…“Известният наш брат Боян Боев, напусна учителството. (Той бе гимназиален учител в Панагюрище по естествени науки и други предмети). Привлечен от желанието да слуша Учителя, да бъде край Него, той дойде да живее в София и така се нареди, че го приехме на квартира у дома. Живеехме в една стая – той, брат ми Иван и аз. Ангажира се на мен и на Олга Славчева да ни предава математика, алгебра, геометрия и естествени науки. В замяна на това, у нас бе на пълен пансион. Още нямаше право на пенсия и беше без приходи.
Как учехме? Всяка сутрин ставахме в 5 часа, идваше у дома и сестра Олга, и започвахме уроците с брат Боян. Най-вече се занимавахме с алгебра и геометрия, които брат Боев добре владееше, и се стараеше да усвоим материала в тия учебници. Вечер имахме определени часове при сестра Паша за химия и при сестра Аня – за литература. Така се заредиха и годините 1926, 27 и 28, когато стигнахме последният клас на гимназията. Едно мога да забележа, че успехът ми се различаваше от този на с. Олга, докато в долните класове бях отличник, то в следващите класове успехът ми спадаше. За сестра Олга обратно: на нея учението ѝ повлия да се развие, успехът ѝ, ако и да не се засилваше, но не спадаше. Тя се яви на матура, взе си дипломата за завършено средно образование и впоследствие следва и в университета. Аз не се явих на изпит за осми клас и за матура. Действително, шефа при когото работех, отказа да ми даде отпуск по време на изпитите, но и аз не настоявах, но може би имаше и други причини. Виждах, че нито документа за образование, нито учението, допринесоха нещо повече за моята професия. Така се задоволих с достигнатото.
В последната година, когато трябваше да се явя на изпит, Учителят ме запита как върви учението. Като Му казах, че не ми дават отпуск, Той каза: „Ако искаш, може да направим постъпки и да имаш отпуска“. Аз се чувствувах така уморен и безсилен, че не се възползувах от това предложение на Учителя. Може би Той щеше да направи някакво чудо, но и да взема диплома, не бих могъл да следвам в университета, защото и работата ми в кантората беше много голяма, а и там напредвах по друга линия. Стигнах пак величината, която имах в Бургас: фирмата ме назначи за пълномощник /прокурист/, преформира се в акционерно дружество с клонове в Пловдив, Бургас и Неврокоп. Ние в София бяхме централа на дружеството, а аз – главен счетоводител. Всякога, когато посещавах Учителя, Той се интересуваше от развитието на работата на тази фирма. С нейният икономически растеж, успявах и аз в познание на работата, и нейните нови и нови изисквания….“

…“ Автобиографията на Жечо Панайотов може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Васил Искренов е публикуван в том 15 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube