Величка Стойчева Няголова

(27.06.1941 – 29.05.2023)

Автобиография. Из “Изгревът…” том 7, том 8, том 22, том 33

Майка ми се поотклонила в младежките си години и мисля, че в 1919 г тя получава лична покана от Учителя да отиде на събора във Велико Търново. Тя отива и от този момент се слага началото на нейното духовно пробуждане и възраждане. Майка ми става една от преданите ученички на Учителя и остава такава до края на живота си.

Баща ми Крум е родом от гр. Силистра, през 1903 г. и си заминава 1976 г. в София. Той произлиза от семейство с много деца. Баща ми мисля, че е бил протестант и голям идеалист. Когато се свързва с идеите на Учителя, той става Негов ревностен ученик и скъсва всички връзки с фамилията си, със своите братя и сестри и се отдава на делото на Учителя. Той е смятал дори да отиде в Америка и да стане проповедник на новите идеи на Учителя, но според съветите на Учителя той е променил решението си. Майка ни е следвала педагогика в университета, а баща ни философия. Но и двамата не са могли да завършат докрай висшето си образование поради тяхната женитба и идването на децата. В семейството ни се раждат четири деца -1932 г. се ражда Светозар, който остава докрай верен на идеите на Учителя и един от Неговите добри ученици. Второто дете родено през 1934 г. е Костадин, който е бил също изгревско дете, който също е бил милван от Учителя по главичката, но като става младеж се отклонява от идеите на Учителя и поема пътя на света, на радостта, на веселието, макар по начало да е бил вегетарианец, прояжда отново месо и така остава до настоящия момент.

В 1941 г. се раждам аз, третото дете, което нося името на моята баба Величка и нейното велико присъствие. В 1943 г. се ражда най-малкия син, брат ми Любомир, който също така остава верен на идеите на Учителя. Всъщност семейството става вече многолюдно, икономическата криза до 2-рата световна война е обхванала всички страни и моят баща е бил известно време без работа. По-късно той си намира работа, става чиновник-чертожник и до края на живота си остана на тая работа и дори се пенсионира там. В тия трудни години той е имал малка заплата и майка ми не е могла никога да работи поради това, че е имала много деца и през тия години нашият дядо Кънчо е помагал с неговата пенсия. И четирите деца са родени на Изгрева, така че ние сме от изгревските деца и семейството ни е живяло на Изгрева в малка дървена барака, която баща ми е построил на братско място. През тия трудни години семейството ни е живяло в голяма немотия и братята и сестрите на Изгрева от Братството унесени в техния духовен подем и като служители на Великия Учител просто не са обръщали много внимание на това семейство, за да му помогнат. Дори с пренебрежение са казвали: “Крум и Стефка с многото деца!” Всъщност братята и сестрите са имали за идеал да служат на Учителя и не са гледали с добро око на тези братя и сестри, които са се женили и са създавали потомство, но майка ми е била определена да даде живот на тези деца, три от които остават верни на идеите на Учителя. Светозар, Любомир и аз, Величка. Въпреки всичко семейството ни се е ползвало един вид с едно презрение на Братството към нас. По-късно, след години от това трудно за издържане семейство излязоха трима инженери. Само Светозар не можа да получи висше образование. Той също имаше възможност и можеше да завърши с неговата голяма научна и духовна култура, но когато отишъл в университета и подал документите си, в неговото досие било написано, че той е дъновист и пее в братския хор Затова не са го приели. По-късно останалите три деца завършват своето висше образование въпреки тези големи затруднения и хората от Братството са били изумени от успеха на това семейство. Мога да подчертая, че нашето семейство е било за изпит на много братя и сестри от Изгрева, как те ще се отнесат към това семейство. И в тия трудни години малцина са ония, които са помогнали на нашето семейство. Те просто се броят на пръсти. Една от тия сестри е била Веса Жечева, майката на Благи Жеков, която при моето раждане е дошла и една седмица е стояла при майка ми да й помага в прането и във всичко докато майка ми се съвземе. След това тя дава количката – детската от Благи, за да има бебето количка, т.е. дава я за мене. След това идва Гита, майката на Йоанна Стратева. Тя, заедно с нейните сестри много помагаха на нашето семейство. Веднъж например имаше колети от Америка и те допринесоха щото и ние да получим един такъв колет, в който имаше сухо мляко, шоколад, имаше и някакви дрехи. Но най-важното беше, че Гита намираше дрехи от своите деца и пълнеше цели чували за нас. Току пристигне вкъщи и носи чувала и така ние можехме да имаме дрехи. В този чувал имаше и палта, и панталони и всичко за децата, за да може да има какво да носят. Имаше още една сестра, Надя Жейнова, която често донасяше много хубави дрехи от дъщеря си, които бяха предназна- чени за мене. Винаги сме се радвали на тези сестри, които не ни забравиха в тези трудни моменти. Когато трябваше да постъпя в гимназията родителите ми трябваше да ми купят ученическо тъмносиньо палто, а те нямаха възможност. Изведнъж три сестри се организирали без някой да ги е търсил, извикаха ме и ми купиха необходимото палто, за да мога и аз като всички ученички да се представя в училище с ново ученическо палто. Тези сестри бяха Верка Куртева, Стойна-шивачката и третата сестра не си спомням коя беше. Спомням си само, че Верка Куртева дойде вкъщи и с нея заедно ку- пихме палтото, което на времето струваше 25-30 лева, но това беше голяма помощ за моите родители.

Аз бях на 3-3 1/2 години когато си замина Учителят. Много добре си спомням, че майка ми много плака в този ден и когато подредиха Учителя в салона за поклонение и всички отиваха там да се поклонят, майка ни ни заведе и нас, децата, както и мене, да идем да се поклоним и целунем десницата Му. Спомням си, че Той беше облечен в бяло, положен на одър в салона. Там имаше много хора. Моята душа беше много смутена, а майка ми ме буташе и казваше: “Иди, иди, целуни ръката Му!”А аз отговорих с голямо почитание в душата си: “Не, Той спи, аз не желая да Го събудя, да Го безпокоя”. С голям трепет и благоговение бе изпълнено моето сърце и моята душа, когато видях Учителя. Това много добре си спомням, макар че съм била толкова малка. Това е единственото, което си спомням по отношение на Учителя.

След заминаването на Учителя животът на Изгрева продължи почти по същия начин. Аз бях малко дете, но често присъствах на различни вечери и празненства в салона. Особено вечерно време често имаше концерт, а понякога имаше и вечери. Ние, всички изгревски деца се събирахме на голямата поляна за Паневритмията и до късно вечер играехме там. Понякога слушахме и концертите, а също така участвахме и във вечерята.

Брат Петър Филипов беше против женитбите и въобще не одобряваше женитбите и след като аз се омъжих за Данаил Жеков, той беше много недоволен. В случая за мене той беше прав, защото аз не изпълних волята на Учителя. В един сън, бях 19-20- годишна, значи някъде към 1959-60 г. аз сънувах Учителя. Бях в голямата аудитория на Софийския университет където беше пълно със студенти, всичките редове почти бяха заети и аз бяха някъде от края в един от тези редове. Професорът влиза на катедрата долу, защото там е амфитеатрална залата, да държи своята лекция. Когато гледам, кой е професорът, виждам, че това е Учителят и изведнъж Той мина от другата страна на подиума и почна да се качва нагоре по редовете, вървя, вървя, вървя, дойде до мене, спря се до мене и ме погледна с такъв силен и особен поглед, просто като че ли с очите на Вселената и ми каза: “Ти няма да се жениш! Ние имаме много работа!” След това взе ръката ми, гледа я, и това си спомням от съня ми. И аз разбира се като много други не изпълних неговия съвет в този сън като все се успокоявах, че това се отнася за някакво друго положение, а не за женитбата ми с Данаил, който ми подхождаше като човек от Братството и вегетарианец. Но действително права е мисълта, че тези женитби на хора от Братството не излязоха много сполучливи. Но въпреки всичко преди моята женитба в един друг мой сън аз отново видях Учителя някъде в някакво общество и имаше много братя и сестри, които говореха с Него и даже имаше някакви чужденци и Той разглеждаше някаква книга, която беше на английски език и показваше и обясняваше нещо на някакви хора край Него. Аз изчаках, изчаках и исках да Му поставя въпроса за мене и Данаил, за тази ми женитба. Но в действителност не се създадоха условия Учителят да ми отговори. Аз се събудих в съня си и все пак по-късно след няколко месеца се оженихме с Данаил, но аз в себе си бях спокойна, че един вид съм попитала Учителя, поставила съм въпроса за тази женитба между мене и Данаил. Но важното е, че Учителят не ми отговори.

Разказва Светозар Няголов, из том 21:

В хороскопа си има на Асцендента знака Риби в съвпад с Марс и той, Марс, в опозиция с Плутон в Дева. Това дава упорит, борчески характер. В миналото е била генерал и е печелила много битки, но тази с Иван не можа да се справи и избяга от дома на Данаил и дойде да живее у нас. Скоро отиде в Тунис със сина си, където работи няколко години като преподавател по електромашини и апарати. Страданията, предсказани в екскурзията на Мусала, се проявяват, Първо-неудачната женитба. Работата в Тунис се оказва много трудна, понеже децата били много мързеливи и не искали да учат, а тя отговаря за тях. Изтича й договорът и тя се връща за България през Париж. Отива в „Нотр Дам” и се моли. Отрицателните същества й казват да купи хубава кола за 5000 долара. Тя не слуша интуицията си, взема колата и се връща в България. По новия закон й искат мито 100 % – да плати 20 000 лева. Не може да плати и държавата взима колата. Печалбата й от няколкогодишен труд отива на вятъра – заплаща греховете на Данаил и рода им. Данаил взима хубави снимки на Учителя от Вергилий, размножава ги и започва да ги продава скъпо и да печели. Учителят казва в Словото, че не позволява Неговият лик на снимки да се използва за печалба.* Отнася се и до мене, но аз ги продавам колкото ми струват за отпечатването и филма: 20 ÷ 25 стотинки за малките и 40 ÷ 50 стотинки за големите.

Сестра ми с детето си няма къде да живее и решава да отиде във Франция. Паспортът важеше 10 години. Отидохме към Мусала с нея, но тя не пожела да се качи на върха, а остана да пее при езерото „Окото” Исках да я изведа горе, за да се намалят страданията, които я очакваха. При езерото пред мен, тя изпя „Ранен час” и след няколко дена замина за Париж, без да ми каже, но аз знаех вътрешно. Сблъсква се с големи мъчнотии. Остава на улицата, без квартира, пише писмо до кмета Жак Ширак и той й дава хубав апартамент в центъра на Париж. Разведе се с Данаил.** Споменах, че има на Асцендента Марс в Риби, в опозиция с Плутон в 7 дом. Първата й женитба с Марс на Асцендента беше ад, от който още носи последствията. Родът на Иван са били морски пирати, които няколко пъти са я давили и отнемали живота й. Омъжи се повторно за същество с Нептунов характер – човек на проявената Божия любов. Живеят като добри приятели и си помагат във всичко.

Разказва д-р Вергилий Кръстев, из том 33:

С Величка Няголова се познавам от 1970 г., когато бях на 32 години, а сега сме 2016 г. Много пъти сме били на екскурзий до 7-те Рилски езера. Трябва да потърся снимките от онези времена, за да ги приложа.

Нейният рожден брат Любомир изпраща във Франция, където тя живееше в онова време „Изгревът” — т. 1. 1993 г. За най-голямо мое учудване, тя веднага ме потърси и ме запитваше дали съм онзи същият човек, с който е била на Рила! Оказа се, че този човек съм аз!

ТОВА Е ГОЛЯМА ПРИВИЛЕГИЯ ЗА ЕДИН ЧОВЕК, ДА ИМА МОЗЪЧЕН ЦЕНТЪР В МОЗЪКА СИ, ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА „ИЗГРЕВЪТ”!

Тя го имаше, закачи се за „Изгревът” и всичко се започна, чак до сега – 2016 г. (бел. сем. Пенкови – докогато си змина, 2023 г. Вярваме, че и отгоре съдейтсва на Програмата!)

Така, в „Изгревът”, т. 8, с. 534-596, са публикувани нейните спомени.

Можете да прочетете с внимание от с. 572-574, за да узнаете с какви проблеми сме се занимавали и както целия материал от с. 575-592, за да стигнем до „Клопката” от с. 592-596.

Без добро изучаване, вие не ще да можете да влезнете вътре в проблема. НЕ ВЛЕЗНЕТЕ ЛИ В НЕГО, ТО ВАШЕТО РАЖДАНЕ И ПРЕБИВАВАНЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИТЕ, Е БЕЗСМИСЛЕНО!

Нейната снимка е № 57.

В „Изгревът”, т. 21 на с. 998-991, където е съдържанието, ще може да проверите, къде е включена Величка Няголова.

АКО ГО ПРОЧЕТЕТЕ, ЩЕ БЪДЕ ДОБРЕ ЗА ВАС.

АКО ГО ОТХВЪРЛИТЕ, ЩЕ БЪДЕ ОЩЕ ПО-ДОБРЕ ЗА ВАС.

А ЗАЩО?

ЗАЩОТО СЕ ИЗКЛЮЧВАТЕ ОТ ПРОГРАМАТА НА „ИЗГРЕВЪТ”!

А снимките на Величка са под № 65-69, 73-74. Когато сме млади, сме много хубави, а когато остареем, оставаме само хубави!

Ще се запознаете с писмата на Величка Няголова до моя милост от с. 967-991.

А моите бележки за целия този случай са от с. 992-995. Точно и понятно!

П.С. От сем. Пенкови.

Величка Няголова се омъжва за Християн Пен, французин и след известно време във Франция идват и се установяват да живеят в град Своге. Там продължават своето приятелство с д-р Вергилий Кръстев, а тя става деен сътрудник, защитник и приятел на програмата “Изгревът..” и помага за реализирането и разпространението на поредицата.

До последните си дни тя пее песните на Учителя, с мъжа си Християн Пен играят Паневритмия, прекарват време в молитва и живеят по начина, даден от Учителя.

Из том 7, том 22 на “Изгревът…”