Емилия Стоянова Михайловска

(31.12.1908 г. – )

Автобиография. Из „Изгревът…“ том 6

Моят род е от голям род Михайловски, който е от Елена. От нашия род има много известни хора. Например, Иларион Макариополски, който се е наричал Стоян Михайловски и е бил брат на Никола Михайловски, моят дядо. Иларион Макариополски е известният владика в Цариград. Той е пьрвият, който е произнесъл литургията на български език в църквата „Св. София”. Това е станало благодарение на него. Забранявали са му това като са му казвали, че на два пъти са го заточвали в Диар Бекир и че ще го заточат пак, но той казал: „Не, аз трябва да бъда първият, който ще произнесе литургията на български език”, защото дотогава е била произнасяна само на гръцки език.

Баща ми бил останал на 10 години сирак, а на 16 години останал и без майка и заминава за София. Там се установява. Майка ми пък е унгарка. Майка й, моята баба, Емилия снабдявала българската армия със сухари, фалира, защото българското правителство не е могло да посрещне задълженията си и тя завежда арбитражно дело. Поканват ги да дойдат в България, където ще им дадат поминък само и само да се изплати този дълг. Дават на баба ми Вайсовата мелница в Подуяне и хотел- сладкарница България като компенсация. В това време майка ми – Тереза е следвала във Виена литература. Била е и пианистка. Баща ми в същото това време е работел в източните железници. Тогава не е имало висше училище в България и той е учил в Петро-Павловската семинария в Горно Оряхоеско. Той е пътувал като железничар безплатно в първа класа. Вижда се с майка ми във влака, а тя се е връщала за ваканцията от Виена, запознават се и се оженват. Баба ми е била много недоволна от това, но така баща ми и майка ми са се събрали и установили в София. Майка ми е била протестантка и трябвало да стане източно-православна, за да се венчаят. Аз имам трима братя – Михаил, Иларион и Константин и аз – Емилия, кръстена на баба си. Иларион беше адвокат, правист и най-малкия Константин – техник. Те са през пет години и последна съм аз. Имахме доста роднини в Братството. Едни от тях бяха Йордан и Йорданка Савови.

Родена съм през 1908 година на 31.XІI. в 6.40 ч. Баща ми е записвал. Новогодишен подарък бях. Баща ми е бил при строежа на източните железници от барон Хирш, който е строил тези железници по Искърското дефиле. Там е бил по Своге и другите гари. Майка ми никога не е работила държавна работа. Била е домакиня. Ами шест деца е родила, да не е лесно да се отгледат.

Аз съм учила в немско училище, френски колеж и американски колеж. След това в музикалната академия. Пианистка бях и след това заминах за Италия и почнах пеене. Още тук в София изкарах музикалното училище като пианистка, но учех частно при проф. Вулпе Иван – пеене и продължих в Италия като певица. Постъпих и завърших консерваторията „Джузепе Верди” в Милано. В радио „Торино” бях ангажирана и всеки месец давах по един-два концерта – славянска музика, българска и руска. Също и в Швейцария в радио „Монте Ченери” в Лугано имах по един-два концерта месечно. След това дойдох да търся работа в София. Но тук нямах връзки, за да изнасям концерти. По едно време бях в подвижната опера един-два сезона и пеех на концерти във Военния клуб. Но това беше много малко. В Италия бях спечелила един конкурс и бях приета в Торинс. Кога съм завършила в Италия ли? Аз заминах 1930 г. Осем години бях там.

Много се говореше за концертите на Изгрева, където те биваха много често давани от симпатизанти на Бялото Братство. Учителят Петър Дънов беше голям любител на музиката и самият Той беше добър музикант.

Запознах се с Братството след 1939 г, когато вече германците бяха дошли в България. Аз ходех всяка неделя в Симеоново за мляко с дамаджана и срещах Влад Пашов и Димитрий Стоянов от Братството. Тогава с Веса Несторова пеехме в хора на радиото и аз я помолих да ме запознае с тях, за да имам компания, защото в 9 ч. вечер се връщах с дамаджана мляко на гърба от Симеоново, което беше много страшно, сама по целия път, а нямаше никакви превозни средства.

Но още преди това аз ходих при Учителя с Ваня Димитрова. Тогава той пьрво прие Ваня и на нея й каза всичко от „А до Я” в живота – какво ще бъде, че ще стане артистка. Тя беше ученичка тогава, тя е по-млада от мен, че ще стане артистка, че ще стигне до най-високи места. А тя беше приятелка на Вълко Червенков и се омъжи след това за Лъчезар Аврамов, министър или дипломат беше. Като дойде моят ред Учителят ме разпита къде съм учила и ми каза: „Ама дайте тук концерт! Ние обичаме музиката въобще”. И аз казвам: „Добре”, ама тъй с половин уста, защото реномето на дъновистите и Изгревът бе лошо в града. А пък аз бях спечелила конкурс в Италия и пеех в Торино и радиото, в Швейцария и радиото, въобще смятах, че съм нещо вече, а пък то какво излезе… И така. Той ме помоли да Му покажа ръцете си и ми каза, сестра тъй, сестра иначе. А пък аз си казах, дали и мен няма да ме омагьоса, да ме хипнотизира. Така долу в града говореха за Него. Той ме прие много любезно и ме покани да дам концерт. Аз Му казах, че имам роднини, които са тук в Братството. Той беше много разположен и когато аз казах, че искам да си тръгна, Той стана и ми даде книгите „Свещени думи на Учителя” и „Учителят говори” и ми каза: „Прочетете ги и пак заповядайте, тогава ще имаме тема за разговор”. Двете книжки Той ми ги подари, а аз Му казах: „Ама няма ли нещо да ми кажете?” „Няма какво да Ви кажа!” Това беше отговора. Не можах да вляза в операта, не можах да си пробия път, бях сгодена, пак нещо не върви, все има какво да ме разочарова. Та Той нищо не ми каза, но каза: „Един ден ще разберете!” И действително, един ден както нещо четях и тъй нещо ми просветна и се сетих за думите Му: „Един ден ще разберете!” защо не ми е предсказал нищо? На Ваня всичко предсказа, защото всичко беше много хубаво. А пък за мен, нямаше какво да ми каже. Живота ми мина така. Нямах абсолютно никакви връзки. Бях сгодена, но не се омъжих. След това се омъжих, но не тъй както трябваше. Минах през два брака, не един, но бяха невзрачни. Пропилях си времето.

Все пак аз започнах да си ходя горе на Изгрева.

Бях въведена в Учението на Учителя от Влад Пашов. Той имаше богата библиотека с наша и чужда литература. Даже имах няколко книги от библиотеката на Учителя, които преведох на български, но не мога да си спомня заглавията. Едната беше физиогномика, Крум Въжаров ми я даде, но това беше след заминаването на Учителя. В тази книга имаше и френология, и хиромантия. Чрез тях аз се запознах с тези науки и ги превеждах. Превеждах и друга окултна литература, както и други беседи от Щайнер, също и от Макс Хайндел, от Розенкройцерите в Америка.

През цялото време на комунистическия режим аз събирах една група у дома астролози и окултисти, а може би повече от 50 години. (Ние се събирахме у дома тая група, но когато през 1990 г. предоставиха клуба на Изгрева за Братството вече нямаше смисъл да се събираме на две места и преустановихме събирането.) Винаги бях предупреждавана от Драга Михайлова, че на моя отговорност ги събирам, че е забранено събирането ни и че мога да пострадам. На тези събрания идваха Методи Константинов, Крум Въжаров, Влад Пашов, Петър Манев и Петър Филипов е идвал, той в началото идваше, после към края – не, един Бояджиев от града, Начо Петров, Петър Димков. Той даже приемаше някои хора у дома да преглежда болни, да не е у тях. Като се съберат десетина души той искаше да не е у тях, канеше ги у дома. Цанка Екимова е идвала и Маргарита Вонидова, Невена Неделчева, Радка Левордашка, Норка Тулешкова. У дома непрекъснато се пееше и цялата кооперация знаеше, обаче никой не е направил донос или нещо, което да ми навреди. Аз казвах, щом небето позволява, ще се събираме. Ако не разрешава, ще ни забранят. До това време няма да престана да ги събирам. Аз съм работила и превеждала, без да вземам абсолютно нищо, всичко е било безплатно. Всичко съм правила срещу моя десятък, защото не можех да си представя, че аз ще взема за Братството нещо. Правила съм всичко от душа и сърце.

София, 2 юли 1995 г.

Емилия Стоянова Михайловска

Записала Марийка Марашлиева

Из том 6 на „Изгревът…“