Съдържание
СТОЯНКА ИЛИЕВА (27.VII.1899 г., гр. Нови пазар – 25.IХ.1981 г.)
СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ
- Да се родиш навреме
- Вегетарианство
- Години на пробуждане
- Среща със Словото на Учителя
- Светлите години от моя живот
- Чистене
- Първите стъпки
- Първата ми екскурзия
- Задачите за ученика
- Белите ръкавици
- Телефонната слушалка
- Телефонът на Учителя
- Словото за учениците
- Разплитане на кармата
- Черният хляб
- Карма от време “Оно”
- Връщане назад няма
- Словото е мечът на духа
- Кофата, която роди проза
- Първата лястовица
- Журналисти на Изгрева и за Изгрева
- Хулите срещу Учителя
- Духовното слънце
- Вътрешният дом в ученика
- Образец на истинският дом
- Планът за Изгрева
- Истинският Изгрев
- Тихият урок за ученика
- Урокът към едного бе урок към всички
- Песента “Мирът иде”
- Десет текста за десет песни от Учителя
- Лекарство, което да бъде храна
- Уплетена като петел в кълчища
- Цената на една опитност
- Кои са героите?
- Кошницата
- Почерпушка с един локум
- Сполучливият опит
- Моите братовчеди
- Законите на окръжността и пергела
- Шепа бонбони
- Що за логика?
- Каква е тази логика?
- Финалът на един живот
- Тиквите на плета
- Отхвърленият жених
- Сродни души
- Гладните учителки
- Зъбът на фронтовака
- Тоалетна за латвийската група
- Мярката на Учителя
- Стихосбирка със снимка на поетесата
- Страхът
- Камъните на Рила
- Лек за настинка
- Мъглата
- Моето освобождение
- Време за посев
- Диня и семки
- Поет и звездното небе
- Човешките качества
- Човешкото време на Земята
- Праскова и три стихотворения
- Целувката
- Прегръдката на сестрата
- Двама кандидати за женихи
- Пуловерът
- Гъшето стадо
- Дипломата
- Изгонените
- Двете плесници
- Слънцето на Паша
- Благословението – кому принадлежи?
- Сестрата Стоянка и сто Яни
- Богомили и боляри в Школата
- Мърчаевските несгоди
- Старото гюбре, което се запали
- Яйцето, което се измъти
- Къде се намира българският народ?
- Държавна сигурност
- Кой е Учителят на Земята?
- Учителят присъствува навсякъде
- Дългите години в моя живот
- Двете сълзи
- Писма на Учителя до Стоянка Илиева
- Свещеният образ
- Поезията от моето вътрешно небе
Образец на истинския дом на Изгрева
Къщичка на сестра Стоянка Илиева Христова, София – Изгрев
ТЕОФАНА САВОВА – (7.I.1894 – 5.V.1990 г.)
- Планът
- Чесновата скилидка
- Плахи стъпки
- Крилцата
- През месеците март, април и май
- При стълбата
- Учителят
- Печката в малкия салон
- Обувките
- Вдигнете метлата
- Стомната
- Свирците
- Шапката
- Това не е ли достатъчно?
- Наша фана
- Чудото
- Във всяко семенце
- В стомаха на природата
- Портокалът
- Бананчето
- Всеки да си поиска
- Тези женитби
- Отговор
- Тогава аз
- Чистите ръце
- Двете лекции
- Гъсениците
- Възпитателен метод
- Космична бързина
- Само бял
- Целуни
- Сестра Дарлинка сънува
- Празникът на пролетта – 20.III.1938 г.
- Очите на любовта
- Очите на Учителя
- Петровден – Рожденият ден на Учителя
- Песента “Малкото бръмбърче”
- Рождената сестра
- Бележките
- Темите
- Писмо до ученика
- Задачата с левчето
- Методите на Учителя
- Сутрин като стенете
- За молитвата (Разговор с Учителя)
- Нов живот – нови прояви на Изгрева
- В каучуковата трудова кооперация “Освобождение” – София
- Първата среща – програма за цял живот
- Случка с дъждове
- Българското дърво
- “Искайте и ще ви се даде”
- Отричане
- Благодарност
- Как и кога се повдига един човек
- Ключът и един очевидец
- Вегетарианство и пост
- Братя и сестри в единомислие
- Кварталът “Изгрев” (1921-1972 г.)
- Учителят и Изгревът
- Симфонията на 20 век
- Раждането на Изгрева
- Пред вратата на Твоята стая
- На поляната пред Салона
- На Витоша
- На Рила
- Неделя на Изгрева
- Степени на съзнанието
- Учение и работа
- Песента на славея
- Седемте Рилски езера
- Подарък
- Салонът е пълен
- Слънцето
- Някога с Учителя на Витоша
- Някога с Учителя на Рила
- На Рила през 1949-того лято
- На следващият ден в ранни зори
- По всяко време: по всяко време
- Бурята през лятото на 1959 година
- Отново на Изгрева
- А днес какво остана от онази епоха на Учителя
- Обикнах живота
- Целунах ръката
- Гласът на Бого-човека
- За Него бе казано
- Земята опасват
- Животът пулсира
- Хиляда и триста
- Духът на съзиданието – бележки на редактора на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев
ДИМИТЪР ГРИВА – (30.ХI.1914 г., гр. Нова Загора – 24.II.1994 г.)
- Коренът на рода
- Куршумът
- Какво му трябва човеку на Изгрева?
- Вътрешният живот у човека
- Човекът, който свършва работата
- Кой е Учителят?
- Къде е ученикът?
- Съблазните
- Представителство пред властта
- Лимоните
- Русия и войната, 21 юни 1941 г.
- Откупът
- Латерната
- Катя Грива
- Паневритмията и песните на Учителя
- Музикалната тема в живота на човека
- Истинският Учител не се подменя
- Разграничаване
- Учителят – космическо явление
- Истината не прощава
- Истината трябва да се каже
- Необяснимото
- Животът и театралнта сцена за хората
- Призванието на избраните
- Основната посока в живота
- Изпит за вярност
- Последните дни на Учителя
- Проповедници или служители
- Чистота на учението
- Богатство и сиромашия в живота
- Кой за кого ще работи?
- Историческата следа
- Предпочитания към човешкото и Божественото
- Човешкият и Божественият порядък
- Георги Томалевски
- Борис Рогев
- Кръстю Тюлешков
- Методи Константинов
- Славчо Печеников (Славянски)
- Цветана Щилянова
- Цветана Симеонова
- Националният въпрос
- Моис Басан
- Музиката на Изгрева
- Животът на Рила
- Големият параван
- Пътят на всеки музикант
- Нестинарките и огненият пояс
- Богомили и прабългари
- Молитвата и песента в Окултната Школа
- Учителят и официалния клир на църквите
- Ново сетиво на човека и уд на ученика
- Голямото отсяване през ситото на Изгрева
- Послеслов
- Пророчицата Вангя и гробът на Дънов – Асен Чилингиров
- “Нема лабаво” – Вергилий Кръстев
КАТЯ ГРИВА – (16.IХ.1902, гр. Пещера – 09.VII.1974 г., гр. София)
- Вътрешният говор
- Паша Теодорова и редактирането на беседите на Учителя
- Лечителят
- Скромната одежда
- Духовната кражба
- И Господ стари хора не иска
- Учителката
- Може ли всеки човек да стане учител?
- Защо отвори капака?
- Падналият струпей
- Погледът на Учителя
- И на двамата по еднакво
- Асен Арнаудов и Ангел Янушев
- Подаръците
- Едвам да ме зърнеш
- Кой ме спасяваше?
- Вътрешният метод за работа
- Едно писмо
- Поклонение на починалия цар
- Страдание до смърт
- Урок по музика
- На кръстопът
- Последната среща с Учителя
- На Рила с конопени рокли
- Незаетото място
- Проповедник или служител
- Зазоряване – из беседите на Учителя
- Писмо от Паша Теодорова
- Кратка биография
- За музиката на Учителя – мисли от Словото на Учителя
- Музиката на Учителя, която освобождава Духа и извисява Душата
- Извадки от бележника ми: Мисли на Учителя за музиката”
- Изпети от Учителя песни
- Чистене
- Писмо на Учителя до Катя Грива
- Слово на Учителя към ученика
- Трохи и укрухи от богатата Господня вечеря
- Послеслов – Вергилий Кръстев
МАРИЯ АРСОВА – (14.VI.1925 г.)
СПОМЕНИ НА СЕСТРА СТОЯНКА ИЛИЕВА
- Дървената къща
- Инспекторът
- Съжителство
- Кой кого лъже?
- Игуменките
- Сватосване
- Издълбаната диня
- Лек
- Рентгенов преглед
- Подтик
- Присъствието на Учителя
СПОМЕНИ НА СЕСТРА КАТЯ ГРИВА С УЧИТЕЛЯ / МАРИЯ АРСОВА
- Паневритмията
- Песни и упражнения
- Обещанието
- Учителят и първият Му ученик
- Любовта е за силните
- Караницата
- Работата на ученика
- Наздравица
- Опорочението
СПОМЕНИ НА СЕСТРА НАТАЛИЯ ЧАКОВА / МАРИЯ АРСОВА
- Сбогуване
- Петелът
- Огънят
- Тайната вечеря
СПОМЕН С УЧИТЕЛЯ, РАЗКАЗАН ОТ БРАТ НИКОЛАЙ ОТ РИГА
СПОМЕНИ НА БРАТ МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ / МАРИЯ АРСОВА
- Заветът
- Среднощна среща
Декларация
ДИМИТРИНА АНТОНОВА – (25.Х.1898 – 30.Х.1976 г.)
- Сън за Христа и за Учителя
- Срещата ми с Учителя
- Божественият лъч
- Изгревът на Слънцето
- Слънчевите същества
- Правило за преобличането
- Светлината на Изгрева
- Непознатата посетителка
- Жълтите сливи
- Течащият извор
- Необикновеният говор
- Поезията
- Назначението ми за учителка
- Мястото ми за следване в университета
- Загубените документи
- Уроци по онагледяване на Витоша
- Бомбардировките над София
- Коледа
- Раздаване
- Разбиране
- Тънката струйка
- Учителка на село
- Деца на Изгрева
- Бирниците
- Поети на Слънцето
- Паневритмията
- Орехчето
- Майката
- Посвещението
- Разговор за скърбите и радостта
- Уволнение и назначение
- Пленниците от войната
- Чистотата
- Училищната молитва в клас
- Военнопленникът
- Движенията
- Назначението и далечното писмо
- Задръстеният път
- Изчистената вътрешна пътека
- Хлябът и Словото
- Ще работиш
- Страданието е път на ученика
- Най-добрият подарък
- Взаимопомощта
- Как и кому се пише поезия
- Безлюбието от човека, когото обичах
- Периодичност в живота
- Любовта в живота
- Вярата
- Тишината на нощта
- Недоимъкът и изобилието
- Формите на любовта
- Най-великата работа
- Песен за детето
- Свещеният трепет на любовта
- Божественият извор
- Неверието
- Песните
- Ритъма на природата
- Раздвоението
- Войниците
- Греховете на миналото
- Празното време
- Приказки и разкази за деца
- Поздрав за рожденият баща
- Птичето, което кацна на рамото ми
- Скъпоценни камъни на Рила
- Първичната материя и първичния живот
- Значението на планината за ученика – (мисли от Учителя)
- Чистота и хармония – мисли от Учителя
- Любов към Бога
- Благост – мисли от Учителя
- Истинският живот – мисли от Учителя
- Място по достойнство
- Подаръци
- Неканеният гост
- Отговорът
- Орисията
- Обичен и скъп
- Чух пулса
- Пролетното равноденствие – вечно благоденствие
- Стихове на Димитрина Антонова
- Молитвените събрания и бомбардировките
- Братска учителска среща, състояла се на 13 и 14.VIII.1945 г. на Изгрева
- Писмо от Боян Боев
- Родословното дърво
- Бележка на редактора
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА – (16.ХI.1914 г., гр. Пловдив – ?)
- Човек слиза на Земята чрез рода
- Протестантска идилия
- Първата среща с Учителя на Рила
- Следване
- Учителка в Казанлък
- Учителка в Американския колеж – София
- В Ловеч в американският пансиок
- Американските мисионери
- Протестантските семейства
- Протестантските деца отиват при Учителя
- Приятели от Изгрева
- Казанлъшкото Братство
- Болното гърло
- Аспект между Юпитер и Венера
- Любовта жертва всичко
- Лекарство от Учителя – скилидка чесън
- Писмо от Учителя
- Сънят за цар Борис III се сбъдна
- Савка – астрономическият телескоп
- Бомбардировките над София и 91 Псалм
- На гости при Учителя в с. Мърчаево
- Двата Отечествени фронта
- Два вида пушене
- Магдалина – “Без нея не можем”
- Двата закона за Небето и Земята
- Баба Мария – рождената сестра на Петър Дънов
- Тереза Керемидчиева
- Писма на Савка Керемидчиева
- Образи на ученици – идейни музиканти
- Боян Боев
- Стефан Консулов
- Призваните за сватбата на жениха
- Михаил Иванов
- Души дошли от памтивека
- Асен Арнаудов
- Рудолф Щайнер
- Теософите
- Преводи на английски – Слово и Паневритмия
- Побоят срещу Учителя през 1936 г.
- Дом за посещение
- Духът на Истината и Духът на заблуждението – НАТАЛИЯ ЧАКОВА
- Семейната снимка
- Изкачването на човек на връх Монт Еверест
- Декларация
ВИОЛА ЙОРДАНОВА – (29.03.1911 г. ст. ст., гр. София)
БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР – БЕИНСА ДУНО
- Пророчески сънища
- Как се посява житното зърно?
- Срещата с истинският Учител
- “Сродната душа” определена от съдбата
- Истинският Учител и необикновената лъжа
- Сказка за чистотата
- Спиритическият сеанс
- Написаното с черно мастило
- Последното лято на Рила и войната
- Новият жив Изгрев
- Хористка в хора на радио София
- Повелята на Учителя
- Кармичната връзка
- Лъжеучителят
- Опорочението на високия идеал
- Размишление и поучение
- Отворено писмо – Виола Йорданова
- Писмо на Виола Йорданова до М-р Браун
- Писмо на М-р Браун до Виола Йорданова
- Бележки на редактора на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев
- Голямото семейство
Декларация
ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА
- Величка Стойчева
- Семейство с многолюдна челяд на Изгрева
- Детски спомени за Изгрева
- Духовната група на Петър Филипов
- Женитби духовни и кармични
- Галилей Величков
- Любомир Лулчев
- Моето дете се върна за втори живот
- Моят свекър и кармичният враг
- Михаил Иванов
- Едно писмо за истината и лъжата
- Ярмила Менцлова
- Анина (Анна) Бертоли
- Семейство Жан-Луи и Арлет Гобо
- “В бъдеще работете по малки групи” (от завещанието на Учителя)
- Змията
- Гушата
- Отклонението на човека
- Старецът – Сатурн
- Методи Константинов и Димитринка Захариева
- Песента “Ще се развеселя”
- Как работи Духът на Истината и с кого е Духът на заблуждението? – ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
- Къде живее Истината и къде се подвизава Лъжата?
- Предателството
- Подлостта
- Клопката – ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
ЮРДАН СИМЕОНОВ – (06.III.1895 г., гр. София – 04.VIII.1969 г.)
- Увод за невидимата верига
- Юрдан Харалампиев Симеонов – Данко
- Веска Козарева
- Падналият ангел рисува и пее за Учителя
- “Дръж музиката”
- Руският ансамбъл и дедушка – Отец
- Песента “Добър ден”
СИМЕОН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ (януари, 1891 г., гр. Дряново)
- Музикант по призвание
- Поройният дъжд
- Водната стихия
- Няма време
- Цветана Гатева Симеонова
- Писмо на Учителя Дънов
РУЖА КИСЬОВА
- Хенрих Споуста
- Иван Кисьов
- Ирина Кисьова
ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ (6 / 19.II.1915 г., с. Врабево, Троянска околия)
- Живият огън на Словото
- Хармония и дисхармония
- Певец в Русенската опера
- Пътят на музиканта
- Финалният акорд
- Побоят над Учителя през 1936 г.
- “Упанишадата” 1937 г.
- “Упанишадата” на Езерата 1939 г.
- Любомир Лулчев ли е виновен за всичко?
- Любомир Лулчев – кратка биография
- Борис Николов
- Съдът на Кесаря
- Какво означава послушанието към Учителя?
- За кармата на Лулчев
- Спасяването на Николай Дойнов
- Методът на Учителя за опитомяване на вълците
- За кармата на България
- “Без Любомир Лулчев не може” – бележки на редактора
ФИЛИП СТОИЦЕВ (25.VII.1907 г., гр. Пловдив)
- Годежът
- Пловдивската група по медиумизъм
- Дъщери – музикантки
- Песента “Мусала”
- Години на недоимък
- “Музиката не трябва да става професия”
- Следване в Германия
- Два вида вегетарианство
- Заболяването ми
- Варените картофи
- С цигулка на Рила
- Студент
- По дух музикант
- Сварените картофи чакат – Иванка Стоицева
- Бараки за гости
- Болестта на отчуждението
- Цигуларят побеждава
- Всякакви случки
- Пловдивският кръжок на Логосите
- Два вида Учители
- Музикалният живот трябва да се изяви
- Д-р Михаил Стоицев
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ / ФИЛИП СТОИЦЕВ
МОНОГРАФИЯ
УВОД
Музиката на Учителя и ние
Музиката на Учителя – ФИЛИП СТОИЦЕВ
ПРЕДИСЛОВИЕ
НИКОЛА ЦОЧЕВ НАНКОВ – (17.VI.1901 – 16.Х.1983 г.)
- Благословението на квакерите
- Уилсън и обществото на народите
- Сан Стефанска България и Берлинският конгрес
- Божието възмездие след Берлинския конгрес – ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
- Необикновените съвпадения след Берлинския конгрес – Асен Чилингиров
- Политическа сцена за народите и повелителят на света–Асен Чилингиров
- Знаменосците на победата – ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
- Духовните и идейни движения – Никола Нанков
- Ураганът, който помете всичко
- Онези, които воюваха срещу Учителя
- Двете окръжности на двете Школи
- Да ходиш с два крака
- Гарант за едного
- Братско общежитие
- Тежката карма – ЦВЕТАНКА НАНКОВА – (19.Х.1908-02.VII.1996 г.)
ДОКУМЕНТАЛНО ОЗНАЧАВА ИСТИНСКО – Никола Нанков
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР – Никола Нанков
БЕИНСА ДУНО – УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
“Моят роден град София” от Райна Констанцева
ЧЕРВЕНАТА ЕСКАДРА от Недю Недев, Военно издателство, 1980 г., София
ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО / Вергилий Кръстев
ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ МОИ БРАТЯ
ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ МАЛКИ И ГОЛЕМИ И НА ДОБРИТЕ УЧЕНИЦИ
Бележки към снимките на “Изгревът”, том VIII
Забелязани грешки в “Изгревът”, том VII
Прочете откъси
ЧИСТЕНЕ
И само след няколко дни, неочаквано без видими причини, заболях, силна треска ме хвърли на легло, където останах близо два месеца. Беше септември, в топлите слънчеви последни от лятото дни, гроздето зрееше, край прозорците на квартирата ми трополяха коли, селяните усилено работеха, прибираха, а аз лежах сама в стаята си и унесено бълнувах, припомнях си близко изживени, врязани в съзнанието впечатления от разговори и срещи. Навестяваха ме, грижеха се за мен доколкото можеха хазаите ми, които ме обичаха и някои от колегите ми. От предписанията на селския лекар нямаше никакви резултати. Трябва ли да премълча, да не кажа колко скръбни размишления и чувствувания имах в това състояние? Остро чувствувах, че съм сираче, захвърлено само сред чужди хора и скръбния спомен за майка ми се събуди. И какъв контраст! След всичко възвишено, вълнуващо, изживяно по време на събора от контакта ми с Учителя и много братя и сестри, след толкова нови и радостни перспективи – лежа сама, боря се и горя в огъня на силна, продължителна треска. Родителите на моя приятел, който от края на пролетта беше преместен на служба във Варна, предложиха да ме вземат у тях, за да полагат по-топли и сериозни грижи, но по известни съображения аз не приех. И тъй като положението ми не се подобряваше вече цял месец, колегите ми ме отведоха в Търново, където се наложи да постъпя в болница. След като преседях там три седмици на лечение и получих 3-4 диагнози, щом се почувствувах по-добре излязох, преседях няколко дни у една сестра докато се посъвзема и отпътувах за София, тъй като ползувах отпуск вече трети месец. Отседнах у една сестра, вече позната от събора, която на сутринта ме заведе в дома на Учителя. След срещата ми с Него Той каза: „Вие ще останете тука“ и нареди да ми донесат куфара. На следния ден Учителят ме повика в малката си приемна на разговор, изслуша ме, след което ми направи паси, нещо за което имах слабо понятие. За пръв път почувствувах осезателно психичната сила на човек, още повече на Учителя. Обясни ми, че болестта ми не е била малария, а изтичане на енергия следствие някакво малко пропукване на съзнанието, тъй като то се е разширило от всичко преживяно напоследък. Добави и това: „Ти добре започна“, а за мен това бе първото противоречие, което той ми постави. Как добре, възразих аз, без малко щяха да ме задигнат. „Не“, отговори Той. Ти започна с чистене“. Това вече ми стана ясно, но „пропукването на съзнанието“ не можех да разбера като странно обяснение.
ЗАДАЧИТЕ ЗА УЧЕНИКА
Всеки бе поставян в разни положения, състояния, в зависимост от кармата, в зависимост от това що трябваше да научи и можеше да се види кой как ще използува светлината, която му се дава. Но, като казвам, „Поставян“ – да не се разбере, че Учителя вършеше това преднамерено, не, в сила, в действие е бил за всекиго закона за причини и последствия, който обуславя развитието на човека и обяснява стремежите, наклонностите, желанията, противоречията му. Когато е било нужно, Учителя хвърляше светлина, да обясни по силата на какви причини, далечни или близки, даден индивид минава едни или други състояния, връзки, проявления. Онова, което създаваше най-големите трудности бе, че ставаше едно постоянно вътрешно оглеждане, при което се откриваха не един недостатък, не една слабост. Тъкмо поле за работа. Трябва ли да назовавам отрицателните състояния, в които съм попаднала в подобни случаи? Това бяха отливи, които кореспондираха на преминали приливи, това бяха тъмните моменти, сенките, депресиите, от които се излизаше някой път по-лесно, друг път по-трудно, но разбира се винаги с някаква придобивка.
Различно постъпваше Учителя когато съм отивала при Него в такова състояние, а различно постъпваше и спрямо всеки едного от нас. Към мен не рядко постъпваше така – ще си спомни някоя весела история, ще почне да ми я разказва, и сам Той се смее, смее. Аз, която съм в момента омърлушена, сериозна, мълчаливо се учудвам на тоя маниер на Учителя, даже не намирам достатъчно комизъм, в това което ми разказва. Но Той продължава да разказва и да се смее, докато аз неусетно капитулирам и аз почвам да се смея. Но състоянието ми се трансформира, аз излизам от вътрешния тунел, в който сама не зная, как съм влязла. След няколко такива случаи аз открих, че това е метод. Той вече не го употреби. Друг път взимаше Библията, която винаги бе на масата му и в прочетени на посоки стихове откриваше аналогия на състоянието ми. Един път при посещение ми казва: „Я ми изпей онази песен“ и даде израз на лицето си, че е забравил, че не може да си спомни коя песен иска да чуе. Аз без да мисля казвам: „Нева санзу“ ли?“ „Ха, ха, нея ми изпей“. Аз разбира се не се забавих, изпях му я. Когато останах сама, не можех да не се спра върху тоя случай: питах се, действително ли Учителя е забравил, възможно ли е това за Него или по-скоро направи малък опит да провери възприела ли съм отправената към мен Негова мисъл.
Друг път ми постави следната малка задача: в един студен януарски ден трябваше да обикалям доста из улиците с един хубав, пресен хляб в ръка и да търся подходящ беден човек, на когото да го дам. Човекът трябваше да ми допадне що-годе, да ми хареса.
Но имаше случаи при някои състояния на депресия, Той да мълчи – видимо не взима участие, като че не се интересува. Той знаеше как ще се развие процеса и изчакваше, затуй пък когато се отърсвах от това състояние, беше тъй благ, внимателен. В два случая ми е подсказвал, тъй да се каже, единия когато ми предстоеше анкета. Аз бях тревожна, не знаех точно как трябва да отговарям по повод обвиненията, по-скоро направени във форма на донос пък и не знаех какви въпроси ще ми бъдат поставени. Колегите ми бяха разпитани в мое отсъствие, после мен самата и в тоя случай Учителя ми даде насока как да отговарям. По-късно имаше втора анкета, тогава аз действувах самостоятелно, бях по-смела и анкетата приключи без вреда за мен. Но при един случай на депресия, на голям гнет и тъмнина в съзнанието, когато аз не можех да разбера защо минавам всичко това, Учителя пак се затвори, замълча и така 3-4 дни. Моето терзание растеше, докато един ден Той простичко каза: „Ех, изпитват ти вярата“. Отговарям веднага: „Че те не знаят ли каква е?“ „Те знаят, но ти не знаеш.“ Просветна в съзнанието ми, всичките съмнения се разнесоха и аз излязох от тунела.
А при един случай, когато преживявах сериозно огорчение, разочарование при голямо недоразумение с приятели, отнасяйки въпроса до Него, чух спокойно да ми казва: „Аз знаех, че ще стане така“. „Тогава защо не ми казахте, защо не ме предупредихте?“, последва моя въпрос. „Ха, че как ще те лиша от една опитност?“, и продължи „всякога, когато една жена застане между двама мъже или обратно – един мъж застане между две жени, конфликта е неминуем, закона е такъв. Същото отношение важи и за планетите, и там има мъжки и женски планети“. Колко материал за мислене ми дадоха тези две мисли, колко пъти по-кьсно проверих правотата им. Но от опитността си взех поука, за да не я повторя повече.
Но да разбереш след подобни случаи какво ти не достига, как да си помогнеш, да добиеш що-годе представа за нравствената си сила и издръжливост, да разбереш действието на един или друг закон, малко ли е това?
Колко промени претърпяха много от понятията, с които оперирах, колко схващания се измениха! У мене ставаше едно постоянно пренареждане, сортиране, отхвърляне, нововъведение, градеше се бавно, много бавно човека, градеше се и мирогледа ми. Аз отнасях до Учителя само онези въпроси, по които бях мислила и не бях дошла до никъде. Не на всички Той даваше отговор, осветление, а понякога се случваше да отида при Него с един неясен въпрос, а да изляза с повече неясни. Всъщност, само видимо бе така. Друг път не отговаряше на даден въпрос в момента и след много време най- неочаквано ще заговори, ще отговори. Не веднъж се случваше да изнесе някои факти, да засегне някои въпроси, които ние в тесен кръг сме споделили помежду си, без да сме ги отнесли до Него.
Резюме
ИСТИНСКИЯТ ИЗГРЕВ, СЛОВОТО, МУЗИКАТА И КАРМАТА НА БЪЛГАРИЯ
Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Николов Кръстев – съставител и редактор
Как трябва да изглежда Изгрева – план и образец на истинския дом; музиката, песните (подробно за „Мирът иде“, „Ще се развеселя“, „Добър ден“, „Мусала“) и Паневритмията.
Кой и защо редактира Словото.
Преводи на английски на Словото и Паневритмията.
Какъв трябва да бъде ученика; живота в Казанлъшкото братство.
Бомбардировките на София, побоят на Учителя и кармата на България.
Теми поднесени от свидетелите на тези дни:
Величка Няголова, Веска Величкова, Виола Йорданова, Димитрина Антонова, Димитър Грива, Катя Грива, Мария Арсова, Никола Нанков, Райна Констанцева, Ружа Кисьова, Стоянка Илиева, Симеон Симеонов, Теофана Спасова, Тодор Маринчевски, Филип Стоицев, Цветана Нанкова, Юрдан Симеонов
София: Житен клас, 1998. 736 с., 48 с. ил.
IЗВN 954-90041-8-Х (т. 8)
