Верка Георгиева Куртева

(1908- 1998)

Автобиография. Из “Изгревът…” том 10

„Моето детство премина в Айтос, Сега, като бях аз ученичка в Айтос, в прогимназията, вземах уроци по цигулка от един мой съгражданин, Илия се казва, той беше гимназиален учител в Бургас.

Аз свирех и китара, аз и в Братството свирех като китарист. Малка бях, но музикална. Голямата ми сестра почна да свири китара – не може, аз вземах китарата.

Аз боледувах, тропическа малария изкарах. Първата година в училището се записах. Около 20 дена ходих и заболях. Много тежко. Хвърлят одеала, хвърлят това, дава баща ми хинини с шоколад, нищо не минава. Рекох: „Тате, само планината.” И майка ми ходи да посреща изгрева. „Мамо, с теб ще дойда на изгрев.”

1920 г. аз срещах Учителя през детството.

1928 г. идвам в София. Филип Кутев ми писа писмо, пък аз пак боледувах. Писа ми писмо да дойда в София, да се запиша в музикалната гимназия, защото свирех цигулка вече.

22.07.1928 г. ще се явявам на изпит. Мина много добре. Аз бях приета първа на конкурс. Бях приета в музикалната гимназия. Тогава, 1928 година, ония там, миналата власт забраниха събора ни. От цяла България дошли в София и от гарата ги връщаха. Даже и баща ми дойде с майка ми. Но аз с тях не се върнах, но се върнах малко по-късно и казвам: „Учителю, искам да отида до Айтос, да се приготвя.”Той казва: „Ще отидеш и ще се върнеш през септември.”Някакви, даже месец нямаше, но аз като се върнах в Айтос, купих си рокля, купих си една шапчица и трябва да се връщам. Точно да тръгвам за София, почна ме тропическа малария. Пак от Айтос, 1928 година. Не можах да отида и боледувах пак от тропическа малария. Баща ми се качва на влака, имаше писмо от Учителя да отиде. „Защо Верка не дойде?” – пита за мен. Казва на Учителя, че съм болна от тропическа малария. „Ех, нека, ще мине, рекох, ще мине. После – каза -да дойде да продължи.”

1931 г. дойдох на Изгрева. Аз имам къщичка на Изгрева и си живея там, но през лятото си отивам в Айтос. Рекох, чакай, аз защо не отида в София и на ден, на Димитровден аз реших да тръгна за София. Филип ми писа писмо и отивам 1931 година – второто отиване вече.

И после, аз нямах средства, явявах се, задочно се явявах и си вземах образованието. Обаче баща ми много се трогна и все така се радваше, щото той ми казва: „Ако аз бях ученик на Учителя, аз също нямаше да се оженя. Но казва, пък народих едни дечица – 7 деца и тези седем деца до едно приеха Учението на Учителя и сега възпитавам и децата.” Щото да не говорим за тях. Няма какво да ви кажа, вие ги знаете. И после се върнах в Айтос, тогава бях болна аз. В София мен този въздух много ме лекува. Ако отида в Айтос, вечно боледувам. И баща ми, направихме една къщичка там, през 1931 година. Като дойдох, нямах къщичка и живеехме под наем. По-късно баща ми купи едно място и построихме една малка къщичка от стая и кухня, и антренце, но помен няма от нея вече, всичко е променено.”

Разказва Надка Боева:
“Тя си замина през 1997 година в София – последна от всичките деца на Георги Куртев. Живееше от млада на Изгрева и е свидетел на почти всички събития там. Беше много вярна и предана на Учението на Учителя. Учеше и работеше. Вземаше участие в музикалния живот на Изгрева – пееше в братския хор и свиреше на китара.

Верка Куртева беше най-близката другарка за дълги години с Жорж Радев, още по времето на Учителя. Жорж е един от най-високообразованите и с възможности ученици, надарен математик, с литературни качества и интереси. Верка Куртева напълно хармонирала с него. Музикална, с широки интереси, дар слово, мистична и задълбочена, тя беше по дух и съдържание истински ученик на Школата на Учителя.”

Из том 10 на “Изгревът…”

Вижте родословието на сем. Куртеви!