Съдържание
Посвещение от Вергилий Кръстев
Д-р Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
I. Познание на Бога, еволюция на човешката душа, Послание на Слънцето и Новият път за българите и славянството
II. Защитата на Учението на Учителя Дънов
Д-р Иван Жеков (1875-1970 г.)
I. Идейни насоки
II. Идеите се проверяват чрез човешкия живот
III. Природолечението
IV. Писма, документи, изложения
Сава Симеонов (1922 г.)
I. Спомени от с. Мърчаево и от Изгрева Сава Симеонов
II. Хороскоп на Сава Симеонов Стоянов от Светозар Няголов
III. Биография на Елена Симеонова Стоянова от Светозар Няголов
IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова от Светозар Няголов
Невена Неделчева (1908-1995 г.) Как намерих Учителя
Милка Периклиева (1908-1976 г.)
I. Спомени. Разговори с Учителя
II. Последни страници. Разговори с Учителя
III. Малките случки от великия живот на Изгрева
Къде е истинската Паневритмия / Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
Исторически и политически личности, свързани с опитите за въвеждане на Паневритмията в българските училища, 1938 г-1943 г./ Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
Борис Рогев (1898-1976 г.). Публикация по случай 30 години от заминаването му от физическия свят
Духът на Истината и Духът на Заблуждението. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
Прочете откъси
Резюме от лекция на Общия окултен клас на 16.XI.1938 г., сряда, 5 ч сутринта
ВЕЧНАТА МЛАДОСТ*
На човека му липсва нещо. Това, което липсва, е изгубено. Изгубил е нещо човек. Светските хора вярват в това, което Господ им е дал, а пък религиозните хора вярват в това, което Господ ще им даде. Тия два възгледа трябва да се съединят в едно, за да имате един правилен възглед. Има три вида вярвания. Вярване в миналото, вярване в настоящето, вярвание в бъдещето. Вярването в миналото е нисшият живот, през който ти си минал. Вярването в настоящето – това е животът, през който сега минаваш. Това е човешкият живот. Вярването в бъдещето, това е животът на Висшите същества; бъдещето е висшето, което иде! То е над тебе! Ние губим живота си, без да знаем как го губим. Ти казваш: «Аз вярвам в Бога.» Вярваш в Бога, а пък остаряваш, а не трябва да остаряваш. Обедняваш, а не трябва да обедняваш. Боледуваш, пък не трябва да боледуваш. Защо умират хората? Защото воюват със себе си, защото воюват с Бога. Да ви кажа защо идат всички нещастия в света. Човек страда, понеже той иска да застави Бога да върши това, което човек иска. Ако ти искаш да заставиш Бога да върши това, което ти искаш, ти причиняваш нещастие на себе си. Понеже Бог е неизменен, ти не можеш да Го заставиш да прави Той това, което ти искаш. И кой от вас не е бит? Ти критикуваш Господа за всички неща. Не се позволява това! Когато дойде до Господа, каквото и да прави Господ, няма да имаш две мнения по това. Ще го приемеш. Другите каквото правят, можеш да критикуваш: и богове, и ангели, но като дойде до Бога, нито дума да не обелиш. Ако правиш най-малкото критикуване, то ще се обърне отгоре ти! Всички вие сте генерали! Все заповядвате един на друг. Оставете се от това заповядване! Дотогава, докато ти заповядваш на хората, ти не можеш да заповядваш на себе си. Дотогава, докато се занимаваш с погрешките на хората, ти няма да виждаш своите погрешки. Та, най-първо се научете да заповядвате на себе си! И ти ще заповядваш на себе си с любов! Когато вие виждате погрешките на хората, това сте вие в тях.
Погрешките на хората произтичат от един факт, че нещата в света не стават съвършени изведнъж, но се изисква време, за да станат съвършени. Страданията са допуснати за нещо хубаво и велико, което в бъдеще ще
се разкрие. От всички тия страдания, които сега имате, от самия грях от падението един ден ще излезе едно благо, и хората ще видят, че Бог е Всемъдър и Всесилен. Защото Всесилният и Всемъдрият е допуснал тия противоречия. Това е една задача за Него, а не за нас. Отчасти ни засяга тая задача. Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да го стигне в неговото съзнание. Всички обиди се разтопяват и всяка обида става едно велико благословение. И тогава е право изречението: «Всичко онова, което се случва на ония, които обичат Бога, да се превърне в добро.»
Всички ваши сегашни страдания, несполуки, несрети, остарявания, умирания – всичко това ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите от умирането. Че, хората умират, за да се подмладят. Ако се раждаш без любов, ще остарееш. Ако се раждаш с любов, грях няма да правиш, няма да умираш, и вечно ще бъдеш млад. Няма да има тогава подмладяване. Който се ражда с любов, той е вечно млад! Та, за да бъде човек вечно млад, трябва да разбира и прояви любовта като една вътрешна сила, която живее в нас. Като казваме, че Бог е любов, ще знаем, че Той е Вечната младост! И ние като мислим постоянно за Него, ще проявим Божественото в нас. Като синове трябва да се приближаваме до Него! Ако не разбираш законите на живота, ти можеш да изгубиш любовта си. Старостта идва, когато човек се движи около своята ос. Дотогава, докато се въртиш около себе си, ти остаряваш. Ще престанеш да се въртиш около себе си. Светът може да се оправи в едно поколение по следния начин: майката през деветте месеца на бременността да говори на детето: «Аз искам да бъдеш това, това и това!» И като дойде детето на земята, всички тия идеи в него ще бъдат сформирани. А пък сега майката през тия 9 месеци се е тревожила за туй, за онуй! Ако ти обичаш един човек и не можеш да вложиш оная Божествена идея в него, твоята любов не е на място! И ако някой те обича и не можеш да възприемеш неговата Божествена идея, ти пак правиш престъпление. Всичкото ни престъпление е, че ние не знаем как да любим, и като ни обичат, ние казваме: «Аз не се интересувам от неговата любов!» Че, онзи, който те обича, то е Бог, Който се проявява! Ти казваш: «Аз не искам да зная за неговата любов!» Ти правиш престъпления.
Като обичаш, ще те обичат. Това е закон. Не можеш да бъдеш обичан, ако не обичаш. Някой казва: «Мога ли да обичам всички хора?» Не можеш ли да обичаш Бога, Който живее във всички хора? Не можете ли да обичате всички ябълки? Можете! Ти казваш: «Аз не мога да обичам всички хора.» Това е една изопачена идея. Ти казваш: «Аз не искам да обича той всичките.» Ти разбираш, че ако обича той всичките, любовта му към тебе ще се намали. А пък законът е обратен. Вие сами си създавате нещастия. Представете си, че имате един извор, който тече към тебе. Но над тебе по течението имате един съсед. Ти не го обичаш, понеже водата минава през неговата градина. И ти отбиваш водата, но тя като се отбие, пресъхва и твоята градина. Оставй тая вода! Нека водата мине през градината на твоя съсед! Но понеже е изобилна, ще мине и през твоята градина. Та, законът е следният: ти като се радваш на всяка вода, тая вода ще дойде и до тебе, а пък като престанеш да се радваш на някоя вода и тя се отбие, то и твоята градина ще остане без вода. Та, когато един човек обича когото и да е, тая любов ще достигне и до нас. Ако пък искаш някой да не обича някого, то любовта няма да дойде и до тебе. Радвай се на любовта на когото и да е към някого! Ако това течение се отбие, то ще пресъхне и твоята любов. Любовта на един човек не е негова. Това е любовта на Бога! Аз бих искал да бъдете справедливи и да признавате Бога. Бог да ви научи как да живеете. Отворете душите си за Божествената любов и не й противодействувайте! Човек трябва да има едно свободно сърце, което да извира, да не е притиснато, да не е затворено. Да си извира естествено. Божественото в нас трябва да извира! Благото ви стои в това извиране. Всяка една болка, която се случва на човека, е една привилегия. Друг път тая болка с милиони не можете да я намерите. Дойде ви една скръб, едно изпитание. Считайте го за привилегия, че Господ ви е пратил това. Когато ви сполетят най-големите страдания, тогава се удостоявате, че ще станете ученик в Божествената школа. И ако мислите да влезете в Божествената школа без страдания, то има да чакате с милиони години. А пък страданията съкратяват този период.
Имайте една отлична любов към Бога, Който ще оправи всичките ви противоречия, които съществуват в сегашния живот. Само Бог е в сила да ги изправи. А пък за да се изправите, трябва да имате един модел.
Добрите хора носят Божиите блага и са дошли да помагат. А пък лошите хора изнасят нечистотиите навън.
Благодарете на Бога за всичко онова, което става около нас.
Вътрешният глас
От първия момент, когато видях Учителя, ми заговори един вътрешен глас, който оттогава винаги ме ръководеше и ръководи и днес за всичко в живота. И аз никога не съм се съмнявала, че това е гласът на Учителя, който говори на мен, както и на другите, по друг един начин – вътрешен, и че благодарение може би на големите страдания и милостта Божия, аз мога ясно да го чувам. И аз ден и нощ се моля на Бога никога да не ме оставя и винаги да ми говори и казва как трябва да живея. А той, този вътрешен глас, ми казва към всички да съм внимателна, за никого лошо нито да помисля, нито да кажа. Да помагам на всички, никого да не връщам, защото Той ги изпраща при мен. Към вас, моите момичета, Той ми казва винаги да съм ви като майка и да ви помагам и упътвам, защото сте негови чада.
А това, което Той ми е говорил и говори денем и нощем, е много. Имам изписани цели тетрадки.
Този глас ме кара всичко сама да си върша, да държа голяма чистота в къщи и да не ми слугува никой, а сама да си услужвам във всичко. Но аз съм готова всичко да направя, каквото ми каже, защото няма по-голяма радост в живота ми от това, да чувам постоянно да ме съветва и ръководи във всичко.
Мнозина от младите братя се смущаваха от моите движения с ръцете и искаха да ме спрат да ги правя, защото считаха, че компрометирам братството (събранията) с тях – но те не знаеха, че, именно тая голяма сила ми движи ръцете в хармонични и плавни движения – някои от които после Учителят даде общо на всички. И Този Глас ми казва никому да се не сърдя и да се не оскърбявам, защото всеки проявява това, което е – това, което има в себе си, и следователно не можеш да му се сърдиш, че е по-малък, отколкото трябва, както не може човек да се сърди и на децата, че са деца. Но ще се мине време, ще дойде ден, когато ще пораснат и ще мислят и действуват като големи хора. Така е и с хората -днес са едни, но утре ще се научат да разбират нещата по добре и делата им ще се менят. Затова никого не трябва да съдим и обвиняваме.»
Сестра Попова замлъква, но ние искаме още да ни разказва. Да ни раз- прави случки, които може би вече ни е разказвала, но те са толкова хубави, тя тъй добре умее да разправя, че ние никога не се насищаме да я слушаме. Нейният дълъг живот е препълнен с интересни случки и всяка една от тях би била отделен разказ, ако се опише – и той наистина би бил полезен на тия, които го четат, защото в него ще се разправя за някое надживяно страдание, проява на необикновено търпение и смирение, или пък проявата на Божественото в живота й. Понякога тя ни разказва за живота си до срещата й с Учителя – той е изпълнен със страдания и горчивини, които тя търпеливо е понасяла, без да има с кого да ги сподели. А най-често ни разказва за живота си след срещата й с Учителя, който е изпълнен със светлина, вътрешна радост и хармония. Не че тогава страданията не са прескачали прага й, но тя има вече светлина и разбира защо стават нещата и вижда навсякъде Божието присъствие и милосърдие. Обикновено в неделя след обяд тя идва при нас, когато не я задържат някои гости, и сяда на малкото столче. Тогава ние всички със светнали от нетърпение очи я молим да ни каже нещо от небето на всяка една. И каква радост е да ти кажат: «Тъгата ти е напразно», «Всичко ще се нареди, само търпение», «Бог бди над тебе и те пази» – и още много други думи, които всеки един поглъща както изсъхналите устица на повехнал цветец от жажда поглъща капките вода. И всички сме доволни и радостни. Този, който й говори и ръководи, вижда нашите души, вижда нашите сърца и вътре в тях – нашите малки страдания, които ни се виждат необикновено големи, и ни казва на всички необходимото.
Снимки/сканирани документи

Учителят на Рила в разговор.
Седнали: 1. Учителят. 2. Катя Грива. 3. Старата Попова. 4. Велева.
5. Зад нея усмихната е Буча Бехар. 6. Д-р Михаил Стоицев, най-отдясно, усмихнат,
показващ зъбите си. Нали е зъболекар, трябва да има здрави
и запазени зъби, до дълбока старост.
Прави: С бялата рубашка е Боян Боев, до него, сложил ръце на очите,
бършещ сълзите си заради смеха, е Цеко Етугов (Цеко от далеко).

Пред кухнята на Рила. 1. Д-р Михаил Стоицев, вляво с дамаджаната в ръка.
2… 3… 4. Дора Карастоянова с дясната си ръка бърка в кофата.
Това са дежурните по кухня, които белят картофи и подготвят продуктите,
за да бъдат сложени в големите казани, за да се сготвят.

Софиянци в село Мърчаево, с акордеониста Данко Симеонов. Данко (Юрдан)
е брат на цигуларя Симеон Симеонов. Седнали: 1. Тодор Маринчевски.
2. Тодор Стоименов. 3. Юрдан (Данко) Симеонов с акордеона.
Прави: 5. Борис Димитров, гърбавият. 6. Стефан Белев. 7. Пенка Белева.
Резюме
ИДЕИТЕ СЕ ПРОВЕРЯВАТ ЧРЕЗ ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
Опитностите на зъболекарят Михаил Стоицев, лекаря Иван Жеков, поетесата Невена Неделчева, учителката Милка Периклиева, военния картограф Борис Рогев и Сава Симеонов са калейдоскоп от емоции, случки, разговори с Учителя и поуки от събития. Творбите им са доказателство за преживяванията им. Скромният Борис Рогев, с научния си труд „Астрономически основи на първобългарското летоброене“ („опит да изследва и познае „първоосновите на човешката същност, на нейната история“, предлагайки математическа точност за един наложително съвременен прочит на нашата национална култура.“), с разговорите си с Учителя и с приноса си за издаване на Песнопойката на Мария Тодорова е също един от малко познатите приятели на Изгрева.
Представени са и хороскопите на Сава Симеонов и Елена Стоянова с коментарите на Светозар Няголов.
Темата за истинската Паневритмия е повдигната от д-р Вергилий Кръстев – Къде е тя, защо още не е издадена; Паневритмията в „Изгревът …“; Как да се възстанови истинската Паневритмия, промените в нотния текст, опитите за промени в думите и в движенията; Запознаване с обстоятелствата и личностите свързани с опитите за въвеждане на Паневритмията в българските училища 1939-1943 г. по предложение на Учителя; Нарушението на окултните закони, върху които е изградена Паневритмията
В рубриката ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО д-р Вергилий Кръстев споделя за покушенията по време на отпечатването на 22-ри том и споровете за авторството на беседата „За двете риби и петте хляба“.
София: Житен клас, 2006. 972 с., 110 с. ил.
IЗВN 954-9915-14-Х (т. 23)