ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

(21.VII /03.VIII. нов стил/ 1899 г. – 02.III.1990 г. в 23.45 ч.)

Автобиография. Из „Изгревът…“ том 9

Важни дати в живота на Елена Андреева

Родена на 21 август 1899 год. в село Свинеща, околия Кичевска, Дебърска епархия от баща СТЕРИО АНДРЕЕВ и майка ФАПИЯ МИЛАДИНОВА издадено на 24 януари 1909 год. в с. Кичево.

Завършва I девическа прогимназия в София за завършен курс на основно училище от 24 юни 1914 год. с № 1 на Андреева Селена.

Завършва Софийския университет от историко-философския факултет по философия с № 6528, София 19 октомври 1924 год.

Явява се на държавен изпит през 1933 год. и издържа изпита по философия и педагогия като главен, и по история като второстепенен. Добива право на редовна учителка в средно училище на 1.III.1933 год.

Стенографка е в Народното събрание на 11 ноември 1921 год. Тогава живее на ул. „Витошка“ № 59 от 1910 год.

Уволнена е завинаги от учителски права с писмо № 4068 от Ѵ.1935 год. на Софийска областна инспекция съгласно заповед № 866 от З.Ѵ.1935 год. на Министерството на народното просвещение. Лишава се по чл. 24 за противорелигиозни идеи.

АВТОБИОГРАФИЯ

Учителят при един разговор ми каза: „Ще опишеш романа си, но нито ще отнемеш нещо, нито ще прибавиш“.

Ще се опитам да го направя, за да послушам.

Като описвам романа си, все трябва да кажа нещо и за себе си. Аз съм родена в село Свиница, Кичевско – Македония на 21 юли – или 3 август 1899 год. в сряда вечер срещу четвъртък, един ден след Илинден. Така ми каза майка ми, защото тя не е имала часовник.

Като завърших отделенията, майка ми поиска да се върнем в село и аз отидох с нея. Когато дойде време за училище, написах едно писмо на баща си, който остана да работи в София, в което писмо исках непременно да уча. Той размисли и вместо да ме праща по пансиони в някой от градовете на Македония, решава да ме вземе при себе си. Пише на майка ми да ме изпрати в София. По това време в Турция имаше холера и трябваше да чакам близо два месеца, за да мога да пътувам, защото във всеки град имаше карантина. Най-после ме изпратиха с един роднина и само на българската граница стояхме 24 часа в карантина. Когато отидох да ме запишат в първи клас на прогимназията, бяха минали два месеца от учебната година и трябваше съветът да реши, за да ме приемат. След приемането ми, дадоха ми срок, за да настигна другарите си. Съвсем сама се подготвих по всичко. Само по френски език една ученичка от гимназията ми показа буквите и произношението им. Аз учех с голям мерак. В прогимназията ми беше по-интересно, защото много неща научавах по разните предмети. От другарките си имах възможност да вземам книги за прочит и това беше един богат период от живота ми.

В средата на годината майка ми заболя в Македония, татко отиде да я види и я доведе за лечение. Оттогава, докато се помина ту се пооправяше, ту пак заболяваше. Когато беше в болница или на легло, аз трябваше да се грижа за домакинството, а когато бях в училище, баща ми готвеше обяда. Когато мама боледуваше вкъщи, не беше радостно. Аз имах много задължения вън от уроците, не ми оставаше време да чета книжки, а това вече беше станало нужда за мен. Като свърших прогимназия аз исках да продължа да уча в гимназията, но баща ми и майка ми искаха да ме дадат в стопанското училище, за да се науча да шия. Това ми се видя ужасно. Аз вече бях разбрала какво може да даде знанието и едно образование на човека, в сравнение с един занаят. През цялата ваканция съм увещавала родителите си да ми дадат възможност да продължа образованието си, като им обещавах, че нищо излишно няма да ми купуват, освен учебниците и тетрадките. Много пъти се молих, много пъти плаках, за да влеза в гимназията. Когато дойде време за записване, след много молби баща ми ми даде 20 лева за годишната такса. Аз с радост се записах за ученичка в гимназията. Това беше радост и постижение за мен. Аз бях добра ученичка. Когато бях вече в гимназията, на моята приятелка Олга Велева купиха пиано да свири. Аз помолих баща си да ми купи цигулка, но той не се съгласи. Поисках да следвам курсовете по френски език при Маркова, и това не се съгласи. Аз не настоявах много за това, защото си мислех, че може би нямат достатъчно средства. Не можех да разбера, че не е било толкова от липса на средства, отколкото от незнание и неразбиране.

През това време се обяви Балканската война, след това Първата световна война. Вкъщи майка ми често боледуваше, доста неблагоприятни условия за мене, но това не намали желанието ми за учене. Не всякога успявах да си приготвя уроците както трябва, но винаги редовно посещавах училище. Аз вече бях разбрала, че едничкото място, отдето мога да получа знание е училището и държах здраво. По едно време мобилизираха и баща ми. Скоро след това той си счупи крак и постъпи в една болница на военните. Майка ми беше или вкъщи или в болница по това време. Аз ходех понякога от едната болница до другата, за да ги посетя. Но младостта има вяра, имах някакво вътрешно упование в собствените си сили.

Положението на майка ми се влошаваше и през май 1917 год. тя се помина. Тогава бях на 19 години. След заминаването на мама първият въпрос, който изцяло ме обхвана беше: Защо трябва да живея, какъв смисъл има живота, щом човек умира. По тоя път на търсене дойдох то теософията, до окултното знание, до Учителя.

Два месеца преди да завърша гимназия, баща ми се прежени. Аз нищо не му казах, не се намесих, но вътрешно го преживях тежко. Тогава за пръв път получих фалшива копривна треска, която се прояви за малко време, но след 23 години при една по-голяма вътрешна мъка и противоречие, се прояви в силна форма, като не ме остави досега.

В края на деветнадесетата си година станах вегетарианка под влияние на всичко, което бях чела.

За пръв път отидох да чуя Учителя в първия неделен ден на 1920 год. Впечатлението от беседата беше дълбоко, но не умствено интелектуално, а вътрешно, сърдечно. Оттогава аз започнах редовно да слушам Учителя. Радостта ми продължаваше ред години. Кротка, тиха, вътрешна радост. Едничкото нещо, което помрачаваше радостта ми, бяха споровете с баща ми. Аз не исках да огорчавам баща си с нищо, но не можах да го послушам, да се откажа да слушам Учителя. Когато го заведох за пръв път и той да чуе Учителя, той ми каза, че прилича на светия, че това което говори е хубаво, но той не е за такъв млад човек като мене, то е за по-възрастни хора. Учителят тогава беше говорил за истината и баща ми възрази: „Пък може ли човек никога да не каже една лъжа и винаги да говори истината?“

Когато в 1920 год. аз посетих първата беседа на Учителя, бях вече студентка и следвах философия. След доста колебания, аз се реших да следвам тая дисциплина като мислех, че ще получа мъдрост.

Като студентка, аз като стенографка, стенографирах лекциите по естетика при проф. Казанджиев. Слушах редовно лекциите му по естетика, дешифрирах лекциите, диктувах ги на един машинописец, но пари не получих, които за мене бяха така необходими. Не разбрах кой взе парите, останах с впечатление, че машинописецът ги е взел, защото той беше връзка между мене и дружеството, което искаше да има коли и лекции по естетика. Мене ме досрамя да си искам парите. Не бях способна да си защитя интересите, а нямах и близък, който можеше да ми помогне. Аз имах нужда от тези пари и много време ми отне работата. Редовно посещавах лекциите, дешифрирах ги, диктувах ги. Никой от познатите ми, на които споделих случая не изяви желание да ми помогне.

През 1923 год. аз се преместих да живея в нова квартира. Аз вече бях силно увлечена в Любомир Лулчев. Приятно ми беше да го виждам, радвах се, когато имах възможност да говоря с него, бях почнала да търся случай за да се срещам, било по екскурзии, които правехме общо в Братството, било при частни екскурзии, когато правехме на малки групи. Също и след беседите и лекциите, които тогава ставаха вечер. Всякога, когато имах възможност да го видя ида се срещна го правех. Тогава аз разбрах, че съм влюбена и че обичам. Тази обич ми носеше радост. Той беше внимателен с мене, любезен, разположен. Това още повече ме радваше. Той започна да ме посещава и в новата ми квартира.

По това време Учителят изпрати Савка при мене да ми каже: „Кажи на Еленка, че ако търси любов, има кой да я обича“. Това ме стресна дълбоко. Някъде в мене остана една сянка. Питах се: Защо Учителя изпрати да ми кажат това? Аз не отидох при Учителя да му кажа, че наистина само обич търся, че нищо не очаквам друго за себе си, освен чисто приятелство. Даже това, че той е женен намирах, че е по-хубаво, защото на нас ни оставаше да имаме само чисто приятелство. Аз не можех да помисля нито да допусна някакви други отношения.

Сега, когато 60 години ме делят от този период на живота ми, виждам моята грешка и пропуска, че аз не съм отишла при Учителя да го питам защо е казал така на Савка, да ми каже това. Сега разбирам, че е искал да ме предупреди за връзката, която правя с този човек, че ще ми донесе толкова страдания и противоречия, за които никога не бих могла да помисля. Разбира се, че аз нищо не можах да предвидя. Мислех си, че като не искам нищо друго освен обич, няма защо да се страхувам. Аз вместо да отида и да питам Учителя какво искаше да ми каже стези думи, споделих с Любомир това, коетоУчителят ми е казал. Той малко се озадачи, почти нищо не каза, дори останах с впечатление, че се смути малко от думите на Учителя. Тогава аз никак не разбрах, че Учителя ме предупреждава, че там, където съм сега насочена аз няма да получа обич. Сянката, която тези думи на Учителя хвърли в съзнанието ми остана. И когато споделих това с Любомир, почувствувах, че и той помисли, че тези думи засягат и него. Останах с впечатление, че се смути и леко помрачаване видях на лицето му. Тези думи на Учителя бяха първият белег отвън, който ме предупреждаваше, но аз в увлечението си не отдадох нужното внимание, не се спрях да мисля и да анализирам защо Учителя ми е казал това. Аз не помислих, че ако съм на правата посока Учителя няма да ме предупреждава чрез тия думи. В тези думи „има кой да я обича“, ясно се вижда, че от другаде ще дойде обичта. Учителят много деликатно и внимателно иска да ме предпази, да ми спести всички страдания и скърби, през които минах после.

Това беше първата кардинална погрешка и непослушание към висшето и Божественото. Както всяко влюбване носи заслепяване, така и аз бях заслепена. Винаги след това, когато си спомнях думите на Учителя, чувствах, усещах едно свиване на сърцето, скрита болка.

В 1921 год. през септември Паша Теодорова я пратиха да учителствува в Русе. Остана само Савка да стенографира. Иван Радославов, мой учител по история от гимназията казал на Учителя, че идва на беседите негова ученичка, която знае стенография и питал Учителя, да ме покани ли да помагам при записването на беседите, понеже Савка остана сама стенографка. Учителят казал: „Поканете я“. Той ми каза това и аз веднага купих моливи и тетрадка, и седнах на стенографското място в салона на „Турнферайн“. Не отидах да кажа и да благодаря на Учителя за поканата и доверието, което ми оказват. Със Савка си разпределихме работата, които беседи ще дешифрира тя и кои аз. Като се отвориха класовете в началото на 1922 год. пак си преразпределихме работата. Така работихме двете до началото на 1922-1923 учебна година. За тази година Паша не беше получила никакво назначение и остана да работи при Учителя. Двете със Савка бяхме студентки по това време. В 1923 год. Братството купи една пишуща машина „Адлер“ с двоен шрифт с латиница. На нея Паша работеше, защото тя беше при Учителя на ул. „Опълченска“ 66. По- късно, когато се преместихме на Изгрева и ние започнахме да пишем на нея машина.

В 1923 год., когато аз имах своя стая, Любомир ме посещаваше доста често. Беше ми радостно, приятно, имахме винаги интересни въпроси, за които говорехме, Аз имах интереси, той знаеше повече и ми разказваше много интересни неща, които аз не знаех. Всичко вървеше добре. По едно време той започна да посяга като мъж. Това ме смути, защото аз си мислех, че нашите отношения ще останат братски. Още повече, че той беше женен. Тогава повдигнах въпрос, че няма защо да влизаме в такива отношения, защото той си има жена и аз не искам да развалям семейството му. Той започна да ми разправя, че не спал на леглото при жена си, а си слагал дюшека на земята и там спял. Разбира се, аз му вярвах всичко, което ми казваше и не разбирах защо прави това. И тук съм сбъркала, че не съм го попитала защо го прави. Всъщност, когато ми е говорел, че не спи при жена си, той е искал да ме заблуди, Отпосле се убедих в това абсолютно. Тогава аз нямах нито желание, нито мисъл за такова нещо. Бях спокойна, никакви смущения нямах, нито желания от подобен характер. Силно беше само желанието ми да го виждам и да се срещам с него. Почти при всяко идване той правеше опити за близост, аз бях сдържана и нищо не трепваше у мене. Един път ми каза: „Щом като обичаш, трябва да дадеш всичко“. Това изказване намали моята съпротива, аз го обцуах, не мислех да се женя, но и не знаех как вече да се съпротивлявам. Дори си помислих: „То сигурно ще бъде само веднъж“. Аз не знаех нищо за тези отношения, почти нищо не бях чела по половия въпрос. Стана така, кактотой искаше. Една вечер, когато си тръгваше за пръв път ме целуна по устата. Но такава целувка беше, че по цялото ми тяло премина някакъв трепет, непознат дотогава за мене. След малко и аз пожелах да го целуна, но той се отдрьпна. Това ме засегна и аз се затворих в себе си. И аз не си спомням, втори път да ме е целунал, нито пък аз съм си позволила да изявя такова желание, въпреки, че съм имала желание. Тези отношения аз ги смятах неправилни, че влизам в чужда област, че нямам право. Казах си: Той е женен, аз нямам право. Аз мисля, че с тази единствена целувка той изпрати някаква енергия у мене, която събуди сили, които дотогава не бях изпитвала. Аз загубих вече своето вътрешно спокойствие, което имах дотогава и у мене се събудиха други желания, друга привлекателна сила, която ме държеше вързана за него. Така аз загубих вътрешната свобода, която имах. Нови сили ме завладяха, които не ми бяха познати, но бяха по-силни от мене, Аз не знаех какво да правя с тях, смутих се, загубих мира и спокойствието си, обърка се живота ми. Дотогава животът ми течеше естествено и нормално без всякакви вътрешни бури и смущения. Цялото ми същество беше смутено, нямах кътче незасегнато. Преди имах неприятности, когато баща ми се прежени, много тежко преживях идването на втората майка, но имаше страни в мене, които останаха незасегнати. Всъщност първата година след като се случи това и аз допуснах тази физическа близост протече спокойно отвън. Той беше внимателен с мене, но не минаха две години и започна да се проявява грубо, престана да идва у дома. Когато аз отивах при него, държеше се студено и много често грубо. Аз това не можех да разбера, защото никак не бях се променила и не исках нищо повече, нямах изисквания, освен да се виждаме и да разменяме мисли. При такива случаи на близост аз му задавах въпроси, питах го, защо така се отнася с мене, какво съм направила. Това го дразнеше и често стигахме до конфликт. В такива случаи той имаше много груб език. Аз търсех вината в себе си и като не можех да я намеря, не виждах в какво съм сгрешила. Ако питах положението се влошаваше, аз се оскърбявах и започвах да плача. Намирах, че е много несправедлив с мене. Чудех се какво да правя и как да постъпвам. Не можех да си обясня и да разбера какво да направя, а пък не можах да отида за съвет при Учителя, защото се чувствах виновна.

Аз вече разбирах какво значеха думите, които Учителя беше казал на Савка. Чувствах се виновна и никого не можех да обвиня освен себе си. Почувствах се излъгана, пренебрегната, защото той имаше връзка с друго момиче. В първият момент у мене се надигна такава буря от негодувание и възмущение към него, че дори си помислих: Такъв човек не трябва да съществува, защото той само скърби носи. Обхвана ме отчаяние, разочарование, безнадежност, почувствувах се излъгана и опетнена. Страдах, че е злоупотребил с доверието ми и с любовта ми. Често стигах в разочарованието си до отчаяние. Не исках вече да живея, живота ми нямаше смисъл. Как ще живея така оцапана? Ту изпадах в бури от негодувание към него, ту до отчаяние. Привързаността ми към него беше все така непреодолима. Само при мисълта да се разделя изпитвах ужасна болка. Намирах се в безизходно положение. Когато мислех да се отделя, изпитвах страх, че когато ме овладеят чувствата, които се бяха събудили в мене, ще имам ли сила да издържа. Никаква увереност не чувствах в себе си. Те ме завладяваха понякога с такава сила, че не можех да им бъда господар. Когато го посещавах, аз нищо не съм казвала за тези мои състояния, нищо не съм искала, защото мислех, че нямам право. Често излизах с разбито сърце и оскърбени чувства.

При един разговор с Любомир той ми каза, че когато бил в Лондон да следва за пилот срещнал на улицата в Лондон един индус облечен с техните дрехи и мисли, че той е бил Мория – един индуски учител. По-късно мисля, че е било около 1920 год. на този век, той му се явил в образ и му е казал: „Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе“. След това той среща Учителя. Още много време след това той поставил портрета на Мория на бюрото си и го държа до края на живота си там.

Когато един брат Сава Калименов издаде „Агни йога“ от същия учител Мория, нашият Учител не препоръчваше да четем тази книга, защото Мория е учител, който върви по друга линия на изява, не по Христовата. Нашият Учител върви по Христовата линия.

Когато между мене и Любомир имаше някакви недоразумения и аз се измъчвах, не отивах за помощ при Учителя, затова винях само себе си. Един ден пред нашата барака на Изгрева, в която живеехме трите стенографки, беше дошъл Учителят, имаше и други сестри освен нас трите. Учителят се приближи при мене и ме попита: „Какво има Еленке, какво те мъчи?“ Като ми зададе този въпрос той малко се отдалечи от групата, аз тръгнах с него и му казах: „Учителю, много е груб с мене“ Учителят ми заговори с много благост и кротост, със съчувствие и аз заплаках горчиво пред него. Той ми говори дълго тогава, че аз си блъскам главата в стената, но по този начин няма да разреша въпроса. Както мухата, която се блъска в стъклото на прозореца не може да излезе през стъклото, аз за да изляза трябва да намеря изхода. Говори ми за Божията Любов, която може да ми помогне при всяко трудно положение в живота и която може да разреши всички въпроси. Учителят ми говори дълго. Аз се чувствувах, че съм в едно безизходно положение и бях много наранена, но той успя да влее лъч на светлина в мен, в мрака, в който бях затънала. Видя ми се, че има изход, че не е толкова безнадеждно. След този разговор у мене остана една надежда. След това аз имах много разговори с Учителя, в които той ми даваше светлина и помагаше за да мога да изляза от положението и при това много мило и с чувство на обич. Това ме облекчаваше, но аз след време пак изпадах в противоречия, които ме терзаеха.

Аз исках да живея чист живот. До срещата си с него живях хубаво, доволна и радостна, но след като той ме въведе в живота на плътта и той започна да живее по стария начин както ми беше разказвал, аз разбрах грешката си, защото вярвах, че той като следва учението на Учителя ще промени живота си. И аз видях заблудата си.

При един разговор Учителят ми каза, че влюбването е циментена каша, в която човек свободно туря крака си, но когато кашата се втвърди, вече не е свободен. Аз бях в това положение. Мъчно ми беше да се разделя. Учителят ми казваше: „Трябва дълго време да се чука, да се кърти, докато човек се освободи“.

Поради работата която имах, аз имах възможност да се срещам често с Учителя и естествено, когато имаше условия Учителят ми говореше, обясняваше ми как да изляза от това положение. Веднъж като ми говореше, ми каза: „Ти си готова да умреш за него“. Направи ми впечатление тази мисъл. Нали така трябва да обичаме, защо Учителят ме упреква? Нали и Христос е казал, че няма по-голяма жертва от тази, да пожертвува човек живота си за приятеля си. Това изказване на Учителя не го разбрах на времето. Вярно беше, че аз бях готова всичко да жертвувам за Любомир, аз исках и да му помогна да се повдигне, да излезе от този свят, в който живее. Не харесвах грубостта и дързостта му и начина, по който живееше. Аз желаех да му помогна да се свърже с Учителя и с Христа, да изправи живота си и така силно беше това желание, че можех да понасям много оскърбления и грубости. Той слушаше Учителя, четеше Словото му, редовно посещаваше класовете, но имаше нещо в него, което не искаше да се отдаде напълно на това, което Учителят говореше. Не искаше да следва напълно пътя, който Учителят сочеше. Връзката му с Мория, пък и с други същества го дърпаха в друга насока. Аз не познавах нито Мория, нито другите същества, с които той имаше връзка.

Между многото неща Учителят ми каза: „Ако питаш мене, аз те съветвам да се разделиш с него“. Аз приех съвета на Учителя, пожелах да го изпълня. Той ми говори с много благост и топлота. Аз видях и разбрах колко иска да ми помогне и почувствувах нещо изключително. Почувствувах Учителя да влезе в мен. Аз го усещах в мене. Това ме вдъхнови и аз помислих, че ще мога да разреша въпроса. Това присъствие на Учителя в мене го усещах дълго и след като се разделих с него. Чувствах го и когато отидох в града. И това ме доведе до едно високо повдигане на духа. Мислех, че вече ще мога да преодолея привързаността, която имам, че понеже исках да следвам духовния път на ученичеството, това пълнеше душата ми с подем. Но като минаха няколко дни пак се появи желанието ми да го видя и да се срещам с Любомир. При мисълта да се отделя от него сърцето ми се късаше от болка, всичко в мене се противопоставяше и помрачаваше, светът потъмняваше. Аз помнех съвета на Учителя да се разделя, имах желание да го изпълня, но при мисълта цялото ми естество се бунтуваше. Усещах, като че трябваше да се изтръгне сърцето ми. Аз не можах да издържа и пак потърсих среща с Любомир.

Спомням си при един разговор с Любомир той ми каза: „Учителят ми даде една овца и аз я изядох“. Тогава разбрах, че той не е одобрявал в себе си своето поведение, сам е разбирал че не е постъпил правилно. А друг път, доста по-късно ми каза: „Твоята полица е най-голяма. Нея ще плащам най-после“.

Като пиша за някои отрицателни черти на Любомир трябва да кажа, че той имаше и много хубави черти. Той беше щедър, всякога когато искаха някаква услуга от него беше готов да услужи. Обичаше науката, четеше много, беше интелигентен. Аз съм имала много и прекрасни разговори с него по най – различни въпроси. Имаше нещо и меко в него. И когато той проявяваше тази си страна, всичко вървеше хармонично, разбирахме се и нямаше спорове. Съжалявам, че не можеше да бъде всякога така. Тези моменти на разбирателство, на хармонично отношение покриваха отрицателните мигове. Вероятно с обичта, която имах към него можах да създам условия да се прояви доброто и красивото в него.

В един разговор Учителят ми каза: „Ти го пусна да влезе в твоята светая светих с калните си обуща, с всичките животни и зверове“. Когато Учителят ми каза това, аз не съзнавах, че така съм постъпила, но днес виждам, че думите на Учителя са прави. Че когато съм го приела в себе си и съм го пуснала в своята светая светих, не е било правилно, а може би и грях по отношение великото, святото в живота. Човешката душа – мястото където се проявява идейното и светлото, което е определено за Бога, там аз съм пуснала човека и при това с всичкото негово несъвършенство. Това се дължи на заслепяването при влюбването. Аз съм смесила любовта към Великото с влюбването в един човек и при това доста суров и необработен. На времето това никак не ми е било ясно.

Около убийството на жена му – не си спомням точно кога, той постави портрета на Мория на бюрото си. Мория е един от учителите на Източната школа. Той работи по други методи, а не с тези, по които работи Учителя. Учителят прилага методите на Христовата школа. Учителят не съветваше да се работи по източната школа, защото те не са били за европейците, на които физиологията била по-друга и които не можели да имат необходимите резултати. Знаех, че като постави портрета на бюрото си, това не е случайно, но аз нищо не попитах. Пак по това време той беше поставил една картина над входната врата на бараката си и друга картина под съседния прозорец. Тази, която беше над входната врата представяше кръг с точка в средата, която е символ на проявения Бог. Другата никак не си спомням какво представляваше. Учителят ми каза да кажа на Лулчев да махне тия картини, като каза: „Какво иска, да разруши Изгрева ли?“ Когато казах това на Любомир, той само се усмихна, каза, че ще махне само тази, която е под прозореца, но другата ще я остави. Разбирам, че въпросът е бил повече за другата картина, която той наистина махна и която вероятно не е била в съгласие с разбиранията на Учителя, защото след като махна картината Учителят нищо повече не каза.

От това се вижда, че Любомир е работил с методи, които Учителят не е одобрявал. Това аз не можах да разбера. Когато съм отивала при него, съм го заварвала много често да чете някое от томчетата на Учителя. Не знаех, че той все пак поддържа идеята си, че не иска да се впряга в Учителювата кола, както ми беше казал веднъж. На това негово разбиране аз се противопоставих, защото за мене по-хубав и по-прав път от този, който Учителят ми сочеше, няма. Този път води към духовно издигане, към облагородяване на характера, към изработване на добродетели, които освобождават човека от обикновеното разбиране на живота. Повдигат съзнанието му за по-чист и смислен живот. Любомир ми каза, че той иска да бъде свободен дух, да не се свързва с школата на Учителя. Като го виждах така ревностно да чете беседите мислех си, че ще промени мнението и разбирането си. Аз никак не разбирах каква свобода иска да има, какво може да го ограничава в учението. Да работи човек за разширение на съзнанието си, за издигането си на по-високо ниво, да работи за облагородяването на характера си, за придобиване на добродетели, какво по- хубаво от това, какво може да ограничава човека? Учението дава възможност на човека да се възвиси. То дава знания и методи да се освободи човек от всички недъзи и несъвършенства, от всички лоши навици. Освобождава го от заблуди. Ако човек приложи това учение, той може да дойде до ангелско състояние. Какво искаше Любомир повече, не можех да разбера. Чудех се как и какво да му говоря. За мене беше ясно, че по-добър път в живота от учението на Учителя, което е в пълна хармания с Христовото учение няма. Аз исках да следвам този път, като в същото време исках и Любомир да го следва. Аз исках да му помогна да върви в този път.

Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир. Каза ми: „Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна“. Когато ми каза тия думи, мене ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него, не иска нищо от него. Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителя към всички същества, че това може да не го направи, но от друга страна тези негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя. Какви трудности и неприятности му е създавал, за да каже това. Разбира се, че всичко отрицателно, което Учителят ми е казвал и говорил за него, никога не съм го казвала на Любомир, защото аз исках примирение на Любомир с Учителя, а не разделяне. В началото на нашата връзка аз не виждах отрицателните черти на Любомир. Моето хубаво чувство към него изпълваше всичко грапаво и всякакви кривини в неговото поведение. Аз изпитвах само скръб, много често и оскръбление, че може така да постъпва. Но все вярвах, или може би ми се искаше той да се оправи, че така не е хубаво да прави.

По едно време Любомир започна да ми говори неща, които внесоха много смут в душата ми. Той ми говореше отрицателни неща за Учителя, съмнения в Учителя, виждаше грешки в постъпките му, в поведението му, в живота му. Виждаше и несъвършенство. Аз не бях виждала отрицателни прояви в Учителя.

В 1931 година, в началото на септември Учителят казал на Паша, да ми каже да отида учителка. Паша ми каза това. Много наскърбено отидох с документите си в инспекцията, за да искам да ме назначат прогимназиална учителка. Аз имах право да бъда гимназиална учителка. Аз бях толкова натъжена, че Учителят не ме иска и ме праща учителка, че ми беше съвсем безразлично къде ще учителствувам. Помислих си, че ако отидех в гимназията, ще имам повече работа, ще трябва повече уроци да готвя и намерих, че ще ми бъде по-лесно да бъда прогимназиална учителка. Аз бях помагала на много деца за прогимназията и много от материала ми беше известен. След една седмица отидох в инспекцията и там ми казаха, че съм назначена учителка в село Макоцево. Не бях чувала за това село, но ми казаха че е близо село Саранци. До Саранци беше прекаран влака от София за подбалканската линия. За няколко дни аз се приготвих. Понеже Учителят ме избягваше, помолих Паша да го попита, ще ме приеме ли преди да тръгна. Тя го попитала и той казал, че ще ме приеме. Отидох да се сбогувам. Той ме посрещна много строго, скара ми се за Любомир. Аз през цялото време мълчах и плаках. Нищо не казах гласно. На мен ми беше така тъжно, че Учителя не ме иска на Изгрева и аз, докато той ми се караше, плачех с най-едрите сълзи, с които някога съм плакала. Учителят ме прие строго, кара ми се за Любомир, но постепенно стана и по-мек. Той видя мъката ми и ме изпрати с благост и любов.

Най-напред си зададох въпроса: Имаш ли желание да се ожениш? – Нямам желание, не искам. Искаш ли да учителствуваш цял живот? – Понеже трябва да работя, все ми едно какво ще работя, си отговорих. Имаш ли някакво друго желание за постигане? Отговорих си: Имам само едно желание, искам да бъда ученик. Така аз си дадох сметка какво искам в живота си. Отговорът беше да следвам пътя на ученичеството.

Така кристализираха в съзнанието ми какво аз желая в живота си. От този момент у мене започна едно вътрешно изясняване и едно успокояване.

След като прекарах един месец в Макоцево, една събота отидох на Изгрева. Срещнах се с Учителя. Той ме прие много внимателно. Докато бях учителка и идвах на Изгрева, Учителят беше много внимателен с мене. Така постъпваше може би, защото го послушах. Вътрешното ми състояние много бавно се избистряше. Настъпваше спокойствие в мен. През февруари аз бях изпаднала в едно много мъчително състояние. Изведнъж реших да се обърна вътрешно към Учителя с молитва. Като направих това изведнъж състоянието ми се промени съвършено. Зарадвах се и напълно разбрах, че единственото нещо, което искам е ученичеството. Изтече мътилката, която дойде отвън, казах си: Кой каквото и да говори, то си е негова работа, а моята работа е да следвам пътя на ученика. Когато аз направих тази вътрешна проверка, какво искам в живота си и си отговорих, че искам да следвам пътя на ученичеството, у мене постепенно настана пълно успокоение.

Когато се връщах през ваканциите на Изгрева, аз вземах участие в работата на стенографките. Пишех редовно, дешифрирах лекции и съм вземала дори и в село да дешифрирам. Аз не се отделих от стенографското тяло. Паша и Савка се държаха колегиално с мене. Аз с никого не споделих защо Учителят ме изпрати учителка. Може би те се досещаха, че е във връзка с Лулчев, но какво бяха разбрали никога не попитах. Спомням си само веднъж, след като се върнах от учителството, по някакъв повод със Савка споделих някои неща за отиването ми като учителка. Когато и разказах някои неща, тя само ми каза: „Еленке, но това е ужасно!“

В тези четири години, когато бях учителка, аз с никого не споделих своите преживявания. Но през цялото време в мен ставаше един изяснителен процес. Аз бях сама в село, нямах никаква възможност да споделя това, което изживявам и като, че ли станах по- независима. Всичко преценявах сама, за всичко трябваше да се грижа сама, никаква помощ не можех да чакам от никого. Така станах по-самоуверена и по-самостоятелна.

Аз учителствувах до края на 1935 год. когато ме уволниха. Попът на селото разбрал, че аз съм при Учителя. Той отишъл на Изгрева срещнал някои от сестрите, попитал за мене и те му казали, че съм от Братството, дори ме похвалили. След това той отишъл при владиката Стефан и разказал, че в селото има една учителка, която е дъновистка. Бях уволнена от царство България за противорелигиозни идеи, а сега комунистите след 9.IX.1944 год. до 1986 год. ме гонят за религиозни идеи. Когато получих уволнителното писмо, аз си казах: „Свърши се наказанието ми“.

Спомням си, че след като свърших стажа си и вече трябваше да си търся работа като учителка, при следването си в Университета от 1921 год. аз бях стенографка при Учителя и през цялото време до 1928 год. дешифрирах лекциите на Общия клас. Като свърших стажа, попитах Учителя какъв съвет ще ми даде: Да правя ли постъпки да бъда назначена като учителка. Учителят ми каза: „Като отидеш учителка ще имаш един хляб. И ние ще ти дадеме един хляб“. Останах да работя при Учителя. Оттогава ние трите стенографки живеехме заедно. Учителят направи една барака за нас и четири години живяхме заедно. В 1931 год. есента аз отидох учителка. Малко преди края на учебната година ме уволниха – 1935 год. Върнах се на Изгрева и лятото прекарах на палатка до „Парахода“. Ходехме през лятото на Рила, аз ших палатки и така имах средства. Върнахме се от Рила, но положението ми не беше изяснено – ще остана ли на Изгрева да работя беседите, както беше преди да отида учителка или ще трябва да си търся друга работа. Като ми се свършиха средствата, аз отидох да работя при един брат – преписвах нещо на пишеща машина. Той забрави да ми плати.

Щом останах на работа при Учителя, аз се залових да дешифрирам беседите. Докато бях учителка, брат Боян Боев беше поел да помага на моята работа. След като се върнах ние с него често дешифрирахме заедно лекциите, които впоследствие аз ги пишех на машина.

При един разговор с Учителя преди години, той ме попита защо съм се съгласила на тази връзка. Казах му, че той ми е казал: „Като обичаш трябва да дадеш всичко“. Учителят ми каза: „Ами той даде ли всичко?“ Аз само замълчах, защото почти всякога съм излизала от неговия дом вътрешно неудовлетворена. Жадувала съм за сърдечност, за нежност, за топлота. Това не получих, нито имах свободата, аз да се проявя към него така. Много пъти ми се искаше да допра главата си до гърдите му, но си спомням, че само веднъж съм го направила. Не съм си позволявала. Може би усещах, че той нямаше такова желание към мене. Може би споменът, когато ме целуна и когато той се отдръпна, когато аз пожелах да направя същото, остави нещо в подсъзнанието ми, което не можах да превъзмогна. Аз желаех, ако ми се даде нещо да се даде по свобода, а не аз да изисквам. Когато аз отивах при него отивах с пълно сърце, да дам и да получа, а излизах без да съм имала възможност да дам от това, което е бликало в сърцето ми, а още по-малко да получа. Имаше несъответствие в нашите отношения. Когато се е държал любезно с мене, най- много да ми каже някоя ласкава дума, да се обърне към мене с гальвно име, но не с ласка и милувка. Ако някога ме е помилвал, то е било, когато съм била сломена от някакво тежко преживяване.

За мене той беше груб мъж, той никога не е помислял как аз преживявам нашите отношения. Спомням си веднъж, беше на изгревската поляна, и аз му казах: „Ти помислил ли си някога за мене, как аз преживявам някои неща между нас?“ Той ми отговори: „Върви, където искаш и прави каквото искаш“. Отговорих му: „Жесток човек си ти Любомире!“ Обърнах гърба си към него и го оставих.

Сега разбирам, че съм изисквала добро отношение и добро поведение от него и не съм могла да го оставя свободен, да постъпва както той може. Когато е бил затворен за мене е трябвало нищо да не питам, но да си изляза и да кажа: „Понеже си зает, друг път ще дойда“. Тогава не съм могла да постъпя така и аз, нещо ми е липсвало както в разбирането, така и в приложението. Ако ние с обичта си един към друг чакаме да постъпят към нас така, както на нас е приятно и желано, ние изискваме, ограничаваме и не даваме свобода. Висшата обич дава свобода и нищо не иска.

Момичетата, които идваха при него се интересуваха и от учението. Повечето от тях идваха на беседи, дори и на школата са идвали. Понеже се отнасях внимателно с тях, някои от тях се приближиха към мене и бяха с приятелски чувства. Такава беше Ади.

Когато казах на Учителя, че съм решила да се разделя, той ми каза: „Пази се да не го намразиш, защото ще напакостиш на себе си“. Много съм благодарна за това предупреждение, защото наистина впоследствие когато престанах да го търся и си мислех за нашите отношения имаше моменти, когато се повдигаше у мене голямо негодувание срещу него за някои негови прояви. Вярно е, че всякога и за всички недоразумения помежду ни съм упреквала себе си. Аз съм имала възможност да се отдалеча още, когато Учителят ме предупреди чрез Савка и при много други случаи на неправилно отношение. Не съм го направила заради голямата привързаност, която имах. Първо човек трябва да овладее и да контролира физическото си тяло с всички негови функции и прояви. Такъв контрол аз не съм имала. За тази висша любов е нужен и контрол на чувствата, на мислите и на постъпките. Контролът на физическото тяло включва контрол на сетивата на всичко онова, което иде отвън, да съзнавам какво въздействие ще упражни върху мен, да имам будно съзнание за положителните и отрицателните външни влияния.

Учителят веднъж ми каза: „Ти си направила едно дебело въже, а сега искаш с едно дърпане да го скъсаш. Та не ще можеш. Ще вземеш една игла и ще започнеш конец по конец да го късаш“. Този образ ми помогна. Беше един метод. Исках да съм свободна, а съм се вързала с дебело въже, както ми каза Учителя. Търсех в себе си това дебело въже, анализирах постъпките си и отношенията си, исках да намеря своите неправилни постъпки и прояви да ги коригирам, да ги изправя.

Спомням си веднъж, че казах на Учителя: „Забелязала съм Учителю, че вие сте бил строг към някои братя и сестри, а към мене сте се отнасял много меко и сте бил много внимателен. Вие никога не сте се проявил така строг към мене. Дали съм така слаба, че не мога да понеса един удар от вас?“ Той ми каза: „Къде да те ударя, когато си цялата в рани?“

Подпис: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА 31 май 1987 година, София.

На Вергилий за съхранение.

ХОРОСКОП НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ИНДИВИДУАЛНОСТ:

Властна природа със значителна степен себеконтрол. Силно чувство за чест, постоянност и справедливост. Ще се стреми да бъде в ръководно положение и командува другите, но вродената й честност, не ще й позволява да се възползува от слабостите им. Чувствата й ще са дълбоки и трайни, ще е добър защитник на онези, които обича, но доста силна ще е и в антипатиите си. Упорита и фиксирана ще е в целите си, благодарение на което ще достига успех. Като приятел ще е лоялна, а като враг великодушна. Успех като учител, публицист или издател.

Слънце в Лъв, тригон с Уран. Интуитивна, оригинална, независима природа. Ще се увлича от учения и вярвания, които другите смятат за странни, като окултизъм, астрология и др. Ще е чувствителна към по-висшите сили на природата и ще може да им бъде проводник. Ще се ползва много от помощта на приятели и чрез тях може да осъществи целите и амбициите си. Темпераментът й ще е доста високо акордиран, но ще умее да се контролира и рядко ще проявява гневът си.

Слънце тригон със Сатурн. Ще притежава ред, предвидливост, организаторски, изпълнителски и дипломатични способности с морална устойчивост да доведе проектираното до успешен завършек, въпреки отлаганията и пречките. Честен характер, добра и внимателна природа. Искрена и справедлива в отношенията си с другите, но когато вярва, че известен курс на действие е прав никой не ще може да я отклони от него.

Слънце квадрат с Юпитер. Щеобичат.н. „добри“ неща наживотаище проявява известна себичност в създаването си на удобства. Поради липса на правилни, здравни навици и достатъчно физически упражнения, циркулацията ще се замърси и има опасност от функционални разстройства и други страдания следствие замърсена, неподвижна кръв. Да бъде внимателна и въздържана в храната си. И да се пази от душевни вълнения и избухвания,

ЛИЧНОСТ:

Луна в Близнаци, Рак секстил с Меркурий. Буден интелект, обичащ литературата и науката, продуктивен и способен да се справи с превратностите на живота, либерална, будна, прогресивна личност. Силно ще се привлича от всичко свързано с литературата и журналистиката, гдето крайно подвижният й и неспокоен ум ще намира удовлетворение. Силно ще обича пътуванията и онези положения, дето ще среща много хора. Ще е чувствителна към психични състояния. Дава любов към дома и удобството, което може да се добие там. Показан е успех в живота особено в меркуриевите професии, като литература, стенограф, машинопис или в професии свързани с пътувания. Ще се изразява добре и може да стане добър лингвист или лектор. Ще е наклонна да вижда светлата страна на живота и при изпитания ще съумява да запазва бодър дух.

Луна тригон с Юпитер. Оптимистичен, благороден, щедър характер. Добросърдечна и приятелски настроена към другите, чрез което ще спечели симпатиите им. Силен личен магнетизъм, високи идеали, богато въображение, филантропични наклонности. Има данни за общ физически и духовен успех в живота.

Луна квадрат с Марс. Бърз импулсивен темперамент с наклонност понякога към прибързано и импулсивно изразяване и действие, което може да й причини доста скръб и безпокойства. Ще мрази да бъде наставлявана и поучавана, но самата тя ще е доста властна и изискваща, когато се намира в авторитетно положение. Ще е доста рисковаща и в смелостта си може понякога да отиде до неразумност, поради тези си качества ще си създава и доста врагове и може да причини гнева от страна на близките си. Предразположения с възпалителни заболявания и известни безпокойства с женските функции. Свободна ще е в изразходване на средствата си.

Луна съвпад с Нептун. Показана е способност в окултните изкуства и успех в практикуването им. Споменатите духовни качества могат да не са явни, но само латентни и способни на развитие. Със сигурност може да се каже, че тя непременно ще дойде в контакт и ще се привлече от окултизма, независимо от това, дали качествата на душата впоследствие ще се развият или не.

УМ:

Меркурий в Дева в секстил с Нептун. Ясен, дълбок, логичен научно наклонен ум, със способност и наклонност към изучаване на науката, филисофията, физиката или математиката. Красноречие и способност да се изразява гладко и логично. Правилен разбиращ поглед за живота. Заключенията и обикновено ще са практични понеже ще премисля нещата преди да действува. Ще е в особено сръчна и почти всичко ще и идва отръки.

Уран квадрат с Меркурий. Неспокоен бунтарски ум с крайни идеи по отношение социалната структура и правенето на реформи. Мерките, които ще защитава ще са несъобразени със съществуващия ред и преследваните цели ще се особени, вследствие на което ще идва в конфликт с установените норми и ще е принудена да прави ненадейни промени.

ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ:

Венера 28 градуса в Рак, секстил с Марс. Ще се увлече от особена напредничава религиозна фаза; има опасност от отрицателен психизъм. Амбициозна, стремяща се, смела природа, влюбчива и демонстративна в чувствата си. Енергична и делова ще е, та ще може да печели добре, но лесно ще харчи, та парите не ще се задържат в нея.

Венера тригон с Уран. Умствено будна ще е, с бързо интуитивно схващане и ще е силно магнетична, та ще привлича много приятели, които ще й бъдат от помощ и подкрепа. Ще обичд изкуството, музиката, поезията и ще е способна на платонична любов. Дълбоки емоции, вдъхновение.

Венера квадрат с Юпитер. Ще обича лукса, но ще й е невъзможно да го осъществи. Показана е вероятност да понесе загуби вследствие нечестността и вероломството на другите. Любовта и женитбата също ще са източник на скръб. Прелъстяване или изневяра. Привърженичка на свободната любов. Ще обича да си угажда и оттам заболяване.

Венера, ретрограден Сатурн и Уран, Нептун. Доста безспокойства и неприятности ще й дойдат от връзките й с мъжете. Показани са доста загуби, тревоги, неуспехи и разочарования, особено от хора, в които вярва. Да избягва всичко, което съдържа елемента на шанса или спекулата, защото ще загуби,

Сатурн в Стрелец в опозиция с Нептун. Наклонност към милосърдие и филантропия с желание да повдигне човечеството чрез себе си. Помощ под справедливи закони и истински религиозен импулс. Ще се стреми да работи за общото добро според способността и положението си в живота. Затова ще е почитана, уважавана и ще й доверяват. Да се пази от простивания. Опасност за дихателните пътища и за хронично заболяване на бедрената и тазобедрена област от деформ, артроза. Показана е известна доза неискреност и опасност за измама или изиграване. Показани са безпокойства и загуби от закона и опасност при пътуване.

Юпитер в Скорпион в 7-ми дом. Себеуверена, амбициозна природа, екцентричен, творчески и продуктивен ум със способността да се справя добре с превратностите на живота. Наклонност към окултни изследвания. Женитбата ще бъде отклонена или отречена. Наклонна ще е да злоупотребява с богата и трудно усвояема храна оттам заболявания храносмилателни и чревни.

Марс в Дева секстил с Венера и Уран, квадрат с Нептун и Луна. Енергична и предприемчива, прорицателна и остроумна ще е и оттам ще е търсена, и ще успява в работата си. Ще е критична към авторитетите и към колегите си, затова не винаги ще е харесвана и обичана. Енергична природа с оригинален, буден, продуктивен ум способен да се справи с големи трудности при изпитания. Ще може да реализира идеите си, защото ще е достатъчно практична и предприемчива. Ще има широк поглед за нещата и ще се издига над всички дребни различия на раса и религия, като ще признава във всички човешки същества Божествената искра. Макар, че не ще е религиозна в ортодоксалната смисъл на думата идеите и ще са наистина космични.

Марс квадрат с Нептун. Не винаги ще съумява да се влада. Щепроявява наклонност към импулсивност, раздразнителност и известна необузданост в говор и действие, фанатичен дух, който може да се изрази или в религията или в атеизма. Известно незачитане на установените норми и закони. Опасност от медиумство.

Ретрограден Уран в опозиция…. Здрав поглед върху религиозните, образователни, възпитателни проблеми на деня с филантропичното желание да работи за повдигането на човечеството.

Неконвенционална по отношение установения закон и религията. Бунт срещу социалните условия, което ще донесе безпокойствие с авторитети. Наклонност да налага гледищата си независимо от риска и опасността.

Подмолни, измамни влияния в живота, които ще целят да увредят репутацията и обществения престиж. Ще има ненадейни и необясними обрати в работата и усложнения в социалните работи. Ще обича пътуванията, но трудно ще ги осъществява. Известна несигурност и незадоволеност ще лишават живота й от желания мир.

Нептун в Близнаци. Ще е чувствителна към по-фините, вдъхновителни и интуитивни вибрации в природата. Литературна, механична или математична способност.

ЗДРАВЕ:

Общо взето добро. Енергия, издръжливост и добра възстановителна способност. Предразположение към контузии и заболявания в бедрената и тазова област, ишиас, бедрена и тазова невралгия и ревматизъм, подагра и бронхиални заболявания(Ретрограден Сатурн). Възпаления на червата, апандисит, колит, диария и др. нередности в женските функции.

Из том 9 на „Изгревът…“