Съдържание
Посвещение 3
I. ОЛГА СЛАВЧЕВА В ПОЕЗИЯ И ДУХ НЕБЕСЕН ПОЕМИ, СТИХОВЕ И ЗАПИСАНИ МИСЛИ
1. Песента на Божия Дух
1.1. Еммануил
1.2. Мелхиседек
1.3. Асавита
1.4. Хелмира
1.5. Еделвайс : 10.08.1928 г.
Приложения:
“Еделвайс” от “Изгревът”, том XXVI / Вергилий Кръстев
Стиховете в поемата / Николай Бояджиев
2. Химавата
Приложения:
Речник / съставил Николай Бояджиев
Писмо на Олга Славчева до Борис Николов
Химавата в “Изгревът” / Николай Бояджиев
3. Школата
Сканиран документ:
Песен 17
Приложения:
Речник / съставил Николай Бояджиев
Заглавието на поемата : писмо на Николай Бояджиев до д-р Вергилий Кръстев
Впечатления от ръкописа / Николай Бояджиев
4. Превъзмогване : 1921–1948 г.
5. Той, същият : 1923–1955 г.
6. Социални и общи теми : 1924–1948 г.
7. Ел-Шадар : 1956–1957 г.
8. Мълчи, не говори! : 1957 г.
9. Море : 1957 г.
10. Сините скали : 1957 г.
11. Лъчите му : 1958 г.
12. Размисли: в ръкопис и отпечатани (1917–1966 г.)
Сканирани документи:
Вървя напред
Ментален (умствен) свят
ПОСЛЕПИС / Вергилий Кръстев
II. ОЛГА СЛАВЧЕВА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
1. Олга Славчева в „Изгревът …”, том ХХVІ
2. Олга Славчева в „Изгревът …”, том ХХVІІ
3. Песента на Божия Дух в “Изгревът …”
4. „Химавата” – роман за луната
5. Школата
6. Бележки към “Школата”
7. „Сутринни лъчи”
Сканиран документ: Славчева, Олга. Сутринни лъчи. Казанлък: печ. Гутенберг, 1922. 62 с.
Бележки към снимките
III. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА В СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА ЧЕЛОВЕЧЕСКИ
1. Въведение за „Пътят на ученика”
2. Обучение чрез малка хармонична група
3. Изпълнение еднолично
4. Дръвчетата на Изгрева
5. Чешмата на Диана Бад. Задачата със стомните и разрушението
6. Плачът на Великия Учител
7. Съборът през 1926 г. С кросно на събор
8. Съборът през 1927 г. на Изгрева
9. Забрана на събора през 1928 г.
10. Павловата клетва
11. Надгробната плоча на България
12. Македонците на Изгрева
13. Салонът и поляната на Изгрева
14. Съпротивата и борбата срещу „Изгревът”
15. Членската карта на Олга Славчева на общество „Бяло Братство”, централа – гр. Русе
16. Изводите
Съдържание
Прочете откъси
УЧИТЕЛЯТ ЗА ЙОВА
„Тънка работа беше изпитът на Йов, че Царството Божие не седи във външните блага, а Царството Божие е в онзи мир и оная радост, в оная вътрешна хармония, в онова блаженство, което имаш от контакта си с Бога. Йов мислеше, че Царството Божие е да се радваш на външните блага… А сега той разбра, че самата същина на Царството Божие е в единението с Бога, независимо при какви външни условия се намираш. Това значи посвещение – ново съзнание. Йов разбра, че реалното е в това общение с Бога. Целта на Йововото изпитание беше да разбере това и като разбра това, всичко му се върна. До тогава той не е имал пълно познание за Бога, а сега той го е познал напълно.” том: „Да им дам живот”, беседа: „Външна и вътрешна любов”
До днеска изпълних закона
и не можа в сърце ми грях
да настани във мен демон,
но всичко изпълних със страх.
Не знаех що е престъпление,
страхувах се да сторя зло,
за да не би отхвърлил мене
от Свойто бащинско крило.
При всяка мисъл, чувство, дело
боях се да не съгреша,
от мене да се не отделиш,
от Тебе да се не лиша.
Но Ти си над закона строги,
но Ти си, Господи, Любов.
Изчезна моята тревога,
пред мене Ти си Господ нов,
всесилен, вселюбящ и мъдър
и верен мой Приятел драг,
за нищо вече ме не съдиш,
че Ти си мой Баща всеблаг.
От днес натам се не страхувам
от Тебе, че Те любя веч;
врага прощавам и целувам
за думите му остър меч.
Решил си Ти да ме изпиташ
дали ще Те позная аз,
във всички образи сърдити
да различавам Твоя глас.
Във моите беди и рани,
все Ти, все Ти си, Отче мой!
Във мен съмнение не остана
всред тези бедствия безброй,
че Ти укриваш си лицето,
нахвърляш ми се като лъв
да видиш що ми на сърцето,
дали и в тайно съм такъв
какъвто външно се показвам –
в закона изпълнител строг.
Дали съм праведен напразно,
дали обичам своя Бог,
дали не съм пък лицемерен
и плитка моята любов?
И всякога ли съм ти верен
и да Ти служа съм готов?
О, как е мъчно да Те любя
когато нищо нямам веч –
имот и здравето загубил,
избяга щастието далеч.
Сега е мрачно във душа ми,
извън и вътре тъмна нощ,
опора в нищо вече нямам,
в сърце ми не остана мощ.
И как ще стана да извикам
към Тебе, Господи, сега,
когато скръб е в мен велика
и болка в цялата снага?
Когато сретно поминавах
и радвах се около Теб,
честито време бе тогава
и сладък беше моя хлеб.
Във изобилие живеех,
за Йова нямаше печал,
от сутрина до вечер пеех,
че всичко, Боже, си ми дал.
На всяка стъпка благодарех,
за жертва всякога готов,
сърце ми пълно бе със вяра
и много обич и любов.
Ръка ти щедра бе към мене,
от нищо мен не си лишил
и според Твоите дарения
повярвах аз, че съм ти мил.
И затова Те любех, Боже,
познавах Те във радостта,
скръбта за мен бе невъзможна,
не мислех нивга за смъртта.
Но днеска нощ е непрогледна –
и вън, и вътре е тъма.
Скръбта ме гони всепобедна,
душата ми е сал сама.
Като, че никой няма с мене
откакто горест ме слетя,
изчезна всяко утешение
откакто зло ме сполетя.
Но как е грозно без надежда,
без вяра, обич и любов,
като, че демон те навежда
над стръмен и бездънен ров.
О, не, зова аз пак небето,
о, мене, Боже, пригледни,
склони си пак над мен лицето
и пак изгрей във мойте дни.
Без Теб не мога и в страдание,
за мен Едничък си в света,
макар и беден, болен, в рани
и спътница ми горестта.
Сега, когато ми говориш
и чувам сладкия Ти глас,
във мен небето се отвори,
просветна ми във този час,
че Ти съкровище си мое,
че Ти си всичко зарад мен,
във Теб е радостта, покоя
за моя дух усамотен.
Макар и беден, болен, в рани,
от всичко да си ме лишил,
но Ти си мойто упование,
над всичко пак си ми Ти мил.
Отне ми всичко, но остави
в сърце ми Твоята любов,
която сам не ме оставя
и ражда в мен живота нов.
в „Делата Божии” за Йова.
Резюме
ОЛГА СЛАВЧЕВА В ПОЕЗИЯ И ДУХ НЕБЕСЕН
Историята за живота и творчеството на Олга Славчева продължава с нейните поеми, стихове и записани мисли. Мисли, написани в стихотворна форма, за живота в Школата на Изгрева и след заминаването на Учителя Беинса Дуно. Поемата „Школата“ е изключителна картина, която в 25 песни – представя в мъка и радост, в сълзи и светлина „нашето племе несретно“ с идването на Великия благ Учител, със събития от живота на познати, приятели и предатели от света и от Изгрева. Имената и датите в поемата са няколко, но в бележките към нея д-р Вергилий Кръстев разкрива времето, мястото, причината, последствията и лицата им.
Човекът и творецът Олга Славчева, остава в историята на Бялото Братство в България като автор на текста на Паневритмията, като верен ученик приложил Словото в живота си.
Представени са и записаните от нея думи на Учителя от лекции и беседи от Специалния и Общия окултен клас, на духовния наряд от 1917 г. и Словото на Учителя във Варна, 1918 г., на задачи в Школата и лични бележки.
„Учен човек е този, който слугува на Любовта.
Когато ядеш хляба ще благодариш на Бога; Господ е скрит там.
Господ е във водата, във въздуха, що дишате.
Не насилвай човека в неговата мисъл, чувство и постъпка.
Бог е който просвещава хората, а не ти.
Пътят, Истината и Животът са в самия тебе.
Вие сте в Бога и оставете Бог да действува във вас. …“
В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО д-р Вергилий Кръстев представя въведение към „Пътят на ученика“, как трябва да се чете Словото, начина на общение между последователите на Учителя, припомня за съборите 1926-1928 г. и македонците на Изгрева, борбата срещу програмата на „Изгревът…“ ….
София: Житен клас, 2013. 864 с., 64 с. ил.
IЗВN 954-9915-21-1 (т. 27)