Георги Куртев
(3.03.1870 – 14.02.1961)

Биография, написана от Георги Събев. Из „Изгревът…“ том 10

Седем години преди освобождението на България от турско иго, на 3 март 1870 г. в семейството на бай Вълчо – чешмеджията, в град Айтос, се ражда третото му дете от мъжки пол, което кръстили Георги.

Бай Вълчо имал голямо семейство, а доходите му били оскъдни, защото занаятът му носел колкото да преживява. Те едва стигали за най-важните нужди на семейството. Децата му не познавали радостта от получаване на нови дрешки и обувки за големите християнски празници като Рождество, Великден или Гергьовден. В замяна на това природата ги била надарила с интелигентност и силна памет. Георги запомнял урока, още когато го разказвал учителят и вече бил готов за идващия учебен ден. Той нямал учебници, но те и не му трябвали, защото имал силна памет, която много му помагала.

През есента на 1882 г. малкият Георги постъпил на работа в кръчмата на бай Тома Вълчев. Чирачето било честно, акуратно и трудолюбиво момче, поради което бай Тома бил доволен от него. Но за да услужи на клиентите си, той често го пращал по домовете им да им носи покупките. Тази допълнителна работа почнала да омръзва на Георги и той я вършел без желание. Ето защо веднъж, след като изпълнил поръчката на бай Тома, не се върнал в кръчмата, а се спрял да брои пироните на една нова сграда. Когато се върнал в дюкяна, бай Тома го запитал защо се е забавил толкова. Георги му отговорил откровено, че вече му било омръзнало да го праща по домовете на клиентите. Бай Тома си взел бележка и вече по-рядко го пращал.

През 1884 г., бай Тома станал кмет на града, тогава той си спомнил за някогашното си чираче, повикал го и го назначил писар в общината, за да му даде професия в ръцете, за което Георги му бил благодарен и признателен.

После го повишил в старши писар, което било равно на секретар-бирник. Когато по-късно се открила такава длъжност в село Сара-кая, а сега с. Скалак, Георги бил назначен за секретар-бирник.

Около 1894 г. Георги Куртев се оженва за Бела Куртева.

1895 година до 1912 година му се раждат шест момичета и едно момче: Верка, Донка, Надя, Любка, Дора са 5 от момичетата, за които има информация

1887 г. – 1901 г. е секретар-бирник в с. Скалак след което отива да отбива редовната си военна служба.

1901 г. Георги отбива редовната си служба в Бургас, но много искал да следва санитарната школа в гр. Сливен. Колко бил радостен Георги, когато след 2-3 дни получил писмо да се яви в санитарната школа.

1903 г. завършва санитарната школа и се освобождава от военна служба.

По липса на място за фелдшер в гр. Айтос, отива секретар-бирник в с. Люляково, където служи до 1907 г., след което се връща в Айтос като фелдшер и до края на живота си работи като фелдшер

1903 – 1907 г., Георги е бил секретар-бирник в с. Люляково. Когато отивал в града по служба, пътят му минавал през с. Череша. На всяко минаване се отбивал при бай Петър абаджията за малка почивка на коня, който яздел. Там често намирал една Библия отворена, от която майсторът четял на калфи и чираци, като ги учел освен на занаят, но ги и възпитавал в християнската вяра и добродетели. Веднъж Георги прочел една глава, прочел втора, но все му се искало да продължи, а път го чакал. Ето защо още същия час решил да си купи Библия. Тя го придружавала през целия му живот.

1906-1908 г. приятелите от града се събирали вечер по къщите да пеят, да разучават песни и да се молят.

Около 1908 г., няколко души: Георги Куртев, Христодор, бай Станчо Барабана и Янаки Кавръков се събирали в парка при воденичката да пеят, да четат псалми и да се молят с молитвите, които знаели от православната църква. След това, на връщане, се отбивали в близката кръчма, да се почерпят по една ракия. Веднаж, тъкмо били седнали и чашките били на масата, готови за черпнята, вратата на кръчмата се отворила и един човек с дълга, подрязана до раменете си коса и с черна брада, казал: „Георги, твоето място не е тук“и пак затворил вратата. На следния ден пак по същото време, същата картина се повторила. Когато на третия ден се готвели да влязат в кръчмата, Георги им казал: „Абе, братя, ние какво правим? Събираме се да се молим, а след това се отбиваме в кръчмата да се черпим. Това аз го намирам за неправилно, дори грешно. От днес аз в кръчма няма да вляза, нито ще пия вино и ракия.“ – „Вярно бе, Георги“, казали другите и от него ден се отказали да влизат в кръчмата и да пият. По-късно Георги познал Учителя през 1910 г., когато той дошъл в Айтос да държи сказка по френология.

През 1908 г. брат Георги Куртев се върнал на работа в гр. Айтос като медицински фелдшер. Живеел в една стара турска къща с голямата си челяд. След като стопаните на къщата се поминали, къщата станала безстопанствена и общината я обявила за продан чрез търг. На търга се явили няколко души между заможните хора от града. Явил се и брат Куртев, който си мислел, че тържната комисия, като знае, че той живее в къщата, ще възложи търга на него, но не станало тъй. Друг наддал и взел търга. Това много огорчило брат Куртев, като виждал как нехайно богатите се отнасят към неволите и трудностите на бедните.

Не минало и месец и брат Георги Куртев намерил друга къща по-широка и по-удобна, където се настанил и заживял мирно и тихо, както душата му копнеела.

По това време групата растяла. Почнали да се събират по домовете, където в песни и молитви почти осъмвали. Те не забелязвали как минавали дългите студени зимни нощи. Голямо било въодушевлението им от новата вяра в Бога и Учителя.

През 1910 г., когато Учителят обикалял България и изнасял сказки по френология, посетил и гр. Айтос. Сказката била изнесена в читалището, средно посетена. След сказката няколко души съмишленици, заедно с Георги Куртев съпроводили г-н Дънов до хотела, без някой да се сети да го покани за по-близко опознаване.
За изнасянето на втората сказка Георги Куртев е бил предизвестен от Тодор Стоименов, за да ги посрещне на гарата. Сказката този път била по-добре посетена от първата, която събудила интерес и била добре посрещната от публиката. След сказката Тодор Стоименов отпътувал за Бургас, а Учителят бил поканен от брат Георги на гости у дома. „Георги, нямаше нужда“ – казал Учителят. – „Да се благослови трапезата ми, Учителю.“ – „Добре, щом е така.“

1912 г., когато брат Георги Куртев бил мобилизиран в гр. Чорлу по време на Балканската война. По това време той се запознал с хора от Бялото Братство, под чието влияние станал вегетарианец.

1917 г., през Европейската война брат Куртев и брат Боян Боев са работили заедно в етапната болница в гр. Скопие: Георги като медицински фелдшер, а Боян – като аптекар.
Отново по време на Европейската война през 1917 г. на брат Куртев била възложена трудна и отговорна работа – да гледа в Скопие 800 холерно болни, 60 от които в тежко положение. Това продължило около 11 месеца. Макар че бил постоянно между болните, не се е заразил, докато лекарите ги гледали от разстояние 3-4 метра, страхувайки се от заразната болест.
Брат Куртев успял да намали смъртността между холерно болните, като на свой риск увеличил капките йод от 3 на 7, които болните гълтали по 3 пъти на ден, без да е имал нареждане от по-горна медицинска власт. Като се научил за това, главният лекар го заплашил с наказание, дето е действал без заповед. Но понеже резултатът бил благоприятен, му простил наказанието и за награда му дал 15 дни отпуск.

Преди да тръгне от Скопие, взел три хляба, от които един за него, втория за Учителя и третия за някого. Знаело се, че по време на войната цялото цивилно население гладува. Щом пристигнал в София, побързал да се срещне с Учителя, който живеел на ул. „Опълченска“ 66. Виждайки Учителя, веднага му подал единия хляб, който той приел и му казал: „А другия хляб занесете на семейство Иванови.“И му дал адреса. Като пристигнал на посочения адрес, вратата била полуотворена и той дочул следния разговор: „Майко, вече три дни, откак не сме вкусили залък хляб. Защо Господ не ни изпрати?“В същия момент брат Куртев почуква на вратата, подава хляба. Дъщерите взели хляба и започнали да го целуват и милват от радост. Тогава братът разбрал защо Учителят го бил изпратил на този адрес. Нали някой е трябвало да изпълни волята на Бога в този ден, в този час и на това място.

01.01.1918 г. посетил с. Изворище, придружен от двама братя от Айтос.

1919 г. брат Георги Куртев бил съкратен като федшер по бюджетни причини. В града били двама фелдшери и едната щатна бройка се съкращавала. Понеже учението се разраствало, това се зловидяло на двамата попове и те използвали влиянието си над кмета, така че Георги Куртев трябвало да бъде съкратен, понеже е оглавявал общество „Бяло Братство“. А за поповете това е било богохулна секта и църковният синод отлъчил Учителя от църквата и всички приятели били низвергнати от нея.
Получил той заповедта за съкращението си, отишъл у дома си и се чудел как да съобщи на жена си и как ли тя ще посрещне това съкращение. Голямо семейство и нито лев спестен. Намерил той удобен момент и й разказал. „Съкратиха ме“, прошепнал. – „Нищо, Георги, ти имаш златни ръце.“ Като чул тия думи от нея, сякаш тежък товар паднал от плещите му. Успокоил се.
Не минали и няколко дни, когато късно през нощта се почукало на тяхната врата. Търсили го за тежка злополука, за човек със скалпирана глава, Брат Куртев се заел с лекуването на пострадалия. Налагало се да зашие скалпа и да покрие с него оголения череп, което той направил сполучливо и болният до един месец оздравял. Възнаградили го щедро, така че възнаграждението възлизало на три фелдшерски заплати.

Така брат Куртев не останал без работа и без прехрана. Гражданството само започнало да го търси и му заплащало услугите скъпо и прескъпо, за да го подпомогне в неговата беда. Това бил отговор на гражданството срещу решението на двамата попове да го уволнят.

Първите членове на братството в Айтос били: Христодор Сапунов, Г. Куртев, Станчо Барабана, Янаки Кавръков и Янко Стоянов, а по-късно влизат: Киро Димитров, ТашоТумбов, Иван Милевски и синовете му Петко, Слави и Велчо, Крум Илиев, Божил Иванов, Йовчо Иванов, Христо Маркоз и Георги Иванов с ръководител Г. Куртев. Всички с жените си, които не споменаваме.

1922 -1923 г., се устройвала братската градина, а брат Божил Иванов след като вижда, че градината има нужда от работници, заключил работилницата, дал няколко стотинки за геврек на детето и казал на жена си: „Станке, пари нямам да ти дам, ето защо, ако искаш, ела на градината да готвиш на майсторите и ще се храниш. Там имаме нужда от готвач.“ Станка отишла на градината с него и така се увеличила работната ръка с още двама души.

1928-1929 г. построена чешмата в с. Тополица.
Разказва Борис Николов: „Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж. Плана на чешмата беше разработен от брат Бертоли и брат Борис. През 1928 г. строежът бе приключен. Тази чешма бе една символика на братския живот и тя изигра своята роля в онези години. Не само като чешма, а като образец на едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма. Снимките от това време направени от фотографа Васко Искренов най-добре ще ви заведат в онези години.”

Жена му Бела Куртева си заминава през 1944 г.

Физическият образ на Георги Куртев:

Той беше среден на ръст, ни слаб, ни пълен. Коса – оредяла и побеляла. Темето – почти голо. Очи по големина средни. Цвят на очите – син. Поглед на очите – будни, наблюдателни, проницателни. Овал на лицето-леко продълговат. Тен на кожата – светъл. Погледът, излизащ от очите бе мек, топъл, галещ. Нос правилен, с добре развити ноздри. Ушите – добре оформени. Мустаци увиснали. Ръце малки, но красиви – израз на неговата голяма справедливост.

Духовният образ на Георги Куртев:

Този образ бе много интересен. Той изразяваше благородство, търпение и великодушие. Брат Георги Куртев дълго наблюдаваше и проучаваше нещата, преди да реши да предприеме нещо. но след като веднъж проучаването е свършило, той пристъпваше към действие като следваше неотстъпно поставената цел. Брат Куртев бе умен, тактичен и предвидлив. Добър общественик. Знаеше как да работи с големи групи хора. Той умееше да печели душите, без да проповядва. Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност. Той не притежаваше голямо образование, но имаше природна интелигентност, която заместваше недостига на образование. Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив – по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат. А той ред години беше селски писар и секретар-бирник. Не обичаше многото говорене, не държеше беседи, нито изнасяше сказки, а водеше само назидателни разговори, като на никого не налагаше идейните си убеждения. Оставаше хората свободни. Казваше често: „Който човек е гладен или жаден, сам ще потърси хляба или водата.“Бореше се с трудностите на живота и ги побеждаваше с работа, търпение и постоянство, без да се оплаква. Той винаги бе желан събеседник, защото говореше само за онова, от което отсрещната страна се интересуваше. Понякой път той подхващаше някоя весела история като постепенно минаваше от веселото към сериозното или обратното, според случая. Или, с други думи казано, всякога намираше общ език, според равнището на събеседника си. Такъв беше брат Куртев – с чувство на достойнство, без да е горд. Това са малки скици, нарисувани от негов съвременник, нямащи амбицията да опишат напълно неговия духовен образ.

НЕГОВИЯТ ЗАВЕТ

Бъдете вий будни всеки ден и час,
само тъй ще може Бог да бди над вас.

Всякога във всичко Любовта търсете,
времето ще дойде и за плодовете.

Един към друг бъдете с преданост верна,
с топлота в душата и любов безмерна.

На Учителя верни. С дела си светете,
на слабите братя опора бъдете.

Деца мои, мили братя и сестри,
във любов живейте със всички души.

Георги Събев – 14 ноември 1961 г.
/На деветия месец след заминаването му/

Из том 10 на „Изгревът…“