Мариета Бертоли
(28. 08. 1916 – …)
Автобиография. Из „Изгревът…“ том 7
Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.ѴІІІ.1916 г. в гр. Пловдив. Баща ми се казва Виторио Алфиери Бертоли, роден 26.1.1887 г. и почива на 9.ІѴ.1976 г. в София. Майка ми Лучия е родена в гр. Одрин на 8.ХІІ.1893 г. и починала на 8.ѴІІІ.1965 г. Родена съм от родители италианци, които десетилетия живееха в България. А баща ми беше ученик на Учителя Дънов. За родителите ми е разказала сестра ми Анина Бертоли, затова ще се спра на други факти и събития.
Моят съпруг е Влади Симеонов.
Избор на професия
Значи това ми е най-голямото преживяване. Други опитности нямам. Друг път, понеже аз като млада имах доста хубав глас, тя мама пееше много хубаво, имаше чуден глас, но този глас не го даде на никого от нас. Дали гените й бяха слаби, не знам. Нито на първото, нито на второто, нито на третото поколение, но аз сравнително хубаво пеех, но страдах много често от фарингит, даже и сега. И един път преди да замина да следвам, аз имах стипендия за Италия и Го питах, дали пеене да уча или филология. Учителят ми каза: филология. Нали така допитване направих до Него. Един път за мене, един път за Влади. Иначе Влади много е говорил с Него. Много го обичаше Учителят. Като го види все ще го спре и ще го разпитва. Така, че Учителят определи път на Влади като диригент и моят път като преподавателка по италиански език.
В Рим завърших аз и същата година като идвам в София, във всички градове се учи италиански, а мене ме пращат в Разград да учителствувам.
След туй ме пратиха в Пловдив, след туй отидох при Влади във Виена и 6 месеца стоях.
Там бях и гувернантка и помощничка и след туй преподавах в един институт италиански, който беше за чужди езици.
1942 г. ме пратиха в Скопие където стоях 1942/43 г., есента ме назначават вече тука в София в италианското училище.
12. 1943 – 01. 1944 г. Oтидохме в Беловец, Кубратско, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми. Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.ІХ. 1944 г. свекър и свекърва ми дойдоха в София и ние с Влади дойдохме и останахме също в София.
Мариета Бертоли-портрет
1. Мариета Бертоли, 2. Анина Бертоли, 3. Лиляна Младенова – тя е дъщеря на Илия Младенов, 4. Мария Младенова държи в ръката си дъщеря си Анжела, 5. Домашната прислужница на Мария Младенова, 6. Боян Златарев с веслата, 7. Драган Петков
Савка Керемидчиева, Люба Аламанчева, Тереза Керемидчиева и Мариета Бертоли
Жечо Панайотов 1B: Съборът 1914 г. – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Жечо Панайотов 1.В - Съборът 1914 г Съборът през 1913 година не се състоя. Учителят не бе правил обичайните си обиколки през 1912 и 1913 г. [вижте повече]
Жечо Панайотов 1.1: 1910-1912 г – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Жечо Панайотов 1.1: 1910-1912 г. "...Говорил г-н Дънов от София. „Но трябваше да бъдете там, щяхте да я разберете по-добре от нас“. След привършване на сказката [вижте повече]
Васко Искренов 3B: Произхода на славянските народи – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Васко Искренов 3B: Произхода на славянските народи Учителят например за бъдещето на Бялото Братство споменава, че то ще отиде, в бъдеще ще се роди в Русия, там в [вижте повече]
Жечо Панайотов Панайотов – „Изгревът… говори“
Жечо Панайотов "Изгревът...говори" "Доколко баща ни беше оригинален, се вижда от един такъв домашен режим, необичаен за гражданите на гр. Карнобат. Не обръщаше внимание какво ще кажат хората, а го провеждаше през лятото, [вижте повече]
Васко Искренов 3А: Французите – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Васко Искренов 3A: Французите Аз си спомням и друга една работа, французите подариха на Учителя една европейска хубава палатка. Той обаче я гледа, разглежда, влиза вътре, всичко. Обаче си [вижте повече]
Васко Искренов 2B: Въшката – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Васко Искренов 2B: Въшката В.И.: Учителят се разсърди. За пръв път Го видях сърдит. В.К.: За какво се разсърди? В.И.: Аз не можах да разбера нищо, гледах една [вижте повече]
