Весела Тодорова Несторова
(23.12.1909 – 6.03.2002)

Биография, написана по повод 100 години от рождението на Весела Несторова
(Из предадени на сем. Пенкови материали)

Родословие:

Весела Несторова учителка в клас в Американския колеж в Симеоново, с дневник в ръце

Баща – Теодор Несторов родом от Панагюрище. Учи в Самоковското протестантско училище, а след това в Робът колеж, Цариград. Продължава образованието си в СУ, където завършва право. Създава библиотеката в Народната банка и там той работи като библиотекар 16 г. Освен това пише статии и започва поема, която Весела по-късно завършва по заръка на Учителя. Умира на 44 г. през 1922 г.

Майка – Божана Тодорова родена в Пловдив през 1885 г. Завършва стопанското училище за шев. Оженва се на 20 г. и не ходи на работа по настояване на съпруга си, въпреки, че средствата им не достигат. Двамата имат три деца: Екатерина — 1906 г.; Весела — 1909 г.; Георги — 1912 г.;

Ранни години:

Весела Несторова е родена на 23 декември в 0 ч. и 20 мин, в София.

В детските си години тя живее трудно и бедно, в строга пуританска атмосфера. Отношенията между майката и бащата често са обтешатиГ Стига се дотам, че за известно време те живеят разделени. Това не пречи малката Весела да получи вдъхновение и на 11 г. да направи първата си скромна композиция. Друг светъл лъч от този период е първата среща с Учителя на „Опълченска” 66, където я води нейната майка. Даже и невръстно дете тя пази жив този спомен в годините. През 1918 г. е първата истинска проява на сцена, където изпълнява дует в детска опера.

През 1923 г. по препоръка на Лунка Цветанова, съпруга на съученика на Учителя от Свищов — пастор Цветанов, В. Несторова постъпва в американския пансион в Ловеч, където учи до 1928 г. През тези пет години от живота й строгите порядки на протестантската дисциплина продължават, но вече лишения и беднотия липсват.
На 2 юли 1928 г. тя отпътува за Америка с малка стипендия, за да продължи своето образование в колежа „Елмайра”, Ню Йорк по линия на методистката мисия. В началото радостта е голяма, но скоро след пристигането й в Новия свят се занизват тъжни дни на носталгия и още на първата година тя иска да се върне обратно в България. Не й позволяват, благодарение на което, според нея, завършва висшето си образование. Периодът в Америка е характерен с интензивен труд и широка обществена дейност свързана с представяне на българската култура. С хубавия си глас В. Несторова впечатлява Ііднабогата дама, която дарява сума, за уроци по пеене. Връща се в България на същата дата, на която отпътува за Америка – 2 юли 1932 г.
1932 – 1937 г. Весела Несторова отново е в пансиона в Ловеч, но вече като преподавател. Такава е уговорката й с американските мисионери преди да отпътува за Новия свят, а именно – пет години да преподава английски.

Професионално развитие до 1944 г.:

След завръщането си от Ловеч през 1937 г. В. Несторова става стажантка в 3-та мъжка гимназия. След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма. Така тя започва работа в прогимназията на село Ковачевци, Самоковско. Разстоянието от 42 км. редовно изминава пеш, за да се прибере до София и сутринта рано да е на утринното слово. Така прекарва цели две учебни години 1938/1939 и 1939/1940 – като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но в часовете на духовна работа и вдъхновение много от нейните стихошГсе раждат през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената печка.

Следващата 1940/1941 учебна година тя не е назначена на работа и по този начин има богата възможност да посещава редовно беседите и да е често при Учителя. На 1 ноември 1941 г. отново е назначена за прогимназиална учителка за една учебна година в с. Сирищник, Радомирско. Не изкарва до края, тъй като е наклеветена несправедливо и се принуждава да подаде оставка.

През есента на 1942 г. е назначена за учителка в американския колеж в СимеоновоТкойто след заминаването на американците, малко по-късно същата година, става езикова гимназия за английски, френски и немски език. Наново е назначена като преподавател по английски и литература на горните класове. Там тя остава до 10 януари 1944 г., когато са големите бомбардировки над София. След това, колежът е затворен. В неделите върви пеш седем километра през ливадите, за да отиде на беседа.

Първа среща с Учителя:

На 12 юни 1937 г. В. Несторова отива на Изгрева при Учителя, за да пита за хороскопа си. Той я препраща към Михаил Иванов и Георги Радев. Няколко дни ходи при М. Иванов, който й прави нов хороскоп и го тълкува. Тя има т. нар. космичен кръст и, когато пита Учителя, той й казва, че кръстът се разрешава, когато човек се задвижи кръгообразно. Тогава този кръст става диагонален на сферата и се образува сфера. На земята без кръст не може, земният живот е разпятие между дух и материя.

На петров ден 12 юли тя му подарява стихотворението „Син на зората”, (следва стихотворението Син на зората) Пее край огъня солови изпълнения на песните „Нева санзу” и „Кажи ми ти истината”. Учителя й казва, че най-много се е прераждала в Египет и Индия и е живяла в римските катакомби в първи век, като римлянка приела християнството. Веднъж на същия събор след беседа остава сама на Молитвения’връх и сяда на мястото на Учителя. В този момент я спохожда силно вдъхновение за писане. Обрисува се картина на жрица, която пази свещения огън в храма и целият й живот в няколко прераждания се обрисува с думи. Дава се плана за поемата „Пътят на душата”, по-късно преименувана в „Песента на Амунда”. След като написва план на поемата, тя отива при Учителя и го пита, как може да пише за това, след като не познава закона на кармата. Той й казва: „Вие сте готова, седнете и пишете.” След като се връща от Рила сяда една вечер и започва да пише. Стиховете идват без усилие и се диктуват направо и така на другия ден вече е готова цялата поема от 112 четиристишия. На въпрос какво значи името Амунда, Учителя отговаря: ,Д – това е една душа, която идва с някаква мисия, мун – е силата, която освобождава душата и да – влизане в положението,” По-късно в писма до приятели В. Несторова се подписва с псевдонима Амунда. (следват стихове от Амунда)

На една разходка до „Вътрешния близнак” в дълбоката тишина, тя чува пеене на някакъв висок тенор пеещ възходяща мелодия, следван от множество гласове. Това продължава само няколко минути, след което изчезва. Тя е изненадана и неподготвена и като пита Учителя за това преживяване, той отговаря, че това е природна музика.

Следващата 1939 г. е най-свещената година в живота на В. Несторова. Тържественото посрещане на Новата година в салона и паметната беседа „Големият брат” й дават един мощен импулс.

Преводи:

Първият превод на английски е „Свещени думи на Учителя”, които са отпечатани в Ню Йорк, след което по поръчка на Учителя В. Несторова превежда беседите: „Абсолютна чистота” , „Големият брат” и „Новият ден”, както и книгите: „В царството на живата природа”, „Бъдещото верую на човечеството”, „Новата Ева”, всичко от Паневритмията – увод и обяснения, „Пътят на ученика”, „Царският път на душата” и първите три тома на „Сила и животѣ“

През 1941 г. след беседа в разговор Учителя казва: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила”. Тогава на В. Несторова й идва идеята да напише думи към упражнението „Слънчеви лъчи” от Паневритмията, за да може то да се пее. Сяда на близката полянка до Изгрева и вдъхновено започва да пише, като стиховете идват леко и ритмично.

През декември 1944 г. Учителят казва на В. Несторова: „Ако се омъжиш, ще имаш две мъжки деца и с едното 15 г. ще имаш големи тревоги, след това не се знае какво ще стане.” Действително в живота на В. Несторова има двама мъже, за които тя се грижи като майка – Иван Бацадзе, който благодарение на нея става професор и Димитър Спасов, който става университетски преподавател пак по нейна препоръка. В друг разговор преди това Учителя й казва: „Недей да раждаш в този живот, ти си раждала, раждала, раждала. Ако сега родиш ще оставиш корен тук, след това трябва отново да слизаш на земята, за да повдигаш този човек.”

Живот и дейност след заминаването на Учителя:

Любовта на В. Несторова към бургаския край е още от септември 1945 г., когато, за първи път посещава нашия район. Тогава тя е без работа, тъй като колежа в Симеоново така и не отваря след бомбардировките през 1944 г.

Пет месеца престоява в Тополица, където тогава за постоянно се е оттеглил ръководителят на бургаската група брат Минчо Сотиров. Там е приготвена стая за Учителя, подредена с бели перденца и покривки, всичко в бяло. Настаняват я в тази стая, което много я трогва. В последващите месеци заедно с брат Г. Куртев обикалят околните селата с една магарешка каручка. В много от селата Бата, Страцин и др. по онова време има братства. Братята там им постилат на земята една черга, покривка и наслагат големи бели самуни, 10 см. високи, през време когато е кризата за хляб. Приятелите дават всичко, което имат – бадеми, мед и др. На Никулден, 19 декември по старо, в Тополица по традиция има празненство. През тази 1945 г. присъстват повече от 300 души от провинцията и правят голям концерт. Пее хор, който сформира и ръководи В. Несторова. Подготвят и пеят нейни песни, не само на Учителя. Тези моменти на хармония и гостоприемство остават трайна следа през целия й живот.

В професионалната си кариера В. Несторова най-дълго се задържа да работи в Руската гимназия в София, където в периода 1955-1960 г. е преподавател на Людмила Живкова, дъщеря на Т. Живков. Оттам е познанството и с Димитър Спасов, който също е преподавател по английски и приятел на Иван Бацадзе. За 25 години учителстване тя 12 пъти си сменя службата или поради натиск от директори, или поради уволнения, или поради съкращения. Изобщо живот изпълнен с тежести и препятствия, което е видно и в хороскопа й.

В друг период от живота си В. Несторова пее в хора към Българското национално радио. Дава частни уроци по английски и е мн. търсена като такава. В годините около 1975 г., заедно с Петър Ганев, прави документален запис на цялата песнарка. Като обем песните излизат ок. 8 аудио касети. За съжаление не са запазени копия до нас.

През 1977 г. издателство „Народна младеж” отпечатва книгата „Островът на съкровищата” на Р. Л. Стивънсън преведена от В. Несторова.

В периода 1979-1989 г. тя участва в т. нар. „Таен лагер” организиран само за чужденци от Крум Въжаров. Този лагер се провежда през лятото за около месец и се разполага под връх Мусала, в местността наречена „Сфинкса”. Там Весела е ползвана, както за преводач със своя безупречен английски, така и за оратор. Уникалният й тембър и увлекателният начин на говорене като магнит приковава вниманието на жадните да чуят нещо повече чужденци от устата на ученик бил във вътрешния кръг на Учителя.

В началото на 90-те години тя се свързва и работи с Дейвид Лоримър – виден британски учен и мислител, който популяризира учението на Учителя в англоезичния свят. Така се появява една от известните му книги „Пророк на нашето време” („Prophet of our times“), базирана до голяма степен на записки на В. Несторова.

Иван Бацадзе остава верен приятел до самата си смърт през 2001 г. До последно той се грижи за нея в тежкия момент, когато тя си чупи крака през 2000 г. и вече е трудно подвижна. През лятото на 2001 г. В. Несторова се премества в Бургас, където намира сигурен и уютен пристан за последните месеци от своя живот. Брат Динко и сестра Янка се грижат до последно за нея с много старание и любов. На 6 март 2002 г. рано сутринта тя напуска този свят, за да продължи своя вечен път към Светлината.

Из Слово по случай 100 г. от рождението на Весела Несторова

Бургас 23. 12. 2009 г.