Съдържание
Посвещение на Духа на Живота
Част 1. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА
И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
А. ПОГРОМЪТ НА БЪЛГАРИЯ (1912–1914 г.
Публикации на Софрони Ников
I. Оправдание на милитаризма
София, Военно книгоизд. на Гужгулов и Котев, 1912, с. 20–25.
II. Балканската война
София, печ. С. М. Стайков,1913. 30 с.
III. Глас към Русия
София, печ. С. М. Стайков,1913. 30 с.
IV. Виновен ли е царят за погрома?
София, печ. Искра, 1914. 32 с.
V. Историческо значение на погрома
София, печ. Искра, 1914. 32 с.
VI. Трябва ли да се боим за бъдещето?
София, печ. Искра, 1914. 32 с.
Б. ЕПОПЕЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ВОEННА МОЩ
(1912–1919 г.)
I. На война с войника / авт. Минчо Сотиров
1. Освободителната война (1912–1913 г.)
2. Европейската война (1914–1919 г.)
II. Епопеята на Бдинци през Великата война (1915–1918 г.)
1. Трети пехотен бдински полк във великата освободителна война
(1915–1918 г.) / [авт. и състав.] Александър Петков Игнатиев
1.1 Мобилизация и съсредоточение край границата
1.2 Война със Сърбия
1.3 Връшка чука
1.4 5-и, 6-и и 7-октомврий на Връшка чука : Балада
1.5 В крива ливада
1.6 В Беласица
1.7 В долината на Струма
1.8 В окопът : Стихотворение
1.9 Висотата 1248
1.10 На Бдинци : Стихотворение / Н. Т. Попов
1.11 На героите Бдинци : Стихотворения / Т. И. Бъчваров
1.12 Галичица
1.13 Братин дол – Търново
1.14 Дойди си, дойди!
1.15 Списък на офицерите от 3-и пехотен Бдински полк през войните 1915–1918 г.
2. С Бдинци в боя през 1915–1918 г. : книга 1 / Петър Кръстев
2.1 В поход
2.2 Обявяване на война
2.3 Първо кръщаване в огъня
2.4 В нощен марш към “Връшка чука”
2.5 Нощната атака на к. 472 – на 18 срещу 19 октомврий 1915 г.
2.6 Атаката при Болевац – 20 и 21.X.1915 г.
Вероломството на сърбите
2.7 Лов на коне
2.8 Кота 1248
2.9 51-и пехотен полк на “Перистери”
2.10 В сенките на скалите
3. С Бдинци в боя през 1915–1918 г. : книга 2 / Петър Кръстев
3.1 “София или смърт” 1912 г.
3.2 Боевете за кота 1248 – от 10-18 март 1917 г.
3.3 “Сарай” – в огън
3.4 “Фуражировка” 1916 г.
3.5 “Бриян” – нападнат, 1917 г.
3.6 При езерото Тахино. Подвиг
3.7 В пазвите на мъглата
3.8 Мечката в капана
3.9 Лов на мечки
3.10 Безстрашният подофицер [Флоро Гуголов] – 16.III.1917 г.
3.11 Две денонощия под снеговете – 27 и 28 март 1918 г.
3.12 Във вражеския лазарет
3.13 На “Томорос” – март 1917 г.
3.14 Знамето е спасено
3.15 Една нощ – от многото такива в позиционната борба, 1916 г.
III. Беседи по отечестволюбие / Лазар Михайлов Котев
Любов към отчеството (със стихотворения от Ив. Вазов,
Килифаров, Ст. Ватралски)
В. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ВОЙНИТЕ 1912–1913 г. и 1914–1918 г.
1. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ – Балканската война (1912-1913 г.)
и Първата световна война или Европейската война (1914-1918 г.)
1.1 Войните и вярата
СПАСЕНИЕТО : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
25 февруарий, 1917 г. София. – В: Все що е писано. София,
1942, с. 54-55.
1.2 Мравунякът на Господа и войните
ПО ПРЕДАНИЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
2 май, 1920 г. София. – В: Ще управлява всички народи. София,
1948, с. 100-103.
1.3 Войните на Балканския полуостров
МЕРИЛО ЗА ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ : [Съборна беседа
от Учителя, държана на] 20 август [1920 г.], втори ден – петък, 7 ч.
сутринта [В. Търново]. – В: Беседи, обяснения и упътвания от
Учителя държани на учениците и слушателите на Бялото Братство
на събора през лятото на 1920 г. в гр. В. Търново, 19-24 август.
София, 1920, с. 43.
1.4 Войните и човекът като образ и подобие на Бога
КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕН : [Неделна] беседа от Учителя,
държана на 16 март, 1924 г. София. – В: Който дойде при мен.
София, 1950, с. 9-10, 10.
1.5 Войните и човечеството
ЧУХА, ЧЕ ИДЕ ИСУС : 10 [неделна] беседа от Учителя,
държана на 3 ноемврий, 1929 г. София – Изгрев. –
В: Крадецът и пастирът : [Беседи, XII серия] т. 1. София, 1937,
с. 218-219.
2. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ
2.1 Мисли за България
ЯКОВ И ИСАВ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 8 април,
1917 г. София. – В: Все що е писано. София, 1942, с. 72-73.
2.2 България и войните
ЗАТОВА СЕ РОДИХ : 1 [неделна] беседа от Учителя,
държана на 10 октомври, 1926 г. в гр. София : [Сила и живот]
IX серия. София, 1929, с. 16-17.
2.3 Религиозни течения в България и пророчество за идващо
изпитание (1926–1937 г.)
ТАЗИ ПРИТЧА : 12 [неделна] беседа от Учителя, държана на
26 декемврий, 1926 г. в гр. София : [Сила и живот] IX серия.
София, 1929, с. 21-24.
3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ, ЗАПЛАТАТА И ХЛЯБА
3.1 Войните и хляба
РАДВАЙТЕ СЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
15 април – Велик-ден, 1917 г. София. – В: Все що е писано.
София, 1942, с. 84-85.
3.2 Заплатата от Oбщоевропейската война (1914-1918 г.)
ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ : [Неделна] беседа от Учителя,
държана на 10 ноемврий, 1918 г. София. – В: Дали може.
София, 1942, с. 350-353.
3.3 Хлябът да се дава даром в България
ХЛЯБЪТ И ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ: : [Неделна] беседа държана
от Учителя на 22 май, 1921 г. София – В: Новият човек :
Неделни беседи 13 март 1921 г. – 2 октомврий 1921 г.
София, ИК Жануа’98, 2002, с. 207-209.
3.4 Героите от войната 1914-1918 г. и парите
ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ : [Неделна] беседа от Учителя,
държана на 25 май, 1924 г. София. – В: Който дойде при мен.
София, 1950, с. 180, 180-181, 185.
3.5 Европейската война и християнството
САМ С УМА СИ : [14 неделна] беседа от Учителя, държана на
9 януарий, 1927 г. в гр. София. – В: Влизане : [Сила и живот]
IX серия, [т. 2]. София, 1930, с. 41-42.
4. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914–1918 г.
(Първата световна война или Европейската война)
4.1 Христовото учение и войната 1914–1918 г.
В КЪЩИ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 1 септемврий,
1918 г. София. – В: Дали може. София, 1942, с. 177-179.
4.2 Войната 1914–1918 г. и Божествената война
В МОЕ ИМЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 2
9 септемврий, 1918 г. София. – В: Дали може. София, 1942,
с. 242-243, 245, 250-251, 252, 253.
4.3 Страданията и Божието благословение
ДА СЕ РОДИ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
6 октомврий, 1918 г. София. – В: Дали може. София, 1942, с. 272.
4.4 Призвани на война
ПРИЗВАНИТЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
3 ноемврий, 1918 г. София. – В: Дали може. София, 1942, с. 342.
4.5 Платете своята дан на Господа
КАТО ЧУХА : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
17 ноемврий, 1918 г. София. – В: Дали може. София, 1942,
с. 371-373.
4.6 Борбата между арахангел Михаил и змея
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ : [Неделна] беседа от Учителя,
държана на 7 март, 1920 г. София. – В: Ще управлява всички
народи. София, 1948, с. 4-6, 14-15, 16-21.
4.7 Войната между християнските народи
БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА : [Неделна] беседа държана на
19.X.1921 г. в София. – В: Сила и живот : IV серия : Беседи държани
от Дънов по стенографски бележки. София, 1922, с. 12-13.
4.8 Първата световна война
АКО ПРЕБЪДЕТЕ В МЕНЕ … : [Неделна] беседа държана на
18.VI.1922 г. в София. – В: Сила и живот : V серия : Беседи
държани от Дънов по стенографски бележки. София, 1922,
с. 424-426.
4.9 Войната и интересите на българския народ
ЖИВИЯТ ГОСПОД : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
1 октомври, 1922 г., гр. Русе. – В: Живият Господ. София, 1922,
с. 11-13, 19-20.
4.10 Всеобщата война 1914–1918 г.
БЪДЕТЕ РАЗУМНИ : [Неделна] беседа [от Учителя], държана
на 16.IX.1923 г. – В: Двата природни метода : Беседи :
[Сила и живот] VI серия. [София, 1924], с. 19-20.
4.11 Законите на обществото, войната и промените
в живата природа
ДОПРЕНИЯТ ВЪГЛЕН : [Неделна] беседа [от Учителя], държана
на 20. I. 1924 г. – В: Двата природни метода : Беседи :
[Сила и живот] VI серия. [София, 1924], с. 342-343, 344, 345.
5. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА И СЪГЛАШЕНИЕТО СЛЕД ВОЙНАТА 1914–1918 г.
5.1 Мирът след войната 1914–1918 г.
В ИСТИЯ ЧАС : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
14 юлий, 1918 г. София. – В: Дали може. София, 1942,
с. 50-51, 57-60.
5.2 Мирът иде!
ПОГЛЕДНА ПЕТРА : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
18 август, 1918 г. София. – В: Дали може. София, 1942, с. 146-147.
5.3 Предложения за мир
ДВАМАТА БРАТЯ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
22 септемврий, 1918 г. София. – В: Дали може. София, 1942,
с. 235-236.
5.4 Войните и мирът
МОЛИХ СЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
18 април, 1920 г. София. – В: Ще управлява всички народи.
София, 1948, с. 83, 84, 87.
5.5 Съглашението и войната от 1914–1918 г.
В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ : [Неделна] беседа държана от Учителя
на 24 април 1921 г., Връбница, София. – Новият човек : Неделни
беседи 13 март 1921 г. – 2 октомврий 1921 г.
София, ИК Жануа’98, 2002, с. 143, 144-145.
6. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ
6.1 Българите и войните
ДА ГО ПОСРЕЩНАТ : [Неделна] беседа от Учителя, държана
на 8 септемврий, 1918 г. София. – В: Дали може.
София, 1942, с. 191.
6.2 Българският народ – един от слугите на Господа
НЕ МОЖЕ ДА СЕ УКРИЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана
на 15 септемврий, 1918 г. София. – В: Дали може.
София, 1942, с. 216-217.
6.3 Войните и съдбата на българите
АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК : [Неделна] беседа от Учителя,
държана на 28 септемврий, 1919 г. София. – В: Да възлюбиш
Господа. София, 1946, с. 145-147, 148, 149-150, 154-156.
6.4 Българският народ и войните
ТОЙ ГИ ИЗПИТА : [Неделна] беседа [от Учителя], държана
на 16. XII. 1923 г. – В: Двата природни метода : Беседи :
[Сила и живот] VI серия. [София, 1924], с. 221-222.
6.5 Българите, които си пречат един на друг
БРАТ ТИ СИ ДОЙДЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана
на 23 март, 1924 г. София. – В: Който дойде при мен.
София, 1950, с. 32.
6.6 Войните, българите и Божия закон
НАПРАЗНО МЕ ПОЧИТАТ : [Неделна] беседа от Учителя,
държана на 11 май, 1924 г. София. – В: Който дойде при мен.
София, 1950, с. 155-156.
6.7 Българите и войните
КОЙТО СЕ УЧИ : 7 [неделна] беседа, държана от Учителя, на
30 ноемврий, 1924 г. : [Сила и живот, VII серия].
Русе, [1924], с. 27-30.
6.8 Българите не са свободни
ТЕ СВИДЕТЕЛСТВУВАТ : 11 [неделна] беседа от Учителя,
държана на 19 декември 1926 г. в гр. София : [Сила и живот]
IX серия. София, 1929, с. 9-11.
6.9 Изправянето на българите
САМ С УМА СИ : [14 неделна] беседа от Учителя, държана на
9 януарий 1927 г. в гр. София. – В: Влизане : [Сила и живот]
IX серия, [т. 2]. София, 1930, с. 52.
6.10 Войните на българите и Сатурн
ПО-ДРАГОЦЕНЕН : 31 [неделна] беседа, от Учителя, държана
на 15 април, 1928 г. София – Изгрев. – В: Синове на
възкресението : Беседи : [Сила и живот] X серия, т. 3. София,
1934, с. 230-231.
6.11 Българите и бялата раса
ДРУГАТА СЪБОТА : 17 неделна беседа от Учителя, държана на
26 май, 1929 г. София – Изгрев. – В: Голямото благо : Беседи :
[Сила и живот] XII серия, т. 3. София, 1936, с. 29-32.
7. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВОЙНИТЕ
7.1 България след войната 1914–1918 г.
И РЕЧЕ БАЩА МУ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
15 декемврий, 1918 г. София. – В: Дали може. София, 1942,
с. 416-417.
7.2 Любовта прави съединението, а съединението
прави силата
НЕИЗВЕСТНОТО : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
29 декемврий, 1918 г. София. – В: Дали може. София, 1942,
с. 421-422, 427-428.
7.3 Напускането на Солунския фронт от българите и
голямото плодородие
ПРАВИЯТ ПЪТ : [Съборна] беседа от Учителя, държана на
20 август 1919 г., сряда, в 4½ часа след пладне. – В: Беседи,
обяснения и упътвания от Учителя дадени на учениците от
Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. Търново
през лятото 1919 г. София, [1919], с. 59-60.
8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА
8.1 Учителят за себе си и за войните
ОТИДЕ СЛЕД НЕГО : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
11 април, 1920 г. София. – В: Ще управлява всички народи.
София, 1948, с. 58-59, 59, 62-66, 67.
8.2 Учителят за себе си и за закона на любовта
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА : [Неделна] беседа държана
от Учителя на 1 май 1921 г., Велик-ден, София. – В: Новият
човек : Неделни беседи 13 март 1921 г. – 2 октомврий 1921 г.
София, ИК Жануа’98, 2002, с. 172, 174, 175.
8.3 Българската държава и закона на Любовта
МОЙСЕЙ И ХРИСТОС : 5 [неделна] беседа, от Учителя, държана
на 7 ноември, 1926 г. в гр. София : [Сила и живот] IX серия. София,
1929, с. 25-29.
8.4 Българският народ и закона на Любовта
КАК ТИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ? : 7 [неделна] беседа от Учителя,
държана на 21 ноември, 1926 г. в гр. София : [Сила и живот]
IX серия. София, 1929, с. 22-26, 27-28.
8.5 Войната 1914-1918 г. и закона на Любовта
ДЕРЗАЙ ДЪЩЕ : 22 [неделна] беседа, от Учителя, държана на
5 февруарий, 1928 г. София – Изгрев. – В: Синове на
възкресението : Беседи : [Сила и живот] X серия, т. 3. София,
1934, с. 33-34.
8.6 Падналата раса и войната 1914-1918 г.
ЩЕ МЕ ВИДИТЕ : 12 [неделна] беседа от Учителя, държана
на 16 ноемврий, 1930 г. София – Изгрев. – В: Условия за растене.
София, 1949, с. 201.
9. УЧИТЕЛЯТ ЗА УБИЙСТВОТО, НАСИЛИЕТО И ВОЙНИТЕ
9.1 Опит за убийство на Учителя Дънов и войната 1914–1918 г.
В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ : [Неделна] беседа държана от Учителя
на 24 април 1921 г., Връбница, София. – В: Новият човек :
Неделни беседи 13 март 1921 г. – 2 октомврий 1921 г. София,
ИК Жануа’98, 2002, с. 153-156, 158-162, 163-164.
9.2 Войните и насилието
ДА НАСЛЕДИ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на
19 ноември, 1922 г., София. – В: Живият Господ. София,
1922, с. 124-125.
9.3 Европейските народи и насилието
ТОЙ ГИ ИЗПИТА : [Неделна] беседа [от Учителя], държана на
16. IX. 1923 г. – В: Двата природни метода : Беседи :
[Сила и живот] VI серия. [София, 1924], с. 210.
9.4 Войниците, който поддържат доброто в света
НАПРАЗНО МЕ ПОЧИТАТ : [Неделна] беседа от Учителя, държана
на 11 май, 1924 г. София. – В: Който дойде при мен. София, 1950,
с. 142-143.
9.5 Изтребление на българи от българи – още една причина
за страданията ни
ЗА СЪДБА ДОЙДОХ : 1 [неделна] беседа държана от Учителя на
22.IV.1928 г. София : [Сила и живот, XI серия]. София, 1928, с. 6-8.
9.6 Бесилките и мощната мисъл на българите
КОГА РАЖДА : 8 [неделна] беседа от Учителя, държана на
10 юний, 1928 г. в гр. София : [Сила и живот] XI серия.
София, 1929, с. 28-30.
9.7 Причината за неуспеха на българите – принасяне в
жертва на великите си хора
ГОЛЯМОТО БЛАГО : 16 неделна беседа от Учителя, държана
на 19 май, 1929 г. София – Изгрев. – В: Голямото благо : Беседи :
[Сила и живот] XII серия, т. 3. София, 1936, с. 16-18.
10. УЧИТЕЛЯТ ЗА ДУХОВЕНСТВОТО И ВЪТРЕШНИЯ ГЛАС
10.1 Духовенството и предстоящата война
ЩЕ БЪДЕТЕ СВОБОДНИ : [Неделна] беседа от Учителя, държана
на 11 февруари 1923 г. – В: Поучаваше ги. София, 1949,
с. 94, 94-95, 95.
10.2 Офицерът и вътрешния глас, който го спасява
ИМАМ ЯСТИЕ : 2 [неделна] беседа от Учителя, държана на
7 септемврий, 1930 г. София – Изгрев. – В: Условия за растене.
София, 1949, с. 32.
11. УЧИТЕЛЯТ ЗА НОВОТО УЧЕНИЕ И ВОЙНИТЕ
11.1 България и новото учение
ДОБРОТО ВИНО : [Неделна] беседа от Учителя, държана
на 4 август, 1918 г. София. – В: Дали може.
София, 1942, с. 119-120.
11.2 Новото учението и войните
ЗАПАЛЕНА СВЕЩ : [Неделна] беседа от Учителя,
държана на 9 май, 1920 г. София. – В: Ще управлява
всички народи. София, 1948, с. 110, 111, 113-114, 115.
11.3 Волята на Бога за България – да не страдат хората,
да не воюват
ЕДНО СТАДО : [14 неделна] беседа от Учителя, държана на
23 януарий, 1928 г. в гр. София. – В: Влизане : [Сила и живот]
IX серия, [т. 2]. София, 1930, с. 80-81.
12. УЧИТЕЛЯТ ЗА НОВАТА КУЛТУРА, НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ
12.1 Новата култура и новата епоха
СЕЯТЕЛЯТ : [Неделна] беседа държана от Учителя на
27 март 1921 г. София. – В: Новият човек : Неделни беседи
13 март 1921 г. – 2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа’98,
2002, с. 56-58, 59, 68-70.
12.2 Новата епоха и българите
ЛЮБОВ – НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ : [Неделна] беседа
държана от Учителя на 10 април 1921 г. София. – В: Новият
човек : Неделни беседи 13 март 1921 г. – 2 октомврий 1921 г.
София, ИК Жануа’98, 2002, с. 105-107, 108-109, 110-114, 114-115.
12.3 Изпитът в рова на лъвовете – задължителен
за новата епоха
В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ : [Неделна] беседа държана от Учителя
на 24 април 1921 г., Връбница, София. – В: Новият човек :
Неделни беседи 13 март 1921 г. – 2 октомврий 1921 г.
София, ИК Жануа’98, 2002, с. 149-152.
12.4 Новата култура – култура на идеите
ГЛАС В ПУСТИНЯТА : 10 [неделна] беседа, от Учителя, държана
на 12 декември, 1926 г. в гр. София : [Сила и живот] IX серия.
София, 1929, с. 26-29, 30.
12.5 Бялото Братство, България и Божията любов
НИКОДИМ : 20 [неделна] беседа от Учителя, държана на
22 януари 1928 г. София-Изгрев. – В: Ни мъж, ни жена : Беседи :
[Сила и живот] X серия, т. 2. София, 1933, с. 217-218.
12.6 Спасението на българина е в неговия ум
ДО КРАЙ : 23 [неделна] беседа, от Учителя, държана на
12 февруарий, 1928 г. София – Изгрев. – В: Синове на
възкресението : Беседи : [Сила и живот] X серия, т. 3.
София, 1934, с. 55-56.
12.7 Свободата, държавата и Божиите закони
ИЗНОВО : 23 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 4 март,
1928 г. София – Изгрев. – В: Синове на възкресението : Беседи :
[Сила и живот] X серия, т. 3. София, 1934, с. 100-101, 104-106.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА. Състав. Е. Ангелова-Пенкова
Част 2. БЯЛОТО БРАТСТВО И РОДЪТ НА МИНЧО СОТИРОВ
Г. МОЛИТВАТА: БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ И ИСТОРИЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ГР. БУРГАС.
Спомени и публикации на Минчо Сотиров
..
1. Молитвата : записки на беседа, държана от Учителя на
8 февр. 1920 г., София
2. Кратка история за живота на Верската общност
Бяло Братство – клон Бургас, централа София
3. Кратка биография за живота на
брат Минчо Сотиров Господинов
4. Публикации на Минчо Сотиров
4.1. Духовна беседа. // Виделина, VIII (1910), кн. 6-7, с. 146-149
4.2. Времето е дошло, умни бъдете! // Живот, I, № 5, 19 апр. 1929, с. 3.
4.3. Въпроси и отговори. // Живот, I, № 6, 26 апр. 1929, с. 4.
4.4. Схващания за живота. // Живот, I, № 9, 17 май 1929, с. 4.
4.5. Събуди се. // Живот, I, № 11, 1 юни 1929, с. 3.
4.6. Обезсолено и пресолено – Гордост и смирение. // Живот, I, № 13,
14 юни 1929, с. 4.
4.7. Господари и слуги. // Живот, I, № 14, 21 юни 1929, с. 4.
4.8. Три фактора в живота. // Живот, I, № 16, 5 юли 1929, с. 4.
Д. СПОМЕНИ НА СЕМЕЙСТВО ГРОЗДАНОВИ
I. Спомени на Лалка Грозданова : Разговор с д-р Вергилий Кръстев
(магнетофонен запис, 1987 година)
II. Писма от Учителя до Райна Сотирова Грозданова
1. Писмо от 23 май 1918 година
2. Писмо от 7 октомври 1918 година
III. Спомени на Димитър Сотиров Грозданов
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко и съпругата му,
сестра му Лалка Грозданова – по мъж д-р Тюлева
(магнетофонен запис, 1987 г.)
IV. Биографични данни за поручик Цветан Грозданов
1. Преговор
Статия и стихотворение посветени на българските офицери през
Балканската война 1912–1913 г.; Кратки биографични данни
за поручик Цветан Грозданов // Котев, Лазар Михайлов.
Биографиите на загиналите български офицери през Балканската
Освободителна война 1912–1913 г.
2. Посвещение : Стихотворение / поручик Килифаров
3. Поручик Цветан Грозданов
(от 38 полк, починал на 11 ноември 1912 г.)
Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ
Дългогодишен ръководител на Бургаското Братство.
Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея
Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и дъщеря му – Милка Кралева в гр. Своге
(магнетофонен запис, 1980-1981 година)
З. СПОМЕНИ И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР МИНЧОВ СОТИРОВ
I. Спомени на Димитър Сотиров в пътя на Бялото Братство
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и
сестра му Мария (магнетофонен запис, 1993 г.)
II. Коментар и бележки на Димитър Сотиров за “Изгревът…” т. I
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров
(касетофонен запис, 27.08.1993 г., 13.10.1993 г., 22.11.1993 г.)
И. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ
(1910–1927 г.). Записал Минчо Сотиров
1. Бележки от 18.11.1910 г.
2. Бележки от 14.01.1912 г.
3. Бележки от 01.1915 г.
3.1. В дома на Стойчев – 31.01.1915 г.
3.2. В дома на Петко Ив. Гумнеров, София
4. Бележки от 23.01.1915 г.
5. Бележки от 02.06.1920 г., Сливен
6. Бележки от 12.06.1920 г., Бургас
6.1. Мнението за болшевизма
6.2. Шестата раса
7. Бележки от 13.06.1920 г., Бургас
8. Бележки от 11.08.1920 г., Сливен
8.1. Разговор на Куш Бунар – Сините камъни
8.2. Разговор на Петровден
9. Бележки от 11.08.1924 г.
10. Бележки от 31.08-02.09.1924 г. – братска среща
на ръководителите
11. Бележки от 19-25.04.1927 г. – братска среща
на ръководителите
11.1. За бъдещето
11.2. За екскурзиите
11.3. Разговор за събитията
11.4. По въпроса за женитбата
Й. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ, МИНЧО СОТИРОВ, СЪИДЕЙНИЦИ И КОЛЕГИ
(1911-1930 г.). Писма, картички, телеграми и бележки
1. Писмо от Учителя до капитан Минчо Сотиров – 24.05.1911 г.,
Бургас
2. Пощенска картичка от Учителя до капитан Минчо Сотиров –
1912 г., Созопол …
3. Телеграма от Минчо Сотиров до Петър Дънов, София
4. Пощенска картичка от Учителя до капитан Минчо Сотиров –
27.03.1912 г. Созопол
5. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 08.04.1912 г., неделя,
Созопол
6. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 12/14.08.1912 г., Созопол
7. Разписки за изпратени телеграми от Минчо Сотиров до Учителя
и дядо Петър Тихчев – 29.06.1912, Созопол и Разписка за получен
от П. Тихчев препоръчан предмет (портрет) – 05.07.1912 г.,
Созопол
8. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя
(“Призван от Бога по професия военен”…)
9. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 29.12. 1912 г., с. Подима
10. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 28.02.1913 г., с. Подима
11. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 16.03.1913 г., с. Подима
12. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 11/14.04.1913 г.,
с. Подима
13. Плик от писмо на Учителя до Минчо Сотиров – 14.01.1913 г.,
София
14. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 14.01.1913 г., София
15. Писмо от Петко Гумнеров до Минчо Сотиров – 10.06.1913 г.,
София
16. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 10.06.1913 г., София
17. Писмо от Петко Гумнеров до Минчо Сотиров – 21.07.1913 г.,
София
18. Телеграма от Минчо Сотиров и Д. Македонски до Петър Дънов –
29.06.1913 г.
19. Телеграма от Минчо Сотиров до Петър Дънов – 25.12.1913 г.
20. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 13.06.1914 г., петък,
Бургас
21. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 27.07.1914 г., Бургас
22. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 05.08.1914 г., Бургас
23. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – покана за събора, 1914 г.,
Търново
24. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 10.08.1914 г., неделя,
Бургас
25. Телеграма от Ковачев до Учителя – 25.12.1914 г., Стара Загора
26. Пощенска картичка от Учителя до Минчо Сотиров – 22.03.1915 г.,
София
27. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 22.03.1915 г., Бургас
28. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 9.05.1915 г., Бургас
29. Писмо от Петко Гумнеров до Минчо Сотиров – 15.04.1915 г.,
София
30. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 11.05.1915 г., понеделник,
Бургас
31. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 10.09.1915 г., четвъртък,
Бургас
32. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 22.04.1916 г., събота,
Бургас
33. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 23.04.1916 г., Възкресение
Христово, Бургас
34. Обяд с приятели на 8/21.05.1916 г., Бургас
35. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 29.05.1916 г., Бургас
36. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 1.06.1916 г., София
37. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 27.06.1916 г., вторник,
Бургас
38. Телеграма от Минчо Сотиров до Учителя – 28.09.1916 г., четвъртък,
Бургас
39. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 28.09.1916 г., четвъртък,
Бургас
40. Пощенска картичка от Учителя до Минчо Сотиров – 29.09.1916 г.,
София
41. Пощенска картичка от Учителя до Минчо Сотиров – 10.10.1916 г.,
София
42. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 11.10.1916 г., София
43. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 28.10.1916 г., събота,
Бургас
44. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 29.10.1916 г., неделя,
Бургас
45. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 3.11.1916 г., Бургас
46. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 26.11.1916 г., неделя,
източно от Серес, 4 км по шосето за Неврокопол
47. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 6.12.1916 г., сряда,
София
48. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 27.12.1916 г., София
49. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 3.01.1917 г., София
50. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 24.01.1917 г., кота 1248
51. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 22.01.1917 г., София
52. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 6.02.1917 г., вторник,
София
53. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 22.02.1917 г.
54. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 24.02.1917 г., кота 1248
55. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 2.03.1917 г., София
56. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя
57. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 14.03.1917 г., кота 1248
58. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров
59. Телеграма от Пеню Киров до Учителя – 15.04.1917 г., Бургас
60. Бележка от Минчо Сотиров за Учителя – 16.05.1917 г., сряда,
София
61. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 28.05.1917 г., понеделник,
Бургас
62. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 30.05.1917 г., Бургас
63. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 10.07.1917 г., София
64. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 23.07.1917 г., София
65. Писмо от Минчо Сотиров до Стефан Нейков –19.08.1917 г.,
неделя, Вардище
66. Писмо от Минчо Сотиров до Димчев – 20.08.1917 г., понеделник
67. Писмо от Учителя до всички приятели – 26.08.1917 г., Варна
68. Писмо от Учителя до всички приятели – 26.08.1917 г., Варна
69. Писмо от Учителя до всички приятели – 2.09.1917 г., Варна
70. Наредба от Учителя
71. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 28.09.1917 г., петък,
Варна
72. Писмо от Учителя до Петко Гумнеров – 28.10.1917 г.
73. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 12.12.1917 г.
74. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 14.12.1917 г., Варна
75. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 7.02.1918 г., сряда, Варна
76. Писмо от Учителя до Петко Гумнеров – 24.02.1918 г.
77. Телеграма от Майеров до подполковник Минчо Сотиров –
4.03.1918 г., Прилеп
78. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 9/22.03.1918 г., Вардище
79. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 1.04.1918 г., Варна
80. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 26.05.1918 г.,
Братин дол-Червена стена, Вардище
81. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 30.05.1918 г., четвъртък,
Вардище
82. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 7.06.1918 г., Варна
83. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 26.06.1918 г., София
84. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 1.07.1918 г., понеделник,
Вардище
85. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 1.07.1918 г., София
86. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 6.07.1918 г., Вардище
87. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 10.08.1918 г., София
88. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 12.09.1918 г., София
89. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 22.09.1918 г., Вардище
90. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 3.05.1919 г., София
91. Писмо от Петко Гумнеров, Д. Македонски, Теодосий
(Тодор Стоименов), Райна Грозданова до Минчо Сотиров –
3.05.1919 г.
92. Телеграма от Минчо Сотиров до Учителя (В. Търново) – 3.08.1919 г.,
неделя, Ямбол
93. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя (В. Търново) – 10.09.1919 г.,
сряда, Бургас, ул. “цар Симеон” № 37
94. Разписка за препоръчанo писмо от Минчо Сотиров до Георги Куртев
(Айтос) – 9.09.1919 г., Бургас
95. Разписка за препоръчанo писмо от Минчо Сотиров до Учителя
(В. Търново) – 11.09.1919 г., Бургас
96. Разписка за препоръчанo писмо от Минчо Сотиров до Учителя
(В. Търново) – 16.09.1919 г., Бургас
97. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 22.10.1919 г., сряда,
Бургас
98. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 27.10.1919 г., София
99. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 29.11.1919 г., София
100. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 14.11.1919 г.
101. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 1.03.1920 г., Ямбол и
Разписка за препоръчано писмо № 1612
102. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 7.03.1920 г.
103. Наряд за 9/22.03.1920 г., понеделник – за Бургаския кръжок
104. Телеграма от Минчо Сотиров до Учителя – 9/22.03.1920 г.,
понеделник, Бургас
105. Телеграма от Минчо Сотиров до Учителя – 6.08.1920 г., Кезачач
106. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 11/24.11.1920 г., Бургас
107. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 4.12.1920 г., събота,
Бургас
108. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 9.12.1920 г., Варна
109. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 12.12.1920 г., Бургас
110. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 21.12.1920 г., Шумен
111. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 9.03.1921 г., Бургас и
Разписка за препоръчано писмо № 9028 / 9.03.1921
112. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 8.05.1921 г., събота,
Бургас
113. Телеграма от Минчо Сотиров до Учителя – октомври 1921 г.
114. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 24.10.1921 г., София
115. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 23.12.1921 г., събота,
Бургас
116. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – април 1922 г., Великден,
Бургас
117. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 9.05.1922 г., понеделник,
Бургас
118. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 10/23.11.1922 г., четвъртък,
Бургас
119. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 14.01.1923 г., София
120. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 31.01.1923 г., София
121. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 11.05.1923 г., София
122. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 25.06.1923 г., София
123. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 28.06.1923 г., Бургас
124. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 30.07.1923 г., събота,
Бургас
125. Телеграма от Учителя до Минчо Сотиров – 1.01.1924 г., София
126. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 5.01.1924 г., събота,
Бургас
127. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 9.01.1924 г., събота,
Бургас и Разписка за препоръчано писмо № 855
128. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 12.01.1924 г., София
129. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 9/22.03.1924 г., събота,
Бургас
130. Телеграма от Минчо Сотиров до Учителя – 9.03.1924 г., събота,
Бургас
131. Телеграма от Минчо Сотиров до Учителя – 14/27.04.1924 г.
132. Писмо от Учителя до всички приятели – 15.04.1924 г., София
133. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 2.10.1924 г., четвъртък,
Бургас
134. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 8.12.1924 г., София
135. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 23.12.1924 г., вторник,
София
136. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 26.01.1925 г., понеделник,
Бургас
137. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 26.02.1925 г., четвъртък,
Бургас
138. Телеграма от Минчо Сотиров до Учителя – 22.03.1925 г., неделя,
Бургас
139. Писмо от Учителя до учениците на В. Б. Бр. – 31.03.1925 г.,
вторник, София
140. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 6.06.1925 г., Бургас и
Разписка за подаден препоръчан предмет № 1016
141. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 22.10.1926 г., петък,
Бургас
142. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 28.03.1927 г., Бургас
143. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 15.05.1927 г., неделя,
Бургас
144. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 12.06.1927 г., неделя,
Бургас
145. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 26.07.1927 г., вторник,
Бургас
146. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 29.07.1927 г., петък,
Бургас и Разписка за подаден препоръчан предмет № 11021
147. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 27.07/9.08.1927 г., Бургас
148. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 4.09.1927 г., неделя,
Сливен
149. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 9/22.10.1927 г., събота,
Бургас
150. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 15.11.1927 г., вторник,
Бургас и Разписка за подаден препоръчан
предмет № 8063
151. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 24.11.1927 г., четвъртък,
Бургас
152. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 28.11.1927 г., понеделник,
Бургас
153. Писмо от Минчо Сотиров до Гина Гумнерова – 28.11.1927 г.,
понеделник, Бургас
154. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 6.12.1927 г., София
155. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 8.12.1927 г.
156. Разписка за подаден препоръчан предмет № 24033 / 20.02.1928,
Бургас …
157. Телеграма от Минчо Сотиров до Учителя – 22.03.1928 г.,
четвъртък, Бургас
158. Писмо от Учителя до учениците – 16.08.1928 г., София
159. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 23.09.1928 г., Бургас
160. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 18.03.1929 г., Бургас
161. Писмо от Минчо Сотиров до Мара Хаджипетрова – 27.10.1929 г.,
Бургас
162. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 29.11.1929 г., Бургас
163. Писмо от Учителя до Минчо Сотиров – 4.12.1929 г., София
164. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 20.04.1930 г.,
Възкресение, Бургас
165. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя – 25.09.1930 г., Бургас
К. ИСТОРИЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ДАТИ, ДОКУМЕНТИ И ПИСМА.
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
1. Списък на членовете на Веригата през 1914 г. и наряди
2. Списък на членовете на Веригата до 1922 г. по време на съборите
в гр. Търново.
3. Списък на братята и сестрите от гр. Бургас по реда на повикването
им на Търновските събори
4. Възход към Светлината – 27.06.1920 г., гр. Бургас.
Законоположение на Бялото Братство
5. Списък на беседи, държани от Учителя в гр. Бургас
през 1914, 1915, 1920 г. (непубликувани и досега)
6. Обръщение към братята и сестрите в Господа от Минчо Сотиров
по случай 9/22.03.1923 г., Бургас
7. Пълномощно от Управителния съвет на Общество Бяло Братство –
Русе на името на Минчо Сотиров да представлява Общество
Бяло Братство – Бургас за разпореждане с имотите на Братството –
1.05.1923 г., Русе
8. На кое място ще се яви Шестата раса : 10 тема, зададена
с Беседите, обясненията и упътванията от Учителя през лятото
1921 г., с. 200. Написана от Минчо Сотиров – 28.07/10.08.1923 г.,
петък, Бургас
9. Напътствие за психични упражнения с обливане, изпълнявани
след сутрешните гимнастически упражнения – 17.02.1924 г.,
неделя, 3 ч. сл.пл., Бургас
10. Писмо от Учителя до учениците на В.Б.Б.
(Всемирното Бяло Братство) – 30.03.1925 г., София
11. Молитва, дадена от Учителя – 11.05.1930 г., Бургас
12. «Ако някой не ви обича, обикнете го вие …» : Беседа на Учителя,
държана на 8.05.1932 г.
13. Писмо-уведомление до братята ръководители в провинцията от
Управителния съвет на Общество Бяло Братство – Русе относно
разпорежданията с материалните приноси – 22.09.1935 г.
14. Напътствие за провеждане на молитвени събирания. Свободни
общи, групови и единични молитви в 5 и 18 часа –
6.10.1937 г.
15. Молитва за България – 26.05.1943 г., Бургас
16. Молитва за мир
17. Скрижалите на Минчо Сотиров – напътствия от Учителя.
Бележки на Вергилий Кръстев
18. Писмо от Братския съвет, София до Пенка д-р Станчева
за фонд “Даровити младежи” – 25.12.1945 г., София
19. Писмо от Братския съвет, София до Пенка д-р Станчева
за братята, които ще подписват официалната
кореспонденция – 5.03.1946 г., София
20. Писмо от Братския съвет, София до Пенка д-р Станчева
за бележка при нощуване в стаите за гости на “Изгрева” –
3.09.1946 г., Бургас
21. Заявление от членове на Управителния съвет на Верско общество
Бяло Братство, Бургас относно иск към салона на братството –
25.05.1950 г., Бургас
22. Писмо от Боян Боев до Минчо Сотиров – 24.01.1952 г., София
23. Писмо от Боян Боев до Минчо Сотиров – 24.07.1953 г., София
24. Кратка биография за живота на брат Минчо Сотиров Господинов
25. Родословие на Минчо Сотиров
26. Домочадие на Минчо Сотиров
27. Минчо Сотиров (9.10.1875, Сливен – 10.11.1954, с. Тополица, Айтоско)
28. Александра Сотирова(26.03.1880, Сливен – 8.12.1924, Бургас)
29. Съобщение по случай 40 дни от заминаването на Минчо Сотиров – 11.12.1954 г., с. Тополица
30. Списък на членовете на Бялото Братство в гр. Бургас, направен по искане на Градския народен съвет Бургас – 30.12.1954, Бургас
31. Молба на членове на Верска общност Бяло Братство, Бургас до МВР-Бургас за връщане на иззета книжнина – 6.01.1958 г., Бургас
32. Решение на Братския съвет на Верска общност Бяло Братство за откриване на влогова сметка на обществото – Протокол № 3 от 14.11.1956 г., Бургас
33. Писмо от Боян Боев до Иван П. Бойчев – 24.10.1957 г., София
34. Минчо Сотиров в архивите на МВР. Протокол от разпит – 27.01.1959 г., гара Ц. Церковски, Поляновградско (архив МВР, II следствено дело № 4790, том 1, с. 10-11.)
35. Окръжно писмо на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София – 3.01.1963 г., София
Л. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ. Спомени и размисли на един
артилерийски офицер. Тодор Божков
1. Кой е нашият Учител – 20.11.1968 г., София
2. Последен, незабравим и вечен! – 7.12.1968 г., София
3. Добруджа
4. Брат Минчо Сотиров
5. Моят окултен приятел
6. Избраният народ
7. Случаят с един пистолет
8. Генералите
9. Десант в Сицилия
10. Майка ти не е болна
11. Начо Петров
12. Ела и виж
13. Солун
14. Отгоре надолу
15. Щастливо завръщане
16. Битката при Сталинград
17. България да не воюва със Съветския съюз
18. Някои случаи с Учителя
19. Спомени с Учителя от 1939 г.
20. Евреите
21. След пет години
22. Сълзите
23. Изкупление
24. Слепи и глухи
25. Светкавичната война на Хитлер
26. Хитлер обявява война на Съветския съюз
27. Спомени от нашето пребиваване в Македония
28. Охридското езеро
29. Най-голямото добро
30. “Чада, още малко съм с вас” (Иоан 13:33)
31. Съдбоносното сладко
32. Много и различни случаи с Учителя
33. Страданието
34. Прощаване
35. Някои мисли от Учителя
36. Нито малки, нито маловажни
37. Беше съдбоносно и непоправимо
38. “Чем хуже, больше лучше”
39. Беше като сън
40. Томорос
41. За погребението на Учителя
42. Учителят в живота, съдбата и историята на българския народ
43. Ден на раздяла и на скръб
44. Една опитност
45. Две Германии
46. Боян Боев
47. Даде ми знак
48. Борис III, цар на българите
49. Проверка на един важен въпрос
50. Еднакво виновни
51. Георги Димитров и Тито
52. Сталин
53. Хелзинки
54. Една справка
55. Град Елхово
56. Случая с командира на дивизията
57. На Рила
58. Беше като приказка
59. Двата лъва
60. Необикновеното предупреждение
“Изгревът” в интернет
Няколко заключителни думи / Вергилий Кръстев
Забелязани грешки в “Изгревът”, том XXIV
Прочете откъси
ТОЙ ГИ ИЗПИТА
[Неделна] беседа [от Учителя], държана на 16. XII. 1923 г.
– В: Двата природни метода : Беседи : [Сила и живот]
VI серия. [София, 1924], с. 221-222.
“… Цялата история е пълна с факти, които показват, че когато Провидението ни доведе до изпит, в които не можем да спазим законите, идват нещастията. Казвате: Не ни върви. Сега и българският народ иска да му върви. Но кой е начинът да се помогне на българския народ?
В 1000 години българският народ е направил 150 войни и толкова много убийства! Хубаво, я ми кажете, где е велика България тогава? Преди 500 години, като дойдоха богомилите, всичките ги разпръснаха, избиха ги. Какво стана с България? Духовенството имаше много хубаво желание, да спаси народа. Спаси ли го? – Не го спаси. Човек не се спасява в своите крайни резултати, той се спасява в самото начало.
Не само с българите е това. Покажете ми европейските народи! Спасиха ли се? Спасиха ли се египтяните, вавилоняните, асирийците? Испания, след избиването на маврите, спаси ли се? – Не. Кой народ се е спасил чрез война? Нито един! Войната е нещо случайно вътре в живота. Трябва да се воюва при известни условия, но при нормалния живот войната е анахронизъм.
Казва Мойсей: “Не убий!” И аз се чудя, като казват на известни места, че държавата имала право да издава присъда за убийство. Като убиете туй същество, разбирате ли какъв е законът? – След смъртта си то може да прави много по-големи пакости, отколкото по-рано. За предпочитане е да държим лошите хора тук на земята, отколкото да ги убиваме и да ги пратим на по-хубаво място. Ама чудни сте! Имам една запушена стъкленица с отровен газ. Докато е затворена, вие сте в безопасност. Но казваме: “Да се освободим от този газ!” Какво ще стане с вас, като се пусне този газ в стаята, в която сте вие? Някои ще се спасят, а някои ще станат жертва. Такова нещо е и когато убием един човек. Много такива газове има, от които страда съвременното човечество.
С тази война се зародиха много болести, в цяла Европа настана една анархия. И сега търсят, къде е причината за това. Нека всички си признаят греха, който направиха. Вие счупихте тези отровни грънци, и сега цялата атмосфера е пропита от отровата на тия човешки мисли. Яви се испанската болест, отнесе 6 милиона души; сега идва друга болест. И после търсят другаде причините. Никому не е позволено да убива! Такъв е законът в света.
В кодекса, който ние четем, не се позволява убийство. В живота се позволява убийство, но в Божествената книга не се позволява! На никой цар не се позволява убийство. Който убие, ще го убият. Кой каквото е вършил, непременно ще му се върне. Туй всички държавници, всички учени, професори трябва да го зная, а не да си играят с думите, с Бога. Защото вие, с вашите престъпления, носите едно разрушение за самия народ. Който народ и да е, бил той английският, французкият или какъвто и да е, върши ли убийство, той носи разрушение. И те сега ще ни изпитат, Е, ще кажат: той проповядва против държавата. Как! Аз ли проповядвам против държавата?
Аз проповядвам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора. Не, аз проповядвам друго учение, учението на онази велика абсолютна
Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика.
Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък турям вашия пръст. И като го турите, няма да изгори.
Сега, ще ми кажат някои, че са културни хора, че са християни. Да, мене може да ме изпитате, до колко съм културен, но и аз мога да ви изпитам. И до колко любите, също може да се изпита! Невидимият свят всеки ден може да ни изпита, до колко сме честни, до колко можем да кажем: аз съм благороден човек.
Да, смисълът на живота е да сме благородни. Всички може да се изпитаме…”
БРАТ ТИ СИ ДОЙДЕ
[Неделна] беседа от Учителя, държана на 23 март, 1924 г. София.
– В: Който дойде при мен. София, 1950, с. 32.
“… И ние можем да бъдем по-добри, отколкото сме сега. Като казвам това, имам предвид да използуваме по-добре и по-рационално условията, вложени в нашите сърца, умове и души.
Ето, в България има много природни богатства, но няма хора, които могат да ги използуват. Има начини, при които, с малко гориво, може да се произведе повече енергия. За тази цел могат да се използуват слънчевите лъчи. Обаче, нужни са учени хора, които да използуват природните сили и богатства. – Защо? – Защото, ако се яви един изобретател, ще се явят други десет души, които да му препятствуват. У българина няма солидарност. Те са големи индивидуалисти, всеки иска да бъде пръв. Стремежът на хората към първенство е представен в картината на един велик художник. Той изразил символично тази идея, този стремеж в един висок планински връх. Милиони хора искат да се изкачат на него. Първият, който тръгнал към върха, веднага бива сграбчен от другите и смъкнат надолу. В това време, друг успява да поеме към върха, но и него смъкват. Така става с всички. Едни други се спъват, падат-стават, като че играят хоро, но никой не може да се изкачи на върха…”
НАПРАЗНО МЕ ПОЧИТАТ
[Неделна] беседа от Учителя, държана на 11 май, 1924 г. София.
– В: Който дойде при мен. София, 1950,
“… Христос казва: “Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески.”
В бъдеще всички трябва да почитат Бога вътрешно, сонази неизменна, истинска любов и да Му служат непрестанно. Каквото вършите, помнете, че сте под зоркото око на Бога. Изпълнявайте Божия закон. Подчинявайте се на всички закони, които са в съгласие с този закон.
– Какво да правим със законите, които са в разрез с Божия закон? – Там сте свободни. Длъжни сте да изпълнявате само Божия закон. И аз се подчинявам само на Божия закон. Ако в България имаше десет души, които се подчиняват абсолютно на Божия закон, мислите ли, че щеше да бъде зле на българския народ?
Аз съм ви казал и друг път: Нашият живот зависи от небето. Следователно, няма от какво да се страхувате. – Да воюваме ли? Може да воювате, но ако три-четири години не падне капка дъжд и няма плодородие, как ще воювате? Ако всяка граната се пръсне преди момента, в който трябва да стане това, как ще воювате? Днес не оръжието ще заповядва, но умният, силният човек, зад когото стои живият Господ. Той ще пусне своя силен електрически ток, и всички хора ще паднат с лицето си на земята. Не ще успеят да вдигнат нагоре ни ръце, ни крака – всичко ще забравят.
“Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески.”
Време е вече хората на 20 век да обикнат Господа по нов начин. Любовта да бъде закон за всички! Само тогава Христос ще ви се изяви, ще ви бъде истинска подкрепа в живота. Ако небето е на ваша страна, кой може да бъде против вас? Това са общи заключения, които могат да се приложат във всеки дом. Чрез тях мъжът и жената ще бъдат щастливи; братята и сестрите, слугите и господарите също ще бъдат щастливи. Всички хора могат да бъдат щастливи.
“Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди человечески.”
Време е да приложим Божия закон, да отхвърлим всички човешки учения, заповеди и предания. Тогава ще дойде новата епоха. Иде вече тази епоха в света! Има хора, които служат на живия Господ, на Неговия велик закон. Този закон ще донесе мир, разбирателство между народите. Ще стопи омразата и делението, което сега съществува между хората.
Какво се иска от сегашните жени и мъже? Жените трябва да отдават нужното почитание на мъжете си, а мъжете да бъдат нежни към жените си; сестрите да отдават нужното почитание към брата си, а братята – своята нежност към сестрите си. Щом тези отношения се внесат между хората, те стъпват вече на нова основа. Нова наука, нова култура е нужна за бъдещите поколения…”
КОЙТО СЕ УЧИ
7 [неделна] беседа, държана от Учителя, на 30
ноемврий, 1924 г. : [Сила и живот, VII серия]. Русе, [1924], с. 27-30.
“… После, говорим, че сме българи. Какви българи сме, щом се измъчваме един друг? Англичанин съм, казва някой. В англичаните има поне това нещо, че те си зачитат правата един на друг. Англичанинът, когато дойде да се бие, той ще свие юмрука си, ще удари другия по носа и само ще го разкървави. Последният ще се поизчисти и въпросът е решен. Българинът не постъпва така. Единият ще вземе един кол, и другият ще вземе един кол, че като започнат – този удря, онзи удря. Погледнеш, единият със счупена ръка, другият със счупена глава и се върнат дома си – герои. Туй не е разбиране на Божествения закон. Как! Да, това не е никакъв Божествен закон. Всичките тия груби нрави трябва да се смекчат само чрез този Божествен закон на свободата. Всеки народ трябва да живее разумно, според Божия закон, понеже всеки народ е единица, образувана от хиляди и милиони хора, от които всеки за себе си трябва да живее разумно.
И тъй, казва апостолът: “Онзи, който се учи”.
Какво учи българинът от толкова време? Да изпълнява Божия закон ли? Не, пътят, по който вървят българите от толкова време, донесе ли им нещо добро, спечелиха ли нещо хубаво? Защо не спечелиха? От 1912 г. българите все се бият. Те не вървят в правия път. Те казват: ние ли сме най- големите грешници? Не, българинът трябва да живее като българин, в душата на когото трябва да има четири качества: да бъде честен, справедлив, добър в интелигентен. В него трябва да прониква Божията любов и да каже: Господи, каквото ни дадеш, ние ще бъдем доволни и ще изпълним волята Ти, не според църквата, а според Твоя закон на справедливостта и ще покажем на света, че ние разбираме Божията Любов и Господ царува навсякъде. Между нас не трябва да има никаква завист, никаква злоба. А днес, кой как те срещне, пита те: ти православен ли си? Добре, ти като си православен, разбираш ли Божия закон? Не, в това православие има неразбиране на Божия закон.
И после, какви ли не други работи се разискват кой бил виновен за тази, или онази работа. Никой не е виновен. Много народи има на земята, които страдат. Българите страдат още повече. Всеки народ си е сам виновен. Сега вие живеете между този народ и за да му помогнете, трябва да разбирате Божия закон.
Писанието казва: “Бог поругаем не бива. Кой каквото сее, това и ще пожъне.”
Не че в Бога има някаква омраза или някакво неразположение към когото и да е, но Бог гледа еднакво спрямо всички същества и народи. Когато един народ живее съобразно Божиите закони, когато изпълнява волята Божия, Той ще му изпрати разумни управници, разумни духовници, разумни учители, разумни майки, бащи, съдии и всичко друго, а когато един народ не живее според Божия закон, тогава Той ще му изпрати такива управници, духовници, учители, майки и бащи, каквито той не е очаквал.
Сега, ние разглеждаме живота от духовно гледище. Този живот, който живеем, не е още самият живот, то е само едно проявление на живота, а истинският живот ще бъде след като заминем от земята. Един българин, който живее тук на земята, българин ли е? Не, той, след като е живял един добър, чист и свят живот тук на земята, като отиде на небето, ще бъде един ангел и ще се нарече “служител Божий”. А сега, туй, дали си българин, англичанин, германец, или какъв и да е друг, това са само символи, които имат отношения, тъй както са символи мечката, вълкът и другите животни. Всички народи на земята съставляват само удове на това великото тяло, в което се изпълнява волята Божия.
Та, казвам: всички вие трябва да се повърнете към друг един закон. Оставете обществото! Тъй, както то се развива, вие не може да го измените.
Индивидуално ние можем да подобрим, да изменим своя живот, и в подобрението на своя живот, и нашите окръжающи може да се изменят. Туй подобрение може да стане всякога и да се предаде навсякъде.
Когато дойде Христос в света, какво беше положението на тогавашното човечество? – Упадък имаше. Христос дойде и със своя живот именно даде тласък на човечеството. И днес 500 милиона хора живеят по-добре, по-културно, отколкото са живели във времето на римската империя. Неговото дохождане даде тласък, подигане на жената. От тогава у жената има един по-благороден импулс, който се дължи на този тласък, който Христос донесе. Наистина, има още много работи, които може да се желаят, но Христос казва: “Втори път като дойда ще донеса нещо ново. Днес толкова може да носите, но когато бъдете готови за нещо повече, тогава Духът ще дойде, и невидимият свят ще ви се открие.”
