Том 7 „Изгревът…“

Прочете откъси

РАЗГОВОРИ НА ИЛИЯ МЛАДЕНОВ С УЧИТЕЛЯ

В С. МЪРЧАЕВО

Първо писмо до съпругата му

София, 3.IV. 1944 г.

Мила Маре,

Вземам голям лист да пиша, защото имам много неща да ти съобщя. Аз съм още в София, защото човек цял ден си губи времето и нищо не може да свърши. Учрежденията пръснати, когото търсиш, не можеш да го намериш.
Времето от вчера се оправи и снощи веднага има затъмнение и летяха над София единични самолети – сигурно тези дни пак ще додат тези гангстери. София е почти запустяла и навсякъде разрушения виждаш. За нашата махала и улица ти писах и вярвам, че вече имаш представа какво е – развалини. Сега обаче като обиколих по-добре видях, че има на още много места бомби, които не бях видял. Така например бомби има пред входа на Аламанчеви, на кооперацията, която е зад нас, пред Золотов, който е до нея и по-надолу в къщата на Тананов, всред къщата на Танинчеви и още много други места.
Аз стоя тук, ама да ти кажа право, не ми се седи никак, но трябва да стоя, за да си нареждам работите и да се грижа за къщата и за складовете. Ето сега ще гледам да мога да взема работници да направя керемидите на покрива, та при нов дъжд да не тече. Ето Горбанов, на който всичкия покрив беше разнебитен, сега го поправи и покри с керемиди.
Във вторник отидох на Мърчаево и бях на разговор с Учителя от 10.30 ч. до 12.20 минути. Ето като пристигнах и влязох в стаята неотпочинал, Той отвори стаята си и запита кой доде, казаха Му, че съм аз и Той ме повика веднага. Говорихме до 12.20 ч. и по едно време една сестра отвори вратата и каза, че е готово за ядене. Той тогава каза: „Ама, нима стана време за обяд?“ и тогава отидохме та обядвахме и моя милост както други път до него, но сега от лявата Му страна, където ми бяха приготвили стола. Както и други път разположен, а този път аз Му казах, че искам да за­писвам по-важните мисли, казани от Него и моя милост се приготви с бележ­ника и молив, а Той се позасмя.
След като ме разпита за всички в Сливен, за вас, за евакуацията на града и пр. започнахме един интересен разговор, като аз Му задавах въпро­си и Той ми отговаряше. Отговорите Му на всички мои въпроси доколкото можах да ги запиша са следните:

(28.111.1944 г. 11-ри разговор) „Започналата война сега върви по инерция.
Всички работи зависят само от хората. Ако хората станат умни и рабо­тите ще вървят добре.
Един има да взема от друг 1000 лв. и води дело в продължение на 8 го­дини и похарчи 10 000 лв. Друг има да взема 100 лв., а похарчи, за да го съди 1000 лв. и това продължава години на ред. разумно ли е това? Не е ли по-доб­ре да пие една студена вода за тези 1000 лв. или 100 лв. и да ги опрости; или да се споразумеят и уредят вземанията си с разбирателство.
И сега се води такава война. Победата носи неминуемо дългове и инвалиди. Ще трябва да минат 25 години, за да се народят отново всички избити във войната и тези нови хора ще бъдат добри работници, за да дойде царството Божие и да настъпи любовта, истината и мъдростта.
Що е война? Големи загуби, малки печалби.
Що е мир? Големи печалби, малки загуби.
Вълкът всякога има правото над овцата. Кой може да го съди?
Силният винаги има власт над слабия. Кой може да го съди? Силните се мъчат да изградят голямо здание, обаче то е със слаби основи. Здрави основи са необходими, а това може да стане само с разбира­телство между народите и да се зачитат техните права.
Сега е векът на обединяването (сдружаването), а не на уединено живе­ене между народите. Бащата има власт и е слушан от своите деца докато пораснат, след то­ва те искат своето право да живеят независими. Народите – това са децата и трябва да им се даде правото да живеят. Народите ще се уморят вече и трябва да се потърси пътя, за да не се стигне до това уморяване.
Българите трябва да уповават само на Бога.
Хората не трябва да се ожесточават. Законът на шумците, който се създаде сега и преследва домашните и близките на избягалия, е една грешка, защото какво са виновни другите за грешките на един. Богатите където и да са по земята са обединени и са на един ум, само долу другите са разединени.
Има закон по силата, на който всички ще се отвратят най-сетне от това, което става. Тогава коя сила ще може да го накара да продължава тази война? Само за здравите има закони, но за болните хора закони няма. Някой не можал да живее със жена – ако той е здрав и не може да жи­вее с жена си, причината е у жената и обратното.
Здравият винаги има правото, а сега хората казват, че болният имал право. Болният се наказва само със закона на милостта. Ние сме болните. Болният трябва да кротува, а здравият да работи.
Не трябваше да се дава коз за война срещу нас, нито на Англия, нито на Америка. Не трябва да им се обявява война. Аз казах още в началото на войната, че победители няма да има.
Китай още не е воювал. Той сега се въоръжава и утре може да даде 50 милионна армия. Кой ще се бие с тях? Ами Япония? Америка и Англия ги съ­будиха от летаргичния им сън, но после може да дойде още по-лошо.
Ние, българите се показахме по-големи германофили от самите германци. Казват на българите да изпъдят германците от България, но ние имаме коз, защото им отговаряме, защо те не могат да ги изпъдят от Италия.
Англичаните все пак са търговци, хора на интереса и може с тях да се спогодим.
Германците нямат вече приятели, а само ние сме с тях, като Санчо Панса.
Преди окупацията на Добруджа нашите даже бяха намислили да обя­вят война на Румъния.
Какво е спечелила България от войните? За 1000 години е водила 150 войни, значи всяка 8 години по една.
Всички се надуват и сами се правят велики, а всъщност нищо не са, за- щото като види насреща си по-голям лъв от него, готов е да бяга, макар че и другият лъв е като него.
В един цирк разигравали лъвове. Случило се един ден умрели, а предс­тавлението било обявено. Склонили един да го облекчат в лъвска кожа да из­лезе да играе на арената. Във време на игрането на ринга, от друга една вра­та излиза още един по-голям от него лъв. Човекът с лъвската кожа като виж­да това настръхва и се готви до побегне, но в това време другият лъв се доб­лижил и се навел та му прошепнал на ухото да не чуе публиката: „Не се стра­хувай и аз съм като теб“.
Това са силните. Силният е докато види насреща лъва.
Германците трябваше досега да намерят начин да свършат войната. Те трябва да се откажат от идеята „Германия над всичко“.
Старото християнство (допреди революцията) в Русия сега няма място, сега там е ново християнство. Русия е конфедерация, всички членуващи в нея народи имат общи интереси, обаче всеки народ си има свои права, свои обичаи, своя религия.
Едно време не искаха да остане Сан-Стефанска България, защото щя­ла да стане задунайска губерния, но за да стане това има много други работи, които я отдалечаваха от това. Плашенето от Русия не беше толкова страшно. Германците вървят по пътя на англичаните и постъпват също жестоко, а това не трябваше да правят. Германците имат отлични военни, но нямат политици.
Питате ме, кой ще победи?
Любовта, истината и мъдростта имат думата.
Само онзи народ, който върви по този път ще има бъдеще.
И Чърчил, и Рузвелт, и Хитлер трябва да разберат това. Иначе всичките ще бъдат повикани горе да отговарят за делата си. Сега горе започва да се гледа делото.
И нашият цар получи призовката и сега е горе, за да отговаря. Всеки по отделно ще го съдят за грешките и делата му.
Питат ме до кога ще продължава войната?
Войната е спряла, сега остава да се изтече пороят на бурята, която се разрази горе. Ще кажете на всички в Сливен, че колкото е продължила досега войната, няма още толкова да отиде. Победа не трябва да има. И едните, и другите ще бъдат победени. Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха. След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счуп­ва задната част на другото.
Кой спечели? И двамата имат яйца, но счупени.
Яйцето – това е победата. Който и да победи, ще бъде счупено яйцето му, безразлично от върха или отзад. Тази война е израз на кармичната вражда между богати и сиромаси. Богатият трябва да се научи когато плаща на сиромаха да му плати 1 лв. повече (ако има да взема 45 лв. да му даде 46 лв.), а не да го подяда.
Казват някои: „Мъчна работа“ и най-мъчните работи са лесни, който знае, как да ги направи.
Има само една държава където съществува божественият порядък – то­ва е Божествената държава.
Целият астрален свят по-рано беше в ръцете на черната ложа, сега обаче тези духове са изпъдени оттам.
Които сега умират отиват в астралния свят където се поправят, подгот­вят и идват на земята вече като добри работници. Сега войната е на физичес­кото поле от черната ложа.
Войните ги образува богатството и съблазънта за него. Има два вида войни: война на смъртта и война на живота.
Сега се води първата война и тя се ликвидирва.Ще дойде втората война, в която ще воюват без да се убиват. Сега ще започне истинската вой­на (втората).
Светът е окупиран и всички народи трябва да капитулират. Всички ще трябва да служат на Господа и ще има само една държава – Царството Божие.“
Този ни разговор обаче не го давайте на всеки да го чете, защото той не е за всеки. На въпроса ми, дали има опасност за бомбардиране на Сливен, ми каза: „Колкото е вероятността за София, 50% е за Сливен“.
В това време ни повикаха за обед и прекъснахме хубавия и дълъг разговор.
Маре, тези хубави негови мисли като дода ще ги допълня и доогладя в духа на това, което съм възприел и тогава ще го напишем на машина и дадем само на някои наши близки от братството, като двамата Михалевци. Сега може да го прочетеш само на Кантарджиеви и на М.Райнови и на Иванка Гешева. Учителят изрично ме помоли да не съобщавам на всички този ни разго­вор и това трябва да го изпълня. Ти разбираш защо? Че не всеки ще го разбере правилно.
За Лиляна каза да не си напуска работата, обаче да поиска отпуска, за да оздравее и си поуспокои нервите. От всичко разбрах, че войната не ще свърши много скоро, както някои му приписваха думи. Такова нещо не казва.
Относно бомбардировките за София и България, каза, че ако се открие втория фронт ще ни пооставят малко – значи не е изключено да има още бомбардировки.
Каза, че следущите два месеца ще се развият много големи събития.
Има още работи, които каза, но писмото стана дълго, та ще остане за друго писмо или като дода.
За св. Георги относно шумците каза: „Е, нали има там гарнизон. То Сливен е последен, където ще додат, ако додат“. Искаше да каже, че е по- опасно от тях в селата, които са далеч от града и че не ще рискуват да додат чак до самия град.
Тука какво да ти кажа. Снощи имаше над София, но единични самоле­ти и това ни кара да мислим, че днес-утре може да очакваме нещо.
Днес на обед имаше предупреждение за тревога.
Лиляна не би ли могла да си намери някоя работа там в Сливен. Говори с Кольо да й потърси. Дотук спрях снощи, защото ми се спеше и си легнах в 10.30 ч., но в 12 ч. имаше тревога и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби. Мен не ме чакай по-рано от десет дни, защо­то има да ходя в Лъджене, после Черни Вит и чак тогава при вас, ако е живот и здраве.
Вие как сте, Кольо и Цвета идват ли при вас за спане, или пак не им се качва. Сега за Гергьовден ще бъде при вас весело и съжалявам, че не ще мо­га да бъда.

Поздрави на всички. Целувам ви.
Твой Ильо

Второ писмо до съпругата му
София, 15.Ѵ.1944 г.

Мила Маре,

В неделя ходихме с Младенчо и Лиляна при Учителя и аз пак можах да водя един дълъг разговор в присъствието на Лиляна, от който разговор дър­жах бележки за по-важните мисли, които искам да ти ги предам.
Беше много разположен, даже Боян Боев ми казва, че правело впечат­ление на околните там, че към мен бил много благоразположен и водел дълги разговори, каквито рядко с други е водел.
Разбира се аз се чувствам много поласкан от това негово внимание. Може би намира в мен някакви работи,които да му дават надежда, че може и от мен да излезе нещо.
Въпросите, които му задавах няма да ги пиша, защото ще стане много дълго – цяла беседа, затова като дойда ще го четем заедно и ще ти кажа мо­ите въпроси.
Ето неговите отговори:
(14.Ѵ.1944 г.- 111-ти разговор)
„Победата ще бъде на страната на доброто.
Всички воюващи трябва да разберат това и да поумнеят, защото иначе големи страдания ги чакат.
Злото – това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания.
За силния няма закони и няма отговорност и виновност.
Вълкът като извърши престъпление няма кого да хванат и да държат отговорен.
Овцата обаче като извърши престъпление (влезе да пасе в забранено­то), отговорен е и плаща щетите господаря й.
Сегашните народи разсъждават като преди 3000 години.
Тази тяхна карма е карма на миналото и затова трябва да се изплати и ликвидира с нея.
Никоя война досега не е била толкова жестока, варварска и с толкова много жертви.
Христос самичък се пожертвува за доброто на всички – това е доброто; значи един се жертвува за благото на всички.
Злото – тука всички се жертвуват за доброто на един. Кое е доброто? Когато един умира за благото на всички. Кое е злото? Когато всички умират за благото на един. За лошите хора законите служат като ограничение.
За пример: В Англия имало един престолонаследник, който живеел много разпуснато. Веднъж той извършил някакво нарушение при своя разгу­лен живот и трябвало да отговаря пред съда. Всички смятали, че не ще има съдията кураж да го осъди. Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор. Минало време и този принц наследил престола и станал крал. Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-почетна служба на съдията.
Сега хората мислят трезво.
Мирът трябва да доде да намести изкълчените крака на народите.
Остава още една война да има в далечното бъдеще.
Когато народите станат с изкълчени крака и негодни повече да се бият, те по неволя ще се побратимят, защото няма да има кой да се бие.
В 1870-1871 г. Франко-Пруската война, на полесражението останали ранени тежки един французин и един германец. Виждайки се съвсем самотни и изоставени, те се доближили един до друг, започнали да си говорят и да си превързват раните взаимно – значи те са си простили помежду си и се побратимили.
Народите трябва да си простят дълговете и да започнат наново нов живот.
Отсега нататък настъпват 45 юбилейни години, през които кой как- вото е взел ще трябва да го повърне.
Всеки 45 години всички се повръща – така е в евреите.
По закона на Мойсея земята след 45 години владение се повръща на собственика й. Робът е такъв до 45 години и след това е свободен.
За пример: Имало един поп, който придобил собствеността на една ни­ва и почвайки да я обработва, казал: „Сега аз ще те науча как се работи и как ще раждаш“. А нивата му казала: „Колко души чорбаджии като тебе ми­наха през главата ми та не ме научиха и ти ще минеш като тях“.
Земята е училище за всички.
Идва вече новата държава, която ще бъде една, а тя е Божествената държава. Бог я вече прави и си е избрал хората, които ще ги изпрати да я наредят. Щом като можем да вървим подир сегашните водачи, защо да не вър­вим подир другите, които ще изпрати Бог ако додат по-добри.
Тези, които Бог ще изпрати, ще ги познаем, защото всички, което е по- добро се разпознава лесно. Ако сега хората слушат Чърчил, Рузвелт и др. защо да не послушат хо­рата на Бога.
Ако в града запалят една лампа, колкото и да е голяма не може да ос­вети целия град, но когато изгрее слънцето то ще освети навсякъде със сво­ята изобилна светлина.
Сега има по света частични светлинки (лампи), които подготвят условията, за да изгрее слънцето със своята изобилна светлина. Тази светли­на е която ще оправи целия свят.
Пролетта идва вече, но не изведнъж, а постепенно.
Хората ще се изменят незабелязано, така както незабелязано набли­жава пролетта.
Всяко добро е плод на Божествения свят.
Когато нещата почнат да цъфтят (цветята) навън под откритото небе, а не в парника, значи, че пролетта е дошла.
Светът сега е миниран, той е обсадно положение, от което има само един изход – капитулация.
Капитулация чака само тази обсада, иначе тя може да се премахне.
Всички трябва да капитулират пред Божествената сила.
Само когато хората го видят, тогава ще го повярват това.
За войните майките са виновни.
Ако майките започнат още от утробата да възпитават детето си да не прави зло никому и да не убива и това възпитание продължи докато детето порасне, ще има ли хора способни да убиват?
Ако на една трънка присадите череша, то соковете от трънката като додат до черешата няма да дадат плод трънка, а ще се роди череша и обратното.
Има хора присадени на трънка – череши, и обратното.
Някои казват, че ще оправят света. Светът е оправен, но трябва да въз­приемаме нещата както са.
Душата е благородна, само дайте й простор да се прояви.
Законите и парите са водители на Любовта, а трябва обратното – те да станат слуги на Любовта.
Една майка като гледа детето си и бди над него денонощно, жертвува всичко за него – колко й се плаща? Нищо. Тя прави всичко това по закона на Любовта. Така трябва да станат и хората.
На един човек без крак ако му поставите изкуствен крак, колкото и сполучливо да е все пак ще хлопа този крак и ще се отличава от естествения крак. Така са и хората, лъжите им колкото и да се прикриват, все ще се разк­рият и видят.
За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали. Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 годи- ни те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък. Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и умо­рени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили из­куствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощно­то шкафче. Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да за­бележат те си разменили очите. Като седнали да закусват, загледали се учу­дени един в други и започнали да се питат: „Защо ти е едното око синьо?“, а другият питал: „Защо ти е едното око кафяво?“ Значи цели 10 години те криели, но дошъл момента, когато се издали.
Гладът ще накара хората да потърсят добрия хляб.
Когато хората изгладнеят, те ще намерят хляба.
Има неща, които са непонятни за хората.
Божественият порядък ще дойде.
Злото не може повече да отиде по-далеч.
Всяко нещо има своя краен предел.
Свободата с оръжие не се добива, тя не е нещо физическо. Тя не се добива също и нито с пари, нито със закони.
Ние трябва да ценим в хората знанията, защото иначе Бог ще ни пока­же камшика.
За пример: Имало един полковник много груб. Той имал един ординарец, един много начетен и учен човек, който понасял безропотно ор- динарческата служба, макар че полковникът постоянно го обиждал и грубял. Веднъж полковникът паднал от коня и си изкълчил крака. Ординарецът се заел и излекувал крака на своя началник. Чак тогава полковникът видял грешката си за обноските си към него и се коригирал, и по този начин пол­ковникът станал ординарец, а ординарецът – полковник.
Ние сме слепи за Божественото в света. Изискват се условия, при ко­ито да се прояви то.
Новото от Бога идва сега.
Йерусалим сега е обсаден и ще трябва да капитулира.
Нашият народ е страдал от липса на разумно духовенство. Те нямат любов към народа ни.
Ако имаше разумно духовенство ние нямаше толкова да страдаме в миналото. Всички народи са страдали от духовенството и от управляващите ги.
Сега войната в астралния свят отдавна е свършила. Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода.
Народите имат още хляб и затова се бият. Ако ги оставите 5 дни без хляб – гладни, веднага ще настъпи краят на войната.
Сегашната война е за големите народи. Те мамят малките народи, за да ги вкарат във войната. Също както един момък, който иска да се ожени за една мома и й обещава да я направи княгиня, а после като се ожени вместо княгиня, той я прави слугиня. Ние трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. За пример: Когато се освободи България, пристига от Америка един българин, учен и се явява при княз Батенберг да иска служба. Нямайки учени хора, князът му казал, че ще го направи министър, обаче българинът незна- ейки какво е това министър, казал, че иска да бъде направен директор, мис­лейки че тази служба е по-голяма. Тогава князът го изпратил при министъра, за да го назначи директор. Трябва да се научим, да знаем, какво да искаме.
Хората трябва да научат законите на тялото си и оттам ще извадят всички закони и порядък в света.
Във физическия свят трябва да изучат стомашната система.
В духовния свят трябва да изучат дихателната система.
В Божествения свят трябва да изучат умствената система (мозъка).
Стомахът има 10 милиона клетки, които работят в идеален унисон и ри­тъм за целия организъм. Тези милиони клетки работят, а не им се плаща. Ако им се плаща на ден по 1 стотинка, трябва по 100 000 лева дневно. Ако им се плащаше на ден по 1 лв. трябват по 10 милиона лева дневно. Ако им се пла­щаше на ден по 10 лв. трябват по 100 милиона лева дневно. От где ще се на­мерят толкова пари, за да се плаща?
В Божествената държава всички ще работят по закона на Любовта, а няма да се плаща.
От стомашната система енергиите ще отиват в дихателната система, а тя ще ги препраща в мозъка, а оттам в кръвта, която ще отиде по цялото тяло.
За в бъдеще оттам ще се извадят всички закони.
Хората са много закъснели, а време трябва, за да се проучи всичко и да се приложи.
Един ме пита: Какъв е смисълът на живота? Във Вселената има 100 ми­лиона слънца, и всяко слънце има по 12 планети. Ще отидеш да ги обиколиш всички и на всяко ще живееш по 100 милиона години. Тогава ще научиш, ка­къв е смисълът на живота. Сега ние живеем на тази планета – Земята. Ние сме тука на земята екскурзианти, на които им се дава възможност безплатно да я пропътуват и да я изучават.
Сладкото не можеш да кажеш, че е сладко, ако не го опиташ.
Светлината трябва да я видиш, тогава ще кажеш, каква е и ще имаш теорията за нея.
Само като опиташ нещо, ще го знаеш, какво е.
Защо има някои хора слепи?
На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изку­шават от него. И обратното – на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто.
За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха. Явили се двама момъка, които се оженили за тях. Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух… Примерът го има в беседите. Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“
Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огла­дя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни.
На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето отделение на 4-ти Артилерийски полк, ко­ито са в новите казарми при Дървеница. Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре. Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат.
Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, за- щото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава.
Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях дока- то можах това да наредя. Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата до- като уредя, защото всички са евакуирани около София, а няма съобщения. Вчера взех с мен и Младенчо, за да отидем и вземем новата заповед и сме се возили с влак, вървели пеша 20 км, после с камион и пак с влак, за да се при­берем в София.
Както и да е, трябва да бъдем доволни, че Бог помогна, та така се наре­ди работата.
За Лиляна също аз пак виновен. За всичко аз съм виновен? Така да бъде. Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала. Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари. Защо поне ме ядосваш, ако не можеш да ми бъдеш полезна. Паркет има, ама паркет не се яде. Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно. После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купу­вач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена. То не е току-тъй само да се продава и да вземем пари, а после да нямам какво да дам. Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен.
Прочети му тези редове от писмото ми непременно.
Лиляна е без работа, така както ти желаеше. Докато се върне хората взели на нейно място друга. Учителят не е казал сега да си почива още, а ми каза, ако е вътре в себе си раздвоена, да не остава в София, ако ли е спокой­на и не е раздвоена за работата си да продължи работата.
Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно. Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата, мляко има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв. Зеленчук има в изобилие, хляб има. Сега вече тук там има трамвай, а и улиците започнаха да ги почистват и да запълват ямите от бомбите.
Днес имахме на обед тревога и летяха самолети, но пуснаха само ня­колко бомби. Изглежда, че имаха друг обект за бомбардиране, а едно ято обърка се в облаците и доде над София. В това време започна дъжд и гръмотевица, та се омесиха гръмотевица, дъжд, стрелба на оръдията и експ­лозиви от бомби, но само няколко.
Защото сме свикнали вече та не ни прави впечатление.
Аз казах на Лиляна щом като няма да работи, да си замине за Сливен, но тя иска още да седи.
Какво прави сладката ми Анжелика, да я караш да чете и да пише, за­щото всичко е забравила. Сега поне ти нямаш много работи и можеш да се занимаваш и с нея.
Цветини какво правят. Да ги караш да идват горе при вас, а майка ти да се научи да търпи всичко, щом е гостенка на тях.
Утре ще приготвя две сандъчета с разни работи и ще ги изпратя по же­лезниците до Кольо.
Поздрав на всички, целувам теб и Анжето
Ильо