Един майски ден беше, но валеше ситен дъжд. Аз много обичам дъжда и излязох вън, така лекичко облечена, да излязла да потичам на поляната по дъжда. Излязох, почнах да си тичам и по едно време от източната страна на поляната излиза Учителят и той така леко облечен, усмихнат и почна да се разхожда по поляната. Аз като Го видях, викам: „Хи, Учителят излиза с мене да обикаляме по дъжда“. Обикаляхме по дъжда, аз тичкам така, ходя и Той обикаля доста, докато ни намокри хубаво дъжда и Той се приближи така по-близко до мене и каза: „Сестра, рекох, майският дъжд е благословение!“ И аз се усмихнах така. „Сега, продължи Той, – ще отидете вкъщи, ще се изтриете с една суха кърпа, ще се преоблечете!“ И пак повтори: „Рекох, майският дъжд е благословение“. И аз казах: „Благодаря, Учителю“ и тичам вкъщи и казах на брат си: „Славчо, знаеш ли, че бях с Учителя са поляната?“ Той вика: „Това е щастие за тебе“. И аз слязох и се преоблякох и бях щастлива, че с Учителя се разхождах по майския дъжд. И това е.

Бях с гумени обущенца на бос крак, без чорапи. Отиваме полека, полека от Изгрева чак до Бивака. Тогава нямаше автобуси и отивахме пеш през гората, говорим си и си вървим. Взели сме си храна и отиваме на Бивака. Тогава имаше един брат Руси – гърбавичък, той живееше срещу Славчовата къща, до брат Пеню. Само той беше на Бивака и дякона – Симеон Арнаудов. Сутринта от пътя бяхме изпотени и отидохме при лешниците да се преоблечем. И като отивам в лещаците да се преоблека фланелката и стъпих на нещо меко. По едно време нещо ми се размърда под крака и погледнах, на едно кълбо змия и аз съм стъпила на кълбото отгоре. Видях я как извади езичето си и ме клъцна точно по десния крак долу. И аз като погледнах, скочих и извиках: „Милке!“ И змията като излезе, видях тоя зиг-заг, знака на пепелянката, беше начупена линията. „Милке, змия ме ухапа!“ И тя като писна, ама повече от мене и толкова много се уплаши, че аз ѝ казах: „Милке, знай, че в България няма умрял от змия човек, това да го знаеш.“ Понеже тя много се уплаши, затова го казах и след това съм паднала в безсъзнание и четири часа съм била в безсъзнание.
Тогава дякона ме взел на ръце и ме сложили настрана, запалили огън и са горили местото с огън, където е ухапаното, за да махнат отровата, като са ме горили с ножче. Нищо не помня аз, нали съм била в безсъзнание. В това време казали на Милка: „Бягай в града и кажи на Славчо, брат ми беше в града, че Надка я е ухапала змия и е в безсъзнание“. Милка тръгва обратно към града, отива при брат ми, казва му и той взема д-р Ефремов с една кола през Драгалевци и са дошли горе. В това време аз идвам в съзнание и помня, че така бяха над главата ми Тената, брата на брат Борис беше дошъл и дойде лекаря и аз се чудя защо са наведени над мене хората и той ми би една инжекция [противозмийски] серум в крака. Тената на ръце ме занесе до колата. В колата имаше две стомни с вода и докато слезем с колата до долу съм изпила две стомни с вода. Това помня. Отидохме вкъщи и легнах в Славчовата стая. Брат Борис беше до мене и Славчо. По едно време започнах да се подувам, чак сега, нали, впоследствие. Подувам се, подуват ми се устните, подуват ми се очите и почнах ха, ха, не мога да дишам. Спогледаха се брат Борис и Славчо и брат Борис казва: „Тичай за Учителя, тичай за Учителя“. Славчо веднага изтича за Учителя и Учителят и той вече тръгнал сам и тича веднага у нас. Отвори се вратата и Учителят бърже дойде до мене, погледна ме, усмихна се, сложи си ръката на главата ми и започна така паси около главата ми и аз Го погледнах и Той започна да се моли и те се молят, и аз казах: „ха-а-а-а“, просто един въздух ми влезе в гърлото. Аз се задушавах и съм заспала. В това време из Изгрева: „Надка я ухапала змия“ и всички бяха накацали просто около къщичката ни и на прозореца, Учителят си беше отишъл, а аз съм спала 4-5 часа. И като ставам, излизам и абсолютно нищо ми няма. Малко така гледах като шашаво, очите ми бяха, но иначе нищо ми нямаше. Излизам и ме питат: „Надке, какво стана?“ Значи Учителят ми спаси живота.

“ Автобиографията на Надка Кьосева може да прочетете тук.

Продължете да четете текста от записа тук.

Целия материал на Надка Кьосева е публикуван в том 6 от поредицата „Изгревът…“

Вижте и повече за работата на д-р Вергилий Кръстев тук.

Чуйте и други гласове от рубриката „Изгревът… говори“ Youtube