват определен исторически и обществен интерес и ще се спрем с по няколко думи на тях.

Председателят – митрополит Серафим (1819–1896 г.), е роден в гр. Пирдоп. Първоначално е учител в родния си град, а след това в Пловдив. Става енорийски свещеник в Пловдив. Води успешна борба с гръцкото духовенство за запазване на българщината. От 1873 г. е първият български архиерей в Сливен. Съчувства и подпомага националноосвободителното движение. По време на Априлското въстание спасява Сливен от погром и разорение. Начело на сливенското гражданство по най-тържествен начин посреща извън града освободителните руски войски. Митрополит Серафим е голям родолюбец и общественик, уважаван от цялото сливенско гражданство. Д-р Начо Планински (1847–1895 г.), е роден в Стара Загора. Като стипендиант на общината на родния си град завършва медицина в Букурещ, където развива широка обществена и литературна дейност. Той е един от основателите на Българския централен революционен комитет през 1866 г. – пише в „Записки по българските въстания” Захари Стоянов.

Във връзка с това става приятел и сподвижник на апостола на свободата Васил Левски. В Сливен д-р Начо Планински е един от основателите ма Сливенския революционен комитет. Лекува хайдутите на Филип Тотю и други народни синове. По време на Априлското въстание снабдява въстаниците с превързочни материални и медикаменти. За тази негова дейност като революционер е заточен в гр. Боло, Мала Азия, откъдето се завръща след освобождението и работи като дългогодишен главен лекар на сливенската болница, журналист и общественик.

Д-р Георги Миркович (1825–1905 г.), е роден в Сливен. Първоначално учи в Русия и завършва френското средно училище в Бебек, а медицина – в Монпелие, Франция. Той, също като д-р Начо Планински, е един от основателите на Българския революционен комитет през 1866 г. в Букурещ и негов пълномощник по външните дела. Във връзка с това обикаля много градове на османската империя, както и европейските градове. Работи като градски лекар в Сливен, Болград (Румъния) и Лом, където е ръководител на местния революционен комитет. Бива предаден и заедно с други революционни дейци е осъден на „вечен затвор” и заточен в Диарбекир, Мала Азия. Завръща се в България след освобождението. Отсяда в родния си град, където се отдава на лекарска практика, обществена, литературна и журналистическа дейност.

Михаил Греков е известен български обществен и държавен деец след Освобождението. Родът му е от сливенските села, преселил се в Бесарабия, където той е роден. След завършване на образованието си се връща в Сливен и започва да учителствува. Той е първият председател на Сливенския революционен комитет, основан лично от апостола на свободата Васил Левски. За тази му дейност е арестуван от турците, но като руски поданик бива освободен. Завръща се в Сливен заедно с руските освободителни войски, в които служи по време на войната, и се отдава на държавна и обществена дейност, първоначално в Сливен, а след това в Пловдив и София.

Панайот Г. Попович е виден сливенски гражданин, получил образование в родния си град. Участвува активно в освободителното движение, за което е арестуван и изпратен без присъда на заточение в гр. Боло, Мала Азия. Успява да се завърне след освобождението на България.

Захари П. Коняров е от малкото български учители с висше образование. Завършва Историко-филологическия факултет на Новоросийския университет. Учителствува в Сливен, където се отдава на революционна дейност. След Освобождението бива назначен за началник на канцеларията на сливенския военен губернатор Илишеевич. Един от активните радетели за основаването на дружество Червен кръст в Сливен. Предполага се, че той е първият инициатор и един от най-дейните членове на ръководството. Негово дело е организиранетото на цялата дейност по признаването на дружеството от Руския генерал-губернатор в България. … По-късно отива в Пловдив на висша административна длъжност.

БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ И ЛЕКАРСТВА ЗА БОЛНИ СИРОМАСИ

Известява д-р Миркович
Обявление

В: Българско знаме (Сливен). Г. 1, бр. 7, 24 март 1879; бр. 8, 31 март 1879

Известява се Сливенската публика, че от тук нататък ще се отпущат лекарства даром за сиромасите, които донесат свидетелство от мухтарина на махалата, че действително болният е сиромах. Консултацията за сиромашките болни е даром тоже и ще става в понеделник, сряда и петък от 12 часа до три подир пладне.

Д-р Миркович

Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”