Съборът през 1913 година не се състоя. Учителят не бе правил обичайните си обиколки през 1912 и 1913 г. Само писмата, които отвреме навреме изпращаше на старите братя ни подкрепяха. Тия писма не само се четяха, но ги и преписвахме в тетрадките си. Имаше нещо и като наряд даден от Учителя за молитвите и четенията, които ние, верующите, трябваше да изпълняваме. Забележително бе, че през 1913 година беше, че покрай молитвите в ранните утринни часове Учителя бе поръчал да четем 133 псалом. Този псалом бе предназначен да неутрализира влиянието на фаталната 13 година. Четяхме го през цялата 1913 година, впоследствие ни остана, като навик да го четем всеки месец на 13 число и въобще, когато имахме работа с това число. Запитахме Учителя, кое го е накарало да препоръча 133 псалом?
В.К.: 133?
Ж.П.: 133 псалом. В българската интелигенция вероятно под влиянието на западната култура се наслоило отношение към 13 число, че е фатално. А това най-малко казано е едно ненужно внушение. Нужно е било едно противодействие и Учителят разрешава въпроса с четенето на 133 псалом. То може да има и друга някаква причина, но аз тази знам.
В разговорите ни през този период, след събора 1912 година и есента на 1913 г., братята интимно споделяха впечатленията си от една книжка. Тази книжка била отпечатана по нареждане на Учителя. Била много красива, интересна, но той я дава лично само на най-приближените си ученици. Едно от условието било да не се показва или дава на чужди хора. Тогава се питаха, щом като е отпечатана в печатница, как се е опазила в тайна? По този въпрос най-добре бе осведомена сестра Стойчева. Тя казваше, че при набирането и отпечатването в печатницата присъствувал по нареждане на Учителя брат Гумнеров. Изкарвали една кола, после разпилявали буквите и нареждали втора кола и така докрай. Като е получил определеният брой екземпляри и ги подвързвали.
След заминаването на Учителя, като участвувах в комисията за преглеждане вещите на Учителя, прочетох една фактура на Придворната печатница за отпечатване на 500 екземпляра „Завета на цветните лъчи на светлината“, фактурата бе от 1912 г. Стойността за отпечатването и подвързията бе 500-600 лв. Такава книжка не съм виждал да е издавана досега.
Някой подробности и откъси във връзката с тази книжка, ще опиша по-нататък.…

Събитията на 1912 – 1913 г. оставиха огнените следи на войната. А ние бяхме лишени от обикновените обичайни посещения на Учителя, който тези две години не бе правил обиколките си из страната. Затова през пролетта на 1914 г. отговаряйки на многото покани, Той посети братствата в по-големите градове. Дойде и в Бургас, като се установи на гости в дома на брат и сестра Стойчеви. Радостта на всички ни беше голяма, защото всеки имаше възможност да се срещне с него, да се разговори и да чуе Словото Му. Останало е в паметта ми една вечеря дадена от семейството на брат Минчо Сотиров, на която присъствуваше и Учителя. Беше неделен ден и според реда, който всяка година изпълнявахме на мен ми се падаше пълен пост 24 часа, докато старите братя и сестри постеха в петък, на нас, по-младите, бе определен неделния ден. Все пак отидох като гост със съответно закъснение, за да не сваря вечерята. Действително бяха се нахранили и без да се раздигне трапезата разговаряха по разни въпроси. Поседнах край другите, мина около половин час и на някой направи впечатление, че аз не съм вкусил от разните лакомства сложени на масата. Някой обаче се досети и обясни, че съм изпълнявал реда на младите. Така преминаха още часове в разговори и песни. Преди да стане Учителя да си отива, взема едно парче сладкиш и баница, и ми подаде като ми каза да го изям. От цялата тази работа разбрах, че нямах намерения да подчертая своята изпълнителност, но схващането ми бе, че при всички условия трябва да изпълня поръчението на Учителя. Не бях запомнил още думите на Христа: „Когато младоженикът е тук, няма защо сватбарите да постят.“ Все пак Учителят мълчаливо ми каза, как трябва да се постъпва в случая, не е формата най-важното нещо в живота….

Наредени по седем стола в редица, очакваха ни около 70 места. Те се заемаха от братята и сестрите, като най-старшите по повикване в събора братя, заемаха първите редове, а последователно идваха и по-новите. Най-напред бе поставена Пентаграма на Бялото Братство. Най-отпред бе поставена маса, а пред нея стоеше Учителя с лице към нас. На стената бе окачен Пентаграма на Бялото Братство поставен в дървена рамка. Към юг имаше няколко прозореца със спуснати бели завеси. Подът бе постлан с вълнена черга, на лявата северна стена имаше една или две врати входящи към други стаи на вилата. Преди Учителя да започне беседата си извърши се малка церемония за новоприетите членове на Веригата. Повиквани един по един, всеки се приближаваше до масата, целуваше ръка на Учителя и следващия акт бе същината на церемонията, символ, че този брат се включва между работниците на Господа. Лицата на старите братя и сестри сияеха. Радостта, която ни огряваше се дължеше може би и на това, че и те си спомняха даден ден, в който за пръв път бяха влезли в тази зала, а по-старите виждаха времето, когато са се броили на пръсти. А ето вече достигнахме по брой свещеното число 70 души. Не по-малка бе и нашата радост, че сме призвани на работа за Божието дело.
Едно от важните работи беше така нареченото знаме на Бялото Братство. Това бяха ивици от специален плат насочени към една елипса.
В.К.: Имаше маса с покривка.
Ж.П.: На нея бяха сложени ленти с цветове. Имаше и други ленти, които бяха сложени да преминават през въздуха.
В.К.: По въздуха. А по стените?
Ж.К.: Не. По стените Пентаграма.
В.К.: Цветната или не?
Ж.П.: Тя, цветната, е любителска работа повече. Истинската Пентаграма, е от изографен камък, първата.
В.К.: Оригинала?
Ж.П.: Да. Тя е работена от един брат завършил морското училище във Варна – Ради Аврамов. Тя е компилация от по-главни елементи от една голяма картина, която имаше в Търново, където Учителя там, неговия образ Го има и някакви картини, хубави така, художник ги е работил.
В.К.: Имало някаква картина на която е изписан Неговия образ?
Ж.П.: Е, тя именно.
В.К.: На Пентаграма ли?
Ж.П.: На Пентгаграма е изработено, обаче там, дето е ликът на Христа, Учителят е изписан.

“ Автобиографията на Жечо Панайотов може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Васил Искренов е публикуван в том 15 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube