Мариета Бертоли
(28. 08. 1916 – …)
Автобиография. Из „Изгревът…“ том 7
Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.ѴІІІ.1916 г. в гр. Пловдив. Баща ми се казва Виторио Алфиери Бертоли, роден 26.1.1887 г. и почива на 9.ІѴ.1976 г. в София. Майка ми Лучия е родена в гр. Одрин на 8.ХІІ.1893 г. и починала на 8.ѴІІІ.1965 г. Родена съм от родители италианци, които десетилетия живееха в България. А баща ми беше ученик на Учителя Дънов. За родителите ми е разказала сестра ми Анина Бертоли, затова ще се спра на други факти и събития.
Моят съпруг е Влади Симеонов.
Избор на професия
Значи това ми е най-голямото преживяване. Други опитности нямам. Друг път, понеже аз като млада имах доста хубав глас, тя мама пееше много хубаво, имаше чуден глас, но този глас не го даде на никого от нас. Дали гените й бяха слаби, не знам. Нито на първото, нито на второто, нито на третото поколение, но аз сравнително хубаво пеех, но страдах много често от фарингит, даже и сега. И един път преди да замина да следвам, аз имах стипендия за Италия и Го питах, дали пеене да уча или филология. Учителят ми каза: филология. Нали така допитване направих до Него. Един път за мене, един път за Влади. Иначе Влади много е говорил с Него. Много го обичаше Учителят. Като го види все ще го спре и ще го разпитва. Така, че Учителят определи път на Влади като диригент и моят път като преподавателка по италиански език.
В Рим завърших аз и същата година като идвам в София, във всички градове се учи италиански, а мене ме пращат в Разград да учителствувам.
След туй ме пратиха в Пловдив, след туй отидох при Влади във Виена и 6 месеца стоях.
Там бях и гувернантка и помощничка и след туй преподавах в един институт италиански, който беше за чужди езици.
1942 г. ме пратиха в Скопие където стоях 1942/43 г., есента ме назначават вече тука в София в италианското училище.
12. 1943 – 01. 1944 г. Oтидохме в Беловец, Кубратско, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми. Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.ІХ. 1944 г. свекър и свекърва ми дойдоха в София и ние с Влади дойдохме и останахме също в София.
Милка Говедева 5B: „Вижте в храната.“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 5B: „Вижте в храната.“ Учителят стъпваше на пръсти. Ние като ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, както е, а имаше една [вижте повече]
Милка Говедева 5А: „В света са моите ученици“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 5A: „В света са моите ученици“ "Аз страдах от едно чувство, че ако пред изпит не отида на изгрев на Витоша, няма да [вижте повече]
Милка Говедева 4A: Два реда сълзи текат – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 4A: Два реда сълзи текат Петър Камбуров иска да обиколи света и пита Учителя как може да обиколи света. А няма пари. Той [вижте повече]
Милка Говедева 3А: „Защо изгониха Господа от себе си?“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 3A: "Защо изгониха Господа от себе си?" Там се дежуреше за чистене на салона. И аз съм със Софито, една Софи имаше, сме [вижте повече]
Милка Говедева 2В: В затвора – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 2B: В затвора Бях в затвора - те ме пуснаха за добро държане. Къде добро държане, аз бях най-бунтарната от всички. И когато [вижте повече]
Милка Говедева 2А: „Всички са Божии хора, сред всички трябва да се работи.“ – „Изгревът…говори“
"Изгревът... говори" Милка Говедева 2A: "Всички са Божии хора, сред всички трябва да се работи." "А когато немците дойдоха, ... Учителят не ги прие. Само три-четири семейства [вижте повече]












