Мина доста време и барт ми Славчо Печеников ми каза веднъж: „Абе ела един път да чуеш една беседа“. И аз една неделя отивам на беседа. И салона пълен, отивам на беседа, сядам вътре в салона да чуя беседата. Казва: „Непременно трябва да дойдеш“. Сядам там и слушам. Учителят отвори Библията, прочете един стих и след това започна беседата. Аз като гледам и слушам си казвам, ами аз за такова нещо мечтая, за такова общество, те ходят на екскурзия, на Витоша, на Рила, играят гимнастика и казвам: „Аз мечтая за това отдавна“. И знаете ли, така ме трогна всичко и като съм си закрила лицето с ръка и плача и сълзите ми текат по лицето и ръцете и не смея да ги махна. По едно време си махнах ръцете, а Учителят право ме гледаше и се усмихна, а аз още повече заревах. Текат сълзите, не мога да спра. По едно време се успокоих постепенно и после излязох вънка. Това беше първото ми впечатление, че се разревах от беседата, замая ми се главата и затова излязох вънка.

Имаше една малка метеорологическа станция точно в средата на поляната, с барометър и всички други уреди и Жорж Радев беше метеоролога. Всяка сутрин и вечер той отиваше, измерваше и записваше данните от уредите и аз му казвам: „Жорж, нека и аз да се запозная малко с метеорологията“. Та още от тогава следях движението на облаците и до ден днешен има един облак, който се завива в кръг между Бистрица и Витоша. И той ми казваше, че много правилно съм схванала. „Тук има едно течение и като забележиш това движение в кръг след три дена започва буря или дъжд“. Спре ли бурята, почва дъжда. Винаги се явява тука над Бистрица.

“ Автобиографията на Надка Кьосева може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Надка Кьосева е публикуван в том 6 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube