Прочете откъси
РАЗГОВОР ПЪРВИ УПЪТВАНЕ
Петър Дънов през 1900 год. е на тридесет и шест човешки години. Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло. Дори и Великият Учител, който се е преродил и родил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в Школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14-21 години – менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години причинно тяло, от 28 до 35 год. – духовно тяло. От 35 год. до 42 години – тяло на Любовта. От 42 до 49 години – тяло на Мъдростта. От 49 до 56 години – тяло на Истината. Ето това е еволюцията на човека, родил се на земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори на Божий Син. Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано със развитието на дадени човешки органи и развитието на мозъчни центрове в човешкия мозък. Без развитието на тези центрове и органи не могат да се развият и съответните тела.
Когато Божественият Дух слиза върху Петър Дънов, той е на 33 години. Тогава в тялото на Петър Дънов е развит оня духовен орган, на който съответствува развитието на духовното тяло.
Когато се дават Седемтях разговора, Петър Дънов е на 36 години. Това е времето, когато започва да се оформя тялото на Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието на физическото тяло, така и за оформянето на тялото на Любовта.
Когато Петър Дънов е на 48 години, през 1912 год. в Арбанаси, Търновско, в Него се вселява Христовият Дух. Той става Миров Учител. В Него е Божественият Дух и в Него е вселен Христовият Дух. Да се вселят тези два различни Духа са необходими два развити различни мозъчни центрове. Петър Дънов ги има. На 48 години в Него е оформено тялото на Мъдростта.
През 1922 год. Учителят Петър Дънов отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, която се открива за пръв път на земята и на Вселената. Той е на 58 години, когато трябва да бъде оформено тялото на Истината, още на 56 годишна възраст. А на 58 год. се оформя тялото на Господния Дух. Ето защо Школата се отваря тогава, когато Божествената тройца, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух са направили в Него обиталище и са намерили своя дом. И тогава Бог живее в Него, в този дом и Той живее в Бога. Така се сбъдва, че човек е храм на Бога. Но това става когато човек се претвори в человечески син, а человеческият син се новороди от Дух и се превърне на Божий Син. Само Божият Син е храм на Бога Живаго.
Ето защо с отварянето на Школата Божествената Тройца, съставена от Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух, са единени в едно и са намерили обиталище и храм в Неговото тяло, в тялото на Петър Дънов и по този начин Всемировият Учител на Вселената БЕИНСА ДУНО е вече изявен.
Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно се проявява чрез Словото на Бога, което Той изнася в над 7500 беседи пред учениците на Школата от 1922 до 1944 год. Така Всемировият Учител е проявен чрез Словото на Бога. И Словото на Бога бе слово на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Амин.
Когато Учителят Петър Дънов получава Седемтях разговора от Духа Господен, Той е на 36 години. В Него се оформя тялото на Любовта. За да стане това е необходимо изпратеният Дух Господен да извърши това велико приго-товление.
„ Трябва да съпоставиш душата си в пряка връзка с този, Живия Бог, ГОСПОД На Виделината. “ (Стр. 3 от ръкописа на П.КДънов).
„В този седи съвършенството, в познанието Волята на Единния, Истинен БОГ, ГОСПОД Спасител. “ (Стр. 8. от ръкописа на П.К.Дънов.)
„Имам още да ти съобща, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на Синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро, като през нови очи на света, на всичко, което се върши ОКОЛО теб. (Стр. 8 от ръкописа на П.К.Дънов.)
Синовете Божии се различават от человеческите синове по духовната си природа. Синовете Божии на земята се различават от человеческите синове и със физическата си природа на човешкото тяло. Те имат плюс органи, които в обикновения човек са само заченати и недоразвити. Те имат развити мозъчни центрове, с които влизат във връзка с други светове на Вселената. А да стане человеческият син на Божи Син, трябва Божественият Дух да намери обиталище в него и да се всели в него чрез подходящия и съответен мозъчен център. Да се изяви Учителят, трябва да се прояви Божественият Дух. Да се изяви Мировият Учител, трябва да се прояви Христовият Дух. Да се изяви Всемировият Учител, трябва да се прояви Божествената Тройца с Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Това е част от Космогонията от слизането на Всемировия Учител на земята. А с обикновени думи и толкова точни Учителят изказа тази Истина така: „Аз нося също човешко тяло като вас, но за разлика от вас аз имам плюс органи, с които се съобщавам с Небето и с Бога, защото Бог живее в мен и от тялото си съм сътворил храм Божий, гдето пребивава Святий Дух“. Амин.
РАЗГОВОР ВТОРИ
СЪРЦЕТО И БОГ
„Сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на живота. “ (стр. 14. от ръкописа на Петър Дънов).
„Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам във тоя свят и че твоят живот зависи от Бога и Той го урежда постоянно. Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш. От теб се изисква само да приемеш това, което ти се дава като дар. Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те Придружава ВИНаГИ ПО еДИН ИЛ И Друг НаЧИН В ТОЯ СВЯТ. “ (Стр. 16-17 от ръкописа на П.к,Дънов)
„ Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена за
неЩО ПО-ДОбрО. “ (Стр. 19 от ръкописа на Петър Дънов.)
„Ето, Аз ще превъзмогна за теб с Духа Си, който е непонятен на света. Силата ми ще е в Словото Ми и благодатта Ми в Милостта.“ (Стр. 21 от ръкописа
на П. К.Дънов.)
УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪТЯ
Бяхме младежи когато се завъртяхме около Учителя. Така си мислехме тогава, че ние сами сме си дошли просто ей така, решили сме и сме дошли. После разбрахме, но след дълго време, бяха минали десетилетия, че не учениците търсят своя Учител, а Учителят търси и намира своите ученици. Отначало ние отидохме при Него и Го помолихме да ни отговори на някои въпроси, които ни интересуваха. Тогава Учителят ни държа две сказки, но не ни каза „кой иска да дойде“, а ни повика специално всеки един от тези, които сам си бе набелязал. На някои устно им съобщи, а на някои писмено с кратка бележка написана от Него: „Поканвате се да присъствате на беседа!“ А защо Учителят сам избра и извика учениците си? Защото Учителят и ученика, те са едно, те винаги вървят заедно, те всякога са били заедно. Учителят идва за учениците, а ученикът търси Учителя. Първо е Учителя, а след това ученика. Учителят знае кои са били с Него през времето на Христа и знае кои трябва да повика, за да Го придружат. Защото има ученици на пътя, те съставляват условията да се прояви Учителят. Има и последователи. Те са сподвижници. Едните образуват вътрешния кръг на Школата, а другите са от външния кръг. Така че имаше и такива, които бяха извикани от Учителя, но не дойдоха. Не посмяха, уплашиха се от общественото мнение, което бе отрицателно настроено от определени среди срещу Учителя. Това ги спъна. Те не дойдоха и изгубиха благоприятните си условия и изгубиха времето да се срещнат и бъдат с Учителя на земята. А те затова бяха слезнали на земята в човешка плът. Но се загубиха и не намериха пътя. А пътят им бе с Учителя. По-голямо нещастие за човека слезнал на земята от това, да се разминеш с Всемировия Учител няма и не може да има.
ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ
Имаше дни, месеци и години когато нападаха Учителя от всички страни: църквата и духовенството от една страна, обществото и разни институции от друга страна. От трета страна отделни граждани, които се подвеждаха или биваха подкупени. От четвърта страна се присъединиха и военните. Атаки от всички страни. И когато всички очакваха, че ще бъдем изметени от лицето на земята и Изгрева пометен, то за всеобща изненада биваха изметени онези, които желаеха да ни премахнат физически от Изгрева. Вероятно тази невидима метла бе особена и друг държеше и друг метеше с тази Божествена метла. От този период аз имам един пример. Особен пример. Той е такъв:
Срещам веднъж Учителя точно при една такава обстановка, когато всички говореха в града и пишеха по вестниците, че този път на дъновистите няма да им се размине току така и ще бъдат разтурени и пръснати и в вдън земя затрити. Дойдоха и съобщиха това на Учителя. Той се спря и каза: „Те не знаят срещу кого воюват!“. Усмихна се и ми откри. Пред очите ми се свлеко- ха и паднаха люспите на моето земно, обикновено физическо виждане. Пред мен се откри една завеса и излезна зад нея един могъщ свят, толкова силен, че от косите ми и главата ми виждах как излизат искри при самата гледка. От очите ми излизаха също искри. Бях потопен в този свят и без да искам ми показаха какви сили действуват в него. Беше невероятно преживяване. След известно време невидимата завеса се спусна и този свят бе закрит за очите ми. Но този свят съществуваше и съществува.
Много по-късно, години след това, когато ме атакуваха моите неприятели, когато бях в утеснение на духа, отново ми се откри тази картина на този могъщ, необятен свят. Това облаци, буря, ветрове, дъждове, които ние наблюдаваме с обикновените си очи, горе на Небето бяха могъщи Сили, които се движеха и управляваха света. Тогава разбрах, че аз също съм войн и съм представител тук на този могъщ свят, макар че бях ученик на Бялото Братство. Само така се съхраних и запазих по времето на процеса срещу Братството и последващият затвор от 12 години, които излежах чрез 4-годишна работа. Сили са това. Сила и Мощ!
Резюме
Том 2
РАЗГОВОРИТЕ С ДУХА ГОСПОДЕН
И ЖИВОТА В ПЪРВИТЕ ГОДИНИ НА ШКОЛАТА
Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил
Вергилий Николов Кръстев – съставител и редактор
Сборникът представя сакрални думи на Учителя запазени от Мария Михайлова Тодорова (1898–1976) – РАЗГОВОРИТЕ С ДУХА ГОСПОДЕН: приети от десницата на Учителя и поднесени за учениците от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство (Седемтях Разговора с Духа Господен: записани от Учителя Дънов, 25 юни – 8 юли 1900 г.; Избранникът Божий и Вождът на Истината: записани от Учителя Дънов, 20 септември 1898 г.; Трите неща: записани от Учителя Дънов, 1 октомври 1900 г.)
Представени са и спомените с и за Учителя Дънов в първите години на Школата и на друг ученик – Борис Николов (1901–1991) – Пътят на ученика; Примери из живота ни с Учителя. Споделяне на вълненията около стенографиране, дешифриране, редактиране и отпечатване на беседите, лекциите и резюметата, за нарядите, задачите в Школата, за Класа на добродетелите, търновските и младежките събори, за създаването на Просветния съвет и Редакционния комитет, за издаваните вестници и списание, за „Завета на цветните лъчи на Светлината“, правилата за работа с Пентаграмата, за знамето на Бялото Братство и Антиминса, за първата сказка на Учителя и френологичните карти, интернирането му във
Варна, комуната в Русе, за братските песни и песните на Учителя, Паневритмията, музиката като педагогически метод и цигулката на Учителя, за спиритистите в Школата (на Изгрева, Варна, Казанлък), за разпита на П. Дънов в Обществена безопасност (21.07.1925) и бомбардировките над София и Изгрева и други събития и изяви.
София: Житен клас, 1995. 403 с., 14 с. ил.
ISBN 978-954-90041-1-2 (т. 2)