В: Виделина (Сливен). Г. 6, 1908, кн. 5, с. 113–122.;
кн. 6–7, с. 169–193.; кн. 8, с. 215–222.; кн. 9–10, с. 247–252.
Г. 6, 1908, кн. 5, с. 113–122.

„Атмосферата на нравствения усет е област на едно такова величие, пред което всички материални изгоди на земята ни се струват като детски играчки и което величие отваря вратите на Вселенната и за последния бедняк, със здрав разум и чисто сърце.”

Г. Фереро.

Александър Константинов (Кръстников)

I.

Не малко бях слушал за ясновидката Кортеза Стефанова и, като духоведец, от душа желаех да се срещна с нея.

Още през Великденските празници на 1907 год., когато известният френолог г. П. К. Дънов посети гр. Ямбол, имах добрия случай да побеседвам с него по много работи досежно тайнствените науки. Между другото, понеже се касаеше за проверка на някои спиритични съобщения от личен характер г. Дънов се обърна към мене, смело заявявайки: „Видиш ли, у нас имаме много ясновидци и за напред доста ще се развият. Не ще съмнение, че Кортеза Стефанова от Сливен е една от най-добрите и ако тя бе в Англия или в друга някоя по-напреднала от България страна, сигурно би имала известността на един Ледбитер, Блаватска или Ани Безант”. Аз нищо не възразих на подобна една препоръка, размисляйки: докато не видя, няма да повярвам нищо, тъй като гдето чуе човек много ягоди, не трябва да зема голяма кошница. С тия мисли реших да намеря по какъвто и да е начин възможност да отида в Сливен и посетя ясновидката.

Същата година през септември действително отидох в Сливен и се срещнах с г-ца К. Стефанова. Къщата, гдето живее тя в един двор с леля си, е стара направа: има две стаи и чардак. В една от стаите, разукрасена с повече от 50 големи и малки икони, прорицателката приема своите гости. Тук почти няма други окрашения. Върху източната страна на тоя малък параклис е турена една малка маса, с бял чершаф покрита. Един кастрол с вода от аязмо, един кръст, молитвеника, китка босилек и една купчина книжки с религиозно съдържание: ето всичко което стои всякога на тая маса. Над нея, почти в средата на всички други икони стои приковано мушамяно изображение на св. Дева в естествена величина. Св. Богородица е покровителка на Кортеза и за това нейните икони са повече от другите, по-голямата част подаръци от оздравели чрез нея богомолци или добри православни християни. В къта гори денем и нощем кандило. Вместо столове в стаята има околовръстно миндерлик за сядане.

Аз останах крайно доволен от моята среща с нея, толкози повече, че тя подкрепи с удивителна точност моите изучвания на някои работи, явени на спиритични сеанси. По-нататък смятам по-напространно да изложа моите изучвания и наблюдения върху естеството на това sui generis ясновидство в друга, специялна статия; сега, обаче, ще занимая четците с едно посещение, което Кортеза Стефанова направи на гр. Ямбол на 14, 15, 16 и 17 декември 1907 год. От това посещение аз можах да допълня с нови данни моите впечатления и да проверя туй, що се носеше по слух, та вярвам, че съм успял да обрисувам една рядка личност на българския нравствен кръгозор. Достатъчно е да се опише едно нейно посещение в кой да е град или село, за да се схване, какво тя върши ежедневно всякъде другаде, цялата нейна дейност през последните 2–3 години.

II.

Когато на 14 декември 1907 год. стоейки в къщи, аз очаквах да ме посети йеромонах Н., един от дейните ратници на обновяващата се религиозна мисъл у нас, бях зачуден, че тоя точен човек се забави цели два часа. Тъкмо що се канех да изляза, когато отец Н. се втурна в стаята ми засмян и с една несдържана тайнственност почна чрез забикалки да ме пита, какво бих рекъл, ако ми се удадеше възможност да се видя с ясновидката Кортеза. Ще бъда много доволен, му отвърнах, но това може би ще стане през друга, – не 1907 год., едно, че мене не ми се вярва да отида вече в Сливен и друго, че обстоятелствата за моята скромна личност съвсем не ми помагат за нещо подобно.

Кортеза е тука, рече с дяволита усмивка йеромонахът след като постоя минута-две в мълчание и ме гледаше изпитателно.

Не ще и дума, ние веднага се отправихме към къщата на йеромонахът Н., който бе щастлив да има ненадейно една скъпа гостенка. Щом ме видя, тя си припомни нашата среща у тях в Сливен, както и оная на ямболската държавна гара и, със свойствената ней проницателност, тя се усмихна и добави: „А четвъртата главна среща знаете ли къде ще стане?” Веднага тая фраза ме накара са си припомня редица факти за една излупваща се бъдна перспектива, която бе в свързка с някои съобщения на духове.

Кортеза тук! Боже мой, това е цяла изненада за една душа, която е нямала щастливия прилег да види някой ясновидец; това е щастие за един спиритист, желающ да надникне в предверието на новия духовен живот! Тя бе дошла, след като бе говорила в Ст.-Загора пред едно множество не по-малко от 6,000 души за любещият нас Бог и услужливи духове. Тя бе стоплила толкова отчаяни и наранени сърца там, и сега, идвайки в гр. Ямбол, искаше да изкаже същите скъпи истини, подкрепени с многочислени предричания.

Кортеза е средна на възраст, със слабо телосложение, ала тяло крайно издържливо, тя има правилна физиономия, руса коса и сини очи с един неземен блясък. Лицето ù запазва предишната си моминска свежест, макар, че ясновидката има повече от тридесетгодишна възраст. Тя дойде, придружена от един благочестив старец – дядо Димитър, – който, разправят, имал чудесни видения от астрално естество, един човек който минаваше 75-та си година и изглеждаше бодър и здравеняк като юноша. За окото на наблюдателния човек се хвърляше едно ярко обстоятелство: и Кортеза, и „дядо” Димитър се хранеха твърде малко, по-малко дори отколкото може да си помисли един обикновен човек на скромни обеди. Тия люде често са си налагали пости по 10–12 дена, през което време те не турят късче хляб в уста.

Най-често те се хранят еднаж през деня с по едно кравайче за 2 ст. или малко хлебец с някоя постна чорба, обикновено хошаф; ясновидката от 7 години насам не яде месо; мляко като употребява, болят я венците в устата. Тя не пие нищо, освен вода, а при все това нейният организъм издържа по цели часове молитвени събрания, тя повечето време прекарва права, стояща на крака или в постоянни поклони пред иконата на св. Дева. Как тя издържа? Ние ще се опитаме с долните редове да хвърлим малко светлина върху нейния живот, посветен в служба Богу и на хората.

III.

През това време, от начало още се започна един жив разговор, който трая до късно през нощта. Тя ни яви, какво нейният Дух покровител ù съобщил да посети гр. Ямбол и че на другия ден, 15-и декември, тя ще държи първата си проповед на ямболските гробища, понеже е задушница и ще има да отидат доста жени с парастаси. Кортеза каза още, че добре ще бъде да се съберем вечерта на една беседа с нравствено религиозно съдържание, та покрай това тя ще предскаже някои работи на събравшите се. Аз и отец Н., бяхме натоварени с тая длъжност, а Кортеза отиде на вечерня с майката на свещенника.

Вечерта към 8 часа бяха вече около 15 души в дома на свещенника. Кортеза не бе се открила още на гражданите и затова никой не ни смущаваше малкото помещение, гдето се бяхме сврели и слушахме с възхита думите ù. Най-напред се направи една обща молитва. Пред иконостаса на свещеническото помещение тя, с една свърхчовешка преданност и голямо умиление, прикади със смирна и изпя няколко църковни песни. Неколцина от нас ù пригласяха в молитвените песни.

След свършека на молитвата, тя се обърна смеешком към мене и рече: „Ето, тъй аз правя своите сеанси!” Това бе намек за нашите спиритични сеанси, които често пъти, за избягване хорски присмех, почваха и свършваха без каква годе молитва; много пъти мълком сме отправяли молитва към Божеството, за да имаме успех, когато тук Кортеза на всяка крачка говореше за св. Богородица тъй, както влюбеният младеж разправя за своята любима приятелка.

Насядахме. Тя почна да говори за сегашните безбожни времена с една звънлива убедителна реч. „Сега – каза тя на прост език – когото срещнеш и му речеш: „Добър ден”, не ти отговаря „Дал ти Господ добро”, а само с едно климане на глава или пак „Добър ден” с половин уста. Хората се развратиха до немай къде – станаха безбожници, пияници, крадци и убийци. Никой няма страх от Бога, никой не ходи в черкова, не държи пост, защото, за жалост, и самите свещенници почнаха да търгуват с вярата. Искат да кажат някои „учени” мъже, че нямало духове, че нямало Бог – хубаво! Ами тоя свят кой го е направил? Може ли да се появи нещо на бял свят, без творец? Защо тия хора заблуждават населението? Защо убиват вярата? Науката на безбожниците, с която те се препоръчат, нали виждате, че не може да помогне да се премахне хорския глад! Ама нали уж човек всичко можел да направи? Защо тогава учените безбожните не докарат дъжд, кога е потребно, не изпросят плодородие, та хората да не мрат сега и занапред от глад? Кое им пречи да покажат своята сила без Бога?

Тия хора обичат науката, изучават природата, а не искат и да знаят за създателя на тая наука, за устроителя на природата. Сега зеха да квасят житените зърна в разтвор от син камък, за да нямало главня житото, да бъдела спорна храната. Тия хора вярват повече на синия камък; те не знаят, че тая отрова няма да им донесе берекет, ако не се молят Богу. Всичко зависи от него. Някои хора на науката, най-добри дори да са, приличат на деца, които не познават своя баща.

Има една поговорка, която казва: Бог дава, ала в кошара не вкарва. Това не е вярно! Кой е попросил чистосърдечно от Отца и не е бил послушан? Аз мога да ви кажа, че всичко каквото съм му поисквала, е давал. Да ви кажа един пример за един чефчия (земледелец). Ако Бог даде добър, изобилен дъжд на време, тоя чефчия, който нито е орал, нито е сял, а е оставил всичко на Божии ръце, той, кога настане косидба и със скръстени ръце ще прибере голямо богатство от земята. Ами хубавият крин който човек не може да направи, кой храни? Ами червеят под камъка кой поддържа? Истина ви казвам, че ако имахме вяра колкото синапово зърно и планини щяхме да отместим, както казва Евангелието.”

IV.

Тя продължаваше в същия смисъл своята проповед и отправяше от време на време блестящи очи към небето. А Небето, казва една китайска пословица, никога не мами човека.

Какво ще кажете за социалистите, запита г. Р. Д-в, познат широк социалист, работил дълго време в местната работническа организация. Нема социализмът няма да възтържествува?

Г. Д-в очерта със силни думи мизерното положение на наемния работник в днешното капиталистическо общество, обрисува голямата експлоатация на богатите, които тъпчат немилостиво бедните по силата на боржуазните изключителни закони. Речта му бе сгрята с едно благородно негодувание, насочено срещу безмерните неправди на днешния обществен строй.

Кортеза застана пред г. Р. Д-в и извика:
Имате право, че има голяма мизерия, но тя не се дължи само на богаташите, а и на социалистите. По-голямата част от тях са безбожници и живеят като боржуа. Ако един социалист милее за работниците, той трябва да раздаде имота си и да тръгне, гдето се рекло, гол и бос като самите работници, на които да даде пример със своето самопожертвуване. Не направи ли това, той мами бедните работници, залъгва ги с хубави думи. Освен това, мнозина от социалистите са завистници; те завиждат на богатите, че имали пари и имоти, а пък завистта е голям порок и с нея не се поправят хората. Нека нашите социалисти се вгледат повече в своите недостатъци, че тогава да крещят срещу богаташите. Тогава ще имат сила. Аз не удобрявам делото на социалистите такива, каквито са те: безбожници, завистници и грубияни. Съжалявам, че досега не съм срещнала добър човек между тях. В Сливен, напр. мнозинството са развалени люде: мога да ви посоча на имена, кой колко жени води и колко пъти се е парясвал. Ако видя социалист, който да раздаде имота си на сиромасите, и почне да работи като прост работник между работниците, аз ще стана тогава първата социалистка. Разберете това добре: за да поправя човек другите, трябва сам по-напред да се поправи, да бъде чист и в сърцето му да гори пламъка на правдата. Слушайте ме сега!”

Тя кръстоса ръце на своите девствени гръди, туптящи в унисон с магнитните струи изтичащи от словото, и рече: „Насядайте всички на местата си, намислете си по един въпрос, кой какво иска да ме запита и аз ще ви отговарям.”

Следва продължение!

Всички статии за д-р Миркович може да откриете в 2та тома посветени на големия българин: том 35 и том 36 от поредицата „Изгревът…“
На него сме посветили и 2 концерт-рецитала:
1) Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ – ЛЕКАР, РЕВОЛЮЦИОНЕР, ЗАТОЧЕНИК И УЧЕНИК НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
2) Учителят Петър Дънов и д-р Георги Микович: “Събуди се ти, който спиш”