„…Говорил г-н Дънов от София. „Но трябваше да бъдете там, щяхте да я разберете по-добре от нас“.
След привършване на сказката казал, че е установен на квартира в дома на Иван Гешев и желаещите могат да отидат при него да им направи френологическо изследване. Майка ми побърза да се възползва от това и още първия ден ме заведе при Учителя. Отидохме в дома на брат Гешев и ме въведе в дворчето на малката си къща. Скоро дойде при нас Учителя и майка ми му каза, че желае да направи своето изследване за мен. Като седнах на стола той малко ми попипа главата и каза на майка ми само това: „Той е привързан и обича семейството си“. Може да има и друг разговор, който не си спомням.
През това време страдах от възпаление на очите, но някакво лекуване не предприемахме. Трябва да се е знаело, че Учителят и лекувал, затова майка ми го попита как да се излекувам. Учителят ми даде прости напътвания – да правя на ден 2-3 пъти коремообтривни бани.
           В.К.: Какви бани?
           Ж.П.: Коремообтривни.
           В.К.: Да, на корема.
           Ж.П.: Да. С хладка вода да се обтрива корема. Като приложих този режим за около един месец възпалението на очите ми премина. Тези са моите спомени от първата ми среща с Учителя. В деня, когато отивах при Учителя обръщах се към майка си с думите: „Тъй като отиваме при един велик човек, трябва да се обличаме в светлина, че да ме хареса“. Майка ми отговори, че ще отидем такива, каквито сме. Не си обяснявам откъде ще дойде това разбиране за светлината. Години след това четох ведно томче от Учителя, където казва, че по тези години правел френологически изследвания в Сливен и като измервал главата на едного, гледал на главата му една бяла светлина. Друг случай такъв не е имало.…

Слушал съм от брат Т. Стоименов за една случка при тези пътувания на брата Пеню. По това време в Бургас е членувал един млад арменец Милкон Партанян. Слушайки за подвизите на човек, който пътува с такава мисия, ето че и той пожелал да прави компания на брат Пеню. Последният се опитал да го отклони, защото знаел, че ще му бъде в тяжест. А и майката на това арменче, не ще се съгласи за необмислено скитане из България. Все пак наложило се да се присъедини в деня на тръгването. Из пътя са си разговаряли и върху спиритически явления, от които Милкон много се интересувал и често е казвал „Пеню, искам да видя дух, дух!“ Минавали през села и градове. След някой и друг ден минавали през Сливен. Така се наредило да пренощуват на Сливенски минерални бани. В хотела нямало място, но все пак ги настанили в една съвсем малка стаичка. Заспал – не заспал, брат Пеню бил събуден от изплашените викове на Милкон. Чете някакви молитви на арменски – „Аз, вас“ и вика: „Пеню, ето го келепира. Страшен! Не искам вече дух, не искам вече дух!“ Поглежда брат Пеню и вижда един материализиран дух, римски войник, въоръжен с копието си, с изваден меч и като че ли се заканва на Милкон. Като опитен със спиритичните явления брат Пеню се сеща какво да прави. Чрез молитви и заклинания неканения гост, изостанал в еволюцията си, бива прогонен. Разбира се, повече дума не ставало за сън през тази нощ. А на сутринта продължават пътя си. Този Милкон едва могъл да придружава брат Пеню до Пловдив, там го очаквала телеграма от домашните на Милкон и той се съгласил да се върне в Бургас. Майка му го е викала. Той е присъствувал и на събора в ония години, после е отишъл в Цариград да живее, станал шивач, започнал да работи в една тъмна дупка….“

Автобиографията на Жечо Панайотов може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Васил Искренов е публикуван в том 15 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube