Мариета Бертоли
(28. 08. 1916 – …)
Автобиография. Из „Изгревът…“ том 7
Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.ѴІІІ.1916 г. в гр. Пловдив. Баща ми се казва Виторио Алфиери Бертоли, роден 26.1.1887 г. и почива на 9.ІѴ.1976 г. в София. Майка ми Лучия е родена в гр. Одрин на 8.ХІІ.1893 г. и починала на 8.ѴІІІ.1965 г. Родена съм от родители италианци, които десетилетия живееха в България. А баща ми беше ученик на Учителя Дънов. За родителите ми е разказала сестра ми Анина Бертоли, затова ще се спра на други факти и събития.
Моят съпруг е Влади Симеонов.
Избор на професия
Значи това ми е най-голямото преживяване. Други опитности нямам. Друг път, понеже аз като млада имах доста хубав глас, тя мама пееше много хубаво, имаше чуден глас, но този глас не го даде на никого от нас. Дали гените й бяха слаби, не знам. Нито на първото, нито на второто, нито на третото поколение, но аз сравнително хубаво пеех, но страдах много често от фарингит, даже и сега. И един път преди да замина да следвам, аз имах стипендия за Италия и Го питах, дали пеене да уча или филология. Учителят ми каза: филология. Нали така допитване направих до Него. Един път за мене, един път за Влади. Иначе Влади много е говорил с Него. Много го обичаше Учителят. Като го види все ще го спре и ще го разпитва. Така, че Учителят определи път на Влади като диригент и моят път като преподавателка по италиански език.
В Рим завърших аз и същата година като идвам в София, във всички градове се учи италиански, а мене ме пращат в Разград да учителствувам.
След туй ме пратиха в Пловдив, след туй отидох при Влади във Виена и 6 месеца стоях.
Там бях и гувернантка и помощничка и след туй преподавах в един институт италиански, който беше за чужди езици.
1942 г. ме пратиха в Скопие където стоях 1942/43 г., есента ме назначават вече тука в София в италианското училище.
12. 1943 – 01. 1944 г. Oтидохме в Беловец, Кубратско, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми. Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.ІХ. 1944 г. свекър и свекърва ми дойдоха в София и ние с Влади дойдохме и останахме също в София.
Мариета Бертоли-портрет
1. Мариета Бертоли, 2. Анина Бертоли, 3. Лиляна Младенова – тя е дъщеря на Илия Младенов, 4. Мария Младенова държи в ръката си дъщеря си Анжела, 5. Домашната прислужница на Мария Младенова, 6. Боян Златарев с веслата, 7. Драган Петков
Савка Керемидчиева, Люба Аламанчева, Тереза Керемидчиева и Мариета Бертоли
Надка Кьосева 3А: Сватбата – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 3А: Сватбата Срещу 1937 г. през зимата отидохме на хижа Мусала да прекараме там Новата година. Бяхме на хижа Мусала. Имаше много народ. Аз бях слаба скиорка. [вижте повече]
Надка Кьосева 2В: Бял параход – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 2B: Бял параход През лятото, може би беше през 1934 г., Учителят ни събираше пред салона и с Него разучавахме Паневритмията, като пеехме от „Слънчевите лъчи“, последните [вижте повече]
Надка Кьосева 1В: Учителят ми спаси живота – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 1B: Учителят ми спаси живота Един майски ден беше, но валеше ситен дъжд. Аз много обичам дъжда и излязох вън, така лекичко облечена, да излязла да потичам [вижте повече]
Надка Кьосева 1А: Първа среща с Учителя – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Надка Кьосева 1А: Първа среща с Учителя Мина доста време и барт ми Славчо Печеников ми каза веднъж: „Абе ела един път да чуеш една беседа“. И аз една [вижте повече]
Милка Говедева 6B: „Красивите картини са хубави, когато се гледат отдалеч“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 6B: „Красивите картини са хубави, когато се гледат отдалеч" С Влад Пашов имахме една дружба, хубава беше тя, когато аз - може би [вижте повече]
Милка Говедева 6А: Упражнението „Слънчеви лъчи“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 6A: Упражнението "Слънчеви лъчи" Въпроса за спасяване на евреите. Лулчев държеше връзка с двореца и с царя респективно. Дойдоха от двореца, но не [вижте повече]
