Мариета Бертоли
(28. 08. 1916 – …)
Автобиография. Из „Изгревът…“ том 7
Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.ѴІІІ.1916 г. в гр. Пловдив. Баща ми се казва Виторио Алфиери Бертоли, роден 26.1.1887 г. и почива на 9.ІѴ.1976 г. в София. Майка ми Лучия е родена в гр. Одрин на 8.ХІІ.1893 г. и починала на 8.ѴІІІ.1965 г. Родена съм от родители италианци, които десетилетия живееха в България. А баща ми беше ученик на Учителя Дънов. За родителите ми е разказала сестра ми Анина Бертоли, затова ще се спра на други факти и събития.
Моят съпруг е Влади Симеонов.
Избор на професия
Значи това ми е най-голямото преживяване. Други опитности нямам. Друг път, понеже аз като млада имах доста хубав глас, тя мама пееше много хубаво, имаше чуден глас, но този глас не го даде на никого от нас. Дали гените й бяха слаби, не знам. Нито на първото, нито на второто, нито на третото поколение, но аз сравнително хубаво пеех, но страдах много често от фарингит, даже и сега. И един път преди да замина да следвам, аз имах стипендия за Италия и Го питах, дали пеене да уча или филология. Учителят ми каза: филология. Нали така допитване направих до Него. Един път за мене, един път за Влади. Иначе Влади много е говорил с Него. Много го обичаше Учителят. Като го види все ще го спре и ще го разпитва. Така, че Учителят определи път на Влади като диригент и моят път като преподавателка по италиански език.
В Рим завърших аз и същата година като идвам в София, във всички градове се учи италиански, а мене ме пращат в Разград да учителствувам.
След туй ме пратиха в Пловдив, след туй отидох при Влади във Виена и 6 месеца стоях.
Там бях и гувернантка и помощничка и след туй преподавах в един институт италиански, който беше за чужди езици.
1942 г. ме пратиха в Скопие където стоях 1942/43 г., есента ме назначават вече тука в София в италианското училище.
12. 1943 – 01. 1944 г. Oтидохме в Беловец, Кубратско, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми. Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.ІХ. 1944 г. свекър и свекърва ми дойдоха в София и ние с Влади дойдохме и останахме също в София.
Мариета Бертоли-портрет
1. Мариета Бертоли, 2. Анина Бертоли, 3. Лиляна Младенова – тя е дъщеря на Илия Младенов, 4. Мария Младенова държи в ръката си дъщеря си Анжела, 5. Домашната прислужница на Мария Младенова, 6. Боян Златарев с веслата, 7. Драган Петков
Савка Керемидчиева, Люба Аламанчева, Тереза Керемидчиева и Мариета Бертоли
Васко Искренов 1B: „Колко е висок Мусала?“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Васко Искренов 1B: „Колко е висок Мусала?“ "...Така например той (Любомир Лулчев) разправя за себе си, че един ден, като чел сутрешния си вестник в едно кафене, нали, [вижте повече]
Васко Искренов 1.1: „Намерих моя гуру!“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Васко Искренов 1-1: "Намерих моя гуру!" "Като минавах покрай една вестникарска будка, видях една брошура изложена на прозорчето. На първата страница нарисувано нещо като сцена, един [вижте повече]
Мисли на ученика 5.4: Любовта ще дойде от България – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Борис Николов. Мисли на ученика 5.4: Любовта ще дойде от България Източните окултисти и философи имат в торбата си малко хляб, едва стига само за тях. [вижте повече]
Мисли на ученика 5.3: Разговори с Учителя – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Борис Николов. Мисли на ученика 5.3: Разговори с Учителя "„Моята сила седи в това, че аз обичам Бога. Нищо повече. Аз не искам любовта на хората. [вижте повече]
Мисли на ученика 5.2: Философия на историята – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Борис Николов. Мисли на ученика 5.2: Философия на историята „Начало“ При всяка грешка, при всеки неуспех, при всяко несъвършенство, кажи: „Начало“. Ново усилие на човешкия дух, [вижте повече]
Разговор с Учителя на 01.01.1932 г.
. "Разговор с Учителя след новогодишната беседа на 1.01.1932 г.; 12ч след полунощ. Всички нещастия идат от малките работи, от дребните. Например кажеш една обидна дума някому.. Доброто никога не се губи. Ако искаш [вижте повече]
