Д-р Георги Вълков Миркович
(1825–1905)
Животоописание в дати
Из том 36 на „Изгревът…“
1825 годинаРоден на 10 март в Сливен, от втория брак на Вълко Мирков (от село Стралджа) и Койна Русева (от село Раково).
Има доведени братя Димитър и Атанас, и природени братя и сестри – Нойко (умира малък), Иванка, Русчо (Руско), Костадин (умира малък) и Стефана (близначка на Г. Миркович – умира като пеленаче)
1830 година
Семейството се преселва във Влашко, в Браила.
1833 година
Завръща се в Сливен.
Постъпва в училището на известния учител Димитър Кешиша.
1840–1842 година
Посещава основното килийно училище в Сливен при българофоба Георги Цукала, но скоро напуска.
Заминава за Котел, и учи при съгражданина си Сава Илиев Доброплодни, с Иван Михайлов Панов (Карапанчев), Лука Данче, А. Гранитски от Котел, братовите синове на Д-р П. Берон и др.
1843 година
Завръща се в Сливен, с желание да продължи учението си в Цариград, но баща му го оставя на работа в дюкяна си, на Абa пазар.
1847 година
Избран за степендиант в Киевската семинария и заминава за Киев.
На 4-и октомври 1846 г., д-р Иван Селимински изпраща от името на българската община в Букурещ едно прошение до Порфирий Успенски, влиятелно лице пред руския Свети Синод, за приемане на 12 българчета, посочени поименно, в Киевската семинария като стипендианти.
В училището се запознава с Драган Цанков от Свищов, Сава Филаретов от с. Жеравна и Иван Кишелски от Котел.
В края на годината, след около 6 месеца, напуска училището и заминава за Цариград.
1848–1851 година
Новината за смъртта на баща му го връща в Сливен. Получава наследството си и отново отива в Цариград.
Постъпва в прочутото гръцко училище, гимназия на остров Халки (Куру чешме), но разочарован много скоро го напуска. Негов съученик е Вичо Панов от Шумен
Записва се във френското католическо училище на лазаристите в Бебек и завършва средното си образование в 1851 г.
За половин година довършва средното си образование. Тук се запознава със спиритизма благодарение на монаха Рене.
1851–1856 година
Заминава за Франция (есента на 1851 година).
Постъпва в Медицински факултет на университета в Монпелие.
Отново е състудент с Вичо Панов от Шумен.
Заминава за кратко да следва пак медицината в Пиза, но се връща в Монпелие.
Висшето си образование получава след защита на докторска теза върху хигиената („Du régime en général à l’état hygide et morbide” / „За режима изобщо при здраво и болно състояние“) на 30.06.1856 г.
Завършва обучението си с финансовата помощ на брат си Русчо Вълков Миркович.
Запознава се с явлението „ясновидство“, което засилва интереса му към философията и практиката на спиритизма.
Награди:
Орден от император Наполеон III.
Награден за участието му в борбата с холерата през Кримската война /1853–1856/ във Франция.
1857 година
Завръща се в Сливен.
За кратко време е учител с Добри Чинтулов)
Работи и като частнопрактикуващ (волнопрактикуващ) лекар.
Прави обиколка във Влашко (Гюргево, Букурещ, Плоещ, Браила)
Събира помощи от родолюбиви сливенци за откриване на българско училище и издържане на учители в Сливен, за борба против гърцизма. Успява да издейства и годишни помощи за Сливенската община, предоставяни от Браилската община – по-късно отказани от училищните настоятели гръкомани.
1858–1859 година
Заема поста градски лекар в Стара Загора до месец юли 1859 г.
Заминава за Сливен.
Автор:
Сътрудничи на списание Български книжици на П. Р. Славейков.
1860 година
Отива в Цариград (05.02.) и продължава лекарската си практика.
Активен участник в Униатското движение.
Заедно с Драган Цанков настоятелно и организирано представят решението за независимостта на българската църква като политически въпрос.
Автор:
Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В.
Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д.
Цанкова, 1860. III, 69 с.
Сътрудничи на вестник България на Драган Цанков
(1860–1861)
1861 година
Заминава за Рим, с делегация до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит Йосиф за архиерей на съединените Българи.
На 14 април Йосиф Соколски е ръкоположен тържествено, като церемонията се извършва и на църковнославянски език.
Членове на делегацията са Драган Цанков, Георги Миркович, дякон Рафаил Добрев Попов от Стрелча, лазариста Евгений Борè, директор на френското католическо училище в Бебек.
След завръщането си, през лятото, заминава за Влашко и заема поста околийски лекар в Болград, град в Украйна, Одеска област (1961–1964).
Награди:
Грамота и орден от Папа Пий IX, подпечатана с пръстена на папа Пий IX – отличие за рицар на ордена Пий, трета степен (16.04.).
1863 година
Събира дарения за издаване на Френско-български речник в
Болград.
1864 година
Заминава за Браила и работи като частно практикуващ лекар (1864–1866)
Заема поста на директор на Болградската българска гимназия (30 януари – 12 август 1864 г.)
Приема поканата за директор след смъртта на известния просветен деец Димитър Стефанов Мутев. Организира първото честване на празника на светите братя Кирил и Методий в Болград.
Освободен от директорския пост от Просветното молдавско министерство поради открито толериране на революционните настроения сред учениците.
Автор:
Слово въз нуждата на учението и на възпитанието.
изложено от д-ра Мирковича, директор на Болградското централно училище и изречено от ученикът Д. Грекова във време на наградите 1864 г., юния 30. Болград: в училищната печ., 1864. 8 с.
1866 година
Участва (с д-р Начо Планински) в създаването на Българския таен революционен комитет в Букурещ и е негов пълномощник по външните дела (27.05.)
Връща се в Сливен. Работи като частно практикуващ лекар.
Автор (в съавторство с поляка Михаил Чайковски – Садък паша):
Проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает по едно – Вилаетската школа
1867 година
Работи като лекар във Видин (1867–1868).
Представя Проект за Вилаетска школа пред Високата порта.
Приема се с допълнение тези главни училища да бъдат смесени: турски и български. Д-р Миркович не се съгласява с промяната и се оттегля.
Участва в сформирането на четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Заминава за Русе – поканен за градски лекар (25.12.).
Автор:
Сътрудничи на вестник Македония на П. Р. Славейков
(1967–1868).
1868 година
Пристига в Русе за поста на градски лекар, но преди да получи одобрението на турските власти, на мястото е назначен грък.
Премества се в Лом паланка, като частно практикуващ лекар (1868–1869).
„Замесва се в революционните приготовления след избиването на Хаджи-Димитровата чета“ и е използван (чрез адвоката Манол Иванов от Стара Загора) в шпионските игри на турското Министерство на вътрешните работи.
1869 година
Предаден на турското правителство от Софийския митрополит Доротей и обвинен в т.н. „шпионска афера” – по делото на Васил Ганчев–Плевналията.
Арестуван през ноември и отведен във Видин.
Получава смъртна присъда като комѝта, отменена от влиятелния адвокат Илия Цанов, но интригите на владиката Доротей го оставят в затвора.
1870 година
В началото на 1870 година е изпратен в окови, през Русчук (Русе), Балкана, Сливен и Едрене (Одрин), пеша до Цариград, съпровождан от 60 души пеши и конни заптиета.
В тъмницата на Ат-Мегдан престоява без присъда до 1874 година.
В затвора е сложен в „полоз”, разболява се и е спасен от един грък лекар, който го премества в болница, докато се възстанови.
1873 година
В затвора отправя писмено прошение (на френски език) до Мидхат паша, Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис.
1874–1877 година
Миркович получава официална присъда за доживотно заточение и на 5 август с.г. е заточен в Диарбекир – пътува пеш 25 дни от Самсун.
След три месеца (14.11.) е изпратен, като опасен бунтовник, на 110 км по-навътре в Анадола, в град Мардин.
Християнските общности в града му издействат свободно движение из града като лекар. Лекува безплатно заточеници и затворници. С парите от лечението на местното население купува имоти.
1878 година
Присъдата му е отменено с общата амнистия, след Освободителната война.
Прибира се през Александрия и Цариград.
Назначен за управител на болницата в Сливен (20.06.1878 г.)
Заминава за Пловдив (10.1878 г.).
Осигурява помещение за откриване на българска книгопечатница, с безкористното съдействие на Сливенската община (23.11.1878 г.).
Избран от Градския съвет за член на Комисия по учебната част за Сливенските училища.
Основател:
Инициатор и учредител (с д-р Начо Планински, Михаил Греков, Захари Коняров и др.) на първото у нас Благотворително дружество „Червен кръст”, с председател митрополит Серафим (25.10.1878 г.).
1879 година
Работи като „губернски врач“ (14.02.–13.10.1879 г.).
Публикува обявления за безплатни консултации и лекарства за болни сиромаси (в. Българско знаме)
Отстранен от длъжност в Сливенската местна болница, след конфликт с областния управител Тодор Икономов
Назначен за Директор на Сливенската мъжка гимназия (1879–1880).
Открива книгопечатница „Българско знаме“ с печатарска техника от обявената в несъстоятелност Цариградска печатница на П. Карапетров.
Създава благотворително дружество – организира и предоставя помощи, не само като член на настоятелството му.
Участва в дейността на комитетите „Единство“.
Активен деец на Българското либерално демократично движение.
Депутат в Първото областното събрание в Пловдив (назначен от Алеко Богориди, генерал-губернатора на Източна Румелия).
Представител на Сливенски окръг, с Христо Д. Павлов, в 12 членна делегация (депутати от цяла Южна България), подписват и връчват мемоар от името на българския народ за анулиране на несправедливите Берлински решения (разделяне на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония с част от Тракия) на Европейската международна комисия (17.10.).
Основател, автор, редактор:
Българско знаме. Първия български вестник в Сливен и втори – в Източна Румелия. Г. 1, бр. 1–27 (1879). Редактори: Добри Петров Минков, Георги Вълков Миркович, Петко Рачов Славейков.
1880 година
Градски лекар в Пловдив.
Председател на „Клуба на Българите” в Пловдив.
На този адрес е пратена телеграма от 26-и март от княз Александър Батенберг, адресирана до Г. Миркович.
Завръща се в Сливен.
Преводач:
Петър Велики, Екатерина I, Менчиков и историческите
приключения между Русия и Турция от тая епоха до 1829. извлеч. из Ламартиновата история. [прев. от фр. ез. Г. Миркович]. Сливен: печ. на в. „Бълг. знаме“, 1880. 124 с.
1881 година
Избран за дописен член на Българското книжовно дружество
(днес БАН) на заседание на 8.09.1881 г.
1882 година
Избран в училищното настоятелство за учебната 1882/1883 г. от Сливенското градско кметство.
Редактор:
Съветник (Сливен). Г. 1, бр. 41, 16 септември 1882; бр. 42,
30 септември 1882; бр. 43, 15 октомври 1882.
1883 година
Автор:
Практично приготовление за граматиката в основните
училища. Сливен: печ. на в. „Бълг. знаме“, 1883. VII, 116 с.
1884 година
Прогласен за редовен член на Българското книжовно дружество, от заседанието му на 6 август 1884 г.
1885 година
Автор:
Домашен омиопатически лекар и Способ като как да се
лекува человек самичък. Сливен: печ. на в. „Бълг. знаме“,
1885. XXIV, 326 с.
Д-р Миркович е първият български хомеопат, с много практически опитности.
1886 година
Народен представител в Третото Велико народно събрание (19.10.1886–03.08.1887), с основна задача – избор на нов княз след абдикацията на княз Александър Батенберг.
1887 година
Народен представител в Петото Обикновено народно събрание (1887–1889), избран от К. Агачската [Елховската] и от Каваклийската [Тополовградската] избирателни околии.
1890 година
Заема службата Сливенски губернски врач, а след закриването й – директор на Сливенската мъжка държавна гимназия за една година.
Дарява имуществото си придобито от лекарската практика по време на заточението си в Марден „по на половина на „Мардинските градски (Армено Католическата и Халдиенската) християнски общини … с цел … да нареждат и разпределят така доходите на подарените … недвижими имущества между бедните, щото целта, за която се подаряват да се увековечи“ (8.04.).
1891 година
Приема поста държавен лекар в Ямбол – Бургаската линия.
(1891–1892).
Издател, автор:
Нова Светлина или тълкуване тайните явления в
природата. списание за хомеопатия. Сливен
(15.04.1891–15.03.1896).
Последната годишнина (5-та), се слива със Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин, под общо заглавие: Нова светлина и здравословие (1895–1896). Списанията запазват самостоятелната си номерация.
Продължава под заглавие „Виделина“
С популяризиране на спиритичната доктрина, д-р Миркович вярва, че ще принесе голяма полза за нравствено-религиозното повдигане на българския народ.
1892 година
Преводач, издател:
Кардек, Алан. Характерът на спиритическото откровение.
[прев. от фр. ез. Г. Миркович]. Сливен: сп. Нова светлина, 1892. 31 с.
Награди:
Грамота и Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен (14.02.1892)
Награден от княз Фердинанд I, като лекар на Ямбол – Бургаската железопътна линия.
1893 година
Заминава за Франция, на Парижкото изложение. Присъства на конгреса на спиритистите и се среща с ясновидката мадам Лучия Гранж (получава чрез нея съобщение, което по-късно публикува)
Автор, издател:
Предпазителни и лечителни мерки против холерата. Сливен, 1893. 4 с. 10 ст.
„По наставлението на тази книжка нужните лекарства се намират у нас: три шишенца, достаточни да излекуват повече 100 души, струват всичко 3 лева. Те може с години да стоят без да се развалят. Цена на брошурката отделно – 10 ст. С лековете – даром.“
Здравословие или запазване здравието и лекуване
болестите по най-безвреден начин. Всекимесечно списание (12.04.1893–15.03.1896)
Списание за запазването здравето и лекуване на болните по най-безвреден начин, със статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, здравето, болестите, хранене на новороденото дете, правилно хранене, срещу алкохолизма.
1894 година
Пенсионира се. Работи като лекар на свободна практика
1896 година
В периода 1896–1900 г. често посещава Варна и Бургас във връзка с дейността на семейната фирма „Р. В. Миркович и дружие“
1897 година
Автор:
Униатското движение по черковния въпрос. Сливен: скоропеч. Бълг. знаме, 1897. 34 с.
1898 година
Запознава се с Петър Дънов и неговата философия, и с някои от приятелите му.
1899 година
Преводач:
Моте, Казамир. Вечните истини, от духа на Виктор Хюго. диктувани и приети буквално от … . [прев. Георги В. Миркович]. Сливен: д-во Милосърдие, 1899. 128, IX с.
1900 година
Почетен член на читалище „Зора“ – Сливен
Присъства на Първия събор на Духовната Верига (август, Варна) с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
Учителят Дънов прави водно кръщение на първите трима ученици – Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов.
1901 година
Регистрира Благотворително дружество „Милосърдие“ в Сливен (1.01.1901) и устава му (13.02.1901) с идеална цел: „да помага на бедните и немощните, без разлика на вяра и народност“
1902 година
Издател, редактор:
Виделина. месечно списание за духовни изследвания. ежемесечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето. (01.12.1902–1909).
След 1904 г. издател е Тодор И. Бъчваров.
Публикува отново, с допълнителни бележки, медиумичното съобщение на мадам Гранж за идването на млад Вожд от българския народ, който се връща в страната след много пътешествия, и е надарен с Божия сила.
1903 година
Награди:
Медал „За гражданска заслуга – с корона“
– по повод 25-та годишнина на санитарното дело в България, като най-стария лекар в България.
1904 година
Прави опити за завещание и се допитва до Петър Дънов
1905 година
Д-р Миркович завършва земния си път на 29.09./12.10.1905 г.
На спиритичен сеанс, през месец август 1905 г. по негово запитване за дата на заминаването му от този свят, е предупреден да си приключи нещата, защото времето е предстоящо. И то настъпва на 29 септември 1905 г.
Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на гр. Сливен.
Завещава личната си библиотека (472 тома), изданията си (14,000 тома) на читалище „Зора” в Сливен и една сума за събиране около 3000 златни лева, както и „значителна сума за приют на старци, деца и недъгави“.
В завещанието си посочва, че за всичко да се иска съвета на духовния му брат П. К. Дънов.
Съставила: Е. Ангелова-Пенкова
д-р Миркович
Доктор Георги Миркович със сестра си Иванка
Орден за гражданска заслуга на д-р Георги Миркович
Домашен омиопатичен лекар. Автор – Георги Миркович
Препис: Съобщение Мадам Гранже_1948 г. Миркович. сканиран материал 36 том от поредицата
Писмо от д-р Миркович до Мария Казакова 1903.07.01 Миркович. сканиран материал 36 том от поредицата
Бъдещето на България-диктувано от Боян Боев на Жечо Панайотов на 05.08.1913 г. Миркович. сканиран материал 36 том от поредицата
д-р Георги Вълков Миркович (1825–1905)
д-р Георги Вълков Миркович (1825–1905) с брат си, Русчо Миркович
д-р Георги Вълков Миркович
д-р Георги Вълков Миркович
д-р Георги Вълков Миркович (1825–1905)
Кавалерски кръст
Йотка Василева Младенова – „Изгревът…говори“
Йотка Василева Младенова "Изгревът...говори" "... Моите две дечица малки, нося ги на гърба си, дето ви казвам как ги нося и чуждото дете и то малко. Отиваме. Значи от Владая вече до Мърчаево [вижте повече]
Димитър Грива 2D: „Кажи ѝ, че Господ не ще стари баби“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 2D: „Кажи ѝ, че Господ не ще стари баби" "...Що се отнася до някой проблем за Учителя, Той казва така: "Ако първия не я изпълни, ще я [вижте повече]
Димитър Грива 2С: Огнения пояс – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 2C: Огнения пояс "Д.Г.: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В.К.: Как [вижте повече]
Димитър Грива 2В: Насилие нямаше, никакво насилие – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 2B: Насилие нямаше, никакво насилие "...Д.Г.: Беше тогава, пристигаше една професорка от Германия. Зима тежка беше, като тази сега. Сняг, влака ѝ пристига вечерта към 10 часа. [вижте повече]
Димитър Грива 2А: Историческата следа – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 2A: Историческата следа "...Що се отнася до някой проблем за Учителя, Той казва така: "Ако първия не я изпълни, ще я изпълни втория, ако не я изпълни [вижте повече]
Димитър Грива 1D: След 13 години продължаваме – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Димитър Грива 1D: След 13 години продължаваме "Д.Г.: А, точно така. Не, за гроба на Учителя. В.К.: Да. Д.Г.: Слушай сега. Сега искам да опровергая една измислица, че разрешението [вижте повече]
