Полк. Илия Младенов (20.05.1893 – 4.03.1970)

Полк. Илия Младенов

(20.05.1893 – 4.03.1970)

Биография. Из „Изгревът…“ том 7

Съпругът ми Илия Младенов е роден в  1893  г . в София . Гимназиалното си образование, както  и Военното  училище  завършва  в  София.  По-късно  свършва  Свободния  университет  – финанси и търговия и дипломация, като военен в чин капитан . Свършва Военното училище в 1912 г.  Произведен  подпоручик  заминава  за  фронта  (Балканската  война).  Ранен  е  в  крака  горе  в бедрото, че и втори път го раняват в китката на дясната ръка. Като го раняват първия път в крака, в същия час, вкъщи у тях се счупва без видима причина стъклен полилей, пада на пода на дребни парчета . Всичките му домашни се изплашили и вярвали, че Илия е нещо пострадал. При второто раняване в ръката, неговата китара била закачена на стената, се разчупва на две половини, също без  видима  причина.  Помислили,  че  е  убит и  майка  му  непрестанно  плачела.  Имала  видими доказателства.

След войната го назначават като офицер в гарнизона в Сливен (моя роден град), където се и запознахме. На 9 март 1915 г . се сгодихме . Обяви се първата световна война и едва на 26.І.1917 г . се оженихме. Имаме три деца. През 1933 г. той се пенсионира като о . з . подполковник . Работи в различни сдружения. Мобилизиран бе през 1944 г . от новата власт като командир на Карловския полк.  И  с  него  изкара  войната  (Втората   световна  война)  през  Югославия,  чак  до  Унгария. Произведен в чин полковник от маршал Толбухин, награден с руски орден заради спасяването на един  разбунтувай  български  полк,  през  време  на  първата   фаза  на  Втората   световна  война . Разбунтуваният полк тръгва към София да се бие с правителството на Отечествения фронт. Спрян от съпруга ми, същият полк се връща на фронта и войниците се бият като лъвове за отечеството . След войната е пенсионер. На 4 март 1970 г . почина .

В 1915 г. бе голямо напрежение в очакване обявяването на световна война. На никой военен не даваха отпуск . Всеки момент се очакваше мобилизация . С една моя братовчедка, тя също като медиум, с мъжа ми правят сеанс . (По него време една вълна на интерес към спиритизма беше обхванала целия български народ . Всички, щяло и нещяло се занимаваха със сеанси . И първото движение на последователите на Бялото Братство започна с интерес към спиритизма и окултната наука,  теософия). И  на  спиритическия  сеанс  явилият  се  дух  казва: „Сега  няма  да  се  обяви мобилизация (беше месец юни), но на 10 септември в 12 ч . в полунощ”. И наистина не се обяви мобилизация през лятото, както всички мислеха и чакаха. На 10 септември вечерта Илия от нас си отиде в неговата квартира. Точно в  12 ч . и  10 минути полунощ пристига неговият ординарец и чука  на  вратата  му.  Илия,  събуден,  поглежда  часовника  и  веднага  се  сеща  и  пита  войника: „Мобилизация ли има?” Той беше дълбоко убеден в задгробния живот на човека. Не само, че беше чел окултни книги, но имаше и големи опитности в живота си, защото бе преминал две войни като офицер между живота и смъртта .

Из аудио-записа на Мария Младенова от рубриката „Изгревът…говори“

Из том 7 на „Изгревът…“