Мария Младенова (06.01.1896 – 26.01.1986)

Мария Младенова

(06.01.1896 – 26.01.1986)

Автобиография. Из „Изгревът…“ том 7

Родена съм на 06.01.1896 г. в Сливен. Баща Ангел Илиев Гешев от Свищов, майка Кортеза Георги Чаракчиева от Сливен. Те са живели 15 години брачен живот в пълна хармония и любов. Майка ми ми казваше, че никога не са си казали лоша дума или да се скарат за нещо. Доволни били един от друг. Баща ми бил съзнателен и справедлив и никога не й правел някаква забележка. Когато не одобрявал нещо в нея, само я поглеждал или мълчал. Тя разбирала, че той я превъзхожда, уважавала го и обожавала. Останах без баща на 11 години.
Свършила съм гимназия в Сливен, където живееха родителите ми. Като ученичка учих частно музика. Свирех на флейта и пиано. По-късно учих пеене.
Бях много религиозна, както всички доста повърхностно. Пеех в черковния хор. Имах хубав глас с мек, приятен тембър, с широк диапазон. Имаше сола и взимах горно „ла“ на буквата „и“ съвсем свободно. Тъй моят съпруг се заинтересува от мене, като ме чул да пея в черквата. На 9.03.1915 г. се сгодихме, а на 26.01.1917 г. се оженихме. След два месеца мъжът ми замина за фронта, а аз влязох в братството.
Нашата къща в Сливен е в центъра на града.

През тази 1917 г. се събирахме редовно два пъти седмично на молитва, четяхме беседи, пеехме братски песни, или братята разказваха в духа на Учението, а в неделя отивах на братските събрания. Бях много ревностна, изчетох теософската литература, каквото беше преведено на български. Всичко ми беше ясно, напълно приемах като аксиома, без колебание. Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в задгробен живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони.

Разделихме се на два лагера в Сливен, на два полюса (но не гласно) и все пак се събирахме общо . Това беше все на „Куш-бунар” – Сините камъни . Единият полюс Ив . Калканджиев и на неговата страна: семейство Ив . Калканджиев, Райна Грозданова, Керачето, Ел . Шумналиева . На другия полюс аз, с мене Руска Жекова и сестра й Ташка, Ив. Жеков, Иван Гешев (тези само, които бяха на планината).

По повод на тия два създадени лагера, два полюса аз писах първата година на Учителя . Прилагам тука отговора на първото ми писмо до Учителя.

„Л. М. Младенова,
Приемете в сърцето си съвършената Любов, в която няма примес, вложете пълната вяра в ума си, вложете светлата надежда в душите си и Христовия Дух ще ви осени. Всички през огън ще минат, за да се очистят Човешкото естество няма край на своите опачини. Когато сърцето се изопачи, то е способно на всичко. То може да създаде един Юда с целувка да предаде своя учител. Само че сега Христос не може да бъде предаден, съден и разпят от никоя земна власт, не може да бъде изпъден от никоя църква и заместен от другиго. Живата Любов, Живият Христос, не умира. Те носят духа на Истинния Бог, Който е Любов Нова светла. Неговата Любов не отпада, Ти добре си сторила. Отстоявайте Тая любов, в която обитава пълна чистота, искреност, която не дири своето си, но Божието. Дръжте запалената Истина светло в душата си, дигайте я високо да озарява всички и да се изявят помислите на всички лукави духове и да се слави само Господ, Който е дал живота на всичко и вън и вътре. Всичко е от Него. Сега е време за велико търпение. Сърцата трябва да бъдат топли, умовете светли, душите свежи и духовете крепки. „Ако думите ми пребъдват във вази, и вий пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище у вази ще направим. Тогава Аз ще изявя себе си и вам“. Така е казал Единия Учител. И аз ви казвам: „Ако маслениците ви са пълни, ако прозорците на душата ви са отворени, Истината у вас ще дойде и жилище ще направи“. Сега е когато души с души да се съединяват, духове с духове да се обединят, умове с умове да се съгласят и сърца със сърца да се сдружат. То е важното всички в пълната Любов да живеят, всички да почувствуват и братя и сестри, и бащи и майки, и мъже и жени, и господари и слуги, че само Божията Любов носи живот вечен. Бъди смела и решителна с миналото да свършиш и с Новото да започнеш, на което основата е Истината, покрива добродетелта, а оградата е правдата. Абсолютна чистота от всички сфери, мисли и желания. Потопени в кристалната вода на живота, която всичко чисти. С.Б.Л.
Тъй като живееш, всичките недъзи на твоето тяло ще изчезнат. Разбирайте думите ми по дух, а не по буква. Новият Живот изисква простор и свобода. Да служим доброволно. Уповавай на Господа и Той ще благослови домът ви. Ходи във Виделината ти и всички.“
С.Б.Л. (Само Божията любов)

Свещеният подпис на Учителя
София, 30.05.1921 г.

След края на лятото 1922 г . през есента ние се преместихме да живеем в София .
Години по-късно в 1958 г. след големите спорове и недоразумения в Софийското братство и последиците от това ми напомниха онзи път, който минах през моите младини в 1921 и 1922 г., когато едната и другата страна се обвинявахме. Спомних си думите на Учителя от приложеното писмо: „Ние ви оставихме свободно да действувате от едната и другата страна. Ний немаме закон, с който да съдим лошите постъпки на другите… Гдето е Любовта там съм и Аз.“

В 1930 г. преместиха мъжа ми във Враца. За семейство от две деца и родители, разделени на две места, мъчно стигаха средствата. Заплатите бяха малки. Реших да питам Учителя. Казах му, че ако сме заедно, материално ще сме по-добре, но тук в София е по-добре за духовното ни развитие. Не мога да повторя дословно Неговите думи, затова ще ви кажа смисъла им: „Когато се нареди духовното у човека, като последствие иде материалното добро.“ Научих закона: Първо горе в духовния свят се уреждат нещата и иде последствието тука на земята.
Трето: В 1933 г. и 1934 г. през лятото прекарахме с Учителя на Витоша в местността „Присоя“, над Бистрица, под Резньовете. С мен беше и съпруга ми.
В 1934 г. съм заченала, без да зная, горе на Витоша. Учителят слезе преди нас в София. Всички, които останахме на бивака, Го изпращаме и Му целуваме ръка. Аз също Му целувам ръка. Той ме погледна с благоговение, особено, като че ли искаше да ми каже нещо, както и ми каза с мисълта си. Как свързах всичко това в ума си, не мога да разбера и аз, но едно ми беше ясно: този поглед с уважение не беше за мене, а на духа, който щеше да се роди. Това го разбрах по-късно когато слезнах в града, когато окончателно разбрах, че съм бременна.
Синът ми Младен проговори късно, мъчно свързваше изреченията. Ако беше гладен казва: „Дай хляб“, „Гладен“ или „Дай пия“. Когато сестра му Лиляна още на 9 месеца проговори, изговаряше ясно думите, свързваше ги в цели изречения бързо, за което баща й я беше кръстил „лястовичката“, така сладко чуруликаше.
Младен мъчно говореше, но погледа му беше дълбок, с разбиране и някаква тъга в него. В трето отделение учеше едно стихотворение наизуст. Имаше думата „облаче“. Баща му и аз го карахме да повтаря няколко пъти, но все местеше ударението, гледайки с учудване, нали чете вярно буквите. Пък баща му го чука по главата, кара му се, че не е вярно. Той пак гледа буквите, срича ги и пак мести ударението. Ний, като неопитни, недосетливи и неразумни, само му се караме и накрая детето плаче и гледа плахо със страх.
Заведохме го на Изгрева, питам Учителя за него, като изказвам мъката си, какво да учи, какво да го правя, като че ли мъчно ще се развива. Учителят го погледна мило, нежно и ми каза: „Той е млад българин, дайте го в чуждо училище. Той ще си свърши задачата, за която е дошел“.
Аз се зарадвах, че ще си реши правилно задачата, успокоих се. Затова го записахме в италианската гимназия. Затова мъчно говори български, мести ударенията, пък и словореда на изреченията не беше правилен.

В 1936 г . изживях една голяма трагедия, голямо разочарование в брака си, за което исках дори и да не живея . Цели десет години не можах да се храня и да спя . В голямата си мъка отидох на Изгрева да търся помощ от Учителя . Той беше вън пред малката си стаичка долу и както винаги обиколен с група от братя и сестри . Застанах зад всички отзад със силна молитва към Учителя . Още не съм доизказала молитвата си и Той с ръце разбута групата и ме погледна . Погледите ни се срещнаха . Той разбра и продължи да говори като че ли нищо не е било и от който разговор аз не чух нищо. Стана ми ясно, че егоизмът за собственост и личните чувства ми носят тази мъка . Трябваше да водя голяма борба със себе си дълго, дълго докато победя . Разбрах, че човек може и трябва да даде сърцето си само на Бога . От ограничената любов към едного се ражда злото, ограничението, страданието . Обичай Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, а ближния си приеми такъв, какъвто е . Той за тебе е една задача за разрешение, една стъпка по-горе по вечната спирала, едно посвещение пред тебе от Бога .

Еленка Казанлъклиева беше човек с много пророчески виждания . Това, което тя ми е казвала всичко се изпълняваше с времето си . Не съм виждала и срещала друга по-силна ясновидка от нея . Аз Учителят не съм го питала за бъдещето си . Сега съжалявам за това . Аз бях по едно време влюбена и исках да се омъжа . А кака Еленка каза: „Е, той твоят е в момента зает . Има да преживее една голяма семейна трагедия, едно голямо нещастие трябва да преживее . След като преживее това тогава ще го срещнеш и ще се свържеш с него” . А майка ми я пита: „Како Еленке, разведен ли ще вземе?” „Има време . Ти го познаваш, но сега не е време да го срещнеш” . Аз тогава бях на 23 години . „Ами как се казва?” „Не ми е дадено от горе да кажа повече .” И така тя свърши .
Обикновено при нея задавахме въпроса, на следващия ден тя ще се помоли, ще чете Библията и после й се дава всичко в картини, които ни предаваше дословно така, както тя можеше и знаеше .

Изминаха се точно десет години и веднъж срещам един наш бивш квартирант . На времето аз бях тогава ученичка, а той като квартирант живееше в съседната стая на същия етаж в нашата къща . Беше тогава студент . А пък аз бях тогава на 15 г . и той все бе влюбен в мене . И така застанали на прага на вратата той все ми говореше и говореше . Изминаха двадесет години от тогава . Не бях го виждала и не бях го срещала . Ето сега изведнъж го срещам, беше се оженил, имаше две деца, но жена му беше изневерила и той бе преживял това като голяма трагедия . Плаче пред мен: „Нямам семейство, нямам жена, само две деца имам и те са при нея” . Аз го утешавам . Днес и утре го утешавам и накрая му станах утешителка, а пo-късно и съпруга . Чак по едно време се усетихме за предсказанието на кака Еленка Казанлъклиева, че беше се сбъднало . Дойде и това време да бъде освободен от предишната си жена, та да попадне на моя милост . През цялото това време в съзнанието ми беше останало само спомена, че нещо е казано от кака Еленка, което щеше да се случи в далечно бъдеще . И когато то дойде, ние бяхме забравили вече за него . Сетихме се на следващия ден, след като сключихме брак със Здравко Димов .
Из аудио-записа на Мария Младенова от рубриката „Изгревът…говори“

Из том 7 на „Изгревът…“