Съдържание
I. СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО
ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ – БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО / дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
- Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско
- Молитва за българския народ, дадена от Учителя през 1900 г.
- Обяснителни бележки към “Призванието”/ Д-р Вергилий Кръстев
- Славянската писменост – освещението от Святия Дух
- Небесният знак ь – знак Божий
- Заветът на Бога – Елохим, Единнаго Бога и Бог на Боговете. Елохил – Ангелът на Завета Господен. Оповествяване на “Призванието”
- Цветове – лъчи за “Призванието ми” от Учителя
- Цветове – лъчи за песните на Учителя, изпълнени с “Призванието към народа ми”
- ЕЛИ-БОГ, БОГ ВСЕВИШНИЙ. ЕЛОХИМ – ЗАВЕТЪТ НА БОГА, ОТЕЦ НА СВЕТЛИНИТЕ, БОГ НА БОГОВЕТЕ. ЕЛОХИЛ – АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН
- Рождената дата на Учителя Петър Дънов
- Събота – ден за Господа
- Денят неделя – Възкресение
- Денят на пролетното и есенното равноденствие
- Ден на равноденствието
- Съботната година / Вергилий Кръстев
II. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО, София (1970 – 1980 г.)
ГАЛИЛЕЙ (ГАВРАИЛ) ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ (21.ХI.1909 г., гр. Пловдив – 3.ХII.1985 г.).
Предговор
ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ, част I
- И слънцето ни обича
- Последната Паневритмия с Учителя на връх Мусала – 22.VII.1940 г.
- Минало, настояще, бъдеще
- Ученикът Аверуни
- Банята
- Лодката
- Един ден от летуването на Рилските езера
- Големият въпрос (Случаят с Белеви)
- Елате с мен!
- За празника (Олга Славчева)
- Вие учителите…
- Добрата оценка
- Трите изпита
- Нестинари
- Златният век
- Двете ръце
- В тяхната аура – Швейцария
- България
- Бялата смърт
- Последната кибритена клечка (Игнат)
- Двете свещи за дядо Благо (Брат Стоян Русев)
В НЕГОВАТА АУРА – част II
- Спите ли…сънувате ли?
- Пратеници от ангелските светове – 19 ноември 1943 г.
- Далечни гости
- Планът на небето е такъв
- Кой е автора?
- Бележити прераждания
- Още едно прераждане
- Кучето от село Батак
- Златистият котарак
- Библията
- Приложните изкуства
- Луната
- Лунен химн
- Иде, иде, иде…
- Изгревът пее и свири
- Учителят като цигулар
- Едно предложение на теософите
- Спомени за първият събор, разказани от брат Тодор Стоименов
- Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско (по спомените на Ангел Хаджийски)
- Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в Америка
- Дядо Петър Тихчев, един от първите последователи на Учителя
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО – част III / Летопис Д-р Вергилий Кръстев
- Среднощен посетител на Учителя
- Гаранция
- Събрание за осъждане
- Политическа криза
- Заспалите часовои и запазените глави
- Хиромантия и човешката съдба
- Послание към Тита
- Нямаш карма – свободен си
- Часовникът, който не бе курдисан
- Колко трябва да бъде висок на ръст Мировият Учител?
- Длъжност – куриер
- Одеалото на Гръблашева
- Михалаки Георгиев и Иван Вазов
- Чувал брашно за комуната
- Конят и Никола Гръблев
- “Не е от нашите?”
- Спиритисти на Изгрева
- Дъщерята Савка и майката Тереза Керемидчиева
- Как Константин Иларионов не си реши задачата
- На, целувай десницата ми!
- Савка и телескопа на Учителя
- Журналисти на Изгрева
- Трите тръна в плътта ми
- Верни и предани приятели
- Човешките флуиди и река Сена
- Учителят като лечител
- Пробудените човешки съзнания
- Светлината за другите
- Хвърчилото закачено за влака
- Екскурзия със салдо нула
- Прераждания и спомени
- Кои бяха моите неприятели в службата
- Народи и личности от историята при Учителя
- Светлото същество
- Братството си е Братство, но сиренето е с пари
- Чистотата на Рила и човешките палатки
- Кога започват страданията?
- Ангелите
- Приемната на Учителя и Посетителите
- Скрижалите на Духа
- Беседите
- Змиярят
- Аудиторията на Учителя
- Концерт на квартета в Салона на Изгрева
- Молитва
- Съдбата на света и кармата на народите
- Бомбардировките
- Зелената повиквателна
- Топлата питка
- Как ще се разреши световната карма
- Под небесната дъга
- Бурният ден
- Войнишките подаръци
- Времето на Злото и времето на Доброто
- На път за Голгота
- Сили на Съзиданието и сили на Разрушението
- Вълната на злото и търпението
- Учителят и цигулката
- Музициране
- Българската песен
- Песента “Блудният син”
- Музикантите на Изгрева
- Учителят и музиката
- Задачата с левчето
- Белият костюм за белия брат
- Учителят и българите
- Игнат Котаров на пътешествия
- Две необикновени прераждания
- Мъжът и жената
- Скъпоценните камъни
- Разпродажбата на Изгрева
- Цената на една кореспонденция
- Писмо на Учителя до Паша Теодорова и Савка Керемидчиева
- Писмо от Учителя до учениците
- Писмо от Учителя
- Откъде идваше Учителя?
- Паневритмията
- Учителят за Паневритмията
- Спомените на Галилей Величков
- Декларация
- Биографични бележки
- Творчеството на Галилей Величков
III. НЕСТОР ИЛИЕВ
БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ – летопис / Вергилий Кръстев
- Бедното момче става лекар
- Болният фабрикант
- Богатството и болестта
- Папа Пий ХI и Учителя Дънов
- Владиката Стефан и Учителя Дънов
- Обещаното заминаване
- Оздравяване
- Болните сливици
- Цената на вегетарианството
- Чорапите и бомбите
- Рудолф Щайнер и Боян Боев
- На бодлива крава Господ рога не дава
- Изгонената болест
- Кой спаси евреите от лагерите на смъртта?
- Дърводелец и сладко
- Бръснарите
- Д-р Стефан Кадиев
- Събота – денят на Господа
- Брат Ради и патриарх Ефтимий
- Дядо Благо и Климент Охридски
- Пеню Киров
- Брат Темелко иска прошка
- Болшевиките и България
- Пистолетът
- Костилката на вишнята
- Писателят и наградата
- Пътницата
- “Бог ни люби”
- Белите братя
- Плодното дърво
- Димитър Звездински
- Ангели ходят по земята
- Сутеренът и общото хранене
- Нестор от село Тресонче идва в България
- Среща с Учителя
- Теофана Савова
- Фотографът Васко Искренов
- Френската палатка
- Македонци на Изгрева
- Трифон Кунев
- Мария – захарната
- Пътят за Латвия е свободен
- Борис Рогев
- Георги Томалевски
- Гуменки за рожден ден
- Симеон Радев
- Д-р Миркович
- Послушание
- Истинското лекарство
- Монсеньор Ронкали и папа Йоан ХХIII
- Нападките срещу Учителя
- Анатемата и владиката Симеон Варненски
- Дом за приеми и гости
- Ненадейни срещи
- Д-р Дафинка Кьорчева
- Сава Калименов
- Кармата на Георги Томалевски
- Божествената партия
- Декларация
IV. ИЛИЯ КОСТАДИНОВ УЗУНОВ (18.ХI.1905 г., с. Беляково, Велико Търновско)
ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ – летопис / Д-р Вергилий Кръстев
- Вечният Дух и младостта на Учителя
- Укротяването на коня
- Идеи и дела
- Дядо Благо
- Друг път няма
- Силата на идеите и силата на вярата
- Общ обяд и нови дрехи за концерт
- Словото и музиката
- Пликът с парите
- Търпението
- Заблуждение и примамки
- Къде е Бялото Братство?
- Небето няма да разреши
- Кои работят и кого славят?
- Великото откритие
- Една идея и нейната реализация
- Кредитори и творчество
- Кредитори и умът на човека
- Неосъществената идея
- Невъзможно изобретение
- Петиция срещу Учителя в град Велико Търново
- Пещта на обществена безопасност и държавна сигурност
- Страданията на Учителя и интелигенцията
- Железните аргументи
- Опасни истини
- Защо не се приложи Паневритмията в българските училища?
- Мелодията пристигна
- Песента “Мирът иде”
- На Рила с Учителя
- Последната екскурзия с Учителя на Рила
- Декларация
V. ДРАГА МИХАЙЛОВА ИВАНОВА (27.ХI.1910 г., гр. Кюстендил)
МИГЪТ НА ВЕЧНОСТТА / Летопис Д-р Вергилий Кръстев
- Как хванахме мигът на вечността
- Небрежност
- Слънцето на цялата Вселена
- Мълчаливият разговор
- Да прогледнеш чрез Словото на Учителя
- Чудесата
- Кой и как си търси белята
- Бомбата, която знаеше къде да падне
- Опитностите на най-духовната ни сестра
- Ябълка от Учителя
- Траурът на България
- Изгревът и духът на Словото
- Бурята и мътната вода
- Лепта за Господа
- Голямата заблуда
- Кошница пълна с кайсии
- Истинският паметник
- Не коригирай и не възпирай Божественото
- Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни
- Старият брат
- Тереза Керемидчиева
- Как да се играе Паневритмията
- Братски песни за Учителя
- Стопанката на Бивака
- Опит с три показалеца
- Пръстът на балерината
- Лечение за славата Божия
- Защо на Изгрева не се построи дом за Братството?
- Баницата
- Звездински
- Цеко
- Симеон Симеонов
- Ганка Парлапанова
- Кучето
- Другото куче
- Помен за сестра Динова
- Михаил Иванов
- Кръстю Христов
- Молитва за дъжд
- Закон за изобилието
- Ученички на Изгрева
- На разпятие заради Христа
- Кръстницата
- Времена и школа за мълчание
- “Ето колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие”(Псалом 133)
- Кога пътят е затворен?
- Кой не признава земните закони
- Историята на една снимка и една шпионка
- Съдбата на братските ръце
- По няколко думи
- Малкото кандилце
- Вместо заключение
- Декларация
VI. Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (13.II.1902 г./26.II. – нов стил, гр. Казанлък – 16.II.1979 г.)
ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА
София – 1966 г., документален магнетофонен запис, София 1974 г.
- Детски години
- Великата среща
- Манастирската килия
- Решителната среща в Бялата къща
- Първият ден на пролетта
- Обществото около Учителя
- Първите идейни насоки
- Котвата
- Учителят и четирите категории съзнания
- Младежките събори
- Елипсата около котвата
- Студентският кръг
- Двата разностранни триъгълници
- Трите мистерии в битието
- Космичната вълна на Любовта
- Звездният свят
- Духовната група около Учителя
- Едно странно действие
- Край на първо действие
- Международната обстановка и България
- Пътят на посвещението
- Голямото знание
- Бялата раса и трансформациите на съзнанието
- Пред прага на мъдростта
- Змията ментора
- Погледът на мъдреца
- Тесният път на ученика
- Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието
- Светлият салон на Изгрева
- Пътят на Истината – великото посвещение
- Няколко бележки
- Синът на Учителя
- Третият приятел
- Астрокосмична синтеза
- Младежките събори
- Анархизмът и новото учение
- Пътят е открит
- Следването ми в чужбина
- Равносметката
- Външният кръг на света. Равносметка на личности и съдби
- Външният кръг на Школата
- Години на възрастване и възмъжаване
- Бракът в Школата
- Мъжът и жената в Школата
- От всяко дърво свирка не става
- Цанка Екимова
- Рене Генон
- Борис Георгиев
- Години на изпитание
- Славянството в опасност
- Цар Борис и Учителят
- Неизбежният завой
- Голямата бомбардировка
- Степан Кирсанов
- Тайната на 20 глава от откровението на Йоана
- Важни моменти в село Мърчаево
- Вълшебният ключ
- Бурни аспекти
- Трудни моменти
- Балтонът на Учителя
- Краят на едно велико начало
- Великата формула
- Трите ложи и Шестата раса
- Любомир Лулчев
- Елиезер Коен
- Литературно творчество на Изгрева
- Как бе издадена книгата “Учителят”?
- Самозванецът
- Кой как посрещна книгата “Учителят”
- Михаил Иванов
- Бертоли
- Тодор Стоименов
- Списание “Всемирна летопис”
- Съновидение преди разкола на Изгрева
- Разривът
- Недоразумения
- Служителите на двете ложи
- Спасяването на евреите
- Борби и изпитания
- Сътрудниците
- Възпоминание – от редактора и съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев
VII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО : Очерци и поучения за слушатели, последователи, ученици в Дух, в Слово и в Дело на Всемировият Учител Беинса Дуно / Д-р Вергилий Кръстев
- “Разпни го”
- “Изгревът и боклуците” – Кина Рангелова Василева
- Пеню Ганев
- Стоянка Илиева
- Сава Калименов
- Мория и “Агни Йога” в България
- Истината. Как и защо бе издадена книгата “Агни Йога” в България
- Олга Славчева
- Николай Дойнов
- Димитър Грива
- Илия Узунов
- Никола Нанков
- Теофана Савова
- Буча Бехар
- Ирина Кисьова
- Наталия Чакова
- Димитрина Антонова
- Лиляна-Цветана Табакова
- Жечо Панайотов
- Мнимият арестант / Жечо Панайотов
- Елена Андреева
- Организираната лъжа
- Отговорът
- Първородство за паница леща
- Изгревът и тресавището
- Моят персонален отговор на подписалите “Отворено писмо”
- Въпроси, които чакат отговор
- Защо не се печатат неиздадените беседи на Учителя Дънов?
- Бележки към том II на “Изгревът”
- Бележки към том III на “Изгревът”
- Бележки към том IV на “Изгревът”
Прочете откъси
БЕСЕДИТЕ
При разговор пред разширен кръг от приятели, през време на училищна ваканция, Учителят сподели как е бил затрупан от много въпроси във връзка с публичните беседи и школните лекции, които той изнася. Поставените Му въпроси Той подреди така:
- Защо сте подбрали беседата като форма на Словото?
- Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата или поезията.
- Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд със определени педагогични изводи?
- Защо в лекциите много често застъпвате тези отдалечени от съвременното човечество?
- Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици?
- Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги – Библията и Евангелията изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици.
- Къде е извора на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите?
Учителят продължи:
„Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас.“
„Всички, които ме слушате с внимание или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие – не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми с присъствуващите. Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени.
Пред Мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт със Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от значие да превъзмогнат много неразрешени проблеми натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой заминали души пред Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно избрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството.
Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат Истините със човешки думи. Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория наредена по етажи съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, със вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор със всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас.
Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите ангелските светове. Аз говоря на всички. Разговарям със всички. Божественият Дух, Който сега се изявява поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обем еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде.
Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: „Рекох“. Когато произнеса думата „рекох“, тогава Духът на Словото започва да се произнася чрез Моята уста. Така са правили и пророците. Те са казвали така: „И Слово Господне дойде или биде към мен.“ На друго място казват: „И рече Господ“. Има и други форми. Но винаги онзи, който изрича Божието Слово оповестява на слушателите, че това не е негово Слово, а Слово на Г оспода.
И Аз сега, когато разговарям с вас и когато трябва да изкажа Словото на Г оспода, казвам така: „Рекох, и след това казвам това, което трябва да се каже. Така започвам и беседата. Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеш да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица – Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух.“
Ние сме малцината пред Учителя и слушаме това Откровение за съшността на Словото Му. Тогава разбрах какво представлява беседата на Учителя като форма на общуване. А чрез моя живот и чрез опитностите на учениците от Школата добих нагледна представа какво представлява беседата на Учителя, когато Словото му се изявява като Светлина и Виделина, а се проявява като Сила и Живот.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Във Велико Търново един месец преди да започне събора, Михаил Иванов и Кръстю Христов отсядат във вилата на Братското лозе и започват да се подвизават като истински Учители. Взели една стая, нанесли се там и започнали да гледат на ръце и се обявили за големи ясновидци. Тогава от Търновското Братство започнали да им носят храна в стаята отделно от другите, за да могат да се уединяват и да имат повече време за съзерцание. А другите се хранели на обща маса и от време на време поглеждали нагоре към младите светци, които били на горния етаж. Като научил това Учителят забранил да им носят храна. Те упорствували и не искали да слизат долу, но на третия ден те огладнели, слезнали долу и седнали на общата трапеза.
Михаил Иванов беше женкар. Какви ли не любовни романи имаше със сестрите и какви ли не сълзи се ронеха и когато се оплакваха на Учителя, Той им се караше, че сами са се натикали в неговите ръце. Михаил все искаше да командва. Веднъж Учителят му каза: „Ако искаш да командваш – ето ходи във Франция, във Англия, но тука – не, не може.“
Дойде време и той замина за Франция. Но Учителят го изпрати там. Беше казал: „Аз тук имам Школа. Не може и ти тук да имаш Школа. Ето, отиди във Франция и си направи там Школа.“ Отиде той там и си направи Школа каквато искаше и умееше.
Невена Неделчева бе ходила във Франция. Беше отишла при него и той я поканил на общ обяд с френското братство. Михаил започнал да говори срещу българите. Невена започнала да плаче. „Защо плачеш?“ „Ти си българин, а говориш срещу българите. Защо? Може ли такива неща?“ Той млъкнал.
На обяд две млади сестри стоят диван чапраз от двете му страни. Той седи сам на масата. В чинията пред него лежи голям шаран на масата. Опечен и зачервен лежи в чинията. Две млади момчета донасят чаши с вино. От другата страна на масите седят на столовете останалата част от Братството на Михаил и ядат някакви други манджи. Не ядат шаран. Невена разказва: „Като го видях това – погнусих се.“ Правеше се на Учител. А с нашия Учител така ли беше? Седнеше до нас на масата и се хранеше със същата храна каквато ядеха и другите. Дори има снимки, гдето се вижда, че другите около Него ядът в порцеланови чинии, а на Него му сипали супа в неугледна паница. Това сравнение действува зашеметяващо за очите на онзи изследовател, който трябва да прецени при какви условия е живял Учителят.
Ето и друг пример: имаше една сестра Мария Захарната. Тя беше неугледна, раздърпана и мръсна. Взела една чиния, напълнила я със супа и иска да я поднесе на Учителя. А дежурните сестри по кухня като я видели извикали: „У-у, Мария, ти с мръсните ръце и пръстите, които ти се натопиха в супата, ти тая ли чиния ще занесеш на Учителя?“ Взели й чинията от ръцете. Мария се стъписала, гледа и си облизва натопените пръсти в супата. Учителят седи гърбом към тях. По едно време се обажда: „Не изливайте чинията, а донесете чинията пред мен!“ Занасят Му я и той изяжда супата пред всички. Казва на Мария: „Донесе ми компот!“ Мария Му занася. Учителят изяжда компота и отново казва: „Мария, дай още една чиния!“ Като виждат всички това, престрашават се и започват да се провикват: „Мария, донеси и на мене! Мария, дай и на мене!“ И така тя разлива целия казан с компота в чиниите с мръсните си ръце. Това беше един урок за чистотата. За външната чистота и за вътрешната чистота у човека. Ако трябва да говорим, какво представлява една душа пред лицето на Бога, то трябва да кажем, че най-добре е да прочетете за това в Словото на Учителя.
Снимки/сканирани документи
Учителят и Борис Николов
С лодка на разходка на второто езеро „Елбур“. От ляво на дясно: Илия Узунов, Учителят, Крум Въжаров.
Резюме
СКРИЖАЛЪТ „ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ – БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО“. ОПИТНОСТИ И ПРОЯВИ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ В ШКОЛАТА НА
УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Николов Кръстев – съставител и редактор
Книгата ни запознава със Скрижалът на Духа Беинса Дуно: ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ – БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (8.10.1898 г.) и размислите на д-р Вергилий Кръстев за Завета на Бога Елохим – Отец на светлините и Елохил – Ангелът на Завета Господен, оповестил чрез Словото „Призванието“; за Славянската писменост и Небесният Божи знак Ѣ.
Споделени са и опитностите на някои от живите участници в Школата на Учителя Дънов: Гаврил (Галилей) Велев Величков, Драга Михайлова, Илия Узунов, Методи Константинов, Нестор Илиев.
В новият, авторски (на д-р Вергилий Кръстев), раздел, вдъхновен от I Йоаново посл. 4:6 („Ние сме от Бога. Който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша. От това познаваме Духът на Истината и Духът на Заблуждението“): ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО са публикувани коментари и отзиви за проявите на двете ложи по време на Школата и присъствието им в съвременните, актуални събития, в очерци и поучения за слушатели, последователи, ученици в Дух, в Слово и в Дело на Всемировият Учител Беинса Дуно.
София: Житен клас, 1995. 656 с., 16 с. снимки IЗВN 954-90041-4-7 (т. 4)
